Ninja Editor
Five farmies ще запознае децата с разнообразни герои от фермата като магарето Сьорен и зайчетата – блогъри Кими и Лона
Новият сериал Five farmies по Boomerang стартира на 23 юни, в 13.40 ч., и ще забавлява българските деца с пет истински смешни животни като основни герои.
Запознайте се със зайчетата-блогъри Кими и Лона, много приказливото магаре Сьорен, винаги бдителното куче-пазач Пако и какадуто MC Digga! Те ще ви докажат, че животът във фермата може да бъде всичко друго, освен скучен!
За премиерата на сериала, Boomerang ще подари на две деца пътешествие до първата у нас ферма за изоставени селскостопански животни „Приятели на четири крака“ във Велико Търново. В убежището живеят коне, магарета, кози, овце, две прасета и, разбира се, много кучета. Цел и мисия на създателите на фермата – Вера Трендафилова и Виктор Александров, е работата с деца. Това е и желанието на екипа на Boomerang – да запознаят децата с истински селскостопански животни и грижата за тях.
Наградата може да бъде спечелена чрез конкурс на Фейсбук страниците на партньорите: популярният блог Мама Нинджа и Булсатком. Всички, желаещи да участват, могат да качват снимки на любимите фермерски или домашни животни на децата си заедно с кратък описателен текст, в периода 11 – 23 юни 2018 г. Пътешествието до фермата „Приятели на четири крака“ ще спечелят двете най-добри снимки и истории. За второ и трето място пък ще има страхотни подаръци от Boomerang. Печелившите ще бъдат определени от жури на канала и партньорите.
И не забравяйте, срещата на вашите деца с героите от Five Farmies започва на 23 юни в 13.40 ч. по телевизионния канал Boomerang.
***
Boomerang е канал за деца от 3 до 7 години и техните родители и е добре познат с анимации като Том и Джери, Скуби Ду, Дороти и магьосникът от Оз, Шантави рисунки и много други. Някои от най-популярните Boomerang герои, известни на всички, са животни. А както анимираните, така и истинските животни, могат да донесат много забавления на децата и да ги научат на грижа и отговорност.
Препоръчваме ви още:
За стереотипите, с които свързват страната ни в Европа и които се опитваме да разбием
Автор: Цанко Кунчев
През последните няколко десетилетия светът, в който живеем, претърпя драстични промени главно под влиянието на няколко процеса, групово наименувани “глобализация”. Тези процеси водят до все по-често сблъскване на различни култури и етноси, което от своя страна, води до възникването за все повече стереотипи и предразсъдъци.
За последните 3 години имах възможността да посетя немалък брой европейски държави и съответно да създам контакти и приятелства с хора от най-различни националности. Като студент по международни отношения и неумерен патриот (моля да не се бърка с термина „националист“), винаги живо съм се интересувал от това какво знаят хората по света за моята прекрасна България и какво е отношението им към нас - българите. Бих желал да споделя няколко основни наблюдения, които ми направиха доста силно впечатление.
За жалост, най-забележимата част от българската диаспора в чужбина са ромите и техните криминални подвизи. Поради тази причина, открай време съществуват стереотипи, че сме крадливо племе, заради което доста българи често нарочно пропускат да споменат къде са родени и дори избягват да общуват помежду си, камо ли да създават български общности. Най-силно това пролича, когато бях в Холандия (в частност Хага). Въпреки че на 5-10 минути дочувах българска реч, всеки път, когато се опитвах да заговоря някого, те бяха видимо смутени и с неособено желание да продължим разговора.
За Англия нямам какво особено да кажа. По мои наблюдения ни виждат като част от огромния брой чужденци, отишли там да мият чинии и да работят във веригите за бързо хранене.
Изключително добро отношение съм срещал в Германия всеки път, когато спомена коя е родината ми. Немците веднага се сещат за лютата българска ракия и прекрасните българки. Доста популярни туристически дестинации са Златни пясъци и Слънчев бряг. Разбира се, има ги и стереотипите за крадливите балканци, но по-скоро се възприемат като добронамерена шега.
Бързо се забелязва, че въпреки бурния етноцентризъм, който се шири надлъж и нашир в България, и убеждението, че всички в Европата само нас гледат и обсъждат, много по-забележими са полското и румънското малцинство. Понастоящем съм европейски доброволец в Бриндизи – средноголям град в италианската провинция Пулия (токът на ботуша), и част от работата ми е да ходя в местни гимназии заедно с доброволка от Румъния и да изнасяме лекции по класовете за стереотипите в съвременния свят (главно за разбиването им). Останах удивен, когато въпреки огромния брой отрицателни стереотипи за Румъния, за България или не знаят нищо, или в най-добрия случай я свързват с големия брой българки, които работят там като гледачки на възрастни хора или като чистачки. Чувал съм също от българи тук, че често имат проблеми с държавните институции, понеже служителите нямат представа, че България е член на Европейския съюз.
Най-успешна беше лекцията на 24 май, когато разказвах за кирилицата и им показвах как да си напишат имената на български. Изключително се впечатлиха от силата на аромата на мускала розова вода, който един път занесох. Често ме питат какво ядем в България ( храната в Южна Италия е нереално голяма мания).
