Финалистите от най-гледаното музикално риалити у нас ще открият голямата сцена в първия ден от SOFIA SPARK FEST. На 15 септември талантите от „Гласът на България“ ще се изявят преди участието на техния ментор Поли Генова. Победителят в шоуто Радко Петков, ще изпълни песните, с които спечели сърцата на зрителите, а изключителният глас на Сара Сюзет ще прозвучи под открито небе на голямата поляна в Южен Парк. Посетителите на фестивала ще се наслаждават и на  вече утвърдени музикални таланти като Явор Велчев, младите звезди Деа Майсторска, Яна Сабанова и Никола Константинов.  

В събота на 16 септември всички те ще участват и в голямото почистване на парка, което е част от най-мащабната доброволческа инициатива у нас - кампанията „Да изчистим България заедно”.

Във втория ден на SOFIA SPARK FEST старт на инициативата за изчистване на Южния парк ще дадат Иван и Андрей, заедно с Поли Генова.  В деня на голямото почистване на България водещите на „Фермата“ ще открият акцията от голямата поляна в парка, като обещават с помощта на стотиците доброволци на фестивала да преобразят едно от любимите места за отдих на софиянци.

„Смятам, че е важно всички, които обичат Южния парк, не само да се забавляват по време на SOFIA SPARK FEST, но и да дойдат на 16-и септември и да се включат в почистването. И тази година аз ще съм част от кампанията „Да изчистим България“, защото смятам, че е моя отговорност да се погрижа паркът, в който съм израснала, да бъде по-приятно място за всички ни“, коментира участието си в инициативата Поли Генова.  Певицата призовава всички, които обичат парка, да участват в неговото почистване на 16 септември, като заявят своето присъствие на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и дойдат на голямата поляна в Южен парк в събота, 16 септември, в 9.30 часа.

Сред изненадите на фестивалната програма в първото издание на SOFIA SPARK FEST ще бъде и друга социална инициатива, насочена към младите хора, които тепърва избират своя професионален път. На първия учебен ден, 15 септември, те ще имат възможност да се запознаят с някои от най-интересните и утвърдени личности в различни професии – архитекти, журналисти, музиканти, писатели, геймъри и други. На лични срещи с големите имена в различните професии, младите хора ще могат да зададат въпросите си и да разберат от първа ръка какво е необходимо, за да бъдеш успешен в тях. 

На 15, 16 и 17 септември SOFIA SPARK FEST ще предложи целодневни дейности за всеки член от семейството, а вечер на голямата музикална сцена ще се изявяват както утвърдени поп изпълнители, така и млади таланти. Сред тях са Поли Генова, триото Белослава, Миленита и Рут и Мария Илиева.

Програмата и инициативите на SOFIA SPARK FEST може да следите на www.sparkfest.bg и във Facebook.

Препоръчваме ви още:

Конференция "Монтесори" в България 
Коледа по никое време

Автор: Тамара Чакърова

На слизане от самолета ме обгърна хладината на нощта. Почувствах я като благословия след притискащата жега във Варна. Джузепе ме чакаше в хотел до летището, където щяхме да пренощуваме, преди да се отправим към селцата, разположени между Кьолн и Аахен, където живееха близките му. Целта ни беше кръщенето на малкия Антонио, синът на малкия брат на Джузепе, който се беше появил на бял свят в края на януари.

Джузепе беше отишъл преди мен в Германия. Страшната трагедия ни сполетя преди месец. Мигновенна мозъчна аневризма ни отне съпругата на големия му брат. Джузепе искаше да е близo до него в този тъжен и труден момент. Така до моето пристигане, той пребиваваше при Рико в Кьолн.

На другата сутрин станахме рано и потеглихме, обзети от ентусиазъм. Аз умирах от нетърпение да видя това бебе-чудо – първото в семейството. Вече шест месеца слушах разкази за него и гледах снимки и видеоклипове, но днес, най-сетне, щях да го видя за пръв път на живо.

Джузепе ми разказваше плана: „Вземаме мама и отиваме при Пем.“, каза ми той. Пем е майката на Антонио. В единадесет часа трябвало да сме там. Аз съм щяла да помагам за салатите, а той, заедно с малкия си брат Енцо – бащата на Антонио, щял да носи масите, столовете и напитките в помещението, където на другия ден щеше да се вихри тържеството.

Пристигнахме при баба Мария. Тя се беше приготвила. Поздравихме се, и тя започна да се оплаква, че Пем й била взела час за кожен лекар точно за днес в единадесет и половина. Не искала да ходи, защото й било притеснено, трябвало да прави картофена салата за утре и да се приготвя за кръщенето, но за тази лекарка часовете се взимали шест месеца напред. Със сигурност Пем й била дала един от техните семейни часове, който не й бил удобен.

Джузепе се обади на Пем, която ни потвърди, че мама трябва да отиде на прегледа, ако ще и земята да се пука, защото часът не можел да бъде сменен. В разговора спомена, че Енцо бил на работа и щял да се върне след обяд.

Баба Мария заяви твърдо, че няма да стои и да чака, ако трае дълго...

Чудех се какъв беше планът. Помислих си, че може би аз не бях разбрала правилно. Все пак си говорехме на немско-италиански...

Качихме Мария на колата и я закарахме до лекарския кабинет. Аз се качих с нея и се започна чакането. Чакалнята беше пълна и ние пристъпвахме от крак на крак и от стол на стол, точно два часа. През това време се обади Пем: „Къде сте!?“. След като й обяснихме, ни съобщи: „С вас трябва да поработим малко над логистиката ви!“ Планът бил мама сама да отиде на лекар, а ние у тях, аз да бавя Тони, а тя да почва салатите.

Джузепе въртеше очи...

След прегледа пристигнахме всички заедно в голямата, красива къща на Пем и Енцо. Той се беше върнал и ни прегърна топло. Пем размахваше алуминиева купа и кърпа от кухнята. Прегърнахме се. Шестмесечното отроче, Антонио, което аз все още не бях видяла, спеше горе в спалнята. Джузепе попита: „Какво има за обяд? „Спагети с тиквички и сьомга!“, отвърна Пем, без да се замисли. Енцо, Джузепе и мама отидоха в гостната, а аз гладна и доволна от перспективата за храна в най-близко бъдеще, попитах Пем с какво мога да помогна, имайки предвид обяда. Тя веднага ме ангажира, като ми даде да кълцам на едро три зелки и пет моркова, които после смилаше в робот. Нямаше и следа от спагети, вода за тях, тиквички и сьомга. Оказа се, че първо ще правим зелевата салата за утре.

Докато съм кълцала зелето, баба Мария си тръгнала. Отишла си вкъщи да прави картофената салата... Мислех си, че за картофената салата се изискват доста повече време и енергия, отколкото за зелевата, особено когато се прави от осемдесетгодишна баба. Искаше ми се да отида да й помогна, но мисълта за сравнително скорошен обяд ме спираше. Пем овкуси салатата, докато аз въртях на ренде една голяма тиквичка, от която се получаваха тиквичкови талиателe, остави я настрана, и извади четири вакумирани парчета сьомга. „Ще я сложа на пара – за двадесет минути е готова“, каза ми тя. „Защо не я хвърлим набързо в тигана заедно с тиквичките?“, предложих аз, изплашена от назованото дълго време, нужно за приготвянето й на пара. Пем ме погледна смутено, но нищо не каза. Съобщи ми, че първо ще я маринова с лимонов сок, лимонова кора и малко сол. Тръгнах да разопаковам рибата и подскочих, когато я докоснах и разбрах, че е замразена. „Ама тя е замразена!“, обърнах се към Пем. „Така ли ще я мариноваш?“ „Дааа!“, погледна ме учудено тя. Едва се удържах да не изкоментирам, а всичките ми кулинарни познания за размразяване, замразяване, варене, печене и пр., се въртяха като на рулетка в главата ми, и подскачаха пред очите и ушите ми, сблъсквайки се едно в друго, изпаднали в ужас. Седях и гледах мариноването на рибните чуканчета... „Наистина ще взема да я хвърля в тигана!“, погледна ме Пем. Едва не подскочих: „Моля те, сложи я на парата!“, смотолевих аз и излязох от кухнята, надявайки се ушите и очите ми да не „увяхнат“ съвсем...

Братята се бяха опънали по диваните. „Майка ви отишла да прави картофената салата“, обърнах се към тях. „Аз всъщност исках да й помогна!“. Джузепе беше готов веднага да ме закара. Стоях пред дилемата: Отивам при Мария и изтървам обяда и събуждането на Антонио. Изяждам на бързо обяда, отивам да правя салата и не виждам Антонио, който докато се върна ще се е събудил и евентуално заспал отново. Изчаквам обяда и Антонио и пропускам правенето на картофената салата...

Пристигна кръстницата – запознахме се.

Енцо реши, че може да се качим горе, за да ми покаже Антонио. Събух си обувките, за да не тракам по пода, и заприпках по стълбата. Влязохме в спалнята, и аз се смутих при вида на празното бебешко креватче. В този момент забелязах мърдащия се юрган на спалнята. Под него Тони риткаше доволен и усмихнат. Загука, когато видя татко си. Той го вдигна, напъха ми го в ръцете, и изчезна по стълбата надолу. Антонио ми се зарадва, въпреки че му бях изцяло непозната. Дойде Джузепе, и му заговори сладко...

В това време долу къщата се разтресе, сякаш гръм падна – двамата по-големи братя на Тони, Алекс и Луис, от първия брак на Пем, се бяха върнали. Джузепе пое Антонио, слизайки надолу, и в гостната намерихме майката на Пем и кръстницата, които си говореха. Майката едва отвори уста да ме поздрави – познавахме се от няколко години, но явно за нея аз бях от някаква по-нисша класа.

На вратата отново се звънна и влезе някаква млада, руса грация, явно приятелка на Пем. Организацията беше в ход. Момичетата носеха сладкишите, които бяха направили. Пем беше разпределила всичко перфектно – салатите, украсите, сладките, бавачка за Тони...

В този момент Пем сервира обяда. Талиателите с тиквички, сьомга на пара и сметана бяха доста сполучливи на вкус. Докато ние четиримата хапвахме, останалите се занимаваха с Тони, а братята му го разнасяха и подхвърляха като кукла. Той пък умираше от радост. Алекс дойде при нас: „Само две седмици ме нямаше, а Тони има второ зъбче и прави ббббббб с уста!“...

След обяда се обадихме на мама, за да питаме докъде е стигнала с картофената салата, и дали иска помощ. Така аз, преодоляла дилемата, се пренесох в нейната къща. Осем килограма картофи, шест варени яйца, два буркана кисели краставички, килограм шунка, три глави лук, две ябълки и тонове майонеза и майонезени сосове. След около два часа салатата беше объркана, напълнена в две големи купи и украсена отгоре с кисели краставички, варени яйца и къдрав магданоз.

Хапнахме остатъка, и с мама Мария се качихме на колата й, за да отидем при малкия Антонио. Той току-що се беше върнал вкъщи от помещението до църквата в селото, където всички дружно бяха подредили масите и столовете, бяха сложили покривчици, цветни салфетки, цветя и балони за украса, и бяха сервирали чашите за кафе, виличките и лъжичките.

Сладкишите бяха подредени в кухнята, гриловете сглобени, напитките сортирани по хладилниците. Оставаше само да се вземе тортата на Тони, която Пем беше поръчала при своя приятелка.

На дневен ред изскочи следващият проблем – нашата нощувка. Джузепе ми беше обяснил, че имаме две възможности – при мама в стаята на третия етаж или при Пем и Енцо в гостната им, закъдето трябваше да си купим надуваем дюшек. И двамата знаехме, че и на двете места щяхме да се чувстваме некомфортно и щяхме малко или много да притесним обитателите на къщата, колкото и те да бяха гостоприемни. Джузепе вече беше огледал хотелите наоколо и се беше спрял на новия четиризвезден хотел, точно по средата на двете селца между мама и Пем, съобразявайки се с това, че там евентуално ще ни видят по-малко хора, които познават семейството. Ако се разчуело, щели месеци наред да ни одумват. О, Боже мой!

След няколко разговора с Пем и Енцо, и скришом от мама, отидохме да вземем ключа от стаята. Момчетата изпаднаха във възторг от вида й и започнаха да кроят планове как ще дойдат да спят при нас. Пем пък ни предложи сделка – нейната къща плюс Антонио, за една вечер насаме с Енцо в хотела.

Денят приключи в приятната обстановка и компания на терасата в семейната къща. Мама си беше отишла в нейната. Звучеше италианска музика и всички пригласяхме, а от време на време и танцувахме.

Денят на кръщенето започна прекрасно, въпреки че навън беше студено и дъждовно. Преоблякохме се при мама Мария, и заедно с по-големия брат на Джузепе, Рико – кръстника, доведената му дъщеря, Алина, и нейния баща, поехме към църквата. Церемонията беше прекрасна – свещенник с чувство за хумор, брилянтен китарист с мек, трогващ глас, тромпетистка, органист, гукащ Антонио, трима кръстника и пълна църква. Всички бяха елегантни. Пяхме, смяхме се, плакахме, когато зазвучаха любимите песни на напусналата ни Моника, а и когато кръстницата я спомена в словото си. Моментът беше тежък. Липсата й се отвори пред нас като необятна бездна. Широките рамене на Рико бяха увиснали, а в очите му, изпълнени с любов към малкия му племенник, се беше загнездила, като че ли за постоянно, мъката. Молитвите казахме заедно, хванати за ръце, децата излязоха на олтара, запалиха свещи, и всичко завърши с дълга фотосесия.

След кръщенето отидохме в помещението, което беше наето за случая. Първо бяха предвидени кафе и сладкиши. По-късно вечерта запалиха гриловете навън, разтребиха сладкишите и наредиха салатите. Компанията беше весела, храната вкусна, бендът на Пем, както винаги специален, а червеното вино италианско.

Повечето от гостите си бяха отишли, когато се запознах с бившия съпруг на Пем и неговата приятелка. Антонио беше изморен и мрънкаше. Двамата го дюндякаха с любов и радост, докато той накрая заспа в количката. Момчетата притичваха покрай всички тях – майка си, баща си и техните нови партньори, гушкаха се във всички, а те помежду си се смееха и водеха приятелски разговори. Тъй като Йорг и Алина живееха на около петдесет километра, а вече беше късно и тъмно, решиха да останат да спят в гостната на Пем и Енцо, което явно не се случваше за пръв път. „Възможно било!“, мислех си аз изумена. Никакви ревност или злобни подмятания, естествени, чисти и непринудени приятелски отношения, спокойни и щастливи деца, които нямаше нужда да делят никого, и имаха повече близки хора около себе си.

На другата сутрин се срещнахме отново в помещението на празника – този път, за да разчистим. Михме, разтребвахме, метохме, чистихме, а по обяд запалихме отново скарата и изпекохме останалите наденички. Хрупкави, топли франзели, сочни наденички, свежа зелена и картофена салата, вкусни сладкиши, кьолнска бира, червено вино...

Заключихме, и се пренесохме в къщата на Пем и Енцо. Там продължихме с вино и сладки разговори. Дойде и баба Мария.

Между подаръците на Антонио беше една голяма кола - Бобикар. Братята му го сложиха на нея и го понесоха към терасата. Тони умираше от радост, натискайки пеещите бутони и мърдайки кормилото. На терасата, момчетата решиха да му вдигнат крачетата на колата, за да не висят. В следващата секунда малкият се изхлузи на една страна, и падна по глава на дървения под. Луис го вдигна моментално и го понесе към баща му. Той го изпрати при майка му. В този момент Тони наду гайдата. Алекс, най-големият от тримата, излезе пред входа и се затресе в ридания. Чувстваше се виновен за падането. Татко му го успокояваше, а Пем, Енцо и Джузепе му разказваха, че това е първата, но не и последната цицина на Антонио. Баба Мария се беше хванала за сърцето и обясняваше как отдалече чула удара: „Горкото ми дете!“

На другия ден посетихме приятели на Джузепе, ходихме до гробищата, а в късния следобед седнахме отново на терасата в красивата, семейна къща. Мама беше сравнително мълчалива, докато в един момент не заяви: „Тези панталони, Пино, са много грозни!“. Джузепе сведе поглед към тъмно-жълтите си панталони: „Тамара ми ги подари!“. „Имаш ужасен вкус, Тамара!“, погледна ме мама. „Много грозни панталони!“. Пем се включи: „Как така грозни, много са си хубави, и стоят страхотно с тази тениска.“ „С тази тениска да, но със светло-синята, ленена риза, от онзи ден – не!“. Аз се усмихнах и отговорих на мама, че аз подарявам разни неща на сина й, но след това той сам решава дали да ги носи, кога да ги носи, и с какво точно да ги комбинира. „Ех, много говориш, голяма уста имаш!“, присви тя очи и сбръчка като на фльонга устата си.

Заведохме мама на вечеря. Джузепе се хилеше доволно: „Двете ми любими жени!“

На другия ден беше полетът ми за Варна. Планът беше: тъй като се движехме с нейната кола, вземаме мама от тях, закарваме я до Пем, сбогуваме се, и най-късно към девет, девет и нещо, тръгваме за летището.

В 8:50 часа стояхме пред вратата на Пем. От къщата не се чуваше нищо. Мама отвори с нейния ключ. Не се виждаха нито Пем, нито Антонио, нито количката му, а под стълбата стоеше чужда дамска чанта. „Отишла е да спортува с приятелката си!“, разпозна ситуацията Мария. Повъртяхме се, почакахме, звъннахме на Пем. Не вдигна. Тръгнахме.

След около четиридесет минути се обади по телефона: „Вие защо не ме изчакахте! Нямаше нужда да тръгвате толкова рано за летището, в десет часа щеше да е достатъчно!“ Джузепе подхвърли: „Трябва още да поработим по логистиката!“

В Кьолн валеше, а България беше обляна от ярките лъчи на слънцето. Жената-пилот ни направи една впечатляваща, панорамна обиколка над Варна, и кацна тържествено. Поех дълбоко въздух, и сложих на рамото си новата ми чанта – подарък от Мария.

 
Препоръчваме ви още:

Кръщението на Коко 
Моето голямо лудо гръцко кръщене 
Сицилиански шок
Матанца - кървавият танц на рибата тон 
Пътешествие с вкус на пица

Децата ни като че ли се раждат с естествено влечение към технологиите. Да признаем, че им помагаме да заздравят това познанство. Да видиш дете, което играе в количката си със смартфона на някой от родителите, вече е обичайна гледка. Ние използваме тези устройства, за да го усмирим, да го отвлечем от някакъв каприз, да си осигурим време, за да свършим нещо, или просто за да ни остави на мира. Когато поотрасне, и вече може да чете, го пращаме да търси отговори на въпросите си в интернет – има гугъл, той ще свърши това вместо нас.
Купуваме телефони на децата си, за да не губим връзка с тях, но устройството, което би трябвало да улеснява комуникацията ни, съвсем скоро ни измества като събеседник. В началото нямаме нищо против, защото не се налага да правим усилие да поддържаме този контакт. Мислим, че възможността да позвъним ни дава някакъв контрол. Заблуждаваме се. Ние всъщност сме пуснали детето в пространство, което не можем да обхванем и контролираме. С времето ставаме все по-рядко търсени, защото светът на мрежата ни е изместил трайно и убедително. Той е по-интересен. Дава отговори веднага. Не съди, не критикува, не изисква, не налага ограничения, забавен е – всичко, което ние не сме.
После изведнъж става нещо, което доказва колко опасни могат да бъдат технологиите с неограничения достъп до информация и контакти, който дава. Стряскаме се. Правим опит да контролираме процеса. Не сме успешни. Сблъскваме се с една зависимост, за която нямаме терапия. И изведнъж виждаме проблема, който сами сме създали, бил е през цялото време пред очите ни, но ни е било по-удобно да не го забелязваме. Затова обучението в дигитална грамотност трябва да започне в най-ранна възраст и никога да не спира.
Как можем да го направим?

Да покажем разликата между виртуалния и реалния свят
Експертите ни съветват да започнем от компютърните игри. Да изберем разпознаваем предмет от тях и да използваме същия (или подобен) от действителността, за да поиграем с детето. Играта трябва да включва различни действия и движения с предмета. Така, още не проговорило, детето ще може да направи разлика между виртуален и реален предмет.
До навлизането в училищна възраст основното занимание на децата в интернет са игрите и видеоклиповете. Може би има интерес към музиката? Можем да му осигурим някакъв музикален инструмент, подобен на видения в клиповете, да го научим да възпроизвежда звуците, да участва в създаването на мелодия реално, за да не бъде само консуматор на музика и да усети разликата между виртуалния и реалния свят. Това изисква повече усилия от негова страна, но пък ще научи първия си важен урок – нещата се случват, защото някой е направил усилие за това. По-трудно е, но е по-удовлетворяващо.

