Кога ранното развитие забавя развитието

Автор: Анастасия Миронова


За вредата от злоупотребата с ранното развитие на децата, всички тези безкрайни занимания за повишаване на интелекта и усвояването на езици от шестмесечна възраст започна да се говори на висок глас в последните години. Но обикновено специалистите водят този разговор с предпазливи, уклончиви аргументи: детето не прекарва много време с родителите си; губи връзката си с тях; изморява се; губи мотивация и навици за самостоятелност. Междувременно проблемът със свръхзаетостта на децата е много по-сериозен. И увличането в „ранно развитие“ може да бъде не само вредно, но и опасно. Да ядеш преди лягане е вредно, но да ядеш гъби, които не познаваш, е опасно. Така е и с ранното развитие.

Според мен, първата и главна опасност на тези занимания е в прекрасния им маскировъчен ефект. Един пример от реалния живот. Познавам семейство, в което детето на година и половина научи названията на много екзотични животни: познава жирафа, хипопотама, кашалота; знае марките на различните автомобили и дори прави опити да познае различните видове динозаври. На всичко това го учат по специална програма, откакто е навършило 6 месеца. В свободното време родителите му го занимаваха с обучителни карти, водеха го по различни форми. Стана ясно обаче, че то има тежки нарушения на мозъчната дейност. Оказа се, че познава животните само на конкретни карти. Когато му подариха няколко книги с авторски илюстрации, не можа да разпознае дори котката. При прегледа се установи, че има трудности с абстрактното мислене и въображението.

Този пример илюстрира един често срещан проблем: родителите смятат, че ключът към успешното развитие на детето е неговата заетост. Занимават се с него непрекъснато, възхищават се на отличната му памет. И един ден стигат до извода, че е гений. Но всъщност то изостава в развитието си.

Забелязали ли сте например, че напоследък ерудитите са повече от интелектуалците? И че добрата памет при скромния по възможности ум е по-често срещана, отколкото при блестящия? Така е защото да помниш е по-лесно, отколкото да мислиш.

Да научиш 100 съществителни е по-лесно, отколкото да се научиш да използваш един глагол.

Да усвоиш глаголи обозначаващи действия – „ходя“, „стоя“, „седя“, е по-лесно, отколкото да усвоиш такива, които изразяват потребности – „пия“, „ям“, „пиша“. Още по-сложно е да запомниш „не“, а най-трудно е с „да“. Благодарение на стремежа към ранно развитие има двегодишни деца, които знаят наизуст целия животински свят, но не са способни да кажат, че са жадни или да кажат „не“.

Срещала съм и двегодишни деца, които не могат да помиришат или да духнат горещо ядене. Явно не им бяха давали крайче пресен хляб или красиво цвете, казвайки: „Помириши какъв аромат!“ Мама не ги е научила, че трябва да духнат, ако храната им е гореща. Срещала съм и деца, които не познават думата „боли“. Сред тригодишните има малчугани, които знаят няколко десетки, дори стотици чужди думи, но не могат да се облекат сами, да си сгънат дрехите, да измият лицето и ръцете си.

590

Игрите са насъщно необходими

Хората поглеждат с недоверие, когато им казваш, че децата се учат чрез игрите. И от близките си. Не вярват, че за едно дете на година и половина е по-важно да играе с домашния любимец, да търкаля топчета по пода, да се омаже с кал, да направи първата си снежна топка. Не вярват, защото никой просто и достъпно не им го е обяснил, а да се доверят априори на твърдение не им е в природата.
През 2013 година ООН беше принудена да добави правото на игра в Декларацията за правата на детето. Основната цел на тази добавка е противопоставянето на комерсиализацията на детството, свръхнатовареността на децата и некомпетентността на родителите.


Защо играта е жизненоважна за детето?

Добре би било прекалено амбициозните родители да почетат малко за работата на зоолозите и етолозите (специалисти по поведението на животните). Тези, които изучават фундаменталните поведенчески закони на всички живи същества. Тогава ще разберат, че не можеш да пуснеш на свобода хищник, който от младенческа възраст е расъл сам и не е имал партньор за игрите си.  Известният зоолог Ясон Баридзе, в хода на своите проучвания по поведението на вълците установил, че тези, които като малки не са имали контакт с други вълци не могат да ловуват. Освен това, за играта на тях им е нужен просторен ландшафт. Вълчетата отглеждани от Баридзе, в пусти кошари не се научили да ловуват и съответно да се изхранват. Не умеели да предвидят по каква траектория ще побегне еленът, с каква скорост трябва да го преследват, за да го уловят. Не били в състояние да  организират колективен лов, защото нито едно от не се научило да разчита правилно силите си. За разлика от тях вълчетата, които играели едно с друго в среда, която успешно имитира естествената, израснали като пълноценни хищници и успели да овладеят лова. Колкото по-интелигентно е животното, толкова по-важна е играта в детството.

Много хора са скептични и отказват да приемат теорията, защото е основана са проучвания сред вълци. Като че ли сме много отдалечени от животните като вид. Всъщност не толкова, колкото ни се иска.

Затова в детството игрите са много важни. Нужна е възможност не просто да играеш, но и да се наиграеш. До пълно изтощение, докато бъдеш удовлетворен. Това важи в особена степен за децата с творчески потенциал.

 rannee razvitije 1

И вместо художник отглеждаш войник

Вторият опасен ефект от заниманията по ранно детско развитие е техният режим. Изключително депресиращи са всевъзможните организирани „творчески“ занимания по моделиране и рисуване с пръсти за децата на година –две. В тази възраст подобни дейности трябва да са свободни. Не ограничени в някакви фиксирани времеви отрязъци. Неотдавна в една група посветена на ранното развитие родителите обсъждаха следния проблем: как да накараме детето да стои до края на часовете по моделиране или рисуване. Децата още са на година и половина и вече ги превръщат във войници с режим. Творчество по разписание няма.

Днес творческите професии се радват на сериозен престиж, най-вече заради това, че свободният труд е особена ценност.

Ако искате да развиете творческите способности на детето не ограничавайте порива му да рисува. И всеки друг порив. Въпреки всеобщото мнение, добри художници стават не тези, които от пелени са се занимавали редовно и организирано, а тези които са имали възможност да играят и опознават света наоколо на воля, да месят фигурки от кал или да ловят щурци в тревата. Защото при тези деца е развита моториката, работи въображението и им е познато чувството да си нетърпелив, защото си увлечен в нещо.

Кой работи с децата ви

Третата опасност, с която се сблъсква заведеното в школа за ранно развитие дете е невинаги компетентният преподавател. Като правило в такива групи работят студенти или току-що завършили педагогически или психологически специалности. Правилото е следното – ако сте родител с добра кариера и солидни финансови възможности и искате детето ви да се занимава в секция за ранно развитие, най-вероятно вие сте по-образован от аниматора, който поема детето ви няколко часа седмично. И едва ли ще са толкова полезни за детето, колкото бихте могли да бъдете вие самите. Друг проблем е и качеството на материалите, с които се работи. В стремежа да не оскъпяват услугата много често в такива клубове пестят от качеството на материалите и помагалата, които се използват.

20160227 1

Фрустриращо обучение

Западният свят вече преживя бума на развиващите видеоигри и телевизионни програми да деца. Още през 1999 година Американската педиатрична академия препоръча на деца до двегодишна възраст да не бъдат показвани никакви филмчета. Война на развиващите видеофилми обявиха и Канада и Великобритания, където обемът на тези стоки на пазара към 2000 година се оценяваше на милиарди долари.
Филмчетата за деца на възраст „0 плюс“ се правят на принципа на клипа: ярки картинки, които бързо се сменят, и силен звук. Това заставя малкото дете да следи случващото се на екрана, без да откъсва поглед. Установено е, че в едно такова филмче, в рамките на 30 минути се предлагат между 70 и 90 сюжета и 5-6 теми. Това е невъзможно да бъде обхванато от детското съзнание, но е напълно възможно да го затормози сериозно.

Как да поставим основите на успешно бъдеще на детето, без да му навредим?

Британската педиатрична асоциация нарече развиващите видеа за деца особено опасни, защото фрустрират детето, влияят негативно върху развитието на мозъка му, увреждат зрението и най-важното - лишават детето от полезното общуване с възрастните. Според асоциацията тези филмчета потискат психиката на детето, неговата фантазия и способността му да се концентрира.

image01

Правото на уединение

Да, още в първите години от съществуването си детето трябва да има възможност както да играе до насита, така и да се уединява. Това за него е особено важно. Защото именно в уединение започва да работи фантазията. Дете, което през цялото време е заето и е в компанията на деца, възрастни или педагози няма възможност да помисли, колкото и абсурдно да ни изглежда това. Може да не ви се вярва, но по-зле говорят и по-бавно съобразяват, по-малко мислят деца, които не са били оставяни насаме със себе си.


Един от главните врагове на детето е митът за необходимостта от социализация

За това, че то трябва колкото може по-рано да започне да разширява кръга си на общуване. В стремежа си да осигурят тази социализация родителите започват да водят детето на курсове по създаване на навици за общуване, да ги учат на етикет и др. подобни. Ако му е провървяло и не е тръгнало на ясла, задължително тази липса се компенсира с някакъв вид занимание. Кажете честно, кой от вас има потребност осем часа дневно да е в компанията на 20-30 души, колкото е една яслена група? Колко часа дневно имате желание да общувате с приятелите си? С детето е същото. Колкото по-малко е детето, толкова по-малка е потребността му от общуване с кого да е. Още повече, че за него е много важно да бъде само в обичайната си обстановка.

Претоварването с общуване, заниманията по разписание може да се отразят на способността на детето да мисли, разсъждава, да фантазира. То ще познава флаговете на всички държави по света от картинките, но няма да знае какво да прави, ако се изгуби в магазина.

Ако искате да отгледате творец дете, дайте му време за свобода. За мързелуване. За нищоправене. Поне до десетата година.

Препоръчваме ви:
Игри с бебето през първата година
Умните деца;
Малки полиглоти.


Материала подготви Янка Петкова


Анастасия Миронова е филолог, журналист, публицист и родител. Блогър, чиито текстове свързани с отглеждането и възпитанието на децата добиха широка популярност в последните години.
Оригиналната статия можете да видите тук.



Последно променена в Понеделник, 26 Юни 2017 10:38
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

С тийнейджъри на заколение

С тийнейджъри на заколение

29 Сеп, 2019 Забавно

Банско през есента

Банско през есента

01 Окт, 2019 Развлечения

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам