Ако се чувствате изтощени и имате чувството, че вече не се справяте с нищо и се обвинявате за това, вие не сте сами. Наистина не сте сами.
По целия свят хората чувстват, че техните техники и стратегии за справяне са изчерпани до краен предел. Наскоро отбелязахме годишнина от началото на първото блокиране, вследствие на коронавируса. Прекарахме цяла година, че и повече в криза и пандемия. Човешкото тяло не е проектирано да живее толкова дълго в режим на стрес. Не и без последствия.
Има и още нещо - пандемията ни предостави две константи, които наистина поставят на изпитание нашата издръжливост: постоянна промяна и несигурност. Ние, хората, не харесваме нито един от тях - намираме ги за доста стресиращи.
Всичко това е наистина перфектната буря за психичното здраве: справяне с продължаваща криза, справяне с постоянни промени и несигурност. И всичко това, докато се опитвате да се справяте оптимално с работата си, домакинство, деца в онлайн обучение и безброй други лични и професионални ...
Автгор: Богомил Димитров
Преди да започна със случките, ще цитирам изказвания на децата ни, доказващи по безспорен начин голямата им любов към нас, родителите им.
Дъщеря ни в първи клас към майка си:
- Мамо, обичам те почти колкото другарката Клисарска!
Синът ми в шести клас, когато най-сетне му купих мечтаното голямо шах-табло за игра на стена:
- Татко, обичам те най-много от целия вход!
По-долу следват историйки от моя живот или този на децата ни, в които приумиците на някое дете са предизвиквали смях или недоумение в околните.
Бу-бу
Дъщеря ни бе току-що проходила и бърбореше някои срички. В събота с жена ми решихме тримата да се поразходим из квартала с чисто новата ни кола „Вартбург“. В нея детето се заоглежда с интерес, но когато запалих колата, зарева. Жена ми се премести отзад и взе да го успокоява:
- Не бой се, маме, това е тати - бу-бу. Добро бу-бу, оо-о, тати-бубу.
Аз, начинаещият шофьор, ...
Автор: ИнаЗарева
- Колко години вече не цъфти, чедо?
- Единадесет станаха. Бях още в онази квартира. Ти ми го донесе да го насадя, помниш ли?
- Хубава беше онази къща. Красива и слънчева. И хубаво място му намерихме. Поливаше ли го редовно?
- Е, нали щеше да изсъхне цялото досега?! Поливах, как да не поливах.
- Да не си му сменяла често мястото? Цветята хич не обичат да ги местиш. Малко са като хората – хареса ли им някъде, не им се мърда. Ако насила ги сложиш на друго място – страдат. Абе цвете е още, живурка там, ама ни цвят, ни мирис...
- Да бях купила цялата къща, казваш, че да е щастливо цветето?
- А! Хубаво, че се преместихте. Просторно е сега за децата. И пак е светло. Много хубаво, че е светло. Аз на тъмно не мога, чедо. Цяла вечност, ако съм на тъмно, поне докато съм жива да ми светло и пред очите, и на душата. Инак съклет ме хваща и ми се мре.
- То цветето не умря за толкова години, та ние ще мрем, я се стегни!
- Не умря, ама не цъфти. Много ме е яд.
- Нали ...
Автор: ИнаЗарева
Обичам това време сутрин, докато улицата още сънливо се протяга, върху ѝ да се спускат бусът за млякото, баничарката с хляба, месарският хладилен камион, колите на съседите – големи, малки, бързи, сприхави, бойни, бохемски, закачливи, инатливи. Също като тях самите.
Обичам да пия кафето си бавно, облакътена на прозореца, и да я наблюдавам през нейния. Пак е с хубава нощница. И пак е розова. Розови са и пантофите. Прилича на леко поостаряла принцеса, която току-що са събудили, но или принцът не я е целунал като хората, или нещо със заклинанието за вечната младост се е пообъркало.
Движи се бавно в спретнатата, бяла кухничка. Подрежда внимателно димящата чаша, чиния с филийка хляб и очилата си на малката маса, целунала най-слънчевата част на прозореца. Вече е облякла черна пола и сива блуза. Само розовите пантофи напомнят за онази принцеска история. Спира се до огледалото над мивката, сресва късата си бяла коса и тя се превръща в пухкав облак. Потупва го като малко ...
Фалшивите новини убиват. Това доказва изследване, според което най-малко 800 души са умрели и около 5800 души са били приети в болница заради дезинформация във връзка с коронавируса в социалните медии.
Изследването проследява 2311 съобщения за слухове, стигма и теории на конспирацията на 25 езика от 87 държави. От тях 2049 (89%) от съобщенията са класифицирани като слухове, 182 (7,8%) като теории на конспирацията, а 82 (3,5%) като стигма.
Сред всички проследени информации, 24% са свързани с болест, предаване на вируса и смъртност; 21% мерки за контрол; 19% за лечение и излекуване; 15% за причината за заболяването, включително произхода; 1% за насилие; и 20% - други. От изследваното съдържание на 2276 текста: 1856 твърдения се оказват неверни (82%), 204 са верни (9%), 176 са подвеждащи (8%) и за 31 няма доказателства (1%).
Повечето от слуховете, стигмата и теориите за конспирация идват от Индия, САЩ, Китай, Испания, Индонезия и Бразилия.
Популярният мит, че консумацията на силно ...
Автор: ИнаЗарева
Танцът под тежестта на махагоновия стол. Ловко покатерване, въпреки недоволното проскърцване. Рафтът със съкровищата. Гъделичкащ захаросан аромат на току-що сварено сладко. Вкус на победа и смелост. Смътната сянка на беля и последствия. Храбростта има вкус на ягоди.
Бездънно червено
Обидната болка от ожулено коляно. Кръвта върху смуглата от прах от кожа. Несъвършенството на раната. Възмущение. Нетърпимост. Яд. Гняв. Нечия прегръдка. Сълзи. Утеха. Обич.
Лечебно бяло
Драскаща ласка на гумена топка. Колибри в стомаха с полета на старата люлка. Протегнат ластик между пейките. Пътека докъдето трябва. Поляна, криеща стъпките. Тайни в старите дървета.
Безкрайно зелено
Сладостна мараня във въздуха. Потна монета в дланите. Тръпнещи крачета в очакване. Твърдостта на клечката. Обаянието на мекотата. Захарният памук върху косата.
Необятно розово
Първо е мирисът. После хоризонтът и виковете – Ето, го! Ето го! Скачането върху седалките. Щастието мирише на дълъг път ...
Автор: ИнаЗарева
Дъщеря ѝ е изнасилена и убита, а месеци по-късно все още няма виновни и наказани. В отчаянието си, майката поставя три билборда, чрез които да изрази гнева си, защото „понякога гневът е единственият начин да накараме хората да слушат и да се променят“ – казва авторът на „Три билборда извън града“. Това е сценарий на филм, но едни други билбордове преди време написаха сценарий за живеене. С реакциите, атаките, защитите и коментарите към тях.
Изводът?
Изводът е, че у нас никой никого не обича.
Това е, можете да не четете повече.
Ако все още сте тук – съжалявам! Явно и вие се чувствате необичани. Необичани, защото не се вписвате. Защото дразните. Защото не искате да влезете в калъпа. А тук калъпи има всякакви. Дори когато кажеш – аз съм различен, ще ти сложат калъп за различност. Ти пак си бъди различен, но ние ще ти кажем точно колко и докъде може да стига тая различност.
Разбирам как се чувствате. Защото и аз се чувствам така, нищо че не съм точно като вас. ...
Автор: ИнаЗарева
Храбростта е мъжество. Тя не е безцелна и безразсъдна. Не е неудържимост или липса на страх. Не е дързост или войнственост.
Храбростта е мъдростта, която избира дали да действа, или да спре, когато е нужно. Решителността, която знае колко и кога да изчака. Ясната представа за риск и възможност, за смисъл и безсмислие, за смелост и безразсъдство.
Храбростта е онази трезвост, която на моменти те превръща напълно негероичен човек за останалите. Даже могат да ти се присмеят.
„Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв“, казва и един от храбреците на поезията Атанас Далчев.
Истинската храброст е тиха и сдържана. Тя не ангажира и не притеснява никого. Не го застрашава и не го наранява.
Да си храбър, означава да си доблестен и много, много добър.
Така исках да отговоря на моето малко момченце, когато за първи път ме попита какво означава да си храбър. Обаче това беше една от онези забързани сутрини, в които всяка ...
Днес ме трогна една история, която ни разказа Вася Зарева в майчинската ни група. Споделям я с вас. Навсякъде около нас има прекрасни хора с прекрасни и вдъхновяващи истории. И колкото са по-трудни времената, толкова е по-важно да има такива примери.
Има едни такива хора сред нас... Човеци им казват! Хора, които не са изгубили човешкото в себе си. Ще ви разкажа една малка история от днес. В службата на моя съпруг, пожарната в Дупница, има кученца. На снимката е най-малкото от три. Момчетата се грижат за тях. Бездомни душици, на щат към пожарната. Днес, докато са приготвяли нещо за хапване, както обикновено са занесли и на кученцата. Това, най малкото изтърсаче се задавило. Останалите кучета го тормозят и то винаги бърза да глътне дадената му храна... Е, днес нещата малко се пообъркали. Глътнало голямо парче и се задавило. Спряло да диша направо. Умряло!!! И тук идва историята за човеците! Момчетата веднага се намесили! Един започнал да му прави сърдечен масаж, други двама да го обдишват ...
Автор: ИнаЗарева
Много трудно ли беше? Задъхвахте ли се от умора да останете прави; загрубяха ли ръцете ви в опити да се задържите? Не се срамувайте от мазолите си. Не стискайте повече юмруци. Вие сте тук, където искате да сте. Успяхте, оцеляхте и все още сте изправени.
Поспрете и отпуснете раменете си.
Предаваха ли ви много? Болеше ли непоносимо; кървят ли още раните? Не скривайте белезите по тялото. Носете ги гордо като от най-важната битка в живота си. Вие сте тук и все още сте цели.
Поспрете и оставете сълзите си да измият прахта.
Загубихте ли някого? Все още ли не можете да дишате от болка? Жигосват ли ви спомените? Раздира ли ви липсата, като да са взели най-важния ви орган? Продължете смисъла му. Живейте с още по-голяма страст, обичайте с още по-голям плам.
Преди това поспрете за малко и изкрещете мъката си.
Ограбиха ли ви? Влязоха ли с кални ботуши в най-дълбоките кътчета на спестеното в дома, душата, мислите, чувствата? А вие си мислихте, че не сте богати! И отново ...