Ninja Editor

Ninja Editor

Последните ученически бисери, уловени във виртуалното пространство.

*Наоколо беше тихо, като че всички бяха измрели… Каква красота!

*В стаята гръмко тиктакаше слънчевият часовник.

*Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.

*Стихотворението е написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите.

*Плътността на населението в Австралия е 4 квадратни човека на един... метър.

*Първите любовни успехи на Павел били лоши – оженил се.

*Изведнъж въстаникът се сетил, че в джоба си има кремъклийка.

Бисери

vazov

*Тениската на моряка беше разкопчана догоре.

*Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.

*От него не чу друга ласкава дума, освен "глупачка".

*Кълвачът сяда и почва да гризе дървото.

*В клетката е пернатият ми приятел – хамстерът.

Глупости на килограм

selyaninat

*По площада, марширувайки, минаха танкове.

*Тръшнах се да спя и ме нападна мисъл.

*Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите.

*Художникът бил поразен от позата на нейното лице.

Новото школо

kucheto

Прочетохте ли

Образова ли ни образованието?

Автор: Доротея Стратева

Защо в днешния прекрасен и слънчев предиобед не изведох детето (на годинка и половина)?

Към 10:30 часа питам:

- Васко, искаш ли да излезем? (нали трябва да ги окуражаваме да взимат решения)

- Да, да, да!

- Супер, само ще пуснем пералня, за да имаш пижама за довечера. (Опит за оптимизиране на времето)

Да пусна пералня с малко дете, което има мнение какво ще влезе в пералнята и какво няма: 15 минути.

- Добре, сега мама ще се оправи първо, за да не седиш в топли дрехи да ме чакаш, че ще ти стане топло...

- Да, да, да!

За да си измия зъбите и да се облека, докато периодично спирам наследника да не счупи телевизора, да не се катери по перваза и да събирам обратно изкараните дрехи от гардероба (докато аз си обуя панталона и съм ограничена в движението той успя да изкара половин рафт дрехи) - около 15 минути.

Мразя разходките

9d87a069489f64950d5506595641a422 XL

Часът е 11 и малко. Добре, още има време да го облека и да излезем поне за час, докато стане време да яде.

- Васко, хайде да сменя памперса и да те облечем, за да излезем.

- Не!

- Е, как "не", нали искаше да излезем?

- Да, да!

- Ами, хайде!

- Не!

Взимам го и го помъквам към повивалника с обясненията:

- Васко, за да излезем, трябва да ти сменя памперса и да те облека, не можеш да излезеш с мокър памперс и по тениска, навън е студено.

- Не!

- Искаш ли да излезем?

- Да.

- Ами, дай тогава да ти сменя памперса...

Измъква се от ръцете ми, гоним се известно време. Хващам го.

С дете през зимата

3fc2270e36abb53621f286382276e85e XL

Рев. Гушкам, успокоявам и продължавам обясненията на причинно-следствените връзки, които налагат определени действия преди да излезем. Отново се измъква.

Игнорира ме. Питам дали иска да излизаме - никаква реакция. Питам иска ли да ходим на люшките - никаква реакция, играе си с една връвчица.

Часът е 11:40. Заявявам, че вече няма време и няма да излизаме. Поглежда ме, посочва прозореца, от който се вижда един прекрасен слънчев ден...

Питам пак:

- Искаш да излезем ли?

- Да.

- Ама нямаме време вече, след малко трябва да ядеш и да спиш.

- Не!

- Е, нямаме друг вариант.

Ядосан е. Тръгва да се катери и хваща нощната лампа от перваза. Спирам го, взимам лампата.

Разгръща се пълна истерия, тръшкане, рев. Гушкам, успокоявам, няма ефект, тръшкането продължава.

Имате право да изкукуригате!

b74e7f845f25fe403cf91ffa0d8e7c43 XL

Часът е 12:10, време му е да яде…

С още малко истерия се наяжда, после се гушва и заспива в скута ми. И не дава да го оставя в кревата, буди се и плаче, ако се опитам.

И си седя аз, приклещена от тоз' младеж, облечена като за излизане; банелът на сутиена ми се забива в ребрата; студено ми е, защото климатикът е изключен, а някой е пратил дистанционното зад леглото - на мисия явно; ходи ми се толкова до тоалетната, че имам чувството, че ще се напикая; изтичат ми единствените час-два, в които мога да свърша нещо на спокойствие през деня... И седя и си мисля - как ги извеждате тия деца всеки ден?!


Препоръчваме ви още:

Скучно ли е с малките деца?

Преди и ние бяхме като вас

14 признака, че имате двегодишно дете

След дългогодишни наблюдения върху взаимоотношенията между родители и деца, изследователката Мери Ейнсуърт откроява няколко вида привързаност. Първоначално те се разглеждат предимно като връзки между майката и детето, впоследствие се установява, че при много хора моделът на привързаност се запазва цял живот (при някои търпи промени) и се пренася върху съпрузите и собствените деца. Един от тези видове привързаност е амбивалентната – „любов-омраза“. Този тип родители се отличават с повишено ниво на агресия към децата си, което се изразява в чести наказания от един или друг вид и компенсаторна прекалена грижа и тревога за тях. За тази отношения е характерно отсъствието на безусловно приемане на себе си и детето, размити лични граници, отлагане на отделянето на детето като самостоятелна личност. Агресията се припознава като грижа за благополучието на детето, наказание за това, че се е изложило на опасност или просто се обяснява с „пороците“ му.

Амбивалентно привързаното дете преживява тежко раздялата с майка си, чака връщането й с нетърпение, но бързо разрушава реалния контакт, реагирайки с агресия или истерия на едва доловими пропуски във взаимодействието й с него - забавяне на отговор, лишаване от внимание за кратко.

По темата с шамарите

22f8149d30db4895b7f3ed99ae79f326 XL

За майката, която стимулира амбивалентно поведение у детето, е типичен избирателният отговор на сигналите на дистрес у детето, игнорирането им с афект; старае се никога да не се разделя с него; възприема непослушанието му като опит да й отмъсти; често е враждебна безпричинно и разрушава хармоничното взаимодействие с него. Амбивалентната привързаност се характеризира с бурна проява на емоции от майката (гняв, мъка, депресия) и съответните на тях бурни реакции на детето при раздяла, в ситуации с ниски нива на стрес, когато с нищо не е застрашено. При проведените тестове за типа привързаност, детето оставено от майката за няколко минути насаме с психолога, а после и само в непозната стая, силно плаче, а когато майката се върне явно показва гнева си към нея.

