- 41. Войната на езиците
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева От няколко години живея в постоянна езикова война. "стартъп" или "новостартиращо предприятие" "дейта" или "данни" "фаундър" или "основател" "имплементация" или "прилагане"…“нетуъркинг“ или „създаване на контакти“… „бизнесмен“ или „предприемач“… Как от кандидат-полиглот се превърнах в езиково почти недоразумение, в чиято глава думите се блъскат коя е “по-фешън“, за да излезе първа на „катуолка“ на екрана… Е, почти, защото знам кои са „аутфит грешки, заради които ще ви възприемат като неподдържана“ (цитат от сайт за мода). Днес е 26 септември – Европейски ден на езиците. Аз разбирам и говоря в различна степен няколко европейски езика – български, руски, италиански, английски, френски. Някои от тях зная достатъчно добре, за да си поръчам чаша кафе, да се ориентирам в града, извинете „дестинацията“, и да водя сериозен разговор по няколко светски и бизнес теми. Други езици зная достатъчно, че да прочета детска приказка, да разбера какво пише на етикета на стоките и да не ...
- Добавен на 25 Септември 2018
- 42. Обичам те, есен!
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Здравей, о, моя есен дългоочаквана! Толкова се радвам, че те виждам! Щом първият кестен ме удари по главата или под краката ми зашуми на листа, вече се чувствам по-добре, отколкото през август. Сбогом, удоволствия на екс! Сбогом и „ухание на лято и още нещо… “ Време е за дълги страсти, топли прегръдки, аромат на печени чушки, чай с ром и ябълков сладкиш… Обичам те, есен, защото с теб се връщам към обичайния си гардероб. Сбогом, къси панталони, които са или твърде къси, или твърде тесни. Добре дошли, рокли и поли, които скриват целулита и пухкавите бедра, които се правя, че не забелязвам. Извинете, ако дискриминирам стройните красавици, но… и на моделите, и на сервитьорките на плажа им писва да ходят „по крака“, нали… И те искат да сложат закачливи поли в шотландско каре, малки черни и цветни рокли, които показват повече качествена плът, отколкото дупе. Цяло лято гледах новите кралски дрехи на Мегън Маркъл и си мислех колко са есенни, извинете, елегантни… Поли до ...
- Добавен на 22 Септември 2018
- 43. Афтърпарти записки на майката
- (Забавно)
- Автор: Мая Цанева Сега разбирам защо рождените дни в детските клубове са толкова скъпи. С 10 деца-хуни, на възраст от 3 до 6 години, всеки възрастен намесен в купона, трябва да получава 2 дни болнични. Разбира се, това е невъзможно. Цялата кооперация разбра къде е купонът. Този дъжд провали плановете да изведем 5-годишните зверчета в планината, за да разгонят всичкия дивеч и птичките, и всичко наоколо. Съседът отгоре - умерен човек, с малко дете и бебе, се зарече завинаги да не прави домашен купон със и за деца. И може би скоро няма да ни проговори. Съседът отдолу - също. Котката ни избяга. Според някои дори направила опит да скочи от терасата, но се спряла и се прикрила при кучето на съседите по тераса. А лабрадорът лаеше вдъхновено при всеки опит за музициране с хармоника от децата. 10 на брой деца - припомням. Опити - спрях да ги броя след третата импровизация на "Рачо Капитана". Добре че Валери Симеонов не живее в обхват от 5 км, че сигурно щеше да ни арестува. Ако посмее да ...
- Добавен на 04 Септември 2018
- 44. Мили сине
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Мили сине, Ох, за малко да продължа с „ти си ангел мой“, но първо - не си Ангел, и второ - няма да разбереш шегата. И така, бръмбар мой, честит рожден ден! Вече си на 5! Голям, но не съвсем – хем се обиждаш на „бебе“, хем все още се гушкаш в мен като пеленаче. Пиша ти писмо, защото разбрах, че е много модерно. Не случи на майка, която да те бебеноси до 5-та ти година, нито на изкусна готвачка, която да те храни с биохрани и авокадо, та поне да имаш това писмо, да не се срамиш пред приятелите си. Обещавам, че няма да прикача снимката ти от банята, когато си на 5 месеца. Много те обичам. Обичам те, дори когато ти се карам или ти се сърдя. Да, ще продължа да ти се карам, когато пресичаш, без да се оглеждаш. Също така няма да ти позволя да гледаш телевизия по три часа, но пак ще те обичам. Ще ти се сърдя, когато се държиш грубо, и ще ти напомням, че само умният и сдържан човек е силен. Ти си нашето най-добро и най-лошо изпълнение едновременно, плюс собствената ти ...
- Добавен на 03 Септември 2018
- 45. Преди няколко седмици синът ми каза…
- (Възпитание)
- Автор: Мая Цанева Преди няколко седмици синът ми каза, че едно негово приятелче няма татко. С блеснал поглед на откривател, той ме попита защо това дете има семейство, различно от нашето. Отговорих му, че всички имаме семейства, но някои имат татко и мама, други живеят с мама или само с татко, а трети - с баба или леля. Този отговор задоволи любопитството му, но в мен остана въпросителната как в бъдеще ще му обяснявам „по детски“, че семействата и децата, понякога се различават като лявата и дясната обувка, и това е нормално. По скромните ми наблюдения и житейски преживявания децата са най-чувствителни и най-жестоки към тези от тях, които са различни. Като дете на разведени родители, и с незначителна малформация на едната ръка, познавам добре усещането. Едно от най-забавните преживявания, които са ми е случвали като неомъжена жена, бе да обясня на новото си гадже колко сестри и братя имам. В същото време се чувствам достатъчно добре в кожата си, щом се учудих, когато лекарят, който ...
- Добавен на 25 Август 2018
- 46. Толкова сладко, толкова кратко, почти изгубено: Dolce far niente
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Миналия петък се случи това, което исках от много време: синът ми замина на море с баба си и ние най-сетне останахме сами! Завиждате, нали… Но, както всеки друг път, винаги има едно „но“. В моя случай това е поредният грип или някакво гадно неразположение, което ме сваля от борда на лодката на любовта още преди корабът да отплава. Този път си изгубих гласа буквално и изцяло, което донякъде не беше лошо, защото ме принуди да намаля и работните обороти. Отплеснах се, извинете. Всъщност исках да ви разкажа как не успях да си почина, не защото нямах възможност, а защото осъзнах, че почти съм изгубила способността си да не правя нищо – казано по-красиво dolce far niente, или „да съм айляк“, както го наричаме в родния ми Пловдив. Като горда пловдивчанка, аз имам опит с безкрайни разходки по Главната, часове, прекарани на по кафе и на пица в зяпане на минувачите… Вкъщи всички ме взимаха на подбив заради блеенето ми, или по-учтиво казано, умението ми просто да се губя в собствените ...
- Добавен на 27 Юли 2018
- 47. Къси разкази за къси панталонки
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева От близо месец си търся нови къси панталони. Старите ми „официални“ панталонки вече имат три вида майчински петна, а синьото им наистина е blue. Затова се сбогувахме и аз започнах да им търся заместник. Лято е, горещо е, всички са полуголи, нали… Но това прозаично начало се оказа отправна точка за нещо много по-голямо, не само по размер. Неочаквано за мен дължината на късите панталонки се оказа най-деликатната мярка за времето, което ме крепи и събаря. Морето ми е до колене, а краката – дълги Първата ми осъзната снимка с къси панталони е от една екскурзия в 7-и клас. Всички сме седнали пред един фонтан, а от мен се виждат... крака. Тогава бях все още наистина кльощаво хлапе с тънки крайници. На снимката съм с къси панталони и съм простряла крака напред. Когато наскоро се събрахме на среща на класа, една приятелка ми каза: „Ето те, ти си с краката!“. Да, това бях аз, с краката. Те ми служеха добре, да избягвам вниманието и да остана хлапе максимално дълго, „с бели ...
- Добавен на 11 Юли 2018
- 48. За героите, злодеите и тези между тях
- (Възпитание)
- Автор: Мая Цанева Като майка на почти 5-годишно момче, аз нямам избор и гледам редовно "Пламъчко и чудовищните машини". Това е поредица за приключенията на едно момче с говореща кола, с чиято помощ и инженерни, математически и всякакви умения, разрешават различни ситуации. Целта е децата, чрез игра, да получат базови умения по точни науки. Аз съм почитател на този подход за обучение, особено при малките. Всъщност съм убедена, че щях да съм запомнила теоремата за косинуса, да знам различните дялове на мозъка или какъв е съставът на натриевата основа, ако в училище ни показваха филми като тези от "Дискавъри", "Нешънъл Джиографик" и дори "Да Винчи". Но, да се върнем на темата за "Пламъчко". Филмчето може да и да допринесе за общата и техническата култура на детето ми, но вероятно ще има лоши последици за емоционалната му интелигентност. Главният герой - водачът на героичната и умна кола компютър, е типичен Алфа мъжкар. Той винаги е най-интелигентният, най-бързият, най-обичаният или накратко ...
