Ninja Editor
Автор: Надя Йорданова/Инфармация
В зависимост какъв е типът ви кожа, можете да имате нужда от различни продукти за лятото. Въпреки това има някои основни правила, които всеки трябва да спазва, ако желае една подмладяваща, слънчева почивка през сезона.
1. Задължително облекло
„Униформата“ на красивата жена през лятото е: дълги, свободни дрехи със светъл цвят, които предпазват от слънчевите лъчи, и широкопола шапка. Женствената ви фигура няма да пострада от широкото облекло. Напротив, малко мистерия винаги работи в наша полза, когато омайваме отсрещния пол. Ако сте от по-вамп момичетата и не ви харесва да се покривате много, използвайте по-честичко слънцезащита за цялото тяло. И като говорим...
2. Слънцезащита
Вашата Инфармацка ще натяква за това до последния си дъх. Направете всичко възможно, за да осигурите достъп до хубави козметични продукти с висока широкоспектърна защита. Избягвайте продуктите с алкохол – но имайте предвид, че слънцезащита дори със спирт е по-добра от никаква!
Пудрите със слънцезащитен фактор не са толкова добри, колкото течните продукти, но са прекрасен вариант за градска среда, когато не искате да разваляте грима си с повторно нанасяне на слънцезащитен продукт. Знаете, че това трябва да става на всеки два часа. Подбирайте висок SPF фактор – минимум 25-30 и преценете внимателно дали да изберете химични, физични или нанофизични филтри.
3. По-леки формули
Имайте предвид, че през лятото (нормално) потенето се засилва, космените фоликули се запушват и комедоните са налице по-често, отколкото през зимата. Ако сте с комбинирана до мазна кожа, избирайте гелове и флуиди вместо кремове. Не забравяйте, че кремовете са емулсии с маслена и водна фаза. Повечето козметични продукти са от вида „права“ емулсия – т.е. масло във вода, но има и изключения. Млеката също са емулсии, те са по-леки – т.е. мастната фаза е по-малка като обем.
4. Използвайте термални води
Фен съм на термалните води за освежаване през лятото. Подчертавам – само освежаване. Не очаквайте една термална вода да има всички изброени от маркетинговите стратези на фирмата свойства – невъзможно е. Но това не прави тези продукти безполезни.
5. Използвайте основа за грим и спрей за фиксация
През горещото лято гримът се разтича с потта. Добрата основа (не е задължително да е скъпа. Има прекрасни основи за грим за по десетина лева) ще защити грима, а фиксиращият спрей ще довърши останалото. Пудрата също защитава фон дьо тена от разтичане. Хитър ход е да се използва фон дьо тен под формата на пудра – разтичането е сведено до минимум.
Това далеч не е всичко – но е прекрасна основа за грижата за кожата през лятото. Инфармация и нейният автор ви пожелават едно прекрасно лято с много почивка и слънчеви моменти.
Препоръчваме ви още::
Надя Йорданова: Истинската ми страст е писането
Подвеждащи изрази в козметиката
Автор: Тамара Чакърова
Мислех си, че лалетата в Холандия се изчерпват с огромните и многобройни засадени поля в северната й част – между Алкмар, Медемблик, Хоорн и по-нататък към Харлем. Бях убедена, че съм ги видяла всичките – огромни поля, преливащи от яркочервено, в цикламено, в бяло и после в жълто, от пепелнорозово в оранжево, по-тъмно и по-бледолилаво, засадени като по конец, стройни редици от по-малко или повече разцъфнали лалета.
По време на пътуването ни с писаната каручка, в която бяха впрегнати две млади кобилки, домакинът ни разказа, че тези лалета не се отглеждат, за да се продадат на цветния пазар, като цветя за ваза, а са умишлено засадени за производство на луковици. Тогава разбрах, защо не са ги обрали още напъпили, ами ги оставяха да разцъфнат и увехнат на полето. „Ами, разбира се!“ - помислих си - „Нали Холандия е основният износител на луковици в цял свят!“
Тъй като дойдох в Холандия през април, неизменно намирах навсякъде реклами и брошури на Кукенхоф. Туристите също ме разпитваха за градините и искаха да знаят как да стигнат дотам...
Аз, честно казано, не бях и чувала за този Кукенхоф, но открих в интернет, че се намирал в близост до градчето Лисе, и че от Ротердам се отивало с влак първо до Лайден, откъдето имало автобус, който за половин час те закарвал директно до парка. Отидох! Резервирах си билет-вход (18 евро) и паркинг (6 евро) по интернет, качих се на колата, и за около 50 минути бях там. Тогава се озовах при лалетата. В морето от лалета. Нямаше как да не се гмурна, те като че ли ме заливаха.
Милиони лалета, стотици видове, в десетки разцветки, по-големи, по-малки, по-ниски, по-високи, в лехи от един цвят или смесени, премесени в градинките с други пролетни цветя, с обли венчелистчета, със заострени краища, отварящи се като камбанка, или закръглящи се като в дантела, назъбени, с ресни, с пухчета, изтънели, заоблени, двубагрени, наречени на Рембранд, защото той ги бил нарисувал за пръв път, нашарени, по-диви, по-култивирани, стари и нови сортове, модерни и старомодни, класически и новоселектирани.
