Автор: Мая Цанева

От няколко години живея в постоянна езикова война. "стартъп" или "новостартиращо предприятие" "дейта" или "данни" "фаундър" или "основател" "имплементация" или "прилагане"…“нетуъркинг“ или „създаване на контакти“… „бизнесмен“ или „предприемач“… Как от кандидат-полиглот се превърнах в езиково почти недоразумение, в чиято глава думите се блъскат коя е “по-фешън“, за да излезе първа на „катуолка“ на екрана… Е, почти, защото знам кои са „аутфит грешки, заради които ще ви възприемат като неподдържана“ (цитат от сайт за мода).

Днес е 26 септември – Европейски ден на езиците. Аз разбирам и говоря в различна степен няколко европейски езика – български, руски, италиански, английски, френски. Някои от тях зная достатъчно добре, за да си поръчам чаша кафе, да се ориентирам в града, извинете „дестинацията“, и да водя сериозен разговор по няколко светски и бизнес теми. Други езици зная достатъчно, че да прочета детска приказка, да разбера какво пише на етикета на стоките и да не говоря пълни глупости, ако вляза в разговор. На трети езици само и единствено чета, защото иначе звуча като развалена плоча. На български мога всичко.

От близо 5 години пиша и работя активно с хора, които се занимават с предприемачество и иновации. Аз съм израснала в семейство на класически „книжни плъхове“, учих и завърших филология и затова езикът ми трудно се пречупи, за да заговоря на „предприемачески“. Разликата в поколението от около 5-10 години ме удари челно, след като бях учила класическа филология в България и бях работила предимно в медии, в които езикът и тематиката не изискваха техническо образование. Първият сблъсък с типичната терминология на високите технологии ме принуди да си сваля специализирани речници, после се наложи да преглътна, че изреченията са къде вкусен, къде екзотичен „миш-маш“ от терминология, английски, български, шльокавица и малко въображение, извинете вече се нарича „креативност“.

Спомням си първите интервюта, които тогава взех от българи, прясно завърнали се от чужбина, с малък и непознат за нашите ширини бизнес. Всички те бяха „предприемачи“, които са „фаундъри“ на „стартъп“ с „иновация“, която е „must“ за развитието на „местната екосистема“. Когато свалях от диктофона си на касети текстовете на разговорите, в началото ми отнемаше часове да преведа посланието на тези иначе прекрасни хора с идеи на език, който техните бъдещи потребители или клиенти биха разбрали. И тогава, и сега все още понякога изпитвам трудности да разбера защо е необходимо това свръх усилие да говорят и ние да отговаряме сложно, само за да се почувстваме по-„иновативни“.

"НЕграмотен" е една дума, за разлика от "НЕ знам"

Един от най-тежките ми словесни сблъсъци беше с предприемач, който разработваше мобилно приложение или „дивелъпър“ на „апликейшън“ (научих някоя и друга чуждица). Той ми разказа как срещнал своя „кофаундър“, как намерили „туул“, който „къстъмайзнъли“ и как „тествали“ приложението сред предварително „селектирани персони“, според „класификатори“. И после се справили с „предизвикателството“ на първите „сейлс“ на „маркета“. Аз слушах внимателно, разбирах всичко и все пак едно подло гласче в главата ми ме предизвикваше: „Питай, питай го как ще обясни това на баба си или на 5-годишния си син или племенник?“. Е, не го питах… Дожаля ми, защото той беше толкова млад, ентусиазиран, типичният „предприемач“ на „стартъп“, от онези 95%, които се провалят, че ми стана криво да му разбия илюзиите. Няколко години по-късно този младеж вече не е предприемач, а работи в „кол център“ и ходи по „хакатони“ и на „нетуъркинги“ да продава следващите си илюзии.

А пазарите за илюзии и езикови недоразумения са навсякъде. Най-актуалните са за развитие на технологии на основата на т.нар. изкуствен интелект и финансовите операции с биткойни и виртуални валути. Преди време на една среща с успешен бизнесмен, който „оперира“ с „койни“, кимах разбиращо половин час, въпреки че разбрах една трета от казаното. Когато се прибрах вкъщи, четох много, свърших си задачата, както трябва и той каза: „Ти си първата, която ме разбра какво исках да кажа!“. Това беше може би най-големият комплимент и трагично откровение, че вече и аз говоря на нещо, което прилича на сложно фонетично съчетание от няколко езика, включително и такива, които не знам. Понякога се изпускам да говоря повече ИТ или „иновационно“, отколкото е редно, за да ме разбират, но вече имам самочувствието и смелостта да питам събеседниците за нещата отвъд „апликейшъна“, наричам „предизвикателствата“ проблеми, каквито са, и винаги задавам въпроса: „А какво ще се случи, ако „екосистемата“ те отхвърли?“ . И това обикновено се оказва най-трудният отговор.

Някои икономисти и „иноватори“ или „новатори“ (все още не мога да преценя кое е по-правилно) твърдят, че големият шанс на България е в „потенциала“ й на нова Силиконова долина. Ако това се случи, най-голямата заплаха ще дойде от липсата на адекватна образователна система, култура и умения да говорим на език, който да разбират поне 50% от населението. Без учебници, медии или съвременни будители (не „вдъхновители“), които да пазят езикова хигиена, „фаундърите“ на „стартъпи“ лесно ще преминат от езиково разнообразие в езиково недоразумение. Те ще направят „сет от долнички“, „аутфит“, „тишърт“ – норма, а не допълнение в речниковия запас.

Важно е ние, динозаврите в езиковото многообразие, да пишем и говорим без да губим смисъла, защото след време може да отпаднем от „екосистемата“ поради езикова недостатъчност. Важно е някой да помни, че преди да дойдат „предприемачите“, имаше „бизнесмени“, че „хитрини“ и „земеделско стопанство“ са също толкова смислени думи като английските им аналози „хакове“ и „ферма“. Важно е да настояваме да говорим на език, който разбира и 75-годишната баба, и 4-годишното хлапе, преди да открие света на „апликейшъна“. Тогава ще намерим „изход“ от езиковото недоразумение и ще останем разнообразни, дори „екзитът“ от метрото да е неизбежен.

Препоръчваме ви:

За дигиталните деца и...
аналоговите им родители