Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Когато напусках България преди 19 години, бях като бял лист, върху който светът щеше да изрисува поредната човешка история. Дори и най-красивите картини могат да започнат с няколко несполучливи мацвания на четката или с неволни грозни петна. Първите няколко месеца на Тенерифе не бяха никак леки и ми бе нужно време, за да проумея ползите от всичките изпитания. После нещата се обърнаха и аз прекарах няколко незабравими години там. Срещнах приятели, запознах се с много различни и интересни хора, а тръгвайки си от острова, оставих част от себе си. Знам, че това прозвуча клиширано и превзето, но това парче вулканична скала винаги ще си остане мой дом и място, на което не се чувствам чужд.

Пристигнахме по обяд и силното слънце вече болезнено се навираше в очите ни. С автобус стигнахме до Playa de las Americas, което е курорт в южния край на острова. През цялото време гледах през прозореца, със сподавена еуфория си припомнях гледките и ги сравнявах с това, което ми беше останало като спомен. Индустриалните зони, които преди бяха няколко паянтови склада, сега бяха избуяли до огромни сгради, които бяха наредени в прави и дълги редици. Безлюдните хълмове бяха налазени от нови жилищни квартали, които неумолимо напредваха. Островът се беше променил и ми предстоеше да разбера дали е за добро.

tenerife

Някои неща обаче няма да се променят и едно от тях е разнородната маса хора, която населява това парче земя. Освен местните канарци, тук има всякакви образи, които са привлечени от целогодишния топъл климат. По улиците ще видите странни пътешественици с раста, които си говорят сами и мъкнат огромни раници със спални чували на гърба си, възрастни хора, които се наслаждават на топлото слънце в разнообразни самоходни колички, сърфисти, които дебнат за вълни недалеч от брега или типичните белокожи туристи, които са изгорели на червени петна и несъмнено са поданици на английската империя. Точно такава 20-25-годишна девойка с тъмни коси, светлосиня рокля, която разкриваше доста плът (към 75-80 кг), се качи в автобуса и попита абсолютно всеки в нейния обсег дали рейсът пътува до някакъв град. След като шофьорът и още 17 човека отговорихме положително, тя явно надмогна природната си недоверчивост и реши да ни послуша. Естествено, слезе на съвсем друга спирка, но никой не обърна внимание и забравихме за нея. Тя отново се появи в живота ни на следващия светофар, където изскочи пред автобуса, хвана го за чистачките, запря левия си крак в асфалта и оплю предното стъкло на автобуса с мощен рев "MY SUITCASE!!!" ( КУФАРЪТ МИ!!!). Погледът ѝ издайнически ни подсказа, че при евентуален тест с дрегер вероятно ще видим на дисплея нещо подобно на баскетболен резултат, но това не беше странно за курорт, дори и по обяд.

54462514 204090833882861 5674360678073237504 n

Шофьорите на автобуси в Тенерифе вероятно с времето придобиват имунитет срещу подобни изяви и затова нашият просто разпери ръце и викна "Que?", което е сбита версия на българското "Да еВа твойта майка замаена, к'во искаш?!". Британката явно беше бягала след автобуса и беше използвала последния си въздух, за да извика репликата си. Сега стоеше запъхтяна, стискаше чистачките и изпитваше очевидни трудности да отговори на шофьора. Или нямаше въздух да обясни и чакаше да се съвземе малко, или беше забравила защо е спряла автобуса. Реши да ни обърка още повече, когато с див рев се опита да бута автобуса назад, а шофьорът гледаше все едно пред него жираф се опитваше да си навре пингвин със шнорхел в задника. В курортите има един език, който всеки владее и всъщност носи вътре в себе си. Ти можеш да го говориш безпроблемно, всеки те разбира и никога не оставаш без думи. Той звучи така: пак си говориш на собствения език, но крещиш колкото можеш и същевременно махаш с ръце и крака, за да подсилиш ефекта и да доуточняваш някои детайли. Шофьорът слезе от автобуса, англичанката спря да виси на чистачките и двамата заговориха на това курортно есперанто. Тя отчетливо твърдеше, че той спи с майка си, че всички испанци спят с майка си и като цяло е заобиколена от хора, които не пропускат да спят с майка си. Накратко ги наричаше "motherfuckers"!

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 3

7fd8400c27493954595647bddf7d3d9f XL

Шофьорът детайлно изслуша доводите на опонентката си и на свой ред ѝ обясни, че е луда, поиска да разбере какво я е прихванало (беше излишно, тъй като беше очевидно), постави морала на майка ѝ под въпрос, намеквайки, че упражнява много древна професия, и завърши с ваденето на забравения куфар от багажника. Последва кратко сбогуване, в което тя още веднъж му пожела да осъществи сексуален акт със себе си, а той ѝ пожела да я удари светкавица, да хване внушителен брой венерически болести плюс гангрена. Хубаво е човек да отиде на почивка и да се отпусне, no?!

Слязохме на нашата спирка и аз самодоволно огледах обстановката. Ех, Калояне, спомняш ли си тази гара, в която ходеше да се бръснеш и миеш зъбите? Помниш ли онзи душ на плажа, където се къпеше след работа и се мъчеше да махнеш буците бетон от дългата си коса? Помниш ли онова стълбище, под което спа три вечери, когато валеше и ти се чудеше дали някога ще се измъкнеш от живота на бездомник? Сега пристигаш тук като турист, ще си наемеш кола, имаш резервиран хотел и ще ядеш по ресторанти каквото си пожелаеш! Всичко беше точно така с изключение на хотела, който трябваше да резервирам аз. Бях объркал нещо в резервацията и се оказахме на улицата, без хотел, а стълбището зловещо ми се ухили. Може да се научиш да вадиш пари, може да се измъкнеш от улицата, но реши ли съдбата да ти даде урок, оставаш безсилен. С последното изречение се опитах да оправдая досадната си разсеяност и вбесяваща немарливост. Обадих се на приятели, настанихме се при тях и бях готов да покажа острова на Росито.