Въпреки че винаги имаме изговен план, започваме всяка лекция с призив всеки път, когато учениците имат какъвто и да е въпрос (за традициите ни, местната храна, личните ни интереси или дори времето), да ни прекъсват и да питат. Вярваме, че най-добрият начин да разбием възможни стереотипи е просто да им покажем, че и ние сме най-нормални хора, също като тях. Иначе всеки път се стремим да говорим различни неща, които също да са интересни и занимателни за тийнейджъри. Защото България е много повече от родината на крадливите роми, чистачките и лютата ракия.
Препоръчваме ви още:
Защо да (не) изберете Холандия
Българчетата, които не говорят български
Как от гражданка станах селянка
Автор: Соня/Светът на Сончето
Разбрах, че мечето с копривени топчета се е харесало на нинджите и те биха го предложили на децата си, независимо дали им харесват зелениите, стига да има кой да им направи Мечо :).... Затова искам да се реванширам с една изключително лесна и бърза рецепта, само с три съставки, като плодовете може да бъдат любимите на тези, които приготвят десерта. Е, наистина калориите идват малко в повече, но пък мисля, че една лъжичка няма да ни навреди.
Продукти:
1 пакет чаени бисквити с какао
1 флакон сладкарска сметана
1 банан
7-8 ягоди
Начин на приготвяне:
Плодовете нарязвам на парчета, бисквитите изсипвам в плик и с ръка ги начупвам на малки парчета, но не на трохи. Разделям бисквитите и плодовете на две части. В дълбока купа шприцовам ред сметана (дебел около 1 пръст), слагам едната част от бисквитите, върху тях – едната част от плодовете. Шприцовам втори ред сметана, втората част бисквити, втората част плодове и завършвам със сметана най-отгоре. Притискам леко с лъжица да слегне и оставям в хладилник за няколко часа, за да може бисквитите да се напоят хубаво със сметаната и аромата на плодовете. С лъжица загребвам от купата, слагам в чаши или в чиния и украсявам с нарязани на кръгчета банани, плодове и стръкче мента.
Препоръчваме ви още:
Автор: Соня/Светът на Сончето
Като дете, което е прекарвало летните месеци на село в Балкана, мога да кажа, че съм свикнала с всякакви животинки - и мили, и не толкова мили. Като малка се смеех с цяло гърло, когато татко гонеше мишките из двора и дюшеците на вилата и току хванеше някое мишле за опашката, показваше ми го да се нарадвам и го пускаше в полето. Радвах се на таралежчетата, защото това означаваше, че смоците нямат шанс да доближат къщата; хранех всички кучета, които ни идваха на гости с филии с мас; свикнах, че комарите са с големина на врабчета и по-малки изобщо не ме впечатляваха. С любопитство изучавах скакалци, колорадски бръмбари, щурчета и гонех пеперудите с мрежа. Не се притесних изобщо, когато дъщеря ми, 5-6-годишен фъстък по онова време, беше станала свидетел на естествена хранителна верига - котката изяде мишка пред очите й. Детето ми се обади с такъв ентусиазъм: „Мамо, Анимал Планет ряпа да яде, аз видях котка да изяжда мишка!!!“
С ордите мравки се справяме, като мажем касите на вратите с оцет и посипваме сол по пода; с комарите помагат един куп защити и репеленти, но мога да кажа, че аз специално, вече имам имунитет срещу тях; за косовете сме дали карт-бланш на кучето, да ни спасява както може. Дори преди години успяхме да се справим и с едно цяло многодетно семейство съсели, които си бяха харесали тавана ни и в продължение на няколко дни започваха своята игра в 3 часа сутрин, а ни делеше една дървена плоскост! Свалихме тавана и направихме един полу-основен ремонт. Но се справихме.
Да, може да се каже, че съм свикнала с всякакви животинки... докато не ме нападнат в леглото!
Една нощ, докато тихо и кротко си спим с благоверния в една от спалните на втория етаж на вилата, аз се събуждам от усещането, че има някой в стаята и нещо ми е минало през косата. И тъй като не вярвам в духове или същества от третия свят, веднага решавам, че нова династия съсели са се заселили на тавана ни и този път са намерили начин да преодолеят разстоянието до нас. Скачам, светвам лампата и започвам да будя главата на семейството:
- Ставай, тук има някакво животно! Току-що ми мина през косата! Съселите се завърнаха!
- Стига, бе жена, нали изгонихме отдавна целия им род, запушихме всички дупки, лягай, нещо си сънувала или аз съм мръднал с ръката...
Успокоих се и реших, че все пак съм сънувала. Тъкмо щях да загася лампата и видях... етикетът от бутилката с вода, нагризан на конфети.
- Като съм сънувала, твоята ръка ли е изгризала етикета от шишето? - питам аз унасящия се в девети сън мой мъж.
Само това му трябваше да скочи от леглото, да грабне едно дърво до печката и метлата наблизо и да попита:
- Къде е звярът?
И само след секунди, аз, покатерила се върху леглото, а той, качил се един стол (за да му се мушне зверчето в крачола!!!), започнахме да вдигаме невъобразим шум, с цел да стресираме звяра и той да излезе от прикритието си, за да му покажем! Тропахме, викахме като индианци преди бой, затворили врати и прозорци, за да го приклещим да ни издаде всичките си секретни тайни. Представете си какъв шум сме вдигнали посреднощ, че след няколко минути майка ми, която спи точно под нас, с пребледняло лице се показва на вратата и пита:
- Деца, добре ли сте?
