Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Валентина Вълчева

Българинът по принцип е много готин човек. Това е изконна човешка истина, която не подлежи на коментар и спор, освен в строго изолирани случаи на също толкова изконни дербита като например „Левски” vs. „ЦСКА”, софиянци vs. провинциалисти, българи в чужбина vs. българи в България, град vs. село, православни vs. мюсюлмани и още няколко подобни, в които едните не признават другите за баш българи или поне не на сто процента.

"Българин да се наричам" е трудна работа по принцип. Иска си се особена нагласа на ума. Ние сме по-по-най-мега-турбо-гига-съвършени, само дето светът, съдбата, Господ, Дявола и въобще цялата шибана Вселена са против нас. Всички заедно! Иначе досега да сме ехей… ! И най-вече ние сме добри. Ние сме душата на света. Ние сме солта, пиперът, олиото и оцетът на Земята. Светът го има само заради нас.

Пак казвам – спор няма!

Райчо, който не стана мой

937d96879d6edd9b329e7774b441a1f4 XL

Пусто обаче наоколо щъкат някакви натрапници, които ни дишат въздуха. Не бе. Това, че ги мразим и в червата си, не ни прави по-малко готини, нали… И въобще не е вярно, че имаме предразсъдъци! Ма хич даже! Да, де. Мразим циганите, гейовете, помаците, мюсюлманите, чернокожите, азиатците, руснаците, американците, турците… Пропускам ли някого? Сигурно. Все едно! Но това не са предразсъдъци, нали… То си е в човешката природа да мразиш. Иначе сме си бели и добри. Душичките ни чак скърцат от чистота и свежест.

Вчера едно дете на две годинки изчезна. Вече денонощие го търсят. Естествено, това е новина. И естествено, тя е коментирана. Коментирана, но как?

Voila, казано на чист български! По коментарите ще ги познаете, ако мога леко да перифразирам израза. За иначе гордите представители на българското човечество едно дете по презумпция е ненужно заради етническия си произход. Той, дето отглежда собственото си отроче до 40-годишна възраст, че и по-дълго, смята, че не дължи съчувствие и съпричастност на едно 2-годишно дете, просто защото... Причината е без значение. Няма значение дали ще отречеш стойността на един детски живот заради етноса му, заради религията му, заради цвета на кожата му, очите му, името му… Безумно е. Дебилно е.

Не обичам тълпата

54410200 1313513978773813 2069725794841657344 n

Не е българско, м? Ама… човещинка, а уважаеми?!

Ами не. Всъщност не е човещинка. Човещинка е да се оригнеш. Да кихнеш. Да пръднеш, ако щете. Но да махнеш с ръка и да отпишеш едно дете не е човещинка, то и животинско не е. За да претендираш за човешки статут, се иска доста повече от това да ходиш на два крака и да пишкаш в тоалетна чиния – това и котката ми го може. И да овладееш словото не стига – трябва да овладееш доста по-сложната материя на мисленето, а това, очевидно, не е по силите, възможностите и вкуса на всеки.

Нашего брата може с кравешки влажен поглед да се сополиви над фотошопирана снимка на слон, пренасящ малко лъвче, но не е способен да види трагедията на едно дете, само защото то е с грешния цвят на кожата, родило се е в грешното семейство. C’est la vie!


Препоръчваме ви още:

Как участвах в етническата интеграция

Черно-бялата съдба на пъстрите деца

Васко Белия

Автор: Мария Пеева

- Гледа ли “Да напуснеш Невърленд"? Филмът за Майкъл Джексън? - ме попита една приятелка вчера. Отговорих, че не съм. Не искам да си го причинявам. Цял живот ми е бил идол този човек, не желая да се разочаровам. Нали знаете - за мъртвите или добро, или нищо…

 - Гледай го. - тя настоя. - Не заради него, даже не заради децата. Заради майките го гледай.

Гледах го и разбрах какво има предвид. Няма да ви преразказвам филма, нито емоцията от него, ще фокусирам на това, което най-много ме разтърси.

Майките.

Когато стане дума за педофилия в този вариант (“класическият”, не виртуалният), винаги си представям, че жертвата е неглижирано дете. Дете, което няма подкрепа и разбиране в дома си, което търси обич на друго място и попада на неправилния човек. Преди време превеждах един страхотен филм “Спотлайт”, в който става дума за ужасния скандал със свещениците педофили. Покрай него се зарових доста в темата. Всички психолози твърдят, че жертвите обикновени са деца от нефункциониращи семейства, в които има някакъв сериозен проблем. И колкото и да е ужасен фактът, че някой се възползва от тези деца в нужда - било от обич, било от грижа - в известна степен това звучи и някак успокояващо за обикновения родител като мен. Ето, мислиш си, моите деца не са застрашени, защото им обръщам много внимание, защото следя какво се случва с тях, защото сме нормално семейство.

Как "опитомяват" децата ни и ги превръщат в сексуални играчки

141bc280a143aace03650e1e3d0f5112 XL

Всъщност не е така.

Най-голямата слабост на майките е, че обичат децата си. Толкова много ги обичат, че когато някой ги харесва и им обръща внимание, те не могат да си представят, че може да има користни цели. Особено когато този някой е личност с авторитет и добро име, чаровен, обичан, обожаван човек. Пък дори да не е мегазвезда, а свещеник. Или любим футболен треньор. Или най-якият учител/възпитател на света. Или съседът, който играе с момчетата и ги учи на всякакви готини “мъжки” неща.

Педофилът е симпатичен човек. Не му пише на челото "звяр". Не изглежда опасен, дори напротив, чаровник е. Той е човек, който умее да се харесва, и то първо на майките. Толкова много им влиза под кожата, че не допускат в съзнанието си лоша мисъл за него. И как биха могли? Той обича децата им по същата причина, по която и те самите ги обичат - защото са толкова мили, сладки, талантливи. Не е ли логично да им обръща толкова много внимание? Та те просто са родени да бъдат обичани.

Наивността е опасна, невинността също. Не ме разбирайте грешно. Самата аз предпочитам да си остана наивна в някои отношения. Да не забележа нечие заяждане, прегрешение или дори обида. Да запазя вярата си в доброто. Но когато става дума за деца, няма място за наивност. По-добре да сме мнителни дори в крайна степен. Един от съветите на специалистите по компютърна безопасност е:

Ако инстинктът ви подсказва, че нещо в даден профил не е наред, то най-вероятно не е наред.

Този съвет спокойно може да се приложи и в реалния живот. Ако някой възрастен в обкръжението на детето ви притеснява, не се самообвинявайте в мнителност, не рискувайте, не му давайте шанс да докаже, че няма лоши мотиви. Не му давайте достъп до детето. Нищо, че е много симпатичен, че има деца и семейство, че някой го препоръчва, че е фигура с авторитет. Детето няма работа да остава насаме с него. Точка.

Жертвата на педофила

35340df47ecbcf8c8e53d578536ee1c9 XL

Преди време едно от момчетата ми поиска да ходи на частни уроци. Намерихме препоръчан специалист. След първия урок синът ми каза: “Мамо, много е странен този учител и не искам да ходя при него. Посрещна ме по пижама.” Най-вероятно учителят е съвсем нормален и просто се е успал за урока. Но повече не го заведохме. Има ли дори минимален риск, детето няма работа там. Стане ли дума за педофилия, предпочитам да съм дребнава и подозрителна. Предпочитам дори да съм лоша майка, каквато станах, когато си прибрах от един лагер друг от синовете ми, пак заради съмнения, слава богу неоснователни. Но ако се наложи да взема подобно решение, бих го направила отново. И отново, и отново.

Няма нужда да чакам доказателства, че някой е престъпник, защото тогава за детето ще е късно и травмата ще е нанесена. Разчитам на превенцията.

Какво правим у дома?

1. Учим децата от малки кои са частите на тялото и кои от тях са интимни.

2. Обясняваме им от малки, че никой няма право да докосва телата им.

3. Учим децата да споделят какво се случва с тях в градината, на училище, на спорт, на лагер, какво ги кара да се чувстват особено и некомфортно.

4. Не им се караме никога, когато споделят каквото и да е с нас, дори някакви бели. Никога. Караме ли им се, те спират да споделят.

5. Учим децата да не вярват сляпо на възрастните, дори на близки хора, дори на учители, дори на роднини. Учим ги, че и големите хора правят грешки, и големите могат да са лоши. Това, че някой възрастен казва нещо, не значи, че детето трябва да го изпълни.

6. Ако имам притеснения за някого, прекратявам контакта на детето с него незабавно. Не търся доказателства. Не разпространявам и слухове, разбира се, защото човекът може да е невинен.

7. Не карам децата да са любезни с възрастни хора, които не харесват. Не ги карам да целунат тази леля, да гушнат този чичо, само защото са мои приятели и аз ги харесвам. “Дай прегръдка на еди кой си, виж каква количка ти подари” у дома не е приемлива фраза.

8. Ако децата са на лагер, екскурзия, пижамено парти се чуваме всеки ден, поне веднъж. Имаме си и парола за случаи, когато детето има нужда от помощ, но не може да каже.

Планът Х

5ab529a5ebdeee2caf2312423d91adb3 XL

9. Синовете ми са предупредени, че не всеки човек, който е добър с тях, има добри намерения.

10. Предупредени са също, че ако някой им каже да пазят тайна от нас, трябва веднага да ни кажат и ние няма да им се караме, нито ще ги предадем. Казала съм, че тайните от родителите са опасни. Казала съм, че в каквото и да се забъркат, ние винаги ще ги защитим.

11. Когато има случай в новините или гледаме филм на подобни теми, ги обсъждаме дълго и широко. Децата, които растат в саксия и не знаят за ужасните неща, които се случват с други деца, стават много лесни жертви, защото не очакват никой никога да им навреди.

Да, мнителна съм, когато става дума за децата ми. И не съжалявам за това, нито имам намерение да се оправдавам.

