Автор: Мая Цанева

Да, навърших 40. Аз и още няколко приятелки около мен – умни, симпатични жени със собствен стил. За да отбележим годишнината си, се срещнахме се на по питие, след дълги уговорки с деца, съпрузи и баби, които да поемат домакинството и какво да видим… Някогашните момичета, на които прическата и гримът бяха последна грижа, се бяхме изтупали като за първа среща. Токчетата леко ни убиваха, подръпвахме я блуза, я пола, някоя любовна дръжка ту изскачаше нахално, но „всичко е точно“. Една чаша вино по-късно се отпуснахме и разбрахме, че: 1) не, няма нови мъже около нас, като изключим синовете; 2) „вече не мога без грим, не знаеш какви са момичетата в офиса, да не ти говоря за шефа на 30“; 3) „не знам какво ще работим на 70, но без малко ботокс няма да мине“ и 4) „докторът ми препоръча едни билки, идеални са за ПМС и предменопауза“.

И така всеки разказа своята история как с агресивен арсенал от грим, прическа и инжекция от д-р Енчев „всичко е точно“ и на 40! За да не наруша новия регламент за опазване на личните данни, а и от лоялност, ще споделя моята.

Около 40

Преди няколко месеца се огледах в цял ръст в огледалото - косите, очите, веждите, гърдите, ноктите, всичко… Тук малко бръчки, там суха кожа и тънки червени паяжини от спукани вени, упорити бели коси – нищо съществено като за ЕГН-то ми, но и не и това, което се очаква от мен днес. Ако искаш работа, трябва да си свежа, хубава и умна! Времето на „биожените“ без капка козметика или грим остана в 30-те, когато покрай свободата и после майчинството най-важната беше душата ми. Днес душата ми се излага във Фейсбук, а тялото и умът се борят за работа и семейно благополучие в силна конкуренция, която не си мери възрастта, а подобренията.

И така, отворих несесера си с гримове и установих, че повечето от тях празнуват годишнина… от сватбата ми. Шестгодишните ми сенки, руж, молив за очи и т.н. ме гледаха с учудване коя пък съм аз. Ами аз съм тази, с която трябва да си казвате „добро утро“ пред огледалото всяка сутрин, а не три пъти годишно… Поизтупах ги от праха, огледах ги критично и изпратих някои в пенсия. После похарчих един час и немалко пари в близката дрогерия, за да вляза в новата си външност.

Записах си обстоен час в козметичния салон. Боядисване, прическа… „Да я скъсим като на Натали Имбрулия? А червена? Защо не… Кога, ако не сега, а?“. Добре че фризьорката ми е приятелка и знае как да влее разум в главата ми и да ме обнови според реалността, а не според фантазиите ми. Как да се бия със зъби и нокти за благополучието на семейството, като нямам изящно нарисувани нокти? Броя секундите лакът да изсъхне и ще съм с ръце на богиня. Скъпи, край с миенето на чинии! Аз съм с лак. И така всеки месец… може би.

Истинска жена

Скоро ще посетя и курс по гримиране, за да се науча и аз как се слага очна линия. По-добре късно, отколкото никога. Купих си и крем за под очи и маска, която мирише странно, но казват, че връщала еластичността на кожата. Ако стане еластична като дъвка, ще мога да стана мим.

Сутрин се гримирам, а детето закъснява за градина. Това изисква допълнително усилие, когато нямаш тоалетка (обзавеждахме спалнята, когато бях по-био) и носиш очила. Къде виждам, къде недовиждам, но разлика има.

Купих си нови сутиени. Ако си спомняте един кадър от филма с Мадона „Почти идеално“ (The next big thing), гърдите ни неизбежно следват гравитацията. Най-евтиният начин да ги върнем на мястото им отпреди 5 години, е нов сутиен. Разбира се, д-р Енчев е готов да помогне и по оперативен начин, но аз не съм готова.

Жената, която не съм

Тръгвам на спорт, или йога, или нещо си. За последно спортувах активно преди да забременея. Не знам дали двете имат общо, но ще видим. Засега целта е единствено да преборя болките в кръста и гърба, защото децата, ежедневното пазаруване и висенето пред лаптопа не прощават. Гъвкавото време изисква тяло на акробат.

Сутрин пия вечерна иглика и куркума, а вечер – ябълков оцет. Не съм веган, а типична жертва на био-органичната мания по храни и начин на живот. Няколко таблетки зелена енергия и… може би ще върна календара с няколко години назад. Може би, ама надали… Затова намалявам стреса. Ще рисувам мандали за успокоение, ще науча испански и ще отида на круиз… някой ден. Четох, че до 10 години Малдивите щели да се скапят от многото туристи и замърсяването, затова ще побързам, докато подновеното ми тяло и ум могат да им се насладят. Дотогава ще се гримирам повече, ще се фризирам смело и ще пия биодобавки за сила и подмладяване, защото „всичко е точно“ и на 40!

Препоръчваме ви още:

Кога възрастта не е от значение

Купон след 40??? Задължителен е!

50 първи свещи