Автор: Ина Зарева

Св. Пророк Илия се почита в цели три религии – християнство, юдаизъм, ислям, като светец, извършил много чудеса – предизвикал дъжд след продължителна суша, разделил водите на река Йордан, възкресил мъртвец и пр. У нас, обаче е известен предимно със страховитите си стихии и морето – смята се, че на този ден жертвите му са най-много. Морето ги поглъща и отнася, така както небето е отнесло св. Илия с огнена колесница. Трябвало много да се страхуваме от пророка - да не работим на този ден, да не плуваме, да му принесем нещо, за да не предизвикаме гнева му.

Ролята на подобни поверия е да изведат отговорността далеч от нас. Така вината автоматично отива върху свирепия светия, който си иска курбана. Истината, обаче е, че свирепи богове и светии няма. Има свирепи хора, без чувство за отговорност, без уважение към природа, богове, живот.

Синът ми тази година ме нарече „страхлива майка“. Почувствах се ужасно. По-добре да ме беше нарекъл лоша, строга, невъзможна... Но страхлива?! Аз, дето навремето какви чудеса от храброст правих... Навремето, но не сега. Сега ме е страх.

Страх ме е от големи вълни и не позволявам забавления с тях. Преди години едно момиче се удави пред очите на десетки хора, които просто го гледали, притеснявали се, пушили, но толкоз. Нищо не можело да се направи. Сигурно е било така. Макар един спасител да беше казал в последствие, че ако всички този хора бяха завързали по нещо от себе си – колан, кърпа, дреха и бяха направили въже, което да подхвърлят към момичето, щели са да го спасят. Но сигурно не им е било възможно. Макар, че тези дни едно семейство бе спасено от удавяне във Флорида от 80 непознати. Хората чули виковете за помощ, организирали се, хванали се за ръце и направили жива верига. Сред тях имало и такива, които не можели да плуват. Но сигурно в нашия случай с момичето това не е било възможно. Страх ме е да допусна другото.

Страх ме е от „геройствата” да шофираш пил, дрогиран. Страх ме е от деца на по 18 години, които не са нито физически, нито психически готови да управляват огромните возила, които някой им е пъхнал в ръцете.

Страх ме е от смели бащи, които учат синовете си на мъжество във водите на разбушувало се море, при червен флаг и при опънати нерви на спасителите.

Страх ме е от пияни шофьори, които возят ученици в разпадащи се автобуси, на зелени училища, които имат за цел основно да закърпят бюджета на треторазрядни хотели, и които най-често приключват в инфекциозно отделение.

Страх ме е от басейни без охрана, без обезопасителни решетки, заради които се случиха ужасяващи инциденти напоследък.

Страх ме е от желанието за бърза, еднодневна печалба без мисъл и отговорност за останалите и за утре.

Страх ме е от свободно разхождащите се хора с множество присъди, като бомба със закъснител – едва когато избухне, се сещаме какво е можело и трябвало да се направи.

Страх ме е от необезопасени строежи, от които падат плоскости върху главата на дете.

Страх ме е от „мъже”, които пребиват бременни жени по магистралите и деца пред дискотеките.

Страх ме от съдържанието на храните в магазина или по-скоро от липсата на съдържание.

Страх ме е да се разболея и остарея, защото старите и болните хора не ги искат никъде у нас.

Страх ме е, че липсата на контрол и отговорност в тази държава се обяснява със суеверия и поверия.

Страх ме е, че все повече хора на всички нива не си вършат работата.

Страх ме е, че вместо да направим жива верига срещу бедствията – били те природни или обществени, ние пристъпваме от крак на крак, пушим и ги наблюдаваме отдалеч.

Ако свети пророк Илия беше спасител на морето – да разделя водата и да възкресява починали, сигурно нямаше да бъда толкова страхлива майка. Ако и можеше да се мултиплицира във всички институции - да управлява стихиите, да съживява мъртвото чувство за отговорност, да въздава справедливост, то тогава щях да бъда дори много, много смела. Но живея в държава, в която хората, които трябва да носят отговорност плакнат вината си в морето, за да я прехвърлят към богове и светии. Живея в държава, която с всеки изминал ден ме превръща във все по-страхлива майка.

Днес е Илинден. Не влизайте в морето, ако има големи вълни. И не само днес.

И не се страхувайте от свети Илия, страхувайте се само от нечия несвършена работа.

Препоръчваме ви и Страховете на майките.