Автор: Елена Любенова

Аз съм падаща сълза в сезона на узрелите ябълки.

Узрелите червени ябълки се търкалят по пожълтялата трева. Червени листа падат като дъжд от небето. Оранжеви хризантеми са вперили погледи нагоре, очаквайки есенно чудо. Небето попива огненото червено и го отразява долу във водата под формата на пламъци, които поглъщат тъгата. Меланхолията се носи във въздуха и превзема сърцата ни.

Ти си падащо листо. Аз съм падаща дъждовна капка. Вятърът ни срещна и съедини.

Ти се отрони от падащите пурпурни листа като вик за помощ. Помощ, от която имах нужда. Помощ, от която ти имаше нужда. Закъсняла помощ. Срещнах те, когато и Бог беше забравил за мен, оставяйки ме сама и без посоки. Когато те срещнах, ти също беше изгубил своята посока. Но дъждът, боядисан от есенните листа, и топлата златна магия на есенната меланхолия събра посоките ни в една. Червените ябълки се търкаляха по тревата като изкушение и късен грях.

А ние стояхме един срещу друг в средата на гората, потънала в злато и пламъци, и не смеехме да пристъпим близо един към друг.

Срещнахме се преди зимата да затрупа със сняг всички пътеки към човешките сърца. Изплашени колко бързо си отива лятото, ние се опитахме да го задържим с помощта на падащия златен дъжд.

Аз не бях твоята пролет. Ти не беше моята първа любов. Пролетта беше сезонът на нашите бързи и лесни любови. Лесно се обича напролет. Пролетните любови са леки, въздушни, шармантни, цветни и лесни. Лесно идват, лесно се изживяват - без драми и дълбоки рани. И природата е благосклонна към пролетните любови.

Есенните любови - сякаш всичко е против тях. Сякаш всичко около теб и в теб е неподготвено за тях. Те идват изненадващо и ти гориш за кратко с всички цветове на есента. Есенните любови се разтварят в цветовете на есента и отлитат с последните есенни листа. И ти кръжиш сиротен във въздуха, подхвърлян без посоки от вятъра след тях, защото есенните любови оставят следа, след която идват студената зима и краят на всичко.

И червените пламъци около нас започват да запълват празнотата в нас и да стоплят сърцата ни. Празнотата, която се надявах ти да запълниш. Твоята празнота, която ти мислеше, че аз мога да запълня. След първоначалния инстинкт да избягаш, ти се оказа омагьосан от есенното злато и топлина. Топлината на червените узрели ябълки постепенно изпълваше тялото ти и ти се отдаде на изкушението. Илюзията на мига, че чрез другия се докосваш до себе си и до Бога. Кратък миг, подарен ни от вечността, в който си припомняме какво е началото на любовта. Но есента напредва във времето и ни отнема възможността да видим развитието на нашата есенна любов. Затова аз никога няма да бъда твоята зима. Ти никога няма да бъдеш в моята снежна приказка. Нашето време е тук и сега, това кратко откраднато време, скрити в златната гора.

В края на златната гора пътищата ни се разделят. Защото гората е само етап, път към нашето утре. Защото всичко, което има начало, има и край. Чаша червено вино ни приканва да опитаме от Него и да приемем неизбежното, което идва. Лозето с узрялото грозде ни напомня за удоволствията и греха на тялото. Някъде там на границата, където опияненият дух се оказва в твоите прегръдки. Ти, който си вече пиян от кървавото вино. И ти се оставяш на неизбежното. Защото калните локви отразяват края на пурпурните и златни листа. А дъждът смесва виното и водата като доказателство за божествените чудеса, които Той сътвори. Като доказателство, че след всяко опиянение, идва и изтрезняването. След есента, идва снежната зима. Болката, родена през златната есен, ще продължи да живее и през дългите студени зимни дни и нощи, за да ни напомня за краткото щастие, в което аз те срещнах в златната гора като падащо листо. А ти ме намери като пурпурна дъждовна капка.

Да се влюбиш в края на есента, точно преди суровата зима, е като да се влюбиш в своя палач. Времето е преброено. Молитвата е прочетена. Времето изтича прекалено бързо. Палачът е приготвил гилотината. На сцената остават да се търкалят разрязани наполовина червените ябълки, като закъсняла покана за изкушение и грях.

Аз съм падаща сълза в сезона на узрелите ябълки. 

Препоръчваме ви още:

Жега
За любовта възраст няма 
Думите, които спояват връзката ни 

Млади лекари започват информационна кампания за деца с възпалителни автоимунни заболявания и техните семейства

Актрисата и арт терапевт Стефания Колева води ателиета за малките пациенти

Асоциацията за развитие на медицинската общност (АРМО) започна информационна кампания в подкрепа на деца с възпалителни автоимунни заболявания. Инициативата има за цел да обърне специално внимание върху предоставянето на подходящо лечение и комплексна грижа при малките пациенти и младите хора, страдащи от тези болести.

Кампанията стартира със събитие, което събра деца с ювенилен идиопатичен артрит, псориазис, болест на Крон и техните родители, лекари, представители на пациентски организации и медии. Специален участник в събитието беше актрисата Стефания Колева.

„Арт терапията е съпътстваща медицинското лечение и резултатите са много добри. Със силата на изкуствата – музика, танци, театър, рисуване, поезия – децата могат по-лесно да изразяват себе си, да се социализират, да придобият самочувствие. Препоръката ми към родителите е те да бъдат по-отворени към такъв вид занимания, защото това може да бъде положително както за самите пациенти, така и за цялото семейство и обкръжаващата среда“, каза Стефания Колева.

Освен като лице на каузата, тя подкрепи кампанията и в ролята си на сертифициран арт терапевт, като проведе първото от поредица арт ателиета за малките пациенти. По същото време, техните родители имаха възможността да се консултират с лекари-специалисти и да получат съвети и отговори на въпросите си относно грижата за своите деца.

В събитието взеха участие и д-р Радислав Наков, председател по външните въпроси на АРМО и специалист-гастроентеролог, доц. д-р Гриша Матеев, председател на Българското дерматологично дружество, д-р Милена Кирилова, специалист-ревматолог и Анета Драганова от Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит (АПРА), партньор на кампанията. Всички присъстващи се обединиха около посланието, че децата с автоимунни заболявания и техните семейства се нуждаят от подкрепа, разбиране и съпричастност.