Бели, червени, бледорозови, тъмнорозови, цикламени, розово-бели, оранжеви, лилави, жълти, червено-бели, жълто-оранжеви, бели с лилави пръски, жълти с червени райета, тъмнооранжеви, комбинирани в леха с черни, тъмнолилави, засадени до светлорозови и бели...
Ранноцъфтящи, средноцъфтящи, късноцъфтящи, хибриди... Кичести, Триумф, Лилиецветни, Ресничести, Рембранд, Папагалови, Лале на Кауфман, Лале на Форстер, Лале на Грейг, Диворастящи, Роза Берле (черното лале)...
След около четири часа в градините „Кукенхоф“, бях готова да заведа каталог на лалета, но все още се питах откъде-накъде Холандия се е превърнала в страна на лалето. Та нали то призлизаше от Мала Азия – Памир, Хиндокуш, степите на Казахстан... Когато стигнах до павилиона „Юлиана“, попаднах на „Лалеманията“ и на „Пътя на лалето“ до Холандия. Оказа се, че през 16 век турският султан подарил няколко луковици на французина Чарлз дьо Леклюз, който ги донесъл по тези земи.
Песъчливата, подобна на тази в степите, богата на хранителни вещества, лека и дренирана почва в Холандия, се оказала идеалният терен за луковиците. Така, още в края на 16 в., страната се утвърдила като производител и износител на луковици, които започнали да ценят по цял свят.
В 17 в. дошъл „Златният век“ на Нидерландия, доведен от т.нар. „Мания по лалетата“. През 30-те години на 17 в. една луковица на лале струвала колкото да се изхрани едно холандско семейство за цяла година или да се купи цял парцел в центъра на Амстердам, с водна алея, голям двор и къща. Това, естествено, не било нормално, и както в началото много инвеститори забогатели, така след това и фалирали. Първият крах на Световната фондова борса бил предизвикан именно от холандското лале. През 1637 г. манията по лалетата спукала първия икономически и финансов балон в световната история. Въпреки това Холандия все още е водещият произвоизводител и износител на луковици, от които 80% са лалета, и контролира цветния пазар.
Излязох от павилиона „Юлиана“ и отново се озовах в морето – пъстрото море от лалета. Паркът Кукенхоф предлагаше едно неповторимо, пищно изобилие, което покоряваше сетивата. Между лехите с десетки сортове и стотици вариации на лалета, се пъчеха нарциси, зюмбюли, синчец в няколко нюанса, императорска ведрица в слънчогледово жълто, гербери, а азалиите и рододендроните вече отваряха усмихнати цветове в бяло и цикламено.
В главата ми се въртеше името „Кьокенхоф“, произношението на името на нидерландски. В буквален превод думата означава „кухненски двор“. През 15 в. тези земи били собственост на херцогиня Якоба Баварска. Полята били некултивирани и диви, там благородниците ходели на лов за птици; кухненските работници берели билки и диви треви, а по-близките до замъка Тейлинген земи, били засаждани с подправки и зеленчуци за дворцовата кухня. Представих си чаровната и млада херцогиня, в пищна, бледо-розова рокля, бягаща през полята, свободна и безгрижна, огряна от ярките слънчеви лъчи... До 33-годишна възраст тя управлявала графствата Холандия, Зееланд и Хенегау, омъжила се четири пъти, но явно най й се удавало да води войни, включително и срещу бившите си съпрузи.
След смъртта й, на 35-годишна възраст, собствеността й преминала в ръцете на благородници, чиито последователи изградили замъка Кукенхоф през 17 в., около който земите нарастнали на 200 хектара. През 19 в. графовете поканили английския парков архитект Цохер, който заедно със сина си, проектирал и изградил градините към замъка на площ от 32 хектара, като избрал типа „Английски градини“.
Разхождайки се в огромния парк, почти се изгубих между отделните градини, шадравани, скулптури, водни алеи, но се озовах до езерото и успях да се ориентирам. Разпознавах основите на едновремешните английски градини, запазени и до днес.
През 1949 г. първите десетина производители на луковици се събрали и решили да изложат и покажат на цял свят, най-красивите от цветята си. Така през 1950 г. отворил врати паркът Кукенхоф – 32 декара площ, на мястото на предишната градина на замъка Кукенхоф. Оттогава та до днес, кухненския двор на херцогиня Якоба, приема над 800 000 посетители от цял свят, през осемте пролетни седмици, в които предлага невероятни цветни шоута, цветен дизайн, нови идеи за цветарите, нови и стари сортове лалета, невероятни градини, спиращи дъха. Всяка година архитектурата на цветните лехи и градините е нова и съобразена с модните тенденции. Павильоните предлагат огромни цветни изложения според темата на годината. През 2018 г. градините могат да се посетят от 22 март до 13 май, а темата е „Цветната романтика“.
Междувременно снабдителите на луковици, които излагат цветята си, вече са около 100, а цветарите, които участват в цветните шоута и изложения – над 500. Миналата година, през ноември, за 69-и път, в Кукенхоф, са били засадени ръчно от 40 градинаря, 7 милиона луковици, от които 4,5 милиона лалета...
Погледах тримата градинари, които прибираха грижливо в кофи попреминалите лилави венчелистчета на лалетата в една от лехите. Движеха се бързо и сигурно, като ръцете им нежно докосваха цветята.
Продължих и след няколко крачки обърнах поглед наляво, и отново се гмурнах, залята от следващата вълна от пъстри лалета...
Вече разбирах как е възможно „Манията на лалетата“ да обхване цял един свят.
За автора:
Тамара е великолепен разказвач на рецепти и пътешествия. Всяка нейна история има незабравим аромат. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочетете в блога й corsidipasta . Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчета от Италия.
Препоръчваме ви още:
Тази история ми прати моя приятелка, която помоли да остане анонимна. Ще видите защо.
16!? Моето първо бебе, моето красиво момиченце става на 16. Тя вече е голяма, знае всичко. А ние сме либерални - още преди години баща й обеща да й даде първата цигара, първата чаша с алкохол и първата татуировка. Кога?, пита. Когато станеш на 16, кълнем се от сърце. Защото нейните 16 ни изглеждаха толкова далече, че дори не си струваше да го мислим. Тогава.
Е, доживяхме! Тя е най-малката в класа си. Съответно всичките й съученици още преди година отпразнуваха техните 16. Предимно с шумни партита, понякога организирани като "изненада" от родителите, задължително с шампанско и няколко "официални" бутилки вино, разхвърляни по масите. Тайно ( пуберите си мислят, че е тайно) гостите си внасят нещо високоградусно, което дръзко се долива в чашите с безалкохолно. А знаете ли за Великите шотове - хит сред подрастващите? Защото в края на купона задължително се плющят по няколко Шота, като рожденикът обезателно пие най-много. Закон! И на следващия ден се разказва за препили и припаднали празнуващи, за повикани по спешност родители, призовани да си приберат докаралия се до несвяст наследник.
Наслушах се за семейни драми, наказания - няма да излизаш месец, седмици без телефон... Боже, ние имаме време! Ставаме на 16 чак след година! Хем се радвах, че детето пораства, хем вече ми се свиваше под лъжичката. Купон - добре, ама какъв? И къде? И какво правим с алкохола? Че ще има - ясно, но как хем да го допуснем, хем да не прекаляват? Седмица преди Деня с баща й отидоха в "нашето" тату-студио за първата татуировка. Голям мерак й беше, сакън да не изостане от родителите си. Вечерта сестра й пита: На партито ще пиеш ли шотове? Отсреща й се усмихват хитро. Таткото отсича: Ако смяташ да се напиваш, предпочитам първият път да е у дома! Тя сумти. Ние се споглеждаме. Тревожно.
Няколко дни преди Големия ден нашата звезда се скарва с най-добрите си приятелки. На тази възраст, знаете, подобни скандали са драматични и задължително ЗАВИНАГИ слагат край на отношенията. Аз лично досега съм била свидетел на поне стотина окончателни раздели с приятелките, а пък с мен почти всеки ден се скарва ЗАВИНАГИ. В този случай обаче беше конфузно. Няма парти. Нашата го дава непукист: Голяма работа! Някакви ш**ани сикстиин! Вечерта преди Деня обаче се скапва. Разкрещява се за глупости, после се разплаква без причина. По някое време казва лека нощ и се оттегля в покоите си. Ние солидарно се натъжаваме. Малката се шмугва в стаята си да докладва обстановката на най-добрата си приятелка. Сигурно хлипа от съчувствие (или се киска, не мога да определя това грухтене, което се чува отгоре).
Двамата с таткото тъжно си сипваме: аз вино, той уиски. Утре е неучебен ден (официален празник за държавата, която обитаваме). Детето ни има Специален рожден ден, ихуу! Ние вече празнуваме. Наближава полунощ. След половин час щерка ни навършва 16, обявявам тържествено и се заливам от смях. Къде е нашето момиче?, весели се и той. Поводът за нашата радост се явява пред нас и ни гледа с укор. Обличай се! Излизаме. Двамата!, командва главата на семейството. Аз се засягам: Защо без мен? Те излизат.
