Някой ден ще имам син и ще направя всичко наобратно. От тригодишен ще му втълпявам: „Миличък! Ти не си длъжен да ставаш инженер. Ти не си длъжен да ставаш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш ли да бъдеш патоанатом? Давай! Футболен коментатор? Моля! Клоун в търговски център? Отличен избор!“

И на тридесетата си година той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ клоун с потекъл грим, и ще ми каже:

„Мамо! Аз съм на трийсет години! Аз съм клоун в търговски център! Такъв живот ли искаше за мен? Какво си мислеше, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво постигна, мамо, като ми разрешаваше да играя с хлапетата, вместо да решавам задачи?“

Аз ще му отговоря:

„Миличък, аз те следвах във всичко, аз бях алфа-майка. Ти не обичаше математиката, ти обичаше да си играеш с малките деца.“

А той ще ми отвърне:

„Аз не знаех докъде ще доведе това, аз бях дете, не можех да вземам решения, а ти, ти, ти ми провали живота.“ – и ще размаже с мръсен ръкав грима по лицето си.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

„Така. На света има два типа хора: едните живеят, другите търсят виновни. Ако не разбираш това, значи си идиот.“

Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще му трябват около 5 години.

8 истини, които майките на синове рано или късно ще разберат

Или не. Някой ден ще имам син и аз ще направя всичко наобратно. От тригодишен ще му втълпявам:

„Не бъди глупав, Владик, мисли за бъдещето. Учи математика, Владик, ако не искаш цял живот да бъдеш оператор в кол център. Искаш нещо хуманитарно? По наше време с това се занимаваха глупаците.“

И на трийсетата си година той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки на лицето, и ще ми каже:

„Мамо! Аз съм на 30 години. Аз работя в Гугъл. Трепя се по 20 часа в денонощие, мамо. Нямам семейство. Какво си мислеше, когато ми казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво постигна, като ме караше да уча математика?“

Аз ще му отговоря: „Миличък, аз исках да получиш добро образование. Исках да имаш всички възможности, миличък!“ – А той ще ми отвърне: „За какъв … са ми тези възможности, ако съм нещастен, мамо? Минавам покрай клоуните в търговския център и им завиждам, мамо. Те са щастливи. Можех да бъда на тяхно място, но ти, ти, ти провали живота ми.“ – и ще намести очилата си.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

„Така. На света има два типа хора: едните живеят, другите непрекъснато се оплакват. И ако не разбираш това, значи си идиот.“

Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще му трябват около пет години.

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш

Или другояче. Някой ден ще имам син и ще направя всичко наобратно. От тригодишен ще му втълпявам: „Аз не съм тук, за да ти внушавам нещо. Аз съм тук, за да те обичам. Иди при баща си, питай него, не искам пак аз да съм крайна.“

На трийсетата си година той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ режисьор с типичната руска меланхолия в очите, и ще ми каже:

„Мамо! Аз съм на трийсет години. Аз вече трийсет години се опитвам да заслужа вниманието ти, мамо. Посветих ти десет филма и пет спектакъла. Написах книга за теб, мамо. Струва ми се, че ти е все едно. Защо никога не споделяше мнението си? Защо през цялото време ме отпращаше при баща ми?“

Аз ще му кажа:

„Миличък, аз не исках да решавам вместо теб! Аз просто те обичах, миличък, за съвети си имаме татко ти.“

А той ще ми отвърне: „За какъв… са ми бащините съвети, ако съм питал теб, мамо? Аз цял живот се опитвам да спечеля вниманието ти, мамо. Аз съм обсебен от теб, мамо. Готов съм да дам всичко, за да разбера поне веднъж, поне веднъж, че мислиш за мен. Със своето мълчание, със своята отчужденост ти, ти, ти ми провали живота.“ – и театрално ще опре ръка в челото си.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

„Така. На света има два типа хора: едните живеят, другите все нещо чакат. Ако не разбираш това, значи си идиот.“

Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще му трябват около пет години.

Автор: Светлана Хмель

Препоръчваме ви още:

До сина ми

Да отгледаш син без предразсъдъци

Супермайка