„Тези нелечими хронични заболявания засягат все по-младо и активно население, включително и деца. Основна цел на кампанията е подобряване на взаимоотношенията между лекари и пациенти и обединяване на усилията за постигането на дълготрайна дълбока ремисия. От друга страна, искаме да обърнем особено внимание на профилактиката, ранното диагностициране и навременното започване на терапия като гаранция за още по-успешно лечение“, каза д-р Радислав Наков по време на откриването. Той допълни, че арт ателиетата, организирани в рамките на кампанията, са пример за съвременен тип комуникация между лекари и пациенти и за комплексна грижа за деца с възпалителни автоимунни болести.

„Псориазисът е хронично заболяване, което засяга и децата, макар и по-рядко от възрастните. Децата обаче, за разлика от възрастните, приемат болестта емоционално, сериозно и не се примиряват, не могат да погледнат на нея философски. Освен това, околната среда при детето е нетолерантна към недостатъка и към различието. Това причинява стрес и нарушава качеството на живот на малките пациенти“, допълни доц. д-р Матеев, специалист-дерматолог.

„Децата трябва да бъдат стимулирани да приемат назначеното лечение, да спазват стриктно двигателния и хранителния режим, които са им наложени от специалистите. Медицината се развива активно в сферата на биологичните средства, които дават шанс и надежда за децата да живеят нормално“, каза д-р Милена Кирилова, специалист-ревматолог и обобщи накратко резултатите от прилагането на съвременните терапии за лечение на ювенилния идиопатичен артрит, най-често срещаното възпалително автоимунно заболяване при децата. „Малките пациенти постигат клинична ремисия, но само при навременно поставена диагноза и започнато лечение“, допълни тя.

Анета Драганова, представител на АПРА, сподели личния си опит като пациент, диагностициран с ревматоиден артрит от дете. „Аз също бих акцентирала върху диалога между лекар, родител и пациент. Родителите трябва да получават пълноценна информация от специалисти – от лекар и от психолог. Те трябва да бъдат специално обучени и какво трябва да представят в училище на учителя например и как трябва да обяснят на останалите това, което изпитва тяхното дете.“

Следващото арт ателие за деца с възпалителни автоимунни заболявания ще се проведе на 4 ноември, от 10:30 часа в СОХО, ул. "Искър" 4.

Събитията, в рамките на кампанията, се организират с подкрепата на АбВи България и в партньорство с Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит и онлайн платформата Probudise.bg, която съдържа информация за най-често срещаните автоимунни заболявания. 

Препоръчваме ви още:

Истинските лекари на децата са родителите им 
За атопичния дерматит - съветите на д-р Хитова 
Ерготерапията - професия от бъдещето

5 важни стъпки, които не бива да неглижирате

Автор: Пирина Воденичарова

* Този пост НЕ Е спонсориран от никого.

** В този пост ще си говорим за най-важните стъпки в подготовката за раждането, на които всяка бременна жена трябва да обърне специално внимание. Повече, отколкото на модел и марка количка. Повече, отколкото на новата колекция бебешки дрешки. Повече от всичко трябва да се информираме и да сме сигурни в решенията си относно срещата с нашето бебе. Защото раждането е процес, в който участваме ние самите точно толкова, колкото бебето ни и колкото лекарският екип.

*** Често в този пост споменавам направата на проучване за всяко едно нещо, което засяга семейството и бебето ви. Най-лесно се прави проучване по дадена тема, ако предварително, вие и партньорът ви, сте изяснили какви са вашите лични семейни изисквания и приоритети. Така търсенето на точните хора, точните институции и точните занимания се превръща в детска игра.

1. Избор на проследяващ лекар

Да си изберем кой да проследи бременността ни е първото важно нещо, което трябва да направим, веднага след като видим двете чертички на теста. Някои жени дори имат направен избор предварително или просто отиват при личния си акушер-гинеколог, който извършва и тази дейност. Казвам, че е важно, защото вашето здраве и здравето на бебето ви през бременността ще бъдат главно в ръцете на човека, или хората, които сте избрали за тази дейност. От тях главно ще черпите информация, на тях ще разчитате да разшифроват всяко ваше оплакване или несигурност, а в крайна сметка може да се окаже, че именно с тях ще протече и раждането ви. Не подценявайте тази стъпка.

Еуфорията от положителния тест за бременност почти винаги е заслепяваща и просто искате да отидете на първото възможно място, където ще ви потвърдят, че ще ставате родители. И дори да процедирате така помнете, че след това е хубаво да си направите проучване и да се уверите, че сте на правилното за вас място. Ако не сте, сменете го. Може да го направите по всяко време.

Моят опит. Акушерски кабинет “Зебра”

Още преди да решим да бебеправим, се бях запознала с дейността на Акушерски кабинет “Зебра” и ги следях в социалните мрежи. С времето изградих към тях особено доверие, именно заради западните методи и виждания, чрез които се опитват да действат в България. Допадат ми много повече от типичната българска реалност по болниците и си бях обещала да отидем на среща с тях още преди да се е случило бебето.
Те предлагат услуга Семейно планиране, която включва абсолютно всичко, което може да ви интересува около забременяването – как да се грижите за себе си, какви изследвания да си направите и какво трябва да знаете. Имахме желанието да ги посетим за една такава консултация, но когато им писах за нея вече бяхме започнали с опитите и се разбрахме да им пиша отново, когато двете чертички са факт.

 Прочетете и Как се казва вашата акушерка

Няколко месеца по-късно, когато се прибрахме от Шотландия с два положителни теста и вече в 5-та седмица от бременността, им писах, че искам възможно най-скоро да отида на консултация при тях и да започнем проследяването на бременността ми. Още със следващия мейл ме спечелиха повторно, като ми обясниха, че няма смисъл да ходя на ултразвук в 5-та седмица, когато може и нищо да не се види, а най-добре да отида в 8-а или 9-а, когато вече със сигурност ще се види плодът и по всяка вероятност ще се чуе сърчицето му.

Дотогава – храниш се, усмихваш се, а бебето расте.

След първата консултация, на която в продължение на един час обсъждахме всичко, което ни вълнува, отговориха на всичките ни въпроси и ни обясниха как се очаква да протичат посещенията ни при тях, минахме през акушер-гинеколог в болницата и се прибрахме с едно сърчице повече и абсолютната убеденост, че искаме Йоана и Илона да проследят бременността ми.

Какво ни хареса в практиките на акушерките от “Зебра”?