Докато обясняваме, звярът се възползва от тишината, притича покрай нас и през отворената балконска врата избяга в спокойствието на полето. Успяхме обаче да го зърнем - едно петсантиметрово мишле, на което щеше да му се пръсне сърчицето...
Аз, на следващия ден, го ударих на такова къпане и жулене, като за цяла година...
А в тази стая доста време след това нямаше желаещи за спане, после задължително преди лягане се тропаше и проверяваше за нежелани гости.
Да, аз наистина мога да кажа, че съм свикнала с всякакви животинки - и мили, и не толкова мили, и такива, които ме посещават нощем в леглото....
Препоръчваме ви още:
Тази млада майка разказва в инстаграм за ежедневието си на родител. Тъй като добре се посмяхме на съветите й за семейни почивки, решихме да ги споделим с вас.
Ако не сте родили вчера, вероятно вече сте проучили всичко по темата как да организирате пътуване със самолет с бебето и какви успокоителни можете да взимате, докато кърмите. Но ако четете това, със сигурност ви тресат нервите преди първата ваканция с малкото. Този текст няма да ви успокои, за което се извинявам. Но ще ви помогне да избегнете някои разочарования.
Багажът - драма в три действия
Да започнем със златното правило и с малко математика. Продължителността на почивката се изчислява по много проста формула: количеството дни, които планирате да почивате +10. Първите два дни ще отидат за адаптация, последните два за отричане на неизбежното връщане в реалния живот и последващото смирение. Някъде по средата на отпуска ви децата ще лепнат ротавирус, Коксаки вирус (синдромът ръка-крак уста) или нещо друго, което плува в морето за общо ползване. Според вида на заразата потомството ви ще боледува три дни (с повръщане и диария нон стоп). След това ще дойде ред на родителите. Минимум един ще излезе от строя за още три дни. Ако трябва да теглим чертата дотук получават се точно 10 дни, които е добре да имаме в резерв.
След като времето за диария и други безплатни развлечения е заложено в отпуска, можем да анализираме самото понятие "отпуск". Добре е да свикнете с мисълта, че вашите ваканции още дълго време няма да са както преди. Вие вече не почивате. Вие сте в командировка, с някои смекчаващи ситуацията обстоятелства. Тоест може да не работите, може да сте ол инклузив, но шефът пътува с вас. Ще се наложи да свикнете с мисълта, че вместо екскурзии, разточително висене по ресторантите и джип сафари, шефът ви най-вероятно ще предпочете да се търкаля в мръсотията на 10 метра от хотела.
Един от най-достъпните начини, ваканцията ви да се доближи максимално до предишните и наистина да си починете, е да вземете със себе си баба. Имайки на разположение този ценен ресурс, не го жалете и го използвайте максимално. Не пестете от свръх багаж и допълнителна стая, ако не искате следващите пет години да си спомняте за семейната отпуска в ада.
Не си усложнявайте живота. Идете там, където ще ви е по-лесно да забавлявате побеснялото същество, в което обикновено се превръща детето, когато напусне обичайния си ареал. Ако трябва да избирате между пътешествие с кола из Исландия и плаж в Италия, веднага се спрете на втория вариант. Уредете го по възможно най-лесния начин. Използвайте услугите на туроператор. Дори да се гордеете с десетгодишния си стаж в организирането на ниско бюджетни почивки. Нали не ви се иска да търсите такси с детско столче за кола или да пътувате в трамвай с ревящо дете в ръце? Социалните мрежи агресивно рекламират модерния образ на хиперактивната майка, (със съответното хиперактивно дете), която го влачи навсякъде със себе си - и по купони, и по света и по делови срещи. Днес да признаеш, че предпочиташ да останеш с детето вкъщи, е равносилно на това да изкрещиш „Аз съм жена, моето място е в кухнята“, сред тълпа войнстващи феминистки.
Моята голяма луда гръцка НЕпочивка
Престанете да следите всички блогове от типа „пътешествам със сина си откак се е родил, за 10 месеца, 15 страни“. Техните автори най-вероятно са в някаква пролактинова кома, страдат от патологична страст към пътешествия или просто лицемерничат. Ако при мисълта за смяната на обичайната обстановка с неизвестна и непредсказуема среда, ви облива студена пот и получавате нервни тикове, останете си вкъщи. Инсултът не е донесъл нищо добро никому. Можете да се включите към услугата „баба“ и без да напускате страната.
Приятна почивка и добро настроение. Дръжте се!
Препоръчваме ви още:
(преди да са станали твърде „куул“, за да я слушат)
Думите на Кейт Бартолота биха могли да бъдат казани от всяка майка, стига да улови точния момент.
Неотдавна дъщеря ми стана на 10 и аз стигнах до следното прозрение: Има куп неща, които искам да успея да й кажа точно сега, преди да отиде в гимназия, когато да слуша майка си ще е голям срам.
Така си съставих списък с 10 неща, които бих искала дъщеря ми и нейният по-малък брат да чуят, преди от „мама, която знае всичко за света“ да се превърна в „мама, която нищо не разбира“.
1. Накрая всичко ще бъде наред, а ако е не е, значи това все още не е краят.
Искрено вярвам в това. Семейството ни имаше трудни години, ти също ще имаш своите трудни години. Но си струва. Трудностите каляват характера и учат на съчувствие към другите. Най-хубавите неща в живота ми са свързани с моментите, през които ми е било ужасно трудно да премина. Затова, ако се отчайваш или мислиш, че по-добре няма да стане никога, помни, че някога ще се връщаш към тези мигове и ще се удивляваш. Ще успееш.
2. Всички мои страхове, свързани с алкохола и наркотиците, всъщност не са за алкохола и наркотиците.
Ще опиташ много неща. Ако е веднъж, нямам нищо против. Понякога опитваме – пушим от цигарата на приятелката си, която ни се струва супер готина, напиваме се на купон, пушим трева, защото „всички казват, че са опитвали, аз да не съм най-глупавата.“ Но има една уловка. Всичко това ти е нужно само, за да се „изключиш“ от живота. Да бъдеш „включен“, да виждаш ясно какво се случва около теб – е много по-яко. Ако опитваш да компенсираш това, че не си супер, с пиене и наркотици, (или с ядене и шопинг), усещането, че не си „куул“ не изчезва. Сама ще трябва да се справиш с него и тогава животът ти наистина ще стане по-добър. И все пак, ако всичко около теб така се обърка, че вече не знаеш какво да правиш, позвъни ми.
Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си
3. Разбери какво наистина обичаш да правиш и му се отдай напълно.
Ако хабиш живота си, опитвайки се да откриеш себе си в чуждите интереси и увлечения, ще живееш скучно и тъжно. Опитвай различни неща. Опитвай наред. Ако откриеш това, което кара сърцето ти да пее, хвани се за него. Проучи го до най-малките подробности. Открий и други хора, които са влюбени в същото. Ако само следваш тези, които ти се струват супер, и се преструваш, че си увлечена от това, което харесват те, ще продължиш да общуваш с неточните хора. Обичай това, което обичаш, бъди себе си. Тогава в живота ще се появят хората, с които наистина ще ти е добре.
4. Не се страхувай от провалите
Винаги съм обичала този цитат на Нийл Геймън: „Ако допускаш грешки, значи опитваш нещо ново, учиш се, живееш, изпитваш издръжливостта си, променяш се, променяш света около себе си. “ Не можеш да създадеш нищо ценно, без да правиш грешки. Нито да нарисуваш картина, нито да обичаш и да имаш връзка, нито да си намериш подходяща работа… нито да изживееш живота си. Ако чакаш идеалните обстоятелства, за да започнеш нещо, ще ти се наложи да почакаш до пенсия. Аз и досега не успявам да го постигна, но продължавам да опитвам. Грешката не е поражение, тя е начин да научиш нещо.
5. Ти заслужаваш уважение
Заслужаваш уважение от мен, от баща си, от приятелите, от учителите, от всички хора в живота ти. И най-добрият начин да те уважават е като започнеш да уважаваш себе си. Говори ясно, дръж главата си високо вдигната. Упорито отстоявай това, в което вярваш. Вземай решения, от които няма да се срамуваш. Някой се отнася пренебрежително към теб - кажи му в очите, че не приемаш това. Ако нищо не се промени, направи така, че той да отнема по-малко от времето ти и да има по-малко място в живота ти. Дръж близо хората, които не се съгласяват с теб, които те предизвикват, иначе ще живееш в сапунен мехур и ще гледаш живота от своята камбанария, като зрител. Не бива и да търпиш удари от тези, които не те уважават.
6. Първият, който се загледа в тебе, не е ТОЙ, Мъжът, Единственият на 100%
По-скоро единственият може да е вторият, третият, дори четвъртият. Знаеш ли защо? Защото Най-добрата, Единствената, Неповторимата си ти самата. Любовта не кръжи наоколо, няма да ти я поднесат на тепсия. Тя е вътре в теб. Това е златното зрънце, вътре в нас, което ни прави живи. И най-хубавите моменти в живота са тези, в които се сближаваме с човека, който ще сподели любовта си с нас. Не забравяй, че първо трябва да се научиш да обичаш себе си. Ако обичаш и уважаваш себе си, ще си милион пъти по-способна да споделиш това чувство с другите. В живота си ще срещнеш удивителни и прекрасни хора, и аз се надявам, че поне с един от тях ще можеш да изпиташ това чувство, за да станете наистина сплотена двойка. А докато го намериш, влюби се първо в собствения си живот, защото няма кой да го направи вместо теб.
След 3 години ще мога да те изгоня от къщи
7. Да си влюбен е яко, но не е същото като любовта
Сексът с любим човек е нещо прекрасно. Но не е единственото. Ще имаш своята първа целувка, от която ще изтръпнеш до палците краката, но ще имаш и целувка „Господи, обичам го!“. Ти обичаш точно тази целувка. Един ден ще срещнеш твоя човек и ще почувстваш нещо подобно на любовта по филмите. Това „нещо“ е всъщност удивителна химическа реакция. Хората, с които ще изследваш тази наука за живота, няма да останат дълго с теб и в това няма нищо лошо. Животът е низ от истории и най-интересното е да наблюдаваш как твоята история се пресича с нечия друга. Понякога хората остават в живота ни до самия му край, друг път присъстват в една-две глави от него. Само смелите разбират кога една история е свършила и как да се разделят достойно с нея.
8. Добротата никога не е неуместна
Когато ти самата станеш голяма, ще забравиш много от нещата, които са ти се стрували супер важни в училище или в университета. Ще забравиш какви оценки си имала на матурите. Ще следиш съучениците си в социалните мрежи и ще се питаш как изобщо си могла да се влюбиш в този клоун. Ще отвориш албума на випуска си и ще се чудиш кой те е навил да си направиш тази идиотска прическа. Но никога няма да забравиш хората, които са били истински добри с теб. Кой ти е помогнал, когато си се чувствала зле, кой те е обичал, дори когато си се мразила. Бъди такъв човек за своите приятели.
10 ценни урока за 10-годишните ни деца
9. Не зная всички отговори, но винаги съм готова да те изслушам
Точно сега вие с брат ти сте убедени, че знам всичко. А аз знам, че тази ера ще скоро ще свърши и дори, в известен смисъл, се радвам. Благодарна съм на своите родители, не за мъдрите им съвети, а за това, че ми показаха, че възрастните също се променят и израстват. Учат се на нови неща. Когато нещо не им се получава, продължават нататък и опитват иначе. Истинската зрелост е в умението да отхвърлиш това, което е непродуктивно и да си готов да опиташ нещо друго. Ти ще правиш своите грешки, ще намериш собствени отговори, но докато трае този процес, аз ще съм винаги готова да те изслушам.
10. Никога не е късно да живееш така, че да имаш с какво да се гордееш
Дори да забравиш всичко, което ти казах дотук, запомни следното: всички ние имаме право на още един опит. За да промениш посоката на живота си няма възрастови ограничения, но да се обвържеш и да заседнеш в живот, в който няма нищо истинско, е трагедия.
Един мъдър мъж го е казал най-добре: „Никога не е късно да станеш този, който искаш да бъдеш. Няма ограничения във времето, няма спиране по необходимост. Можеш да се променяш или да си останеш какъвто си. В това няма правила. От всичко можеш да извлечеш най-доброто, но и най-лошото. Надявам се да извлечеш най-доброто.“
И се надявам, че ще срещнеш нещо, което ще те удиви. Надявам се да усетиш нещо, което не си усещала никога. Надявам се срещнеш хора с различна гледна точка. Надявам се да живееш живот, с който ще се гордееш. Ако не се получи, надявам се да имаш смелост да започнеш всичко отначало.
Обичам те. Върви и направи своите блестящи грешки. Върви и се влюби до уши в собствения си живот.
Препоръчваме ви още:
"Странен" или "уникален" зависи от нас
Автор: Мария Пеева
Веднъж, преди доста години, моят малък математик беше объркал само една задача на голямо математическо състезание. Задачата беше да се сметнат крачетата на няколко зайчета и няколко кокошки. Е, имаше и закачка в нея, нещо подвеждащо. Интересното е, че закачката той я беше хванал, но познайте какво бе сгрешил? Крачетата на зайците.
- Ама, мамо, - каза ми тогава - Те на картинка са винаги на два крака!
Разбира се, много се смяхме, но също така осъзнахме, че децата ни, градските деца, имат съвсем бегла представа за истинските животни. Може би дори знаят повече за дивите животни, защото ги виждат в зоопарка, отколкото за обикновените животни на село. А животът във фермата може да е много забавен. Когато от Boomerang ми писаха за новия им сериал Five farmies, който стартира на 23 юни в 13,40 часа, веднага се сетих за историята със зайчетата и си казах - чудесно! Ето една програма, от която децата наистина ще научат полезни и забавни неща и ще се запознаят с истинския живот на фермерските животни. С голямо удоволствие организирахме играта с историите за животни, в която може да се включите, още повече когато разбрах, че първата награда ще е посещение на едно чудно кътче.
Кое е то? Фермата Приятели на четири крака. Беше цяло приключение да я открием в село Хотница, близо до Велико Търново. Както винаги, малко се изгубихме, и за наше огромно изумление за правилната посока ни упъти една англичанка, която се разхождаше по черния селски път сякаш довяна от вятъра като Мери Попинз, елегантна, дългокрака, с чадър и хрътка на каишка, готова за небрежна обиколка из Хайд Парк. Спряхме до нея и я попитахме за фермата за животни, макар че се съмнявахме да знае къде е, предвид факта, че дори не е местна. “Oh”, отвърна тя с акцент, на който би завидяла и кралицата. “The sanctuary?” (Убежището) И на бърза ръка ни насочи. В крайна сметка се оказа, че Убежището, или иначе казано фермата "Приятели на четири крака" е известна по цял свят и тук идват французи, англичани и всякакви хора не само от страната, но и от чужбина да помогнат за животинките.
Позвънихме на вратата и ни посрещна Вяра, една симпатична, висока, слабовата жена с обветрено лице и морскосини очи, а зад гърба й, без никакво преувеличение, незабавно се струпаха и останалите посрещачи - магаренца, кози, кучета, овчици и всякакви други обитатели на животинското й царство. Не ходя за първи път във ферма, но, кълна се, за първи път виждам дворни животинки, които се държат като домашни любимци, като кучета. Толкова любвеобилни, любопитни, мили и изпълнени с обич към човека. Чак малко се стреснахме в първия момент. Беше все едно изведнъж сме се озовали в анимационен филм и всеки миг животните ще ни проговорят. Вера се ръкува с нас и веднага след нея магаренцето пристъпи и ни побутна с глава.
- Не се тревожете - успокои ни стопанката на тази голяма къща. - Това е неговият поздрав. Казва се Мирослав.
Мирослав веднага стана мой личен любимец и до края на гостуването ни остана плътно до мен, като не престана да отърква глава в дрехите ми и да си проси галене и почесване. До такава степен замирисах на магаренце, че когато се прибрах у дома, хъскито ми Цезар само ме подуши на вратата и незабавно ме препика. Изглежда не одобри новия ми приятел. Това са предразсъдъци, Цезаре, недей така. На косъм бях да се примоля да пуснат Мирослав с нас у дома. Почти както в детството ми, когато умолявах тате да ми купи конче, което да си гледам на терасата.
С новия ми най-добър приятел
Но историята на Миро далеч не е толкова забавна, колкото финалът й. Преди петнайсет години той изобщо не е бил толкова щастливо и обичливо магаренце. Не, бил е толкова лош и агресивен, че стопанинът му се канел да го даде в кланицата. Вяра и Виктор го откупили и оттогава той е с тях. И по нищо не може да познаете, че някога е хапал и ритал. Това се отнася за много от животинките им, всяко от което има собствена история с щастлив край. На доброто отношение животните се отплащат с любов, ми каза Вера. Абсолютно съм съгласна с нея. Мисля, че същото важи и за хората и колкото по-рано го научат децата ни, толкова по-щастливо ще живеят. Изобщо от тази ферма лъха толкова щастие и обич, че и най-тъжният човек би си тръгнал оттам презареден. Вера ми разказа, че една посетителка веднъж й предложила да води групи на хора с депресия - като терапия. Изобщо не се учудвам. Ние бяхме уморени от пътя, а си тръгнахме презаредени. И твърдо решени отново да се върнем там.
Зададох няколко въпроса на нашите нови приятели от фермата и вижте какво ми отговориха те:
1. Каква е според вас разликата между анимационните и истинските животни?
- С вторите може да пообщуваш на живо и не е необходимо да чакаш дълго време нова серия с любимите цветни герои, а когато искаш – просто отиваш при истинските образи, които те чакат с нетърпение и си създаваш приключението сам/а. Също така, поведението, характерът и подвизите на анимираните образи зависят изцяло от талантливите им създатели и тяхното богато въображение. Докато истинските животни притежават свое собствено усещане за света и нерядко изненадват с галантността си, причудливите си навици, смешните си изяви и приятелското си присъствие, редом до основните неща, които знаем или си мислим, че знаем за тях. Но да не забравяме, че нерядко именно контактът, преживяванията и спомените с истинските животинки ни вдъхновяват да напишем книги за тях и да създадем анимационни техни версии – цветни и интересни, които да споделим с приятели и въобще с целия свят.
Коко с теленцето Инго, чиято козинка е като кадифе
2. Децата радват ли се на животинките във фермата?
- Разбира се, възможно най-много от всички посетители. Има някои по-плахи и срамежливи дечица, но се отпускат като видят основната част на компанията как си общува с животинките. Постоянно протягат ръчонки да погалят някого, неподбирайки винаги дали това, което виждат, всъщност е муцунката или дупето му. Тичат весело с кучетата Нуша, Добо и Сажда, заравят пръсти във вълната на овцете Зуи, Велина, Сашка и питат дали могат да им направят прически. Дават услужливо на магаренцата Мирко, Борко и Кати да си хапват сенце, имитират развеселени прасето Пуки и почти с благоговение галят кадифената козинка на телето Инго. В искреното си и пълно с щастие отношение, понякога забравят и все пак да са внимателни сред животните. Но затова са възрастните - да ги предупредят примерно да не застават зад кончето, да не настъпят случайно нечия лапа или копитце и да не викат много, за да не изплашат новите си приятели, които тепърва ги опознават.
Едното козленце обожава да предизвиква децата на бой с рога, Алекс не отказа.
3. Защо според вас е полезно за тях да знаят повече за животните?
- Най-малкото заедно с тези най-различни и интересни създания живеем на нашата обща планета, а обикновено човек опознава тези, които са около него и ако му допадат, гледа да прекарва време с тях и да им е хубаво заедно. Контактът с животинки, разбирането на техните отличителни черти и навици е едновременно занимателно и интересно, може да послужи в бъдеще - независимо от посоката, която изберат в живота си, някога малките приятели на животните. Може ако са на село при баба да помогнат на магаренце с болки в коремчето, да превържат лапа на кученце в града, да направят в квартала си с помощта на приятели хранилки за птиците – да имат какво да хапват зимата. И разбира се, като обща култура предполагам е добре да отличават козле от агънце, магаре от конче, гъска от патица – особено градските деца, които в ежедневието си най-често виждат предимно кучета и котки.
Алекс наля вода на теленцето.
4. На какво ни учат животните?
- Най-много на това, че понякога е достатъчно просто да обичаш. Дори да е някак наивно, но по детски искрено и чисто. Да обичаш истински с цялото си сърце и всичко ще е наред. Както знаем: „Любовта ще спаси света.” и това важи за всичките й проявления. Животните дават с пълни шепи/лапи/копитца от тази любов и заразяват с добротата си всекиго, който е техен приятел и има очи да види, уши да чуе, сърце да усети. Също така ни дават да разберем, че понякога не е нужно да говориш много или да знаеш езици за да се разбирате. Може и просто да си помълчиш в компанията на някого, с когото се чувстваш приятно и пак да си прекарате времето хубаво.
Кученцата едно по едно се присъединили към стопанството.
5. Лесно ли е да се сприятелиш с животинче?
- Ако се отнасяш добре, знаеш как да подходиш към него и не е било обиждано от други, по-лесно от това няма. Дори ако е видяло лошо от хора, на които им е трудно да обичат - с времето се лекува и научава отново да показва и дава добрина, която няма как да не оцениш. Протягаш приятелска ръка и получаваш здрава лапа и щедро облизване. Черпиш с морковче и те възнаграждава солидно побутване с магарешка муцунка. Гушваш животно и си печелиш другар за цял живот.
Козите са страшни палавници. Не само идват да се запознаят с теб, ами ти крадат и цигарата.
6. Някои родители се притесняват да вземат животинка на детето, защото изисква много грижи и време. Какво ще им кажете?
- Именно понеже изисква грижи и време, това би научило детето на отговорности, които ще му послужат в бъдеще. Сега няма да закъснява за разходка на кучето рано сутрин – в бъдеще няма да изтърва автобуса за работа и ще е навреме за срещи с приятели. Когато полагат успешно грижи за своите домашни любимци, на свой ред се увеличава самочувствието на децата, че знаят това и онова и могат да се справят с всичко. Вероятно безпокойството на родителите идва от това, че не е изключено детето бързо да се насити на емоциите от новия си приятел вкъщи, интересът му ще спадне и грижите за него ще легнат върху самите мама и татко. Затова като големи хора с опит, и познавайки най-добре рожбата си, е хубаво да усетят момента и да не бързат. Дали любимото им дете наистина копнее да си има другар, с когото може да прекарва пълноценно времето си, има нужда да се смее и да спи сладко с него или просто вчера е видяло съседчето със своя екзотична животинка и сега иска също да има такава.
Не само Миро, всички магаренца търсят внимание. Предупредих децата да не им минават отзад, да не ги ритнат, а Вяра се засмя:
„Може да си оставиш кафето на гърба им, толкова са спокойни. Няма никаква опасност.“
7. Как минава един ден във фермата?
- С първото кафе или чай и още сънен, човек вече вижда наредени търсещи очички и гладни муцунки. Котката Апачи, кобилата Ивайла, кученцето Сажда, телето Инго – заели място до тясната вратичка и търпеливо отброяващи минутите до първото хапване за деня. За кого гранули, за кого окосена предвидливо предния ден трева, за един консерва, за друг трици. За тях всички хора са приятели, но родители и авторитет са си мама Вера и татко Виктор, които с привични движения и за кратко време успяват да отведат всекиго до своята си паничка. Да заредят яслите с трева и да наредят няколко другаря да си делят закуската, да напълнят вода за пиене и т.н. Останалите задачи от деня са почистване на помещенията, където обитават животните – малко по малко, сами или с помощта на доброволци. Поправят се огради, извършват се леки ремонтни дейности, поддръжка.
Най-хубавите моменти са тези на посещения от различни градове в страната, особено когато съвпадат с времето да се изведат Приятелите от дворчетата на паша. Всякакви размери и видове животинки се разхождат или препускат на зелена полянка, под клоните на черници и хората си общуват с тях. Правят се снимки, разказват се истории, въздухът се изпълва със смях и настроението е супер. На стъмване отново папкане и животните в по-голямата си част сами се приготвят за спане на своите привични места. Нощта настъпва с успокояващите звуци на щурчета и славеи, в унисон с кроткото сумтене и похъркване на някой от другарите, понякога нарушавано от нечие несъобразително кихване или звучна прозявка - подсказваща, че денят е бил чудесен, а утрешният ще е още повече.
Кой отказва бира в тази жега?
8. Разкажете най-забавните ви истории.
- При посещение от Варна наскоро, едно момиче бе толкова харесано от овцете Зуи, Денис и Райко, че както си бе приклекнала да общува с тях се озова на земята – обградена от любяща вълна и влажни муцунки. Преживяването се размина само с поизцапани дрехи и точка в полза на рунтавите приятели. Козлето Мая е атракция с любимия си номер, като набере сили и енергия от разходка на поляната – почва да скача като на трамплин върху гърбовете на същите тези овце. Първа, втора – понякога не успява да скочи правилно на следващата и изчезва сред тях. После пак – хоп! Отново се изстрелва козле и сърфира важно отвисоко. Не е ли за анимация? :))
Козичката Зиги-зиги понякога досажда на гостите с острите си рогца, но не от лошотия, а от желанието да почеше нечии меки сгъвки зад колената. Така един едър мъж от посетителите ни обикаляше в кръг около стълб, със Зиги-зиги без да изостава след него - като неприемаща „не” фенка, искаща на всяка цена автограф от любимата си звезда. Ако не се лъжа, именно благодарение на нея преди години бе прекъсната връзката с интернет и на фермата-приют със света. Защо ти е прясна тревичка, като може да си гризнеш старо кабелче? :)) Редовният номер на кучето Нуша освен да показва, че е добро момиче, е да отиде в близката рекичка – хубаво да се изкъпе, на връщане към гостите да се овъргаля в прахта като врабче и след освежаващата процедура да се пъхне сред хората. И се чуди защо милувките рязко секват и само децата протягат ръчички към калната козина, независимо от предупрежденията на родителите, че ще се изцапат.
Разбира се, не на последно място и атрактивният прочит на книгата „Хобит” сред обитателите на фермата-приют, за който смеем да твърдим, че не е правен такъв досега или поне не е бил заснет. Клипчето е от най-гледаните ни материали и май е по-скоро в категория „сладурско”, отколкото „забавно”.
Този впечатляващ овен е на годинка. Осиновен е като полумъртво бебе агънце, болно от сепсис, оставено да умре на пътя.
9. Какво ще пожелаете на децата за ваканцията?
- Пожелаваме им да използват всеки свободен миг да опознават света около тях, да се запознават с нови приятелчета, заедно да търсят и да създават приключения. Движението е здраве. Разбира се, да не забравят между отделните подвизи и да прочетат някоя друга книжка, да изгледат някоя и друга любима анимационна серия – там също има интересни светове и персонажи за откриване. Да не подценяват и спането, когато си трябва – нужно е да имаш сили и енергия за следващите изживявания, иначе има вероятност да заспиш на най-интересния момент и после ще ти е тъжно, че си го пропуснал/а.
Препоръчваме ви още:
Автор: Мария Георгиева
В няколко медии се огласи информация, с източник Министерство на образованието и науката (МОН), за предстоящи промени във формата на националното външно оценяване за VІІ клас по български език и литература през учебната 2018/2019 г.
Децата, които през посочената учебна година ще бъдат седмокласници, са първите, обучавани според новата учебна програма. Поради това те понесоха негативите да започват учебна година без налични учебници, работейки с допечатки и притурки. Липсваше готовност на учителите да работят с тях според промененото учебно съдържание. Нямаше своевременно издадени сборници и учебни помагала за допълнителна подготовка.
Същите деца, първи като седмокласници, ще учат до 30-и юни. Неясно е кога при тридесет и шест седмичната учебна програма ще се проведе националното външно оценяване – в средата, края на месец юни или в началото на месец юли, но е сигурно, че условията за съсредоточаване и интелектуален труд към този момент ще са климатично неблагоприятни. Повечето общински училища нямат слънцезащитни щори. В стая, с непомръдващ въздух и температури към 30 градуса, 20-ина ученици ще напрягат сили да покажат способностите си на колективното оценяване. Но външно неблагоприятните условия сякаш не са достатъчни, защото експертите от МОН предлагат допълнителни промени.
Национално външно оценяване 7 клас 2018 -
какво трябва да знаете
Те са свързани с увеличаване на изпитното съдържание и включване в проверката на знанията на българските автори, изучавани от пети до седми клас (досега НВО обхващаше авторите и произведенията, учени само в VІІ клас). Към старите си знания децата ще следва да подходят с нови умения. Узнавайки в седми клас за литературните тропи, те ще следва да разпознаят наличието на литота в цитата от „Хайдути” на Ботев „ти ми си, синко, едничък/ едничък още мъничък”, като ще е добре да обяснят и художествения смисъл на използваната инверсия.
Вече познатата на учениците „теза” ще се замени от „образ на художествен герой”. Това ще наложи децата не просто да си припомнят съдържанието на включените в петокласната- и шестокласната програма произведения, но и да го научат почти наизуст. Как иначе ще се сетят, че правещите словесен портрет чести реплики на Серафим от едноименния Йовков разказ „така да се каже”, са израз на внушеното от автора като характеристика на героя негово евангелско смирение.
Трансформиращият преразказ ще се замени от сбит преразказ. Тук реакцията е „ура” - това е лесно!”. Лесно би било, ако не ставаше дума за интерпретиране на художествени произведения. Проверката ще установява дали детето е пресъздало важните моменти от текста или е направило пропуск, като е отбелязало несъществен детайл. Но нека напомним – текстът е художествен. Всеки го възприема според предизвиканите чувства и ценностната си система, боравеща с категории от етично и естетично естество. Останаха назад във времето социалистическите постулати за правилно идейно мислене. Затова ще се засили вероятността от субективизъм при оценяването и безвиновно ощетяване на деца. А нали смисълът на външното оценяване е да се добие общ и съизмерим поглед за нивото на седмокласниците?
И за да бъде още по-енигматична промяната, се предлага вместо пълна подмяна (така, както я описахме досега), в течение на годините тезата да се редува с образ на художествен герой, а сбитият преразказ – с трансформиращ!
Какви ще са конкретните промени, ще ни съобщят от МОН в началото на учебната година. Доста по-късно ще се появят на пазара сборници и помагала за подготовка, съответстващи на утвърдения формат.
Пита се кога учителите от общинските училища ще успеят да подготвят себе си, а след това да преминат към преподаване на учебния материал за VІІ клас, кога ще преговорят ученото в V-VІІ клас съобразно изискванията на новия формат за НВО и кога децата ще го затвърдят?!
Като чуя за матура, се хващам за кобура
От римско време има принцип законът, който утежнява ситуацията на лицата, да се прилага занапред и никога - за заварени положения. Пренесено по аналогия към готвените промени, те следва да се приложат за децата, които през тази година ще бъдат в пети клас. При това след сериозно и задълбочено обосноваване на нуждата от тях и висока вероятност за действеност на целеположените ползи. Защото какво имат предвид експертите от МОН не знаем, но е сигурно, че вече и петокласниците ще бъдат записвани на школи или ще се обучават от частни учители.
Като равносметка промените, вместо да обезпечат повишаване качеството на обучението в общинските училища (дефинирано като безплатно и достъпно за всички), ще изнесат цялата тежест и ударна сила в сферата на паралелния сив обучителен сектор.
Кой има полза от това знаем, но каква е ролята на МОН в този процес, е нашият въпрос.
Препоръчваме ви още:
Да успееш без да полудееш - различните стратегии за изпити
- Най-популярни
- Най-нови
