Автор: Яна Пеева + майките нинджи

Подредили сте си някакъв живот, намерили сте си половинка, имате работа, приятели, ежедневие, което харесвате. И после си раждате бебе. И всичко се обръща с главата надолу. Не казвам, че е лошо. Но е ново, непознато и нито една лекция, книга, приятелка с опит не може да ви подготви за истинското майчинство. Просто защото всички сме различни, децата ни са различни и животите ни са различни. В един момент, след 10тата под ред вечер, в която сте спали между 15 минути и 4 часа, а бебето е мрънкало, вкопчено във вас, започвате да се чудите дали наистина това ще е целият ви живот отсега нататък. Наистина ли повече никога няма да спя необезпокоявана, без нечие пухкаво дупе да се опитва да се намести върху лицето ми? Наистина ли ще съм постоянно изморена, гневна, докачлива и без никакво желание да бъда докосвана? Наистина ли ще подреждам всичките си дни по това в какво настроение се буди едно малко същество, което дори не може да си каже името още? Наистина ли ще съм скапана всяка вечер и ще муча нечленоразделно, когато Теодор ме попита дали искам да гледаме филм или да си говорим, докато в същото време се опитвам да не заспя на дивана? 

Но най-вече - как ще се справя, когато майчиството всъщност свърши? Как ще се справя, когато се наложи да добавя към и без това пълното ни ежедневие и лекции, и работа, и времезамен? 

За последната една година открих нещо за себе си, което не бях подозирала преди това - имам нужда от хора, които ме разбират, които ме подкрепят, които знаят какво да ми кажат (или да не кажат), когато им пиша в 4 през нощта “Пак е в раницата и не ми дава да седна, искам да се застрелям.” Тези хора се оказаха, изненадващо за мен, другите МАЙКИ. Има нещо много велико в това да имаш около себе си един кръг от жени, които искат да ти помогнат да се чувстваш добре, да се справиш, да си щастлива просто защото ТАКА. 

Та, по същество. В един особено критичен ден след една три пъти по-критична вечер попитах майките нинджи в групата ни как се справят. И те ми отговориха. Публикувам без редакция някои от отговорите, защото съм сигурна, че всяка една от нас има нужда да знае, че не само на нея й е трудно, не само тя не успява винаги да се справи и това определено не е нейна вина. Истината е, че просто Е трудно. Но се справяме. Защото можем! А когато не можем съвсем, винаги има към кого да се обърнем за добра дума, съвет или просто съчувствено кимване и прегръдка. 

Да си майка означава да работиш на две места и половина

Разпределение на задачите:

"Ритъм. Това е. Първата година като се върнах на работа, трябваше да ставаме в 6, за да водим малкия на ясла в другия край на София и съответно се прибирахме в 8. Обикновено мъжът ми го водеше, а аз го прибирах, но неговата работа е по-особена от моята и предимно аз се занимавах с това. Можете да си представите, че като се прибереш в 8 след 3 часа път на ден + работа си парцал. А и в метрото и автобусите почти винаги се водеха безумни дискусии с изкукали хора. "Къде го водите това дете в час пик?" "Засрамете се да го качвате в автобуса в час пик!" (докато навън вали изведро). "Защо му давате телефон на това дете? Не знаете ли колко е вредно?" (Това в 20-те минути с метрото, защото той е на 2.6, знаете как е и си редеше пъзели. "Тази раница....не е ли голям?" (тук си знаете как е). Та се прибирах някои дни емоционално изцедена. Но си наложихме ритъм с леки и бързи вечери и потръгнаха нещата. Сега градината е до нас. Ставам в 7, оформям храната на детето ако се налага (вече не яде само яйца и бадеми), обличаме се, оставяме го и заедно с ММ пътуваме за работа. Офисите ни са близо. В 6 излизам от работа, 6:20 взимам малкия, пазаруваме, готвим, в 8:30 почва процедурата по лягане с ММ, докато аз си оправя малко кухнята или приготвя ядене за градината/работа. След като малкия заспи чета книга, гледаме филм или други неща. Събота голямо шетане всички. ММ и малкия си имат задачи, аз малко повече, но правим така че да няма много работа през седмицата. Имаме мини прахосмукачка, с която обирам около стола на малкия. Нямаме помощ от никой, никога. Тримата сме си. 
Това е съветът ми - график, ритъм и нещата се получават. Но ММ се включва във всичко, даже и в готвенето, но рядко, защото не е неговото нещо."