След двайсетина минути тържествено внасят бутилка текила. Я, колко чевръста е девойката ни! За нула време нарежда чашки на масата, аз режа лимоните. Крещим на малкия пубер да си довлече дупето бързо, че ще изпусне Началото. Полунощ е. Първият шот! Сол, лимон. Честита да си, дъще! Посягаме към втора серия. Отговорно плясвам малката през ръката: Рано ти е още, изчакай да станеш на 16! Тя се обижда (докрая ще се цупи и ще ни гледа укорително. Много важно!) Ние сме във вихъра. Трииии! Рожденичката вече има усмивка, по-широка от лицето. Бутилката трепти в ръцете й. Четвърта обиколка. Тати, обичам те!, хълца щастливо. Нали ми обещахте от онези пурети, с черешов аромат? (тук отварям скоба - когато се запознах с мъжа ми, пушех въпросните пурети отвреме навреме. Разказах веднъж на децата, преди сто години. И лекомислено обещах, че ще им дадем да опитат... когато станат на 16. Месец по-рано бяхме в България и малко трудно, но ги намерихме. Все пак ние сме хора, които държат на думата си). Та нашата умница, след четвъртия шот, се присети. Аз обаче подготвена - отварям шкафа и вадя кутията: Та-дааам! Радост вкъщи! Пушим си дружно. Пееет... Я, бутилката вече се поизпразнила. Ама има за шесссс... Седем?! Честно, не помня.
По някое време Звездата на вечерта щастлива гушва празната бутилка и се заклева да си я пази цял живот...
Малко по-късно лично аз държа косите й в шепи, докато тя яростно се кара с тоалетната чиния. После кротко я завивам и сърцато й крещим: Честит рожден ден! За лека нощ... На сутринта... около обяд... ставам първа. Геройски посрещам опитите на родата да честитят на рожденичката. Детето спи, няма училище. Опитайте по-късно. В ранния следобед Звездата се излюпва. С тежък махмурлук. Със замазан поглед приема подаръците. Моли да й говорим тихичко. Благодарна изпива чаша айран с много сол.
Толкова е послушна! Питам дали да охлаждаме шампанското за довечера. Тя ме мрази за въпроса. Обажда се брат ми.
- Вуйчо, искам да умра! - говори му тихичко.
Отсреща родственикът ми се залива от смях:
- Ох, от това не се умира! Скоро духът ти се събере с тялото! Ще се оправиш!
Няколко часа по-късно тя е в състояние да изяде половин бургер. Кратката разходка в града я е изцедила. Прибираме се у дома. Има торта, няма шампанско. Детето се заклева, че повече няма да близне текила. Ляга си рано. Вече е на 16.
Два дни по-късно в часа по драма детайлно разказва как е посрещнала 16-я си рожден ден. "Купони с приятели оттук нататък ще има безброй. Но никога няма да забравя как празнувах моите Суит сикстиин", завършва разказа си. Съучениците й се задавят от завист. Седмици наред ние сме легенда в училището. Най-яките родители! Всички мечтаят да ги осиновим. Два месеца по-късно кутията с три пурички още стои на масата в хола. Не ги е докоснала. И бутилката от текилата й пазя. Не я иска.
Ако постъпката на родителите ви звучи твърде смело и безотговорно, може би сте прави. Аз също не съм толкова храбра. Но от друга страна си мисля, че след въпросния рожден ден това момиче никога няма да се напие безпаметно на някой купон с чужди хора...
Препоръчваме ви още:
Първият купон - правила за безопасност
Преди години Кийша Бекфорд била професионална танцьорка, елегантна и поддържана жена. Сега е майка на две деца, която един ден си дала сметка, че напълно е загубила женската си суета. И тогава се втурнала към най-близкия магазин.
Престанах да купувам неща за себе си. Някои от сутиените ми са протрити от носене. В гардероба си имах дрехи, които нямах повод да облека, разни боклуци от магазини, в които се продават облекла с флуоресцентни разцветки; кремове против гъбички. Постепенно си наложих стил, който е по-характерен за късните 90 на миналия век, главно от магазините за втора употреба.
Тъй като неуморимите ми деца не спираха да растат, харчех всичките си долари и упражнявах чувството си за стил за съдържанието на техния гардероб. Ако те изглеждат добре, това ще се отрази позитивно на мен самата. Не е ли така? Хората си казват: „Тази майка е неглиже, но децата й са стилни, значи е добър родител.“
Миналата седмица обаче разбрах, че съм отишла твърде далеч. Откриваха доучилищния център на дъщеря ми след ремонт на фасадата и фоайето, щяха да прерязват лентата. На церемонията бяха поканени родители, учители, хора от местната администрация, дори няколко известни политици. Планирах да прибера дъщеря си до началото на тържеството, затова и не се очакваше да попадна в полезрението на присъстващите гости. Закъснях и пристигнах когато всички деца и гости вече се бяха събрали.
Въпреки че видях още една майка, която изглеждаше неглиже като мен, се оттеглих почти до изхода. Бях се облякла с оранжева риза на райе, с дълги ръкави, черни джинси и кецове. Изглеждах точно като лелка, която не са я взели в детското шоу, което вървеше на сцената. Седнах в колата си, спряна малко по-надолу от Центъра, и не се показах, докато не свърши тържеството. Чувствах се потисната и реших, че това трябва да свърши!
