На какво ме учат децата

Автор: Мария Лурие

Много ми се иска да спра да възпитавам децата си и най-сетне да им призная, че искам те да ме учат. И да бъда като тях: добра, свободна, пееща, танцуваща, тичаща напред-назад.

Струват ми се много яки, всъщност всички родители си мислят, че техните деца са „най“, това е разбираемо.

Ето моите например знаят думи на иврит, а за не знам нито една. Как живея с това? Много ясно как, спешно започвам изучаването на иврит, за да ги разбирам. Току-виж казали нещо важно, а аз ще го пропусна. Или ще ги разбера погрешно, което е още по-лошо.

Те не се страхуват да говорят с непознати, защото непознатите им казват колко са красиви и им подаряват нещо. От какво да се страхуват? В най-лошия случай ще им кажат само, че са добрички и… няма да им дадат бонбони.

Малкият човек и светът наоколо

6fb6361f3090ca652e78e6d49f30c5f9 XL

Изобщо не се притесняват да мързелуват, пеят някакви непознати за мен песни с вид на рок звезди по време на концерт. Намирам песните в ютуб, за да разбера за какво става дума. Сега вече знам защо са толкова самоуверени.

В детската градина научават, че може да сгрешат, може да забравят, може да се преструват, но не бива да се бият. Това е сложно, разбира се, нереално е, но може да опитам.

Могат да редят пъзели, които аз не мога. Ами не мога, не ми се получава. А те могат. Могат да строят с лего по картинка и без картинка. Както си искат.

Засега не могат да четат, и пишат само собствените си имена. Затова пък могат да ги откроят сред хиляди други. “Аз” всъщност не са две букви в азбуката. Това е тяхното име. То е важно. Написано е на всичките им вещи. Така заявяват пред света „това е мое“.

Ние ли сме Твоите играчки?

106f632d5c181b8a1e4525bcbb909092 XL

Те са свободни, напълно свободни. Свободни да казват това, което мислят, и изобщо не се притесняват. За това особено много им завиждам. При това са добронамерени, поносимо добронамерени.

И са добри, много, много добри. Никой не ги е учил да бъдат такива. Вероятно е генетично.

И на какво остава да ги науча аз? Като че ли само да пикаят в тоалетната, да държат ножа и вилицата. Е, и да знаят, че свободата им свършва там, където започва свободата на другите.


Препоръчваме ви още:

Как да се справите с шумните деца и да не полудеете

Постойте с младата майка

Бях прекрасен родител, докато не се родиха децата ми

 

 

Последно променена в Неделя, 28 Октомври 2018 10:39
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

5 вида клети презентатори

5 вида клети презентатори

22 Ян, 2020 Кариера

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Специалната рецепта

Специалната рецепта

06 Фев, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Онзи един ден

Онзи един ден

10 Фев, 2020 Истории

Специалната рецепта

Специалната рецепта

06 Фев, 2020 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам