Автор: Мария Караиванова

„Къде да запишем детето?“ e въпрос, който изяжда половината от месец август в проучвания на школи, училища и градини. Критериите за избор на място за учене никога не идват в пакет, те са винаги различни и многобройни и най-често включват цената, локацията, имиджа на институцията, учителите, системата, базата, групите... Методите на работа рядко биват обсъждани, но те са не по-малко важни. А методи не липсват и при това има много нови в допълнение към вече познатите Монтесори, Валдорф и сугестопедия. В съвременната методология детето стои в центъра на учебния процес повече от всякога, затова ще разкажа за 6 метода и техники, които намирам за високо ефективни по отношение на мотивиране на децата да учат.

Play based learning – Игровизацията (или по-точно обучението базирано на игра) е подходящ метод на работа с деца в предучилищна възраст. Първото нещо, което изниква в съзнанието ми, щом чуя за игровизация на обучението, са финландските детски градини. Както всички знаем, там децата играят много. Двата основни „предмета“ в детските градини са неструктурирана игра и структурирана игра. При неструктурираната игра децата си играят без възрастни да се намесват в играта им и имат пълна свобода за вземане на решения и разрешаване на конфликти – много важно житейско умение. При структурираната игра учителката казва: „Хайде да поиграем на магазин за сладолед!“ и насочва играта (т.е. определя я), за да може в нея да вмъкне конкретни цели на урока. Не само финландците знаят защо е важна играта. Ние знаем също, че в нея се отработват доста модели на поведение, разрешават се проблеми, децата се учат да се социализират и комуникация с другия, вземат се решения, изпробва се толерантността, участва се в диалог, тества се принципа проба-грешка, спазват се правила (на играта)… В играта децата имитират много житейски ситуации и това има подготвителен ефект. Аз все още помня с каква сила си припомних детските игри с куклите ми, когато се роди дъщеря ми. Мъжът ми пък споделя, че благодарение на легото едно време сега е толкова добър, когато се наложи да сглобява скеле на къща или нещо по колата, въпреки че е уеб дизайнер. 

Учене чрез игра: пирати на картонен кораб отиват да проучват океана.

Gamification – Да не се бърка с гореописаното игровизиране. Геймификацията (нямам готова дума на български) е още един метод, който силно мотивира учащите без оглед на възрастта им (използвала съм го и с възрастни и работи с пълна сила). При него преподаването наподобява електронна игра: учащите преминават през нива, получават точки (например ако три пъти използват на място сегашно перфектно време, печелят точка), могат дори да си измислят роля, нова самоличност или аватар за времето на часа. Вече има и онлайн платформи, които са специално разработени за използването на този метод в клас – сайтът classcraft.org например дава възможност учебният час да се превърне в интерактивна електронна игра. Добър пример за този метод е и добре известната симулационна игра World Piece Game, където децата трябва да съзадават свое общество и да разрешават икономически, социални и екологични проблеми с минимални военни действия. Много е интересно, креативно и действа силно мотивращо!

Образова ли ни образованието?

Междувъзрастово преподаване: най-забавните учители са просто други деца.

Project based learning (проектно базирано обучение). Това е може би е най-ефективно използваният от новите методи за работа с деца на възраст 10+ години – използват го дори в държавните училища! Проект може да бъде планирането на уебсайт или вестник на училището, постер с инфографики, създаване на идея за собствен бизнес, мисия на Марс, или училище на бъдещето. Изпълняването на проектите се осъществява в рамките на няколко учебни часа, работи се в група и на финала се обсъждат резултатите, като често се правят презентации на готовия продукт. По време на изпълнението на проекта децата имат възможност да използват различни източници на информация (интернет, книги, лаптоп, таблет, телефони, родителите си и т.н.), ако такава им е необходима за изпълнение на задачата. Учениците често работят в екип, генерират идеи, упражняват творческото и критическото си мислене, презентационните умения, както и уменията за търсене и подбор на необходимата информация, синтезирането й и презентирането й. Ролята на учителя е по-скоро пасивна, той подпомага процеса на работа, но няма функцията на всезнаещ авторитет. Той наблюдава и насочва подбора на информация и процеса на учене по време на проекта. Важно е учителят да успява да дава на децата усещане за независимост в търсенето на информацията, в изпълнението на проекта. Проектно базираното учене може да включи допълнителни техники като обърнатата класна стая (flipped classroom), която силно мотивира децата на възраст 10+ години. Класната стая е „обърната“, защото активната част на урока се върши в къщи (правим проучване, пишем текст, попълваме учебната тетрадка или четем урока от учебника), а в клас обсъждаме резултатите и правим дискусия по вече наученото. Методът се счита за високо технологичен, защото често залага на онлайн платформи с видео клипове, които съвременните деца използват така или иначе. Много подходящи платформи са ucha.se, Кhan Аcademy (превеждат я и на български), googledocs, youtube и др. Това, което аз като преподавател допълнително обръщам в обърната класна стая, е мястото на учителя и ученика. Аз стоя в дъното на класната стая и оставям децата да изнесат урока, който сами са подготвили по предварително уговорена тема и само помагам, ако е необходимо. Друг проект, който използвам в класната стая е междувъзрастовото преподаване (cross-age teaching), където деца в училищна възраст преподават на мъници от предучилищна възраст. В САЩ тази техника се практикува и в училищата, където осмокласници се срещат с второкласници, например. При нас с “големите деца” планираме надлежно урока и всеки дава максимума от своята креативност и енергия. А малките са пленени от това, че им преподават “големи”. Техниката е много ефективна за развиване на емоционалната интелигентност на децата и чрез рефлексия, “големите” достигат до решенията на много въпроси, които пък подпомагат личностното им развитие.