На другия ден отидох в най-близкия мол и си купих няколко пуловера и блузи. Само за мен. Докато обикалях щандовете, минах и покрай детския отдел. В главата ми веднага се обади глас: „Я, какви красиви шнолички, точно за дъщеря ми. И чорапи за сина… Сигурно ще им харесат.“
Какво, по дяволите, правех? Нима не можех да изляза от магазина, ако съм купила нещо само за себе си? Трябваше ли непременно да напазарувам някакви глупости, които ще стоят недокоснати вкъщи, само за да заглуша гузната си майчина съвест?
Някаква жена избираше диадеми. „Няма да купувам за децата си, когато съм излязла да пазарувам за себе си. Никога повече.“, казах го на глас, отдалечих се от този щанд и се наредих на опашката пред касата. - „Те имат всичко, а аз - нищо.“
„Права сте – чух глас зад себе си и се обърнах. Беше жената с диадемите – Вие ме вдъхновихте. Тъкмо мислех да взема нещо на дъщерите си, които и без това имат достатъчно.“
Като че ли станах с няколко сантиметра по-висока, почувствах се удовлетворена заради това, че успях да мотивирам още една жена да купи нещо не за децата, а за нея самата. Не знам дали тези малки ограничения в живота на децата ми ще изтрият неудовлетворението, че правя толкова малко за себе си. Навярно няма да напълнят шкафа ми за бельо със сладки, малки дантелени комплекти. Но все пак беше крачка във вярната посока.
Аз имам значение.
Имам право да зарадвам себе си и никой друг.
Освен това, ако купувам на децата си тонове ненужни вещи, няма да стана по-добра майка.
Източник: scarymommy.com
Препоръчваме ви още:
Талантливите деца са подарък за бъдещето. От тях зависи колко добър и интересен ще е светът след години. Понякога дарбите им остават скрити, защото липсва възможност за развитието им. Можем да променим това, като подкрепим усилията им да се усъвършенстват.
Малкият цигулар
“Здравейте. Аз съм на 7 години. Искам да свиря на цигулка. Моят дядо ме учи как да свиря на цигулка и на мен много ми харесва. Аз съм ученик от 1-ви клас и искам да стана цигулар.”
Момчето е наследило таланта на дядо си, професионален музикант. От него е взело първите си уроци. Малкият цигулар е и прилежен ученик, който може да чете, да събира и изважда до 20.
Графичният дизайнер
Той е десетокласник и се обучава в паралелка с профил „Графичен дизайн“. Избран е да представя училището в пленери, на които със своите творби печели награди. Работи с професионални художници за развиване на таланта си и участва в изложби, на които много от неговите картини са оценени и продадени. Посещавал е стажове във фирми, за придобиване на допълнителни знания и умения за 3D анимация и графичен дизайн. Преди година кандидатства и печели стипендия, която изразходва за закупуване на книги и пиано. Има желание, след завършване на гимназиален етап на обучение, да продължи образованието си във ВУЗ. Мечтае да се занимава с 3D анимация и кинорежисура.
Фондация „Бъдеще за таланти“, съвместно с агенция ArtCrew кани всички родители и деца на едно позитивно събитие - Благотворителен книжен базар и отворен детски кът в Южен парк!
Събитието е в подкрепа на „Скритите таланти на България“ по инициатива на НПО „Операция плюшено мече“ и ще се проведе на 20.05.2018г. от 10:00 до 20:00ч. в Южен парк – голямата поляна откъм бул. ”Гоце Делчев”, под наслов „Да подкрепим скритите таланти на България“.
„Скритите таланти на България“ е менторска програма на НПО „Операция плюшено мече“, която подпомага даровити деца, лишени от родителска грижа и от социално слаби семейства. В момента програмата подкрепя седем деца с творчески заложби, като осигурява финансиране за уроци, семинари, работилници, състезания и нужните материали, които подпомагат тяхното развитие. Всички участници в програмата можете да видите тук.
По време на базара, посетителите могат да подкрепят каузата, като закупят книги и списания, предоставени от водещи български издателства.
На разположение на гостите е веселата каравана, която предлага студени напитки и музика. Докато родителите се отдават на заслужена почивка, малките герои могат да полудуват в детския кът, който включва:
- работилничка за моделириране, рисуване и четене;
- трасе за състезания;
- парти с приказни герои;
- подарък рисунка на лице.
***
Фондация „Бъдеще за таланти“ е създадена, за да подпомага талантливи деца по пътя им към успеха. Програмата "Скритите таланти на България" е нова и търси съмишленици. Набирането на средства продължава. Благотворителният базар на книгата в Южния парк на 20 май, комедийното шоу с участието на Георги Кючуков на 11 юни са само част от инициативите в подкрепа на проекта. Един от участниците ще представи самостоятелна фотографска изложба в началото на юли, с цел събиране на средства.
Екип от 20 души, сред които учители, ментори и психолози, се грижи за успешната реализация и развитието на младите таланти.
Снимки: plushenomeche.org
Препоръчваме ви още:
Моят разказ за доброто - победителите!