• изследват урина, мерят кръвно, слушат сърцето на бебето и опипват корема за позицията му на всяко посещение; няма излишни ехографски прегледи всеки месец;
• разпитват за всякакви възможни притеснителни симптоми на всяко посещение и си ги записват;
• мерят растежа на матката на всяко посещение, но не и килограмите, защото са наясно, че те не са показател;
• препоръчват приемането на добавки и медикаменти само при абсолютна убеденост, доказана с изследване, че има нужда от тях; неведнъж съм повтаряла изследвания, за да разберем има ли наистина нещо притеснително и благодарение на това си спестих излишен антибиотик;
• изключително мили и приятелски настроени са; не се почувствах пациент нито веднъж;

2. Избор на курс по подготовка за раждането

Отбелязвам избора на такъв курс като едно от най-важните неща, защото при мен наистина отвори вратички към нови размишления и помогна за взимането на последващи важни решения относно раждането. Аз ходих на курса на акушерски кабинет „Зебра“ и сдружение „Естествено“, защото се следя в “Зебра” и бях сигурна, че искам да ги подкрепя и в това начинание, както и че на този курс ще получа нужната информация.

Това съвсем не е единственият подобен курс и с радост мога да споделя, че в България вече има няколко такива, които са страхотни – дават изчерпателна информация и наистина те подготвят за този момент. Такъв е курсът и на Олга Дукат, за който знам, че е страхотен и може би с някоя от следващите ми бременности бих го посетила.

И отново – направете проучване и изберете този курс, който смятате, че ще даде най-много и адекватна информация за вашето семейство.

За какво ми помогна курсът на акушерски кабинет „Зебра“ и сдружение „Естествено“?

• изясних си как точно протича процесът на раждането – кога започва, за какво да следя и как мога да си помогна или партньорът ми да ми помогне в моментите на дискомфорт;
• разбрах какво мога да очаквам като предложения от екипа на болницата по време на раждането, кога имам право на избор (а това е винаги!), кога евентуално не биха се съобразили с моите желания и какви очаквания реално мога да имам за раждането;
• стана ми ясно какво може да се обърка по време на раждането, кое е много страшно и кое не чак толкова, и как се процедира при определени спешни ситуации;
• научих и приложих успешно вкъщи техники за наместване на бебето в оптимална позиция за раждането;
• вдъхнових се и разбрах как да си направя собствен план за раждане;
• научих какви алтернативни методи за обезболяване можем да приложим аз и съпругът ми по време на раждането;
• успях да си визуализирам първите дни с бебето вкъщи и да разбера кое е много важно и кое не чак толкова.
  
  

 Вижте и За бременността и раждането

3. Изготвяне на индивидуален план за раждане

Неслучайно пиша индивидуален. Планът за раждане е нещо много лично и няма никакъв смисъл да копирате чужд такъв, защото става дума за раждането на вашето бебе, което засяга само и единствено вашето семейство и трябва да протече точно така, както вие самите си го представяте.

Какво е план за раждане?

Планът за раждане всъщност твърде погрешно е наречен „план”. Всички знаем, че раждането е едно от нещата на този свят, които е най-малко възможно да бъдат планирани. Затова, моля ви, не се хващайте за тази думичка и не се отказвайте от него само защото не вярвате, че можете да планирате раждането.

Планът за раждане не е документ. Можете да изготвите и 200 плана за раждане, но никой не е длъжен да се съобрази с тях, чисто законово. Затова се подгответе някои лекари да реагират дръпнато на желанието ви да изготвите такъв, защото в България все още се гледа със скептицизъм на тези неща. Масово израждащите лекари отказват да приемат такъв план и с насмешка казват същото – „това не се планира”. Боят се да дават пред вас каквито и да било обещания за протичането на нещо толкова непредвидимо. И аз ги разбирам.
 

Нашият план за раждане

Главната цел на плана за раждане е да оформи вашите лични очаквания за това как бихте искали, в най-добрия случай, да протече раждането, като сте наясно, че във всеки момент нещо може да не бъде точно така, както сте си го представяли. При изготвянето на нашия план за раждане, успях да си изясня до най-малкия детайл всичко, което искам да се случи с мен, съпруга ми и бебето ни по време и непосредствено след раждането.

Считам за важно изготвянето на такъв план, защото той не само помага да затвърдите представата си за този момент, но и предоставя на екипа ви информация за вас самите – какво очаквате, какво в никакъв случай не искате, с какво сте склонни да направите компромис и като цяло каква е нагласата ви за тези няколко часа, които ще прекарате заедно, докато вашето бебе пътува към прегръдките ви.

Нашият план за раждане изготвих структурно като си помагах с информация от сайта на дулите, курса по подготовка за раждането и книгата на Олга Дукат „Раждане с любов”, откъдето гледах етапите на раждането и какво се очаква да се случи по време на всеки един. Останалото са нашите лични очаквания за раждането, представени накратко, но така, че да бъдат разбирани от екипа ни.
Акушерките ни вече са наясно с този план и знаят какво си представяме да се случи. Така ние сме по-спокойни, че няма да има нужда да се разбираме за тези неща на място, а те, вярвам, също се чувстват по-добре като знаят какво се очаква от тях.

4. Избор на болница. Възможност за избор на екип

Изборът на болницата, където ще родите вашето бебе, често съвпада с болницата, в която проследявате бременността си. И това е така, защото повечето жени са изградили чувство на сигурност в средата, където вече 9 месеца ходят редовно.
Това отново е момент, който не бива да подценявате. Изборът на болница е много важен не само заради това как ще се чувствате вие там, а и заради хората, които ще бъдат около вас и ще реагират при спешност.

В София има огромен брой болници, в които може да родите – държавни и частни, по-големи и по-малки, всяка от които има някаква слава и от много четене отново може да ви се завърти главата и да се объркате тотално на какво, кого и къде да разчитате. В провинцията този избор се свежда до по-малко на брой опции, но отново трябва да вземете решение.
Затова моят съвет е да изготвите списък с очакванията си, заедно с вашия партньор, да приоритизирате и да започнете да избирате болницата на база това, което е важно за вас. Има много и различни практики в различните болници, така че със сигурност ще откриете вашето място.