Проектът трябва да бъде, разбира се, съобразен с възрастта и интересите на учениците, а мотивацията им допълнително се подклажда от работата им в група, различните идеи и свободата за избор на източници на информация. Децата получават усещане за автономност и удовлетвореност, което пряко влияе положително на мотивацията им за учене и участие в следващ проект.

Проектно базирано учене: голямата главоблъсканица, докато стигнем до решение..

Преживелищна педагогика. Ученето чрез преживяване не е от вчера и отдавна съществува под формата на стаж, практика и др. Този метод има определен цикъл на учене, който следва стъпките преживяване - рефлексия (анализ на преживяното) - извличане на концепция – експериментиране с новата концепция, за да видим как тя работи на практика. Един съвсем простичък пример за преживяване в клас по време на час по английски е например урока на тема Journey Back in Time. Четохме текст за маите и за развитата им цивилизация. Текстът описваше как те са имали писменост, произвеждали са различни стоки, бижута и традиционната им напитка била шоколадът, наравен от счукани какаови зърна, подправки и чили. Използвах темата за напитката и подготвих необходимите съставки. В часа никой не очакваше, че ще приготвяме горещ шоколад и четяха текста с традиционното за тийнейдърите отегчено изражение. Когато обаче приготвихме горещ шоколад с чили по начина, по който е правен от маите, атмосферата се оживи, започна дискусия, описвахме вкуса на напитката и евентуално какво би лекувала; след това обсъдихме възможни подобрения на вкуса и съставки, които всеки от учениците в класа би добавил; за какви случаи е подходящ този горещ шоколад и защо... Преживяването ми позволи да вмъкна причина за разговор на чуждия език, да подпомогна употребата на конкретни изразни средства, но и да накарам децата да запомнят темата, целевия речник и дори да продължат с доизкусуряването на рецептата за шоколада вкъщи. Целта на преживелищната педагогика е напълно да потопи учащия в преживяването така, че той да отдаде цялото си внимание на това, което прави, и да няма усещането, че просто изпълнява зададено от друг задължение; тя цели да докосне струна и да предизвика емоция и обвързване с процеса. С преживяването учителят често се опитва да изведе детето от зоната на комфорт, защото това гарантира учене, а след това, при етапа на рефлексия, се осмисля новото преживяване и се вадят поуки, които да бъдат приложени при следващ опит. Не на последно място, преживелищната педагогика се стреми да доведе учащия до личностно израстване. Тя прозира при много от новите методи и е подходяща за всички възрасти.

Австралийско училище като Дисниленд

Преживелищна педагогика: удоволствието от постигнатите резултати.

Outdoor education. Обучението сред природата изненадващо все още се води за много нов метод на преподаване и идва при нас от северноевропейските държави, макар че има сериозна такава школа и в Австралия. Този тип занимания са, естествено, насочени към опознаване на природата и процесите в нея, но много застъпва работата върху социалните умения, емоционалната интелигентност, работата в екип, себепознанието, рефлексията (анализ на преживяното/наученото), самостоятелността. Използват се много забавни отборни игри, които развиват логиката, стратегическото мислене, социалните умения. Аутдоор обученията се провеждат не просто навън, а сред природата, обикновено извън града. Затова училищният двор не е съвсем подходящ. За обучение на открито можем да говорим по време на зеленото училище или летния езиков лагер – когато сме далеч от града и далеч от мама и татко. Този метод е изключително необходим на съвременните деца, които в градска среда са заобиколени от задължения, екрани, булеварди и трафик. Той свързва децата с природата и спомага позитивното отношение към околната среда и опазването й. Излизането сред природата ги прави отново силно мотивирани учещи хора – защото когато сме в кръг на поляната (а не в класната стая) всички са готови да учат. И предметът няма никакво значение. Методът е подходящ за всякакви възрасти – от току-що проходили до възрастни.

Учене на открито: всички са в клас!

Ролята на учителя в съвременните педагогики е по-различна – той не преподава достолепно застанал на катедрата пред класа, а е сред учениците си, на пода в кръг с тях и се опитва да помогне на децата да се научат как да учат, така че ученето им да продължи и да е успешно през целия им живот. Защото търсенето на нови знания продължава дори и след като завършим училището, школата или университета. Придържането към само един от гореизброените (или пък други) подходи е трудно и неефективно. Печелившият ход винаги е комбинацията от няколко метода, техники или подхода. Когато училището или учителите са добре запознати с новите техники (пък и технологии) и могат да ги комбинират успешно в час, и имат визия и план за това как детето ви и уменията му ще се развият през следващите поне 3 години, значи всичко е наред.

Мария Kараиванова е съосновател и педагогически ръководител на езикова школа Mary Eton, където заедно с екип от преподаватели разработва нови програми със съвременни методи за обучение.

Снимки: личен архив на автора, със съгласието на родителите

Препоръчваме ви още:

Кога ще тръгнем по "западния" коридор в образованието

Тайното училище на Илон Мъск

Училище от бъдещето - Сингапур