Когато пораснат тези деца са склонни към бурно изясняване на отношенията, скандали с близките и любимите хора, понякога стигащи до насилие. В двойката, според обстоятелствата, те могат да приемат ролята на жертва или агресор.

Децата с безопасна привързаност към родителите си са по-устойчиви психически, когнитивното им развитие е по-добро, лесно се адаптират към промените, по-малко са изложени на риск от зависимости, по-лесно намират общ език с другите.

Макар типът привързаност да може да се променя с годините, за повечето хора е присъщо да отглеждат децата си така, както са били отглеждани те самите. Някои родители съзнателно решават да променят семейната история. Тогава се сблъскват с трудности, защото знаят какво искат за децата си, но нямат собствен позитивен модел.

Най-важните умения

855e2c5ce3022dc94b2a6dd974e0bacf XL

Кои са полезните стъпки в тази посока:

Първа стъпка

Вече сте я направили, ако сте се замислили за промяна в семейните традиции при възпитанието на децата. Може би ви се струва, че крачката не е голяма, но много хора изобщо не я правят, защото това изисква усилие над себе си – да видиш проблема в отношенията си с детето и да признаеш, че си отговорен за него. Това е трудно, но вие сте го направили!

Втора стъпка

Ако имате възможност, обърнете се към психотерапевт, за да преработите заедно проблемите ви. Всичко непреработено в съзнанието ни се прехвърля като наследство върху децата ни и се умножава многократно.

Трета стъпка

Невинаги безусловната любов към детето се появява у родителите му с раждането. Можете да опитате да се държите сякаш много обичате детето си. Външните промени облекчават вътрешните. Търсете в обкръжението си хора, на които се отдават естествените, доброжелателни отношения с децата, прочетете книги по темата как да отгледаме щастливо дете.

Четвърта стъпка

Време е да поработите над навиците си за самоконтрол (за начало да не посягате, да не крещите на детето; после да не го обиждате; винаги да мислите преди да му кажете нещо). Психолозите препоръчват на родителите, които страдат от недостиг на самоконтрол, да си водят подробен дневник. Можете да сложете любима снимка на детето на първа страница. Носете го винаги със себе си и записвайте ситуациите, в които не сте успели да се справите с емоциите си („10.05. Разкрещях се на детето, защото се обличаше бавно.“), а след време и ситуациите, в които сте успели. В края на деня си отделете време да анализирате какво предизвиква загубата на самоконтрол (страх от закъснение примерно), как бихте могли да я избегнете, как е правилно да постъпите в такъв момент. Старайте се да откроите емоциите (гняв, страх, вина, мъка и т.н.), които са причина да загубите контрол. Когато се научите да разпознавате признаците, тренирайте да правите пауза щом усетите, че ще избухнете. Паузата ще ви помогне да анализирате: първо – можете ли да направите или кажете нещо такова или с такъв тон на чужд човек; второ – полезно ли ще е за детето това, което възнамерявате да кажете или направите.

Крещите ли на детето?

697b315ac0f25223659a0195d65f6405 XL

Пета стъпка

Ако все пак сте загубили контрол, не се притеснявайте да се извините на детето, защото в противен случай то ще поеме вината за избухването ви върху себе си. Говорете му за чувствата си (ядосах се, обидих се). Приемайте неговите извинения, прощавайте и не напомняйте за това, че сте се скарали.

Шеста стъпка

Тактилният контакт подпомага появата и запазването на привързаността. Отдавна е известно правилото „8 прегръдки дневно“, наистина работи.

Седма стъпка

Постарайте се да изградите йерархия на ценностите си. Къде в нея се намира детето? Неговото благополучие? По-високо или по-ниско от работата и почивката ви, от парите, от удобствата и другите хора? Често поведението ни не отразява йерархията на ценностите, която съзнателно изграждаме, и детето страда заради неща, които всъщност за по-маловажни за нас от него.

Осма стъпка

Запознайте се, поне повърхностно, с изследванията и методиката на бихейвиористите – накратко става дума за това, че положителната подкрепа подпомага възпитанието, за разлика от отрицателното отношение. Похвалата за добро държане действа по-добре от наказанието за лошото, освен това подобрява отношенията с детето и не предизвиква у родителя чувство за вина и вторичен гняв към детето (заради тази вина). Наказанието е метод на въздействие, който трябва да се прилага само за наистина сериозни провинения.

Девета стъпка

Постарайте се да откроите в какви ситуации детето се държи зле, за да не ги допускате. Много често лошото държане е следствие от това, че не се чувства добре (умора, глад, скука, физическа невъзможност да изпълни исканото от вас).

Десета (и много важна стъпка)

Споделяйте удоволствията си с детето. Правете заедно нещата, които ви харесват – рисуване, музика, танци, риболов, походи, театър и т.н. Това помага за укрепването на връзката ви, само защото положителните емоции започват да се асоциират с човека, който е до теб в приятна ситуация.

Източник: b17


Препоръчваме ви още:

Мамо, не прави така

12 признака на токсичните родители

Умеем ли да се сдобряваме с децата си

 

 

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

В самолета полека ни превзема плах оптимизъм и се отпускаме доволни върху иначе неудобно малките седалки. Нямаме деца! Всъщност имаме де, но са на хиляди метри вертикално от нас и без шанс да ни докопат. Фантазирам си самодоволно с невъзможността някое от децата да почука през прозореца на самолета и, летейки редом с нас, да се развика с противен фалцет – „Тате, искам...“, „Тате, дай ми...“, “Тате, той/тя ме удари, бутна, погледна, изкорми....“ Чета си книгата, но имам чувството, че пилея ценно време. Трябва да започнем да се наслаждаваме на ваканцията, а не да стоим мирно и да чакаме да кацнем. Отивам до тоалетната и улучвам момента с една доста упорита турбуленция. Не бих ползвал отново същата тоалетна, но нещо ми хрумна! Вървейки обратно към седалката, в мозъка ми блясва гениална идея, която ще постави достойно начало на бездетната ни седмица. Ако Росито отиде в тоалетната (другата, в никакъв случай същата!) и се забави около минута, а аз небрежно също се навра там, то бихме могли да разнообразим чувствително сексуалната си биография, макар че дизайнерът на самолета, правейки тоалетната с размер на ковчег, ясно бе намекнал, че кенефът може да се ползва само от един човек едновременно и то хобит. Въпреки всичко идеята ми се стори добра и нямах търпение да я споделя със съпругата си, макар че втора турболенция ме накара да си представя доста неприятни моменти свързани с уцелването на грешни дупки, падане в тоалетната чиния и най-ужасния сценарий: самолетът така да се разклати в сюблимния момент, че да не можем да се отделим на контрацептивно разстояние навреме и да последва трета бременност, последвана от официално гилотиниране на мой скъп орган. Рискувай и се наслади на живота или рискувай и пикай клекнал цял живот, мучачо!

