logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Ваня

Не знам защо историите на различните жени/майки по време на пандемията са под заглавието „Майките-тихите герои на пандемията“. Не за друго, но аз не съм от най-тихите. Или поне не бях в началото.

Пандемията отключи в мен глас, който не предполагах, че имам. (Наистина трябваше да стана певица!) От спокойна и уравновесена се превърнах в крещяща и мрънкаща. Поне първите 2 седмици. Сега май основно мрънкам. 

С обявяването на пандемията на 13 март в мен се отключиха паник атаки, истерии, притеснения, рев, викане, крещене, безсъние и пак викане и крещене. Нали разбирате, че не съм го искала. На 36 години съм, живея в София вече 5-та година. Преди това живях близо 9 години в Германия. 

Със съпруга ми все още успяваме да се смеем над въпросите един на друг: до развод ли ще стигнем след цялата тази ситуация или само до домашно насилие. И двамата работим под пълна пара от вкъщи, а децата са под пълна пара през цялото време около нас. Добре, че той е по-спокойният от мен, та ме изтърпява до ден днешен без да повиши тон и разбира се, без да вдигне ръка. Защото усещам, че съм нетърпима за себе си на моменти.

Имаме 2 момчета, близнаци, на почти 3 годинки. Те си искат вниманието, а аз исках малко свобода, когато януари тръгнах на работа, а те на ясла. Така добре се чувствах в офиса – тишина, спокойствие. Но за кратко. Докато успея да си поема дъх, на много бързи обороти се върнах обратно в майчинството си, но сега не само грижеща се за 2 деца и мъж, а и работеща от вкъщи. И не, не се оплаквам, благодарна съм, че имам работа и сме здрави, но тази натовареност никак не ми се отразява тихо. 

Не се промени любовта към децата и семейството ми. Не се промениха прегръдките, не се промени смехът. Дори напротив, засилиха се. А промяната за мен е духовна. 

Какво ме тревожи ли? Вече май нищо, освен здравето. След дълги години на вяра открих моето четиво, великата книга - Библията, която занулява тревогите ми до нула (не винаги, разбира се. И аз си имам своите фази, но се старая). Една книга, която трудно се чете, трябва си специално време и настроение, а какво по-специално време от пандемия. 

Всичко започна с това изречение:

Исая 26:20

"Иди, народе Мой, влез в скришните си стаи и затвори вратите си след себе си; скрий се за един малък миг, докато премине гневът. "

Дано Господ се смили над нас.

Правим си планове с децата как ще отидем на море. Те ще са водолази и ще плуват дълбоко във водата с делфини и китове. Искат да им вземем кислородни маски и да се гмуркат. А след това ще сложат скафандрите и ще излетят в космоса да разгледат планетите. Искат да видят човечето с едното око от книжката за Космоса. 

Но ще опитам да живея без особени планове занапред. Да се радвам все повече на момента с децата и когато всичко това приключи да не бързам толкова, колкото преди.

Станислава и Кристина също ни разказаха как се справят в извънредната ситуация. Ето и две истории от нас.

Автор: Мария Пеева

Вече ви разказах как оцеляваме у дома, как се забавляваме, как играем и как спортуваме. Време е да споделя и как работим у дома, защото би било прекрасно, ако карантината минава само в шеги и закачки, но, уви, не е така. Налага се и да работим, поне докато измислим начин да фотосинтезираме.

Преди много години, повече от 10 вече, след известни колебания останах да работя у дома. Професията на преводача дава възможност за това. Когато забременях с третото си дете, реших, че повече няма да се връщам в офиса. В началото ми се струваше страхотна идея, после се сблъсках с проблемите на това да си едновременно домакиня и работеща майка. И накрая, както се казва, му хванах цаката. Много е вероятно вие вече да сте открили собствените си решения през последните седмици, докато работите и гледате деца у дома. Ако ли не, може би моите ще ви помогнат. Всички са изпитани на личен гръб и вършат работа.

1. Организирайте програмите на всички и ги съобразете една с друга, като приоритизирате.

Ако ползвате едни и същи устройства, това трябва да се вземе предвид. Може да изготвите семеен график, който да сложите на видно място. Нека децата се включат в изготвянето на режима, това ще им помогне да са по-съзнателни в спазването му. Ако имате възможност, обособете си кът вкъщи, който да бъде вашето работно място. Аз си имам едно ъгълче на дивана в хола и едно място на верандата, където излизам при хубаво време.

2. Опитайте да обясните на децата, че докато вие работите, те могат също да работят.

Това ще им се стори интересно, защото децата обичат да са като нас, големите. Ето някои примерни занимания за децата през времето, в което сте служебно ангажирани.

Учебни часове и онлайн курсове, ако децата са ученици.

Хоби и творчески игри за малките според интересите им – могат да нарисуват и надпишат красива картичка за баба, дядо, приятели и роднини, да подреждат колекции, снимки, играчки.

Конструиране за малки и големи – независимо дали ще работят с конструктор, с кубчета или с подръчни материали, това винаги е интересно.

Игри с вода за малките - могат например да измият, подсушат и подредят всичките си играчки.

Четене или слушане на аудио книги – подходящо и за малки и за големи.

Подреждане на пъзели.

Технологични игри.

Писане на домашни и учебна подготовка.

Спорт – намерете подходяща програма онлайн, ако няма предвидена от училище.

Водене на дневник за по-големите – но трябва да им обещаете, че няма да го четете.

 

3. Тази точка е много важна и за мен се оказа ключова.

За да ви оставят децата да поработите на спокойствие, те трябва преди това да получат една добра доза родителско внимание.

С ядосване и забележки няма да стане, повярвайте. Но ако преди това им отделите само половин час истинско внимание – да поиграете с тях на любимата им игра, да им почетете, да порисувате заедно или дори само да си поговорите – усилието ще ви се отблагодари.

4. Делегиране.

Един от основните ми проблеми, когато останах да работя вкъщи е, че всички автоматично приеха, че щом съм у дома, между другото ще свърша сама и цялата домакинска работа. Само че това изобщо не е малък ангажимент и отнема доста време. За да сме продуктивни професионално, се налага да има разпределение и на домакинския труд. Обсъдете със семейството си спокойно и без обвинения кой какво може да поеме. Ако се налага, направете график и за това. Децата обичат, когато има ясни задължения и граници и дори да срещнете известен отпор, в крайна сметка нещата ще се свършат. На по-малките можете да разкажете една приказка, която преди време измислих за Коко.

5.  Време за работа, време за почивка.

Имаше период, когато реших да работя нощем, за да мога през деня да съм „свободна“. Това е работещ вариант, ако се случва веднъж месечно, за някакъв спешен проект, но в дългосрочен план води до изтощение, изнервяне и може много сериозно да навреди на здравето. Съветвам ви да не прибягвате до него. Още в първата статия на тема „Как оцеляваме у дома“ ви бях написала, че тези дни следвам принципа „колкото – толкова“. Няма нищо фатално, ако детето не си е написало домашното или аз закъснея с половин час или ден. Напротив, фатално би било, ако допуснем престоя на семейството у дома да се превърне в драма.

Защото как бих искала да си спомняме след пет години за този период от живота ни?

„Ти помниш ли как крещя като луда, мамо, само защото украсих детската?“

Не.

Предпочитам да е „Помниш ли как изрисувах гардеробчетата в детската и ти толкова много се смя?“

IMG 4989

Може да прочетете още от рубриката #вкъществуване по идея на ЛИДЛ, където споделям нашите идеи за добър живот у дома по време на социалната изолация:

Как играем у дома 

Как спортуваме у дома 

Как се забавляваме у дома

Автор: Мария Пеева

От два месеца насам се водят безкрайни спорове дали мерките за изолация са нужни, дали са прекалено тежки или твърде леки, трябва ли да бъдат отслабени и колко, кои модели са по-добри и дали са приложими у нас. Отговорът на всички тези въпроси ще го разберем някой ден, когато всичко това отмине и статистиката покаже как сме се справили спрямо другите държави. Сега само едно е сигурно и то е следното.

Сложните проблеми рядко имат прости решения.

Идеята за връщане на седмокласници и дванадесетокласници в училище не се посрещна с радост от много родители. В същото време други родители, особено работещите с малки деца, са притеснени как ще се справят, ако училищата и детските градини не отворят.

И двете страни имат сериозни аргументи.

Аргументите за отваряне на училищата и детските градини са следните:

  1. Дистанционното обучение не работи добре навсякъде.
  2. Децата губят социални контакти.
  3. Родителите на малки деца нямат възможност да работят.
  4. Така или иначе трябва да срещнем вируса в един момент.

Аргументите против са също толкова валидни:

  1. Децата боледуват леко, но разпространяват бързо коронавируса.
  2. Седмокласниците и дванадесетокласниците, които се разболеят точно преди изпита, ще изпуснат единственият си шанс, защото дори и ако го карат леко, ще са под карантина и няма да се явят.
  3. Два месеца изолация се обезсмисля напълно, ако децата донесат вируса в домовете си, особено там, където има уязвими роднини.
  4. Голям процент от учителите също са хора от застрашените групи.

В петиция срещу отслабването на мерките родителите написаха: „Носенето на маска, физическа дистанция и недокосването на повърхности са немислими изисквания за деца в училищна възраст. Те не са в състояние да се съобразяват и да изпълняват предписанията. Носенето на маска в продължение на часове е неефективна и неизпълнима задача, още повече по това време на годината. Всеки от нас би бил затруднен от продължителното стоене с маска, а когато става въпрос за деца е практически невъзможно”. 

Може би единственото решение в случая е на родителите да се предостави избор дали децата им да се върнат на училище, или да продължат дистанционното обучение. Нека всеки родител да направи избор спрямо конкретната си ситуация.

Този вариант е сложен, но не и невъзможен. Така по естествен път класовете ще се разредят, всеки ще прецени какъв риск може да поеме, а седмокласниците и дванадесетокласниците, които изберат да продължат дистанционното си обучение, могат да се явят направо на матурите. Децата, които понасят добре изолацията и родителите, които могат да си позволят да работят онлайн или са в рискова група, ще си останат у дома. Общо-взето обществото ще се саморегулира. Учителите, които са застрашени, могат да поемат дистанционните класове.

И не искам да съм лош пророк, но може би е добре да се помисли и за опция за дистанционно обучение по желание и за следващата година, защото вирусът няма да изчезне дотогава, нито застрашените групи.

Вие какво мислите?

Автор: Мария Пеева

Историята с фризера

След като една вечер изчетох двайсетина статии за оцеляване в постапокалиптични условия, реших, че трябва да направя нещо спешно, значимо и животоспасяващо. Да си поръчам фризер.

Мъжът ми подходи към решението ми без обичайната критичност, която проявява, когато реша да харча пари.

- Няма лошо. - каза той. - И без това след като разчистихме мазето, се освободи много място. 

И се зае да чете сравнителни таблици и технически статии за фризерите. Аз междувременно вече избирах красиви пластмасови кутии за съхранение, от които открих огромно разнообразие в толкова десени, размери и екосъобразност, че не можах да се спра. Трудът ми обаче се оказа напразен. Когато видях, че съм сложила в коша кутии на стойност колкото самия фризер, се възмутих от собствената си разхитителност, отказах се и ги замених с най-обикновени найлонови пликове за замразяване.

Фризерът пристигна само след три дни, но се оказа, че е толкова огромен, че не може да влезе през вратата. Успяхме все пак да го приберем в мазето през гаража. Сега вече съм напълно спокойна, че ако решим да гледаме стадо овце, има къде да съхраняваме месото.

Щастлива от новата придобивка побързах да купя няколко огромни плика със замразени плодове и зеленчуци. Извиках момчетата да ги разтоварят. Иван обаче набързо пресече трескавия ми ентусиазъм.

- Меро… - въздъхна той - Ти наистина не ме чуваш, като ти говоря. Казах ти, че фризерът първо се оставя 24 часа празен. Какво ще правим сега с тези чували със замразени боровинки... зелен боб... микс от зеленчуци, спанак, броколи и карфиол?

Справихме се някак. Да знаете, че от замразени боровинки става страхотно сладко. 

- Още нещо намислила ли си да пазаруваш за пост-апокалипсиса? - попита ме Иван, докато затваряше бурканите с пролетната ни зимнина. 

- Колко интересно, че попита! - възкликнах. - Има още нещо важно, което мисля, че ще ни върши много работа. Ако нямаш против, разбира се. 

- И каква е тази полезна вещ, без която не можем? 

- Стол-люлка за терасата! - възкликнах ентусиазирано - С възглавнички на малки цветчета. 

Не се зарази от ентусиазма ми, но поне нищо не каза. Приемам го за потвърждение. Защото, помислете си само. Що за апокалипсис ще е това, ако нямаш стол-люлка на цветчета на терасата, откъдето да го наблюдаваш?

Историята с лампата

Лампата ни в хола изгоря. Не крушката, лампата. Над масата, на която се храним.

Поръчах си онлайн нова, като пренебрегнах факта, че домашният ми майстор никак не разбира от тоци. Ще се справим някак, казах си. И освен новата лампа смело си поръчах и лампион специално за мен, защото като чета вечер в хола, ми е тъмно.

Когато кашоните пристигнаха, мъжът ми се зачуди:

- Добре де, къде да сложим сега този лампион? На мястото на елхата е подходящо, но там си позиционирала велоергометър.

- Ванка, казвам, ще го сложим зад дивана, там, където ака кучето.

А той въздъхна:

- Докъде се докарахме с тези животни... Жена ми е купила лампион, за да ака кучето на светло.

Но с лампиона се справихме успешно. На всичкото отгоре кучето никак не го хареса и спря да се облекчава зад дивана, което е много положителен страничен ефект. Дойде ред на лампата над масата, на която вече доста време романтично се храним на свещи и нощна лампа. Свалихме с общи усилия старата лампа и отдолу цъфнаха три жици вместо очакваните две. Оплаках се аз във фейсбук и веднага се обадиха приятели да помагат.

- Нали виждаш, че са различни цветове? - попитаха.

- Да, разбира се. - отговорих. - Тюркоазена, шоколадова и преливащ електрик.

- Ох, не ги описвай така, че мъжът ти съвсем ще се хване за главата. Кажи му синя, кафява и шарена.

Оправихме ги цветовете някак, разбрахме коя за какво е, но се оказа, че и кука ни трябва, и бормашина, та лампата все пак не увисна над масата и за поредна вечер се хранихме на свещи.

На следващия ден намерихме кука и бормашина и монтирахме лампата, чийто кабел обаче се оказа твърде дълъг и тя увисна до самата маса. Но това беше малкият проблем. По-големият бе, че отново не светна.

Обадих се на електротехника, който ни помогна на предния ден във фейсбук. Обясних ситуацията.

- Проверете да не би проблемът да е в контакта. - посъветва ни той. - Ще ви трябва и фазомер.

Разглобихме контакта и веднага забелязахме, че едната жичка е изскочила и не прави контакт. Спогледахме се.

- Видя ли, Меро? - каза Иван. - Напразно сме купили нова лампа, трябваше да проверим първо контакта.

- Нищо, Ванка, ще знаем за другия път. - успокоих го аз. - Тази лампа и без това ми беше омръзнала.

Както и да е, върнахме жичката на правилното място, обяснихме на децата да не блъскат контакта повече и воала, лампата светна!

Но домашният ми майстор не беше доволен.

- Този кабел е прекалено дълъг. - каза той. - И когато го навия, седи грозно. Ще трябва някак да го скъсим.

Изгледахме няколко клипчета в ютуб и се убедихме, че да намалиш кабел на лампа е фасулска работа. Хванахме ножиците, клещите и метъра и само след петнайсетина минути кабелът беше надлежно скъсен в съответствие с всички препоръки на гуру-майсторите от интернет.

Монтирахме отново, включихме бушона и… бам! Нов токов удар и пак останахме без лампа.

Сега си имам сюрреалистичен таван с три жички. Но пък поръчах нов кабел и фасонка, така че битката продължава.

Още семейни истории: 

Някои наблюдения върху футбола

Фреди

Мама е от миналия век 

Фотограф: Ивелина Чолакова

Ивелина направи страхотен проект със снимки на семейства от карантината, може да го разгледате тук.

Автор: д-р Малина Станчева

Острите респираторни заболявания са едни от от най-честите причини за посещение на децата при  педиатъра и причина за отсъствие от детска ясла, градина и училище. Винаги е съществувал риск за поява на нова инфекция, но в днешно време се сблъскваме със сериозна заплаха за здравето на цялото семейство, причинена от коронавируса COVID-19, при която не само децата, но и цялото семейство трябва да остане у дома.

Детето с хрема и кашлица често поставя родителите пред изпитание, особено когато те са млади и без достатъчен опит, но днес цялото ни общество, както и лекарите са изправени пред изпитанието да се срещнем, разпознаем и лекуваме новата болест.

Науката все още проучва новия вирус, който плъзна по света. И познанията за него са непълни. Известно е обаче, че заразените деца, проявяват различни симптоми и боледуват различно от възрастните.

Симптоми на Covid-19 при децата. Прилики и разлики с острите респираторни заболявания

Симптомите, причинени от коронавируса, най-често са кашлица, затруднено дишане, задух, висока температура, хрема. При децата обаче те са различни.

При децата с коронавирус освен обичайните симптоми, проявите на болестта са най-вече свързани с храносмилателната система: гадене, повръщане, болки в корема, диария.

Като цяло до момента се наблюдава, че болестта при децата преминава значително по-леко, отколкото при възрастните. Щo ce oтнacя дo тeмпeрaтурaтa, тя cъщo ce пoвишaвa и e мнoгo пo-виcoкa, oткoлкoтo при грипa, нo нe дocтигa 40 грaдуca, тя ce пoкaчвa дo мaкcимум 38 грaдуca.

Състоянието на болното кърмаче, особено през първите няколко месеца се наблюдава в домашна обстановка, не повече от 4 часа. При застрашаващи състояния не трябва да се отлага консултацията с лекар и своевременното провеждане на лабораторни изследвания, дори когато всички сме в условията на карантина. 

И все пак някои деца успяват да се справят и оздравяват бързо, докато други имат нужда от по-продължителен период на възстановяване или пък  започват да боледуват няколко пъти в месеца. 

Kакво можем да направим в домашна обстановка, за да възстановим  по-бързо здравето на детето, след остро респираторно заболяване?

На първо място в стаята на детето трябва да бъде осигурена тишина. Помещението може да е леко затъмнено и да се създаде атмосфера на уют и спокойствие. 

Най-подходящата температура е 18-19ºС при сън, а когато играе до 22ºС. На мястото, където се къпе, температурата може да бъде повишена до 24-26ºС. Внимавайте обаче да не претоплите стаята, защото това е също толкова опасно, колкото и охлаждането. 

Стаята на детето трябва да бъде и редовно проветрявана, особено сега в извънредната обстановка, в която се намираме е от голямо значение всички стаи в дома да се проветряват често. Недопустимо е да се пуши, но дори и когато родителите избягват да пушат в стаята при децата, димът по дрехите им дразни лигавицата на възпалените дихателни пътища и влошава кашлицата. 

Детското легло не трябва да се поставя до радиатора. Трябва да се внимава въздухът в  помещенията, които се отопляват с централно отопление и климатици да не е прекалено сух, особено когато детето е с бронхит, за да не се изсушават дихателните пътища. 

В такива случаи на радиатора се поставят съдове за овлажняване или се покрива с мокри хавлии. Използват се и специални овлажнители, но ако не можете да се снабдите с тях сложете просто тенджера да ври на котлона.

 

Извеждане на детето навън

Децата, които оздравяват трябва да прекарват много време навън, когато времето и обстановката позволяват, а в случаите когато това не е възможно, както в днешно време, когато е забранена и разходката в парка, да бъдат извеждани на балкона или на двора, а при хубаво време прозорците трябва да бъдат широко отворени. 

Извеждането на децата навън трябва да стане след предварителна адаптация за 3-5 минути, като детето се обуе и облече в по-студения коридор, особено когато вкъщи отоплението е с климатик. Рязката промяна може да доведе до негативни последици за здравето и възпаление на ушите. Децата на възраст от 0 до 3 години  с леко до умерена повишена температура, които се чувстват относително добре, могат да бъдат оставени да играят облечени в кошарата.

След първата си година болното дете може да се остави да спи на открито през деня със съответното облекло и върху удобна топла постелка, която не бива да образува хлътване под гърба. Под дюшека на количката може да постави сгънато одеалце. По време на топлите годишни времена да не се поставя покривало на количката за предпазване от комари, за да не се затруднява циркулацията на въздуха и подсигуряването на кислород, а вместо това могат да бъдат използвани спрейове или лосиони против насекоми.

Сънят и ролята му за възстановяването при болните деца

Много важно е да се спазват часовете за сън когато детето е болно. Понякога майките се обаждат притеснени, че детето според тях спи повече от обикновено. Отговорът е, че по време на сън при инфекция, децата произвеждат цитокини, които им помагат да се преборят с инфекцията, но ги правят по-сънливи. 

Децата в предучилищна или училищна възраст също е добре да поспят или да полежат поне 1 час през деня, в който да си отпочинат физически и психически.

Движение и тренировки в условията на пандемия

В условията на пандемия и забрана да напускаме дома физическата активност, така необходима за възстановяването на детето е ограничена, но можем да практикуваме йога, заедно с децата си или да разходим заедно кучето. 

Децата, които живеят в къща могат да участват в засаждането на дръвчета, цветя и да играят на баскетбол или федербал  или да хвърлят летящи чинии в градината си, да скачат на трамплин и да играят дартс.  Вероятно, когато карантината свърши ще бъдем щастливи да оценим, че можем да играем навън на открито с тях на познатите класически игри, да заведем детето на риба, да се разходим в парка или по еко пътека в планината, да караме колело, летни кънки, да плуваме, да пускаме хвърчило, да пояздим в близката до града конна база. Можете да насърчите по-големите деца редовно да спортуват. 