"Започнах почасова работа, когато детето навърши 9 месеца. Работя като учител, което означава, че работя определени часове на място и още толкова се подготвям вкъщи. Майка ми гледа детето, докато аз съм на място на работа. Признавам си, че в началото много подцених ситуацията - бях толкова въодушевена, че се връщам сред хора след една хубава следродилна депресия, че въобще не помислих за много неща. Първият месец- два бях в отрицание, мъжа ми помагаше, майка ми помагаше, а аз все съм преуморена и не разбирах защо се получава така. Започнах да се провалям във всеки един аспект, детето започна да плаче всеки път, когато изляза от стаята, на всички около мен им стана изключително трудно. Тогава осъзнах, че всъщност ходейки на работа и бързайки да се прибера и веднага да взема детето и после стоейки до посреднощ нямам въобще време за почивка. Започнах постоянно да боледувам. С мъжа ми си поговорихме и взехме решението да наемем жена, която да ни помага за почистването на къщата, записахме детето на детска кухня, за нас готвя, когато смогна и то предимно бързи неща, понякога си взимаме и нещо готово. Старая се да прекарвам времето си с малката възможно най-пълноценно и да не си позволявам да я лигавя от гузна съвест. Като цяло ми е доста трудно да насмогна с всичко, но малко по-малко става по-добре. С мъжа ми вече имаме режим - аз стоя до късно и поемам първата част на нощта с детето (растат й зъби, има кошмари, чат пат боледува - рядко се случва да спи спокойно), а той поема сутрешната смяна. Върша каквото мога, когато тя спи и се старая, когато имам възможност да си лягам с нея следобяд или поне да си давам час почивка. Имам късмет, че шеф ми е една от най-човечните и разбрани жени, която винаги ме разбира, ако се разболея и отсъствам. Също така имам подкрепящи ме майка и мъж, така че всичко ще се получи - само ми трябва повече организираност и търпение."

"За мен най-голямата тайна и което считам за най-важното си постижение е, че успях да приобщя съпруга си към грижите за децата и дома. Убедих го, леко и спокойно, че няма женска и мъжка работа. И така стана с 1-2-3 идеи по-лесно. Пазаруваме наведнъж за цяла седмица, с колата и после купуваме само хляб и нещо, което му се прияде на някой от нас. Чистим и перем и двамата, кой когато може, а от известно време включвам и момичетата. Подреждам, обаче, само аз - сякаш на другите разхвърляното не им пречи. Ако сме много уморени или имаме тежък период в службата, поръчваме пица или ядем навън. Когато децата бяха много малки, винаги съм избирала да ги обгрижа или да поиграем пред това да имам подредена къща. Включвах и по-голямото да помага за по-малкото, хем и обръщах внимание, хем нямаше ревност. Време за спорт или срещи с приятели отделях и докато самите деца са на тренировка или курс. От време на време и свекърите помагаха, но никога не съм злоупотребявала с това."

Да работя или да се отдам изцяло на майчинството

Стриктна организация:

"Имам бебка на 6м, кака на 2г, мъж моряк (отсъства по 6 седмици,после 6 седмици е вкъщи), ходя на работа, студентка съм и съм ръководен кадър в 2 синдиката и в детската градина (тя се управлява от 5 родители). Сутрин ставам в 6, за да пия кафе на спокойствие и да се приготвя. Будя бебка, обличам я и я храня. След това будя каката и я обличам. Тръгваме трите, бебка оставям при детегледачка, каката на ясла, а аз в 8:30 съм на работното място. В 16ч взимам бебка,после каката и се прибираме. Занимавам се с децата, докато междувременно правя някакви домашни задължения. Между 19 и 20 ч е къпане,хранене и слагане по леглата на децата. В 20ч обикновенно те спят, а аз готвя за следващия ден. Приготвям ядене, от което половината да ядем следващия ден, а другата половина замразявам и така имам ядене в някой от дните, когато съм уморена или нямам време да сготвя. Пера,гладя, уча, къпя се, чета книга след това. Лягам около полунощ. Чистенето го оставям за понеделника обикновенно,когато не съм на работа. Когато имам срещи в синдикат или свързани с детската градина, викам на помощ приятелка или свекърва ми,ако е свободна ( на 84г е , но е толкова ангажирана,че трябва да си записвам час 2 седмици по-рано). Когато мъжът ми е вкъщи, той кара каката на детска градина и той готви. Не мога да кажа, че той ми помага, защото задълженията по дома и децата са и на двамата, така че си ги разделяме (прави всичко без да глади). Остава ми време да ходя на фризьор, маникюр, да пия кафе с приятелки. Но аз съм много организирана и постоянно имам списък и календар, които плътно следвам."

"Имам дете на 6 години. Три пъти седмично мъжът ми я води и взема от училище, той работи два пъти седмично в къщи, в сряда почива, защото училище няма след обяд. Аз съответно в тези дни ставам в около пет, просто съм си ранобудна не за друго. Пия кафета, приготвям сандвичите на детето и излизам около 6.30. Имам около 1.5 ч път до работа с автобус, колело, влак... вечер съм в къщи около 18.30. Вечерята я приготвя мъжът ми. Детето ляга да спи около 19.30. Два пъти седмично аз я водя сутрин, вечер я взема леля и и стои при свекърва ми. Баща и я прибира. Чистене един път седмично през уикенда. Пазаруване в събота и сряда. През кратките ваканции си взема на смени отпуска, също стои при баба си. През лятото идва и майка ми. Два пъти седмично ходя на народни танци. Мъжът ми също има хобита, обикновено е зает вечер. Детето ходи също веднъж седмично на танци. Общо взето всичко е разпределено и организирано по минута едва ли не."

"Абсолютно възможно! Имам 4 коренно различни бизнеса, 2 от които международни и се налага да пътувам често. Съпругът ми много ми помага, за сметка на баби/рода, които са на принципа “Който си има деца, да си ги гледа”. 
Делнични дни ставам в 6:30, правя закуска, приготвям плодове, вода и следобедна закуска за сина ми (почти на 7 години, който е първи клас). Събуждам мъжете в 7:00 и им помагам, за да могат 7:20 да са излезли от къщи. След което пускам перални, подреждам в къщи, къпя се и в 8:00 съм в залата. 9:15 се прибирам, простирам, пускам нови 2 перални, душ, оправям се и 9:30 съм в офиса. Срещи, мейли, задачи. В 16:00 поръчвам продукти спрямо това, което съм предвидила да готвя и в 17:00 съм в къщи, за да посрещна малкия. До 18:00-18:30 пишем домашни или играем, след което приготвям вечерята (обожавам да готвя) с чаша вино и музика за разкош. 19:00-19:30 вечеряме, душ и най-късно 20:30 младежа е в леглото. До 21:30 си подготвям нещата за следващия ден, пускам перални, оправям след вечерята, чета книга или се чувам с приятелки. Душ и в 22:00 съм в леглото. Поне веднъж в седмицата се събираме с приятели в къщи или излизаме да хапнем. Пътуваме често със семейството ми и разполагам с достатъчно време за себе си. 
Преди години си наложих да направя животът си 30/30/30/10 и успях!"

Бележка: 30/30/30/10 значи 30% време за семейството, 30% за кариера, 30% социален живот, 10% лично време.

Шестте тайни на работещите майки

"Имам кака на 8г и дребосък на 3,6. За щастие НАЙ-НАКРАЯ успяхме да запишем дете в градината до нас (каката не успяхме), та честно казано се родихме. Каката също успяхме да запишем в училището до нас. Работим до 5, и двамата сме на 15-ина мин път до вкъщи, та варианти за взимане и водене - много. 
Още откакто се роди тя, си работех от нас - докато бяха бебета, ми беше по-лесно, но като попораснаха, и нещата се усложниха. И ето - 2 седмици сме с малкия вкъщи, аз работя от нас, защото имам дедлайн (правя един сайт и още куп странични неща покрай него), в цялата лудница обърках 500бр визитки, и се наложи да ги пусна втори път за моя сметка....Къщата е в щоо.. .годе задоволителен вид, чак чиста надали. Иначе сутрин аз ставам в 6:50, малкия и каката стават към 7:15, ядат, правя обяд на каката, защото този в училище е гаден и я боли коремче, след което, ако съм успяла да си направя сандвич, и е останало време, закусвам и аз, ако не - си го нося в работата. В 7:50 излиза единият от нас с каката, към 8 излиза и другия с малкия и хайде на работа :) И ТОГАВА следва най-хубавия момент - влизам в ТИХИЯ офис, защото има 1-2 колеги по това време, а и те не са в помещението, където съм аз, правя си едно хубаво кафе и - enjoy the silence! Иначе вечер направо не мога да усетя как изтичат тези 2,3 часа - сготвям нещо набързо(имам си мултикукър, който успешно ползвам от 4 год., лятото например го зареждам и излизаме навън, а после ни чака топла храна), през това време каката пише домашното по английски, малкия се мотка и ѝ пречи, след това вечеря, баня ред по ред, и гледам в 21ч и двамата да са в леглата. Да не забравя да отбележа, че и таткото помага много. До 22 са заспали, и тогава - идват моите 2 часа - ако имам сили - поработвам нещо частно, ако нямам сили, се просваме с мъжа на дивана, той ми гали крачката, аз пийвам винце, и благополучно към 1ч си лягаме."

За приоритетите:

"Ми според мен не е много трудно, честно. Понякога си слагаме сами някакви огромни цели, които побъркват майките, а реално никой не изисква всичко това - като например вечерята да е от 3 степенно меню, у дома винаги всичко да е измито и изчистено по конец, и т.н. После се чудим защо са толкова изнервени жените. 
При мен денонощието изглежда горе долу така - ставам около 6ч. (но понякога, ако ме мързи, си спя като пич до 7ч). Ако стана по-рано събирам кутии и правя нещо специално за училище на малкия, ако не, мажа един сандвич набързо. В 7:30 излизаме от вкъщи, в 16:30 излизам от офиса и към 5- 5:30 сме си у нас (зависи дали съм с кола или пеша). Сядам директно на компа и работя до около 19ч. тогава ако се налага излизаме за пазар, докато детето е на тренировка, ако съм у нас, почвам да правя някаква вечеря (ако е нещо по-бавно го правя преди да работя)... следват баня, разправии и към 11ч всички сме в леглата. Ако имам да правя меденки (това ми е един вид като втора работа), изкукуригвам и ги сънувам по цяла нощ и спя по 3-4 часа на денонощие, за да мога да си свърша ангажиментите. Гледам да не се филмирам, у нас винаги е разхвърляно, чинии за миене имам винаги..  Купчина от дрехи за пране имам от лятото... Имам приятелки в истерия, нервни, притеснени, защото не са сготвили, защото не са изчистили всичко по конец. Пука ми, че ми дреме, който му е зор може да хваща парцала.  У нас нямаме разпределени задължения, всеки цапа колкото може и чисти колкото може. Обикновено вечер ми се налага да готвя по 3-4 неща, за да има за ученика, аз следвам режим, правя за себе си, правя за общата вечеря... ама гледам да го приемам по-дзен и да не изкуквам и да го приемам като трябва, че ще изпуша. Изобщо не помогнах, знам, ама призовавам всички майки да си сипват и да отделят време да си го пийнат!"

"Напоследък все повече се замислям дали да си изготвя график, защото към момента имам такъв само в главата си. Работя от вкъщи. Ставаме около 8 аз и децата, обличане х3, тоалет х3 и 9-9:30 излизаме тримата, водя големия (4г) на градина и с малкия (2г) тръгвам по задачи (пазаруване, плащане на нещо и пр.), а ако нямам задачи се прибирам и работя до обяд. Като имам нужда да почина от лаптопа захващам домакинството. Обядваме с малкия и той продължава игрите, а аз или играя с него или работя ако не ме иска. Около 14-15ч го приспивам. Използвам времето, в което той спи или да спя и аз или да работя или да сготвя (което е най-наложително). У дома не е рядкост да поръчваме храна от заведения. Събуждам го в 17ч и тръгваме към градината за баткото. Ако е хубаво времето, оставаме тримата навън до тъмно, а ако не е се прибираме направо в къщи, те играят, а аз се въртя из кухнята да правя вечерята. Някъде измежду домакинските неща поигравам с децата. Вечеряме, баня и в леглото до около 22ч. Ако съм се захванала да работя, леглото се мести чак към полунощ, което е лошо за всички. Ако съм в кондиция, работя още 1-2ч след като децата заспят, но това е рядко. Пролет и лято времето след градина е изцяло за децата ми, не гледам работни имейли, не гледам съобщения от колеги. Отдавам им се - разходки, паркове, игри. Ценя много съня и почивката си. Имах периоди на крайно изтощение и се старая да не се повтаря. Има много дни, в които нямам свое време, време “сама”, защото държа да се наспя. Почивката е над всяко работно и домакинско задължение за мен."

Защо майките са перфектни в офиса

"Ставам рано, лягам късно, делегирала съм много задължения на другото родителско тяло. Само двамката сме, помощ нямаме от никого, а всяка втора седмица не се виждаме заради работният му график. Детето е научено да е самостоятелно от бебе. Сам се облича, мие, къпе, яде, поддържа си стаята и вещите, слага маса и т.н. 

Имаме постоянни графици и сложни схеми. Сменила съм приоритетите - домакинстването е последно. В камерата винаги има замръзена храна за спешни случаи. Правя всичко на принципа разделяй и владей. Всеки ден по малко и на части. 

Ако съм имала време и желание, гладя и качвам дрехите за седмицата на закачалки комплектовани за всички ни (отнема ми около 30-40 минути) - дърпаш една закачалка сутринта и си готов. Ако ли не - хващам каквото е най-отгоре и хуквам по задачи. 

Пазарувам почти всички онлайн. А и много неща правя през компютъра в движение. Това ми освобождава страшно много време.

Съвети:
- Забрави всичките си мании. Светът няма да свърши, ако чиниите са неизмити, а прането е на купчина върху дивана.
- Не си незаменима. Детето, мъжа, съседът....всички могат да го свършат. Няма да е перфектно, както ти го можеш, но е важен крайният резултат.
- Научи се да планираш седмица, месец, 6 месеца напред. Получаваш покана за детски рожден - веднага поръчваш подаръка и не го оставяш за последния момент въпреки, че събитието за след 3 седмици. 
- Улеснявай си живота - поръчвай храна за вкъщи, когато се налага, махни всичко пречещот ти и усложняващо ти живота. Има машини за всичко вече с отложени стартове и всевъзможни функции. Изхвърли всичко излишно и подреждай така, че с едно движение лесно да вземаш и връщаш всичко на мястото му.
- Почивай си! Усетиш ли, че си на ръба, просто зарязваш всичко и всички.

П.П. Излизам в 7 и се прибирам в 18 часа. С пътя, това ми е работния ден."