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 2

9139277f75f0cb0

Ако някога решите да ме наемете за ваш гид, трябва да знаете, че познанията ми за дадено място са строго спецефични. Разбирам, и се интересувам, от барове, ресторанти, стадиони и други развлекателни комплекси и места. Не разбирам от галерии, музеи и опери (то си и личи, де!). В Playa de las Americas така или иначе нямаше музеи, а ако някога решат да отворят такъв, който да опише обстановката, то вероятно би бил Музей на брошурите и флайърите за проститутки, алкохол и дрога! Нещата се бяха променили и сега младежкият и разюздан курорт се бе превърнал в място, което се посещава от възрастни хора, което придаваше на комплекса една тиха и възпитана обстановка. Някои от местата и сградите бяха изчезнали, други бяха променени, а трети стояха непокътнати от времето и провокираха носталгични въздишки у мен. В техните прозорци преди 17 години се оглеждаше едно дългокос и пълен с ентусиазъм балканец. Той беше пристигнал тук без да знае какво да очаква, беше преодолял кошмарния старт и с натрупания опит беше започнал да гледа живота по друг начин. Дали можех да си спомня какво ми се въртеше в главата, когато бях на 22-24? Бях се научил да вадя пари, живеех на остров с вечно лято и имах предостатъчно свободно време. Безусловно и на първо място в списъка ми с приоритети беше сексът. Всъщност плътските наслади заемаха почетните първи 10 места в моя оскъден списък. Това означава, че не мислех особено усилено за други неща, освен за това да прекарвам повече време без гащи. Промеждутъците, в които нагонът ми беше задоволен, си мечтаех за джип с мек таван и немска овчарка. После започнах да мечтая за папагали, да дресирам папагали, да притежавам папагали и да изнасям шоу с папагали. Но винаги и през цялото време - секс! И алкохол, футбол, тенис, някой опит с леки наркотици и доста безпаметни нощи (ако трябва да съм честен и безпаметни дни). Гребях с пълни шепи от живота, но винаги с едно наум, защото не исках да се озова пак под онова стълбище. Сами разбирате, че обиколката с мен звучеше горе-долу така: " В този бар един път... ", " В този ресторант веднъж... ", " На този паркинг едни полицаи... ", " В тази градинка с една позната... ". Не всички бяха интересни за жена ми, а дори повечето беше добре да ги пропусна и да не навлизам в подробности. Обикаляхме, хапвахме и пиехме бира под яркото канарско слънце и аз се мъчех да си дам житейска равносметка.

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 1

tenerife4

 

Може би има много неща, които бих направил по различен начин, но това е вече в миналото. Онези безгрижни и леки дни са само в моето съзнание и няма да се върнат. Исках да притежавам вещи, пари и семейство, а когато ги имаш започваш да се страхуваш да не загубиш нещо и се превръщаш в друг човек. На 24 нямах нищо, бях свободен като вятъра, не търсех смисъл в живота и смятах, че съм почти безсмъртен. Днес мисля за хиляди неща. От здравето на папагалите, през пукнатия маркуч в банята и накрая до планове за образованието на децата. Е, и за секс!

Тенерифе е особена част от мен, която винаги ще ми напомня, че животът е виенско колело. Преди време си тръгнах оттам пълен с мечти и зверска енергия да ги осъществя. Животът ми се побираше в един куфар, един испански документ, който ме правеше легален жител на Канарските острови и постоянния слънчев загар, с който се бях сдобил от целогодишното обикаляне по плажовете. Сега си тръгвах от острова с други жизнени приоритети, които (ако сме имали късмет) не са уморили бабите си и не са успели да разрушат апартамента. Беше време да се прибираме и да се върнем в действителността!


Препоръчваме ви още:

Пееви ще покоряват Европата

Виенски истории

Мюнхен - правете фалафел, а не война

На 21 април 2019 г., Българската Асоциация по Хемофилия за 4-та поредна година организира Велопоход „Заедно“ в подкрепа на хората с хемофилия. Социално-спортната инициатива стартира точно в 11:00 ч. едновременно в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Тази година националната информационна кампанията ще премине под надслов „Движението е промяна!“

Асоциацията ежегодно отбелязва Световния ден на Хемофилията на 17 април с различни публични събития и проекти, които целят да дадат гласност на инициативите за осигуряване на необходимото лечение и подобряване на социалните условия на живот за хората с вродени нарушения на кръвосъсирването.

Една от социалните цели, за които асоциацията работи в дългосрочен план, е подобряването на условията за достъп до детски градини и учебни заведения за децата с хемофилия, както и преодоляване на психологическата бариера за тях и родителите им. Паралелно с това тече активен работен диалог с отговорните институции за осигуряване на профилактично лечение за пациентите над 18-годишна възраст, както и за обезпечаване с нужното количество лекарство за плановите кръвни операции.

С тазгодишното послание „Движението е промяна“ асоциацията призовава всеки от нас да бъде двигател на позитивната промяна. Нашата мисия е да продължаваме да се движим ЗАЕДНО, надграждайки с нови сили и знания постигнатото дотук. Да споделяме информация и знание, да мотивираме публичния сектор и здравните институции да бъдат партньори в създаването на по-благоприятна среда с достъп до необходимите лекарства и съвременни методи за лечение на пациентите с хемофилия.

