Автор: Мария Лурие

Много ми се иска да спра да възпитавам децата си и най-сетне да им призная, че искам те да ме учат. И да бъда като тях: добра, свободна, пееща, танцуваща, тичаща напред-назад.

Струват ми се много яки, всъщност всички родители си мислят, че техните деца са „най“, това е разбираемо.

Ето моите например знаят думи на иврит, а за не знам нито една. Как живея с това? Много ясно как, спешно започвам изучаването на иврит, за да ги разбирам. Току-виж казали нещо важно, а аз ще го пропусна. Или ще ги разбера погрешно, което е още по-лошо.

Те не се страхуват да говорят с непознати, защото непознатите им казват колко са красиви и им подаряват нещо. От какво да се страхуват? В най-лошия случай ще им кажат само, че са добрички и… няма да им дадат бонбони.

Малкият човек и светът наоколо

Изобщо не се притесняват да мързелуват, пеят някакви непознати за мен песни с вид на рок звезди по време на концерт. Намирам песните в ютуб, за да разбера за какво става дума. Сега вече знам защо са толкова самоуверени.

В детската градина научават, че може да сгрешат, може да забравят, може да се преструват, но не бива да се бият. Това е сложно, разбира се, нереално е, но може да опитам.

Могат да редят пъзели, които аз не мога. Ами не мога, не ми се получава. А те могат. Могат да строят с лего по картинка и без картинка. Както си искат.

Засега не могат да четат, и пишат само собствените си имена. Затова пък могат да ги откроят сред хиляди други. “Аз” всъщност не са две букви в азбуката. Това е тяхното име. То е важно. Написано е на всичките им вещи. Така заявяват пред света „това е мое“.

Ние ли сме Твоите играчки?

Те са свободни, напълно свободни. Свободни да казват това, което мислят, и изобщо не се притесняват. За това особено много им завиждам. При това са добронамерени, поносимо добронамерени.

И са добри, много, много добри. Никой не ги е учил да бъдат такива. Вероятно е генетично.

И на какво остава да ги науча аз? Като че ли само да пикаят в тоалетната, да държат ножа и вилицата. Е, и да знаят, че свободата им свършва там, където започва свободата на другите.

Препоръчваме ви още:

Как да се справите с шумните деца и да не полудеете

Постойте с младата майка

Бях прекрасен родител, докато не се родиха децата ми