Автор: Мая Цанева

Мили сине,

Ох, за малко да продължа с „ти си ангел мой“, но първо - не си Ангел, и второ - няма да разбереш шегата.

И така, бръмбар мой, честит рожден ден! Вече си на 5! Голям, но не съвсем – хем се обиждаш на „бебе“, хем все още се гушкаш в мен като пеленаче. Пиша ти писмо, защото разбрах, че е много модерно. Не случи на майка, която да те бебеноси до 5-та ти година, нито на изкусна готвачка, която да те храни с биохрани и авокадо, та поне да имаш това писмо, да не се срамиш пред приятелите си. Обещавам, че няма да прикача снимката ти от банята, когато си на 5 месеца.

Много те обичам. Обичам те, дори когато ти се карам или ти се сърдя. Да, ще продължа да ти се карам, когато пресичаш, без да се оглеждаш. Също така няма да ти позволя да гледаш телевизия по три часа, но пак ще те обичам. Ще ти се сърдя, когато се държиш грубо, и ще ти напомням, че само умният и сдържан човек е силен.

Ти си нашето най-добро и най-лошо изпълнение едновременно, плюс собствената ти изумителна личност. Три в едно, както се казва. Драматичен като баща си. Отсега те виждам как играеш не храстче, а Хамлет в театралната школа. Инатлив като майка си. Откакто си проговорил, не си спрял. Баща ти също. Злояд си като мен – сладкото отмъщение на баба ти. Умен си – много повече от мен и от баща ти заедно. Вече поръчах пълното издание на енциклопедия „Британика“, а баща ти се записа в MIT, за да отговорим на всичките ти въпроси, преди да заминеш някъде да учиш я за летец, я за космонавт. Бърз си като Пламъчко на 12-а турбо скорост. Всъщност си едно прекрасно перпетуум мобиле, заради което ще се опитаме да съберем пари и да купим стадион или поне писта, за да има къде да си изразходваш енергията.

Аз, моя милост и майката на Митко

Ти си хем безумно смел, хем страхлив. Катериш се на 3 метра на сливата в градинката, но не се спусна нито веднъж по водната пързалка за 3-годишни. Засилваш се с люлката до небесата (в моите очи), но вечер не заспиваш и не отиваш до тоалетната сам. Всеки се страхува от нещо, но не е ли време поне да спиш в собственото си легло…

Вече разбираш, че за някои неща можеш да се пребориш, а за други - не. Аз и баща ти ще водим едни битки с теб, в другите влиза тежката артилерия – бабите ти. Не ядеш супа и спанак? При баба ще си изядеш цялата супа, а може и да питаш за още. Не искаш следобеден сън – баба ти ще те приспи, независимо как преговаряш с нея. Откакто се родихте ти и братовчед ти, баба ти Н. се превърна в завършен дипломат, който може да разреши и ядрена криза като например да раздели един меч между две момчета. А баба ти Т. така умело брои до три, че всички я чувате веднага. Как го прави….

Има толкова много неща, които ще ти се случат. Например да започнеш да спиш сам, да се научиш да караш велосипед без помощни колела, да си връзваш обувките, да научиш буквите и да смяташ… Кога ще стане това, не знам. За момента най-важно ми е да си здрав, любопитен и щастлив.

Ние ще ти дадем възможност да откриеш света, но не и да ядеш сладолед през ноември. Ще пътуваме надалеч, но ще те държа за ръка, когато пресичаш. Ще ти разказвам измислици-премислици, но ще ти давам и отговори, които не искаш да чуваш. Но най-вече ще те обичам. Ти си моето дете и те обичам колкото до Марс и обратно (Илон Мъск вече ти пази място в експедицията до червената планета).

Препоръчваме ви още:

Всички наши синове

Ти можеш

8 истини, които майките на синове рано или късно ще разберат