Божидар, който ще сбъдне мечтите си
Историите за доброто трябва да се чуват от повече хора. А тези, които вършат добро, заслужават признание, дори когато не го търсят. Затова и Национална мрежа на децата от години насам връчва наградата "Герой на децата" като най-авторитетното признание за ангажираност с живота и благосъстоянието на децата у нас. Призът се връчва в рамките на традиционните годишни награди „Златна ябълка“, с които Мрежа за децата отличава личности, организации и институции с принос за развитието и бъдещето на децата в България.
Кой е Героят на децата?
Това е личност, повлияла положително живота на децата в сферата на здравеопазването, образованието, възпитанието и правосъдието. Човек, чиито идеи, инициативи и работа са променили мисленето и средата, така че децата да получават повече внимание, подкрепа и възможности за развитие. Наградата на Национална мрежа за децата цели да привлече заслужено обществено признание към обикновени хора, които проявяват гражданска активност в някоя от горепосочените области.
Церемонията по връчването на наградите „Златна ябълка“ ще се проведе за осми пореден път в навечерието на Деня на детето – на 31 май в София.
Наградите се връчват в общо осем категории: Герой на децата, Болница, Училище, Община, Журналист, Благотворител, Награда за цялостен принос и Специална награда.
Рекорден брой номинации – 39, събра тази година Национална мрежа за децата в категорията „Герой на децата“, част от годишните награди „Златна ябълка“. Номинациите се приемаха онлайн, в сайта на Наградите, до 1 май.
Голямата активност показва, че в България има много достойни хора, които работят с цялото си сърце за децата, а техният труд и инициативност се забелязват и високо се ценят.
Всеки от тях заслужава да получи наградата, но последната дума имате вие. Изборът на победителя ще бъде направен след онлайн гласуване, което ще продължи до полунощ на 24 май. Гласуването става на сайта на наградите „Златна ябълка“ чрез бутона „Гласувай“.
Кои са Героите на децата през годините?
2017 година – „Герои на децата“ станаха Мариана Гелева и всички дами от страничката „Плетем за българските деца“, които всеки ден създават красиви, ръчно изплетени играчки с благотворителна цел, с които подпомагат лечението на български деца в нужда.
2016 година – „Герой на децата“ стана Вера Кирилова от Националния алианс за работа с доброволци – Пловдив, която работи с много доброволци и подпомага работата с деца в неравностойно положение.
2015 година – „Герои на децата“ станаха майките на децата с увреждания за ежедневния героизъм, който проявяват, за да се грижат за децата си.
2014 година – Призът получи екипът на 40 СОУ “Луи Пастьор”, София, за това, че успя да спаси едно умиращо училище.
2013 година – Победител в категорията стана Дарин Маджаров – създател на сайта Уча.се.
2012 година – Наградата спечели Илияна Кълева – лекар-педиатър от „Бърза помощ“, осиновила четири деца.
Национална мрежа за децата е обединение на 150 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2017 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 73 624 деца и 21 718 семейства. 11 661 професионалисти – социални работници, психолози, учители, съдии, полицаи и много други са подкрепени чрез обучения, консултации и съвместни дейности. Вижте повече на www.nmd.bg и www.1june.nmd.bg
Препоръчваме ви още:
Подари книга на читалище в нужда
Пилотно състезание по български език стимулира грамотността на децата
Американски астронавт, участник в четири космически полета, вдъхновява деца и родители в Музейко на 13 май, неделя.
Астронавтът ще гостува в Детския научен център за специална среща с млади медалисти от международните олимпиади по астрономия, астрофизика и физика, поканени със съдействието на МОН. След 16 часа всички малки страстни любители на междузвездните пътешествия също ще могат да се срещнат с д-р Ричард Линехан от NASA на етажа на бъдещето в Музейко.
Какво е да си бил на четири космически мисии и да си извършил шест космически разходки, ще научим от д-р Линехан по време на представянето му в Музейко. В момента д-р Линехан е част от космическия център “Джонсън” в Хюстън, Тексас, като започва кариерата си в NASA през 1992 г. През 1996 г., 1998 г. и 2002 г. той лети на борда на космическата совалка „Колумбия“, а през 2008 г. – на космическата совалка „Индевър“. Неговата първа космическа мисия се състои през 1996 г. Tя е първата в света, съчетала проучване на микрогравитационните и природните науки. Това е и мисята с най-дълго пребивавалата в Космоса космическа совалка към този момент. Неговата втора мисия включва близо 10 милиона км, изминати за 381 часа и 50 минути. Тези две космически мисии служат като модел за бъдещи проучвания в областта на природните науки, които впоследствие се провеждат на борда на Международната космическа станция.
Космическата визита ще се състои по инициатива на Посолството на САЩ в България и Детски научен център Музейко.
Препоръчваме ви още:
Автор: Любов Даскалова
Като дойде краят на учебната година и започват да се сбъдват някои от мечтите ми. Винаги щом заместник-директорът попита с ръмжащия си глас дали иска доброволно някоя от нас да е квестор, аз едва удържам напора в мен да не му се метна на врата и да не дам на никоя друга да поиска да ми заеме мястото. И докато петнадесет ще се престорят на глухонеми и кьорави сколопендри, чиито земен път е разписан с точност в извървяването на трасето дом-училище-дом, то при мен не е така. Излез малко, виж свят, нека видят и теб, макар и да не си много за гледане…, те – не! Ще си умрат невзрачни и неугледни.
Всяка школска година, като й се види финала, си умирам да ходя по чужди училища. То само тогава това е законно и се гледа с добро око. Друго си е да видиш какви класни стаи има, колко по-неуютни могат да бъдат учителските стаи, дали има прах по первазите на прозорците, щори ли спускат или дърпат пердета. В едно училище видях и доматен разсад да отглеждат. В друго стърчаха от подиума два недозабити пирона и ми разпраха подметките на еспадрилите, които носех вече осмо лято. Но най-често ми се е случвало да сядам на счупени учителски столове – от падащи колелца, през люлеещи се подлакътници, та до строшени седалки тип „ела на земята“.
Квесторството е трудна задача за психиката на един ерудиран даскал, предвид това, че е принуден да мълчи с часове в класна стая пълна с ученици. Те затова и колегите сигурно избягват да се бутат там, щото знаят, че хем не могат да изкарат матурата, хем ще искат да се пробват на всеослушание. Абе, напира си ти отвътре да вземеш да им показваш на учениците как се решава някоя от задачите или да дадеш подробни инструкции какво точно да напишат в изпитното съчинение, ама не може. А ги гледаш едни такива стреснати, леко застреляни, айде да не кажа смотани, и ти се налага да мълчиш! И аз на няколко пъти съм се спирала тъкмо, когато съм била на крачка да им изнеса урок, ама съм се усещала. Но е имало колежки, дето не са успявали.
Аз обаче ги владея тези неща и не се поддавам така лесно на вътрешните пориви, напиращи като пясъчна буря върху изсъхнал кактус. Да са учили. Аз да имаше къде, можеше и по една двойка да зашия на някои от тях.
За квесторските години съм натрупала богат опит и съм се ошлайфала много добре. По-важното е, че не съм успяла досега да хвана нито един преписвач. Отдавам го, разбира се, на осанката си, на строгия дрескод, с който карам учениците да са внимателни с мен, на прическата и очилата, а и на някои хитрости. Една колежка ме е научила, че на контролно се седи в дъното на стаята, зад гърба на учениците. Така хубаво им следя гърбовете и ръцете, очите ми се стрелкат по рафтчетата под училищните чинове и всичко е сканирано в рамките на секунди. А за капак няма как да се разбере към кого гледам. Хем не съм кривогледа. По принцип. Сигурна съм, че усещат ледения ми поглед как ги стрелка отзад, ама не смеят и да се обърнат. Само знам, че ако някой се обърне да ме гледа три пъти, вече става съмнителен и потенциално опасен преписвач, до когото заставам в следващите 15 минути и предотвратявам всичко в зародиш.
Телефони не ни разрешават да ползваме, ама то и не се налага. Стаите са украсени с едни шарени табла и аз си ги наизустявам през тези дълги часове на нирвана. Три часа не мога да преподавам, но пък да уча – сега ми е паднало. Тази тишина в стаята предразполага към задълбочаване на знанията по каквото ни е предложено от колегите в училището. Направо съм готова да пиша на МОН да приемат предложението ми заедно със служебните бележки за квестор, да добавят и по една бележка, че сме изкарали 1 кредит за обучение. Па да ги планират тематично тези обучения, пардон, квесторства, не да слагат само най-здравите и нови табла по стените! Един път някой беше забравил учебник по история под един чин, та падна четене за траките и римляните. Опресних знанията от едно време и сега по-уверено мога да споря с истеричката по история. Все за нещо ще я клъвна преди съвета във вторник, защото е голям дразнител и се мисли за нобелов лауреат по обществени науки.
Другата ми голяма страст по квесторството се крие в това, че в края на учебната година толкова ми е писнало от всичко, че направо ми се иска да зарежа и директор, и колеги, и ученици и портиера даже! Да стъпя здраво на стълбите пред главния вход и да си накъсам трудовия договор на шестнадесет хиляди малки парченца. И да хвана белия свят на свободата и да се навра в друго училище. Па да им покажа на всички колко важна личност съм била за школото, което за двадесета поредна година озарявам и украсявам. Обаче като огледам учебните заведения, където отивам квестор, бързо се разделям с тези мечтани революции.
Всяко училище се познава по облеклото на директора, по тоалетните му и по бройката квестори, които ще се съберем сутринта в учителската стая. Ако е малко школото, тоалетните ще са чисти, директорката ще е едра жена с широкоскроени дрехи, а ние квесторите ще сме няколко. В обратния случай със сигурност тоалетните няма да греят, шефът ще е лош, а ние ще сме един батальон хора, които ще се гледаме подозрително кой какъв социален статус ще покаже и кой ще го сложат на вратата, за да си лафи с портиера колкото си иска.
Един път влизам в тоалетната на едно даскало, няма седалка, а клекало. Аз трудно сгъвам колене да седна в тролея, камо ли да добия по-изнесена назад поза, отдалечена от обувките ми. Не за друго, а са велурени и няма да мога да ги забърша. То па не мога и да ги стигна, когато са обути, ама това е друга тема. И направих грешката да пусна водата, която се спусна като Райското пръскало и ми наля вода през чорапите, та чак до петите и пръстите отпред. Не знам дали всичко това беше по заповед на директорката, обаче се чувстваш като щъркел в блато до края на изпита.
Друг път пак в тоалетна влизам, ама нали не съм слаботелесна, а вътре тесничко. Въртях се във всички посоки, за да намеря пролука как да затворя вратата, която почти се опираше в тоалетната чиния. Накрая прегърнах казанчето за вода, с левия крак стъпих върху четката, а десният остана да виси над порцелана с риск да наджапам. Но успях да затворя някак и да се извъртя без поражения. Излизането беше с по-малко напрежение.
Като казах директорка, се сетих, как една колежка беше ходила в едно училище да квесторства, а там я черпили със сандвичи, напитки, не разбрах за алкохол ли става дума. Вика, че била като на сватба, имало софра и за учениците, които под строй яли и се веселили между двата модула.
Не зная дали е вярно, но аз съм виждала повече намусени директорки, на които и едно кафе им се свиди, сакън да не ни разбият нервните системи. А не се усещат, че може да се одремем по време на изпита и да напоизкарат дечурлята само шестици. То това може и да не е лошо, но не е и добро.
Веднъж отивам квестор в училище, където директорката ни помоли да напишем имената на учениците по бланките. Вика, че не толкова заради грешките, а да може да се чете нещо, за да им броят, че са се явили на изпита. За какво им беше всичко това, като половината ученици не разбраха как и къде точно да заграждат верните отговори. Някои заграждаха буквите на подусловията, където трябваше да пишат свободен отговор. Трети пробваха да търкат буквите по навик, за да видят отдолу ще излезе ли звездичка с печалба.
Квесторството е време, което не трябва да бъде пропилявано само с дебнене на преписвачи. Една колежка беше взела да пише бележниците на четвъртокласниците си. За трите часа щяла да ги попълни, а ако остане време и изходните нива по БЕЛ щяла да прегледа. Дано не беше взела вестници и препарат за прозорци, та по погрешка да измие тези в класната стая, вместо на остъкления балкон вкъщи.
Друга колежка си беше взела книжка със судоку. Влезе в стаята, огледа за камери, прибра телефоните на учениците и щом попълни протокола, извади судокуто и за 3 часа осем изреши. Без да се усети, реши и една от задачите на ученик, който отиде при нея да я попита може ли да драска по листа с формулите.
На един изпит, директор пред пенсия подкара инструктажа толкова революционно, че с патос ни разказа за тайните и слуховете, които се носят за директорите, в чиито училища работим. Не зная как от вестник „ШОК“ още не са го потърсили, осем броя щяха да издадат само от стенограмата на този инструктаж.
И квестор на изпит по рисуване съм била. Там най-страшното настъпи, когато една миловидна красавица извади картон в неин ръст, извади 84 цвята флумастери, нарисува дребни цветчета и малки дечица и се отдаде на защриховане. И докато траеха тези пет часа изпит, всички останали вече бяха забравили, че са рисували нещо, малката госпожица редеше чертичка до чертичка в дълбок транс, който бе нарушаван често от почивки, гарнирани с усмивки, благ поглед и пълно щастие, лишено от смисъла на думата „бързам“. А пет квестори седяхме и гардирахме тази талантлива персона да не извади отнякъде нещо за преписване. Не си представях точно какво и как се преписва на изпит по рисуване, но в един момент ми идеше да й скрия флумастрите, да преместя времето напред, да изрежа бялата част на картона и да я пратя да поиграе на люлките навън. Хем и тук поне едно кафе не ни бяха черпили.
Искам само да кажа, че от МОН да помислят да ни пращат да преподаваме по месец в годината в различни училища. Хубаво е да ни разнообразяват живота по заповед, щото доброволно не се получава. Иначе няма как да видиш, че има училища, в които се пише с тебешир, а в други се работи с маркер на батерии и се ползват интерактивни дъски. Има места, където интернетът влиза посредством кабел само в компютъра на директора, а други – където и на учениците им е разрешено да ползват глобалната мрежа за учебни и познавателни цели през мобилните си устройства. На едни места има алуминиева дограма и модерни шкафчета, а на други – отзяващи дървени прозорци без стъклопакет.
Не може да се работи в училища, изглеждащи като педагогически музеи на XIX и XX век. Иначе трици да ни раздадат, да хващаме… нали!
И ако някой се реши да пооправи нещо, моля да започне от тоалетните!
Препоръчваме ви още:
Любов Даскалова и малките матури
- Най-популярни
- Най-нови
