Тази история ми прати моя приятелка, която помоли да остане анонимна. Ще видите защо.

16!? Моето първо бебе, моето красиво момиченце става на 16. Тя вече е голяма, знае всичко. А ние сме либерални - още преди години баща й обеща да й даде първата цигара, първата чаша с алкохол и първата татуировка. Кога?, пита. Когато станеш на 16, кълнем се от сърце. Защото нейните 16 ни изглеждаха толкова далече, че дори не си струваше да го мислим. Тогава.

Е, доживяхме! Тя е най-малката в класа си. Съответно всичките й съученици още преди година отпразнуваха техните 16. Предимно с шумни партита, понякога организирани като "изненада" от родителите, задължително с шампанско и няколко "официални" бутилки вино, разхвърляни по масите. Тайно ( пуберите си мислят, че е тайно) гостите си внасят нещо високоградусно, което дръзко се долива в чашите с безалкохолно. А знаете ли за Великите шотове - хит сред подрастващите? Защото в края на купона задължително се плющят по няколко Шота, като рожденикът обезателно пие най-много. Закон! И на следващия ден се разказва за препили и припаднали празнуващи, за повикани по спешност родители, призовани да си приберат докаралия се до несвяст наследник.

Наслушах се за семейни драми, наказания - няма да излизаш месец, седмици без телефон... Боже, ние имаме време! Ставаме на 16 чак след година! Хем се радвах, че детето пораства, хем вече ми се свиваше под лъжичката. Купон - добре, ама какъв? И къде? И какво правим с алкохола? Че ще има - ясно, но как хем да го допуснем, хем да не прекаляват? Седмица преди Деня с баща й отидоха в "нашето" тату-студио за първата татуировка. Голям мерак й беше, сакън да не изостане от родителите си. Вечерта сестра й пита: На партито ще пиеш ли шотове? Отсреща й се усмихват хитро. Таткото отсича: Ако смяташ да се напиваш, предпочитам първият път да е у дома! Тя сумти. Ние се споглеждаме. Тревожно.

Няколко дни преди Големия ден нашата звезда се скарва с най-добрите си приятелки. На тази възраст, знаете, подобни скандали са драматични и задължително ЗАВИНАГИ слагат край на отношенията. Аз лично досега съм била свидетел на поне стотина окончателни раздели с приятелките, а пък с мен почти всеки ден се скарва ЗАВИНАГИ. В този случай обаче беше конфузно. Няма парти. Нашата го дава непукист: Голяма работа! Някакви ш**ани сикстиин! Вечерта преди Деня обаче се скапва. Разкрещява се за глупости, после се разплаква без причина. По някое време казва лека нощ и се оттегля в покоите си. Ние солидарно се натъжаваме. Малката се шмугва в стаята си да докладва обстановката на най-добрата си приятелка. Сигурно хлипа от съчувствие (или се киска, не мога да определя това грухтене, което се чува отгоре).

Двамата с таткото тъжно си сипваме: аз вино, той уиски. Утре е неучебен ден (официален празник за държавата, която обитаваме). Детето ни има Специален рожден ден, ихуу! Ние вече празнуваме. Наближава полунощ. След половин час щерка ни навършва 16, обявявам тържествено и се заливам от смях. Къде е нашето момиче?, весели се и той. Поводът за нашата радост се явява пред нас и ни гледа с укор. Обличай се! Излизаме. Двамата!, командва главата на семейството. Аз се засягам: Защо без мен? Те излизат.

След двайсетина минути тържествено внасят бутилка текила. Я, колко чевръста е девойката ни! За нула време нарежда чашки на масата, аз режа лимоните. Крещим на малкия пубер да си довлече дупето бързо, че ще изпусне Началото. Полунощ е. Първият шот! Сол, лимон. Честита да си, дъще! Посягаме към втора серия. Отговорно плясвам малката през ръката: Рано ти е още, изчакай да станеш на 16! Тя се обижда (докрая ще се цупи и ще ни гледа укорително. Много важно!) Ние сме във вихъра. Трииии! Рожденичката вече има усмивка, по-широка от лицето. Бутилката трепти в ръцете й. Четвърта обиколка. Тати, обичам те!, хълца щастливо. Нали ми обещахте от онези пурети, с черешов аромат? (тук отварям скоба - когато се запознах с мъжа ми, пушех въпросните пурети отвреме навреме. Разказах веднъж на децата, преди сто години. И лекомислено обещах, че ще им дадем да опитат... когато станат на 16. Месец по-рано бяхме в България и малко трудно, но ги намерихме. Все пак ние сме хора, които държат на думата си). Та нашата умница, след четвъртия шот, се присети. Аз обаче подготвена - отварям шкафа и вадя кутията: Та-дааам! Радост вкъщи! Пушим си дружно. Пееет... Я, бутилката вече се поизпразнила. Ама има за шесссс... Седем?! Честно, не помня.

По някое време Звездата на вечерта щастлива гушва празната бутилка и се заклева да си я пази цял живот...

Малко по-късно лично аз държа косите й в шепи, докато тя яростно се кара с тоалетната чиния. После кротко я завивам и сърцато й крещим: Честит рожден ден! За лека нощ... На сутринта... около обяд... ставам първа. Геройски посрещам опитите на родата да честитят на рожденичката. Детето спи, няма училище. Опитайте по-късно. В ранния следобед Звездата се излюпва. С тежък махмурлук. Със замазан поглед приема подаръците. Моли да й говорим тихичко. Благодарна изпива чаша айран с много сол.

Толкова е послушна! Питам дали да охлаждаме шампанското за довечера. Тя ме мрази за въпроса. Обажда се брат ми.

- Вуйчо, искам да умра! - говори му тихичко.

Отсреща родственикът ми се залива от смях:

- Ох, от това не се умира! Скоро духът ти се събере с тялото! Ще се оправиш!

Няколко часа по-късно тя е в състояние да изяде половин бургер. Кратката разходка в града я е изцедила. Прибираме се у дома. Има торта, няма шампанско. Детето се заклева, че повече няма да близне текила. Ляга си рано. Вече е на 16.

Два дни по-късно в часа по драма детайлно разказва как е посрещнала 16-я си рожден ден. "Купони с приятели оттук нататък ще има безброй. Но никога няма да забравя как празнувах моите Суит сикстиин", завършва разказа си. Съучениците й се задавят от завист. Седмици наред ние сме легенда в училището. Най-яките родители! Всички мечтаят да ги осиновим. Два месеца по-късно кутията с три пурички още стои на масата в хола. Не ги е докоснала. И бутилката от текилата й пазя. Не я иска.

Ако постъпката на родителите ви звучи твърде смело и безотговорно, може би сте прави. Аз също не съм толкова храбра. Но от друга страна си мисля, че след въпросния рожден ден това момиче никога няма да се напие безпаметно на някой купон с чужди хора...

Препоръчваме ви още:

Първият купон - правила за безопасност

7 признака, че децата ни са пораснали

Дупе да ни е яко