Автор: Ина Зарева

Много трудно ли беше? Задъхвахте ли се от умора да останете прави; загрубяха ли ръцете ви в опити да се задържите? Не се срамувайте от мазолите си. Не стискайте повече юмруци. Вие сте тук, където искате да сте. Успяхте, оцеляхте и все още сте изправени. 

Поспрете и отпуснете раменете си.

Предаваха ли ви много? Болеше ли непоносимо; кървят ли още раните? Не скривайте белезите по тялото. Носете ги гордо като от най-важната битка в живота си. Вие сте тук и все още сте цели.

Поспрете и оставете сълзите си да измият прахта.

Загубихте ли някого? Все още ли не можете да дишате от болка? Жигосват ли ви спомените? Раздира ли ви липсата, като да са взели най-важния ви орган? Продължете смисъла му. Живейте с още по-голяма страст, обичайте с още по-голям плам.

Преди това поспрете за малко и изкрещете мъката си.

Ограбиха ли ви? Влязоха ли с кални ботуши в най-дълбоките кътчета на спестеното в  дома, душата, мислите, чувствата? А вие си мислихте, че не сте богати! И отново ще бъдете.

Поспрете и оставете гнева да си тръгне вече.

Празно ли ви е? Не сбъднахте целите си? Не се ли срещнахте с мечтите си? Не успяхте ли да зарадвате себе си? Вероятно вие сте била нечии цели и мечти. Трогвали сте близки, усмихвали сте непознати, разсмивали сте самотници. Не ви е стигнало времето само за вас самите.

Поспрете и се огледайте – около вас е пълно с обич.

Уморени ли сте? Толкова много зависи от вас, че нямате миг за почивка? Криете се зад широка усмивка, гримирате замъглени от безсъние очи, ръцете ви инстинктивно продължават да отброяват задачите за деня, докато тялото ви трепери. Не се оставяйте на студа, защото той ще заскрежи и вас, и тези, които зависят от вас.

Поспрете. Поспрете. Поспрете. 

Изгубихте ли се? Равният, широк и дълъг път изчезна изведнъж, а вие се лутате в тесни и непроходими пътеки. Всяка сутрин избирате нова, а вечер се връщате обратно още по-изранени и обезверени. Докато накрая спирате да отваряте вратата, да правите стъпки, да търсите пътя. Вероятно сте точно там, където трябва да сте. По-трудно е от преди, защото сте се изкачили нагоре, където винаги е стръмно, трънливо и мъгливо, а не защото не заслужавате повече. 

Поспрете и си повярвайте. Отново.

Щастливо ли ви е? Намерихте се, обикнахте се и се сбъднахте. Имате посока и смисъл. Радвате се на изобилие. 

Поспрете и благодарете.

Обичате ли? Силно, безусловно, дълготърпеливо. Обичате повече от себе си и от всичко досега. Споделено, осмислено, реално. Страхувате се, че ще свърши, че нещо ще замъгли сетивата и ще наруши съвършенството?

Поспрете и запаметете тази любов, така че да я имате винаги.

Успяхте ли? Постигнахте ли каквото искахте? Работихте неуморно, раздадохте себе си, надминахте очакванията. Наградата ви е напълно заслужена. 

Поспрете и отдайте време на радостта.

Помогнахте ли? На човек в беда; на същество в самотата му; на приятел да се намери; на непознат да открие отново Човека; на дете да повярва в чудо; на възрастен да не се отказва от живота си; на врага, да не му подарите омраза? Направихте ли някого поне малко по-спокоен, усмихнат, защитен, обичан, окрилен?

Не спирайте! Не спирайте! Не спирайте!

Каквато и да е била годината ви, няма я вече. Изтече като пясък между детски пръстчета и остави смешни фигурки по пътя ви. Между тях са ямите, в които понякога пропадахте, някъде далече са и празните кораби, които ви зареждаха с надежда. Дванадесетте острова, на които посрещахте бури, радвахте се на слънце, плувахте храбро, изпълвахте с живот или опустошавахте с отчаяние, се стопиха в безпощадната мараня на времето. 

Натежа ли ви? Умориха ли се раменете ви? Забавиха ли се стъпките ви?

Поспрете за малко. Отпуснете ръцете си, затворете очи и я оставете да си отиде.

Да се спусне бавно по тялото, да целуне кожата, да прегърне за последно нозете ви и да се свлече кротко до тях. 

Хищна или ласкава, трудна или безгрижна, безпощадна или грижовна - прекрачете остатъците ѝ, поемете въздух и облечете новата. Прекрасна е, нали! И ви е съвсем по мярка. 

Заслужихте си този миг. Насладете му се. 

По-силни сте, по-мъдри, по-красиви, по-смели, по-безстрашни. Можете много повече от преди. 

Сега всичко започва отново. 

Помечтайте, поискайте, прицелете се. 

Вие сте!

Още от Ина:

Майките също сънуват

Житие и страдание на тийнейджърския гардероб