Автор: Иво Иванов

Имало деца, които вечер заспивали веднага щом помиришат възглавницата.

Ние обаче не сме случили на такова дете.

При нас подготовката за сън и приспиването са истински гладиаторски турнир в няколко кръга, след който с жена ми се чувстваме омаломощени като Гандалф след битката с Балрог. И този напрегнат спектакъл се разиграва общо-взето всяка вечер.

Първият кръг е обличането на пижамата - по-едрите участници гонят най-дребния из къщата, докато успеят да го заловят и измъкнат от гардероба, където обикновено се крие в последната сцена от първо действие. Самото обличане на пижамата е акт, изискващ индианска ловкост, самурайско хладнокръвие и будистка концентрация.

В следващия кръг, облеченият в пижама и надлежно огащен противник, предприема контраатака със скачане и търкаляне по леглата, боричкане с по-големия си брат, бой с възглавници и прочие вероломни действия за отвличане на вниманието. С молби, увещания и заплахи за кървава саморазправа, ако не си легне веднага, "обектът" най-накрая успешно бива завлечен в креватчето му, нарамил около 10-ина книжки - "Хайде да ми почетеш, тате!".

Голямото четене бива прекъсвано през минута-две от коментари, възражения относно името и функцията на героя, нетърпение да видим следващата картинка и да почнем следващата приказка, защото тази вече я знае. Тук идва моментът, в който хвърлям книгата на пода при останалите и гася нощната лампа. След кратък двубой по палене и гасене на лампата, накрая успявам да надделея и лампата угасва.

Започвам да разказвам на тъмно до изтощение, изпадам в просъница и "миксирам" приказките - чувам се в полусън да казвам как Снежанка изяла седемте джуджета, барабар с Хензел и Гретел, и баба им. Тези неочаквани обрати не го смущават, важно му е историята да върви. Сгушил се е до мен и най-сетне е млъкнал и слуша, без да ме прекъсва. Старая се гласът ми е да е колкото се може по-монотонен (толкова монотонен, че самият аз на няколко пъти заспивам, докато се слушам) и след малко чувам равномерното му дишане. Правя дълга пауза, за да проверя. Мълчание. Най-сетне заспа! Бааавно и предпазливо спускам единия си крак на пода, задържайки въздишката на облекчение. И тогава чувам: “И какво станало после, тате?” 

Със сетни сили и пресъхнала от говорене уста продължавам геройски да удържам фронта, докато в последното действие като deus ex machina се появи жена ми да ме отмени в кревата и да доведе мисията до успешен финал, при това без изобщо дума да продума, само с гушкане.

Омаломощен от всичките тези приспивни действия, се трупирам на спалнята и заспивам одма.


Четохте ли Помощ, детето не спи?

Препоръчваме ви още:

Когато не иска да спи само
Когато баща ти е комик - 15 забавни цитата за възпитанието 
Какво е любов, тате?