Избор на екип

В някои болници съществува опция за избор на екип за раждането. Под избор на екип се има предвид най-вече израждащия лекар. Нека изясня, че ролята на израждащия лекар не е толкова голяма, колкото си мислите. Той е там, за да се справи в по-напечена ситуация, да ви зашие, да извърши оперативна намеса, ако се наложи. По време на естествено раждане, с вас се занимава главно акушерката, а бебето отива директно в ръцете на педиатрите след раждането. И все пак, за вас може да се окаже важно да изберете израждащ лекар и ако това е така, разбира се, можете да изключите от списъка си всички болници, които не предлагат тази възможност за избор на екип.

Какво беше важно за нас? Избор на болница и екип

Още преди да е дошло време да изберем финално болница, решихме да съставим списък с нашите лични семейни приоритети, за да направим избора по-лесен и да бъдем убедени, че за нас той е правилен. Приоритетите ни бяха:

• възможност за избор на екип;
• възможност за присъствие на бащата по време на раждането;
• индивидуална родилна зала с възможност за активно раждане;
• отложено клампиране на пъпната връв;
• неразделяне на майката и бебето.

Това са нашите must точки, на които държим страшно много, и спрямо които взехме решението си за болница. Добавям към тях неограниченото време за посещения, допускането на всички роднини и приятели в болницата, възможността за водно раждане и добрите условия, които нямаше как да не ни спечелят допълнително.

5. Подготвяне на багаж за болницата

На въпроса ми какъв багаж трябва да си приготвя за болницата, оттам ми отговориха „телефон и зарядно”. В първия момент се зарадвах, че няма нужда да мисля за всички санитарни продукти, които биха ми трябвали, колко тоалетчета за бебето трябва да събера в куфара, колко нощници трябва да си купя за престоя ми там и колко пакета с памперси трябва да занеса.

Впоследствие се замислих, че се чувствам много по-комфортно и уютно, когато съм обградена от собствени вещи и затова взех един малък куфар и го напълних с всичко, което мисля че ще ми трябва и ще ми носи настроение. 

Какво има в моя куфар за болницата?

• пухен халат, който мога да наметна върху всяка нощница и да съм сигурна, че няма да ми е студено;
• една собствена нощница за кърмене, която съм сигурна, че ми е удобна, в случай че имам някакъв проблем с болничните;
• несесер с личната ми козметика – предимно travel size размери или мостри на продукти, които ще изразходвам там, и по този начин ще си спестя разнасянето на големи тубички с шампоан и душ-гел, например;
• кутия плодови барчета за моментите, в които ми се хапва нещо между храненията;
• по един малък пакет сухи и мокри кърпички, които да ми бъдат под ръка – винаги има нужда от тях;
• бельо и кърпа за всеки случай;
• пелена за повиване тип swaddling blanket, за да има Мати нещо, което ние сме му избирали; 
• папка с всички документи, които ще ми бъдат нужни при настаняване/изписване;
• зарядно за телефон;
• фотоапарат, без който просто не мога!

Искам да отбележа, че половината куфар е зает от супер мекичкия и пухен халат! Обаче е толкова уютен, че не мога да се откажа да го взема! Иначе бих се събрала и в по-малка чанта тип сак за фитнес. 

И да повторя отново, че най-важното при подготовката на всяко нещо за раждането е какво искате и какво си представяте вие! Винаги нещо може да не мине по план, но мислим ли така например когато подготвяме парти за рождения си ден? Не! Не трябва да подхождаме с негативна нагласа към рождения ден на нашето бебче. Всичко може да бъде точно така, както си го представяме и трябва да дадем всичко от себе си! А ако не бъде както сме го планирали, то ще е отново точно така, както е трябвало!

Източник: empirina.com

Препоръчваме ви още:

Момче или момиче? Зависи от бащата 
Да родиш в България 
Хранене по време на бременност

Автор: Янка Петкова

-  Разбъркай мозъка! Добави кръв! Още малко!

-  Къде да сложа костите?

-  При призраците!

Подобни разговори в нашата кухня водим веднъж годишно, разбира се. Макар понякога да има ситуации, в които семейство Адамс могат само да гледат и да се учат :) Но сега подготвяме „страшното“ меню за Хелоуин и са си съвсем в реда на нещата. Избрахме си рецепти, които се правят лесно, но са достатъчно зловещи, за да предизвикат тръпки у консумиращия.

Тикви (нещо безобидно за начало)

Продукти:

200 г брашно
100 г масло
100 г пудра захар
3 яйца (жълтъците)
пакетче ванилия
пакетче карамфил 

Приготвяне:

Омекналото масло се омесва с пудрата захар. Добавят се двата жълтъка, ванилията, брашното и се меси, докато стане гладко, меко тесто, което оставяме в хладилника за около половин час, да се стегне. Вадим тестото и отново го размесваме. Оформяме малки топки (по-скоро високи, отколкото широки, защото при печене се отпускат). Правим 6 вертикални линии с ножче, намазваме тиквите с жълтък и бодваме едно карамфилче за дръжка. Може даже да ги посипете с кафява захар, малко блясък в мрачното меню не е излишен. Нареждаме тиквите в тава, върху хартия за печене. Печем около 20 минути, на 180 градуса.

Целувчени призраци и кости


Продукти:

3 изстудени яйчени белтъка (останали от тиквите)
1,5 ч. ч. захар
пакетче ванилия
щипка сол
3-4 блокчета шоколад

Приготвяне:

Разбиваме студените белтъци с щипка сол „на сняг“ и постепенно добавяме захарта и ванилията. Бием, докато започнат да образуват връхчета. Върху хартия за печене, с плоския накрайник на поша, правим призраците, като движим ръката леко вляво и вдясно (все едно рисуваме елха). С костите е още по-лесно. Печем на 100 градуса, около 2 часа, след това ги оставяме в открехната фурна да изстинат напълно. Не бива да покафеняват, ако усетите подобна тенденция, намалете фурната на 80 градуса.
Разтопяваме шоколада на водна баня. С пипета правим очи и уста на призраците, а върху костите, с клечка за зъби, рисуваме линии (наподобяващи разтекъл се костен мозък). Изчакваме да изсъхне шоколада и нареждаме в съд.

Мозък (18+)

Не е за слаби нерви, но е хит в „кървавото“ меню за празника напоследък. Особено му се радват тийнейджърите, които са горещи любители на всякакви изчанчени истории с вампири, върколаци, истинска кръв и други хорър-извращения. За моя изненада, дори става за ядене. За предпочитане в слабо осветена стая. Рецептата е по идея на Люси.

Продукти:

300 г едри макарони (аз използвах с формата на миди)
100 г кашкавал
1-2 с. л. крема сирене
червена хранителна боя

Приготвяне:

Едрите макарони (които ще имитират мозъчните гънки) се сваряват в леко подсолена вода, както е указано на опаковката. Когато са готови ги отцеждаме и ги задушаваме с малко зехтин в дълбок тиган. Добавяме настъргания кашкавал и крема сиренето и бъркаме, докато се разтопят по макароните равномерно. След това сипваме постепенно червена хранителна боя, докато получим желания кървав оттенък. Както забелязвате аз се поувлякох, а дори не харесвам хоръри.
Предварително подготвяме „мозъчната“ формичка. Облицоваме малка купа с алуминиево фолио. На дъното, в средата, поставяме още едно парче фолио, като преграда, която ще разделя лявото от дясното полукълбо. Намазваме фолиото (и на преградата) със зехтин и сипваме горещите макарони, които разпределяме в двете „полукълба“ поравно. Оставяме мозъка да изстине напълно и да се стегне. След това обръщаме купата върху чиния и отстраняваме фолиото. Ветераните в хелоуинските рецепти твърдят, че това е идеалното предястие.

А това е нашият Джак

Правим го от тиква цигулка. Кората й е по-мека и лесно се дълбае и изрязва лицето на хитрия пияница, който още се мотае между Ада и Рая. В предишни години дори слагахме канапче на фенера, защото беше моден аксесоар на дъщеря ми, при обиколките й за събиране на лакомства. В тригодишния си опит като охрана на вещици се убедих в практичността му, защото в някои неосветени входове, фенерът свърши добра работа. Сега е сложен на терасата, за да плаши злите сили и да ги държи далеч от дома ни. Макар да си мисля, че ако изкарам на негово място мозъка, ефектът ще е по-добър. 

Препоръчваме ви оше:

Защо за децата е полезно да готвят
Топ 5 на есенните салати 
Кулинарната фиеста на Мама Нинджа

Автор: Валентина Вълчева

Предишният ми опит за разсъждения върху суеверията и имат ли те почва у нас (по-специално сред младите майки), се оказа причина за доста противоречиви реакции, което може само да ме радва. Както се казва, в спора се ражда истината. И понеже писателят Кингсли Еймис пък твърди, че „ако не можеш да ядосаш някого, няма смисъл да пишеш”, ще направя още един опит да вбеся някого. Предварително моля за извинение!

Не, този път няма да воювам със суеверията – всеки си има глава на раменете да преценява, доколко е разумно да вярваш, че един конец, няколко кибритени клечки или крило от неизвестен вид прилеп са в състояние да повлияят съществено върху съдбата и здравето на човек. Разсипаната сол, изхвърлянето на боклука през нощта, черните котки, среднощните крясъци на кукумявка, подаването на нещо през прага, „лошите” очи... Независимо, че вече трайно сме стъпили в ХХІ век, всякакви подобни вярвания продължават да битуват не само у нас, но и по целия иначе доста лесно обясним свят.

Някой беше написал някъде, че науката свършва там, където започва хаосът. Аз предпочитам да вярвам, че науката свършва там, където започват суеверията. Суеверията на сляпо – държа да подчертая. Защото има, грубо казано, два вида суеверия – такива, които почиват на все пак някакво реално познание и могат да намерят научна обосновка, и такива, които са си откровено невежество – простимо, ако си съвременник на Средновековна Европа, но не и ако си такъв на Европейския съюз. Не е особено трудно да се отделят едните от другите, ако се замисли човек.

Този път бих искала да се спра на първите. Онези, които почиват на нещо все пак доказано от една или друга наука. И тук асоциативно ми изплува поверието за родилката, която трябва, според традицията, една седмица да не се къпе и да лежи върху чиста слама. Не искам да прокламирам подобни идеи – не ме разбирайте погрешно! Но ако попитате който и да било акушер-гинеколог, ще ви разкаже за следродилната треска и причината действително къпането да не е препоръчително непосредствено след раждането. Такива ми ти работи.

Друго подобно суеверие, почиващо на реални исторически факти, е вярването в „лошия късмет”, свързан с петък, 13-и. Едва ли има смисъл да преразказвам историята на рицарите тамплиери и трагичния им край, официално сложен на 13 октомври 1307 г., петък. Като един самоуважаващ се скептик, съм задълбала доста в темата, но на вас ще ви го спестя. Да, знам и легендата, че Христос е умрял в петък, на 13-и, но това всъщност не го пише никъде. В картите Таро 13-а карта е Картата на Смъртта, а имената на едни от най-страховитите серийни убийци съдържат по 13 букви. Например това на Джак Изкормвача – Jack the Ripper. Достатъчно причини числото 13 да не се радва на добра слава, но едва ли е сериозно основание за вярването, че носи лош късмет.

И още едно исторически обяснено суеверие, разпространено сред запалените играчи на покер. Това за „Ръката на мъртвеца”. Историята всъщност е свързана със смъртта на легендарна личност – „Дивия” Бил Хикок. В момента на смъртта си той играел покер и държал пет карти – чифт черни аса и чифт черни осмици. Други казват, че имало и пета карта, която не се знае каква е била. Само мога да предположа, че в духа на мрачната история, вероятно също е била черна. Според легендата, останалите комарджии на масата настояли да се доиграе партията, защото залогът бил голям, но накрая се оказало, че никой не успял да бие „ръката на мъртвеца”.

Една значителна част от суеверията са се зародили във времена на бедствия и епидемии, на глад, война и чума. Времена, в които отчаянието правело хората особено податливи на внушения и суеверия, и цяла армия шарлатани се възползвали от това повече от успешно. Иначе казано, отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки, а преди няколко века хората са разполагали с доста ограничен набор от средства за противопоставяне на гадните страни от живота. Лесно е да си представим какво се е случвало във въображението на човека в миналото, когато науката била грях, а единственото „богоугодно” познание била Библията – самата тя населена с ангели и демони от всякакъв ранг и вид. Общо взето всичко, което днес подлежи на обяснение чрез химията, физиката, медицината, биологията и другите точни науки, тогава било непонятно, страшно и съответно пораждало куп суеверия и страхове.

Медицината никаква я нямало, както знаем. И как тогава човек да си осигури здраве? Сещам се за редица „изпитани” средства. Кукери, червени конци, баене, прословутото „пускане на кръв”, светена вода, сурвакане и т.н.. Не е трудно да се досети човек, че това са си откровени бабини деветини, приказки за малки деца, но вероятно на принципа на самовнушението понякога се случват „чудеса”. Всеки от нас е чувал поне една подобна история. Всеки от нас поне веднъж тайничко си е задавал въпроса: „Дали наистина...?”, в това число и аз. Разбира се, аз съм тежък случай на недоверие към всякакви практики, които нямат логично, разумно и най-вече научно обяснение, и обикновено приключвам дилемата с нещо от рода на: „Засрами се! Съвременна жена си, при това работиш в библиотека.”

Да работиш в библиотека си е и негатив дотолкова, доколкото наличието на целия този набор от литература на всякакви теми, убива доста илюзии, които евентуалното ти невежество е подхранвало преди това. Но дори и там не си защитен от суеверията напълно.

Чували ли сте за библиотечния ангел? Не? Аз пък знам, че той съществува. Тоест иска ми се да вярвам в това – има разлика. И понякога дори ме обича. Усещам го в дните, когато всичко ми се получава като с магия. Намираш точната книга в точния момент, отваряш точната страница, измъкваш точния читателски картон, дето се вика даже без да поглеждаш. Случва се. Чист късмет – това е ясно, но все пак малко магия на никого не е излишна, дори и на библиотекарките.

Да, и аз не минавам под разтворени стълби и табели, но от чиста предпазливост. Случвало ми се е да се сдобия с една-две впечатляващи цицини след такива случаи. И под терасите не минавам, по същата причина. Иначе стълбите носят точно толкова „лош късмет”, колкото и черната котка. Тоест никак. А ако все пак искате да знаете откъде идва поверието, кратката историческа справка казва, че в миналото разтворената стълба навявала мрачни асоциации на хората със средновековното бесило. А бесилото си е лош късмет отвсякъде, две мнения няма.

Колкото до котката (да, черната имам предвид), тя, милата, се е сдобила с незавидната си слава по време на чумните епидемии, когато котките и плъховете били обичайните разпространители на заразата. И не, цветът всъщност нямал значение, но друго си е черното все пак. (Всъщност знаете ли, че според някои древни вярвания черното е цветът на безсмъртието?).

По доста основателни причини възникнало и суеверието да не се палят по три цигари от една и съща кибритена клечка. По време на Първата световна война, огънчето от кибрита било чуден ориентир за вражеските стрелци. При първата запалена цигара врагът се приготвял за стрелба, при втората се прицелвал, а при третата натискал спусъка. (Добра причина за отказването на цигарите. За съжаление, неприложима в днешни дни!).

Счупеното огледало? Спомнете си историите за индианците, които се ужасявали от фотографията, защото вярвали, че снимката запечатва душата им на хартията. Вярването, че счупеното огледало носи лош късмет, вероятно е тръгнало именно от подобно суеверие – в миналото хората действително смятали, че в огледалото остава частица от душата ти, когато се огледаш. Че то е капан за душата. Затова и съществува обичай в стаята, в която се намира мъртвец, огледалата да се покриват. За да не бъде пленена душата му и да може да отпътува спокойно на Оня свят.

Ами прословутото „да чукна на дърво”? Историята мълчи за началото му, но учените етнографи и изследователи на фолклора допускат, че това вярване се корени в древността, когато хората все още били убедени, че съществуват дървесни духове, които са приятелски настроени към тях.

Суеверието за подарения часовник, който отмерва живота ти? То идва при нас от Китай, заедно с идването на часовника и вероятно логиката е, че всъщност тиктакането ти напомня за отминаването на времето и неумолимото приближаване към момента на смъртта. Часовникът, подобно на римските роби, следващи триумфиращите пълководци, ни нашепва, тиктакайки „Memento mori” („Помни, че си смъртен!”). Неприятно, но факт. Всяка секунда скъсява с по малко пътя към собствения ни край. Но дотогава всички сме безсмъртни, естествено.

Ако трябва да съм сериозна, има време, в което наивният подход е простен, но идва и такова, в което вече нямаш друго оправдание освен глупостта. И ако на дванадесет е нормално да вярваш във „викането на духове”, то на двадесет вече би трябвало да си осъзнал наивността на подобни истории.

Препоръчваме ви още: 

Хелоуин и прекалените светии

6 фикс идеи

Илинденски страхове 

Ако решите, че Хелоуин не е вашият празник, винаги може да си направите един крем карамел с тиква. Важното е да има празник - на тикви, на вещици, на будители и на ученици във ваканция!

За цялото семейство/ за родители:

29.10.2017 - Неделя на бащата в Музейко

28.10.2017 - Ерготерапията в помощ на недоносените - Семеен център за недоносени деца "Малки чудеса"

28.10.2017 - Хелоуин: Кулинарна работилница за деца и родители - Къщата на Мая

0-3 години:

28.10.2017 - Шарената книжка - концерт за най-малките слушатели - Сити Марк Арт Център

30.10.2017 - Хелоуин Парти - КиндиРу София - Изток

31.10.2017 - Бебеносещо Хелоуин парти - Център естествени идеи

31.10.2017 -  Работа + родителство = мисия възможна? - BG-Mamma Office

31.10.2017 - Профилактика на детското зрение - The Mall

31.10.2017 -  Halloween party - Шарено детство

1.11.2017 - Музикален час "Мама и Аз" - Къщата на Мая

3-7 години:

28.10.2017 - Детска работилничка за Хелоуин - Kornel4Kids

28.10.2017 - Сладкият празник в Мега Мол

28.10.2017 - Spooky Cooking - Mary Eton

29.10.2017 - Тананикаща йога - Студио "Одет"

29.10.2017 - Карлсон, който живее на покрива - Младежки театър "Николай Бинев"

31.10.2017 - безСТРАШНАТА петорка - The Mall

31.10.2017 -  Един страшно весел Хелоуин ви очаква в Музейко!

5.11.2017 - Мисия "Архитект" ще се играе отново, този път в неделя! - Какво ли е да си архитект в един от най-известните градове на света? Предизвикателството пред малките архитекти по време на мисията ще бъде: “Хайде да изберем и създадем чертежи и макети на наши собствени сгради в Ню Йорк!”.

7-12 години:

28.10.2017 - Строене с Лего - workshop - УАСГ - безплатно

29.10.2017 - Том Сойер - Малък градски театър (Зад канала)

31.10.2017 - Halloween в Омагьосания мол - Bulgaria Mall

31.10.2017 - Спечели Дрон - Участвай в Конкурс за Хелоуин Костюм във Фънтопия

01.11.2017 - Опознай операта! - Софийска опера и балет

1-3.11.2017 - Есенна ваканция в Creative housе - арт занимания и апликации на тема "есен", образователни игри, музикален час, четене на любима книга и събеседване, дейности по метода Монтесори

1-3.11.2017 - Funtopia - есенна занималня - ще катерим, ще скачаме в единствения трамплинен парк в България, ще усъвършенстваме нинджа уменията си на Ninja course, ще готвим, ще майсторим в арт ателието, ще решаваме загадките на единствената Ninja Ескейп Стая

1-3.11.2017 - ВАКАНЦИЯ ОТ ПРИКАЗКИТЕ - СИЯЙНИ - образователен център - Заповядайте да изживеем есенната ваканция в Образователен център „Сияйни“, където по повод на Деня на народните будители заедно ще четем, преживяваме, илюстрираме и разиграваме любими български приказки. Ще създадем и своята приказна история!

1-3.11.2017 - Есенната Арт школа на Арт клуб Рояна - Темата на школата е „Български художници – будители“. Основната ни идея е да запознаем децата с творчеството на т.нар. стари майстори в българската живопис – Владимир Димитров – Майстора, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев.

5.11.2017 - Мисия "Архитект" ще се играе отново, този път в неделя! - Какво ли е да си архитект в един от най-известните градове на света? Предизвикателството пред малките архитекти по време на мисията ще бъде: “Хайде да изберем и създадем чертежи и макети на наши собствени сгради в Ню Йорк!”.

Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА - Ансамбъл РОСНА КИТКА започна записвания за начинаещи за учебна 2017-2018 година. Децата трябва да са навършили 5 годишна възраст.

КИНО - Малкият вампир - премиера

Препоръчваме ви още:

Нова строителна зона отваря врати в Музейко 
Как да НЕ отгледаш НЕхранимайко 
Незрящи актьори в кампания срещу глаукомата

Автор: Янка Петкова

Невъзможно е да ги избегнем. Дали ще трябва да се грижим за децата им на площадката, защото те не го правят, дали ще се налага да търпим ежедневно логореята им или да позираме за новия им пост във фейсбук, или пък ще сме мълчаливи слушатели на похвалното слово за собственото им дете, все едно – те много успешно могат да ни вбесят.

Неангажираният

Той е с детето си, но само физически. За него излизането в парка е чудесна възможност да си побъбри с познати, да изпие няколко кафета (или бири), да изкара някое и друго ниво от играта в телефона си, докато колегите му „хеликоптери“ кръжат и над неговото дете, покрай своите собствени. По презумция децата точно на този тип създават проблеми, защото са свикнали да действат неконтролирани. Не, не защото са издънка на либерални създатели (либералите имат отношение към потомството си), а защото е толкова хубаво да прехвърлиш наблюдението на обекта върху някой друг. Но ако опитаме да ги ангажираме, с твърдението, че детето им създава проблем, веднага ще съсредоточим вселенското им негодувание върху себе си. Може би дори ще чуем реплика, че не е наша работа, че детето си има майка (или баща), които имат грижата да го наблюдават и това несъмнено ще е новина за всички на площадката.

Четохте ли 

За майките-орлици и конфликтите на детските площадки

Приказливият

- Дай сега напред! По-силно! Не вдигай краката! Сега назад! Много се засили! По-внимателно! Браво, виждаш ли, че можеш и сам!

Ако се абстрахираш от околната среда и затвориш очи, може да си помислиш, че гледаш филм с „медицинска“ тематика. А всъщност разположеният наблизо родител само активно напътства отрочето си, което за първи път се люлее самостоятелно. И за да се отърсиш от всякакъв еротичен блян, добавя вече обърнат персонално към теб:

- Виж на Виктор майка му! Добре, кажи ми, как се гледа малко дете с такава ноктопластика? А, на Никол са й купили автомобилче. Много са скъпи, бе! Откъде пари, като майка й не работи, а баща й е полицай?
Единственият начин да прекъснеш подобна тирада е да се евакуираш възможно най-бързо. Деликатността не върши работа.

Вижте още 

Ама къде ви е възпитанието?

Социалният

Този тип родители са навсякъде. Снимат и постват – детето излиза от вкъщи, детето се отправя към детската градина, детето вече е в детската градина, детето играе с други деца, детето хвърля топка, детето яде ябълка… Всеки детайл от ежедневието е запечатан в кадър и постнат в социалната мрежа, за тези, които стръвно следят. Човек може само да завиди на търпението на малцината приятели, които още не са блокирали фена на снимките.

Родителят на звездата

Дори и добре да живеем, рано или късно, срещаме майката на най-умното и талантливо дете. Това е онази жена, която не се уморява да изтъква изключителните качества на отрочето си. Обикновено на него първо му пробиват зъбките, прохожда едва ли не на 7 месеца, едновременно с проговарянето. Ходи на гърне откак се е задържало седнало. Да не говорим пък колко го хвали госпожата в градината, че първо е научило двустишието си за тържеството. Ситуацията се утежнява с тръгването на училище, където се оказва, че детето е обещаващ гений, който направо скучае в клас, защото се е научил да чете още на 4 години, а те му губят времето с азбуката. Но така е, защото майка му е повела по форми за ранно развитие откак му е почнало развитието.

Прочетохте ли

 Малките гении?

Компетентният

Досаден тип. Той пръв забелязва, че детето ни е гологлаво в „тоя студ“ и може да го хване менингит, ако не му наденем шапката тутакси. Той е човекът, който ще ни изреди всички ГМО-та, които съдържа закуската, купена на хлапето ни. Ако пък не сме наясно как детето ни на 2 години да обогати речниковия си запас с едно 40-50 думи, ще ни препоръча най-ефективната система за домашно обучение с карти. Може дори да ни осветли за последствията от яденето с недизенфикцирани ръце върху общото физическо състояние на мъника, имайки предвид замърсената и заразна околна среда, в която битуваме.

Фиксираният в успеха

Най-вероятно първият ни сблъсък с него ще е на родителска среща. Той е човекът, който активно се интересува кога най-сетне децата ще спрат да се мъчат с моливите и ще минат на химикали. Възможно е също така да даде някои напътствия на учителите, относно помагалата, които, според него, са по-добри по съответния предмет. Същият ще запита колко пъти дневно учителката е вдигнала неговото дете, защото те вкъщи много са се подготвяли, пишейки домашните заедно. Не бива да се изненадваме, ако се самопредложи за родителския актив (малка организация, която старателно избягваме) и благородно поеме отговорността за касата на класа. Вероятно като дете любимата му реплика е била: „Нека аз!“

Знаете ли

 Кога ранното развитие забавя развитието?