Спортът, разходките и закаляваното на открито, качествената храна и близостта в семейството ще помогнат за по-бързото възстановяване на здравето на детето.

Screen Shot 2020 04 26 at 10.42.01Д-р Малина Станчева е педиатър и детски невролог в София с15-годишен опит.

Специализирала в университетски детски клиники в Париж, Франция и Льовен, Белгия. Автор e на 27 научни публикации в сборници, български и международни медицински  периодични издания в областта на детски болести на обмяна на веществата, клинична генетика, детска ендокринология и детска неврология. 

 От  2017г.  д-р Станчева е и личен лекар на дечицата от Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ към фондация „За Нашите Деца“.

История с ОЧАКВАН край, разказана от Зорница Шереметска, социален работник в Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново към SOS Детски селища България

Краят е ОЧАКВАН, защото ние, социалните работници никога не спираме да очакваме и да вярваме…

Месецът е януари, мястото е Велико Търново. Получавам обаждане от Отдел „Закрила на детето” за спешна среща там с разплакана, гневна, объркана майка, която крещи, че децата си на „държавата” няма да даде. Отивам и заедно с колегата от отдела сядаме на тежък разговор. Предисторията е, че преди време уж за малко оставила на роднини момиченцата си Светла на 4 и Лили на 1 година, а съседи сигнализирали, че близките не се грижат за децата и те бедстват. Тогава социалните работници намерили опитно приемно семейство, което с много внимание и грижа започнало да лекува наранените детски души. През шестте месеца, докато майката била някъде по свои дела, децата силно се привързали към новите си баба и дядо, почувствали се на сигурно място и рядко споменавали името на майка си - Анка. Предстояло да се стартира процедура за вписване в регистъра за осиновяване. 

Майката Анка обяснява за трудния живот с таткото на момичетата. Разделили се веднага след раждането на Лили. Скоро била починала и майка й. Не намирала подкрепа никъде. Опитвала да работи и да се грижи за децата, но не се получавало някак – не умеела до общува много добре с хората, все нещо я ядосвало и тя напускала. Запознала се с друг мъж, който й предложил да заминат за Южна България, да работят във ферма за животни и да пращат пари на нейния баща, за да се грижи той за Светла и Лили. 

Не било предвидено, че баща й няма да бъде надежден и социалната служба ще изведе децата. Не било предвидено тя да е бременна, но вече била и не знаела какво да прави. Обичала децата си, но нямала вяра в себе си, била уплашена, че няма да успее да подреди живота си.  Върнали се в града и дошли в Отдела за закрила. И се срещнахме – с направлението от страна на Отдела да подкрепим семейството в процеса на реинтеграция.

В началото беше трудно да убедим Анка, че докато тя иска децата си, ние ще работим за това да бъдат при нея. Трябваше да започнем отначало – да градим доверие, да постигнем сигурност и безопасност в дома и чак след това да пристъпим към връщане на Светла и Лили. С вълнение заведохме майката на първата след много месеци среща с децата. Последваха много такива срещи, майката беше насърчавана и подкрепяна да общува пълноценно с тях, да започне да разбира по нов начин нуждите им, да играят заедно по детски, да ги изслушва и най-вече да се интересува от чувствата и преживяванията им. Постепенно от „Анка” тя се превърна за тях в  „мама”. Приемните баба и дядо, които даваха сигурност на Светлето и Лили през цялото време, успяха да посеят в съзнанието им, че децата трябва да бъдат винаги с родителите си. Всички се радваха, когато се роди братчето Борко, за Анка това беше ново начало, но и време изпълнено с нови страхове. Страховете поемахме ние - екипът от SOS Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново. Учехме, съветвахме, изисквахме. Понякога работата ни беше като танго - тъкмо постигнем крачка напред, върнем се две назад - „Не мога, няма откъде да осигуря две детски легла, не съм готова!“ И после пак напред, където в душата й живееше майчиното чувство и разумът трябваше да го успокои. Новият мъж в живота и баща на Борко удържа на думата си – придружаваше я на срещите, работеше за подобряване на битовите условия, не криеше грижовното си отношение както към Борко, така и към двете му сестрички. 

И дойде Коледа. С най-големия подарък за една майка, „изгубила” децата си, и за две деца, „намерили” майка си, точно преди Коледа детският смях се върна в апартамента. Апартамент, побрал веселата глъч на три деца и големите надежди на една майка. Колегите от Отдела за закрила изпратиха нови направления - да подкрепим сега семейството в месеците на взаимна адаптация. И моята история се оформи с очаквания край - сега ще се срещаме пак, ще говорим още, ще повтаряме, че Анка може и се справя. И усилията ни да намерим начин в претъпканата квартална детска градина да приемат Светлето. И очакваната й усмивка заради новите емоции там.

Неочакваното в историята – дойде извънредното положение заради COVID-19. И преустройването на психосоциалната ни консултативна работа. Сега в неочакваната ситуация, майката търси да бъде изслушана, чута, разбрана  с личните си чувства, със страха за утрешния ден. И е изслушвана, и е разбрана, и е подкрепена. Защото това е нашата работа. 

PS: Семейството, за което ви разказахме, е само едно от многото семейства, на които SOS Детски селища България помага в центровете си за обществена подкрепа в София, Перник, Велико Търново, Габрово и Трявна. Ако искате да подкрепите дейността им, можете да го направите тук. Така ще подкрепите майките и бащите, които имат трудности при отглеждането на децата си. БЛАГОДАРИМ ВИ предварително! 

Автор: Зорница Шереметска (имената на героите са сменени, а снимката е от сток база, а не на действителните участници в тази история)

Автор: Мария Пеева

Започвам този текст с изричната уговорка, че той не е предназначен за активни спортисти, за хора, които си имат домашни фитнеси и богата спортна култура. Те със сигурност знаят какво да правят, за да поддържат перфектната си форма и когато са под карантина. Той е предназначен за хората като мен – които искат да се погрижат за здравето си и да не приключат извънредното положение обездвижени и с няколко килограма отгоре.

Едно от новогодишните ми решения беше най-после да започна да спортувам. И го направих! Толкова бях доволна от себе си! Записах се на пилатес и о, чудо, само след няколко тренировки започнах да усещам тялото си по различен, по-приятен начин.  И душата също, защото когато човек се грижи за физиката си, и емоционално се чувства по-добре, много по-енергичен, по-зареден и дори по-щастлив.

Междувременно обаче някакъв човек на хиляди километри от нас изяде един прилеп и светът се преобърна. Сега всички сме у дома, децата не ходят на училище, няма фитнес, няма пилатес, няма дори кой знае какви разходки. Звучи доста обезкуражаващо, нали?

Ние обаче намерихме решение как да спортуваме у дома и сега ще го споделя с вас. Надявам се да ви е полезно.

Преди извънредното положение 16-годишният ми син тренираше бокс, фитнес, футбол и плуване. Програмата му беше толкова натоварена, че всеки ден ходеше на някакъв спорт. Той беше основен двигател и мотиватор и ни помогна много в избора на правилни упражнения. Това е и първият ми лайфхак за вас.

Лайфхак 1

Възложете на най-активния и спортуващ член на семейството да направи програма на всички останали и да следи дали упражненията се спазват. Много ще е добре, ако това е детето ви. Така ще му делегирате отговорност и ще му създадете истинско разнообразие. А на родителите ще им е съвестно, ако не правят предписаните упражнения. А в помощ на „инструктора“ идва вторият ми лайфхак:

IMG 4615 2

Алекс прави коремни преси под вещото око на батко си.

Лайфхак 2

Използвайте технологиите. Сега в интернет има стотици напълно безплатни приложения, видеа и програми с всякакви видове спорт – от кикбокс до йога. Има за начинаещи и за напреднали, кратки и дълги, каквито ви сърце и душа искат. Важното е само да сте постоянни. Което води до третия лайфхак:

Лайфхак 3

Упражнявайте се всеки ден. Може да е за половин час, но задължително отделете тези 30 минути за спорт и нито един път не пропускайте. Най-лесно е уморени от грижи и работа вечер да полегнем на дивана с дистанционното. Но когато сме у дома дни наред, неусетно ние се лишаваме от поне пет хиляди крачки, които обикновено изминаваме, когато ходим на работа или излизаме навън редовно. А това е критично за здравето ни. Затова… не пропускайте и ден. Ако ви е скучно да правите едни и същи комплекси, редувайте ги. Ако някой ден не ви се прави нищо, просто си пуснете музика и танцувайте. Това също е спортно упражнение, може би най-приятното от всички. И като говорим за приятни неща, логично следва:

IMG 4779 2

Помните ли "Ема-еса-са..."

Лайфхак 4

Играйте активни игри с децата. У нас скачаме на ластик и на дама. Съседът си е сложил баскетболен кош. Големият ми син скача на въже и прави коремни преси и лицеви опори, а когато реши да се разнообрази, прави бройки на терасата с ролка от тоалетна хартия и праща видеа на приятелите си. Което води и до петия лайфхак:

Лайфхак 5
 
Предизвиквайте се. И сами себе си и помежду си. Момчетата се надпреварват кой ще направи повече лицеви опори. Аз се научих отново да правя мост и свещ. Всеки ден съм малко по-добра. И повярвайте, щом аз, типичната домакиня с малко наднормено тегло и немалко години, го мога, значи и вие ще успеете.

Защото сега най-важното е да сме здрави, а спортът е здраве. Дори когато го правим в домашни условия и под критичния поглед на един намусен тийнейджър.

 

Последната снимка я направихме след онлайн кикбокс тренировка с Алекс. Той има танци в програмата за училище, но не искаше да участва. Аз обаче искам!
Направихме сделка. Аз направих с него една кикбокс тренировка, а той обеща да ме включи в училищните си танци.
Роден търговец е той, ама и аз не съм вчерашна!

Пределно ми е ясно, че няма да приключа отслабнала или във върхова форма извънредното положение, но много ми се ще да го приключа с настроение и усмивка.

А най ми е важно да го приключа жива и здрава. Затова ще скачам, ще тренирам и ще пробвам нови и интересни неща.

Съвети за спортуване у дома може да видите в рубриката на Лидл #Вкъществуване, където споделям редовно и нашите идеи за по-добър живот по време на изолация. Лично аз пробвах гимнастиката с куче, но не ми се получи, за сметка на това пък сутрешната гимнастика в леглото много ми допадна.

Автор: Ани Стойнова

Мъжът ми по образование е инженер еколог, но по стечение на обстоятелствата работи в регионалния исторически музей на гр. Перник като екскурзовод, археолог и още куп другинеща, фигуриращи в длъжностната му характерстика. Умее изключително добре да разказва- увлекателно, интересно и много занимателно. Ако имате път насам след като мине тази истерия, посетете музея и най-вече Минния (това е друга тема на разказ, за нея следващия път), ще останете впечатлени.

Та да се върнем на сегашната история. Горепосоченият е в принудителен отпуск, слава Богу за което, и си е вкъщи с мен и децата. Венелина на 3г. е свикнала на много движение и игри навън с приятели и сега има много енергия в излишък, като повечето деца в това положение. Щом стане време за сън е мисия невъзможна да я сложим лесно да спи и баща й измисли своя приказка за „Лека нощ“, която да й разкаже като легне – което се оказа много успешно начинание.

Главният герой е едно коте на име Кити, чийто прототип е Вени - много добро, игриво, не особено послушно, много умно и хитро. Та това коте всяка вечер се въплъщава в главния герой на много истории с исторически привкус. От 13.03. до сега е участвало на първа линия в боевете при Шипка, Априлското въстание, хвърковатата чета, Първата и Втората Световна война, било се е до Христо Ботев на връх Вола, заедно с него е превзело кораба Радецки, скачало е до Левски в четата на Раковски, беше на кладата до Жана Д‘Арк, до гилотината на Мария Антоанета, редом с Чърчил изнасяше речи, с Ленин и Сталин стоеше неотлъчно повреме на заседанията им, с войските пред портите на Петербургската крепост, отблъскваше набезите на византийците на хълма Кракра с едноименния пернишни вожд, през разцвета на Стамболова България и Златният век при цар Симеон Велики. Това котенце с добротата и ума си, според приказката, е било най-верният приятел на не един или двама наши и чужди владетели.

Нашият татко превърна тази на пръв поглед приказка за „Лека нощ“ в един своеобразен урок по родолюбие, патриотизъм, дълбоки човешки ценности и добродетели. Ако не друго от тази история с корони, тиари и чудесии, то дъщеря ни ще й останат хубави спомени от времето с баща й и историите му, които й разказва вечер в тъмното. А тя, между другото, ги очаква с нетърпение, единственият успешен начин да си легне е с обещание, че ще чуе новите приключения на любимото коте Кити и мигом, щом свърши историята на Кити тя заспива спокойна, щастлива и научила нещо ново и интересно, защото ще съм сигурна, че един ден ще си соимни тези уроци за „Лека нощ“ и у нея няма да са се запаметили негативни емоции от тази социална изолация. 

П.С. Намирайте време за такива неща - истории, разкази, приказки, игри, случки, сега! Децата са попивателни за всичко и хубаво и лошо, но по-добре хубавото, доброто да запомнят, а не паниката, страха и нещастието, които витаят в света на възрастните в момента.

Препоръчваме ви още: 

С деца у дома

Джони и малките човечета

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам