Ninja Editor
В текст, публикуван в руски сайт за споделяне на опит от живота в чужбина, майка разказва за българското училище в София, което посещава дъщеря й. Интересно е как изглежда българското образование в очите на една чужденка. Оказва се, че "никак не е зле и за радост на родителите - не е скъпо". Заглавието на статията в руския сайт е "Оценки в дроби, строга охрана и настоятелство". А ето и целия разказ. Според мен има някои неточности, но това все пак са лични впечатления.
В българските училища, сравнени с руските, всичко е плюс 1: децата ходят на училище 12 години, а оценките са по шестобалната система. Децата постъпват в първи клас, когато навършат 7 години, но при желание може да започнат и по-рано. Дали детето ще бъде прието по-рано или не – решава учителят. Ако той прецени, че е достатъчно зряло, за да учи, отговорът ще бъде положителен. Може да тръгне на училище и по-късно, по здравословни причини.
Началното образование продължава от 7 до 10-11 години, основното (прогимназия) от 10-11 да 13-14 години, средното от 14-15 до 18 години. От 15 до 20 години е етапът на средното специално образование или специализираната гимназия (в България стават пълнолетни на 21 години). Всяко училище е специализирано. Нашето е с профил журналистика и туризъм.
Никакви оценки в началното училище и оценяване с дроби на изпитите
За постъпване в първи клас не е нужно да държиш изпит. Изключение са училищата към посолствата или тези, които са обвързани с колежи в чужбина. На нас например дори не ни поискаха документи за завършена детска градина или предучилищна подготовка. Повярваха на думата ни, че детето чете български приказки и го записаха в „А“ паралелка, която се смята за най-добрата. В началното образование не се поставят оценки, в основното започва оценяване по шестобалната система. При преминаването от степен в степен, например от началното в средното училище, се държат изпити, често под формата на тестове.
След завършване на всеки клас в началното училище издават сертификат, а след всяка нова образователна степен – има изпити. Един от най-популярните предмети е български език и литература (да, това е един предмет). Оценките от изпитите могат да бъдат под формата на дроби например 4,25 по шестобалната система.
Като чуя за матура, се хващам за кобура
Разписание – от 8,30 до 17,00 (заедно със занималнята)
Часовете започват в 8,30 и продължават до обяд. Това е първата смяна. След нея повечето деца посещават занималня. По-точно – длъжни са според закона. Неотдавна тя беше направена безплатна. Но за целта трябва да има достатъчно заявки от родители, които желаят децата им да я посещават.
В занималнята децата подготвят домашните си, играят, разхождат се на двора (ако времето е хубаво), посещават кръжоци. Тя свършва в 17,00 след това повечето родители прибират децата си, а тези, които остават до по-късно, стоят във фоайето с дежурните учители и играят на телефоните си. Да, в нашия първи клас почти всички имат телефони.
Часовете се делят на задължителни (утвърдени от министъра на образованието) и избираеми (избират ги родителите, а после съставят еднакво за всички разписание) и факултативни (кръжоци). Ние избрахме допълнителни часове по български, математика и английски. Казват, че това е стандартният избор. Интересното е, че този списък се подписва от детето, тоест родителите не могат да не се посъветват с него по този важен въпрос.
Кръжоците в основната си част са платени. В нашето училище първокласниците могат да избират между народни танци, английски, футбол, ски (когато е сезонът), плуване (в цената влиза и трансфера на децата и струва 80 лева месечно – около 3 200 рубли), архитектура (безплатно). В училище ги подготвят и за олимпиади по математика, които тук се провеждат често.
Учебници втора употреба и настоятелства
За българските граждани образованието е безплатно. Безплатно е и за децата с чуждо гражданство със статут продължително или постоянно пребиваване. По-голямата част от учебниците и работните тетрадки се дават безплатно, но за някои (например по английски език) се плаща. Стари учебници могат да бъдат закупени в книжарница, в която се изкупуват срещу заплащане. Това е добър начин да се спестят средства.
Преди началото на учебната година родителите събрахме средства за ремонт на пода и прозорците в класната стая, както и за нови мебели. Ние платихме 80 лева (3200 рубли). На хората, които не разполагат със средства, им позволиха да не плащат. Четирима татковци и мъжът на класната сами ремонтираха чиновете.
Миналата година за ремонт на тоалетната събираха пари по друг начин: децата изработваха сувенири в часовете по трудово и ги продаваха по 1 лев (40 рубли) на училищните базари, посветени на Рождество и Пасха (Великден).
Часът по трудово всъщност се нарича „технологии и предприемачество“, което още веднъж потвърждава впечатлението, че изработването на различни неща може да се превърне в професия.
В нашия клас, от тази година, започва да действа училищно настоятелство, където може да постъпи всеки и да дари средства по собствено желание за различни нужди на училището (вноската е 20 лева – 1000 рубли).
Настоятелството е форма на училищен съвет, нещо като родителски комитет, но за цялото училище. В него участват всички желаещи родители. Те не само събират средства за ремонт, но могат да влияят и върху живота на училището. Родителите общуват основно в групите във фейсбук и там решават различни въпроси: как да се отпразнува Нова година, какви подаръци и на каква цена да се купят и т.н.
Графити по стените и строга охрана
Отвън нашето училище е цялото в графити, но част от тези рисунки, както личи, са по поръчка на самото училище. Сградата е изрисувана с портретите на велики български педагози и учени, има и надписи от типа: „Приятели завинаги“
Според правилата за безопасност, в българското училище не се допускат родители. Трябва да се обадиш на охраната, че си пристигнал, и той лично звъни на учителя. Родителите могат да влязат безпрепятствено само в празнични дни и когато има родителски срещи. На родителските срещи учителят разказва за успеха на учениците и поведението им. Правят се и анонимни анкети от типа: „как се отнасяте към интеграцията на различни деца“ или кой иска да участва в училищното настоятелство.
Затова пък училищният двор може да се посещава винаги. Често тук идват татковци, които играят футбол с децата си.
Безплатна закуска и платен обяд
Закуската в училище е безплатна. По правило това е ябълка и малка кофичка кисело мляко (аналог на йогурта, без добавки). Обядът е платен, струва 2,50 лв. (100 рубли). Може да платите в понеделник сутринта за седмица напред или да купувате талони всеки ден. На обяд дават традиционни за българската кухня ястия. Някои ученици си носят храна в кутия.
Може да се купи нещо и от училищните лавки, но там основно се продават чипсове и шоколадови десерти. Нашата класна не препоръчва на родителите да дават големи суми за джобни на децата, за да не ги харчат за нездравословни храни.
Училищни базари и сериозна подготовка за празниците
В училище учат на срокове, които се разделят от ваканции. През есента учениците почиват около седмица. Зимната коледна ваканция е най-дълга. Може да бъде продължена и ако бъде обявена грипна ваканция. Няколко дни почивка има през февруари и през пролетта, по време на Пасха. Лятната ваканция за първокласниците е от 31 май до 15 септември. В другите класове се учи по-дълго.
