Автор: Мая Цанева

Здравейте, ако искате да оставите съобщение на Мая, натиснете 1. Ако искате да говорите с работохоличката Мая, натиснете 2. Ако ви интересува майката на Митко, натиснете 3 или изчакайте включване от който първи вдигне телефона.

Да, това съм аз. И трите изброени персони, и те са в мен. Осъзнах, че съм се разстроила преди няколко седмици, когато се заслушах как говоря със сина си. Той се закачаше с мен по-енергично, отколкото исках, и аз го предупредих: „Внимавай, мама ще я заболи!“. Реших, че е случайно, но засякох как говоря за себе си в трето лице в още няколко, всъщност не малко ситуации. Първо се уплаших, а после ми стана смешно: щеше да е страхотно да мога да се клонирам – майката на Митко се занимава с къпане, възпитание, игра, а аз си лежа на Малдивите примерно. Работното ми аз жъне успехи и не ми хаби зрението. Ех, че живот…

И тъй като нямам време за психотерапевт, който да вкара ред в моето триединство, реших да стигна сама до същината му или поне до първите му прояви. Всичко започна с Митко, който все още бори притежателните местоимения. „Баба ти“, „майка ти“, „баща ти“ – всички сме под един знаменател. Миналото лято тихият гръцки залив всеки ден се огласяше от звънкия му глас, който викаше към брега: „Искам при баба ти!“, когато влизахме в морето. Година по-късно той се оплаква от мен на баба си, като ме нарича „майка ти“. Когато отива на гости при дядо си, го пита: „Къде е баба ти?“. Предполагам е въпрос на време и търпение притежателните местоимения да заемат правилните места в съзнанието му и в изречението.

Вероятно това е началото на моето триединство. Не мога да отрека естественото разпределение на трите ми основни роли: на самата мен, на съпруга и майка, и на работохолик. Установих, че някои правила на възпитание важат повече, когато ги прилагаш в ролята на родител. Например да научиш детето си да уважава възрастните. Да го помолиш да не се катери по теб. Или да си изпие сиропа и да изяде спанака. И не на последно място, да те разбере, когато те е наранило с думи или постъпка. Тогава „майката“ в мен има предимство. Но аз съм и обичлива майка, която целува и прегръща силно детето си, досаждам му с любов. Но само ако не ми се спи… Ако ми се спи, просто заспивам. Затова съм напълно безпомощна като родител, когато съм болна, с температура в леглото.

Игри за уморени майки

Наскоро Митко изкара лека настинка, но после ми лепна ужасен вирус, който ме повали за дни и ми спука тъпанчето. Двамата бяхме сами – мъжът ми беше в командировка. Два дни аз едва ставах от леглото, а енергичното ми дете искаше да скача върху мен, да строим кула от завивките, да се забавляваме. Тогава говорех за себе си само в трето лице: „Мама я боли, остави я!“, „Моля те, донеси на мама кърпички!“. Температурата ми рязко спадна, когато на хоризонта се появи Мая, която трябва да спи, за да е здрава, и цени много спокойствието си. Тази Мая първо ръмжа, а после просто заспа, за да лиши околните от разнебитеното си същество. Разбира се, тези моменти са редки, но аз много държа да имам своите моменти сама, без мъж и дете.

Мая, работохоличката, е най-големият враг на „майката“ в мен. Работата ми е по-скоро удоволствие и затова понякога трудно се откъсвам от думите на екрана или от телефона, дори заради близките ми. Затова щом вдигна телефона, Митко започва да пее, да ми говори на висок глас, въобще прави всичко възможно да приключа разговора бързо. Или минава като хала край лаптопа и го затваря. Никакво шъткане или смяна на мястото не помага. Макар и късно, разбрах посланието му, и сега не връщам лаптопа вечер вкъщи, така че да бъда повече майка. И тогава говоря в трето лице за себе си. Когато възпитавам и когато казвам „мама те обича“.

Капани за модерни родители

Споделих притеснението си, че съм се разстроила, с мъжа ми и с колегата в офиса. И двамата казаха, че това е нормално. Всеки влиза в роли. За доказателство ми цитираха древната патриархална мъдрост как жената трябвало да бъде домакиня в кухнята, мръсница в леглото и майка на семейството. Аз отговорих, че съм доволна от своето триединство, а не съм „бременна, боса и край печката“. В това и майката на Митко, и работохоличката, и аз, сме напълно единодушни.

Препоръчваме ви още:

Никога вече домакиня

Криворазбраното майчинство

Някога си бях съвсем наред