„Не виждаш ли, че той изобщо не ти подхожда? Ще ти съсипе живота? Достатъчно е да го погледне човек. Не знам с как е успял да те заблуди до такава степен. Бягай, докато не е станало късно!“

Вероятно на много от нас се е случвало, ако не да бъдат обект на подобни думи, поне да са свидетели на нечия манипулация. В повечето случаи успехът й е разрушителен – разделя хора, предизвиква омраза или отчаяние. И всичко това в резултат на „добрите“ намерения на емоционалния изнудвач. За тези хора има и друго определение – емоционални тролове. Лошото е, че обикновено са сред най-близкото ни обкръжение, а това ги прави още по-опасни, защото им вярваме и им се доверяваме.
На какво се крепи силата на емоционалните рекетьори – на страха, чувството ни за дълг и вина. Всеки човек има някаква уязвимост. И троловете я използват за целите си. Интелектът няма нищо общо и не може да ни защити. Особено ако сме доверчиви и неособено уверени в себе си.

Тук можете да прочетете за родителите нарциси 

И не става дума за непознати, които лесно можем да игнорираме. Емоционалният рекет от най-близките ни приятели или роднини буквално ни парализира и ни заставя да се съмняваме в себе си. Защото най-малко очакваме точно тези хора да ни манипулират. А това много често е прикрито с фрази на загриженост: „Ние ти мислим доброто.“ Ние сме социални същества и когато личното е в конфликт със семейното трудно можем да се съпротивляваме и да не поддадем.
Преди няколко години Фейсбук и Калифорнийският университет проведоха съвместен експеримент. Учените коригираха потока информация в социалната мрежа така, че една част от потребителите виждаха само негативни новини, а друга само позитивни. Резултатът беше, че първите постваха и споделяха само „тъжна“ информация, а другите само „весела“. Фейсбук беше остро разкритикуван, че използва хората като опитни мишки, но експериментът доказа колко лесно е да се манипулират емоции. Щом с това може да се справи една бездушна машина, какво да кажем за близките, които познават всичките ни слабости.

Чувството за вина е най-яркият сигнал, който издава емоционалния трол. Ако думите на наш близък или приятел ни предизвикват да се самобичуваме, това е ясен сигнал, че имаме пред себе си манипулатор. Това много често се случва в отношенията на двойките – „Ти ме лъжеш. Ти ще ме напуснеш. Заради теб изоставих всичко. Без тебе няма живот за мен. И децата ни ще направиш нещастни.“, чували сме го не само по филмите. И изходът е само един – да бягаме бързо и далеч от подобни хора.

Вижте тази статия за патологичните лъжци 

Емоционалният трол е винаги „в бяло“. Никога не признава вината си, винаги я прехвърля на тези, които са около него. Ако сме разстроени – ние сме си виновни, твърде сме чувствителни. Ако сме бесни и правим скандал, пак ние сме си виновни, защото сме избухливи и неуравновесени. И дори помрачаваме неговото настроение и го „измъчваме“. Мнението на околните в голяма степен е ориентир за нас. И когато близкият ни човек ни кара да се съмняваме в собствените си чувства, нещо се бъгва в „програмата“ ни. Страдаме, боледуваме, губим се, някои напълно се подчиняват на емоционалния си рекетьор, други намират сили да се противопоставят. 

Как да го разпознаем? Той има определена лексика:

Ако ме напуснеш – ще посегна на живота си.
Аз обсъдих проблема с родителите (приятелите ти) и решихме, че постъпваш неразумно.
Твоето семейство ме мрази. Как можеш да продължаващ да общуваш с тях?
Ти разруши живота ми, а сега искаш помощ?
Посветих ти най-добрите си години, а ти…
Ти наред ли си?
Отивам на купона със или без теб!
Ако не направиш това, ще загубя работата си.
Ако ме обичаш, ще направиш това…

Какво не бива да забравяме, когато в обкръжението ни има такъв манипулатор? Ние имаме права, които не бива да подценяваме:

- да разчитаме на уважение от събеседника;
- да изразяваме собствените си чувства и желания;
- да кажем „не“, без да изпитваме чувство за вина;
- да имаме мнение, различно от това на останалите;
- да живеем така, както смятаме за необходимо.

Източник: elle.ru

Препоръчваме ви още:

Родителите нарциси 
За патологичните лъжци 
Аз, жертвата

Автор: Дани Рангелова

Странно е как немислими на пръв поглед неща, събуждали отвращението ни години наред, се оказват напълно нормални за приемане, след като се появи Негово величество малкото бебе. И ако с размазаната по пода каша или счупения телефон на тате можем някак да свикнем като част от израстването на детето и отрезвяването на родителя, че вече неговите потребности и вещи не са на преден план, има едни други случки, които поставят на изпитание отдадеността ни в родителството. Една такава преживяхме с големия ни син наскоро. Всяка вечер той влиза в тоалетната с любима негова играчка, която е вярното му приятелче в това лишено от атракции място в къщата. Напоследък компания му прави лего нинджата Кай, с която разговарят, подскачат и излитат, и всичко това, докато детето е върху тоалетната чиния.

Самият Кай е опулено човече с размерите на малкия ми пръст, но за сина ни той е мастърът на нинджите и всеки наш опит да му предложим друга подобна играчка е надменно отхвърлен и щателно обоснован. Вече всички знаем, че Кай притежава свръхспособности да се справи с всяка лоша нинджа, а по някой път и с развилнял се родител, прескочил границата на допустимите забележки към детето си.

И така въпросната вечер, докато големия ни син беше в тоалетната с Кай, баща му изгладнял като вълк отваряше с надежда през пет минути фурната, сякаш това ще ускори процеса на готвене, а аз се борех вече час с малкия ни син, за да му сложа памперс преди лягане, от тоалетната се разнесе най-отчайващия, истеричен писък, който, сигурна съм, чуха съседите до последния етаж на кооперацията ни. И двамата с мъжа ми се втурнахме към тоалетната, където голямото ни момче с разширени от ужас зеници и пълни със сълзи и страх очи повтаряше как животът му току-що е свършил, защото е изпуснал Кай в тоалетната чиния... дълбоко навътре. Нямаше ли я нинджата, нямаше живот и за нашето момче.

За късмет, разбира се, преди това мисията, с която бе изпратен в тоалетната, бе успешно приключена и никой от нас не можеше и да си помисли да пусне водата, преди Кай да бъде изваден от мястото, където бе попаднал. Милият Кай с всичките си свръхсили и умения и способността му да се справя с всякакви лоши хора, сега седеше и очакваше обикновения ми, лишен от всякакви свръхвъзможности мъж да го извади оттам, защото аз категорично отказвах да го направя. Бях достигнала максимума на отчаянието си след като час по-рано трябваше да понеса последиците от това, че либерално пуснах бебе на годинка да се разхожда из дома ни без памперс, защото както бабите му настоятелно ни съветваха „трябва да му диша кожата". В името на здравата бебешка кожа се наложи да издирвам доста време бебешкото ако под масата, около хладилника, на дивана, сред секцията, оказа се, че детето просто си го е държало в ръка...

Та сега беше ред на мъжа ми, който без много да му мисли запретна ръкави, порови в тоалетната чиния и извади Кай жив и здрав оттам. След като го измихме и премина през задължителна дезинфекция бе поставен на масата за вечеря, а семейната хармония в дома бе възстановена.

Интересното се случи след няколко дни, когато отново седяхме цялото семейство вечерта и си разказвахме случките от деня, а големият ни син ентусиазирано споделяше кой кого си харесва в класа му и най-неочаквано направи признанието, че е малко объркан по отношение на любовта и влюбването и попита какво пък точно означава да си влюбен в някого.

Тогава спокойният ми и уравновесен на пръв поглед мъж се изправи и попита „Да ти кажа ли аз за любовта, за влюбването не знам много, но любовта е само една. Помниш ли като преди няколко вечери изтърва Кай в тоалетната?" Големият ни син кимна, доста объркан, защото връзката с въпроса, който беше задал все още му се губеше „Ето, това е любов, моето дете, да имаш до себе си някой, който няма да се замисли да направи за тебе всичко във всеки момент, даже и това да значи да бърка по тоалетните, точно преди вечеря. Всичко друго, сине, са само празни приказки"!

Препоръчваме ви още:

10 ценни урока за 10-годишните ни деца 
Решението 
И твойта майка също

Автор: Леда Аврамова

Съобщение в месинджър: „Идвай да вечеряш”. Пращам го между два мейла, седейки в импровизирания си кабинет т.е. на масата в кухнята. На единия ъгъл, дето е натрупан с учебници, тетрадки, помагала, хартии, цветни химикалки и печатчета със сърчица. Учителски прелести.

На отсрещния ъгъл е вечерята. Съобщението е за сина ми, той е в другата стая, на компютъра… вероятно. Да отида дотам означава загуба поне на 50 секунди време, в което мога да прочета част от друг мейл или да поправя поне две изречения в някоя писмена работа.

Единственото нещо, което ме доближава до биологичния вид на Добрите майки е, че непрекъснато се притеснявам за нещо. Кашлица, болки в ушите, къде си, с кого си, защо не си вдигаш телефона, син кит, подвързии за учебници, тетрадки от колко листа – такива работи…

По отношение на всичко останало аз съм една лоша майка.

Добрите майки готвят всеки ден, грижат се винаги да има нещо топло за хапване. И здравословно, разбира се, задължително. Аз мразя готвенето, освен по внезапно вдъхновение, най-много веднъж на тримесечие. Идеята ми за приготвяне на вечеря е да забъркам паста с доматен сос с маслини или да взема храна от китайския ресторант. Любимата торта на детето ми е два вида крем с два вида бисквити помежду им. Нарича я торта „Везни“, защото е бяло-шоколадова, той е зодия Везни и за първи път я сътворих преди години за рождения му ден, в пристъп на безсилие и безвремие да направя нещо по-завъртяно. Пък без торта няма как. Та оттогава му е любима. А може и да не помни някога да съм правила друга.

Добрите майки непрекъснато наглеждат и назидават децата си, правят им разписание за домашните и следят като империалисти дали са написани и как точно. Ако трябва, висят над главите им, контролират процесите и продуктите. Звънят на учителите по телефона, ей така, за всеки случай, преговарят си формулите за съкратено умножение, Менделеевата таблица, видовете сложни изречения и кое от тях е с подчинено подложно. Моята майка е добра майка, затова бях отличничка. Моето дете учи самоинициативно от първи клас, затова никога не си е давало много зор. Училището - между другото… и толкова. Последното нещо, което научих заради него, бяха имената на стотина динозаври, и то отдавна, както и кой какво яде. Лесно е: ако не яде месо, то яде трева, а ако не – мършояден е.

Добрите майки имат Стратегия-за-дългосрочно-детско-юношеско-развитие. Частно училище, английски първи западен, китайски втори източен, пиано, шах, езда, тенис, плуване, професионални дисекции на жаби... Аз не. Не че подценявам детето си – просто никога не са ме мъчили такива амбиции. Да, исках училищата му да са… добри. Надявах се на добра среда. Но вярвах, и все още вярвам, че ако не иска да учи, никой не може да му помогне. Но ако пък иска да учи, никой не може да го спре. Добрите майки изискват. Аз само давам възможности.

Добрите майки са си вкъщи. И когато са си вкъщи, отделят време да наставляват детето си, да го поучават какво ДА, какво НЕ, какво ИЗОБЩО. Аз не съм си вкъщи. А когато съм, седя в кабинета си. Така де, в кухнята. И ако промълвя нещо, то е „имам да проверявам”. А също и “Какво казваш, маме?...”

Не надничам в пощата му, не му чета чатовете и не ровя в джобовете му, дори от съображение за сигурност. Знам, че добрите майки го правят, аз не мога. Чувството ми за самоуважение е по-силно от инстинкта ми за самосъхранение.

Добрите майки остават завинаги в тъжни бракове. „заради децата”. Тъжни, тъжни, ама детето си има собствена стая и лично пространство, нали?... Остават също и на лъскаво звучащи работни места, независимо че се чувстват притиснати, безсилни и унижени. „Защото навсякъде е така” и „защото е по-сигурно”. Е, нормираният работен ден също е важен. От 9 до 17 си е супер за служебна ангажираност, после имаш време за Менделеев, ставаш богиня на НВО-тата, а докато детето ти рецитира „На прощаване”, правиш здравословен десерт в допълнение на пресните задушени зеленчуци за вечеря. Ами… да, аз не съм, не съм добра майка наистина. Не се научих да правя компромиси, а здравият разум така и не стана моя житейска философия.

След един час е рожденият ден на Борис. Четиринайсетият. Той отдавна спи в другата стая, а аз си работя в кабинета… знаете. Имам да проверявам няколко десетки контролни, които съм обещала да върна утре (така де, днес), имам да пиша два спешни документа и още 1-2 неща, които вероятно ще ми попречат да си легна изобщо. В понеделник ми е срокът да си предам дневника. След 2 месеца ми е срокът да си предам дипломната работа. Междувременно имам още 10 други срока. И първи учебен срок. След него втори. Срокът да се предам като цяло… е, той май не е дошъл още, така ми се струва. Съвършения баланс тъй и не открих, но ще се пробвам да направя една торта „Везни“, пък… каквото стане.

Детето ми не случи на майка. Но ако не като добър пример, дано ме осмисли като ужасно предупреждение. Да помни, че животът е някакво непрекъснато търсене на смисъл… и дано не престава да го търси. Да не се предава, ако не го намира веднага. Дано не остава на тъжни места, защото „навсякъде е така”, защото „така правят всички”, по инерция, по принуда. Дано обича свободата и дано има сили да носи отговорността за нея и последиците ѝ. Дано не се страхува да прави всеки ден поне по едно нещо, от което се страхува. Така се учи. И се расте.

И най-важното – дано знае, че съм наблизо, винаги. И че го обичам.

Ще му драсна 2-3 реда по темата в месинджър, за всеки случай. 

Препоръчваме ви още:

Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка
Майките също сънуват 
Който има деца, да си ги гледа 
И твойта майка също

Автор: Ина Зарева

Спомняте ли си като ви разказвах как ми беше поставен ултиматум – или бебе, или куче? И аз реших, че:

Първо: стара съм вече за бебе.

Второ: кучето ще се позавърти покрай мен, пък ще си хване кокала и ще се отнесе в кучешки мечти. Няма да ме кара да гледам Миньоните за осемнайсетхиляден път; няма да иска плейстейшъни, няма да ми надува метъл денонощно и да ми краде любимия пуловер.

Трето: децата са големи и отговорни, ще се грижат за кучето, а аз само ще одитирам.

Ха – ха - ха! 
Ха – ха – ха!

Мога да приключа разказа и дотук, обаче се чувствам длъжна да ви предпазя с възможно най-детайлно описание, `щото Мария се опита няколко пъти, но тя с нейната любов към всичко, което мърда, никога не може да е обективна.

Първи дни заедно

Имам дежавю от прибирането с децата от родилното. Не спя по цяла нощ, проверявам диша ли, спи ли, защо плаче, пардон лае, защо не лае, какво яде сега там в ъгъла, студено ли му е, топло ли му е, стресиран ли е, защо подскача насън, защо гледа тъжно, защо гледа така фанатично, вижда ли, чува ли, нормално ли е развит, здрав ли е... Чета трескаво в интернет, питам приятели, сравнявам с други кучета, после пак чета, после го грабвам и отивам до ветеринаря, за да чуя за трети път тази седмица, че всичко му е наред, че не плаче, не го боли нищо, така си гледал, не е сърдит и нещастен и не няма нужда от нищо повече.

Сутрините

Всяка сутрин, между събуждането и първата глътка кафе, изживявам звездната си кариера, превръщайки се в ксеноморф. Състоянието ми изисква от околните пълна тишина, безопасна дистанция и тибетско търпение. На съпруга ми му отне месец, докато свикне с тази „мъртва зона“ от съвместното ни съжителство, на дъщеря ми – седмица, за да отложи канския си бебешки рев с час, а синът ми се роди прозорлив и изобщо не плачеше преди 4 следобед.

Кучето обаче се е взело насериозно, твърдо решено, че живее в серия от „Мъже в черно“ и лае! Лае! Всяка сутрин като ме види лае от радост, от глад, от скука, от разни негови си желания, лае и изобщо не му пука от чудовището, което ръмжи насреща му. В мозъка ми се гонят десет клонирани Уил Смит-а и искат да избият целия свят, но се въртят в кръг и в крайна сметка избиват себе си.

Венеция

Внимавай какво си пожелаваш са казали хората. Вкъщи е Венеция. Подовете са превърнати в канали, ние плуваме по тях с малки лодки и ловко маневрираме между островите от обувки и чехли. Когато не сме гондолиери - чистим. За годишнината от сватбата си подарихме ръкавици в различни цветове и мопове в тон с тях. На ден отиват кухненски рула колкото цялата площ на Коми, мокри кърпи, колкото за всички деца на Анджелина Джоли и Мадона, взети заедно и три товарни вагона почистващи препарати.

Храна

Имам две деца. Съпруг. Майка, която не готви. Баща чревоугодник. Роднини и приятели, които периодично идват на вечеря и оцеляват. Целият ми живот е преминал в диети или режими на хранене. Толкова много информация за съдържанието, баланса, произхода на суровините, клетъчния анализ и родословното дърво на сьомгата, чието месо е използвано, никога и за нищо на света не съм проучвала. Захранването на децата мина с 4-5 цаци и глътка бира за преглъщане между кърменето, пюрето и истинската пържола, но тук новата храна се прибавя постепенно с аптекарска точност. Количеството се увеличава всеки ден плавно и по малко, защото иначе кучето ще получи разстройство, а гондолиерите вместо надуваеми лодки, ще яхнат онези специални коли, дето обикалят кварталите със септични ями.

Характер

Очите му се ококорват, ушите му заплющяват, опашката се върти като перка на хеликоптер и автоматично се залепва за абсолютно всяко друго куче и човек, кои от кои по-страшни. Това огромни породи, това злобни космести женски, това пияници, мазни свалячи и силиконови съседки. Ама не може така! Първо - аз не обичам да общувам с непознати, още повече сутрин, когато с една ръка държа каишка, с другата – пликче с прекрасни екстременти, (точно както са описани на поредната подобрена формула гранули), а чашата с кафе - със зъби, и второ - все още приличам на пришълец, така че и останалите не горят от желание да си говорим. Но на кого ли му пука.

Отмъщенията

Представяте ли си всеки път, когато шефът ви откаже повишение, да му се изпикаете в кабинета? Или да прегризете екстеншъните на колежката, защото е надула климатика. Или да накълцате новата тениска на Нирвана на дъщеря си и да наръфате футболната топка с автограф на сина си? Представихте ли се го детайлно? Обаче за кучето няма проблем. Изведнъж се оказва, че на никого вкъщи не му трябват вещите чак толкова много. Само аз отчаяно се опитвам да спася няколко саксии и поне чифт обувки на сезон. С останалото съм примирена - пердетата ми са надупчени като плащове на тореадор, мебелите са като минати от стада дървеници, а банята е всичко друго, освен място за релакс.

Любовта

Аз не докосвам човек, който е ял чесън през последните 48 часа, та ще целувам нещо, дето мирише, пуска косми, лиги и се оригва на бабата на онази сьомга в кучешката храна... Обаче никой, ама никой, независимо дали съм го раждала, хранила, завивала или просто обичала, не ме е гледал точно така и по този начин. И не се е гушкал в мен. И не ми е ходил по петите. И не е въздъхвал тежко, докато заедно четем служебни мейли. И не е подскачал чак толкова от радост да ме види. И не ми е близал сълзите, докато гледаме филм. И не е споделял така страстно любовта ми към книга, изяждайки я буквално до последната корица (няма да кажа коя е, авторката чете сайта и не знам дали ще го приеме за добър знак и положителна реклама). И никой, на когото съм крещяла, че ми е отишъл животът по него, не се е изпикавал от такова огромно чувство за вина, неудобство и съпричастност в краката ми.

И освен това е толкова мекичък. И топъл. И дори зъбите му хапят нежно. А носът му е толкова освежаващо мокър. А очите му са пещери от чувства. И дори не е толкова лошо да ставаш сутрин по тъмно. Даже е здравословно да се разхождаш в студ и дъжд. И изобщо не е толкова неприятно да си гондолиер. Те каналите и във Венеция така си миришат.

Животът започвал, когато децата пораснат и кучето го няма вече.

То пък един живот, притрябвал ми е.

Препоръчваме ви още:

Моето семейство и други животни 

Да погалиш тигъра 

Лов на хъскита 

Доброто куче Чара

Какво може детето ни в тази възраст

Да почиства и подрежда стаята си, да мие чинии, да помни какво има да подготвя за училище – това не са някакви родителски капризи. Това са умения, които значително ще облекчат живота на пубера. В общия случай ние започваме да създаваме полезни навици у децата си още към 3-та година – с обуването, слагането на шапката, закопчаването на якето. Ако поддържаме тази линия системно и добавяме нови и нови навици към вече придобитите, встъпвайки във възрастта на юношеството детето ни ще може следните неща:


1. Да подготвя прането и да пуска пералнята

Да отделиш мръсните дрехи, да ги сортираш по цвят, степен на замърсеност или вид тъкани; да ги заредиш в пералнята и да избереш подходящата програма – това е нещо, с което едно 12-13-годишно дете е напълно в състояние да се справи (ако иска). Прочетете и какви домакински задължения може да изпълнява детето според възрастта си.
 

2. Да планира разходите си

Отговорното харчене на джобните пари е много полезен навик. Това е нещо, на което задължително трябва да научим децата си, започвайки от най-ранна възраст. Те трябва вече да се разбрали, че парите не се появяват от небитието, а се печелят. Затова се харчат разумно. Можем дори да им помогнем да си организират малко счетоводство, ако спестяват за лаптоп или ваканция например.

3. Да готви лесни ястия

Овесени ядки на закуска, сандвич с чай, сварено яйце, бъркани яйца, макарони, салата – никак не е сложно нали? Добре би било нашите тийнове да се справят с това сами.

4. Да помни и подготвя самостоятелно домашното си

Без да се налага да го питаме и контролираме. Няма защо да драматизираме, ако получи някоя по-слаба оценка – все пак си негова и е лично постижение. Децата, на които непрекъснато помагат, обикновено имат проблеми като възрастни, защото не са свикнали да мислят, планират и вършат нещата самостоятелно.

5. Да води смислен, културен диалог с възрастните

Учителите в училището, треньорът от спортния клуб, съседът на етажа, родителите на приятели – тийнът ежедневно се среща с най-различни хора, които трябва поздрави учтиво, да проведе кратък разговор с тях, ако се налага. Ако вече е във възрастта на самостоятелното пазаруване (14-16 години) трябва да знае размера на обувките и дрехите, които носи, да може адекватно да обясни изискванията си към стоката, която ще купува.

Важно: Това което не бива да спираме да напомняме е, че разговори с непознати не се водят, особено ако наблизо няма близки или приятели.

6. Да реагира правилно в екстремна ситуация

В тази възраст детето трябва да знае номера, на който се звъни при подобен случай, независимо дали става дума за полиция, пожарна или спешна помощ. И това не е достатъчно. Трябва да може точно и ясно да съобщи домашния си адрес и своите собствени данни. Трябва да знае къде се намира домашната аптечка и какво да направи, ако се пореже или претърпи друг лек битов инцидент. Можете да прочетете и въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете.

7. Да се ориентира в града или в района, в който живее

На съвременните деца им е по-трудно да усвоят този навик, защото открай време родителите ги водят навсякъде с кола. Не можеш да опознаеш града и квартала си от прозореца на автомобила. Затова придвижването пеша трябва да стане навик и да се случва отрано, като се коментират улиците, номерата на сградите, забележителностите, търговските и други обекти наоколо. Тийнът трябва да може да ползва градския транспорт самостоятелно, да се ориентира в пътната маркировка (местата за пресичане) и да ползва карта на местността от смартфона си. 

8. Да благодари за извършена работа

В тази възраст почти всяко дете има своя компания. Често излиза с приятели и посещава заведения. Да благодариш, че са те обслужили внимателно е съвсем нормално, да поздравиш на влизане и излизане продавачите – също. Дори да оставиш малко възнаграждение на сервитьора, който е бил много отзивчив е допустимо, стига да си 16-18-годишен и да имаш тази възможност. Колко да оставиш, трябва да са те научили родителите.

9. Да се събужда самостоятелно сутрин

Дори да не ни се вярва, нашите пубери са напълно способни да се събуждат сами за училище. Ако са достатъчно мотивирани и не са научени да ги подканят в продължение на 40 минути.

10. Да върши домакинска работа

Домашните задължения се отнасят до всеки член на семейството. Затова и децата в тази възраст трябва да поемат своята част от дейностите. Ние, родителите, "мило" наричаме това – делегиране на отговорности. За тийнейджърите е възможност да почувстват удовлетворение, че имат принос в живота на семейството.

Източник: goodhousekeeping.com

Препоръчваме ви още:

Те са толкова различни 
Как лудите пубертети се превръщат в луди лелки 
Родители и тийнейджъри - как да съхраним връзката си

Трите най-големи български фолклорни състава – „Филип Кутев”, „Тракия” и „Пирин” за първи път ще се надиграват в Пловдив на 16 ноември в зала „Колодрума“.

В София спектакълът ще бъде представен на 13 ноември. Тази година единственото по рода си фолклорно надиграване, ще се проведе и във Варна, на 15 ноември, където най-добрите танцьори, певци и инструменталисти ще се съберат на една сцена в ритъма на истинска българска фолклорна музика.

В спектаклите в трите града ще се включат над 150 души - танцьори, певци и музиканти, които ще се надиграват, сменяйки костюми от всички фолклорни области на България и ще излизат на сцената в няколко поредни изпълнения, за да се съберат накрая заедно в общо хоро.

Билети за спектакъла „Нощ на ансамблите“ могат да бъдат закупени ексклузивно в интернет на www.ticketportal.bg, както и в Билетен център НДК и касата на ДКС – Варна.

 
Ансамбъл „Филип Кутев”

Националният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” е създаден през 1951 г. от знаменития български композитор Филип Кутев, чието име носи днес. Мисията на ансамбъла е да съхрани, възроди и преведе във времето огромното многообразие на традиционния български фолклор, представяйки го чрез автентични, обработени или съчинени на базата на фолклора песни, танци, инструментални пиеси, обреди и обичаи. С аранжиментите и авторските песни на Филип Кутев и танците на Маргарита Дикова, се създава цяла една школа, залегнала в изкуството на фолклорните ансамбли не само в България, но и по света. От създаването си до днес ансамбъл „Филип Кутев” е изнесъл повече от 7000 концерта из цяла България, а също в Европа, Азия, Африка и Америка.

Ансамбъл „Тракия”

Фолклорен ансамбъл „Тракия“ е създаден през 1974 г. от именития проф. Кирил Дженев. Спектаклите на ансамбъл „Тракия“ представят по неповторим начин огромното фолклорно богатство на България от всички етнографски области, с което покоряват сърцата на публиката вече 40 години в над 50 страни по света. Съществен принос за този неувяхващ заряд и младежко излъчване на ансамбъла винаги са имали и изпълнителите, които са настоящи студенти или вече завършили специалисти от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.

Ансамбъл „Пирин”

Ансамбъл „Пирин” е един от най-известните български фолклорни ансамбли, посланици на българското народно изкуство по света. Създаден през 1954 г, ансамбъл „Пирин” е изнесъл хиляди концерти пред повече от 6 милиона зрители и слушатели у нас и в над 60 страни в целия свят. В своята творческа биография и репертоар ансамбъл „Пирин” има над 400 заглавия от песни, оркестрови пиеси, музика за хор, солисти и танцови постановки. Множество записи на ансамбъла се пазят в златните фондове на БНР, БНТ, Радио Благоевград и други.

Препоръчваме ви още:

Да познаваш корените си повишава самооценката
Художникът е оголен нерв 
За малката нощ и любовта към изкуството 

Този път не са виновни само родителите

Често когато чуем неприлична дума отвръщаме с: „Какво каза?“ Абсолютно погрешна реакция. Защото детето ще повтори същия неприятен израз, който ни е скандализирал, ще го затвърди и ще се порадва на шокираните ни физиономии. Какво предизвиква подобни реплики и как да се справим с тях?

1. Търсене на внимание

Да си представим следната ситуация. Семейството вечеря, всеки разказва какво му се е случило през деня и ненадейно най-малкият разцепва въздуха с репликата: „Да ти го н…..м, това е гадно!“ Изведнъж всички се обръщат към източника възмутени и обикновено следва въпросът: „Къде си чул да се говори така?“ Ако се абстрахираме от казаното, знаете ли по-бърз и сигурен начин за две секунди да привлечете вниманието на всички върху себе си?

Отрицателното внимание също е внимание. Да ти се карат със сигурност не е добре, но да не те забелязват е още по-лошо. Ако детето използва "лоши думи", е много вероятно просто да иска да е в центъра на внимание.

Някои американски психолози смятат, че повечето родители игнорират 90% от доброто поведение и вместо това се съсредоточават върху лошото. Това, че малкият човек се старае, ние приемаме за норма. А когато скъса книжката си или загуби топката си, веднага захвърляме всичко и се залавяме с решаването на проблема.

В последно време ние, родителите, се стараем да следваме съвременните тенденции във възпитанието – четем кои са полезните практики, учим се да реагираме правилно в определени ситуации, делегираме права и прочее психологически хватки. Някъде в миналото остана употребата на обикновената думичка „браво“, отучихме се да изискваме обратна връзка от детето, за да не навлизаме в личното му пространство. Деликатно изчакваме то само да проговори за проблемите си, когато реши. Добре би било по-често се вглеждаме в децата си, да коментираме всяко малко постижение и напредък, понякога дори с чувство за хумор: „Вяра, поздравявам те, ти цели два часа не си наричала брат си хамстер. Оценявам го!“. Тогава, вероятно, няма да им се налага да правят скандални неща, за да привличат вниманието ни.

2. Неразбирането на нормите

Друга опасност застрашава тези от нас, които се стремят към изцяло позитивни отношения с децата си, защото са чели и чували за „безусловното приемане“. Те се отнасят спокойно към това, че например малчуганът им съсредоточено рита масата, по време на семейния обяд или че изрежда всички обидни думички, които е чул в последно време. Изобщо „приемането“ е дума, която се отнася единствено за детето. Ние обичаме и приемаме безусловно детето си, а грубото държане, неприличните думи и това, че редовно рисува по тетрадките на сестра си например не приемаме. Ако нещо, което сме чули не ни харесва, трябва да реагираме: „Няма да търпя такъв тон.“ или „Не ми харесва това, което направи. Това е грубо и невъзпитано.“ – това все пак е съвсем нормална реакция. Макар да сме родители, ние също трябва да защитаваме територията си.

Прочетете още Палав или нагъл

Трябва да запознаем децата си с правилата на общуване и да обясним, че щом съществуват, значи трябва да се спазват от всички.

Има и друг аспект. Странна е ситуацията, в която бащата е изкрещял на майката и никой не реагира, а когато детето е направило същото, всички се скандализират. Ние сме пример, нас ни следят внимателно и попиват всяка произнесена от нас дума или реакция.
Ако хлапето е усвоило нещо от чутото или видяното, много често е напълно наясно, че то е нередно. Но може и да не е. Може да се е „образовало“ в детската градина. Дошло е ново дете и е блеснало с някой твърде „образен“ израз. Разбира се, на никого не е обяснило какво означава той и привечер половината група подскача и възторжено скандира чутото, за срам на възпитателите и родителите си. Без излишна паника и възмущение трябва да обясним, че тези думи съвсем не са смешни и има много по-смешни от тях.

3. Обидчивият родител

Често ни се струва, че детето умишлено ни обижда или унижава, защото е казало например, че тате има „весела мутра“. Възпитани с вярването, че „майчинството е свещено“, а бащиният авторитет е непоклатим, ние се възмущаваме, когато усетим и намек за незачитане или неуважение. Но забравяме, че уважението към родителите не е вродено, то се изгражда и възпитава.

Във взаимодействието ни с децата ние сме водещи, а малчуганите – водени.

Ние установяваме границите, със спокойствие и увереност, защото сме главни, а детето се настройва по нас. Мама не бива всеки път да се обижда и хлопва врати, ако й се стори, че не са й се „поклонили“ достатъчно ниско. Да се научиш да защитава интересите си, да ги отстояваш твърдо, без да влизаш в конфликт с детето, търсейки под вола теле, е нещо на което не би било зле всички да се научим.

4. Проблеми с привързаността

Често бием тревога, когато любимото детенце влезе в „прекрасната“ тийнейджърска възраст. Потъва в социалните мрежи, общува само с връстниците си и изобщо не се интересува какво мислят майка и баща му. Може евентуално да се откъсне от виртуалния си живот, ако сгафи с оценките и не дай Боже му вземат смартфона. Между другото, канадският психолог Гордън Нюфелд упорито твърди, че общуването в социалните мрежи разрушава детската зависимост от възрастните и затова видиш ли, трябва да удовлетворяваме тази потребност на пуберите. Това наистина е мощна потребност, но съучениците от „телефона“ с инфантилните смайлчета не могат да я удовлетворят. Те самите са достатъчно беззащитни и незрели за наистина задълбочено общуване.
Тийндейджърите търсят повърхностните контакти със съучениците си, които току-що са постнали видео с чихуахуа, което кара скейтборд, а родителите вероятно ще чуят нелицеприятното: „Е`аси готиното!“

И този проблем не се решава със съвети от типа: „Изключете интернета и седнете да си поговорите с детето.“ Нужна е усърдна работа по възстановяване на отношенията между нас и детето. Необходимо е да установим психологическа връзка, грамотна йерархия – това, което е нужно за действителното порастване на тийна и неговото благополучие, макар самият той да отрича тази необходимост и да твърди, че го занимаваме с глупости, защото сега има отговорния ангажимент да лайкне кучето-скейтбордист.

Прочетохте ли

защо тийнейджърите мислят родителите си за идиоти?

Сигурен начин да възстановим привързаността си с детето е да намерим възможност да се съсредоточим един върху друг. Най-лесно това може да стане в обстановка, която не предполага излишно обтягане на отношенията – излизане извън града или някаква екскурзия например. Дори времето навън да не работи в полза на това решение възможности винаги могат да се намерят.
Възстановявайки близките си отношения, ще забележим, че на човека, който е важен за нас, не е толкова лесно да кажеш: „Не ме занимавай с глупости!“
И да, отговорността за отношенията с непоносимия пъпчив тийнейджър е наша, на родителите.

5. Сигнал за бедствие

Ненормално е да наречеш близкия си „гад мръсна“. Но е напълно възможно с тази шокираща грубост детето да ни дава сигнал, че нещо с него не е наред. Какво можем да направим? Да го наблюдаваме, да поговорим с него, да се срещнем с класната му, за да разберем има ли проблеми с някого в училище, изобщо да се поинтересуваме защо страда този човек. Може проблемът му да е катастрофален поне в неговите очи, а ние нищо да не подозираме. Да му помогнем да преживее стреса, е все едно да му подарим боксова круша, върху която да изразходва гнева си и да го убедим, че не е изгубена кауза за нас.

Но всичко казано, разбира се, не се отнася за нас. В нашите семейства такива проблеми няма…

Източник: mel.fm

Препоръчваме ви още:

Пубертетът и лъжите 
Зависими ли сме от децата си

Фундаменталната промяна в начина, по който работят финансите, ще се дискутира по време на Международния форум NEXT DIFI 2017, който ще събере на едно място банки, застрахователи, финансисти, финтех компании, експерти и стартъпи.

Все по-често финансовите институции използват дигитални инструменти и създават специални звена за изучаване и подобряване на потребителското преживяване, за да останат конкурентноспособни на пазара. Утвърдените брандове във финансовия сектор полагат значителни усилия, за да направят своите услуги възможно най-модерни и удобни за потребителите. В началото на годината беше обявено, че 7 от най-големите европейски банки се обединяват за създаването на обща финансова платформа за международна търговия, базирана на блокчейн технологии. В инициативата участват Deutsche Bank, HSBC, KBC, Natixis, Rabobank, Societe Generale и UniCredit. Тези банки са подписали меморандум за сътрудничество, в рамките на което е договорена съвместната разработка на платформата и извеждането на пазара на продукт наречен Digital Trade Chain (DTC). В програмата на NEXT DIFI 2017 е включена специална дискусия, посветена на Блокчейн технологиите във финансовата сфера.  

Решенията стават все по-персонализирани и включват мобилни устройства и социални мрежи, но се преследва висока степен на надеждност и сигурност на услугата. Експертите гости на NEXT DIFI 2017 ще коментират теми, свързани с въвеждането на нови технологии и тяхната сигурност. За кибер сигурността в застраховането на NEXT DIFI 2017 ще говори Михаил Николов от Евроинс. Специален гост говорител на форума ще е Ноеми Пап - главен съветник дигитализация и продажби на дребно към Европейската банкова федерация. Ноеми води дигиталното банкиране и е програмен лидер на проекти, свързани с актуални дигитални въпроси като клауд технологии, е-идентификация и др. Преди да се присъедини към ЕБФ, Ноеми е работила 2 години в консутантска фирма за международни отношения и публични въпроси в Брюксел.

Международният форум NEXT DIFI 2017 - Digital Finance, FinTech, InsureTech & Banking Innovation Forum ще събере лидерите в сектора на 29 септември 2017 г. в Софарма бизнес тауърс. На събитието ще присъстват гости от Белгия, Велкобритания, Унгария, Румъния, Чехия и България.

NEXT DIFI 2017 е еднодневна конференция, на която се срещат технологиите и финансовите услуги и отразява бързопроменящите се начини, по които светът купува, взема назаем или инвестира. Повече за събитието може да откриете тук.


Препоръчваме ви още:

Мъжете, жените и парите 
Ученикът и джобните 
Защо помагаме финансово на порасналите си деца