В България много ценят празниците и традициите. За тях децата се подготвят дълго, учат стихотворения и подготвят своите изпълнения. Някои от празниците децата отбелязват само в класа, други пред родителите, а трети се провеждат в актовата зала за цялото училище или на улицата пред сградата му. В тези дни има не само изпълнения на децата, но се организират и базари, черпят се с лакомства, които си приготвят вкъщи. Ние занесохме руски сладкиши.
В един клас – деца от различни националности. Начало на интеграцията на деца с проблеми
Българите не са единствената нация, която живее тук. Според закона децата от други националности не трябва да се изолират в отделни паралелки. Те трябва да са равномерно разпределени по класовете. Пак според закона имат право да изучават майчиния си език в училище. Сега се водят дискусии за това в обикновените училища да учат деца със специални потребности. До момента по-голяма част от тях учат дистанционно. Наченки на интегрирането им вече има, в класа на моята дъщеря например учи детенце с ДЦП.
Препоръчваме ви още:
Кога ще тръгнем по "западния" коридор в образованието
Защото това трябва да се казва
Шестото и рекордно голямо издание на „Алея на книгата“ в София започва на 11-и септември (вторник), като официален старт ще бъде даден в Литературния кът на събитието (до паметника на Алеко Константинов) с участието на Джаз формация „София“. Книжното изложение на открито вече успешно премина през градовете Пловдив и Варна, като в столицата белите шатри традиционно ще ни очакват на пешеходната част на булевард „Витошка“, от пресечката с бул. „Патриарх Евтимий“ до ул. „Узунджовска“. Алеята ще продължи до неделя, 16-и септември, с работно време всеки ден от 10:00 до 20:00 ч.
Повече от 60 от водещите български издателства ще представят новите си заглавия в общо 23 шатри, а както всяка година, сцена на богата културна програма, включваща премиери на книги, срещи с поети, писатели и преводачи, игри и работилници за деца, ще бъде Литературният кът на Алеята. В сряда, 12-и септември, от 18:00 ч. той е домакин на литературно четене в памет на българския поет Евтим Евтимов и официално награждаване на лауреатите на Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ – 2018.
Част от гостите в Културната програма тази година са Атанас (Наско) Атанасов, Галина Вълчева, Георги Господинов, Димитър Тонин, Елисавета Логинова, Елица Виденова, Нели Нановска, Палми Ранчев, Петя Александрова, Светлозар Жеков, Татяна Костова, а също чешкият писател Мартин Райнер, др. Събития ще се проведат както в Литературния кът, така и в книжарници, партньорски локации в градския център.
Къде?
Пешеходната зона на бул. „Витоша" (между бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Узунджовска“)
Кога?
От 11-и до 16-и септември, 10:00 - 20:00 ч.
Участници в Алея на книгата София:
Шатра 1 – Артлайн Студиос, Вакон, Сиби
Шатра 2 – ICU, АМГ, Книжарници „Приятели“
Шатра 3 – Фют
Шатра 4 – Книжен център „Гринуич“
Шатра 5 – Кибеа, Клевър Бук, Пан, Хелиопол
Шатра 6 – Асеневци, Еднорог, Хартиен свят
Шатра 7 – Бяло Братство, Захарий Стоянов, Списание 8, Тип-Топ Прес
Шатра 8 – Атеа, Ергон, Коала Прес, Труд
Шатра 9 – Бард, Хермес
Шатра 10 – Агата-А, Дамян Яков, Лексикон
Шатра 11 – Алтера, Букохолик, Парадокс
Шатра 12 – Колибри, Пергамент Прес, Фондация „Калпатару“
Шатра 13 – Емас, Фама
Шатра 14 – Прозорец, Просвета
Шатра 15 – Жанет 45, Милениум, Шамбала
Шатра 16 – Анубис, Булвест 2000, Клет България, Сиела
Шатра 17 – Лира Принт, Издателство на НБУ, Прес
Шатра 18 – Жар - Жанет Аргирова, Изида, Персей, Посоки
Шатра 19 – Ера, Рива
Шатра 20 – Вакон, Ина, Локус, Наука и изкуство
Шатра 21 – Жануа’98, Ибис, Инле, Плеяда
Шатра 22 – Рибка, Унискорп
Шатра 23 – Кръгозор, Лабиринт, Про Бук
„Алея на книгата“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г.
Културна програма
11 септември (вторник)
17:00 Литературен кът
Официално откриване на „Алея на книгата“ с участието на Джаз формация „София“. Събитието е част от Културния календар на Столична община за 2018 г.
18:00 Литературен кът
„Опасна същност“ от Татяна Костова
Новият криминален роман на Татяна Костова е изцяло в класическите традиции на Агата Кристи. Интригуваща завръзка, неочаквана развръзка едва на финала. Образите са плътни, взети от живота, трудно бихте открили коя от тях е с опасна същност. Действието се развива в наши дни, белязани от проблеми на времето ни.
Представя издателство „Весела Люцканова“
19:00 Книжен център „Гринуич“
Представяне на сборника с разкази „Невидим живот“ от Мехмед Атипов
Мехмед Атипов е роден през 1991 г. в село Драгиново, Велинградско. Завършва средното и висшето си образование в Пловдив. „Невидим живот“ е първият му сборник с разкази. Той е автор и на повестта „Думите на щастието“ (2012). Част е от редакторския екип на литературен блог „Под линия“, занимаващ се с критически прегледи и анализи. Негови отзиви и интервюта са публикувани в сл. „Страница“.
С думи за книгата Марин Бодаков.
Представя издателство „Жанет 45“
12 септември (сряда)
18:00 Литературен кът
„Горчиво вино“ – 2018
Литературно четене в памет на големия български поет Евтим Евтимов и официално награждаване на лауреатите на Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ – 2018. С участието на Анжела Димчева, Боян Ангелов, Виктория Катранова, Даниел Тунев, Димитър Христов, Марина Матеева, Матей Шопкин, Катя Кремзер и др.
Представя издателство „Персей“
18:30 Клуб „Журналист“ (ул. „Граф Игнатиев“ 4, ет. 2)
Премиера на стихосбирката „Хляб за утре“ от Елица Виденова
Елица Виденова е родена на 20 май 1966 г. в гр. Батановци, Пернишко, а от 1991 г. живее и работи във Варна. Завършва магистратура по журналистика и масови комуникации във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Нейни стихотворения са публикувани в редица местни и национални периодични издания. Произведенията й са включени в няколко антологии на българската поезия. Стиховете й са превеждани и публикувани в престижни литературни издания на руски, украински, френски, полски, македонски, арабски, албански език. Включена е в двуезичното издание „Из века в век. Славянская поэзия ХХ–ХХI“ (Москва, 2005), посветено на най-значимите поети от средата на миналия век до днес. Участвала е в редица международни литературни форуми у нас и в чужбина.
Представя издателство „Хермес“
19:00 Книжен център „Гринуич“
Представяне на стихосбирката „Вълча зима“ от Галина Вълчева
Галина Вълчева (Димитрова) е родена през 1975 г. в гр. Раднево. От 1994 г. живее, работи и твори в Пловдив. Член на СБП и на СБЖ, носител на редица литературни награди за поезия и проза. Доктор по литература за деца и юноши, с множество научни и литературни публикации в България и в чужбина.
Други книги автора: „Сезонът на праха“ (стихове, 2001), „Кръстопът на слънцето“ (есеистичен сборник, 2004), „Един живот по-късно“ (стихове, 2004), „Кръговрати“ (електронна книга със стихове, публикувана в сп. „Литературен свят“, 2013).
С думи за книгата Петър Анастасов и с участието на актьора Златко Павлов.
Представя издателство „Жанет 45“
19:00 Литературен кът
Представяне на „Езотеричното християнство“ Том 3 от Светлозар Жеков
Разкриването на езотеричното знание в Евангелията е всъщност отварянето на тайните чекмеджета на Християнството и запознаване с тяхното съдържание. Евангелистът Лука, един от 70-те епископа на Христос, дълго време след Възкресението на Спасителя е разпространявал Словото Христово. След като се запознал с документите на много такива чекмеджета, Лука написал евангелие-учебник за тези, които искат да открият и извървят тесния път към Бога.
Читателят, като се запознае с този учебник, ще разбере, че човек най-добре изгражда Вярата си към Бога чрез Знанието. И когато Вярата се настани в областта на сърцето му и сърдечната чакра разцъфти като лотос, Божественото осветя неговата душа. Любовта става двигателя на неговия живот.
Представя издателство „Асеневци“
13 септември (четвъртък)
17:00 Литературен кът
Представяне на „Together Academy“ и фондация „Въздигане”
„Together Academy“ е издателство, създадено с цел да подпомогне процеса на финансовото ограмотяване на хората в България. Издават книги в областта на личните финанси, себеусъвършенстването и приложната психология.
Някои от заглавията, които ще бъдат представени по време на събитието са:
- „Новите правила на богатството“ и „7-те закона на богатството“ — на Бен Бенсън
- „Парите или живота“ - Джо Домингес и Вики Робин
- „Лесният долар“ - Трент Хам
Фондация „Въздигане“ има за цел да разпространява българската история, защото тя е символ на величие и успех. Исторически романи, които пренасят читателите и слушателите назад във времето.
Някои от заглавията, които ще бъдат представени по време на събитието “Алея на книгата” са:
- „Тлееща жарава“ - Евгени Константинов
- „Кан Алцек“ - Мирослав Петров
- „Хан Кубрат“
Представят издателство „Together Academy“ и фондация „Въздигане”
18:00 Литературен кът
Представяне на „Япония, Филипини- моето пътешествие на духа“ от Нели Нановска
Япония остава голяма загадка за всеки българин, дори и да е философ, не само по призвание като Нановска. Авторката обаче е смела и искрена, и безкомпромисно ни показва Япония такава, каквато тя я е видяла. След дълга разходка в Страната на изгряващото слънце, философът ще ни поведе из Филипините, родината на най-оспорваните хирурзи. Нима е вярно, че проникват с голи ръце в тялото на човек и могат да лекуват тежки болести? Или че вадят от хората предмети - материализирана черна магия?
Представя издателство „Списание 8“
18:00 Чешки център
Представяне на „Поетът“ от Мартин Райнер
Романът „Поетът“ пресъздава живота на Иван Блатни. Следва го по уличките на Бърно, открива го и на най-неочакваното място във Великобритания – психиатричните клиники, където той търси убежище... За да създаде свят, по-красив от реалния – в стихове.
Чешкият писател Мартин Райнер лично ще представи романа си „Поетът“ – Книга на годината в Чехия, награда „Магнезия литера“. С участието на преводача Красимир Проданов.
Представя издателство „Изида“
19:00 Книжен център „Гринуич“
Представяне на сборника с разкази „Тази вечер нищо не е случайно“ от Палми Ранчев
Палми Ранчев има бурна биография. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Автор е на десетки стихосбирки, романи, новели, сборници с разкази и филмови сценарии. Превеждан е на английски, френски, полски, испански, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. Носител е на множество литературни награди, между които „Иван Николов“, „Дъбът на Пенчо“ и на международната награда „Банк Аустриа Литерарис”.
С думи за книгата от проф. Владимир Трендафилов.
Представя издателство „Жанет 45“
19:00 Литературен кът
Забавни и образователни игри за децата
Заедно ще обсъждат интересни факти за животните и човешкото тяло, науката и космоса. Ще говорят за велики български владетели, забележителните природа и история на България. Ще има много гатанки и игри. Заповядайте!
Представя издателство „Клевър бук“
Кой обича приказки? Любими книжки за бъдещи читатели
14 септември (петък)
17:00 Литературен кът
За най-малките – с Петя Александрова и Георги Цонев
„Как да порасна“ е подходяща за деца, които вече могат да четат, но не се чувстват съвсем уверени, че да се справят с по-дълги текстове. Кратките и забавни стихотворения на Петя Александрова ще им покажат удоволствието от книгите, без да ги отегчат нито за минута.
„Приказки за малини и други бодливи неща“ е сборник с 5 забавни приказки: Горската сладкарница; Божко; Петльо в копривата; Лиско в малините; Приятелите на балона. Подходяща за деца от 4 до 10 години.
Представя издателство „Ина“
18:00 Литературен кът
Представяне на „Моите учители“ от Атанас (Наско) Атанасов
Книгата на Наско Атанасов въвежда читателя в територията на мистичното, тайнственото, на всички онези знания и практики, предавани някога скрито и дълго време достояние на малцина избрани. В книгата става въпрос за Бог, ненасилие, психоенергийни способи, медитация, физически упражнения, начини на хранене и живот, нетрадиционна и алтернативна медицина, но преди всичко за лични преживявания и духовни прозрения на хора от различни духовни школи и направления. Представени са водещи, изявени, както и по-малко известни личности в йога, аюрведа, тибетска медицина, китайска медицина, рейки, хомеопатия, лечителство, астрология, дао, учението на Ошо и др.
Представя издателство „Кибеа“
19:00 Книжен център „Гринуич“
Представяне на стихосбирката „Последен портал“ от Хайри Хамдан
Поетиката на Хайри Хамдан ни представя много чувствителен човек, който пестеливо изразява своите всекидневни грижи и тревоги, своята обич към света. Скромността на изказа и неговата прямота подсказват големи вътрешни обеми на лирическото преживяване, преклонение пред красотата.
С думи за книгата Марин Бодаков и с участието на актьора Иван Петрушинов.
Представя издателство „Жанет 45“
19:00 Литературен кът
Представяне на „Мистичната Странджа“ от Димитър Тонин
„Мистичната Странджа“ е енциклопедичен пътеводител на свещените места. Книгата описва детайлно над 450 обекта, в това число светилища гробници, некрополи, оброчища, вековни дървета, параклиси, църкви и мегалити. Проучването е правено в продължение на десет години лично от автора Димитър Тонин.
Представя издателство „Шамбала“
15 септември (събота)
15:00 Литературен кът
Сборно представяне на поетични книги на издателство „Scribens“ за 2018 г.
С участието на: Георги Гаврилов, Левена Филчева, Мария Куманова, Милена Спириева, Теодора Тотева и Христо Мухтанов. В рамките на един час ще звучат откъси от всяка от книгите, думи на авторите и издателите - как започва традицията на „АРС“, където са дебютирали много от утвърдените днес поети, как се обособява „Scribens“, какво предстои, какви книги са в процес на издаване, кога предстои да излязат.
Представя издателство „Scribens“
16:00 Литературен кът
Представяне на автобиографичната книга „Просто Рич“
Изключителната история на един от най-успешните бизнесмени в света - Рич Девос. Откъде и как се заражда идеята за създаването на „Амуей“, кои са двамата бизнесмени, стоящи зад дългогодишния успех на компанията, как се продава, когато никой не вярва в идеята ти, и кога холът и трапезарията са по-добри офиси от всяко друго място, на което се прави бизнес – на това и много още ни учи увлекателната автобиография на Рич Девос.
Представя издателство „Жануа‘98“
17:00 Литературен кът
Представяне на детската книга „Разбойникът плъх“ от Джулия Доналдсън
Ще бъде приключенско и дори малко опасно, затова препоръчвам на срещата да вземете децата си, за смелост и за по-сигурно. И за по-весело също. Това е книга на Джулия Доналдсън, илюстрирана прелестно от Аксел Шефлър. В нея се разказва за един плъх, който тормози пътниците, ограбва ги и се тъпче с тяхната храна, много е лош. Добре че по едно време идва едно пате и то… Ама няма да ви разказвам, не настоявайте повече, като видите книжката, ще си прочетете сами. Мария Донева /преводач/
Представя издателство „Жанет 45“
18:00 Литературен кът
Дискусия с Димитър Тонин „Свещените места в българските земи“
Древни долмени, скални светилища, тайнствени гробници, резиденции на тракийски царе, прекрасни златни съкровища, лечебни оброчища и аязма, свещени параклиси, възрожденски църкви, вековни дървета, звънтящи водопади... Случаен ли е огромният интерес към свещените места? Българските земи са наситени със сакрални обекти от древността до наши дни. За някои от тях ще си поговорим с автора на уникалната поредица „1001 Светилища“, който има амбициозната задача да картографира свещените места в цялото българско землище.
Представя издателство „Шамбала“
18:30 Шатра №15
Среща с автограф с Георги Господинов
„Всичките наши тела” се нарича новата книга на Георги Господинов, която излезе в самото навечерие на 24 май. В нея са събрани 103 „свръхкратки истории” както ги нарича авторът. Завършена е през януари в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека.
Свръхкратките истории на Господинов са смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно – стил, който разпознаваме безпогрешно от „Естествен роман“, „Физика на тъгата“ и „Сляпата Вайша“.
Представя издателство „Жанет 45“
19:00 Литературен кът
Представяне на „Тайните за управление на човечеството“, част 1 от Константин Петров
Оказва се, че „световно правителство“ съществува реално и управлява страните и народите на Земята вече не едно столетие. В тази книга читателите ще узнаят не само за фактите, потвърждаващи съществуването на такова правителство, но ще узнаят за техните тайни методи и способи за управление на милиарди хора в течение на много столетия, с помощта на които се осъществява такова управление в интерес на шепа „избрани“ за
сметка на огромен брой „неизбрани“.
Представя издателство „Хелиопол“
16 септември (неделя)
11:00 Литературен кът
Представяне на „Вук и Нада на зъболекар“, „Невероятно пътешествие в Зъбландия“ и „Нашите зъби“
Очаква ни забавно, познавателно и щедро на подаръци пътешествие в чудната страна Зъбландия. Ще опознаем заедно земята на здравите, бели и красиви зъби. Заедно със спонсора Лакалут обещаваме игри, загадки и наградки–изненадки с полза и настроение за малки и големи!
За книгите говори д-р Тасева.
Представя издателство „Кибеа“
13:00 Литературен кът
Представяне на „Царичина – съдбовен контакт“ от Елисавета Логинова
Преди повече от четвърт век в забутаното селце Царичина край София внезапно пристига колона от военни камиони. Униформените отцепват центъра на селото и водени от трима екстрасенси, слагат началото на секретна операция, смятана за най-голямата мистерия в най-новата история на България. Бързо става ясно, че единственият човек с паранормални способности, способен да получава и да предава надеждна информация какво, къде и как да се търси в недрата на Царичина, е феноменът Елисавета Логинова. Зад операцията стоят Генералният щаб на Българската армия, българският президент и пет български правителства. Извършваната работа и съпътстващите я явления са изрядно описани в дневници, заснема се видеоматериал. Впоследствие цялата документация изчезва.
Представя издателство „Кибеа“
18:30 Шатра №9
Среща с автограф с Мирела Иванова
Всички любители на литературата могат да се срещнат на живо с авторката на сборника „Седем. Стихотворения (С) биографии“ и да получат автограф от нея. В поезията на Мирела Иванова може да бъде видян дълбокият пейзаж на българското битие – със стотици шлифовани от почерка подробности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Мощна книга. Стихотворенията й наистина са едни от най-силните лирически текстове, писани на български след началото на ХХІ век. Доц. д-р Пламен Дойнов
Представя издателство „Хермес“
Препоръчваме ви още:
Четенето от раждането е най-добрата инвестиция
Как да научим децата да обичат четенето, без да ги подкупваме
Автор: Валентина Вълчева
Ако се сещате за по-трудоемко и мъчително занимание, споделете! Всъщност сещам се за едно – приспиването на ДВЕ (и повече) деца. И да знаете, това че детският сън е много полезен за нервите на родителите, е абсолютно вярно. Използвам момента, докато спят, за да възстановя нервите, които съм изпокъсала, докато ги приспя.
Всъщност с Престолонаследник №2 е лесно. „Саши, в кошарката, маме!” И той моментално изравя Биби (биберона), грабва Пуки за опашката (все още не мога да го убедя, че името на горката котка е Пухи) и я завлича в кошарката си, където обичайно я ползва вместо възглавници. Тя понякога не е много навита, но няма шанс срещу него.
С Престолонаследник №1 обаче е мъка не, ами МЪКА.
Подобно на майка си, т.е. мен, и той мрази да ляга рано. Мрази и да става рано, по което също си приличаме, но това е тема за друг разговор. Затова съм си изработила рутина някаква. Тоест започваме мъката още около 21:30, за да мога да се надявам, че докъм полунощ ще сме минали през задължителния ритуал и ще се унасяме вече.
Разбира се, в момента в който кажа, че лягаме, ответната реакция е едно проточено, прогизнало от досада:
- Ама сега-а-а-а ли-и-и-и?
- Не. Утре.
- Значи мога да погледам още малко телевизия?
- Добре, но само десет минути.
Нямам много съпротивителни сили в тази част от денонощието, след като съм извлякла към три тона книги само няколко часа преди това в основното книгохранилище на библиотеката.
- УРА!!!
Десетте минути стават двайсет.
За да покажа все пак, че държа на думата си, пък макар и с леко закъснение (засега не познава часовника, така че мога да си позволя да удължавам десетте минути), превключвам телевизора на научно-популярен канал. Ако улуча някой исторически материал за Втората световна война, съм късметлийка. Толкова са скучни за Престолонаследник №1, че го приспиват с почти същата скорост, с която навремето го тръшвах, когато му запеех „Лудо-младо сън засънило”. (За известен период от време и „Вятър ечи, Балкан стене” имаше подобен ефект, но после ми писна да марширувам и минахме на по-лежерен приспивен репертоар.)
- Не-е-е-е… - надава вой.
- Млък! Ако събудиш брат си, ти ще го приспиваш!
Това действа безотказно, откакто една вечер наистина го накарах да приспива Престолонаследник №2 в продължение на половин час.
Млъква, но е сърдит.
След пет минути:
- Пишка ми се!
Отива до тоалетната набързо.
След още десет минути:
- Май ми се ака!
Отива отново. Връща се след малко:
- Май не ми се ака…
Още десетина минути, плюс-минус някоя.
- Пие ми се мляко.
Срязвам го, че кухнята вече не обслужва клиенти по това време на нощта. Напрежението се покачва бавно, но сигурно по една отлично позната скáла.
Още десет-петнайсет минути въртене, сумтене, въздишки, страдание от необходимостта да заспива.
- Боли ме крачето!
- Къде?
- Тук – посочва произволно място, което може дори да е на лакътя.
- Колко те боли?
- Ужасно!
И за да е по-достоверен, се свива и започва да стене театрално.
- От едно до десет колко боли?
- Ами… Едно… Три… Десет… Осемнайсет… Много… Две!
- Заспивай преди да съм побесняла!
- Ама наистина ме боли!
Престолонаследник №2 започва да мърда в кошарката си.
- Ако се събуди, ставаш да го приспиваш! – просъсквам съвсем сериозно.
Престолонаследник №1 притихва, вероятно молейки се наум на всички богове малкият да не се събуди. Аз също отправям една молитва без да тая особени надежди за чуваемост.
За щастие малкият намира в просъница Пуки, гушва я и се унася отново.
Престолонаследник №1 си дава още едни десетина минути, след което решава да си пробва пак късмета:
- Може ли една песничка на телевизора? Само една и заспивам! Обещавам!
Да, бе. Все едно не съм се връзвала на тоя номер поне 1683 пъти досега.
- Не!
- А да ми изпееш „Нани Бу”? Мо-о-о-оля-а-а-а!
Разколебавам се и съм на път да се разкисна.
„Нани Бу” е НАШАТА песничка. Няма текст. По-точно „Нани Бу” е целия текст и се повтаря до безкрай, а мелодийката сама си я измислих преди време, докато импровизирах нови методи за справяне с коликите. От тогава тя е НАШАТА песничка и за двама ни е нещо особено скъпо и мило. Той я обожава! Наистина. А аз си я броя за едно от най-ценните неща, които ще ми останат от детството му заедно с първия биберон, първата обувчица (другата, естествено, е отдавна изгубена) и още няколко „първи” неща, които съм прибрала на сигурно място.
Не мога да му откажа „Нани Бу”!!!
Гушвам го и започвам да му пея тихо на ушенце. Би трябвало да е травматизиран от това, но на него всъщност му харесва. Нищо чудно, че е развил толкова странен музикален вкус. Дано не се окаже сериозен психически проблем след години!
Не че нещо, но… аз имам достатъчно реална самооценка, за да знам, че не съм Лайза Минели. Той обаче явно е на друго мнение, защото може да ме слуша с часове как пея „Нани Бу”.
Пея не знам колко време (песничката е такава, че няма реално начало и край и може да си я тананика човек до полудяване) и спирам едва когато усещам, че започвам да приспивам сама себе си.
- Още! – настоява той.
- Стига за тая вечер! Утре пак. Заспивай!
- Е-е-е-е!
Връцва се и ми обръща гръб. За двайсет секунди. Обръща се пак към мен.
- Гушни ме!
- Гушнала съм те.
- Целия!
Свива се на топчица и го гушвам „целия”. След малко му става трудно да диша в тази поза и се разгъва.
- Пусни ме! Горещо ми е.
- Ще престанеш ли, или трябва да те плесна?
- Ще престана.
- Кога?
- Когато мога.
Да, ама той не може, а моите нерви са на изчерпване. Затова изкарвам на бойното поле тежката артилерия.
- Ако до пет минути не си заспал, утре си БЕЗ КОМПЮТЪР!!!
Това е! Удар под кръста. Коварство в най-чист вид. Най-страшната съществуваща в човешкия свят заплаха… или поне в неговия свят.
Ужасéн от мрачната перспектива, той ми мята един изпълнен с огорчение от подлостта поглед, обръща ми гръб отново и стисва любимия Мечо в крепка прегръдка. Гушвам го отново. Не ме отразява за около… няколко секунди, след което ми стисва пръстите…
… и заспива.
Препоръчваме ви още:
Майката, която ни прати този текст, помоли да остане анонимна. Уважаваме молбата й, защото и без това с детските градини е трудно. Дали споделеното от нея е истина, може да попитате плевенските майки.
В България има демографска криза, знаете ли? Мине не мине, и излезе някой високопоставен чиновник да обяснява как ще я борим тая криза. Всички обясняват как ние, българките, трябва да раждаме повече деца. Ние ще раждаме, а те - чиновниците, ще ни подсигурят условия за отглеждане на децата, за да сме сигурни, за да можем по-рано да се върнем на работа, да се чувстваме пълноценни. И ние, българките, клатим глава и вярваме.
И ето идва заветният момент, в който детето е прието в ясла. То започва с желание, лелките и сестрите са страхотни, всичко е прекрасно и… БАМ - ремонт на детска кухня, всички ясли затварят за 1 месец! Лято е, редуваме се с отпуските и намираме вариант детето да не ходи на ясла, а и вече е пораснало, време е за градина, която е със собствена кухня, ремонтирана и няма да се случват подобни неща.
Нали знаете онази поговорка дето Господ най-обичал някой да му каже плановете си и той да му се изсмее! Та и при нас така.
Започва детето градина. Избирала съм я с много питане, ходене, търсене. Сигурно бях първата, записала детето във великия списък за класирането. Щото ние не сме модерни и нямаме интернет система. Всичко още става на място, с наръч документи и голяма доза късмет!
Учителки, лелички, деца и среда - страхотни! Детето ходи с огромно желание, обича учителките, има приятели сред децата. Абе идилия! И... БАМ, основен ремонт на 6 детски градини по европроект. От общината ни уверяват, че за всяко дете ще се намери място и всичко ще е наред. „Децата няма да страдат от създалата се ситуация!“ е флагманът.
Да, да, ама не! Както се казва. Преместиха децата в една ужасна сграда с нови учители и лелки. Айде пак свикване, айде говорене, защото отказа категорично да ходи на градина! Отказа и да яде, живееше на хляб. Ние продължаваме да благодарим на общината, че все пак е намерила вариант, нали ще помагат на младите и не толкова млади семейства.
