Автор: Мая Цанева 

В нашето голямо семейство има мнооого жени и малко мъже. Последното поколение потвърди това правило. Митко има ЕДИН братовчед и МНОГО братовчедки. Тази история е за братовчедите.

Двамата братовчеди се появиха в семейството ни след три поколения жени и само жени. Първи се роди Митко. Той повлече крак и година и половина по-късно се появи и братовчедът Жорко. Познава се, че са от едно семейство, от километри – руси, със светлокафяви очи. Могат да минат почти за близнаци. От известно време и физическото сходство с баба им се усилва, особено откакто тя промени прическата си. По Коледа, и след набезите на баба им по магазините, приликата се засилва, защото двамата се оказват с еднакви пижами, пуловери и якета.

И така от матриархат вкъщи минахме на патриархат. Както майка ми, баба им, каза наскоро: „На вас, или на друг, няма да простя, ако ми надраскате мебелите или ми счупите чиния, но на децата – може“. Ха, познайте сега кой скача на леглото на баба си… А кой счупи огледалото в коридора?

Отначало братовчедите не си обръщаха много внимание. Това се промени, когато пораснаха достатъчно, за да забележат колите и самолетите, които им бяхме приготвили за игра. Изведнъж се оказа, че ние, възрастните, не сме предвидили играчки за двама. Най-трудно беше, когато двамата преминаваха през периода „това е мое“. Това означаваше, че почти винаги един от тях искаше камиончето на другия. Обикновено всичко завършваше с рев, а баба им бързо намираше начин да раздели една пожарна на две. За да предотвратим конфликти, всички възрастни се научихме да купуваме всичко по две. Два меча (еднакви), две коли или две книжки. За по-сигурно, когато сме навън, всеки родител мъкне в джоба си всичко по две.

Двамата са невероятна комбинация. Обичам да ги гледам заедно вкъщи, макар че след тях домът е в пълен безпорядък. Митко много държи да се похвали с всичките си играчки. ВСИЧКИТЕ. Обикновено пет минути след като са влезли в спалнята и двата коша с играчки вече са обърнати на пода и двете хлапета „плуват“ щастливо сред море от трансформъри, лего части, колички, самолети, останки от кораби, животни… Последния път само чух изсипването на коша и когато попитах: “Кой беше?“, Митко се ухили до уши. Братовчед му беше взел по нещо в двете си ръце и се оглеждаше за още. Как да се лиша от този весел хаос?

Двамата са солидарни. Ако единият яде супа и другият не му отстъпва. Как да не се възползваш от ситуацията…. Разбира се, белите също са по две, но поне има предсказуемост. Макар и трудно, братовчедите вече делят (е, понякога) играчките без рев.

Не могат да си поделят само баба си. Най им е добре върху, до, близо до нея. Дали ще четат приказки, ще ядат палачинки или ще строят писта, важното е да не я изпускат от поглед. Вече има и надпревара кой ще открадне вниманието й. Наскоро Жорко измисли песничка. Едва успя да изпее малко и Митко пое с нов глас кавър на парчето. Надпяването продължи близо 5 минути. Горката им баба не знаеше към кого от кандидатите за X фактор да се обърне. Добре че не й се налагаше да избира победител.

С наближаването на коледните празници ни очакват още изненади. Дали и как ще разделят любовта и подаръците на многобройните си лели и чичовци… Важното е, че ние не можем да ги разделим. Митко ме помоли да запишем Жорко в неговата градина, за да си играят също както приятелите му близнаци. Всъщност много му липсва като другарче за бели… А белите, белите баба ги прощава.

P.S Очаквайте втора част „Митко и братовчедките“

Препоръчваме ви още:

Живот на скорост
Братя и сестри без вражди
Да познаваш корените си повишава самооценката