Връщайки се на мястото, не ми се наложи да обяснявам плана си, понеже Росито беше заспала. Отвори ли се прозорец на многодетна майка да спи, тя изключва системите тотално и Росито не правеше изключение. Кичур кестенява коса беше в отворената й уста, откъдето тънка линийка устен секрет течеше към дясното й ухо и по-скоро правеше впечатление на нокаутирана, отколкото на почиваща си. Проверих я за всеки случай за пулс и седнах кротко на мястото си. Имахме цяла седмица на разположение и ако изчаках няколко часа, щяхме да сме в топло легло, което несъмнено беше по-удобно от опикана самолетна кутийка, която доста великодушно се наричаше тоалетна.

Кацаме и отиваме право на гишето за рент а кар, но се оказва, че единствените резервации, за които трябваше да се погрижа, са объркани. Не съм принтирал резервацията на колата и не съм видял, че ми трябва наличност от 1400 евро в картата, които ще бъдат блокирани като депозит. Обясних проблема на служителката, а тя махна весело с ръка и каза, че няма проблеми. Язък, бях настроил за скандал!

След половин час паркирах пред апартамента, а собственичката донесе ключовете. Наближаваше 23:00 и след като хвърлихме багажа на дивана, направихме най-логичното нещо - отидохме в кварталния бар.

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 1

6f123c81ec7c21bc8f11151e412b5fe5 L

Може да се каже, че съм пристрастен към испанския хамон, но жена ми преминава всички граници щом се намира близо до заветния деликатес. Губи всякаква мярка и се разтреперва от някакъв вид хранителна абстиненция щом зърне бут. Още помня скептицизма й, когато за първи път отидохме заедно в Испания и аз спрях на бензиностанция за сандвич с хамон. Върнах се с два пакета в колата и й подадох единия с думи, които бях използвал в миналото с променлив успех - "Лапай и ще ти хареса!“. Е, тя лапна, сдъвка и оттогава надушва хамон от 5 км!

Испанският квартален бар е много весело място, а шумът вътре напомня фондова борса. Всеки вика и обяснява нещо, докато в същото време изслушва някого, пие, яде и ръкомаха. Има машина за цигари, две ротативки, четири телевизора, които предават футбол и с това се изчерпва вътрешният дизайн. С доста зор си намерихме маса, тъй като испанците не обичат да си стоят вкъщи и съботното посещение в бара е закон. За мое учудване собствениците на този и околните барове се оказаха... китайци! Напоследък се наблюдава масово настъпление на азиатски емигранти, които пристигат с доста пари и купуват бизнеси, които традиционно са местни. Испания е мултикултурна държава и към мароканците, южноамериканците, сенегалските улични търговци сега са се присъединили и поданиците на Небесната империя. Инвазията започна с китайски ресторанти, после магазини и складове, а сега барове и дискотеки са вече тяхна собственост, която се разширява всеки ден.

Ако сте семейна двойка, която рядко остава насаме, но е успяла да се измъкне, за да отиде на екскурзия, приемете един приятелски съвет от мен. Правете секс на първата вечер, защото после няма да ви е до това. Следващите дни ще са пълни с толкова обикаляне, обикаляне и пак обикаляне, че накрая ще се чувствате като древногръцки пощаджия. Ще се прибирате толкова уморени в стаята, че плътските удоволствия ще ви изглеждат като безсмислен разход на енергия, който не сте в състояние да си позволите.

На другата сутрин се събудихме доста подозрителни, тъй като никой не ревеше, не се караше с някого и нямаше претенции за нищо. Обстановката около нас беше доста тиха и спокойна, което ни беше вцепенило през първите две минути на събуждането ни. После спокойно се изкъпахме, облякохме и излязохме с усмивки в слънчевото валенсианско утро (дори се усмихвам докато го пиша!). Влязохме в кварталния бар за кафе и Росито изяде първия си сандвич с хамон за деня. Метнахме се в колата и тръгнахме към Bioparc Valencia, който е един от най-прочутите зоопаркове в Испания и наша главна цел.

Обичам да посещавам зоологически градини и да си сверявам часовника със шоутата и спектаклите, които организират. Отдавна в Европа са поели курса на образователните спектакли с животни, които дават информация за дадения вид, а не го използват като инструмент за забавление. Няма вече абсурдни програми, които включват дресирани тигри, лъвове и слонове, а се набляга на образователната информация и животните, които участваха във Валенсия, бяха само птици. Винаги съм правил разлика между видовете животни и съм бил против дресурата на диви животни, които не стават за домашни любимци, а за мое щастие папагалите са опитомени преди доста време.

По следите на добрата бира: Братислава и Прага

8fbb0968bd0c2a321a1bbb050e3eaac1 XL

Веднъж осъзнала напълно факта, че сме без деца и е свободна да прави каквото си иска, жена ми се отпусна и започна да овиква всяко животно, което не беше виждала. Предвид че досега бяхме ходили заедно само в айтоската зоологическа градина, доста животни отнесоха шумното й внимание, а когато намери кафетерията, където продават сандвичи с хамон, може да се каже, че затвори кръга и нямаше нужда от нищо повече. На мен паркът ми хареса, беше чист и подреден, но тъй като бях виждал всички животни, единственото, което ми привлече вниманието, беше един мъжки сурикат. Познах, че е мъжки, тъй като беше със стабилна сутрешна ерекция, на която се наслаждаваше с видимо безгрижие. Успяваше да изглежда горд и лежерен мъж, който е уверен в способностите си и пет пари не дава за останалия свят. Можех да го наблюдавам с часове, ако не беше пристигнала шумната ми половинка и след бърз оглед на ситуацията, обобщи с думи, които бях чувал често:

- Само глупости са ти в главата!

47689100 166761650949113 1456820037418483712 o 1

Следобедът бе посветен на разходка из центъра и посещението на някакъв дворец, който бе обявил ден на отворени врати. Не знам дали културата и вкусът могат да се придобиват, но явно аз съм бил имунизиран още като бебе от тях. Изобщо не се трогвам от резбовани тавани, картини, статуи, фрески (това не съм сигурен какво е) и други художествени обекти. Виж, надървен сурикат... ! Росито се забива пред някаква книга-експонат и след кратко вторачване ми посочва с пръст – „Преведи!". Виждам датата (1356 г.) и поглеждам учудено жена ми. Тя ме гледа с интерес и очаква да й прочета някаква история отпреди 650 години на език, който не владея толкова добре и писан по старовремски начин с много завъртулки и камшичета. Поглеждам първата дума и разчитам "Алехандро". Започвам да превеждам с тържествен глас :

- Аз, Дон Алехандро Мадуро де Кохонес де ту Абуела и лас Тетас де ла бака ке се рие ( на български: Александър Мадуров от Топките на Баба си и циците на Кравата, която се смее), искам да направя следното съобщение: Заслепен от греховна похот и омагьосан от подла вещица, бях венчан за девойка на име Роза де Кърджалигена, която ме дари с три деца и ме обрече на мизерно съществувание и постоянни паник атаки. В отчаянието си реших да нападна Египет, за да мога да се отърва от нея и децата й, но тя дойде с мен на фронта и сега се разхождаме из музеите на Кайро, а тя постоянно ме кара да й превеждам от някакви саркофази на по 5000 години. Папата не ми дава да се разведа, затова смятам да я напусна по най-безболезнения за мен начин и да я обява за вещица, когато се приберем. Дано денят да е слънчев и дървата да са сухи, за да не протакаме дълго.“

За мен талантът е нещо, което ти се отдава лесно и правиш без усилия. Аз очевидно притежавах таланта да извиквам онзи поглед в жена ми, който казваше, че може би не е помислила достатъчно преди да ми роди деца. Излязохме от двореца и завършихме разходката, сядайки в бар и поръчвайки бира и тапас. Това вече заприличваше на почивка!

Снимка: Tatko Kaloyan

Прочетохте ли

Пееви ще покоряват Европата

Дали тази история за орлите е истинска? Не знам, но аналогията много ми хареса и я споделям с вас.

Младата орлица прави нещо много интересно. От дърво или храст отчупва клонче, хваща го с клюна си и се издига на голяма височина. Кръжи с клончето, докато около нея започнат да летят мъжки птици. Тогава хвърля клончето и наблюдава. Някой от орлите го хваща във въздуха, без да му позволи да падне, след това го носи на самката и го подава в клюна й много внимателно. Орлицата хваща клончето и отново го хвърля, самецът лови и й го носи, а тя отново го хвърля… Това се повтаря много пъти. Ако след определено време (и многократни хвърляния на клончето) мъжкият винаги го хваща и носи, тя избира точно него. Защо прави това, ще разберем после.

Новата двойка се оттегля на някоя висока скала, прави си гнездо от твърди пръчки, рехаво, но достатъчно стабилно, след което мама и тате започват да скубят от собствената си плът пух и пера, за да застелят гнездото, запълват всички дупки в него, правят го меко и топло. В това меко и топло гнездо орлицата снася яйцата, от които се излюпват малките.

Когато се появят орлетата (а те идват на белия свят малки, голи, немощни) родителите им ги покриват с тялото си, докато укрепнат. Пазят ги с крилата си от дъжда, от горещото слънце, носят им вода и храна, и малките растат – появяват се перата им, укрепват крилете и опашката.

И ето че вече са оперени, макар и малки. Тогава мама и тате решават, че е време…

Ти можеш

0030753daf42cd1252bf6eec34cd6272 XL

Бащата каца на ръба на гнездото и започва да бие по него с крилата си, да го тресе, разклаща. Защо? За да изсипе всичките пера и пух от него и да останат само твърдите клони, които са сложили с орлицата в началото. Питомците им седят в тресящото се гнездо, неудобно им е, страшно им е, не разбират какво се случва: нали мама и тате бяха толкова грижовни и нежни в началото.

По това време майката лети надалеч, лови риба и кацва на няколко метра от гнездото, така че малките да я видят. След това започва демонстративно да яде рибата. Орлетата седят в гнездото, пищят, не могат да разберат защо по-рано всичко беше иначе. Мама и тате ги хранеха, пояха, а сега изведнъж всичко се промени – гнездото стана твърдо, няма пух и пера, родителите им си ядат рибата вместо да ги хранят.

Какво да правят? Гладни са, трябва да напуснат гнездото. Тогава започват да се опитват да правят движения, които никога по-рано не са правили. Те не биха започнали, ако родителите им продължаваха да се грижат за тях. Започват да изпълзяват от гнездото, искат да го напуснат, но са твърде малки, нестабилни, нищо не умеят, не знаят как. Гнездото е върху висока скала, на недостъпно място, за да не бъде нападнато от хищници.

Малкото орле пада от склона и полита в бездната. Тогава таткото (този, който някога хващаше клона) стремглаво се спуска надолу, улавя върху гърба си малкото, без да допусне то да се пребие. После го връща в неудобното гнездо и всичко започва отначало. Орлетата падат, баща им ги лови и връща. При орлите нито едно малко не загива.

В някой от моментите на падане, орлетата започват да правят движения, които не са правили никога по рано: разперват криле и несмело започват да летят.

Кога става по-лесно

893c431c89b06e2ad4302c2912e8d698 XL

Така орлите учат своите малки. Когато започнат да летят сами, веднага ги водят по местата, където има риба. Вече не им я носят в клюновете си.

Това е добър пример как да възпитаваме децата си. Колко е важно да не ги задържаме прекалено дълго в топлото гнездо. Колко е важно да не ги храним с риба, когато могат сами да си я уловят. Но с каква грижа трябва да ги научим да летят, посвещавайки им силите, времето, мъдростта и опита си. Неслучайно самката избира партньора си, хвърляйки клонче. Тя не иска децата й да загинат. А ако избере ненадежден баща, рискува да се случи точно това. При орлите и без това пиленцата са малко – едно или две.


Препоръчваме ви още:

Родител-делфин или родител-тигър

Къде сбъркахме?

Представете си, че са ви подхвърлили извънземно

Вероятно почти всички родители от време на време ги сърбят ръцете да шляпнат детето си. Някои даже са сигурни, че без това не може. Какво пък, ако сте готови да уважите тези 7 причини, смело напред! За възпитанието е много важно да сте последователни. Затова, ако вие сте принципни поддръжници на педагогическото пошляпване, бъдете настойчиви в използването на този възпитателен метод.

1. Не слуша

Ами тогава разрешете и на детето да ви набие, когато не го послушате да му купите сладолед.

2. То е по-малко и е длъжно да ви уважава

В такъв случай позволете му да бие по-малката си сестра или братче, котето или кутрето при неуважително поведение от тяхна страна.

По темата с шамарите

22f8149d30db4895b7f3ed99ae79f326 XL

3. Иначе не разбира от дума

Само бъдете последователни – бийте и чуждестранните туристи и, разбира се, рибките в аквариума (те ни се водят, ни се карат).

4. Създава ви тревоги

Набийте и майка си, която е забравила да си вземе лекарствата (за да няма следващ път).

5. Нарочно ви ядосва

Всъщност защо да не ударите един зад врата и на колегата, който редовно ви ползва чашата в офиса?

Не искам да съм мечка

14897aded4cfe20b8f9e4560894accd6 XL

6. Вредно е да сдържате гнева си

Така е. И с шефа, и с катаджията, който току-що ви е глобил. Не задържайте този гняв у себе си. Вредно е.

7. По-добре искрен шамар, отколкото лъжлива прошка

Затова, когато се скарате с близките или приятелите си, не правете компромис, а си организирайте едно хубаво меле.

Автор: Сергей Шевельов


Препоръчваме ви още:

За 1 секунда се превърнах в чудовище

История с пръчка и камък

На какво учат шамарите

Фестивалът "(не)Възможното образование"е пространство, в което се събират хора с интерес към ученето във всичките му форми. Представените документални филми са с образователна тематика. Предмет на дискусиите са плурализма, правото на избор, автономността на образователните общности, отговорността и самостоятелността в учебния процес. В първото издание на фестивала, бяха показани 11 филма, проведоха се 11 дискусии и 5 работилници. Фестивалът беше посетен от около 800 души, които показаха силен интерес към темата и част от тях се включиха в организацията на второто издание като доброволци. Всички материали са събрани в Сборник, достъпен за свободно сваляне и ползване от ТУК.

Какво са подготвили организаторите тази година?

Организатори са "Общност за демократично образование". Техният основен проект е „Център за демократично учене“ – първото демократично училище в България, вече в петата си учебна година.

Facebook страница на Фестивала

Youtube канал на Фестивала

Програма 18 – 24 февруари 2019 г., София

Разделен клас Class divided1985 г., САЩ

Игра-дискусия след филма

Разделен клас

19.02.2019 г., вторник, 18:30 - 21:30 ч.

Можем ли да разберем какво означава „дискриминация“, докато не я изживеем лично? В кой момент и вследствие на какви процеси започваме да вярваме, че едни хора заслужават привилегии, заради цвят на кожата, произход, пол или... заради цвета на очите си? Когато през 1968 г. е убит радетелят за човешки права Мартин Лутър Кинг-младши, младият учител Джейн Елиът решава да „ваксинира“ учениците си срещу тесногръдието и нейният експеримент е заснет под името „Окото на бурята“, през 1970 г. „Разделен клас“ е филм за филма „Окото на бурята” с допълнение от срещата на същите ученици години след завършването им, както и демонстрация на същия експеримент в различен формат сред група надзиратели и администратори в американски затвор. Какво ни казват резултатите за нас и за света, в който живеем, и можем ли да научим този урок, преди да се наложи да го преживеем?

Революция в училище 1918 – 1939

Révolution école 1918- 1939, 2016 г., Франция

Дискусия след филма

Специален гост: Александър Ранев, доктор по педагогика към СУ и практик

Революция в училище

20.02.2019 г., сряда, 18:30 - 21:30 ч.

Това е историята на една кадифена революция - в образованието. След Първата Световна война образователните дейци в Европа обвиняват училището, че създава подчинение. Европа се нуждае от мир. Как да се образова новото поколение без наказания и надзираване? Как да се преподава свобода? В продължение на няколко години харизматични лидери като Мария Монтесори, Януш Корчак, Селестен Френе, Александър Нийл и много други се опитват да измислят и създадат новото училище.

Училищни кръговеSchool circles

2018 г., Холандия

Дискусия след филма плюс демонстрация на социократичен кръг

Специални гости: Маги Благоева, Никола Димов

School Circles Poster Compressed 2 400x600

22.02.2019 г., петък18:30 - 21:30 ч.

Филмът разказва за 6 демократични училища в Холандия, в които изключително силно е застъпен елементът на заедност – учим заедно, управляваме заедно, носим отговорност заедно, живеем заедно. С истински стремеж да чуем мнението и аргументите на другия, да го разберем и по този начин да направим своето „заедно” едновременно добро за всички и за всеки по отделно. В първата част от филма, през разказите на ученици, родители и учители, разбираме какво е да учиш в такова училище и защо те са избрали демократичното образование. Във втората част експерти от Центъра по Социокрация в Холандия, заедно с децата и техните учители, ни разказват що е то социокрация, как се практикува и основното – защо е важно да я използваме в живота си, какво изгражда в децата, когато от малки са в такава среда. В този филм ще видите една осъществена мечта, едни хора, които не спират да мечтаят да направят света по-добро място за всички ни.

Едно училище за всички2016 г., България

Дискусия след филма

Специален гост: Стефка Чинчева от Център за приобщаващо образование

23.02.2019 г., събота10:00 - 12:00 ч.