Споделяме сили, знания и опит, за да п р о м е н я м е.

През последните 3 години над 100 организации от неправителствения, публичния и частния сектор се включиха в кампанията и над 1500 души се движиха ЗАЕДНО с колело по време на велопохода, за да покажат съпричастност и отговорност към хората с хемофилия и другите редки наследствени нарушения на кръвосъсирването. През 2019 очакваме още повече съмишленици и посланици на доброто, с които да продължим започнатата промяна, като привлечем вниманието на широката общественост и на отговорните институции. Стремим се да повишим информираността на обществото, достигайки и до недиагностицирани хора с наследствени нарушения на кръвосъсирването.

Велопоход „Заедно“ стартира на 21 април точно в 11:00 часа едновременно в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Маршрутите и в 5-те града са леки, съобразени с децата и болните, които ще се включат във велошествията.

velo zaedno

За хемофилията:

Хемофилията, болест на Фон Вилебранд и другите редки нарушения на кръвосъсирването са наследствени заболявания предавани генетично. Клиничното проявление се изразява в понижаване способността на тялото да съсирва кръвта, резултатът от което е по-продължителни кръвоизливи при нараняване, синини и увеличен риск от вътрешни кръвоизливи в ставите и/или мозъка. Пациентите с по-лека форма на заболяването могат да проявят симптомите на болестта след инцидент или по време на операция. Кръвоизливите в ставите могат да доведат до постоянно увреждане (напр. инвалидизиране на индивида при продължителни кръвоизливи в ставите на крайниците), докато мозъчните кръвоизливи могат да се изразят в продължителни във времето главоболия, загуби на съзнание и припадъци.

Хемофилията е дефект в половите хромозоми а болестта на фон Вилебранд и другите редки нарушения на кръвосъсирването са дефект в телесни хромозоми. Съществуват два типа - хемофилия тип А (липсващ фактор на кръвосъсирване VIII) и хемофилия тип Б (липсващ фактор IX). Болестта е рецесивна и именно заради това засяга предимно момчета - предава се от майка на син (жените са носители на заболяването, докато при мъжете се проявяват симптомите).

От болестта на фон Вилебранд и другите редки наследствени нарушения на кръвосъсирването може да страдат както момчета така и момичета.

Лечението се състои във вливане на липсващия фактор на кръвосъсирване. Това може да се прави периодично в режим на профилактика или при нужда по време на кръвоизлив, в домашни условия или в болнично заведение. Лекарствата, съдържащи липсващите фактори на кръвосъсирване, се произвеждат на базата на човешка кръвна плазма или чрез рекомбинантна (създадена по генетичен път) технология. Около 20% от хората развиват антитела към съсирващите фактори, което прави лечението още по-трудно.


Прочетохте ли

Децата с хемофилия могат да имат пълноценен живот

Автор: Мария Пеева

Получих много тъжно писмо от една майка.

"Пиша Ви за да разкажа за проблема, който имаме в детската градина на сина ми, с надеждата, че може да се даде гласност на това, което се случва в градините. Накратко драмата ми е, че едната или и двете преподавателки упражняват емоционален тормоз на децата, тоест наказват ги, изолират ги, игнорират ги, а към поне едно дете има и обиди. Въпросното дете не е от аутистичния спектър, но започна да се държи зле - крещи, удря, обижда. Родителите са пропищели от него, а директорката не прави нищо. Поискаха родителска среща, тя отказва да я организира. Извън градинска среда моят син е "най-добър приятел" с това дете и няма никаква агресия, никакви обиди, нищо. Не знаем какво се случва вътре. Но вчера синът ми каза за това дете, че то било единственото лошо в групата и го "зачеркват" и направи кръст с ръчички. Това категорично не си го е измислил на 4 години и половина. Пиша всичко това и не знам какво искам да постигна. Повечето родители вече са настроени срещу въпросното дете, защото децата обясняват, че то е лошо, че ги бие, втълпява им се. Доста съм се отчаяла, защото моят копира и се влияе, там децата се бият и се блъскат и той прави същото вкъщи. Изобщо фактът, че затваряме вратата на градината и няма абсолютно никой външен човек, който да види и да контролира какво се случва вътре, ми е най-големия проблем. Това, че си пускаме децата при едни жени, които никой не знае колко са стабилни, никой не знае как работят, никой не знае какво правят през деня."

Това не е епизодична история. В майчинската ни група подобна ситуация се разисква почти всяка седмица. Понякога майката е от страната на “жертвата”, в други случаи - от страната на “агресора”, а се случва и да е майка на “страничен наблюдател”, както авторката на писмото.

Само че за мен в тази история няма жертви, агресори и наблюдатели - аз виждам тук само жертви. Оказва се, че за децата ни е въпрос на чист късмет при кого ще попаднат, на какви учители ще случат и какво отношение ще получат. Съответно и какъв модел ще следват. Дори и да няма реално насилие, обиди и шамари, емоционалният тормоз, “зачеркването” ще оставят не по-малка травма върху тях.

Какво искат родителите?

21733687 10212693280620651 1507916915 o

Иска ми се да ви разкажа една малка и привидно незначителна случка, която преживях наскоро. Когато родителите ми се разболяха от деменция, се наложи да се грижа за всичките им финансови дела - плащане на сметки, данъци и така нататък. Оказа се, че през последните години са се натрупали и дългове. В офиса на топлофикация в Пловдив попаднах на дама, която погледна името на баща ми и каза:

- Но аз помня този човек. Той отговаряше за целия вход, беше домакин и ни помогна за това и това, изключително коректен и точен. Колко съжалявам за заболяването, което го е сполетяло.

След което съвсем непознатата жена направи всичко по силите си, за да ми помогне. Включително ме прие в края на работното време, за да не се разкарвам от София до Пловдив и на следващия ден. Кой служител в институция постъпва така за непознат човек? Тази жена просто беше добра с мен, защото някога в живота ѝ моят баща е постъпил добре с нея.

Когато бях съвсем малка, с баща ми веднъж посадихме дърво в двора на вилата ни. Беше съвсем малко дръвче и ми се струваше невероятно, че някой ден може да стане голямо и да дава истински плодове като онази величествена стара череша в двора на баба, на чиито клони обичах да се катеря. Споделих с татко притеснението си.

- О, ще порасне, ще видиш. - засмя се той. - Ще порасне и ще стане огромно и всяка пролет ще ражда толкова много череши, че ще раздаваме на всичките ни приятели. Да посадиш дърво е като да направиш добро дело. Първо е малко, незабележимо и хилаво, но после пораства голямо и дава много плод. Има за всички. 

В първи клас ни преподаваше другарката Славчева. Беше възрастна женица, с накъдрена червеникава коса, кръгла като топка и ясно си спомням, че беше толкова мъничка, че в трети клас повечето от нас вече я гледаха отгоре. Обожавахме я всички до един. В класа имаше всякакви деца - имахме си и Гошо, дето все налиташе на бой и Силвето, плахо, дребно момиченце, което изоставаше по всички предмети, а ние страняхме от нея. Не знам как другарката Славчева се справяше с Гошо, но докато тя ни беше класна, с него нямаше проблеми. За Силвето обаче знам как се справи. Веднага, щом регистрира проблема, я сложи да седне до мен и ни обясни какво е “взаимопомощ” и защо отличниците трябва да помагат с уроците на тези, които имат затруднения. Силвето идваше у нас всеки ден след училище и упражнявахме четенето до откат. Смея да твърдя, че аз я научих да чете и дори взе да ѝ харесва. По математика ѝ беше още по-трудно, но и там някак го докарахме до четворка. Покрай уроците се сприятелих с това скромно, уплашено и тихо момиченце и тъй като си падах тартор на класа, поне на момичетата, имах грижата тя никога да не е извън игрите ни. В крайна сметка бях отговорна за нея, нали така? Силве, не знам къде си сега, но се обади да пием кафе, ако този текст някога стигне до теб, ще ми е приятно.

Не знам защо намирам толкова общо между тези две истории. Може би защото някога татко посади в мен семенцето на доброто, а учителите ми помогнаха то да порасне и да даде плод, който сега раздавам на децата си и на всеки, който го поиска.

Ясно ми е, че човек не може винаги да е добър и да прави само добро. Ясно ми е, че учителите са подложени на огромен стрес и не можем да искаме от тях да са постоянно мили и усмихнати.

Моля ги само да се замислят за семената, които посаждат днес в децата ни. Защото някой ден те ще пораснат, ще избуят големи и силни дървета и от плодовете им ще има за всички нас - изобилно. Ще има и за тези, които са ги посадили там. Ще има и за техните деца и внуци.

Дано са добри плодове.


Препоръчваме ви още:

Учители, подкрепете родителите

От двете страни на барикадата

Кой се грижи за децата ни

 

Автор: Д-р Адил Кадъм, педиатър

Накратко:

1. За специален статут на единствената детска болница.

2. За достойно трудово възнаграждение на работещите в нея.

3. За премахване на лимитите в детското здравеопазване.

#товатекасае #протест 

В последните месеци се опитвахме да привлечем вниманието на обществото върху кризата с медицинските специалисти, най-вече медицинските сестри, а понякога се опитвахме да наблегнем на състоянието на тези в педиатричната болница в София ("Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. д-р Иван Митев").

Истината е, че проблемът е много по-сериозен, отколкото смятат повечето.

Добра или лоша, болницата, в която работя, е единствената специализирана болница за лечение на детски болести.

С годините вместо да се подкрепи желанието ни да се развиваме в областта си, държавата направи всичко възможно да ни свали до статута на селска поликлиника, като това не стана без натиска на общественото невежество. Да, уважаеми родители, не се изненадвайте. Част от отговорността се пада на обществото, защото зад правото да "иска най-доброто за детето си" и да има свободата да заплашва, притиска, бие, напада и т.н., наложи принизяването на една високоспециализирана болница до нивото на звено длъжно да задоволи вашето недоволство от ОПЛ (общопрактикуващите лекари), близката поликлиника или градското педиатрично отделение.

Това се насложи върху един отдавна наболял проблем, който никога няма време да бъде обсъден и решен - условията на труд на специалистите в педиатричната болница.

През годините бяхме толкова заети с това да си вършим работата, въпреки всичко и въпреки всички, че се оказахме без време и сили да се борим за самите себе си. Може би и ние сме виновни, че изчакахме, но рискът да се случи нещо с децата, докато протестираме, беше неприемлив за нас. Е, сега вече, като видяхме, че на много от родителите не им пука, защото си вярват, че не ги касае, ни стана ясно, че не можем да разчитаме на голяма подкрепа от обществото (дано да греша).

Ножът е опрял до кокала

e7bf886df6c9c3ddfe777f332641bb76 L

Тъй като никой от официалните лица не иска да каже истината за това какво се случва с единствената детска НЕнационална и НЕвсеобхватна детска болница в страната, не е лошо някой НЕофициално да каже някои неща.

1. В детската болница не само че няма компютърна томография (скенер) или магнитно-резонансна диагностика, а даже рентгенологичното отделение работи на повикване през нощта и през почивните дни.

2. Интензивното ни отделение, което е интензивно само на име, без да има осигурени условия за интензивна медицина на работещите в него, в най-добрия случай работи с една сестра на смяна (както и повечето клиники на болницата, между другото), а се стига и до случаи да няма сестра по график.

3. Медицинските специалисти взимат заплати, много по-ниски от средните за страната. В момента санитарите, които са на минимална работна заплата, получават колкото медицинските сестри и лаборанти, а лекарите под 40-годишна възраст, колкото (в някои случаи и по-малко) някои работещи медицински сестри в пенсионна възраст.

За да не става трудно за възприемане, няма да продължа списъка, но ще ви кажа още няколко неща.

С промените наложени от НЗОК, не можем да си позволим да приемем дете с неврологичен проблем в гастроентерология и обратното, дори и да имаме място и въпреки че по първа специалност сме педиатри, защото ще бъде за сметка на нашите заплати. Ние продължаваме да го правим, но в края на месеца няма кой да плати нашите сметки и да отглежда нашите деца.

Ще се намери кой да попита: "Защо седите там?". Ще ви отговоря - заради пациентите си. Защото, ако отидем в някоя частна болница, ще стигнем до това да лекуваме само децата на тези, които имат пари.

За съжаление, прекалено дълъг е периодът на жертви от наша страна. Толкова дълъг, че вече нямаме сили да се борим за самите себе си. Затова идва и нашият последен опит, с който да се опитаме да съберем сили или да дадем ново начало на нещо добро, или да си тръгнем.

Ако държавата не намери начин да промени условията на труд в болницата (трудови възнаграждения и правила за прием на пациенти), в първата половина на април по-голямата част от персонала ще подаде предизвестие за напускане, в средата на май България ще осъмне без единствената си детска болница.

Уважаеми родители,

Когато детето ви има висока температура, диария, кашлица, повръщане и т.н. състояния, които са заразни, не ни изнудвайте да ви приемаме при нас. Вашето дете представлява ЗАПЛАХА за нашите пациенти с трансплантирани органи, захарен диабет, епилепсия, ендокринни, метаболитни, системни и други заболявания, които за разлика от вашето дете, няма къде другаде да бъдат приети. Когато можем да направим изключение, правим го и то за сметка на собствените ни заплати, а не за сметка на някакви бонуси, но като кажем, че няма къде да ви настаним и че детето ви може да бъде прието в друго отделение, не търсете познати, с които да ни изнудвате. Утре на другото легло може да е вашето дете и да пострада от някой "добър" родител, който "иска най-доброто". В общата педиатрия ние не сме по-добри от всички други колеги в детските отделения.


Препоръчваме ви още:

Душа не се трансплантира

7 причини да смените педиатъра

Има ли нещо по-важно от сърцата на децата ни?

 

 

В света има безброй нерешени глобални проблеми, но никой от тях не предизвиква такова ожесточение като споровете „за и против спането на бебето при родителите“, „за и против проходилката“, „за и против кърменето на обществени места“. Дискусиите в майчинските групи приличат на боеве без правила: унижения, удари под пояса и тотално презрение към тези, които са захранили детето си с неподходящото пюре. Откъде у мадоните толкова ярост?

Дори обичани от всички звезди отнасят критика заради родителските си умения. На английски има специален израз за това - mom-shaming. "Да те накарат да се срамуваш, че си лоша майка". Рийз Уидърспун беше шумно осъдена в социалните мрежи затова, че е дала канелени кифлички със захар на детето си. Херцогинята на Кеймбридж получи своята доза недоволни коментари, защото децата ѝ са разглезени или задето има бавачка освен редовната прислуга. Джесика Симпсън беше оплюта, защото дъщеря й беше с боядисана в кестеняво коса заради костюма си на Бел на Хелоуин.

Жените, които символизират любовта и грижовността и снимат розовите петички на децата си в социалните мрежи, се оказват болезнено чувствителни към инакомислещите. При това тези инакомислещи също постват розови петички в инстаграм, просто възпитават децата си по различен начин, четат им други книжки, разрешават им (или още по-лошо - не им разрешават) да играят на компютърни игри или с пистолети.

В проучване на Мичиганския университет 6 от 10 майки признават, че са критикувани за методите си на възпитание. Най-честата тема за критика според 70 % от запитаните е дисциплината. Други тревожни сфери са здравословното хранене (52%), кърменето (39%), безопасността (20%). Само си помислете: дори когато детето спи, много родители мислят, че вършат нещо неправилно.

Може да се говори много за тревожността и неувереността на родителите, за предизвикателствата на информационното общество и шокиращото многообразие от методи на възпитание. Всичко това може да бъде обяснено с една вече полувековна теория – теорията на когнитивния дисонанс на Леон Фестингър. Според нея хората, чието поведение не съответства на техните мисли, или ще структурират мислите си така, че да съответстват на поведението, или ще предприемат обратното действие. Поради психологическия натиск към еднаквост хората сравняват своите когниции с тези на другите, искайки да убедят околните в собствените си мисли, или изоставят своята собствена позиция в полза на становищата на другите. Като цяло индивидът е по-склонен да напасне съществуващата реалност към своите убеждения, отколкото да приеме, че неговите убеждения не са били правилни.

Не се меси в чуждите работи

78fc0c9680dfb046459728da856ed84f XL

Какво общо има теорията на когнитивния дисонанс с конфликтите между майките?

Човек се нуждае от положителна оценка на възгледите и способностите си и за да се самоубеди, че е прав, е готов да нападне другите, които се справят по различен начин със същите предизвикателства, като няма никакво значение дали техните резултати са добри, лоши или същите. 

Да вземем например едно послушно осемгодишно дете – това, че е послушно, хубаво ли е или лошо? Колко точно е хубаво? А може би това послушно дете е потискано или без собствена инициатива? А може това да е някаква заучена безпомощност? Възможно е изобщо да не знае, че може да изявява себе си и да е готово да се подчини на възрастния, който е ударил по масата. От друга страна, ако детето не слуша, вероятно има проблем с привързаността към близкия му възрастен или този възрастен не е достатъчно авторитетен за него, или детето има нерешени вътрешни проблеми, които му пречат да обърне внимание на интересните предизвикателства.

Няма обективна скала, по която можеш да сравняваш детето и да си кажеш: „Аз съм прекрасен родител и добре възпитавам детето си.“ Това, че едно дете е послушно може да е както хубаво, така и лошо, и може да няма нищо общо с родителските умения на майка му.

Дори академичните успехи, които са радвали предишните поколения (когато училищното и висшето образование бяха своеобразна социална стълбичка) дават накъсо. От двойкаджията може да порасне Айнщайн, който изобретява нещо в Силициевата долина, а от отличника - мрачен асистент с ниска позиция. Къде още да търсим ориентири? Как трябва да изглежда щастливото, нормално развито и доволно дете? Трябва ли да говори на 13 месеца? А защо на съседката вече говори? Нервничим и се нахвърляме на майките от групата, а те от своя страна упорито отстояват успехите си: „Пюрето от авокадо повлия върху интелекта на сина ни!“

В същото време имаме нужда от обратна връзка. И когато започнем да сравняваме способности, възникват състезателни тенденции: „Нашият посещава 25 форми и музикална школа, вашият водите ли го на нещо? Само тича навън? И това е всичко?“

Проблеми със самооценката имат особено хората, които са правили кариера, получавали са признание, а после са се оказали в ролята на мама-шофьор; мама-завързваща връзки; мама, която се ядосва, че в детската градина пластилинът не е еко; мама, която трябва да спре кафето заради кърменето.

Из групите на майките

b57af9b71eb22e9444b6a784bb199425 XL

Защо през цялото време се опитваме да си намерим оправдание (и/или да обвиним другите)?

Ние изпитваме нужда самооценката ни непрекъснато да се повишава, затова и всяко различно мнение приемаме като заплаха за вътрешния си баланс. Хоратата, които заплашват непълнолетните с наказания, на родителските срещи предсказват двойки за половината клас и смятат, че децата не трябва „да блестят със собствена светлина“. Единственият начин да поиздигнат уязвимата си позиция е да кажат: „Ей, вие, при вас нещата са още по-зле! Неправилно възпитавате децата си!“

Но най-важното обяснение на родителските проблеми дава теорията на когнитивния дисонанс на Леон Фестингър, която споменахме по-горе. Равновесието между вътрешните нагласи и сигналите на външния свят е залог за хармония и душевно здраве. Ако входящата информация противоречи на вътрешната картинка, ние сме готови да преодолеем този дисбаланс с всякакви обяснения, дори да са в разрез със здравия смисъл, само и само да се убедим, че досега сме постъпвали правилно.

Ето и поучителният му експеримент с макари. Ученият предлага на две групи хора да местят макари - напълно безсмислено действие. Едните премествали макарите за 20 долара, другите за 1. След това участниците оценили работата си и резултатът бил сравнен с този на контролната група. Тези, които получили по 20 долара, заявили, че не са изпълнявали по-безсмислена работа и за никакви пари не биха се занимавали с подобна глупост отново. Тези, които загубили времето си срещу един долар, изгаряли от желание да продължат. Открили неподозирани плюсове в работата си и логични доказателства, че да местиш макарите е полезно за всеобщото благо. Защото в противен случай щеше да им се наложи да признаят, че са се занимавали с някаква глупост за без пари.

Същото се случва и с родителите – "нископлатените" мъчително местят макарите за нищо. Но да го признаят, значи да се окажат в дълбоки противоречия със себе си. Затова се налага да си намират какви ли не оправдания, а за опонентите - обвинения.

Тревога си е. А ако всичко е било напразно? Да пропилееш почивните дни, за да правиш макет за детската градина, да прекараш часове в курсовете за ранно развитие с шестмесечното си дете, три години да мъчиш дъщеря си със спорт, който не ѝ допада, да вярваш в полезността на био тиквичките и да плащаш за тях все едно са трюфели? А майките, които правят всичко иначе и не се притесняват чак толкова, дали при тях всичко е нормално? Не, те със сигурност ще се провалят!

По материали от mеl.fm


Препоръчваме ви още:

Майчинските групи - полезни или вредни?

Не слушайте чужди съвети

Почувствай се лош родител

 

 

От 22 до 31 март фондация „За Нашите Деца“ е част от националната дарителска кампания „България дарява“. Целта на кампанията е да даде възможност на каузи от всички краища на страната да достигнат до повече хора, които споделят вярването, че дарителството помага да развиваме обществото, в което живеем.

Каузата, с която фондацията се включи в кампанията, е посветена на ранното детско развитие, защото знаем, че инвестициите в развитието на децата в най-ранна възраст са ключови за всеки следващ етап от живота им. Дарявайки за каузата ни, добродеятелите ни стават част от нещо много по-голямо. Тяхната подкрепа дава надежда и сигурност на родителите още от първия миг след раждането. С тяхната подкрепа, нашият екип, които е до семейството и детето от самото начало, ще помогне на родителите да придобият умения, основани на силните им страни, за да дадат всичко най-важно на своето дете – обич, пълноценна грижа, шанс за развитие и щастливо детство. Защото само в сигурна семейна среда, децата ще получат силен старт и основа да разгърнат своя пълен потенциал.

В седмицата, когато цяла България дарява за десетки благородни каузи, дарете за нашите деца! Днес! Защото тяхното утре зависи от нас днес.

Посетете страницата на фондация „За Нашите Деца“ в сайта на „България дарява“ и дайте своя принос. Нека заедно помогнем на повече семейства, за да могат да дадат необходимите грижа и обич на своите деца!


Препоръчваме ви още:

27 деца заживяха в приемни семейства с подкрепата на фондация "За Нашите Деца"

Доброто съществува - и то е във всички доброволци

Безплатно обучение на тема ранно детско развитие

Автор: Нели Славова/Истории от гардероба

Не предполагах, но ето че се превърнах в онези жени, на които им казват: „Хайде, застанете в поза масичка, куче, котка и любимия ви орел.“ - и те чинно го изпълняват. Иначе казано - тръгнах на йога и медитация.

Първият ми опит с йога завърши с пръдлива свещ от моя страна и аз се отказах. Но! Йогата, както и червата, изисква постоянство, а и вече съм с приятелка в лицето на Ивелина. Ходенето с приятел е далеч по-вълнуващо и приятно.

На едно от посещенията ни отидохме на Fat Burn Yoga. Еми, йога, викам си, не мое изпръхна чак толкова, все пак съм човек, който с чиста съвет признава, че е танцувал на въртиджигададай, копал е почва, плевил е трева от сабалян, носил е дивани, тонколони и маси - както неведнъж съм се хвалила с хамалско-селските си умения.

Да, но, Fat Burn Yoga ми показа друго измерение на физическата умора.

Пльоскайки се като болен тюлен на постелката, разчеквайки десният си крак, така че да докосне носа ми, докато левият ми крак сочи тавана и левитира - ме накара да погледна на раждането си по особен начин.

На "хайде, застанете в поза Мудра" - бях много плаха и неориентирана, защото всички знаеха какво е това и го направиха, а аз се ослушвах като маймуна в трици и противното ми отражение в огледалото ме отблъскваше - какви простотии правя.

Дори няма да споменавам факта, че всички жени бяха с красивите си клинове и потници в невероятни щрихи, а аз, селското парче, с анцуга си от Джъмбо, 10 лева, 100 процента памук. Ще си купя и клин, въпреки страха ми, че ще изглеждам като свиня майка, завряна в касетка за мандарини.

За "ефекта на дебелата пеперуда" и други фитнес теории

37a077342a5babe5ea57edba2f8b97d5 XL

Не се събух боса, тъй като хроничният ми цистит не позволява подобни своеволия на разхайтена жена, а и хайде честно - нямам лак на ноктите.

Треньорката ни заръча да направим поза, при която задържаш краката си някъде в континуума, после ги разкрачваш докато ръцете ти са преплетени, сетне поставяш дясното ходило на пръсти и така замръзваш в дъска за гладене. Това го демонстрира с разтегателното си, еластично тяло на пластелин, който купувам отново от същия магазин Джъмбо.

Лесна, викам си, работа. Вкъщи съм стояла в поза столче и планк на лакти, не мое ме стресне това - одма го правя реципрочно с вас.

Да, обаче, позата ми приличаше на учуден, изненадан изотзаде кълвач подпрян на сух клон.

Краката ми отказваха да направят това действие и започнаха да треперят като в последния, финален стадий на Паркинсон и паднах като размазан от ауди таралеж на отсечката Китен-Приморско, малко след река Ропотамо.

Предимството ми пред останалите жени в залата е, че бях единствената без гърди. Тоест когато те си докосваха гърдите с коляно, при мен това бе - коляното с нос.

Най-точно бих го описала като в залата да имаше терминатори с цици, които разтваряха чакрите си за любов и аз - цигането, което играе кючек на лас-маге-джас-маге-герап-у.

В притеснението си и липсата на никотин обърках лявата си ръка с дясната и въобще краката с очите си, и треньорката ми направи забележка, че упражнението се практикува с другата, вярна ръка!

Човек и добре да живее, тръгва на йога

beded5272d48bc02bc6b093086c287c2 XL

Така бърках изток със запад и север с юг по география и наистина вдигах кръвното на госпожа Атанаска Атанасова, жена с огромни рамене и внушителни прасци, която сякаш не идваше в класна стая, а на тепиха всяка сутрин. Дълго време се чудих дали не е част от някогашните олимпийски надежди и човек объркал изконно призванието си. Само в нейния час никой не гълчеше и тишината се напластяваше тягостно по стените и чиновете.

И така, след като всички жени се приготвиха за участието си във френския легион, а аз за Роженския събор юни месец - тренировката ни приключи и потънахме в медитация завити с по едно червено меко одеялце.

Не знам другите какво са си представяли, но лично аз бях щастлива като дупе в нови гащи, намирайки се в най-долнярската кръчма, набивайки кюфтета, картофи, свежа салата с гарнитура кашкавал пане и от онзи боровинков чийзкейк, който по заведенията рядко имат. Всичко това придружено с много хляб, разбира се!

Ставайки гладна, потна и все така невзрачна, с Ивелина се записахме за партнер йога. Предупредена е, че за мъжа ми не си бръсна краката, но за нея ще го направя.


Прочетохте ли

Как свалих 15 килограма

Понякога (уви, не твърде често) се чувствам ужасно, неприлично умна. И това не е като направя тест на МЕНСА, а когато успея да “изработя” някое от инатливите ми хлапета. 
Веднъж Алекс беше болен от противен вирус с температура и повръщане, отказа да яде, да пие вода, а чай дори не искаше да погледне. Лекарят каза - ще се обезводни, трябва чай.
Алекс е малък човек с голямо собствено мнение. Пробвах с убеждаване, с обяснения, повиших тон, умолявах. Не става. 
Накрая му казах:

- Може би не ти харесва ТОЧНО този вид чай. Сега ще ти направя друг. 

Направих три различни.

- Пробвай, предложих делово. Все някой ще ти допадне.

На снимката виждате как опитва от всичките - по няколко пъти, защото не е сигурен. Отпива от единия, мисли, гледа филмче, след малко пробва от другия. Все още не е решил, а чайовете намаляват. В крайна сметка ги изпи почти целите. А аз се подсмихвах.

49639289 10216211866183091 4072922610692784128 n
Изобретателните майки и бащи подхождат с въображение и вместо уговорки и скандали бързо постигат нужните резултати. Вижте идеите, които споделят други родители.

1. Метод, който работи на 100% - ако се тревожите, че детето не знае номера на телефона ви, направете го парола на компютъра.

2. Баща на годината - пусни филмче на телефона и си гледай мача.

bashta na godinata

Reddit

3. Когато има правила, няма спорове - Направете си табло с правила. Когато детето оспорва, просто го посочете - ето, черно на бяло. Децата обичат правилата, макар че изпитват потребност да ги оспорват.

pravila

4. Полезно от Макдоналдс - „Моите обичат детското меню в Макдоналдс, затова запазих опаковките и слагам в тях домашна, здравословна храна.“

2014915 image crop 280x290 1552557172 728 57db9ae80c 1552649012Reddit

5. За любовта към четенето
„Казвам на детето със страшен глас: „Сега с теб ще играем дълго-дълго и в никакъв случай няма да четем книгата за този… странен човек.“ Поглеждам книгата със заинтересован вид и отсичам: „Не, категорично няма да четем.“ След 5 минути вече четем книгата.

6. Какво значи да умееш да играеш с детето

"Лежа на дивана. Дъщерята:

- Тате, хайде да играем на полицаи и крадци!

- Добре, аз съм ченгето.

- Трябва да ме гониш!

- Не мога!

- Защо?

Аз, без да си отварям очите:

- ФБР ми отнеха случая, нищо не мога да направя.

- По дяволите тези федерални!"

7. Как да се сдобиеш с абсолютна власт

Идея за родители с айфони. Ограничете времето на детето в интернет: настройки – екранно време – време в покой. Определете времето, когато телефонът е недостъпен и въведете паролата, която знаете само вие. Наслаждавайте се на властта си.

8. Чистенето също може да е напук

"Убедих 8-годишната си дъщеря, че мразя звука на прахосмукачката. Сега чисти с нея всеки ден, когато ми е сърдита."

9. А казват, че децата излизат скъпо - разговор в родителски форум:

- Как бихте постъпили, ако детето ви направи това?

nakysani pariadme

 

- Бих ги запазила и бих му давала от тях всеки път, когато ми поиска пари.

10. "Тези лепенки, които не оставят следи, забавляваха детето ми цял половин час по време на полета."

lepenki

Instagram

 11. На добрите родители и наказанията им са интересни

"Синът ни е на 6 години. За провинения го наказваме да прави лицеви опори. Обикновено го мотивираме така: "Като не искаш да си умен, ще бъдеш силен."

12. За силата на доброто старо „не можеш“

"Петгодишното ми дете изяде само половината си каша.

То: Не искам повече!

Аз: Изяж още три лъжички, нали си на три години?

То:  Не съм на 3, на 5 съм!

Аз: Сериозно?! Нееее, 5 са твърде много, ти не можеш да изядеш толкова!

То: Мога!!!

И изяжда още 5 лъжички."

13. Когато на майка ти ѝ писне

"Дъщеря ми е в пубертета. Преди три дни се разкрещя, че ме мрази и по-добре да не съм ѝ майка. Заличих се на общите снимки, разпечатах ги и ги сложих в рамките на семейните ни фотографии. Изтрих контакта си от телефона ѝ и кореспонденцията ни. Изтрих се от инстаграм и отидох за три дни у сестра си. Мъжът ми беше предупреден и се правеше, че изобщо не съм съществувала. Дъщеря ми едва не полудя. Вчера се прибрах и тя ми обеща повече да не се държи така."

14. "В нашето училище всеки, който е прочел 1 млн. думи (250 книги) през учебната година, го провъзгласяват за милионер: лимузина, червен килим и парти в негова чест."

2014515 87904160 549aeb2c66ae07079a55f6834b202107f2a07811 728 1 1552562129 728 10a79bfad2 1552649012

Twitter

15. Креативни търговци

Известна верига супермаркети пусна промоция – родителите могат да поръчат на професионален играч във Fortnite „убийството“ на героя на детето си. На него не му остава нищо друго, освен да се върне в реалния свят и да прекарва времето си със семейството. Тази идея обаче никак не се радва на популярност в геймърските общества. :)

 

Препоръчваме ви още:

Как детските филмчета могат да са полезни?

Лекарство за родители

Игри за уморени майки

 

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам