Дупе да ни е яко

08 Ян, 2018
0 коментар

Моята интелигентност е пословична. От мъничко Марайче, че до днес - всичко знам! И го обяснявам спокойно, аргументирано, без излишни емоции и с тих глас (защото съм разбрала, че силата на гласа не усилва аргументите). В детската градина например разкрих на децата защо обикновено дядо Мраз е с чорапите или обувките на бащите им. За наказание учителката поставила моя подарък на дъното на торбата и съответно бях извикана да си го получа последна от всички добри дечица. "Видя ли как си разсърдила дядо Мраз? Догодина може и въобще да не ти донесе нищо!", каза ми другарката. "Не, дядо Мраз е сложил моя подарък пръв от всичките. Затова е бил най-долу в чувала!", отговорих аз. Разказвам ви този епизод не да се хваля с моя остър като бръснач ум, с бунтарския си дух или с нетипичниите за възрастта наблюдатеност и интелигентност. Скромността не ми позволява (за това ми качество също се носят легенди, но от скромност ще ви ги спестя). Известна съм още с чутовна деликатност, толерантност... Способността винаги да откривам ПОНЕ едно добро нещо у всекиго ще умили даже и враговете ми (ако имах такива!). Естествено, геният ми избуя в национален мащаб - името ми грееше от първите страници на големи печатни издания, а ликът ми радваше родата отпутиливизора...

Перфектна, както винаги във всичко, дойде времето на моето перфектно майчинство. Няма да ви занимавам с познати вам историйки, съпътстващи превръщането на малкото човече в голямо такова. Прелитаме годините и пикираме сред моите пораснали чеда. Пубертетчета! И тук ударих гредата! Няма полезен ход, няма правилен отговор, няма нищо, ама съвсем нищо от моя страна, което да не разгневи моята тийн-ка. Интелигентност, остър ум, чувство за хумор, деликатност... всуе! Тя не мигна даже когато известно на мало и голямо лице ни засече на летището, доприпка до нас с разперени ръце и навлажнени от умиление очи. Моят авторитет в нейните очи е като изсъхнал грим - безполезен, все се чудиш кога да го изхвърлиш, но ти е жал.

Впрегнах моята прословута интелигентност, способността си да откривам "трохи" и да правя общественозначими анализи. Реших да сътворя съвършения Наръчник как родителят да не дразни тийнейджъра (не с такова скучно заглавие, това е работен вариант). Няма смисъл да четете статии, да купувате скъпи книги или да посещавате специални курсове. Всичко щеше да е събрано и описано от мен, с примери и съвети, забавно и безплатно.

Реших. Ама се отказах. Няма да пиша наръчник! Няма да давам съвети! Отказвам да съм духовита и съпричастна. Предавам се! НЯМА ПОЛЕЗЕН ХОД! Как прогледнах? Един ден Тя се върти пред огледалото, кълчи глава и тежко въздиша. След безкрайно сумтене и акробатични завъртания във всички посоки, и най-вече в гръб, дочух:

- Мамо, аз имам ли голямо дупе?

Внимавайте, това не е въпрос! Това е капан, клопка, удар под кръста, затвор, пробождане в плешката с тънко острие, отрова в ухото... Това е всичко на света, но не и въпрос. Защото тук грешният отговор може да е фатален. Аз например вечно съм на диета, всеки грам отгоре ми разваля целия ден. Ако ми хрумне въобще да питам някого дали имам дупе, музиката в ушите ми би прозвучала като: "Какво говориш, виж каква клечка си, даже трябва да качиш малко" ( обаче това съм аз и в Бразилия биха ми се присмяли). Ами сега? Ако щерка ми е станала отскоро фен на Ким Кардашиян или Джей Ло (дано, че от ходещи закачалки ми писна, и от диети ми писна, и от всичко, което брои калории ми писна). Току-виж, изтърся, че това нейното не е никакво дупе, а някаква смешка. Отиде после самочувствието на детето, ще му срина самооценката, ще му отнема вярата в красивото. Ще почне да се тъпче, ще се затвори... Не.Не. И не!

А ако й кажа истината: "Да, дъще, бая си се наляла. Трябва да вземеш мерки докато е време, че метаболизмът се забавя с годините" (аз, както казах, съм начетена и боравя с научни факти). Този отговор може обаче непоправимо да увреди крехката тийнейджърска психика. Може да отключи анорексия или булимия; да срине самочувствието й, да я направи неуверена, податлива на манипулации. И ето ти готова жертва на домашен насилник! Ето ти бъдещ лузър. Провален живот! Не. Не. И не! Няма да се поддам! Аз отглеждам победители!

Подло питам:

- Какво искаш да ти е дупето?

Тя:

- Голямо. Стегнато. Вирнато. Без целулит.

Аз:

- Ъ? ...Ми... Кхм-кхм...Да? ...Такаааа... Чудесно!

Тя:

- Е?

Аз:

- Суперрр! Мммм...Кхм-кхм... Дупе, викаш. Амиии...

Тя:

- Ааааааааааа! Ти не си никаква майка! На теб не може да се разчита!

Вратата се тряска под носа ми. Аз оставам да си зяпам стената, отрупана с дипломи, включително по педагогика, възрастова психология и ораторско майсторство.

*****************

Препоръчваме ви още:

Пубер вкъщи

Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе

Житие и страдание на тийнейджърския гардероб