Осигурен детски кът!

edno

Филмът „Едно училище за всички" (2016г.) на режисьора Ирена Даскалова представя усилията на различни учители и екипи в страната да се справят с предизвикателствата на това да работят с различието на децата в обща класна стая – изискване, пред което ги изправя съвремието, тенденциите в образователната система, но и собствените им нагласи. Поставяйки си нелеката и амбициозна цел за изграждане на цялостен Модел за изграждане на приобщаваща училища среда, Центърът за приобщаващо образование задава въпроса: „Ако се стремим към цялостна промяна в училището, а само двама или трима учители приемат и следват принципите на приобщаващото образование в работата си, могат ли тези учители да направят училището приобщаващо?“ Филмът е авторски продукт на Център за приобщаващо образование и отразява работата по програма „Едно училище за всички“, финансирана от Фондация Америка за България. 

Практична обучителница за работа с деца със специфични затруднения

23.02.2019 г., събота, 12:15 - 13:30 ч.

Снимка СОП

Осигурен детски кът!

Водещите са от Център за работа с деца „Местенцето“. Подробности ТУК.

Работилницата е подходяща за родители и учители в детски градини и начален етап на обучение, работещи с деца със специфични затруднения.

Капацитет: 20 участника.

Изискват се предварителни регистрация и заплащане за участие.

Слънчева педагогика

Презентация и дискусия с въпроси-отговори, ВХОД СВОБОДЕН

Работилница с предварителна регистрация на odo.bg

slanchevo uchilishte 4 610x407

23.02.2019 г., събота14:30 - 15:30 ч.

Осигурен детски кът!

Слънчевата педагогика е българска система за обучение и възпитание, авторска интерпретация на идеи, заложени в учението на големия български философ Петър Дънов – наричан от последователите си „Учителя“ или Беинсá Дунó. Семейство Слав и Светла Славови създават през 2011 г. детска школа за деца в предучилищна възраст „Бялото кокиче“ в София, а през 2015 г. поставят начало на основно училище „Изгрев“, в които се практикува слънчевата педагогика. В дневния режим на детската школа и в здравната програма на училището са включени специални комплекси от гимнастически и дихателни упражнения, Паневритмия за деца, музикални упражнения и музикотерапия, здравословен начин на хранене, ежедневен досег с природата и др. Слънчевата педагогика има за цел да развива светлина в ума, топлина в сърцето и сила на волята.

Работилница „Слънчева педагогика“

81458fda2f5e3fe17d19ece6cff60b60

23.02.2019 г., събота15:30 - 17:00 ч.

Осигурен детски кът!

Водещите са от детска школа „Бялото кокиче“ и ОУ „Изгрев“. Подробности ТУК.

Работилницата е подходяща за родители и учители в детски градини и начален етап на обучение, работещи с деца със специфични затруднения.

Капацитет: 20 участника.

Изискват се предварителни регистрация и заплащане за участие.

АзбукаAlphabet, 2013 г., Австрия/Германия

Дискусия след филма

Специални гости: Милена Ленева, Александър Сумин

Работилница по психомоторика с предварителна регистрация на odo.bg

Азбука

24.02.2019 г., неделя, 14:30 - 17:30 ч.

Осигурен детски кът!

Какво се случва със съвременното образование ни показва Ървин Вагенховер в австрийския документален филм „Азбука”. Чрез гледната точка на специалисти в областта на образованието като Джералд Хютер, сър Кен Робинсън, Андре и Арно Щерн и през лични истории като тази на Пабло Пинеда, режисьорът подсказва, че днес училището често не помага, а по-скоро е в ущърб на творческите способности на децата. Използваните методи в образователната система са наследени от Индустриалната епоха и почти не са се променили, докато светът върви напред в развитието си. Остарелите методи възпитават в подчинение човека и не му създават условия да осъзнае и опознае реалните си възможности. Образователни дейци от различни краища на света анализират този процес и предлагат различни алтернативи.

Практически интерактивен семинар по Психомоторика

24.02.2019 г., неделя, 18:00 - 19:30 ч.

Осигурен детски кът!

Водещите са от център за подкрепа на детското развитие „Психомоторика за всички деца“. Подробности ТУК.

Психомоторика колаж 1 1024x640

Семинарът е подходящ за родители (учители) и деца на възраст до 10 години, заедно. Всички участници трябва да бъдат подготвени за съвместна игра. Записването е по двойки възрастен-дете. За самостоятелно участие се препоръчва включване като наблюдатели.

Капацитет: 20 участника (възрастни-деца) и 30 наблюдатели.

Изискват се предварителни регистрация и заплащане за участие.

*****************************************************************

Осигурен детски кът само през уикендите!

Вход за всички събития, с изключение на работилниците: дарение с препоръчителна стойност 5 лв, предназначен за създаване и безплатно разпространение на сборник “(не)Възможното образование” 2019.

Всички чуждоезични филми са с български субтитри.

Не се осигуряват храна и напитки.

Прочетете повече за филмите и работилниците на odo.bg.

******************************************************************

Събитията ще се проведат в зала 4 на Федерацията на научнотехническите съюзи

Адрес: „Г.С.Раковски“ 108, до НАТФИЗ

Снимки: odo.bg


Прочетохте ли

Алтернативни практики на учене и преподаване

Автор: Дарина Димитрова

Преди време една приятелка ми сподели, че неин колега ѝ разказал за някаква ясновидка, която „много познавала“ и ми предложи да отидем да се позабавляваме, хвърляйки един небрежен поглед към утрешния ден. Как да откаже човек на такова апетитно предложение, даже не се и замислих. И докато го кажа, вече пътувахме с автобус към селото на бъдещето. Потрепервах от екстаз при мисълта за срещата с баба ни Айшеко от село Врачково. Тя нямала тарифа. Вземала колкото ѝ оставиш, но впоследствие разбрахме, че десет лева не ги харесвала, защото две кутии цигари ги пушела за половин ден. Тъй че настоявала минимум за двайсетачка, "за да остане все пак и за хляб" ни каза тя.

Баба ни изглежда типично за жена-гледачка на нейната възраст. Косата ѝ е дълга до кръста и боядисана в оранжев цвят, която прилежно прибрана в две дълги плитки, подаващи се под забрадката ѝ. Изражението ѝ е приветливо, а устните ѝ оформят усмивка, която показва беззъбието в устата ѝ. Облечена е с тигров шалвар и дебела, тъмносиня, плетена жилетка, под която се подава червена блуза. Любезно ни покани да влезем. Забави се известно време в кухнята, докато ни приготвяше кафето в някакъв иновативен уред на нашумялата марка „Делиормано“, а когато то беше готово, дойде при нас, лъкатушейки като един истински полярен пингвин, който току-що беше изял обилно количество риба. Гадаенето ставало индивидуално, затова първо влезе моята приятелка и след това аз. Докато чаках, успях да разгледам в детайли къщата на баба ни. Да си призная, забелязах няколко много важни подробности, които говореха за стойността, вложена в изграждането на този дом. Определено си личеше, че бяха похарчени немалка сума пари, което затвърди теорията ми за доходоносния бизнес на баба Айшеко и колеги.

Шарлатаните и измамената онкоболна българка в Бразилия

24296401d375dfd3558ea7e539045f8d XL

 

И тъй като дойде моят ред, баба ни започна самодоволно да ми врачкува:

- На колко години си, моето момиче – задавайки въпроса, запалва една цигара.

- На 35. – казвам аз стратегически, въпреки че съм на по-малко.

- Годините не ти личат. Много млада изглеждаш, не ти давам повече от двайсе, но не е от значение възрастта – констатира тя – ако мога ще помогна! Голям късмет имаш, от мен да знаеш. И неслучайно си дошла при мен. Аз ти казах, че ще ти помогна, и да знаеш, че чашата ти показва, че някой ти мисли злото – започва да ме обработва тя отдалече и гледа съсредоточено в чашата, сякаш наистина ѝ ги говорят – вижда се мъж. Омъжена ли си – ме пита, което ме кара да се замисля, че след като е ясновидка би следвало да е наясно с този тъй важен въпрос, затова решавам да импровизирам и казвам:

- В момента не. Иначе съм се омъжвала и развеждала пет пъти – баба ни ме погледна съжалително, замлъкна за кратко и добави:

- Ето, виж го моето момиче, сега ти се пада голямата любов, онези са били помежду другото. От тях си научила уроците си. Виж колко хубаво е изваян в чашата ти, като цвете ще те гледа, да знаеш.

"Дано не ме гледа, тъй както аз се грижа за моите цветя, че няма да оцелея дълго.+, си мисля и на лицето ми се появява загадъчна усмивка.

- Но да знаеш, че за да срещнеш този мъж, трябва да направиш специален ритуал, който ще ти кажа сега.

Баба ни Айшеко предизвика сериозно любопитство в мен. Последва разкриване на рецепта за сдобиване с богат мъж:

- Сега, слушай ме внимателно, моето момиче – каза, докато поглъщаше дима от поредната цигара – ще вземеш две яйца – прави пауза и чака одобрение, кимам бързо, за да продължи – това сте вие двамата. Ще ги сложиш в една тенджера. Върху тях ще поръсиш сол – тя пази от зли очи и лоши хора, които ще завидят на щастието ви – замисля се, сякаш в съзнанието си прелиства хиляди рецепти в търсене на най-точната – ще добавиш две супени лъжици олио, може и краве масло, машинно масло, важното е да е нещо мазно – то ще помогне животът ви да върви по-гладко, и накрая ще добавиш една чаена лъжичка захар, за да ви е сладък животът. Всичкото това ще залееш с една чаена чаша вода.

Опитът и съветите на баба Айшеко никак не са за подценяване, тя казва, че е помогнала на стотици хора, но на мен това ми прилича на същинска рецепта за кекс. Само олиото ми е под въпрос, но щом баба ни казва, ще се съобразя с нейния съвет. Все пак решавам да попитам:

- Бабо Айшеко, с лубрикант ще стане ли?

- Ще стане – казва уверено тя и поглежда вдясно от мен към един скрин, където вероятно крие нейния лубрикант. Добре че не реши да ми услужи.

- И после във фурната ли да го сложа? – питам аз с ирония, но успявам да запазя хладнокръвие и се чудя дали това нещо ще трябва да се изяде.

- Не, на терасата ще го сложиш по пълнолуние, да се зареди с небесна енергия и да подейства по-бързо, след това ще оставиш отварата да престои три дни и две нощи в стаята, в която спиш, а сетне ще я изсипеш върху някое куче, че да отиде всичко лошо върху него. Но преди това – прекъсна сцената в съзнанието ми, в която си представях агонизиращото куче – трябва да изчистим негативните влияния, моето момиче. Имаш направена магия. Ето виж, един дявол има в чашата ти. Трябва да го изгоним иначе няма да се появи мъжът. – казва заплашително тя.

Суеверията

f8ea1c7aff521bedaac5eab4cbe3ce1e XL

- Как? – питам аз.

- Сега ще ти приготвя специална отвара, която ще трябва да разредиш с три равни части вода и да се къпеш с нея три дни подред.

- Каква е тази отвара, бабо Айшеко?

- В литър вода се слагат три капки урина от рогат добитък. Аз имам много, не се притеснявай. Магията, която ти е направена, е от индианското племе на Мозъчните шайби. Най-опасната магия в света.

Да си призная честно, ами изплаших се. Баба ни Айшеко обаче не се отказва лесно. Запали отново цигара и заговори за продължение на ритуала:

- След това трябва да намериш перо от бяла лястовица, не от гълъб, а от лястовица, запомни това добре. Нокът от големия пръст на десния крак на 90-годишен човек, листо от 100- годишен дъб, косъм от гърба на павиан и ще ми ги донесеш, за да приключим ритуала и да затворим кръга, а с това ще заключим и лошата енергия. Ако не можеш да ги намериш, аз ще ти дам, но ще ти струват 200 лв.

- Но баба Айшеко, това е невъзможно! – казвам аз.

- Ти знаеш ли как се разваля една магия, бе момиче – ми повиши тон тя, видимо ядосана и запали цигара – всички си мислят, че ей така става, духаш, и готово. Ами не става така. Ще направиш каквото ти казвам, ако искаш да ти помогна, ако не вземеш мерки все по-зле ще става. Затова побързай и трябва да знаеш, че 200 лв. са само материалите, а ритуалът ще ти струва 500 лв., защото техниката по разваляне е много сложна и след развалянето на такава магия се възстановявам два месеца, защото всичко лошо идва в мен и това е с отстъпка, да знаеш, защото си ми симпатична, иначе вземам 1000 лв.

И продължи с ентусиазъм да гледа в чашата ми:

- На дъното на чашата се вижда един чорап, да не си изгубила другия някъде? – пита тя.

- Да, това са любимите ми чорапи с фламинго, обърнах къщата да го търся и го няма, сякаш е потънал вдън земя.

- Някъде у вас е. Потърси го. Виж в чаршафа за олекотената завивка, която изпра предната седмица.

- Не съм прала чаршафите предната седмица.

- Момиче, не е нужно да помниш всичко, затова съм аз тук, да ти казвам, просто потърси чорапа в чаршафите. Там го виждам.

След това оставя чашата, запалва една свещ и още една цигара. За по-романтично предсказание не съм и мечтала, стана ми някак уютно, а кофеинът продължава да ѝ ги говори:

Хубаво направи, че дойде, сега восъкът ще изтегли всичко лошо, което има върху теб и твоите ангели, защото ако те страдат, страда и твоето съзнание – отваря толкова широко очи, че бих могла да измеря диаметърът на очната ѝ ябълка. Втренчва поглед право в моите плахи очи и започва да прави мистично движение с ръка покрай пламъка, напомняйки за Лили Иванова, когато пее припева на „Ветрове“.

Отново за суеверията

382b8d3782570445d756f78552586f35 XL

Тъкмо ще ставам от креслото да си ходя и тя ми казва да седна защото:

- Някой ни праща лоша енергия! Ще я върнем там, откъдето е дошла, ще го заключим този човек! Трябва да изчистим негативните влияния веднага – казва тя – седни моето дете.

Баба ти става от удобното си кресло и започва да рови из чекмеджетата на лъскавата си секцийка търсейки нещо, разбирайте много важно. Гледам уплашено и се чудя кой ли е невинния човечец, който ще бъде държан под ключ от Айшекото, и докато умувам над създалата се трагико-комична ситуация, тя ме прекъсва:

- Кой ти мисли лошото, момиче? Аууу, такова нещо не съм виждала през живота си, каква е тая лошотия?! – и от най-долното чекмедже вади черен пипер, свещ и нож с дълга дръжка, казва, че те са купувани в точно определени дни, специално за такива ритуали. Изважда и черна хартия с капка кръв, и химикал, който съхранява в кутия с пръст. След това ме кара да напиша в хартията със ситни букви нещото, от което се страхувам най-много и да ѝ върна листа. Не след дълго се престрашавам да взема химикала и написвам: „Страхувам се, че Супер Марио ще изскочи от шкафа срещу мен.“ След което преглъщам звучно, сгъвам листа и ѝ го подавам, тя започва някакъв ритуал – поръсва отгоре му черен пипер, а след това замеря и мен с него, и виждам как устните ѝ изричат заклинания. Започва да обикаля помещението и гръмко да се оригва, това показвало, че лошата енергия излизала. След това отваря прозореца, запалва листа на горещата свещ, а с ветрило гони дима навън през прозореца. Мисля, че сополът играе много важна роля в заключването на лошите енергии, но няма да изпадам в повече детайли, относно ритуала и хигиенните навици на баба ни, защото това са лични неща. Така и неразбрах за какво служеше ножът, може би да респектира наивния срещу нея клиент, но важното е, че не го използва. „Е, извинявай, Супер Марио, не исках да приключиш така.“ – казвам и се прекръствам за Бог да прости.

- Ашколсун, машшшала, готово, моето момиче, вече няма от какво да се притесняваш – ме уверява баба ни – изгонихме лошите сили. Бре, голяма лошотия – казва запъхтяна, все едно току-що е финиширала на маратон Експо София. Настъпи тишина. Бабата запали цигара. Страстите се успокоиха, а сърцата ни забиха от галоп отново в тръс.

Решавам да задам последен въпрос на баба ни преди да тръгнем:

- Бабо Айшеко, имам една мечта... – и правя пауза, преди да задам въпросът си, за да видя реакцията ѝ.

Тя ми каза да сложа палеца си на дъното на чашата и да го завъртя, след което погледна и каза:

- Ще се осъществи. Тази година каквото пожелаеш ти се дава да се случи, така че не се притеснявай! – ме отряза тя, за да млъкна, защото вече бях надминала лимита от един час, в който да ми гадае.

Когато я питах колко ѝ дължа тя каза, че нямала тарифа и каза да ѝ оставя, колкото аз преценя. После обаче взе да увърта и поясни, че по време на срещата ни все пак е заключила един човек, а това било с тарифа и поиска 50 лв., което беше голям стрес за мен и аз започнах инстинктивно да се пазаря, за да смъкне от цената като поясних, че съм тръгнала само с 20 лв. В крайна сметка тя се смили над мен и моята приятелка и вместо да ни вземе за заложници като същински Хензел и Гретел, реши да си прибере 20-те лева. На тръгване се надявах Айшекото да не реши отново да ме върне от вратата, искайки да ми направи молебен за късмет, например, който ще струва колкото един Playstation 4. Така приключи първата и последна среща с баба ни Айшеко, а водата с урина отказах.

„Всичко си им своя край. Само цигареният дим, показанията на електромера, водомера и предсказанията на ясновидците – не.“, помислих си аз и с облекчение тръгнах от къщата на Айшекото.

Да бъдеш врач, баяч и обирач не е просто дарба, това е професия и то не каква да е професия, а доходоносна професия. Представяте ли си, че има хора, които работят за 30 лв. надница, пък тези ги изкарват за един час, а на ден печелят колкото половината заплата на някой чиновник? А как се става в днешно време гледач? Ами много просто – първо е много важно да си вярвате, когато лъжете, за да могат и клиентите да ви повярват и второ – достатъчно е да разполагате с малко повече опит в измамите и въз основа на честите си комуникации с хората да сте придобили интуиция и усет. Дето се казва: „Само като го видя знам чистач, фермер или пилот на самолет ще излезе от него.“ Трябва да се направи статистика за алъш вериша на ясновидците и да се оповести публично колко хора утежняват бюджета си, заради вярата си в тези ритуали. Замислям се понякога дали и аз да не се впусна в тоз тъй просперираш бизнес и да стана ясновидка. Все пак всички живеем за едните пари, колкото ѝ да не искаме да си го признаем.

Прочетохте ли

Из групите на майките

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам