Автор: Ина Зарева

Тя е взела от теб най-твърдото, обвила го е с пилешки пух от мечти и е родила пеперуда. Лети наоколо, заслепява с цветове и замайва със свободата си.

Тя е взела себе си, вмъкнала се е в теб, посадила е рози и е излязла. Ти се губиш в аромат, залиташ и се убождаш на трънче. Тя се смее и те целува по убоденото.

Тя е взела света, увила го е в цветна хартия от бонбон и го е скрила в шепите си. Ако познаеш в коя е, печелиш околосветско пътешествие – обикаля се алеята, среща се с калинка, запознава се с бръмбар, катери се черешата, наговаря се с цветето, запечатва се с камъче.

Тя е взела най-тъжното на тъжното и го е скрила в очите си. Постлала му е облак и го е завила със слънце. Отгоре е поръсила с щипка смях. Като срещнеш погледа й – застиваш за миг, а после се оставяш да те вземе и да те води, накъдето си поиска.

Тя е взела най-сладкото от захарното, най-хрупкавото от шоколадовото, най-дъхавото от карамеленото и го е втрила в лицето си. Тя е най-вълшебния сладкиш от детството ти, най-ароматния спомен от живота ти, най-мекия унес от сънищата ти.

Тя е взела и малко от мъжкото. Вплела го е в косите си, превърнала ги е в камшици, които пришпорват вятъра да сбъдва по-бързо мечтите, да разгаря по-силно огньовете, да развихря по-силно страстите.

Тя е взела ангелски дар и го е вплела в пръстите си. Те изплитат музика, която спира птиците, засрамва времето, заглъхва ехото.

Тя е взела мъдрото, щурото, детското, важното, силното, нежното и ги е впила в устните си. И песента им, и крясъкът им се търкалят по вените, кипват кръвта и разширяват сърцето.

Тя го е взела и него – цялото. Протяга се из съдовете, завихря ритъма, гъделичка пулса. После се сливат в едно и остават така завинаги, дори когато то отдавна е спряло.

Тя е взела цялата волност на света, нарисувала е седло и галопира отгоре дори в най-строгите тунели на живота си. Когато слезе поуморена и разрошена, хвърля поглед на правилата и се качва отново, за да ги отвее с цялата целеустременост, на която е способна.

Тя е взела онзи инат, върху който са работили поколения наред, разглобила го е до съставните му части и е създала нова, подобрена и непобедима версия. Размята го като боздуган или го навива като менгеме, в зависимост от настойчивостта ти.

Тя е взела най-пухената нежност, най-парещата обич, най-прозрачната вяра, изляла ги е в прегръдката си, разтворила е ръце, за да се гмурнеш, да застинеш и да останеш там завинаги.

Тя е взела най-смелото на мечтите, най-дръзкото на желанията, най-високото на целите и те чака, за да ги стигнете заедно.

Тя е взела живота ти, изсипала е всичките багри отгоре му, разбъркала ги е в дъга и ловко жонглира със страховете ти, потапяйки ги от цвят в цвят.

Тя е взела цялата ти огромна любов, прибавила е и своята, разпалила е жарава и те учи да танцуваш нестинарски.

Тя е една – единствена дума: дъщеря.

Препоръчваме ви още:

Не казвайте това на момичето! 
Разказът на една дъщеря
Мъжът и дъщеря му