Цялото семейство чака морето и почивката. Идва този заветен миг и аз научавам, че децата започват да ги местят по различни групи в градината, в която са временно настанени, защото и там започват освежителни ремонти, а и трябва да си чистят. Искат 2 седмици… да, две седмици, за да изчистят помещението от нашите деца. Както каза един татко: “Бе ние да не водим мигранти там? Деца са!“
И така ми мина почивката в звънене на телефони и очакване да ми кажат къде ще настанят детето след почивката. Отговорът беше нееднократно: „Не знам, места няма!“. Намериха място и детето започна в друга група, отново със смяна на среда и учителки. Но само до сряда, после не се знае въобще дали ще има места за децата от нашата градина. “А пък всички от общината са в отпуска и не казват какво ще правим децата! Трябва да си ги гледате!“
Всички това ни казват, „ТРЯБВА ДА СИ ГИ ГЛЕДАТЕ!“
Госпожи и господа, аз само слушам за огромното ви желание да помагате на хората да се върнат на пазара на труда, но реални опити това да стане не виждам. През това лято нееднократно видях как общински чиновници и директори на детски градини се опитват да манипулират и да карат родителите да се чувстват виновни от това, че децата им ходят на градина. Редовно ни беше обяснявано, че трябва, длъжни сме, да намерим начин някой да ги гледа тия деца!
Тия деца не са ничии, че да говорите така за тях, те са и ваши, щом извършвате дейност, свързана с най-малките хора в тази страна!
Възмутена съм от бездействието на Община Плевен и от нерешаването на проблема. Думи от рода: „Правим го за доброто на децата и вие трябва да ни влезете в положението и да понесете кратки неудобства“, не са въобще на място. Защото, госпожи и господа, моята отпуска е 20 дни, както на мъжа ми и на всички роднини. И ние като вас искаме почивка и море, може и планина, и ако не е нагло, го искаме всички заедно! Защото сме семейство! И защото вие сте там да измислите как да ни помагате, а не как да вредите!
Аз не съм виновна, че имам дете! Вие сте виновни, че не сте предвидили всички възможни ситуации и начините за справяне с тях!
Препоръчваме ви още:
Как върнахме казармата в... детската градина
Как да подготвим детето за детска градина?
Автор: Мария Пеева
Миролюбив човек съм. Обичам хората да се разбират, да са щастливи и усмихнати. Готова съм да си затворя очите за много неща, само и само да не изгубя вярата си в доброто. Но мъжът от съседния чадър… Казвам ви, този тип просто ми боде в очите. Цял ден се опитвам да не го забелязвам, но той е решил, че е еманацията на мъжествеността и всичкия “добитък” от женски пол трябва да отрази присъствието му.
Как изглежда няма особено значение, но ако трябва да го опиша с едно изречение, бих казала, че твърде многото бири никому не прощават. По-интересното е как изглежда жена му. Жена му е красавица. Поработила е върху себе си, някой хирург също е поработил, но определено е по-добре изглеждащият човек в двойката. Стройна е, с големи гърди в красив бански, млада, със сигурност по-млада от него. Очевидно обаче му е крайно недостатъчна. Тя се занимава с детето, пие фрапе, пие мохито, пуши, чете книга, маже му гърба, гледа си телефона, влиза във водата - пак с детето… Той изобщо не я забелязва, все едно е някакво незабележимо постоянно присъствие, неговата сянка. Дори не говори с нея. За сметка на това този тип, този “истински мъж”, дава вид, че иска (и може) да притежава всички останали жени. Оглежда ни наред - от сладките сервитьорки, които подтичват наоколо с късите си панталонки, до майчетата от моята тайфа, които не сме положили особени усилия да направим “плажно тяло”. Зяпа нагло дори момиченцата зад нас, които са дошли с родителите си и надали имат и 16 години. Вторачва се в цици и дупета. Почесва се. Сумти одобрително. Върти глава след всичко женско, което влиза и излиза от водата. По всякакъв начин се старае да заяви интереса си. Опитвам се да не го гледам, но е точно на хоризонта ми и всеки път, като се надигам да проверя децата, се натрапва пред очите ми. Напомня ми кучешкото ако в градината, което толкова ме дразни, че докато не го почистя, не мога да забележа цветята.
Яд ме е на такива мъже.
Не ми дреме, че ще ме зяпат. Не се чувствам застрашена. Заради жените им ме е яд. Жените заслужават повече. Заслужават внимание. Жената цъфти, когато мъжът до нея я забелязва. Когато се радва на красотата й. Когато й го казва и показва, всеки ден, по всякакви начини. Когато не я кара да се чувства като постоянен обект на сравнение с по-младите, по-слабите или по-пищните, по-интересните, по-надарените, по-русите или по-дългокосите. Жената трябва да е “най” за любимия си мъж. Не бива да се примирява с “по”.
С момичетата от компанията обсъдихме мъжа от съседния чадър.
Едната се ядоса:
- Ако беше моят, щях да му вдигна скандал. Какъв скандал, направо щях да му излея кафето на главата.
Другата се подсмихна:
- Ако беше моят, щях да му кръшкам. Или най-малкото щях и аз да зяпам така всички мъже наоколо.
Третата го оправда:
- Е, какво толкова, ще си остане само с гледането, то е ясно. Човекът не е сляп, наоколо е пълно с хубави жени, защо да не оплакне очите.
Аз казах:
- Жената заслужава да се чувства единствена. Дори когато не е. Когато е с мен, искам да гледа мен. Това не е само любов, това е и уважение. Искам да ми казва, че съм красива, искам да ми маже гърба и да ме гони във водата. Искам да има очи само и единствено за мен. И няма да съжалява за инвестицията. :) А какво прави, когато ме няма, си е негова работа и отговорност.
Какво мислите вие?
Послепис: Моля всички мъже, които изобщо не постъпват по този начин, да не се засягат. Ясно ми е, че далеч не всички сте такива. Знам също, че има и жени, които го правят - сравняват ви постоянно с другите, може би по физически белези, а може би според колите, парите или постиженията ви, и ви карат да се чувствате унизени, недостатъчни и нищожни. Просто тази история е провокирана от случка, в която героят беше мъж. Също толкова щях да се подразня, и ако беше жена.
Всички заслужаваме да сме “най” за човека до нас.
Прочетохте ли:
На група родители от Великобритания задали въпроса кои са нещата „отпреди децата”, които им липсват най-много. На базата на техните отговори бил изготвен списък с петдесет неща, за които те не спират да копнеят. Оказва се обаче, че списъкът е универсален, международен и общо-взето се отнася до всички родители по света.
В анкетата взели участие две хиляди души с деца на различна възраст.
Седем от десет родители признават, че не са очаквали животът им да се промени чак толкова драстично след появата на детето, не са предвидили колко много жертви ще се налага да правят, а също и колко компромиси. Въпреки това болшинството от тях – девет от десет човека – заявяват, че раждането на детето е било най-прекрасното нещо, което се е случило в живота им. 87 % от майките и татковците признават, че биха искали да се върнат за ден или два във времето от преди родителството, просто за да погледат телевизия на спокойствие например, да излязат с приятели или да помързелуват, вместо да се налага да забавляват децата си.
14 признака, че имате двегодишно дете
Списъкът с 50-те неща, които най-много липсват на родителите, е публикуван в The Daily Mirror, а първите десет от тях са следните:
1. Да се потъркалят до късно в леглото в събота сутрин.
2. Чист и подреден дом.
3. Да погледат на спокойствие телевизия.
4. Да излязат от вкъщи, когато си искат.
5. Да похарчат малко повече пари за себе си.
6. Да си вземат вана или душ колкото дълго поискат.
7. Срещите.
8. Да отидат до тоалетната на спокойствие.
9. Отпуск, чиято дата не зависи от ваканцията.
10. Да спят непробудно цяла нощ.
30 признака, че имате "мамешки" мозък
В списъка с нещата, които липсват на родителите, се оказали също романтиката, личният живот, тишината, сексът, „моминските” гърди, стегнатият корем, пиенето на алкохол през деня, посещението на маникюрист и фризьор без последващо чувство за вина, ходенето на почивка и много други неща, в това число, например, и свободата да не се налага непрекъснато да отговаряш на въпроса „Защо!”.
А на вас какво най-много ви липсва „отпреди децата”?
Препоръчваме ви още:
Плюсовете и минусите на родителските чатове
Новата учебна година наближава, а това означава, че родителските чатове ще се съживят. За някои от нас ще е запознанство с правилата на родителските онлайн срещи, за други е вече рутина, която е доказала ползите и негативите си.
В чатовете обсъждаме всичко
Да, независимо дали искаме това или не, едно скарване между някои от децата може да стане обект на всеобщо обсъждане от всички родители на класа. Трябва да сме готови за това. Уж разбираме, че децата се учат да изгладят отношенията помежду си, но все пак реакцията на някои от нас може да е твърде емоционална. Не бива да забравяме, че не само децата са в процес на социализиране в новата общност, а и ние също.
Парите. Обратната страна на медала
Свикнали сме, че началото на учебната година е време за „първа вноска“ в касата на класа или групата. Знаем и за какво ще бъдат похарчени тези пари, съгласували сме сумата и сме приели, че е необходимо за децата ни. И все пак винаги има родители, които не дават приноса си към бюджета на класа. Темата за парите обикновено предизвиква сериозно обсъждане в групата. Като че ли ситуацията позволява повечето от нас да бъдат откровени (и нападателни). Този вид общуване може да създаде конфликти, но от друга страна ще сложи картите на масата. Това е начин да започнем учебната година без подводни течения.
За всичко и за нищо конкретно
Събуждаш се сутрин, влизаш във фейсбук, а там вече те чакат десетки съобщения от други родители по всякакъв повод. Най-интересното е, че възрастните се държат значително по-спокойно по време на родителските срещи, но в чатовете са смели, открити и готови да изговорят много неща, повече от които излишни. Обсъждаме какво ли не, с най-малки подробности. Всички се вълнуват. Активните майки купуват всичко предварително, постват снимки с нещата за първия учебен ден още в средата на август и подпалват чергата на останалите. Ако си с по-лабилна психика, си готов да се втурнеш към първата книжарница изпречила се пред погледа ти, за да компенсираш „закъснението“. Още по-зле става, ако решиш да поискаш мнение по дадено пособие, учебник, учител, школа или нещо друго, свързано с обучението. Получаваш толкова много и разнопосочни мнения, че в края на дискусията горчиво съжаляваш, че изобщо си подложил темата на обсъждане. Разбира се, все някъде в морето от отговори има и рационално мнение, но да го откроиш сред останалите изисква много време и добро познаване на групата.
Какво е домашното?
Прибираш се вкъщи… или не – пътуваш към къщи и решаваш да надникнеш във фейсбук, за да видиш какво ново се случва там. В групата на класа виждаш сериозни дебати по домашната работа за следващия ден – какво е дала госпожата, за кога е, какво е решението, защо не е правилно или защо е правилно, кога ще имат тест, за утре ли трябват сухи листа от парка и т.н. Все пак ще се съгласим, че групата е добър източник на информация, с едно уточнение – че е изморително да четеш всичко, докато стигнеш до онова, което наистина те интересува.
Адската машина
Родителите са различни, но като че ли основните типове в мрежата са активен и пасивен. Всеки сам избира тактиката си на общуване в подобни чатове. Винаги ще има хора, които мълчаливо наблюдават случващото се. Ще преценяват ситуацията според личния си опит и ще вземат решения без да се съобразяват с многобройните мнения. А има и такива, които са вечно недоволни. В крайна сметка не можеш да угодиш на всички.
Дали това общуването има повече плюсове или повече минуси всеки преценява сам. Дори учителите имат различен подход към социалните мрежи – някои активно търсят мнението на родителите по всеки въпрос свързан с класа, други се включват два пъти годишно, колкото да обявят датата на родителската среща. При всички случаи подобно общуване е полезно. Още повече, че чатовете работят и денем и нощем, особено нощем, когато ние, родителите, не спим, защото имаме да правим макет на старинна къща за часа по рисуване и се нуждаем от вдъхновение и компания.
Автор: Янка Петкова
Препоръчваме ви още:
За родителите с любов. За учителите с благодарност
Как разреших на детето да не ходи на училище и то не подивя
Автор: Нетка Коева/Нетини истории
Този текст е продиктуван от наблюденията ми из майчинските групи във Фейсбук. Там често някой споделя възмущението си от някаква случка. В много от тези случки става дума за реакция на майка спрямо постъпка на нейното дете, за характерен поведенчески модел и като цяло за възпитанието на чуждите деца. Коментарите под такива постове се поляризират – част от коментиращите споделят възмущението на автора на поста, друга част се възмущават на самия автор, защото се намесва в чужди работи.
Аз самата съм имала ситуации, в които съм изпитвала колебание дали да взема отношение или не. Постъпвала съм интуитивно. Но не съм сигурна и не твърдя, че е било правилно.
След като тази сутрин изчетох стотиците коментари в поредния пост с такава тематика, реших сериозно да си задам въпроса:
Къде се намира границата между намесата и ненамесата във възпитанието на чуждите деца?
Признавам, че си поставям сериозно предизвикателство с тази противоречива тема и надали ще стигна до категорични изводи. Още повече, че самата аз съм безкрайно толерантна към хората, но в същия момент съм крайно критична към несправедливост и глупост.
Примерите, които ще споделя в подкрепа и на едната и на другата страна на тази монета, са съвсем тривиални, защото умишлено не искам да засягам крайни теми.
За ненамесата
По презумпция всяко човешко същество е облагодетелствано с разсъдък. Благодарение на този разсъдък, човек изгражда своето възприятие за света, ценностната си система и адаптивността си към обстоятелствата. Също така разполага с житейски опит, спрямо който прилага горните.
Всеки човек е различен и най-нормалното нещо е да има различни реакции и да предприема различни действия в дадена ситуация. Затова не е редно да вземаме отношение, при положение, че нямаме ни най-малка представа защо отсрещният е постъпил и реагирал по начин, който не съвпада с нашите виждания. Всяка реакция и постъпка са резултат на причинно-следствена връзка, която човек е изградил.
Това се отнася и за начина на отглеждане и възпитаване на децата ни. Всеки родител отглежда и възпитава децата си според собствените си преценки кое е добро за тях и кое не е. В общия случай родителят прави най-доброто, на което е способен, за да бъдат децата му щастливи и да се изградят като качествени личности.
Поради изброените причини съм категорично против намесата в чуждия начин на живот, когато той не засяга пряко никого и нищо извън дадено семейство и видимо не застрашава крайно живота и здравето на неговите членове.
Например, в споменатите майчински групи, често се коментира позволяването на децата да ядат така наречената junk food. По тази наглед не особено крайна тема се завихрят страхотни дискусии, като в коментарите се стига дори до черни пророчества от типа: “Когато един ден детето ти се разболее от рак заради тази гнусна храна, с която го тъпчеш, друга песен ще запееш.” и подобни страхотии (това е истински коментар, от който бях втрещена). Смятам, че в ерата на информацията, всеки е наясно с вредите от тези храни. И всеки е способен да прецени дали и доколко ще позволява детето му да яде от тях. Дали аз ги одобрявам или не си е лично мое мнение и считам за излишна намесата в това решение. Освен това е съвсем реален и вариантът една майка да “тъпче” дни наред детето си със солети и бисквити, защото то е с разстроен стомах и нищо друго не му понася.
Друг пример, който ме впечатли преди доста време и сега се сетих за него – една майка беше споделила, че е отнесла критика на площадката, защото била научила детето си да споделя играчките си, само ако е в настроение да го прави. Тази жена беше “възнаградена” с още повече критика. Дори по-неумерена от тази на площадката. “Обясниха” ѝ, че възпитава егоист, че детето ѝ ще израсне без приятели и ще бъде аутсайдер. Единици бяха тези, които споделиха гледната точка на тази майка. Общоприето е да учим децата да споделят играчките и укоряваме тези, които не го правят, опитвайки се да им наложим това “правило”. Това си е чиста намеса във възпитанието, за която не виждам причина. Всеки сам решава дали ще споделя вещите си или не. Единствените вещи, към които малките деца изпитват чувство за притежание, са играчките им. За мен, споделяйки позицията на жената от примера, е нередно да възпитаваме децата си на всяка цена да споделят играчките си. Това трябва да се прави ако и когато поискат. Защото възрастните всъщност правят точно това – споделят вещите си ако и когато поискат. Представете си, че до вас идва непознат и посяга да вземе телефона ви, за да си потърси нещо в нета. Възпитано е да му го дадете безропотно, защото не искате да сте егоист и да останете без приятели, нали?! Или не е точно така? Но никога няма да седна да назидавам някой, че настоява детето му да си споделя играчките.
Отново ще кажа, че съм против намесата в чуждия начин на живот, когато той не засяга пряко никого и нищо извън дадено семейство и видимо не застрашава крайно живота и здравето на неговите членове.
Детето ми не е длъжно да дели с вашите
За намесата
Въпреки гореизброените аргументи за ненамеса, има случаи, в които намесата е повече от необходима. Такива са случаите на всякакви видове насилие. За мен ненамесата тук е недопустима. Но няма да наблягам сега на тях, защото те са една много дълбока тема. А и считам, че там нещата са едностранни – всеки трябва да се бори с насилието, без значение дали го засяга пряко или не.
Ще обърна внимание на два аспекта, в които намирам намесата за необходима – когато начинът на възпитание на едно дете влияе върху обществото и когато здравето и развитието на детето са видимо застрашени.
Живеем в общество. Независимо дали сме социален тип или “вълк-единак”, неминуемо се налага да общуваме с други хора. Същото е и с децата ни – още от първите дни на живота им ги събираме с други деца. Следват площадки, гостувания, детски заведения и т.н. Децата ни прекарват голяма част от времето си заедно с други деца. И когато поведението на едно дете влияе негативно физически или психически върху останалите, тогава за мен намесата е необходима. Да, говоря за агресивните деца. И то конкретно за онези, чиито родители преднамерено ги възпитават в агресия. Всички поне веднъж сме срещали детето-бабаитче, копие на бащата-бабаит, нали? Или малчуганът, от чиято уста се леят хамалски псувни, а родителите му го поощряват с: “Браво, казà ли им го! Хахаха.”
Има едно момиченце, дъщеря на моя позната, с което Ева понякога се налагаше да прекарва известно време. Майката открай време дава ясни индикации, че има фиксация относно това как я възприемат околните. Нямам точна представа на какво се дължи това, но със сигурност има причина – това поведение винаги е следствие от нещо преживяно. Тази жена практикува неприемлив за мен модел, по който възпитава дъщеря си – “Бий, за да те уважават!” Репликите, които повтаря на детето като мантра са: “Ти си много повече от останалите! Тъпчи ги!” - и всякакви в този контекст. Детето, за своите десет-единайсет години, ги е попило и ги прилага безпардонно. Крещи, тръшка се, тропа с краче, обижда. Децата започват да я отбягват и всичко завършва с рев. Ужасно е. Ева с огромно нежелание прекарваше време с това момиче, а вече твърдо отказа да се вижда с нея. И я разбирам. Родител на съученик на това дете ми сподели, че и в училище е същото, плюс бонус – връзките на майката в системата, заради които момичето се държи абсолютно неприемливо и класът му страни от него. Още при първите ми впечатления от детето, не успях да премълча и да подмина, ами направих силно натъртващ намек на майката. Реакцията беше: “Аз я уча да ги тъпче, за да стане силна жена като мен!” Макар и да не постигнах резултат, нямаше как да не се намеся – все пак едно дете агресира към останалите, следвайки “възпитателния” модел на майка си и това не е добре. Може би, ако достатъчно такива като мен се “осмелят” да се намесят, тази жена ще промени подхода си и няма да отглежда агресор, от когото всички странят.
Друг случай, в който се намесих във възпитанието на чуждо дете, беше с едно момченце, което на три години още не говореше добре за възрастта си и беше доста асоциално – трудно му беше да общува. Детето беше напълно здраво. Просто майката беше (а и още е) крайно интровертна и много рядко събираше детето с други деца, за да не се налага тя да общува с майките. Когато един ден започна да ми споделя опасенията си, че може би детето е “болно” и ще търси лекар, аз не издържах и просто ѝ казах: “Вземи го извеждай това дете сред други деца! Пусни го най-накрая на детска градина! Пълна глупост е, че си го затворила вкъщи само с теб.” Тя ми се обиди. Но душата ми крещеше да го кажа. За мен това беше безумие. Днес двете се забавляваме върху това как съм я “наритала” тогава. Този случай за мен е неоспорим пример, че понякога е необходимо да се намесим в чуждите работи.
В крайна сметка се връщам в изходна позиция – нямам еднозначен отговор на въпроса дали трябва или не трябва да се намесваме в начина на възпитание и отглеждане на чуждите деца. Дали да го направим или не, строго зависи от конкретния случай. От нас се иска да подходим разумно към това си решение, а не да действаме като бабите в парка – майката на всяко дете без шапка (без оглед на сезона) да бъде разпъната на кръст.
Прочетохте ли
- Най-популярни
- Най-нови