Комуникацията, с който и да било от цитираните персонажи, е вредна за психичното ни здраве, но тъй като са неизменна част от околната ни среда, може би е най-лесно да ги елиминираме със собствените им оръжия. 

Препоръчваме ви още:

Защо да сравняваш децата си невинаги е лошо 
12 признака на токсичните родители 
За правата, правилата и границите

Автор: Янка Петкова

Истина е, отношенията между снаха и свекърва са специални. На тях са посветени книги и филми. Някои сюжети от действителността обаче могат да надхвърлят въображението на който и да било писател или сценарист. Макар животът да познава и изумителни колаборации между двата „вида“, при които снахата е по-близка със свекървата, отколкото със собствената си майка. Хармонията (или противоречията) имат само един корен – тези две жени обичат един и същ мъж. Възможно е да се научат да си го делят, но е твърде вероятно и това да не се случи. Което ми припомня една история от далечните времена, когато девствеността на булката беше все още важна характеристика за морала й.

Канени сме на сватба, жени се братовчед. Той и "булката" му са неразделни от години. След внушителния годеж вече официално живеят заедно, макар че ние сме свикнали да ги приемаме като семейство отдавна и тържествата са чиста формалност. Но майката на младоженеца е от ония корави жени, които са убеден, че за нейния изключителен син все още не се е родила достойната жена (освен може би единствено тази, която го е създала).

Събитието върви весело и непринудено, колоната празнични автомобили поема към дома на булката, за да я „вземе“. В нашия автомобил, на чийто капак се мъдри в разкрачен седеж най-кичозната кукла, която съм виждала, се возят другия син на въпросната свекърва и жена му. Те са може би с една от най-важните мисии в ритуала по „вземането“, защото носят благата ракия. По-възрастните вероятно помнят, че тази ракия е със специален статут – тя идва да докаже, че булката е влязла в новото си семейство "недокосната". Всички сме наясно, че от подсладен алкохол в случая няма никаква нужда, но приемаме връчването му на новите сватове за част от ритуала (като куклата, чиято пола се вее на предния капак). По-старата снаха обаче, по някакъв древен повик на опита, решава да погледне каква ракия праща свекървата. Шишето е абсолютно непрогледно, защото е „красиво“ декорирано с найлонова мрежичка. Затова жената смело отпива глътка и почти веднага започва да се дави. Когато вече е в състояние да говори казва, че в ракията вместо захар, стринката е наляла сок от лимон. Заплашени от дипломатически скандал спираме колата. Купуваме от първия магазин каква да е ракия и пакет захар. Подслаждаме важния алкохол и продължаваме към дома на младоженката. Слава Богу, останахме единствените, които бяха разкрили пъкления план на свекървата. Впоследствие между снаха и свекърва се установи студена война, която продължи години, докато майката се убеди, че снахата обича сина й почти колкото нея и е в състояние да полага адекватни грижи за него.

Собственият ми опит в тези отношения е твърде блед. Колкото да запомня завинаги първия подарък, който получих от свекърва – готварска книга и чифт ръкохватки. Ще кажете банално. И ще сте прави, но тогава все още не знаех, че ще се нуждая от 56 рецепти за приготвяне на свинско месо. Вярно, мъжете са бозайници, но не от тревопасните. Тази книга и до днес е най-разгръщаното четиво. Честно казано и ръкохватките още ми вършат работа.
Но има подаръци, които дори не са прагматични и трудно могат да бъдат преглътнати. Помислих си го като попаднах на една галерия от снимки с подаръци от свекървите. Снахите са публикували фотосите под заглавие „Най-лошите подаръци от свекървите“. Сигурна съм, че и в нашите ширини има материал за подобна „инсталация“.

Хавлиени кърпи

„Веднъж свекървата ни дойде на гости, влезе в банята и след малко излезе оттам с извода, че ми трябват нови кърпи. За щастие, имам богата колекция от хавлии, подарени от самата нея, та успях веднага да подменя „старите“.“


Старо DVD
„Преди няколко години моята свекърва ми подари DVD с концерт на любимата й група. За късмет ние нямахме плеър.“

Кантар
„Трябваше ми време, за да реагирам някак на този подарък.“


Зловеща маска
„След един от круизите си, моята свекърва ми донесе този сувенир. Имам чувството, че маската ме следи непрекъснато. Изкарвам я само, когато свекървата ни гостува, след това веднага я прибирам в един кашон и я затрупвам с други вещи. На моменти ми се струва, че и оттам ме гледа заплашително. “

Дреха с послание
„Моята свекърва винаги ми подарява дрехи с един номер по-малки. Казва, че така ме мотивира да отслабна.“

Килимче с надпис: „Здравей, аз съм килим.“

„Без коментар“ – пише снахата.

Блуза „втора употреба“
„Свекърва ми много обича да ми подарява дрехи с обяснението: „Вече не ми стават и се сетих за теб.“


Кичозни кухненски прибори
„Имам поставка за домакинска хартия с готвач. Но това, че е кичозна, не е единственият недостатък. Невъзможно е да сложа нормална ролка, защото „кулинарът“ ми пречи. “


Бански като на "бившата"

„Моята свекърва ми подари бански, в цветовете на отбор, на който не съм фен. Това е бил любимият отбор на бившата жена на мъжа ми. Всъщност и размерът е нейният.“


Демодирана дреха
„Вече имам три такива блузи. Най-важното им качество е, че се сгъват до големината на колода карти. Защо са ми три? И защо са ми изобщо, бяха модерни преди 100 години?“

Комплект за новородено
„Миналата година моята свекърва ми подари този комплект за новородено. Нищо лошо, но тогава нито бях бременна, нито мислех за деца.“


Епилатор
„Нищо не казва повече от един стар модел епилатор, който ми беше подарен за „добре дошла“ в семейството.“

„Находчивостта“ на свекървите явно не знае граници. Може да й съперничи само въображението на снахите.

 

Снимки: goodhousekeeping.com

Препоръчваме ви още:

На мама синчето 
26 неща, които свекървата мисли, но не казва 
Свекървище