Пак наша задача е да подготвим детето за онлайн общуване.
Обикновено първата комуникация е свързана с някаква игра. Във виртуалната среда детето се превъплъщава в свой компютърен аватар. Той се движи, играе и извършва различни действия сред тълпа от други компютърни „приятели“. Всяко действие, което е интригуващо и завладяващо, предизвиква реакция на другите около него,. С времето детето се научава да чете и пише. Игрите стават по-сложни, играчите могат да общуват помежду си с чат и да изразяват емоции чрез емотикони. Ние трябва да обясним на детето, че зад компютърния персонаж има истински, жив човек. Можем да си помогнем, ако разберем, кое от децата на наши приятели се интересува от същата игра. Да създадем условия малчуганите да влязат в контакт. Да сме до детето, когато прави първото си онлайн запознанство, дори да предложим да си организира среща на живо. Така ще разбере, че зад думите и емотиконите стоят реални хора. Те може да са ти приятели, но е възможно и да са съвсем непознати и недобронамерени хора. Затова трябва да провериш. Как може да стане това? Можем да подскажем на детето да попита приятеля си отсреща за нещо, което би трябвало да знае – свързано с със случка в училище например. И да му обясним, че ако отговорът е грешен или липсва, значи човекът отсреща не е този, за когото се представя. Така ще го научим да задава контролни въпроси, с които лесно ще се ориентира в многолюдния свят на социалните мрежи по-късно.
В света на забранените удоволствия
За да попаднеш на порнографско съдържание в интернет, вече дори не е необходимо да го търсиш. Страхът ни от подобни „срещи“ на детето в мрежата е напълно оправдан. Статистиката показва, че на практика, до 14-годишната си възраст, повечето тийнейджъри са виждали онлайн порнография. Можем ли да ги предпазим  от вредните въздействия? Казват, че можем чрез технологиите и разговорите.

Технологиите срещу технологиите
Технологиите ни помагат да установим родителски контрол над уеб съдържанието, до което има достъп детето ни. Има стотици програми за родителски контрол – безплатни и платени. Достатъчно е само да направим съответното търсене в интернет. Съществува и европейска платформа, която позволява да се избере подходяща за възрастта и възможностите на семейството програма. Там са подбрани програми, на които специалисти са направили оценка за ефективност и за подходяща за ползване възраст. Но дори и без специална програма, всяка операционна система, която ползва нашият компютър, лаптоп, таблет или смартфон има настройки за блокиране на неподходящо за деца съдържание.

Какви възможности ни дават програмите за родителски контрол

- можем да изберем какви настройки да се активират;
- можем да задаваме времеви ограничения за ползване на компютъра; да задаваме часове за влизане и автоматично прекъсване на сесията при излизане;
- можем да управляваме достъпа до игри, да избираме игри, подходящи за определена възраст, и типа на съдържанието, което да се блокира; да разрешаваме или блокираме неоценени или конкретни игри, според рейтинга, който други потребители са дали за тяхното съдържание;
- можем да разрешаваме или блокираме конкретни програми;
- можем да определяме в какви сайтове да влиза детето и в какви не;
- можем да наложим ограничения за сваляне на игри и приложения;
- можем да ограничим приложенията, които могат да бъдат инсталирани в профила на детето;
- можем да имаме достъп до информацията за ползването на компютъра;
- можем да получаваме седмичен доклад за всички дейности от профила му.

Противоотровата отново е в технологиите. Стига да сме инициативни, да проучим внимателно опциите на различните програми за родителски контрол. Всички те имат достъпно обяснение на процеса на инсталиране и възможностите за „надзор“, които ни дават. На практика могат да бъда прилагани на всяко устройство – телефон, таблет, лаптоп, ноутбук, дори телевизорите са с опция за родителски контрол. Стига да искаме да го упражним.

Най-важният момент обаче е разговорът за това с детето.
Експертите са единодушни, че трябва да предупредим детето, преди да инсталираме програмата за родителски контрол. Това е един от онези сериозни разговори, които обикновено се опитваме да избегнем. Но трябва да проведем. Ще ни е значително по-лесно, ако това се случи в по-ранна възраст. Тогава и въпросите, и претенциите на отсрещната страна са по-малко. Можем да обясним на детето, че по този начин го защитаваме. Да, в интернет има безброй интересни и вълнуващи неща, но някои от тях могат да нанесат вреда. Освен това много от тях не са истински, не съществуват в реалния свят, невъзможни са. Всъщност с инсталирането на филтъра на родителския контрол ние му даваме самостоятелен достъп до устройството. Даваме му възможност да влиза в сайтове, да играе игри, без да сме непрекъснато до него; спестяваме му директния родителски надзор, защото му имаме доверие. Това е едно приемлива обяснение, което поставя акцента върху самостоятелността. И, разбира се, обещаваме да спрем програмата, когато детето вече е усвоило правилата за безопасно ползване на мрежата. Това също е задължително, според специалистите.

И все пак „родителският контрол“ е илюзия. Детето ни може да попадне на вредно съдържание чрез телефона или лаптопа на приятел. Затова то трябва да е сигурно, че може да сподели видяното с нас, без да има неприятни последствия за него.
Излиза, че най-сигурната "програма" за родителски контрол са разговорите с детето. Не трябва да позволяваме на технологиите да ни отнемат тази възможност, въпреки че много често е удобна за нас. Точно в разговорите се „филтрира“ полезното и вредното съдържание. Точно разговорите са това, което няма да допусне дефицитът на внимание и грижа, да запрати детето в чатове и групи с опасна комуникация. Точно разговорите създават близостта, която ни прави по-важни от всяко устройство.

Материала подготви Янка Петкова

Източник: safenet.bg

Препоръчваме ви:

6 съвета за родители на бъдещи програмисти 
За дигиталните деца и... аналоговите им родители 
Онлайн защита за деца

Автор: Ина Зарева

Мястото, на което срещнах най-много обич, концентрирана на квадратен сантиметър, се наричаше „Дом за деца, лишени от родителски грижи“. Никой не е подготвен какво го очаква, преди да влезе за първи път на подобно място. И аз не бях. Не подозирах каква грамада от мъка, любов, непримиримост и безсилие едновременно може да изпита човек. Не подозирах, че малко дете е способно да подмине с безразличие огромна торба с лакомства, в стремежа си да се вкопчи и гушне в теб. Да ти каже колко си хубава, но неговата майка е още по-хубава и тя ще дойде да го вземе по-по-по-следващата седмица. Да се окажеш под туптяща купчина сърчица, които се надпреварват да те прегръщат и да ти разказват едно през друго кой какво умее да прави, кой какво семейство ще има, кой какъв иска да стане като порасне.

Сърцето ти се пръска като живак и полепва по тези дечица, по обичта им, по мечтите им, по огромната като пропаст нужда от любов. Пропаст, която ги разделя от теб, защото ти се прибираш там, където те обичат и където ти обичаш, а те остават да чакат онази по-по-по-следваща седмица. Разбира се, не спираш да мислиш, да си спомняш, да се терзаеш. И колкото повече начини да помогнеш измисляш, толкова повече осъзнаваш, че те биха помогнали на твоята съвест, а на тези деца нищо освен семейство не им трябва. Въпреки това се включваш с всички сили във всякакви инициативи и се опитваш поне малко да канализираш мъката, любовта, непримиримостта и безсилието.

После откриваш едни по-високи, по-укрепени гнезда и виждаш нежните като птичи пух деца „с увреждания” и „тежки заболявания”. И се сриваш. Изтичаш бавно до земята по пътя, по който си стигнал дотук, а като се свлечеш съвсем до долу си просто маса от нещо. Няма те. Нищо от теб няма, но по-страшното е, че ти ги няма очите, с които да погледнеш майките на тези деца и да им кажеш колко ти е трудно с безсънието, детската градина или как изпадаш в истерия от висока температура. А те, майките, те гледат ласкаво и ти помагат да се събереш отново. Нищо, че вече никога повече няма да си цяла и няма да си ти.

И чак накрая, когато избършеш сълзите и върнеш душата си на мястото ѝ, виждаш хората, които не спират да мислят, да мечтаят, да реализират, да се борят, да се разкъсват между различните нужди, каузи и присъди. А когато се впрегнеш, заедно с тях, независимо колко по-лек е твоят хомот, чак тогава виждаш кое сплотява, стопява различия, прави една сплав от добротворство, която помита всичко пред себе си: Желанието да помогнеш. Дали ще дариш книга, ще оплетеш чорапче, ще попълниш документ, ще напишеш писмо, ще споделиш в мрежата, ще доведеш приятели, ще подредиш базар, ще купиш надежда, ще дариш левче..., независимо какво правиш, ти правиш доброта. А тя, добротата е като току-що изпечена пита – не може да остане скрита. Ще нахрани гладен, ще изкуши сърдитко, ще покани гост, ще разбуди сетива, ще попие сладост, ще стопли сънища.

Колко голяма може да бъде добротата и колко хора може да нахрани е трудно да си представим. Съвсем бегла идея дава дарителският номер ДМС, който наскоро навърши десет години. За това време почти всеки български дом е белязан с неизменните политически, икономически или природни бедствия и въпреки това,  е успял да отдели частичка време и средства, така че да се съберат над 7 милиона смс-а и над 7 милиона лева. Навярно когато държавата най-много липсва, точно тогава хората са най-сплотени и най-раздаващи се.

И мнооого бавно, скърцащо трудно, но все по-забележимо чудесата започват да се случват: децата си намират семейства и семействата си намират деца, други порастват, оздравяват и започват да се справят сами гордо и достойно с живота си, а мрачните сгради и тъжните гнезда, пропити с миризма на самота се сменят със слънчеви къщи, изпълнени с бъдеще. И вече никой никъде не е толкова сам, колкото е бил в началото.

Никога не си мислете, че вашето малко левче не би послужило никому. Никога не подминавайте апелите за помощ, колкото и лавинообразно те да се множат. Никога не подценявайте собствената си сила да промените нечия съдба.

И един ден ще бъдем един много голям и много висок народ. А кой знае, може и държава.

Защото най-висок е този, който се е навел да помогне.

Препоръчваме ви още:

Умора на съчувствието

Осиновяването - непопълнената графа в българската душевност 

Мисия "приемен родител" 

Райчо, който не стана мой

Автор: Янка Петкова

Някой, под чужда самоличност, се сприятелява с детето ни, превръща се в най-доверения му човек и злоупотребява сексуално с него. Така то става жертва на грууминг. Какво представлява едно от най-популярните сексуални престъпления в мрежата? Grooming-ът (опитомяването) е създаване на близък контакт между възрастен и дете в интернет, с цел сексуална злоупотреба.

Как работи?
Груумърът посещава групи и чатове, които са най-популярни сред децата. Той е в течение на последните тенденции в света на модата, музиката, спорта, актуалните тийн сериали и филми, което му позволява да мимикрира под прикритието на дете или възрастен, който много обича децата и споделя интересите им. Най-ефективен е сред по-малките, които са по-наивни и уязвими, затова съсредоточава преследването си точно върху тях. Позиционира се като „по-голям“ приятел. Споделя интересите на детето, винаги е насреща при проблем, обсъжда, съчувства, съветва, изгражда силна емоционална връзка с него и се превръща в най-близкия му човек и изповедник. Постепенно разговорите загубват своята безобидност и започват да придобиват сексуален подтекст. Докато се превърнат в откровено подбуждане към сексуални действия или покана за среща офлайн. Така груумърът изплува от виртуалния и влиза в реалния свят на детето.

Накратко схемата е следната:

1. Изпраща покана за приятелство
След сприятеляване, непознатият убеждава детето да продължат комуникацията си в закрит чат, в който никой освен него, не може да получи достъп. По правило първо иска да му бъде изпратена обикновена снимка, без сексуален подтекст.

2. Установява силна връзка с детето
Проявява интерес към него, „искрено“ споделя проблемите му (дори някои „свои“) и се интересува от тях, съчувства, тревожи се, за да му създаде илюзията, че точно той е човекът, който най-добре го разбира и е негов истински приятел.

3. Оценка на риска
Интересува се къде се намира компютърът на детето, кой още има достъп до него, за да прецени риска да бъде разкрит.

4. Фаза на същинската манипулация
Изгражда отношения на основата на взаимна любов и доверие, казва на детето, че с него може да обсъжда всякакви теми, дори интимни.

5. Сексуален разговор
Въвлича детето в интимен разговор и в подходящия момент изпраща своя провокативна снимка. В този етап вече е възможно да направи опит за среща наяве.

6. Изнудване
Веднъж сдобил се с компрометиращ матераил, започва да изисква все повече сексуални услуги от детето, заплашвайки го да популяризира получените снимки или кадри.
Говоренето за опасностите от общуването с непознати никога не е спирало. Но желанието на тийнейджърите да бъдат в центъра на вниманието, и да разширяват непрекъснато кръга си на общуване, ги подтиква към контакти с нови хора. Повечето деца предполагат, че са в безопасност, ако не общуват с възрастни. Но проблемът е, че те не могат да бъдат сигурни, че новият им онлайн приятел е техен връстник. В мрежата всеки може да се представя за какъвто си иска. И макар това да е широко известно, една трета от децата са излизали на среща с виртуални приятели. Други смятат, че с непознати в мрежата можеш да общуваш безопасно, ако не се съгласяваш на срещи на живо. 
Онлайн общуването позволява на груумърите не само да останат анонимни, и да се крият под чужда самоличност, но и бързо и ефективно да получат това, което желаят. В интернет интимните теми се развиват значително по-бързо, отколкото в реалния живот между връстници. В резултат, в мрежата децата правят това, което едва ли биха си позволили офлайн: да се показват разголени и да изпращат снимките си на хора, които слабо познават. Сравнението с реалния живот в този случай е много уместно – детето трябва да разбере, че да изпрати подобна снимка, на когото и да било, е равносилно на това да се разсъблече публично пред съвършено непознати в реалния свят.

Напоследък покрай грууминга се заговори и за секстинг. Педофилите знаят, че срещите на живо с непълнолетни са твърде опасно занимание. Затова много често използват друга схема – секстинг. Секстингът е кореспонденция с еротично или откровено порнографско съдържание.
Тези, които го практикуват, търсят контакти с тийнейджъри, за да се сдобият с еротичните им снимки или видеа. Това никак не е трудно. На практика почти всяко устройство има камера. Снимка или видео може да се изпрати през месинджъра или социалната мрежа. Това дава възможност на педофила да получи интимни снимки от деца, без дори да влиза в реален контакт с тях. Подобни фото- и видеоматериали могат да станат част от „личната му колекция“, но много по-често се оказват качени на сървъри, разпространяващи детска порнография. Борбата с такива сайтове се води отдавна, с все още незадоволителен успех, защото достъпът до тях е много труден. Освен това дори подобно съдържание да бъде намерено, и уж унищожено, е твърде възможно да се окаже, че не е изчезнало. 

Колко сериозна е заплахата за децата ни?

В края на миналата година, по поръчка на Националния център за безопасен интернет, беше проведено проучване от МаркетЛинкс на тема: „Децата на България онлайн“. Проучването обхвана деца на възраст между 9 и 17 години, използващи интернет. Какви са фактите?

Само за последните 6 години възрастта, на която най-много български деца влизат за първи път в интернет, е спаднала с 3 години – от 10 на 7 години. В същото време родителският надзор започва да отслабва от 9-годишната им възраст.
Почти всички български деца са активни онлайн ежедневно. Повечето от тях ползват преносими мобилни устройства – смартфони (81%), лаптопи/ноутбуци (67%), таблети (61%), което ги прави още по-уязвими за различни интернет заплахи. 63 на сто от българчетата имат настолни компютри.
14,6% ( от проучените 1000 деца) споделят, че през последната година се е случило нещо онлайн, което ги е притеснило. 
21% от тях са се срещали на живо с някого, с когото са се запознали в мрежата. Най-често това се е случвало с тийнейджъри на възраст 15-17 години, където процентът е 39 на сто.
87% от всички анкетирани деца имат профил в социална мрежа.
73% по-малките деца (9-11 г.), на които не би трябвало да е разрешено да имат профил в социални мрежи, всъщност имат такъв.
Според специалистите най-големият риск е, че децата имат профили без надзор.
Около 1/3 от подрастващите използват публични профили, т.е. тяхната информация е ясно видима.
10% от всички деца са получавали съобщения със сексуално съдържание.

Как да си помогнем?
Има много организации и сдружения, които работят в полза на безопасното пребиваване на децата ни в интернет. Преди време Националният център за безопасен интернет издаде наръчник за родители Как да не загубим детето си във виртуалния свят. Той съдържа полезни съвети за мерките, които можем да вземем, за да осигурим безопасността на децата си в интернет. Сайтът поддържа и гореща линия за онлайн безопасност. Ако установим, че детето е жертва на сексуално посегателство онлайн, можем да подадем сигнал към ГДБОП, отдел "Киберпрестъпления". Дори да сме скептични, че насилникът ще бъде заловен, трябва да отхвърлим съмненията си и да помислим затова, че няма друг начин да бъде спрян да причини същото на много други деца.

Препоръчваме ви още:

Детето е в мрежата? А ние къде сме?
Детето и наргилето 
Един ден те ще са ни благодарни 
Кибер сигурност за деца

Проучване разкрива, че половината от момичетата се страхуват от провал по време на пубертета. Новото Always® #LikeAGirl видео има за цел да промени това и да окуражи момичетата навсякъде по света да продължават напред „#КАТОМОМИЧЕ“. Присъединете се към Always, за да окуражите момичетата навсякъде по света да продължават напред, дори когато се провалят. Споделете пост, видео или снимка, за да покажете как сте опитали, провалили сте се, поучили сте се и сте продължили напред #КатоМомиче / #LikeAGirl, за да накарате други да направят същото.

По време на пубертета увереността на момичетата намалява. Последното проучване на Always „Увереност и пубертет“ показва, че половината от момичетата се страхуват от провал по време на пубертета. Страхът е толкова силен, че много от тях се отказват от различни възможности за развитие през този период, включително приемането на различни предизвикателства и опитването на нови неща. Always, лидерът в световната грижа за жената, си е поставил мисията да спре този спад в увереността, като промени начина, по който момичетата възприемат временните пречки, и ги окуражи да гледат на провала като урок и важна част от тяхното израстване.   

Според проучването, 80% от момичетата смятат, че напрежението от това да се харесат на останалите и да са перфектни, ги кара да се страхуват от грешни действия. 75% са съгласни, че социалните медии имат ключова роля за това чувство. Но опитът, а сега и проучванията показват, че да преминеш през неуспеха е всъщност пътят към научаването и изграждането на нови умения. Always иска да насърчи всички момичета да приемат провала, когато той се случи, и да го използват като инструмент за изграждане на тяхното самочувствие, като им предоставя възможност да продължат да се развиват и да бъдат #КатоМомиче.

С цел да хвърли светлина върху проблема и да вдъхнови момичетата да продължат напред, Always избра за партньор известната режисьорка Луси Ласком (Lucy Luscombe), за да покаже как момичетата възприемат провала, особено през пубертета. Новият #LikeAGirl клип внася свеж подход към кампанията, като проследява един ден на група момичета в училище. От училищни проекти, до театрални занимания, игри на шах и много други, те са показани в реални житейски ситуации, които улавят колко силен може да бъде страхът от това да не се представиш на ниво. Вижте видеото на края на статиятаи чуйте призива към всички момичета да приемат с отворени обятия неуспеха.

„Като голям фен на кампанията #LikeAGirl на Always, съм развълнувана да бъда част от това важно движение“, споделя Ласком. „Спомням си толкова много пъти, когато съм се страхувала да не се проваля, и усилията ми да го предотвратя, но бях изключително вдъхновена от момичетата, които срещнахме по време на снимките. Моята цел е това видео да ни помогне да преосмислим възгледите си спрямо неуспехите и да насърчим всички да вдъхновяват момичетата да приемат тези преживявания като начин за изграждане на увереността и продължаване напред“. 

С наближаване на пълнолетието, поглеждайки назад във времето, много момичета разбират, че моментите, когато са се борили с несполуки, са ги направили по-силни. Всъщност трите най-важни неща, които печелят,  когато преминат през неуспеха, са повече знание, сила и увереност. Затова е важно за обществото да окуражава момичетата да продължат напред, дори когато не успяват веднага. Проучването показва, че девойките се нуждаят от тази обществена подкрепа, за да процъфтяват истински. Повече от 80% от момичетата са съгласни, че ако чувстват, че няма нищо лошо да се провалиш през пубертета, ще продължат да правят нещата, които обичат, ще приемат повече предизвикателства и ще имат по-голяма увереност.

„Изводите от проучването на Always „Увереност и пубертет“, че всяко второ момиче смята, че провалът ще доведе до неговото отхвърляне от обществото, са не само унищожителни, но и обезпокояващи.“, споделя Мишел Баетен, асоцииран директор на Always, Procter & Gamble. „Always ще направи всичко по силите си, за да представи провала в нормална светлина и като нещо, от което не трябва да се страхуваш, което е ключово за израстването и изграждането на увереността. Нашата цел е да създадем среда, в която момичетата чувстват, че имат пълната подкрепа да пробват нови неща, правят грешки и са насърчавани да продължават напред.“ 
Присъединете се към Always, за да окуражите момичетата навсякъде по света да продължават напред, дори когато се провалят. Споделете пост, видео или снимка, за да покажете как сте опитали, провалили сте се, поучили сте се и сте продължили напред #КатоМомиче / #LikeAGirl, за да накарате други да направят същото.

Най-важни изводи от проучването на Always „Увереност и пубертет“ – пета вълна:

• Повече от половината от момичетата губят увереност през пубертета.
• 50% от тях се страхуват от провал.
• 7 от 10 момичета избягват да изпробват нови неща, защото ги е страх от провал, а 6 от 10 казват, че провалът през пубертета ги е накарал да се откажат.
• Половината от момичетата смятат, че обществото ще ги отхвърли, ако се провалят.
• 8 от 10 момичета казват, че общественият натиск, да се харесат на другите и да бъдат перфектни, е ключов фактор за страха им от провал.
• 75% от момичетата смятат, че социалните медии спомагат за страха на момичетата от провал през пубертета.
• Топ 3 на нещата, които момичетата преминали през неуспех печелят са – повече знание, сила и увереност.
• Над 80% от момичетата са съгласни, че ако чувстват, че няма нищо лошо да се провалят през пубертета, ще продължат да правят нещата, които обичат, ще приемат повече предизвикателства и ще имат по-голяма увереност.
   

За кампанията Always #LikeAGirl

Движението Always #КатоМомиче / #LikeAGirl се вдъхновява постоянно от милионите момичета по цял свят, които промениха значението на израза #КатоМомиче / #LikeAGirl, съотнасяйки го към толкова много невероятни неща. Кампанията Always #LikeAGirl започна през юни 2014 г. и бе вдъхновена от разкритията, че началото на пубертета и първият път са периодът, когато момичетата изпитват най-ниското ниво на увереност и са толкова раними, че всяка по-обидна дума спомага допълнително за понижаването на увереността. Изследването „Always Увереност и Пубертет“ показа, че фразата „like a girl“ („като момиче“) може да има пагубен и дълбок ефект върху увереността на девойките. Всичко това провокира и движението, което започна да променя публичното възприятие на израза: след като изгледат видеото #LikeAGirl, по-голяма част от хората (76% от жените на възраст между 16 и 24 г. и 59% от мъжете) заявяват, че то е променило разбирането им за фразата „като момиче“. Но не можем да спрем дотук. През 2015 г. ново изследване на Always разкри, че 72% от момичетата усещат, че обществото ги ограничава като им внушава какво да правят и какво – не. Повече от половината от девойките заявяват, че имат усещането, че социалните ограничения за тях ще бъдат същите или по-лоши след десет години. Това показва липсата на надежда за промяна. Always не може да приеме подобно нещо и започна нова кампания – „Неудържими #КатоМомиче / #LikeAGirl, чиято цел е да даде сили и възможности на момичетата да покажат на света, че могат да бъдат всичко и всеки. За повече информация за движението #КатоМомиче / #LikeAGirl, посетете www.always.com.

Методология на изследването

* Изследването на Always „Увереност и пубертет – пета вълна“ бе проведено от MSLGROUP Research, чрез използване на панели на компанията за цифрово събиране на данни Research Now, в което бяха анкетирани общо 1500 американци. Имаше национална представителна извадка от 1000 жени на възраст от 16 до 24 години и 500 мъже на възраст от 16 до 24 г. Проучването беше реализирано между 9 март 2017 г. и 24 март 2017 г..

** Изследването на Always „Увереност и пубертет – четвърта вълна“ бе проведено от MSLGROUP Research, чрез използване на панели на компанията за цифрово събиране на данни Research Now, в което бяха анкетирани общо 1514 американци. Имаше национална представителна извадка от 1006 жени на възраст от 16 до 24 години и 508 мъже на възраст от 16 до 24 г. Проучването беше реализирано между 30 декември 2015 г. и 7 януари 2016 г.

*** Изследването на Always „Увереност и пубертет – трета вълна“ бе проведено от MSLGROUP Research, чрез използване на панели на компанията за цифрово събиране на данни Research Now, в което бяха анкетирани общо 1800 американци (1300 жени на възраст от 16 до 24 г. и 500 мъже на възраст от 16 до 24 г.). Имаше национална представителна извадка от 1000 жени и 500 мъже, както и допълнителен тласък от 150 афроамериканки и 150 латиноамериканки. Проучването беше реализирано между 30 април 2015 г. и 8 май 2015 г.

**** Изследването на Always „Увереност и пубертет – втора вълна“ бе проведено от MSLGROUP Research, чрез използване на панели на компанията за цифрово събиране на данни Research Now, в което бяха анкетирани общо 1800 американци (1300 жени на възраст от 16 до 49 г. и 500 мъже на възраст от 16 до 49 г.). Имаше национална представителна извадка от 1000 жени и 500 мъже, както и допълнителен тласък от 150 афроамериканки и 150 латиноамериканки. Проучването беше реализирано между 5 декември 2014 г. и 12 декември 2014 г.

За Always

Always, световният лидер в производството на продукти за женска хигиена, предлага богата гама от дамски превръзки, кърпички и всекидневни дамски превръзки, създадени да пасват идеално на всеки тип тяло, менструален цикъл и предпочитания. Продуктовата линия на Always за жени включва Always Platinum, Always Ultra Thins, Always Maxis и Always всекидневни дамски превръзки.

За Procter & Gamble

P&G обслужва потребителите в цял сват, с някои от най-силните продуктови гами с доверени, качествени марки за лидери, сред които Always®, Ambi Pur®, Ariel®, Bounty®, Charmin®, Crest®, Dawn®, Downy®, Fairy®, Febreze®, Gain®, Gillette®, Head & Shoulders®, Lenor®, Olay®, Oral-B®, Pampers®, Pantene®, SK-II®, Tide®, Vicks® и Whisper®. Общността на P&G включва дейности в приблизително 70 страни в света. Посетете /www.pg.com за последни новини и подробна информация за P&G и марките на компанията.

Препоръчваме ви още:

Не казвайте това на момичето! 
Дъщеря 
25 ценни съвета от един "женски" татко

Над 62% от учениците, записани в професионалните паралелки и училища, са посочили професионалното образование като първи избор при кандидатстване. Това показват първоначалните данни за приема през тази година. От 21 966 ученици в професионални гимназии и паралелки 13 810 са записани след 7 клас по първо желание в първо класиране. Общо 17 993 или почти 82% осмокласници са приети по първо и второ желание в професионална гимназия или паралелка. Тези данни, според заместник-министъра на образованието и науката Таня Михайлова, говорят за повишаване на интереса към професионалното образование.

В трите етапа на класиранията за кандидатстване след 7 клас има данни за участвали 47 356 ученици. 46 % от тях са записани след първите два етапа на класирането и са класирани за трети етап в паралелки за придобиване на професионална квалификация.

Изборът на 46 % от учениците определя засега като най-търсени следните специалности: Компютърна техника и технологии; Икономическа информатика; Автотранспортна техника; Икономика и мениджмънт; Механизация на селското стопанство; Производство на кулинарни изделия и напитки; Кетъринг; Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечения; Системно програмиране; Организация на хотелиерството; Организация на туризма и свободното време; Строителство и архитектура; Приложно програмиране; Оперативно счетоводство и Банково дело.

515 ученици са записани вече в паралелките по новата професия „Приложно програмиране“.

До началото на учебната година ще бъдат готови типовите и училищни планове и учебни програми по всички специалности, по които е реализиран прием за учебната 2017-2018 г. Те са разработени от експертите в МОН с помощта на учители, университетски преподаватели и партньори от бизнеса. Това е само част от предвидените за разработване и внедряване над 2800 типови учебни планове, 6000 учебни програми по учебните предмети от професионалната подготовка и 320 изпитни програми за държавните изпити за придобиване на професионална квалификация. Тази учебна документация ще бъде постоянно актуализирана и осъвременявана в сътрудничество с бизнеса, за да бъде адекватна на неговите потребности.

Източник: МОН

Прочетете още: 

Център за кариерно ориентиране 
Матурите свършиха! А оттук нататък? 
Защо тройкаджиите успяват

Автор: Янка Петкова

11-годишно момиче е убито от 15-годишния си приятел, защото се скарали къде да пушат наргиле. Тази новина е толкова страшно абсурдна, че дори не може да бъде измислена. Опитвам се да го проумея. Излиза, че едно дете, вероятно завършило 4-ти клас, си е отишло, защото не се разбрало с приятеля си (деветокласник, с когото се запознало във Фейсбук преди седмици), къде да отидат… да пушат наргиле.
Чета новината през Фейсбук. Аз съм онлайн родител. В другата стая, пред нейния лаптоп, е дъщеря ми. И тя е онлайн. От време на време си чатим. Понякога ни се получава по-добре, отколкото да си говорим. Може да чете същото, но може и да си пише незнамского. Казва, че си чати със съученици, имат група на класа. Вярвам й. но допускам, че може да не е само това. Тя е почти на 15 и има профил от няколко години. Как го е регистрирала? Ние й помогнахме. Заради някакви игри, които бяха много актуални. Вярно, не се ограничихме само с регистрацията. Инсталирахме й програма за онлайн безопасност. Обяснихме й за фалшивите профили. Казахме й, че не трябва да приема покани, преди да разгледа публичните постове и снимки, преди да провери има ли общи приятели. Обяснили сме, че профилните снимки и посочената възраст може да нямат нищо общо с реалността. Баща й беше особено убедителен („има всякакви извратеняци“). Аз й препоръчах филма „Доверие“. Забелязала съм, че обективността ми често се поставя под съмнение (защото съм майка й)  и ако мога, ползвам „нагледни материали“. Филмът направи впечатление. Дали е изиграл образователната си роля? Мога само да се надявам.

Баща й я научи да е подозрителна, да не качва собствени снимки, да не споделя лична информация. Казвах му, че прекалява, че това са крайности. Отдавна не мисля така. Приятелки сме във Фейсбук, но не надничам в профила й. Да не й навлизам в личното пространство. Баща й навлиза. Той не е толкова дискретен. Слава Богу. Не коментирам публикации в нейния профил (те са и твърде редки), гледам да не прекалявам с любопитството, да не ме блокира. Знам малко за онлайн живота й – поддържат с една приятелка профил на любимата си група и си пишат с фенове от цял свят. Надявам се, да си споделят неща за групата. Не съм влизала. Както казах, дискретна съм.

Излиза с приятелки. Баща й все я изпраща и посреща, дори когато ходи на училище. Казвах му, че вече е голяма и е нелепо да я екскортира навсякъде. Вече не мисля така. Нямам нищо против да я изпраща и посреща, докато навърши 30. Тя не възразява. Научихме я и свикна. По едно време развивах теорията, че й липсва самостоятелност. Поредната ми грешна теория. По-добре да е зависима от нас, отколкото от някой, с когото се е запознала във Фейсбук преди седмици. Който иска да я води на наргиле.

Наргилето ни е стара тема. Вече сме я коментирали. Покрай един случай преди време. Нейна приятелка й беше споделила, че момичета от новия й клас предложили да отпразнуват откриването на учебната година в наргиле бар. Тогава бяха осми клас и тъкмо започваха в новите си училища. Аз бях скандализирана. Дъщеря ми не толкова – било модерно напоследък. Тя не пуши. Не обича и да е в компания на пушачи (като майка й). Надявам се това да е завинаги. Знам, че надеждите ми са наивни. Аз пропуших на 25, до наргиле не съм стигала, но съм наясно, че не съм човекът за този разговор. Баща й обаче не пуши, той и обясни за наргилетата. Слушах го и на моменти усещах, че прекалява с конспиративните си теории, но имах благоразумието да си мълча. Не сбърках. Добре, че й каза и за наргилетата и за наркотиците, които може да пушиш без да подозираш, и за това колко опасни са местата, където това може да се прави. И че „приятелите“, които ти отправят подобни покани, не са стока. И че няма да си задръстена, ако откажеш такава оферта. И за трафика на момичета с цел проституция (винаги стига дотам). Сега не ми е смешно.

Покрай такива новини все се питам дали сме направили достатъчно за нейната безопасност. Едва ли. В крайна сметка разчитам на здравия й разум. Но не знам какво става в главата й. Спомням си, че в случаите, когато аз съм била влюбена, здравият разум беше наритан в ъгъла. Моля се, когато това се случи и с нея, щетите да бъдат по-малко. Защото е ненормално да си отидеш от този свят заради едно наргиле. Ненормално е.

Препоръчваме ви:

Детето ми няма самочувствие 
Ти, сериозно ли ?! 
Внимание! Родител в социалната мрежа! 
Двойната Дарина и бардаците