"Не знаех дали искам да работя по време на майчинството. За мен е напълно окей да се посветиш изцяло на детето си в това време и никога не бих си и помислила да величая работещите майки или да подценявам неработещите. 
Започнах да работя по малко, защото видях, че мога. Защото ми носеше удоволствие. Защото в точния момент излезна прекрасна оферта за мен, която прегърнах и не съжалявам. 
Работя от вкъщи, откакто той беше на 2 месеца. Дадох си шанс да разбера дали ще се чувствам добре и се оказа, че ми е приятно и благотворно. Изградих нещо като личен план, който гласеше да търся толкова работа, колкото е нужно, за да запълвам разликата между майчинството и заплатата, която взимах преди да родя. Това беше моята своеобразна цел, а резултатите ме караха да се чувствам изключително добре и откъм самочувствие.
Както е казала Vladislava, в началото беше по-лесно. Синът ми е вече на годинка и изисква много повече внимание. Дните си посвещавам на него. Запазих ранен час за заспиване за него - в 19ч. вече спи. Така имам време след неговото заспиване да поработя и да си легна и аз в нормален час. Той не е спирал да се буди по много пъти нощем и дори едно оставане до много късно не мога да го наваксам после дни наред. 
Приоритетите ми са подредени така: семейството, почивката, работата. Т.е. работя само тогава, когато нямаме нужда от семейно време и се чувствам свежа. Работата ми е креативна в по-голямата си част и не съм продуктивна, ако нещо не ми е наред.
Интересното при мен е, че всичко опира както до много добра организация, така и до усещането за свобода, импровизация и малко по-ларж график. Разписвам си задачите за целия месец още в началото и при нужда размествам. Има дни, в които не съм в настроение за нищо и просто мързелувам цял ден със сериали на дивана, докато дребното се катери върху мен. Голям кеф. Имам вечери, в които слагам слушалките и се потапям в работни процеси - това адски ме зарежда, но само ако го чувствам така. 
Двамата с мъжа ми работим от вкъщи и си поделяме почти всичката работа и гледането на малкия. Единствената разлика е, че той има много повече работа от мен и стриктно работно време."

5 идеи за работещи майки

За храната:

"Купувам неща, които стават бързо. Например кюфтета. Мятам ги на тигана и за 20мин има вечеря със салата. Омлет, гювечета, запеканка, преправям остатъци от други манджи, например от печено пиле с месото правя фрикасе. Имам заготовки за супи,замразен микс чушка, морков за супа, имам сложени малки бурканчета домати с магданоз. Аз си ги правя, не купувам замразени, а аз си ги консервирам за 1 ден лятото. Всичко това намалява подготовката. Имам сложен също паприкаж, с 4 яйца и миш машът е готов. Или събота варя пилешко. С едната част правя манджа на момента, а с друга обезкостявам и замразявам с бульон. Вадя, лук, картоф и някоя от заготояките и супата е готова за 30мин. 
Готвя лесни неща. Яхнии леща, грах, с пиле и картофи, също винен кебап или боб. Аз работя от вкъщи и дългата подготовка ми пречи, а не дългото готвене. Така че мятам един боб във фурната и след 3ч е готов на мозък :) 
Ако съвсем нямам време ядем пица от близката пицария, или в много краен случай купувам от витрина готова храна. Винаги предпочитам да взема карначе, кюфте или пържола, която да си изпечем набързо."

За помощта:

"Дупе знае 2 и 200; имам основна работа, която мога да работя и от вкъщи, което много ме улеснява. Мога да сготвя, изпера, простра, изчистя и т.н. през деня. Сутрин ставам в 6 и до 7:30 работя по втората ми работа; до 8:30 тр. да съм завела малкото на градина, големият е на 13 години, там ангажиментите са ми да го събудя и да има закуска/обяд, след това си поема по задачите. Вечер, след като заспи малкото, работя пак по втората работа, а ако не ми останат сили/време, наваксвам с нея през почивните дни. Ако тр. да ходя в офиса, става малко по-тегаво, но тогава викам на помощ свекърва ми, поне да вземе малкото от градина и да ме изчакат, докато се върна от работа; сега съм взела мама при нас (да е жива и здрава още сто години!) и ми е доста по-спокойно (не знам тя обаче колко дълго ще ни трае). Мъжът ми почина преди 3 месеца, всичко чака мен, това е. Като се налага, търся помощ, не ме е срам грам."

И в рими:

"Диво препускане е моят живот,
приличащ на смешен анектод !
Сутрин детето дивее, а косата ми скоростно сивее, сивее...
Трудно се обличаме, многократно се събличаме...
Как един ден не пожела мирно да застане и от спокойствието на баща си, поне мъничко да прихване ....
Щом в офиса стъпя - усещам наслада...
В главата ми в мигом нахлува приятна прохлада...
Но всичко приключва след час, може би - два, защото душата и сърцето започват да мислят за моята дъщеря :).
Но такава е майчината съдба на работещата жена :) !"

А когато мине този период, колкото и да е дълъг той, се случва нещо ей такова, което ни показва, че всичко си заслужава: