Автор: Ина Зарева

Те са избрали всичко. Каква зодия да бъде, в колко часа е нумерологично подходящо да се роди, кое име ще предопредели живота му на гений. Колко и какви езици ще владее, кои спортове ще тренира, в кое училище ще учи, в каква специалност ще се дипломира и разбира се - какво ще работи. 

Детето е едва тригодишно, но родителите вече са категорични за бъдещата му професия. Възможно е, ако са родили Моцарт. Но често пъти, в стремежа си да създадат най-съвършеното свое копие, родителите изобщо не забелязват, че са родили гений.

Как иначе ще се обяснят първоначалните професии, към които са били насочени едни от най-талантливи личности? Какъв би бил светът, ако Достоевски беше продължил да бъде военен инженер,Артър Конан Дойл – офталмолог, Лили Иванова - медицинска сестра, Вили Казасян – машинен инженер, Стоянка Мутафова – учителка, Шарън Стоун – адвокат, Уил Смит – програмист, Долф Лундгрен – химик, Джерард Бътлър – юрист, Брат Пит - журналист и т.н, и т.н. 

О, колко разочаровани родители е имало и колко много срам се е трупал, особено в българските домове, в които отдавна се знае, че „музикант къща не храни“ и „какво се лигави,ами не си хване занаят“.

Да, много се лигавят тези наши деца – никога не правят това, което искаме от тях. 

„Избрах да уча специалност, която не ми беше мерак, но силният глас на баща ми сви възможностите за каквото и да било друго. Правя всичко по силите си, да уча добре и да се справям, но това не съм аз, не искам да работя и ден по специалността си.“

„Родителите ми избраха какво да уча. Изкарах 4 години в университета, стигал съм до рев, че не съм щастлив там, където съм попаднал, но не смеех да им се противопоставя. Вече съм на 31г., семеен съм. От известно време се преквалифицирам и усилено уча това, което винаги съм искал. Щастлив съм.“

„Майка ми ме кара да уча нещо, което не харесвам. Записвам за втори път специалността и за втори път се убеждавам , че не ми доставя удоволствие. Работя с хора и самата професия е много отговорна, а аз не искам да си пропилявам бъдещето. Взимам си изпитите, но съм като сянка. Празно ми е.“

Това са разказите на деца, които не са се лигавили. Безропотно са приели решенията на родителите си, подчинили са се и дори са се опитали да харесат това, което никога не са искали.

Според анкета, проведена през 2018 г. в 15 европейски страни, всеки втори родителизбира професия различна от желанието и представите на своето дете. Цели 55 на сто от родителите имат точна представа към каква професия искат да се насочи тяхното дете.

Колко много деца ще се превърнат в нещастни и неудовлетворени възрастни! В хора, които не обичат професията си, и по тази причина никога няма да бъдат достатъчно отдадени на нея. Само, защото някой е гледал на тях като на продукт, който няма думата.

Учи, за да работиш

Наскоро в български сайт бяха публикувани писма на родители, с молба децата им да бъдат приети в елитно и строго профилирано училище, въпреки че не са издържали изпитите за него. В повечето от тях мотивите бяха ужасяващи: „ще ми бъде по-удобно да прибирам детето си от вашето училище“; „давам дежурства и не мога да се грижа за сина си, затова трябва да го приемете“; „приятелката ѝ е приета, а те двете са неразделни“.

Представете си само за миг, че притежавате математически талант, а някой ви кара да станете боксьор. Или сте целеустремен спортист, когото принуждават да стане художник. И то само заради комфорта на близките ви. Без да ви питат. Без да имате думата. Какво е усещането?

Усещането е, че някой убива Моцарт, както някога написа Георги Данаилов. Убива го, защото не може да го разпознае, защото не разбира нищо от музика, защото всички в семейството са лекари и традицията трябва да продължи, защото музикалното училище е много далече от вкъщи, защото „докато те храня, ще правиш каквото кажа“... Все едно защо. Важното е, че Моцарт е мъртъв.

Само истински смелият родител може да положи повече грижи за щастието на детето си, отколкото за успехите му. А те успехите – няма начин да не дойдат, ако детето е щастливо на мястото си, чувства подкрепата и вижда одобрението в очите на родителите си. Същото се отнася и до престижа, парите и възможностите. Те идват само там, където човек може да разгърне целия си потенциал.

Децата ще се справят с всичко, което им поднесем. Защото за тях ние сме най-важните хора на света. Да сме щастливи ние е по-важно от собственото им щастие. Но в ето в какво може да се превърне едно такова пораснало дете, според ироничния разказ на Данаилов: Прословут концерт-майстор свирел чудесно, но непрекъснато гримасничел и въртял главата си на една страна. Веднъж някакъв гост-диригент, обезпокоен, го попитал: какво става, да не би да му е лошо? Отначало цигуларят упорито отричал, докато накрая под секрет му признал, че въобще не може да понася музиката. 

Детето чудо не може да бъде цел на възпитанието, защото самото дете винаги е чудо, завършва историята си авторът. 

Ако сте родили гений – то тогава открийте го. Ако не сте – не превръщайте детето си в това, което не е.Възпитавайте щастие, а не угодничество. Подкрепяйте усилията, а не наказвайте липсата на качества. 

Бъдете смели.

Не убивайте Моцарт.

Стискайте ми палци и аз да не го направя.

Прочетете още:

НБО - 2019 - Всичко за матурите

Родителите хеликоптери вече не са на мода

Пожелайте им лош късмет