- Добавен на 28 Юни 2018
- 49. Приятелките (не) говорят за пари
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева „Money makes the world goes round….“ , щом чуя тази песен, винаги се сещам за един кадър от филма „Мама мия“, в който трите приятелки гледаха през един счупен прозорец към яхта в морето. Ще ви разкажа една история, в която три приятелки (не) говорят за пари, защото знаят колко е важно да уважаваш чуждите пари. Имало едно време три приятелки. Две от тях се знаели от по-дълго време, отколкото си спомняли, а третата влязла в компанията по-късно, но бързо си станали близки. Първата имала хубава работа, деца и банкова сметка, която управлявала като кораб в бурно море. Често била на ръба на корабокрушение, но някак успявала да удържи руля. Втората също имала работа и семейство. Тя управлявала финансите като платноходка в малко по-спокойни води. Разбира се, попадала и в бури, но успявала да не хлътне в плитчините на бързи кредити и тежки липси. Третата приятелка имала работа, семейство, но се била возила и на яхта, и била плавала в далечни води. Децата и на трите ходели ...
- Добавен на 21 Юни 2018
- 50. Смешни страшки и страшни смешки с петли и чистачки
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Ако вчера бях пуснала сигнал до 112 за случката, която ще ви разкажа, той щеше да звучи така: "Един едър мъж с петел под мишница ме заплашва на улицата, защото вдигнах чистачките на една кола (не неговата)." Предупреждавам, текстът е дълъг! И така, ще започна от по-далече. От няколко месеца създавам неудобство на неправилно паркираните автомобили на тротоара, по който се стига до детската градина и площадка, на която синът ми играе. Пускам редовно сигнали и вече има резултат: след няколко проверки и съставени актове за нарушение, положението се подобри отчасти. Местните нищо-не-правещи и собственици на кафета и магазини ме познават, но никога не са ми казали и една лоша дума. Вероятно ме възприемат като местната активна гражданка. До вчера. На ъгъла на улицата, така че да запуши достъпа до тротоара на всички, независимо дали са възрастни или деца, беше спрял един джип. Аз му вдигнах чистачките и щом пресякох улицата, от един стар Форд на отсрещния тротоар се надигна ...
- Добавен на 13 Юни 2018
- 51. 1 юни – денят, в който родителите и децата полудяват
- (Забавно)
- Автор: Мая Цанева Първи юни наближава. Влизам във фейсбук и веднага се нахвърлям върху невероятна, страхотна, невиждана промоция на кола трансформър. Или, о, да, нова раница с Батман! А тук дават кино на половин цена! Докато се отърся от комерсиалната лавина от предложения за празнична изненада, стана време или да правя последни поръчки, или детето да остане без подарък. В крайна сметка не поръчах нищо. Спрях се, защото изведнъж отново се почувствах гадно като преди Коледа, когато хуквам към магазините за поредния подарък, а в главата ми едно тънко гласче пита: „Защо ти е? Нали е важно да сме заедно!“. Както стана ясно, аз имам проблем с 1 юни, същия както с Коледа. И този проблем е изцяло и само финансов. Вярвам, че семейните празници и дни като 1 юни трябва да са относително независими от парите и зависими от нас. Да създават отношения, емоции, спомени, а да не генерират нова купчина пластмаса за еднократна употреба. 10 подаръка, които детето ни няма да забрави Не ме разбирайте ...
- Добавен на 31 Май 2018
- 52. Май не вярва на сълзи
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Дойде май - я слънце, я дъжд, я гръмотевици, но най-вече майчини сълзи. Аз съм още новобранец като родител – има-няма 5 години и тази година за първи път усетих с пълна сила мощта, вълненията, свързани с майските празници на децата. По принцип, а и на практика, социалният ми живот е силно ограничен до контакти на детската площадка, посещения на детско кино или театър, или на служебна вечерна лекция, семинар или коктейл. Но този месец не мога да се спра: първо бяхме на пролетно тържество в градината, след това на танцов спектакъл, а в събота сме на мач. Предстои ни и състезание по плуване. Вероятно вашият календар е пълен със същите или подобни мероприятия, така че ще говоря по същество, да не закъснеете за пиесата в училище от 17 часа. И така, сълзите… Не знам дали Емо Чолаков си прави прогнозата според родителските вълнения през май, но ако около 8-9-и май е преваляло за кратко между 17 и 18 часа, да знаете, че и аз имам малка вина. Тази година, след три вълни на ...
- Добавен на 28 Май 2018
- 53. За Бога, братя, пишете!
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Преди няколко години попаднах на филм за социален експеримент в една гимназия. Учителят постави учениците в ситуацията да са последните оцелели на Земята. Всеки трябваше със своите познания, опит, професия да защити правото си на живот при екстремните условия на Апокалипсис. И да оцелее, разбира се. И така, аз се замислих - умея едно нещо - да пиша. За останалите си способности няма какво да говоря, защото не се открояват много сред другите. Дали аз, с моето умение да редя думи, ще оцелея след Апокалипсиса? От една страна - шансовете ми не са големи. Физически не съм силна, но съм издръжлива и упорита. Недовиждам, не мога да зашия и едно копче и се губя в града, пък камо ли в гората. Тогава защо пълководецът на нашето племе да ме храни? Аз мога да пиша и да помня историята, но тя, историята, е интересна поколения след нас. Героите на деня имат нужда от храна и от здрави мъже и жени. От друга страна - ако ни няма нас, тези с думите и паметта, кой ще помни героите ...
- Добавен на 24 Май 2018
- 54. Светът е голям и децата дебнат навсякъде
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Всяка година, почти по едно и също време, медиите и интернет гърмят със заглавия и коментари-бомби как нацията намалява. Нямало достатъчно бебета българчета, "защо не раждате" и т.н. Миналата година голямата бомба беше предложението за значителни социални облекчения за трето дете в семейството. Горките първо и второ, за тях - нищо. Тази година пак се броим. И ще кръщаваме масово. Е, аз съм против кампаниите за повече деца. Мотивите ми са лични. Преди може би около 10 години един гинеколог ме изгуби като пациент, защото не веднъж, а няколко пъти ми натърти как трябва да забременея, ако е възможно веднага, само защото наближавам 30 години. Предложи дори и да помогне, ако се налага. Спрях да го посещавам и няколко години по-късно, без натиск, родих първото си дете. И съм щастлива, защото имам дете по собствен избор. Ама вие луди ли сте? През последната година около мен приятели се сдобиха с първо, второ, трето и четвърто дете, а други продължават да са само щастливо ...
- Добавен на 18 Май 2018
- 55. Всичко е точно на 40
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Да, навърших 40. Аз и още няколко приятелки около мен – умни, симпатични жени със собствен стил. За да отбележим годишнината си, се срещнахме се на по питие, след дълги уговорки с деца, съпрузи и баби, които да поемат домакинството и какво да видим… Някогашните момичета, на които прическата и гримът бяха последна грижа, се бяхме изтупали като за първа среща. Токчетата леко ни убиваха, подръпвахме я блуза, я пола, някоя любовна дръжка ту изскачаше нахално, но „всичко е точно“. Една чаша вино по-късно се отпуснахме и разбрахме, че: 1) не, няма нови мъже около нас, като изключим синовете; 2) „вече не мога без грим, не знаеш какви са момичетата в офиса, да не ти говоря за шефа на 30“; 3) „не знам какво ще работим на 70, но без малко ботокс няма да мине“ и 4) „докторът ми препоръча едни билки, идеални са за ПМС и предменопауза“. И така всеки разказа своята история как с агресивен арсенал от грим, прическа и инжекция от д-р Енчев „всичко е точно“ и на 40! За да не наруша ...
- Добавен на 12 Май 2018
- 56. Клише ли е съвременната майка?
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Аз съм родител от почти 5 години. Пиша по темата от около 3-4 години. И да, доскоро си мислех, че съм майка от ново поколение, нещо свежо всеки ден ми се случва, нещо интересно, което има защо да се сподели. Но винаги има едно „но“. След няколко разговора с приятели, които не са в плен на темата „родителство“, разбрах, че вероятно съм в плен на клишета. Всъщност излиза, че сме сексистки, пристрастени към публичното споделяне и към битки. Вярваме в силата на виното като спасение. И да, живеем в (без)опасност. Аз, майката Не подценявам нито една от сериозните битки, които водим като родители – за качествена храна, за прием в градина и в училище, за здравни и социални права, но… ние не сме първите, които са изправени пред такива предизвикателства. Вероятно конкретиката е различна, но в същността си проблемите са същите. Тогава защо сме толкова гръмогласни и тревожни? Заради провала на родителите преди нас, заради собствената си безпомощност или недостатъчен напредък? ...
- Добавен на 09 Май 2018
- 57. И твойта майка също
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева Спомняте ли си онази фраза от песента на Ъпсурт „И твойта майка също“? Щом спрем да си тананикаме и да се подхилкваме на един от любимите си хитове, е време да се изправим срещу истината, че родителството е единственият ни шанс да разберем собствените си майки и бащи и да продължим или да се променим. Още преди да имам дете, четох „Майките“ на Теодора Димова. Тогава поглъщах думите и много често една мисъл минаваше през съзнанието ми: „Аз няма да съм такава майка“. После, когато самата аз станах родител, се смирих и осъзнах, че има всякакви майки и бащи, и няма точна рецепта за добър родител. Пътят е дълъг и неравен, както пише Шърли Маклейн в „Танцувай до последен дъх“, книгата, в която говори открито за сложните връзки с майка си и с дъщеря си. Със сигурност има начини да направиш детето си добър човек. А това става ясно, когато ти самият си изправен пред изборите, които една майка и един баща правят. И най-важното – всеки е родител в даден момент от живота си. ...
- Добавен на 30 Април 2018
- 58. Петте урока, които майчинството ми даде
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Наскоро наближава един от онези рождени дни, за които обикновено говорим с половин уста. Насред своята Сатурнова дупка, реших да не мисля много за недовършените си дела. Те са като прането, което ме чака търпеливо и дебне подмолно. Концентрирах се върху най-важното си дело, което осмисли последните 5 години и о, да, накара ме да живея на пълни обороти, че дори и да свистя на трета космическа. Да, говоря за родителството. То ми даде няколко ценни лични урока, които предполагам, че всеки научава, стига да има подходящ учител, извинете дете, до себе си. 1. Майчинството ме направи независима Щом поех бебето в ръце, станах независима. Тогава разбрах думите на майка ми отпреди няколко години: „Единствените, на които дължа обяснение за действията си, сте ти и сестра ти.“ Всичко, свързано с малкия човек, стана моя отговорност и не дължах обяснение защо, какво и как, на никого друг, освен на него. От друга страна, от мен не зависят много неща, свързани с неговия избор на ...
- Добавен на 15 Април 2018
- 59. Аз, моя милост и майката на Митко
- (Кариера)
- Автор: Мая Цанева Здравейте, ако искате да оставите съобщение на Мая, натиснете 1. Ако искате да говорите с работохоличката Мая, натиснете 2. Ако ви интересува майката на Митко, натиснете 3 или изчакайте включване от който първи вдигне телефона. Да, това съм аз. И трите изброени персони, и те са в мен. Осъзнах, че съм се разстроила преди няколко седмици, когато се заслушах как говоря със сина си. Той се закачаше с мен по-енергично, отколкото исках, и аз го предупредих: „Внимавай, мама ще я заболи!“. Реших, че е случайно, но засякох как говоря за себе си в трето лице в още няколко, всъщност не малко ситуации. Първо се уплаших, а после ми стана смешно: щеше да е страхотно да мога да се клонирам – майката на Митко се занимава с къпане, възпитание, игра, а аз си лежа на Малдивите примерно. Работното ми аз жъне успехи и не ми хаби зрението. Ех, че живот… И тъй като нямам време за психотерапевт, който да вкара ред в моето триединство, реших да стигна сама до същината му или поне до първите ...
- Добавен на 22 Март 2018
- 60. Кога възрастта не е от значение?
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева „На колко години си?“ Кога за последно зададохте или отговорихте на този въпрос? От няколко години този въпрос като че стана неудобен, направо „мръсен“. Аз отговарям на него единствено на лекаря ми, когато трябва да впише възрастта ми в рецептата. Друг не ме пита и според мен това е ОК. ОК е, защото възрастта вече не е от значение в твърде много ситуации, които са ни всекидневие. Пред децата всички сме равни, независимо от възрастта. Според лекарите, бях „късна първескиня“. В болничната стая бях най-възрастната бременна, но тревогите ми по нищо не се различаваха от тези на 25-годишната ми съседка, или 30-годишната родилка отляво. Щом става дума за дете, особено ако е първо, всички сме еднакво уплашени и неуверени. И всички имаме равен шанс да успеем или да се провалим като родители – и на 20, и на 30, и на 40. Аз обожавам тази шега: - Иванчо, на колко години е баща ти? - На 6. - Как е възможно? - Ами много лесно, той е баща само от 6 години. Възрастта ...
- Добавен на 10 Март 2018