А относно филма за Джако... За мъртвите добро или нищо, нали? Всъщност целият цитат е:

За мъртвите - добро или нищо освен истината.


Препоръчваме ви още:

Планът Х

Чат с малолетна

Тийнейджър, който споделя

Автор: Янка Петкова

Навръх 8 март Барбара и Франческа (вероятно кръстени на героини от някой сериал) се хващат за косите. Не става много ясно защо, но като че ли в дъното на нещата е момче. Момичетата обикновено се бият заради момчета. Минава възпитател, вижда вкопчените една в друга девойки и решава да ги разтърве. Голяма грешка! Защото в опита си да направи добро, прибягва до непозволени средства и удря по главата Барбара, която според майка й „има нерви“. Възпитателят вече е уволнен дисциплинарно и вероятно никога повече няма да се намеси, ако стане свидетел на бой. Неприемливо е да ползваш юмруците си срещу деца, макар майката на другото момиче да го смята за „командно“ (сигурно имайки предвид хуманно). Впоследствие разбираме, че Барбара е със специални образователни потребности, с нея работи ресурсен учител. Като че ли в ловешкото училище „Св. Св. Кирил и Методий“ са направили всичко необходимо. Интегрират дете със специални образователни потребности, приютяват го от 8 до 16 часа и на практика го отглеждат, защото майка му не се справя. Това не е първата подобна проява на ученичката, но с нея продължават да работят. Какво друго им остава да правят? Нали ако решат да я изключат ще се вдигне вой до Млечния път, че се дискриминира дете с проблеми? Разбира се, Барбара, на която денят ѝ минава в училището (и може би това е по-добрият вариант) има профил във фейсбук. Сама е публикувала видеото от боя, услужливо снимано от съученик, дори е написала коментар, доколкото ѝ позволяват знанията: „Обърнете фнимание на този учител как бие фместо да ги растърве“. Не знае кога се пише „в“ и кога „ф“, но може да качва клипове и да насъсква срещу учителя, въпреки специалните си уж потребности.

Докато в Ловеч „празнично“ си скубят косите, в Габрово женският бой е професионален. Там се разменят удари от бокса, защото едното от момичетата, участвало в сбиването, тренира този спорт. И него го знаят. Не му е пръв случай. Съучениците на боксьорката твърдят, че е агресивна и „повечето пъти решава нещата с бой.“ Училището е взело „мерки“ – порицали са я, разгледали са ѝ поведението, както твърди директорът на ПГТ „Пенчо Семов“, където учи момичето. На педагогическия си съветник девойката обяснила, че не е имала намерение да стига до саморазправа. И всичко е наред. Не е имала намерение, но си е осигурила „оператор“, който да заснеме поредното ѝ „спортно“ постижение. За родителите ѝ информация няма, но можем да допуснем, че са много изненадани от поведението на детето си. Така става обикновено, изненадват се, защото нямат никаква представа какво правят децата им.

"Момичетата не се бият"

8512bb1c94905d79023a6ae75b805b74 XL

Ден по-късно в Пловдив момиче наръгва друго момиче с нож. В този случай, за разлика от предните два, причината е ясна – заради дъвка. Едното много мляскало и изнервяло другото. Конфликтът по този „сериозен“ повод започва в началото на учебния ден и ескалира през междучасията с „обидни реплики“ от двете страни. В училището отново вземат мерки – изпращат едната десетокласничка при педагогическия съветник. Какво са си говорили не е известно, но явно не е имало ефект, защото на излизане от кабинета на съветника въпросната девойка пресреща съученичката си с нож и ѝ „нанася порезна рана“. Ножа взела предварително от столовата, за да си „обели ябълката“. Срещу ученичката от пловдивското СОУ „Св. Климент Охридски“ е образувано досъдебно производство. За родителите на побойничката отново няма информация, но едно е сигурно – в тяхното семейство мразят да се мляска.

Какво им става на момичетата? Нищо ново. Не би трябвало да се чудим. Те са пометени от същата вълна на агресия, която залива и момчетата. Има няколко неща, които се набиват на очи, при подобни случаи. Агресията не е внезапна – тя е изпипана – осигуряваш си човек да снима, обмисляш евентуалния терен, водиш си публика. Агресорите традиционно са деца, на които никой вкъщи не обръща внимание. Родителите им са все изненадани от поведението на тяхното иначе толкова добро дете. Всъщност те нямат никаква представа какво е детето им, защото отдавна не са го поглеждали. Ангажиментът им към него стига до осигуряването на някакъв жизнен стандарт, който да му позволи да ходи нахранено и облечено на училище, да има телефон, на който да цъка и да не ги занимава, докато те самите, изтощени от поредния ден в досадната си работа, зяпат сериали или също като детето си висят във фейсбук. Не е изключено дори да коментират други подобни клипове и да се възмущават от възпитанието на някои днешни деца.

5 неща, които НЕ Е добре да правите,
ако детето ви е жертва на насилие

ba0de4516e0eb74cc70e755ba1f8371d XL

Училището, въпреки усилията които полагат учители, психолози и педагогически съветници, е безсилно. То е поставено в ситуацията на наблюдател, който може само да регистрира агресивното поведение и като че ли най-силното му оръжие е порицанието, освен при някои по-брутални случаи, когато се стигне до преместване. То, на практика, е обезоръжено.

Да не се заблуждаваме – превенция на насилието, въпреки голямото говорене, няма. Детските педагогически стаи са долу-горе в позицията на училищата – регистрират насилието без да имат някакви сериозни инструменти да му влияят.

Има и неправителствени организации, разбира се. Те също работят по превенцията на насилието сред децата. Често четем за поредния проект по темата. Ентусиазъм има, но невинаги има наистина професионален ресурс, с който този проект да се реализира така, че да има ефект от него. По този повод попаднах на едно видео в ютуб (всъщност търсех видеото по един от случаите) и то изскочи. В клипа една много симпатична тийнейджърка коментираше насилието сред момичетата и даваше някои съвети: „Днес искам да си поговорим за агресията при момичетата, което ми е любимото нещо на планетата Земя.“ – така започва „разговора“ момичето. Сигурна съм, че „любимото нещо“ е казано в кавички. Съмнявам се, че по-голямата част от аудиторията ѝ, ще ги долови. След това въведение девойката споделя някои свои наблюдения. Едното беше, че момичетата най-често се бият заради момчета. Много артистично пресъздаде евентуалния диалог между съперничките, най-често споменаваната дума беше „парцал“, и накрая заключи, че вместо да се бият една друга, най-добре да пребият гаджето, което лъже и двете. Видеото, както личеше, е създадено по някакъв проект. Намерението е добро – някой твой връстник да ти обясни колко тъпо е едно момиче да бие друго. Ефектът от него – противоречив.

Мълчанието е вик за помощ

f41bf091a4e18f2312495cc0e975d9f7 XL

И още нещо ми прави впечатление – жертвите най-често твърдят, че вече са добре и нямат никакви проблеми. И това мога да разбера. Те са в среда, в която се стремят да си запазят мястото. В тази среда мрънкалата не се котират. „Портите“ – също. Разприказваш ли се, си аут. Наказан си с всеобщо отхвърляне. Нормално в тази възраст. И се превръщаш в аутсайдер. Децата си дават сметка за това и мълчат или казват привидно весело: „О, вече нямам никакви проблеми.“ Всъщност проблеми имат и те ще се задълбочават с времето. Най-вероятно с тях ще трябва да се справят сами или да не се справят.

А момичетата, които са им причинили всичко това, продължават да висят в социалните мрежи и активно да чатят, нищо, че едва си пишат името. Възхищават се на поредния як клип, в който някоя супер готина мацка раздава ритници, чупи вратове и показва среден пръст на всеки срещнат. И мечтаят като пораснат, да станат същите големи кучки.


Препоръчваме ви още:

За децата с проблемно поведение - нашите и чуждите

Детето - жертва

Имат ли децата право на лично "виртуално" пространство?

Автор: Манол Пейков

За всички, които продължават да смятат, че само ние в България не ги доизмисляме нещата.

В Лондон съм. В малък хотел от семеен тип, на улица с още трийсетина подобни хотела, в непосредствена близост до зала "Олимпия", където се провежда традиционният панаир на книгата.

Стаята е неголяма, но пък с двойно легло (такава си избрах), а банята тясна, но пък прясно отремонтирана.

Малко кръгло сапунче и две пакетчета шампоан ме чакат на леглото. Значи ще се къпя, какво друго.

Влизам в душкабината с прясно разопакован сапун в едната ръка и неотворено пакетче шампоан в другата.

Оглеждам се за рафтче. Няма. Издатък в плочките? Бабунка? Пукнатина? Равна плоскост на ниво, различно от пода?

Не, не, не и не.

Прехвърлям шампоана в ръката със сапуна, пускам водата, намокрям се и след известно размишление спирам водата, за да се насапунисам.

Но къде да оставя шампоанчето?

Няма къде, освен на земята.

54728411 10157204751100152 1252295717712560128 o

Автентична снимка "за по-добро ориентиране в лабиринтите на текста".

За мен това не е вариант по две причини. Първо, при моя телесен обем навеждането в подобна по размер кабина е трудноосъществимо; изправянето още по.

Второ, ваничката под краката ми е бяла. Шампоанът също. А аз съм късоглед. Никакъв шанс да го намеря, дори клекнал. Освен опипом.

Затова извършвам чудеса от храброст и успявам да закрепя пакетчето с шампоана на чомпи (под ъгъл), като основата му е лекичко подпъхната в мъничката цепнатина (единствената в цялата кабина) между крана и плочките.

Разбира се, докато се насапунисвам пликчето пада. И изчезва.

Нищо. Ще го вдигна. Но първо да отмия сапуна.

Хващам крана и завъртам. Върти се само насапунисаната ми ръка. Кранът е от онзи самозатягащ се тип, дето изисква известна сила, за да се отвинти.

Обръщам се, отварям вратичката и, целият насапунисан, достигам мивката. Слава богу, че банята е малка. Така поне мивката не е далеч. Измивам си ръката. Връщам се и пускам душа.

Докато водата се излива върху мен приклякам неловко и с търсещи пръсти обхождам пода сантиметър по сантиметър. Най-сетне намирам шампоанчето. Изправям се.

Сега остава да го отворя. Но сапунът е в лявата ми ръка.

След известно объркване изведнъж ми светва: едно от предимствата да си едър е, че самият ти можеш да послужиш за рафтче.

Слагам сапуна на рамото си.

Опитвам да отворя пакетчето шампоан с пръсти, но материалът е твърде здрав. Не става.

Сещам се, че някъде в ъгълчето трябва да има перфорация, която да улесни нещата.

Търся я с късогледите си очи. После - направо с пръсти.

Едно ъгълче. Две. Три. Четири. Пет. Шест. Седем. Осем. Няма повече ъгълчета.

Не се отваря.

Трябват зъби.

Разкъсвам го като хиена сухожилията на антилопа гну. Право през средата. Не че можеш да контролираш мястото на разкъсване, особено когато няма перфорация и използваш зъбите си.

Ловко събирам разтеклия се шампоан и го мятам връз главата си. Поне мирише добре.

Без много-много да се замислям, отварям вратата и, мижейки с едното око и примигвайки като нощен светофар с другото, хвърлям пакетчето в мивката.

Търкам, мия, излизам, загръщам се с две кърпи, развръзката е щастлива.

Утре пак. Но какво ми пука? Вече съм старо куче.

*Заглавието е на редакцията.


Препоръчваме и още:

Залцбург и защо Моцарт ни прокле

Малки гръцки хроники

Лондон, винил и караоке

Когато жената е в токсични отношения с партньора си, невинаги може да забележи, че ежедневно е подложена на психически тормоз. Ако той я бие или обижда, насилието отчетливо се откроява в отношенията им. НО може да бъде и скрито. Точно такъв вид насилие е неглектът (neglect - пренебрегвам, занемарявам, изоставям, не обръщам внимание, не се грижа, нехая).

Скритото насилие е като отрова, към която организмът ни постепенно привиква. С времето може да се адаптираш към разрушаващото й действие. Макар да има последствия за организма, той си изработва толерантност към нея. Външните проявления при жената подложена на неглект могат да бъдат различни – прекъсване на менструалния цикъл, наддаване или загуба на тегло, анорексия или булимия.

Според психолозите на фона на тази „адаптация“ тя може да развие различни заболявания – рак (когато партньорът постоянно ти натрапва чувство за вина); астма (когато се задъхваш в отношенията си, но не можеш да излезеш от тях, защото нямаш сили да го направиш); грип и вирусни инфекции (психологическото насилие поразява имунитета); паник атаки (кръвното налягане се повишава при контакта с мъжа-неглектор, а когато го няма ти се вие свят до припадък); обострят се обсесивно-компулсивните разстройва; появява се депресията; обострят се хроничните заболявания.

Психическият насилник

085648ceec5136f96a922e7f5da3f7b0 XL

Мъжът-неглектор има нужда точно от това. Той изпитва наслада от страданията и болестите на партньорката си. Дори повече. Манипулира я, с цел придобиване на пълна власт над нея и тотален контрол над мислите ѝ. За да придобие този контрол, неглекторът се стреми да направи жертвата си абсолютно безпомощна, безсилна, болна в прекия смисъл.

Неглектът е вид психологическо насилие, в което жертвата бива тормозена бавно, до смърт. Скритият мъчител не смята партньора си за човек, а за същество с определен набор от функции – битови, сексуални, емоционални, материални.

Как действа мъжът-неглектор

- целенасочено търси у партньорката си някакви болести и се опитва да ги „лекува“. Последствията може да бъдат необратими.

- лишава я от медицинска помощ, смятайки я за нещо излишно;

- лишава жената от храна, без да ѝ я отнема пряко, а като я принуди сама да се откаже или не ѝ оставя избор: „Как можеш да я ядеш тази гадост?“; „Не знаех, че си толкова гладна.“; „Това е скъпо.“ (дори когато става дума за съвсем тривиални продукти).

- прехранва жертвата си;

- убеждава я, че иска деца от нея, но след сексуален контакт я принуждава да пие таблетки, които вредят на организма ѝ;

- може да ѝ причини простуда, като я остави да го чака в студена кола с часове или я изнудва да носи къси поли в студено време, знаейки, че това може да я разболее;

- принуждава я да си прави пластични операции;

- равнодушен е към здравословните ѝ проблеми; избягва я, когато е болна, не ѝ помага и се присмива на състоянието ѝ;

- лишава я от нормален сън;

- подлага я на социална изолация, настоява да се премести в друг град или държава; не ѝ дава възможност да общува с приятели и близки;

- манипулира я от позицията на по-силен – „Трябват ти пари за изследвания? Ако се държиш добре, ще си помисля.“

- игнорира временните забрани за секс – когато има противопоказания за сексуална близост след операция или раждане;

- заплашва здравето и живота на партньорката си.

