Автор: Мария Пеева

Миролюбив човек съм. Обичам хората да се разбират, да са щастливи и усмихнати. Готова съм да си затворя очите за много неща, само и само да не изгубя вярата си в доброто. Но мъжът от съседния чадър… Казвам ви, този тип просто ми боде в очите. Цял ден се опитвам да не го забелязвам, но той е решил, че е еманацията на мъжествеността и всичкия “добитък” от женски пол трябва да отрази присъствието му.

Как изглежда няма особено значение, но ако трябва да го опиша с едно изречение, бих казала, че твърде многото бири никому не прощават. По-интересното е как изглежда жена му. Жена му е красавица. Поработила е върху себе си, някой хирург също е поработил, но определено е по-добре изглеждащият човек в двойката. Стройна е, с големи гърди в красив бански, млада, със сигурност по-млада от него. Очевидно обаче му е крайно недостатъчна. Тя се занимава с детето, пие фрапе, пие мохито, пуши, чете книга, маже му гърба, гледа си телефона, влиза във водата - пак с детето… Той изобщо не я забелязва, все едно е някакво незабележимо постоянно присъствие, неговата сянка. Дори не говори с нея. За сметка на това този тип, този “истински мъж”, дава вид, че иска (и може) да притежава всички останали жени. Оглежда ни наред - от сладките сервитьорки, които подтичват наоколо с късите си панталонки, до майчетата от моята тайфа, които не сме положили особени усилия да направим “плажно тяло”. Зяпа нагло дори момиченцата зад нас, които са дошли с родителите си и надали имат и 16 години. Вторачва се в цици и дупета. Почесва се. Сумти одобрително. Върти глава след всичко женско, което влиза и излиза от водата. По всякакъв начин се старае да заяви интереса си. Опитвам се да не го гледам, но е точно на хоризонта ми и всеки път, като се надигам да проверя децата, се натрапва пред очите ми. Напомня ми кучешкото ако в градината, което толкова ме дразни, че докато не го почистя, не мога да забележа цветята.

Плажна свалка

Яд ме е на такива мъже.

Не ми дреме, че ще ме зяпат. Не се чувствам застрашена. Заради жените им ме е яд. Жените заслужават повече. Заслужават внимание. Жената цъфти, когато мъжът до нея я забелязва. Когато се радва на красотата й. Когато й го казва и показва, всеки ден, по всякакви начини. Когато не я кара да се чувства като постоянен обект на сравнение с по-младите, по-слабите или по-пищните, по-интересните, по-надарените, по-русите или по-дългокосите. Жената трябва да е “най” за любимия си мъж. Не бива да се примирява с “по”.

С момичетата от компанията обсъдихме мъжа от съседния чадър.

Едната се ядоса:

- Ако беше моят, щях да му вдигна скандал. Какъв скандал, направо щях да му излея кафето на главата.

Другата се подсмихна:

- Ако беше моят, щях да му кръшкам. Или най-малкото щях и аз да зяпам така всички мъже наоколо.

Третата го оправда:

- Е, какво толкова, ще си остане само с гледането, то е ясно. Човекът не е сляп, наоколо е пълно с хубави жени, защо да не оплакне очите.

Аз казах:

- Жената заслужава да се чувства единствена. Дори когато не е. Когато е с мен, искам да гледа мен. Това не е само любов, това е и уважение. Искам да ми казва, че съм красива, искам да ми маже гърба и да ме гони във водата. Искам да има очи само и единствено за мен. И няма да съжалява за инвестицията. :) А какво прави, когато ме няма, си е негова работа и отговорност.

Какво мислите вие?

Послепис: Моля всички мъже, които изобщо не постъпват по този начин, да не се засягат. Ясно ми е, че далеч не всички сте такива. Знам също, че има и жени, които го правят - сравняват ви постоянно с другите, може би по физически белези, а може би според колите, парите или постиженията ви, и ви карат да се чувствате унизени, недостатъчни и нищожни. Просто тази история е провокирана от случка, в която героят беше мъж. Също толкова щях да се подразня, и ако беше жена.

Всички заслужаваме да сме “най” за човека до нас.

Прочетохте ли:

Сънят с момичето с жълтия бански