Много ми хареса приказката, с която Вася Зарева отучи малката Ния от биберона. Споделям я с вас, може да ви е от полза.

Имало едно време...
Едно малко момиченце... Бебе направо... Пищящо, плачещо, недаващо усмивки на никого, освен на мама и то понякога... Това бебе не спяло много, много през нощта и хич, съвсем и почти изобщо през деня... Милата му майчица, приличаща на привидение със сенки под очите, достигащи брадичката прибягнала до отчаяни мерки, които се надявала да не се налагат никога... но се! Някъде към осмия месец му дала залъгалка, бибка, както момиченцето я нарекло по-късно...
Отначало бебето я плюело и хвърляло, но после се сприятелило с нея. Започнало да спи прилични часове през нощта и по 4 часа през деня. Вълшебна се оказала тази бибка. И всичко било цветя и рози, докато годините не започнали да се търкалят, а бибката и момиченцето оставали неразделни. Вечер, щом момиченцето си вземело душ, измиело зъбките и си срешело косичката, взимало своята приятелка бибка и заспивало с нея. Таткото много се дразнел от ситуацията. Обяснявал как ще я даде на кучето, ще я изхвърли в боклука. От всичко това произтичало плач, рев и мрънкане. Резултат - нулев. Майката, обаче, била убедена, че всичко се случва точно тогава, когато трябва да се случи, че нещата имат естествен ход, нищо не трябва да се случва насила и всичко се подрежда от само себе си.

Един ден бибката мистериозно изчезнала. Търсили я навсякъде. Нито следа!

Момиченцето заплакало тъжно... много тъжно...

Тогава на майката ѝ хрумнала една история и я разказала на тъжното момиченце. Историята за феята на бибките. Тя гледала всяко детенце и когато преценявала, че детето е вече достатъчно голямо, отивала и взимала бибката. Ако детенцето заспи спокойно и без бибка, тя идвала през нощта и оставяла толкова монетки, на колкото годинки е детенцето.

Момиченцето заспало без протести и плач.

Майката побързала да сложи монетки под възглавницата...

Ах, колко щастливо било момичето на сутринта, когато ги открило. Веднага след като закусило, отишло с мама и тати до магазина за играчки и си взело с тези парички и още малко, които мама доплатила, плюшка. Избрало си прекрасен плюшен паяк с големи зелени очи. Паячето му станало приятелче и всяка вечер момиченцето го гушкало силно и заспивало спокойно и с усмивка.

Как да приучим детето към гърне за два дни - прочетете тук.