Автор: Мария Пеева

Откак се помня, в живота ми все има някой Спайдърмен.

Първият ми Спайдърмен се казваше Иван. Не знаех, че е Спайдърмен, докато една сутрин не ми се обади по телефона, след като се бяхме скарали на предния ден и след няколко общи приказки от негова страна и красноречиво мълчание от моя, попита смутено:

- Тииии… излизала ли си на терасата тая сутрин?

- Не, разбира се. Защо, трябва ли?

- Ами, излез, глътни чист въздух.

- Какво, намекваш ми, че съм ядосана ли? Защото аз наистина съм.

- Ох, бе, Мерче… Излез да видиш! Оставил съм ти букет червени рози на терасата! И спри да ми се сърдиш вече, че щях да се пребия снощи. Три тераси изкатерих, докато улуча твоята.

Простих му. Не за друго, ами да спре да се катери. После се оженихме.

Имаше един Иван

А сега вече, майтапът настрана, истинският Спайдърмен се появи в живота ни още с първия ми син. Не знам как ги правят тези филми, какво толкова вълнуващо има в пустия му Спайдърмен, че всичките ми четири момчета с 20 години разлика между първия и последния все да са влюбени в тоя герой. Правила съм поне десет, а може и повече рождени дни със спайдърменска тема. Притежаваме спайдърменски костюми, тениски и пижами във всякакви размери. По едно време имахме дори маратонки “Спайдърмен”, ботушки Спайдърмен и пантофи Спайдърмен. За играчките и игрите със Спайдърмен по-добре да не коментирам, там вече е страшно. Успях да поставя вето поне над паяжината, след като прекарахме един чуден семеен уикенд в почистване на паяжина от тавана. Всички филми се гледат семейно и се знаят наизуст. Някои от тях съм превеждала, което веднага се разказваше на всички приятели и съученици, които после не пропускаха да ми се обаждат със забележка, ако нещо не съм превела достатъчно хубаво според тях. Ами, децата знаят английски, какво да се прави. 

Върхът беше когато избирахме име на третото ми момченце и решихме, че номер 2 ще има честта да го избере. Косьо дълго обмисляше какво име би искал да има брат му и накрая тържествено и много отговорно заяви:

- Мамо, тате, измислих. Бебето ще се казва Спайдърмен.

Мили Боже! При целия наплив от екстравагантни имена съм сигурна, че нашият Спайдърмен щеше да е единствен. 

Моите четири изненади

Много се чудихме как да разубедим Косьо от това име. Накрая умният му баща се сети да му каже, че самият Косьо е нашият Спайдърмен и затова не бива да си дава името на бебето. Та сега си имаме Калоян.

Имаше дори период, в който момчетата гониха паяци из къщи с надеждата някой да ги ухапе, та сакън, дано се трансформират. Ей такива преживявания имам всевъзможни със Спайдърмен.

Затова, когато от “Александра Филмс” ми се обадиха с предложение да озвуча женска роля в последния и най-велик досега Спайдърмен, в който ще се съберат всички спайдърмени от всички вселени, изобщо дори и не попитах коя ще е ролята, дали ще се справя, ами изпищях по телефона в ухото на Нина:

- Ама какво говориш? Искам, разбира се! Приемам! Аз просто съм създадена да озвучавам тази роля! Ще се справя!

А после казах на момчетата и настана едно голямо гадаене коя ще съм аз и разбира се, отново обаждане на всички приятели и съученици.

- А майка ми ще озвучава роля в новия “Спайдър-мен: В Спайди-вселената”.

Много е готино децата ти да се гордеят с теб. Е, бих предпочела да се гордеят с овчарския ми пай, или може би с това, че винаги ги изслушвам, или дори с книгата ми, например. Но така или иначе, важното е да се радват.

Така че, когато заведете хлапетата си на този най-велик досега “Спайдърмен” и когато чуете някъде във филма един познат глас, който не може да казва буквата “Л”, ами произнася “Уъ”, да знаете, че това е мама нинджа.

И моля, без забележки! Не съм професионална актриса, а най-обикновена професионална майка.

Мама Нинджа - първо в София, после и във Спайди Вселената.

И само някой да каже, че по Коледа не ставали чудеса :) 

За работата на филмовия преводач разказвам в тази история.