Автор: Мая Цанева

От близо месец си търся нови къси панталони. Старите ми „официални“ панталонки вече имат три вида майчински петна, а синьото им наистина е blue. Затова се сбогувахме и аз започнах да им търся заместник. Лято е, горещо е, всички са полуголи, нали… Но това прозаично начало се оказа отправна точка за нещо много по-голямо, не само по размер. Неочаквано за мен дължината на късите панталонки се оказа най-деликатната мярка за времето, което ме крепи и събаря.

Морето ми е до колене, а краката – дълги

Първата ми осъзната снимка с къси панталони е от една екскурзия в 7-и клас. Всички сме седнали пред един фонтан, а от мен се виждат... крака. Тогава бях все още наистина кльощаво хлапе с тънки крайници. На снимката съм с къси панталони и съм простряла крака напред. Когато наскоро се събрахме на среща на класа, една приятелка ми каза: „Ето те, ти си с краката!“. Да, това бях аз, с краката. Те ми служеха добре, да избягвам вниманието и да остана хлапе максимално дълго, „с бели маратонки и изтъркани джинси“.

Премеждие с панталони

Бях на около 16-17 години, в един от редките си спортни периоди. Аз спортувам интензивно, но за кратко. Тогава пътувах често между Пловдив и София с влак, за да се видя с баща си. В един горещ ден аз носех наистина къси панталони. Стояха ми идеално, както може да стоят на добре тренирано младо тяло „изпънато като струна“, както казва баба ми. И тогава, и сега, съм разсеяна и затова блеех на прозореца в коридора на влака, най-точно казано. Изведнъж се почувствах неудобно. Някакъв мъж от съседното купе ме зяпаше втренчено. Изплаших се и прекарах остатъка от пътуването на мястото си, с няколко сантиметра по-внимателна.

Когато панталонките бяха къси

Късите панталонки вероятно са една от най-капризните дрехи за жените. И от най-безпощадните съдници на всеки излишен килограм или сантиметър в повече. И най-голямата жалейка за времето „преди децата, преди тортата, преди онова залежаване“.

Сравнително отскоро съм приятелка с една прекрасна дама. Тя е като „киндер сюрприз“ – очакват те приятни изненади с всеки пласт от нейната същност, който разкрива. С нея се познаваме покрай децата: преди да се опознаем, все се чудех коя е тази жена винаги с къси панталони…

Тя обожава панталонки – те са нейната най-голяма слабост и болка. Носи ги като заклинание срещу бързия ход на времето: има крехка фигура, на която повечето майки могат да завидят. Облича се както Ѝ харесва, и със самочувствие. И Ѝ отива, по дяволите! Но нещо я гложди отвътре:

- Ако знаеш с каква талия на оса бях, с къси панталони, със сандалите на платформи… това ми беше като запазен знак… А сега… Хайде да ходим на този фитнес, искаш ли? Мога следобед преди да взема децата…

- Ще ходим, дай да го планираме – отговарям аз и поглеждам с нежелание белите си, бухнали бедра.

Не знам дали само си обещаваме да се върнем във фитнеса или все пак ще си възвърнем плочките, но и на двете ни е малко кофти… Докога ли заклинанието срещу бързия ход на времето ще действа… С фитнес, диета или… просто да прегърнем новите си секси извивки и да се радваме на живота…

„От днес имам вече нови панталонки“

Все пак си намерих нови панталонки. Направих бърз набег до намалението в мола и ги видях: въздушни, леки, с панделка и с прилична дължина за една майка. Грабнах ги и ги премерих. Стават ми! Купих ги и още същия ден ги облякох за един рожден ден. Едно червейче ме гризеше, затова попитах мъжа ми дали все пак не са твърде къси, всъщност една педя по-къси от предишните.Той ме изгледа одобрително и каза: „Отивай, че може скоро да не тръгнеш!“. И така, някак магически загубих по 3 см от бедрата. Не знам дали ще нося често новите си панталонки, но ги имам: още важа, така да се каже, макар и леко на ръба на 40-годишната си жалба по младостта. Да жалея и да не ходя с късо, или пък да не ми пука… Все още имам крака, които да ме спасят от лоши хора, думи и живот. И те заслужават да се показват!

Препоръчваме ви още:

Кожена рокля

Дупка в чорапа

Шапка в тролея