Автор: Стамена Марашева-Петкова

Редовно чета постовете и мненията на загрижените родители и тъй като съм един вид „между чука и наковалнята“, искам да споделя някои мои мисли и професионални преживявания, както и своето лично мнение.

Първо, като родител изпитвам ужас, че детето ми може да бъде малтретирано. Знам от майка ми, че децата ги бият още отпреди много години. Дори все още не съм сигурна дали ще запиша детето си на ясла, защото майка ми е разказвала как е работила една-две години в ясла и е виждала как лелите бият децата по главата. Защо по главата ли? Защото там не оставали белези, а това, че може да навредиш на детето, е друг въпрос. Да, има и палави деца, ама нужно ли е да ги пребием и да им нанесем травми за цял живот, било то физически или психически?!

Второ, учителят в мен иска да изкрещи: "Не издържам вече на работа!". Сега ще обясня защо. С мен се отнасят като с хлебарка и ученици, и родители, и компетентните от министерството. Всички те си мислят: "Отива, изпява си урока и си тръгва." Да, ама не!
Тъй като учителите са едни от малкото грамотни в държавата, компетенциите „отгоре“ са решили да ги натоварят с писарска дейност, да хабят листи, мастило и време, и да пишат за щяло и нещяло документи, които никой не чете.

Решаваш, че искаш да научиш децата на всичко, което знаеш. Правиш уроците ясни и достъпни, сбиваш материала възможно най-кратко и ясно, за да го разберат. Даваш домашни, но на всяка домашна (ако има такава) поставяш отлична оценка, защото когато си обяснявал никой не е слушал и писал. Дори определяш час за консултации, на които никой не идва. Ефектът от усилията ти е нулев.

Идва обаче най-страшният момент, да влезеш в класната стая.

Там виждаш невероятни неща, бой, кючеци, правене на селфи, игра с телефоните, гримиране, замеряне със столове, плюене, пръскане с оцет, пускане на димки, целувки и интимности. Опитваш се да въдвориш ред, доста трудно се получава, за около 5 минути, и всичко се повтаря отначало. Звъниш на родителите, те казват, че са силно заинтригувани и не знаят как така детето им отсъства с месеци или пък защо се държи непристойно. Ефект нулев.

Най-лошо е, когато трябва да се проведе съвет, защото трябва някой да бъде наказан - ученик направил нещо (я ударил съученик, я учител, я потрошил училището) и наказанието е забележка! Представете си какъв ефект има забележката, отново нулев.

Като за финал искам да разкажа как една майка ми звънеше по сто пъти на ден, за да ми обяснява как трябва да проявявам разбиране към сина й, с чийто баща е разведена, и как този неин син проявявал голямо старание вкъщи за домашните. Всъщност, ако този ученик не спеше в час, то пускаше музика на телефона или ставаше да се разходи, или да си хапне нещо, или да удари някого и т.н. Лъгал е майка си за домашните и че учи, и видиш ли, госпожата е виновна.

След всичко изписано искам да благодаря, ако някой си е направил труда да прочете този дълъг текст. Но преди всичко искам да изразя мнението си на родител, работещ в училище. Децата се раждат невинни, те биват възпитавани от своите родители и впоследствие от учителите.

Не всички родители са будни и загрижени за децата са, някои са доверчиви и прекалено добри, други са незаинтересовани и пасивни. Същото важи и за учителите.

Затова мисля, че трябва всички заедно да си подадат ръка и да работят съвместно за доброто на децата, а тези, които не желаят да се грижат за децата и да ги възпитават, да не се захващат с това - и родители, и учители! Нека преди всичко бъдем добри и съвестни хора, така ще успеем да сме добри родители и учители за децата!

Препоръчваме ви още:

От двете страни на барикадата

Образова ли ни образованието?

Дайте я тая телевизия!

Призванието да работиш с деца