Как да разпознаем токсичните връзки и да се предпазим от тях

8d047b09516955b0b5949fbe060277c1 XL

Под силното влияние на своя потисник жертвата невинаги може да прецени това като морално или физическо насилие. Тя няма сили да види обективно реалността и да разбере какво се случва с нея. Изгубила се е в отношенията, разтворила се е в партньора си, превърнала се е в негово нарцистично продължение, вече не е автономна личност.

Въпреки тежките последствия, изход има. Професионалната намеса може да помогне на жертвата да открие пътят към себе си, към възстановяване на самооценката си, с внимателно отношение към собствените потребности и ценности и съзнателен избор на партньор в бъдеще.

Източник: b17 


Препоръчваме ви още:

"Истината трябва да се знае."

Имаш ли нужда от помощ?

Аз, жертвата

 

 

Ивз Андонова е една прекрасна млада дама, с която споделяме филмови страсти в любимата ни бутикова група за кино Cinema Lovers. Представете си изумлението ми, когато открих, че имаме и общо новогодишно обещание - ДА ТРЪГНЕМ НА ФИТНЕС. Е, Ивз не само го направи, но и така го е описала, че се смях, докато коремните ми мускули се стегнаха, все едно съм направила поне сто и петдесет преси. И въпреки че е толкова смешно написано, по някакъв странен начин, е и мотивиращо. Та може би и аз ще изпълня новогодишното си обещание. Най-после.

„Край! Ще изпълнявам новогодишните си обещания! Аз съм силна и независима жена! Мога да управлявам бормашина, раницата ми тежи поне 7 килограма и съм убивала хлебарка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на палатка, подминавала съм разпродажба на кецове и съм ходила на дискотека в Перник. Аз съм върхът. Айде, влизай вече.“ - Всичко това ми минаваше през главата, докато стоях пред вратата на залата, от която се разнасяха пъшкания като в порно филм, а аз с долепен нос на стъклото, досущ като тригодишно хлапе на автобусен прозорец, в същия момент усетих грубо побутване отзад. Обърнах се, за да споделя обоснованите си с аргументи възражения и очите ми се срещнаха с бицепсите му. Не мога да ги опиша и съм сигурна, че и авторът на Еклесиаст, Робърт Бърнс и Майн Рид не биха успели. Може би би успял Микеланджело (художникът, не костенурката нинджа), възползвайки се от скулптурните си умения.

Същият, който осъществи бутването, ме съзря, свеждайки поглед, избоботи нещо нечленоразделно и ме подмина. Почувствах се като седмото джудже пред Левиатан. Все тая, де, после в залата не се почувствах по-добре. А сега да не ви обяснявам как се чувствам. Разбрах, че имам мускули, за които не подозирах, че съществуват, но по-лошото е, че и те самите не подозираха битието си. Та какво исках да кажа? А, да. Изводът от днешния ден е, че силните хора не свалят други хора. Те ги вдигат и удрят в земята за максимално въздействие.

Фитнес ли? Мама вече е атлет

e17c186eb9077cbeac8526f7738e2917 XL

Ден 3

Всички се снимат в залата, аз ще се снимам пред нея. Не за да си покажа жълтите чепици и тениската с логото на Батман, а защото като вляза вътре, Великия инквизитор а.к.а. инструктор ще ме емне на пътеката и веднага след това ще ме застопори на машината на Луцифер, оная за дупе и бедра, обяснявайки ми за двуглавия мускул и колко е красив, като се вижда. Няма да ме изпусне от поглед, където и да отида, крещейки с над сто интонации, обозрими дори за глухото ми ухо: "Давай, момиче! Можеш! К'во каза, че си била в спортното ли? Шах ли си тренирала? Айде, още петнайсе коремни! Усучи се! Да не си от дърво! Никаква вода! Никаква вода, КАЗАХ!". Треньорът по бокс беше като кръстницата вълшебница в сравнение с Инквизитора, заради когото успявам да вися в залата повече от час. А през главата ми дори не прелита мисъл да се откажа, щото знам, че ще ме намери и ще ми изкрещи под балкона: "Пъзло! Мекушаво шубе такова! Ще видиш tensor fasciae latae на кукуво лято!"

Ден 4

Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 5 дни без вода, 60 без храна, 20 без сън, но само 3 без шоколад. Ако удържа фронта до утре, може да кандидатствам за рекордите на Гинес, а TLC да направят предаване за мен. Явно всички във фитнеса са забелязали постижението ми, защото вече ми промърморват по едно "здрасти", а Инквизитора ме попита какво ям, но после се сети, че е 8 март, тръгна да ми честити и забрави какво ме е питал. Но беше толкова благосклонен към мен, че рискувах да снимам уредите за мъчение (е, скришно и на излизане, ама к'во пък). 

Човек и добре да живее, тръгва на йога

beded5272d48bc02bc6b093086c287c2 XL

Ден 6

В събота вечерта все пак си отчупих малко от една шоколадова торта, защото ако започнеш да сънуваш как се къпеш във вана, пълна с шоколадов мус, е добре да изядеш малко шоколад, иначе рискуваш след седмица да се събудиш и да осъзнаеш, че стържеш със супена лъжица дъното на еднолитров буркан нутела, който в пристъп на вдъхновение си закупил от супермаркета, за да каляваш волята си, а не заради слабост, както си мислите. Това се нарича "ефект на дебелата пеперуда" и не е нужно да казвам колко е опасен. Не успях да питам Инквизитора какво мисли по този въпрос, защото тъкмо докато се пънех на едната машина за разчекване, която се казвала абдуктор, един момък се опитваше да проведе разговор с мен за това, че забелязал, че слушам албума Carnivore Sublime на Benighted, блесвайки с твърдението, че Rammstein са чалгата в метъла, също като Amon Amarth. И в този момент Инквизитора, пристигайки в лек тръс, го помете, наведе се над мен и викна: "Я, кажи к'во ядеш?". Аз твърдо отвърнах: "Не ям шоколад!", на което той махна грациозно, използвайки pronator quadratus и flexor retinaculum и заяви: "Месо. К'во месо ядеш?". Аз изведнъж открих колко интересни пукнатини има по тавана и смотолевих бързо: "Неяммесо". Инквизитора ме погледна леко объркано, наведе се още малко и попита: "Не чух, к'во каза?" - и аз повторих. Тогава видях трансформация, на която би завидял всеки терминатор модел Т-1000 - лицето му премина от леко втечняване към твърдо състояние, цветът се промени в свръхздравословно зачервяване, една вена изскочи и запулсира на челото му, а очите му от кръгла форма придобиха леко азиатски вид. Ако беше променил и очертанието на зениците си, щях да го призная за вечни времена или да се притесня, че предозирам със зяпането на "Досиетата Грим". За мой късмет точно тогава го извикаха в другия край на залата, а аз приключих и си тръгнах, измъквайки се като истинска нинджа. Сега се подготвям психически за срещата утре. Мисля, че ще е неописуема.

Основна снимка: Ивелина Чолакова от личния архив на Ивз


Препоръчваме ви още:

Не яж, поти се и обличай

Животът на 30+-годишната жена

Суета

 

Новият закон изисква 10 задължителни ваксинации

Италианските деца няма да могат да посещават училище, ако не докажат, че са ваксинирани. Крайното решение е финал на месеци национален дебат по темата за задължителното ваксиниране.

Родителите рискуват глоби на стойност 500 евро, ако изпратят на училище неваксинирано дете. Децата под 6 години няма да бъдат допускани до училище и детска градина. Децата между 6 и 16 години не могат да бъдат лишени от образование, но родителите им ще бъдат глобявани.

Новият закон е последица от вълната със случаи на морбили. Крайният срок това да се случи трябваше да е 10 март, но беше удължен до понеделник. Правилото е просто: Няма ваксина, няма училище.

Има ли ефект законът?

Новият закон беше въведен, за да се вдигне нивото на ваксинация в Италия, което е под 80 % при препоръчаните от СЗО 95 %. По данни на италианските власти след въвеждане на закона броят на ваксинирани деца, родени през 2015 г., се е вдигнал почти до 95 %.

95 % са нивото, при което се задейства така наречения стаден имунитет - когато достатъчно голяма част от населението е ваксинирана, за да бъдат защитени тези, които не могат да бъдат - бебета, хора с хронични заболявания.

Миналия месец нашумя случай с осемгодишно дете, което се възстановява от рак, но не можа да се върне в училище в Рим. Детето е лекувано от левкемия, но тъй като в училището му има голям брой неваксинирани деца, включително няколко в класа му, рискуваше да се зарази.

Междувременно от Facebook също обявиха, че ще вземат мерки глобално, за да се ограничи разпространяването на подвеждаща информация от антиваксърите, а YouTube свалиха рекламите от популярните антиваксърски видео-канали. Напомняме, че в Европа по данни на СЗО през 2018 г. имаше 82 596 регистрирани случая на морбили и 72 смъртни случая - всички те напълно предотвратими с ваксиниране. Тук може да видите епидемиологичните данни за Европа за заболяванията, изцяло предотвратими с ваксини.

Отказът от имунизации сред главните опасности за 2019 според СЗО

a97842d1611fcad5705a952b9c2c79ba XL

Защо родителите не имунизират децата си?

Антиваксърското движение нараства глобално през последните години, като предизвиква тревогата на СЗО. Отдавна опроверганият доклад на Андрю Уейкфилд е причината за повечето страхове на родителите, което води до отказ да се ваксинират децата и сериозен риск за общественото здраве. Г-н Уейкфилд изгуби лекарските си права, след като измами обществото, твърдейки, че има връзка между ваксината за морбили, заушки и рубеола и аутизма. Това твърдение той обоснова с резултатите от изследванията си върху 12 деца без никакви научни доказателства, които да подкрепят тезата му.

Каква е истината?

Изданието Annals of Internals Medecine оповести данните от мащабно проучване на над 600 000 деца, проведено по поръчка на датското правителство, на тема "Връзката между ваксината срещу морбили, паротит, рубеола и развитие на аутизъм: национално кохортно изследване"

„Ваксината МПР не причинява аутизъм.“ - така обобщи данните от изследването един от неговите автори - Андерс Хвиид. Ето и повече за самото проучване.

Ваксини и автоимунни заболявания

47ab0225f9c5e32d052e6b9f4fb07fea L

Цел на изследването:

Да се установи дали ваксината МПР увеличава риска от аутизъм при деца, подгрупи деца или в периоди от време след ваксинацията при ваксинирани деца.

Участници:

657 461 деца, родени от датски майки в Дания в периода 1999 г. до 31 декември 2010 г.

Период на проследяване на децата: от 1-годишна възраст до 31 август 2013 г.

Измервания:

Използвани са датските регистри на населението за свързване на информацията за поставени ваксини МПР, поставени диагнози за аутизъм, други детски ваксини, анамнеза за аутизъм и рискови фактори за аутизъм за децата в кохортата. 

Анализът на изминалото време до диагнозата аутизъм с регресия на пропорционалните опасности на Кокс е използван за оценка на рисковите съотношения на аутизма (състояния от аутистичния спектър) според ваксинационния статус на МПР с корекция за възраст, година на раждане, пол, други детски ваксини, анамнеза за аутизъм и рискови фактори за аутизъм. Направени въз основа на оценка на риска от развитие на състояние от аутистичния спектър.

Резултати:

По време на 5 025 754 човеко-годишни (човеко-години е коефициент на заболяемост, при който е използвана закономерността, че индивидуалното време в риск най-често се измерва в години. Например петима души всеки, от които е наблюдаван в продължение на 3 години ( без да е установено заболяване) генерират обща продължителност на време в риск от 5 х 3 = 15 „човеко-години”, съответно 20 души проследявани в продължение на 1 година също правят 20 „човеко-години” в риск.) проследявания, 6517 деца са били диагностицирани с аутизъм ( 129,7 на 100 000 човеко-години). 

Сравняването на: МПР-ваксинирани с МПР-неваксинирани деца доведе до напълно коригирано съотношение на опасност от аутизъм от 0,93 (95% CI, 0,85 до 1,02). Т.е.:

Не е установен повишен риск от развитие на аутизъм при ваксинираните спрямо неваксинираните.

Когато фактите говорят, антиваксърите трябва да мълчат

e76b19068b8a7b62bcd7955ba4e97874 XL

Не се наблюдава повишен риск за аутизъм след ваксинация с МПР в подгрупи на деца, които са дефинирани като потенциално застрашени, например в семейства, в които вече има страдащ от аутизъм.

Заключение: Проучването показва, че ваксинирането с МПР:

  • не увеличава риска от аутизъм;
  • не предизвиква аутизъм при податливи деца;
  • не е свързано с групиране на случаи на аутизъм след ваксинация. 

Това изследване добавя допълнителна статистическа мощ към предходни такива и категорично отрича връзката между поставянето на ваксина МПР, риска от аутизъм или последващо развитие на аутизъм.

Източници: bbccredoweb.bg


Препоръчваме ви още:

Защо нагазих в дълбокото с ваксините?

Нека да отглеждаме деца, не да ги убиваме

Какво трябва да знаем за морбили

 

 

Автор: Нели Славова /Истории от гардероба

Начинът ми на изразяване сутрин:

- Добро утро!

Хайде, ставай, чуркай и мий зъбите. Малко по-живичко. Най-близо живеем, най-много закъсняваме.

Начинът ми на изразяване след епизод на "Мастър Шеф" (пораствам с 20 сантиметра и имам себе си за шеф Силвена Роу): 

- Коце, страхотно УАУ дете, такова ти, чудесно и вълнуващо! Стани и отиди до невероятната ни баня и си измий разкошните зъби, да станат УАУ!

Извади своя прелестна пишка от неповторимите си гащи и пикай хармонично. Не пикай на вълшебната ни седалка, а я вдигни с чудесни, великолепни твои ръце, УАУ!

Направи всичко по-бързо, по-чудесно, по-страхотно, за да се вълнувам и да ми е УАУ! Искам да ми е приятно на окото, да имам удоволствие, да ми е супер! Разбираш ли, скъпоценен УАУ човеко?

След това аз, твоя неземна мама, ще пусне за теб УАУ детски.

И не ми отговаряй с "добре"! Използвай по-уникални и по-фантастични думи, УАУ думи, които да ме радват и вълнуват!

Айди, бисер мой, имаш супер 30 секунди!


Препоръчваме ви още:

Това не е библейско!

ИИИИХХХ!

Коце, на минутата излез!

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам