Преди години Кийша Бекфорд била професионална танцьорка, елегантна и поддържана жена. Сега е майка на две деца, която един ден си дала сметка, че напълно е загубила женската си суета. И тогава се втурнала към най-близкия магазин.

Престанах да купувам неща за себе си. Някои от сутиените ми са протрити от носене. В гардероба си имах дрехи, които нямах повод да облека, разни боклуци от магазини, в които се продават облекла с флуоресцентни разцветки; кремове против гъбички. Постепенно си наложих стил, който е по-характерен за късните 90 на миналия век, главно от магазините за втора употреба.

Тъй като неуморимите ми деца не спираха да растат, харчех всичките си долари и упражнявах чувството си за стил за съдържанието на техния гардероб. Ако те изглеждат добре, това ще се отрази позитивно на мен самата. Не е ли така? Хората си казват: „Тази майка е неглиже, но децата й са стилни, значи е добър родител.“

Миналата седмица обаче разбрах, че съм отишла твърде далеч. Откриваха доучилищния център на дъщеря ми след ремонт на фасадата и фоайето, щяха да прерязват лентата. На церемонията бяха поканени родители, учители, хора от местната администрация, дори няколко известни политици. Планирах да прибера дъщеря си до началото на тържеството, затова и не се очакваше да попадна в полезрението на присъстващите гости. Закъснях и пристигнах когато всички деца и гости вече се бяха събрали.

Въпреки че видях още една майка, която изглеждаше неглиже като мен, се оттеглих почти до изхода. Бях се облякла с оранжева риза на райе, с дълги ръкави, черни джинси и кецове. Изглеждах точно като лелка, която не са я взели в детското шоу, което вървеше на сцената. Седнах в колата си, спряна малко по-надолу от Центъра, и не се показах, докато не свърши тържеството. Чувствах се потисната и реших, че това трябва да свърши!

Кожена рокля

На другия ден отидох в най-близкия мол и си купих няколко пуловера и блузи. Само за мен. Докато обикалях щандовете, минах и покрай детския отдел. В главата ми веднага се обади глас: „Я, какви красиви шнолички, точно за дъщеря ми. И чорапи за сина… Сигурно ще им харесат.“

Какво, по дяволите, правех? Нима не можех да изляза от магазина, ако съм купила нещо само за себе си? Трябваше ли непременно да напазарувам някакви глупости, които ще стоят недокоснати вкъщи, само за да заглуша гузната си майчина съвест?

Някаква жена избираше диадеми. „Няма да купувам за децата си, когато съм излязла да пазарувам за себе си. Никога повече.“, казах го на глас, отдалечих се от този щанд и се наредих на опашката пред касата. - „Те имат всичко, а аз - нищо.“

„Права сте – чух глас зад себе си и се обърнах. Беше жената с диадемите – Вие ме вдъхновихте. Тъкмо мислех да взема нещо на дъщерите си, които и без това имат достатъчно.“

Като че ли станах с няколко сантиметра по-висока, почувствах се удовлетворена заради това, че успях да мотивирам още една жена да купи нещо не за децата, а за нея самата. Не знам дали тези малки ограничения в живота на децата ми ще изтрият неудовлетворението, че правя толкова малко за себе си. Навярно няма да напълнят шкафа ми за бельо със сладки, малки дантелени комплекти. Но все пак беше крачка във вярната посока.

Аз имам значение.

Имам право да зарадвам себе си и никой друг.

Освен това, ако купувам на децата си тонове ненужни вещи, няма да стана по-добра майка.

Източник: scarymommy.com

Препоръчваме ви още:

Мода за бременни

Мамо, живей си живота!

Ужас! Дъщеря ми е кифла