Автор: Мария Пеева

Често ме питат как се справям, как ми остава време и да пиша, и да превеждам при такова голямо домакинство – две кучета и котка, готвене, пране, гладене, чистене за четири деца и съпруг, (големият ми вече има свой дом, та останаха три). Истината е, че НЕ СЕ СПРАВЯМ. Ако трябва сама да правя всичко, просто не се справям. Сам воинът не е воин. Труп е. Или къщата ще затъне в мръсотия и ще ядем сандвичи и пица, и работата ми ще върви. Или ще си зарежа работата и ще се отдам на домакинство. И тъй като все пак си обичам работата, намерили сме вариант, който устройва всички ни. Делим си домакинската работа. Тя невинаги е приятна и децата невинаги я вършат с удоволствие. Понякога има явна неохота, понякога шумни протести или дори директен отказ. Но като цяло заедно се справяме. Повечето го отнасям аз, разбира се, по простата причина, че работя вкъщи. А когато си по цял ден вкъщи, може да пуснеш пералня и сушилня, между другото, и после пъргаво да изгладиш. Докато си почиваш, както се казва. Също така, между другото, може и да сготвиш. Принципно не ми тежи и го правя, но не отказвам и помощ. А тъй като готвенето е от задълженията, които е важно да доставят удоволствие, много се радвам, че двете ми по-малки момчета, го намират за толкова приятно. Храната, приготвена с любов, има съвсем различен вкус.

Но ако все още се колебаете дали е редно да включваме децата в готвенето, искам да ви уверя в едно. Хубаво е да го правим, не само защото имаме нужда от помощ, но и защото за самите деца това занимание е полезно, приятно и развиващо. Ето защо.

1. Фина моторика. Готвенето развива фината моторика на малките пръстчета и ръчички не по-малко от рисуването. Да месиш тесто или да трошиш сиренце, да бъркаш яйца, да късаш на парченца зеленчуци – това за всяко дете е далеч по-забавно от играта с пластилин.

2. Концентрация. Децата обичат да правят неща с конкретна цел и видим резултат. В този смисъл готвенето може да се приеме като една от най-добрите игри за развиване на умението да се концентрираш. Готвенето е мисия, която не допуска разсейване, ако искате да я свършите успешно. Попитайте мен – нямат брой ястията, които съм загорила, защото решавам набързо да свърша нещо междувременно.

3. Готвенето е точна наука. Имате съставки, време за приготвяне, последователност на действията и прецизност. Същинска задача по математика с елементи на физика, химия и всички точни науки. Докато детето готви, то вижда науката в действие. Вижда как продуктите променят агрегатното си състояние, как течното кексово тесто се втвърдява, как питката бухва, как водата, лукът и твърдите бобчета се превръщат във вкусна яхния, как оризът изпръхва от водата, как баницата от жълта променя цвета си в кафява. Същинска магия, като всяка наука, впрочем. И малкият любознателен човек ви задава все по-смислени и интересни въпроси. (Добре че е Гугъл. Не знам какво щях да правя без него).

4. Готвенето учи на предпазливост. Питайте Коко, който си опари пръста на фурната миналата седмица. Сега е много по-внимателен. Да, все ще се случи някога да се порежат, боцнат, да им залюти на очите или опарят. Затова и действията с горещите съдове и уреди са за майката или таткото, докато те не свикнат да боравят с тях. Но ще забележите как стават все по-пъргави и оправни, нищо че още се качват на столчето, за да стигнат мивката. И съответно, ще се научат да се пазят от врящата тенджера, да проверяват дали котлонът е изключен и дали ножът е сложен на безопасно място, а не на края на масата, откъдето лесно може да падне на крачето им.

5. Готвенето е и творчество. Нищо че е точна наука. Развива и въображението. Винаги има какво да се добави и прекрои в една рецепта, с какво да се експериментира. Смути с банан, мляко и течен шоколад? Ами, страхотно е. Мъфини с желирани бонбончета? Трябва да ви кажа, че се оказа много сполучлива рецепта. Може и да я патентоваме някой ден, ако никой друг не се е сетил досега.

6. Готвенето се отразява добре на апетита и учи децата да опитват нови ястия. Дори злоядите деца хапват с удоволствие нещо, в чието приготвяне са взели участие. Което никак не е за подценяване. Освен това е удобен момент да им обясните защо е толкова важно да се храним здравословно и с балансирана диета от всички нужни на организма продукти. Само че не използвайте тези думи. По-скоро разиграйте някоя приказка с тиквичките, лука и чушката, докато приготвяте супата.

7. Готвенето учи на ред. Особено ако след това заедно почистите и приберете всичко на мястото му. Това е трудно и родителите често предпочитат да го свършат сами, вместо да се занимават с детето. Но е важно то да знае, че раздигането и миенето са част от процеса на готвене. Защото най-ужасните готвачи са тези, които оставят такава бъркотия в кухнята, че си казваш: Да бяхме поръчали пица.

8. Готвенето е споделяне. Споделяте не само ценно време с детето си, но и житейски опит. Говорите си за всякакви неща, разказвате си как е минал денят. И най-важното е, че правите нещо заедно, и то нещо, което е интересно не само за единия. Не всяка майка умее и обича да играе с децата на съвсем детски игри. Аз например харесвам някои настолни игри и конструктори, понякога и рисувам, обичам да чета книжки. Случвало се е да поиграем на криеница или гоненица. Но всичко това правя по задължение. Докато готвенето наистина ми е приятно и забавно, особено когато го споделям с детето си.

9. Готвенето е независимост. И една от първите крачки към порастването. Според възрастта си детето първо се учи да яде само, после да си сервира и раздига масата само. Логичната стъпка е да се научи да готви, а някой ден да порасне голям мъж или жена и да може сам да си вади и хляба. Познавате ли мъже, които не се сещат да си сложат сами и са способни да стоят гладни, ако няма кой да им сервира? Тъжна картинка са. Е, моите момчета няма да са от тази порода.

Със сигурност можем да се сетим и за още основания да готвим заедно с децата. Ще оставя на вас да ги добавите, а накрая ще приключа с една чудесна и много лесна рецепта за добруджанска баница, която Коко направи съвсем сам тази вечер.

Продуктите са:

1 пакет кори - фини

1 пакет масло 125 г

сирене около 200 г

300 г прясно мляко

5 яйца

Фурната се включва на 200 градуса още в началото, за да загрее, докато се приготвите. Слагате маслото да се разтопи на котлона. С малка част намазвате тавата.

Нареждате половината кори нагънати като хармоника, без да ги натискате прекалено, за да не се смачкат.

Наръсвате с половината масло и сиренето. Коко не обича да мачка сирене с ръце, затова го наръсих аз. Маслото е горещо, но той е много внимателен.

Подреждате останалите кори отгоре, отново нагънати като хармоника и без да притискате. Баницата трябва да остане рехава.

Слагате в загрятата фурна, за пет минути, да се запече леко. Междувременно бъркате петте яйца с прясното мляко на ръка или с миксер.

Заливате зачервените кори и печете още 30 минути на 200 градуса.

Добър апетит!

Препоръчваме ви още:

Домакински задължения по възраст 
Мамо, скучно ми е 
Задълженията вкъщи учат на отговорност и справяне с трудностите

Автор: Дани Рангелова

Аз съм журналист.

Откакто се помня, пиша, интервюирам всякакви хора - кога по-интересни, кога по-малко, каня гости в предавания, проучвам теми, факти, чета новини, но най-вече говоря - по телефона, в работата, у дома, с приятели, на семинари, на родителски срещи - с една дума и когато трябва, и когато не трябва (на последното ще посветя отделна статия).

В един момент така се пристрастих към говоренето с непознати хора по всякакви теми, на всякакви места, че мъжът ми трудно излизаше с мен и винаги ме предупреждаваше: „Моля те, без нови социални контакти тази вечер.". Сега, с децата, е по-лесно, той се отделя с тях, пък аз си оставам да се “разговоря" с непознатите на плажа, в ресторанта или сред тълпата.

С една дума в осъществяването на контакти се чувствам в свои води, там ми е силата (понякога и слабостта) и това ме кара да се чувствам добре.

Виж, друго е обаче, когато седна пред компютъра. След толкова години съвместно съжителство с програмист, все още не съм преодоляла страха да "разговарям" с лаптопа си на неговия език и да се опитам да му давам поне адекватни команди, за да може работата помежду ни да върви добре. Вместо това компютърът ми е бил потърпевш след отчаяни опити да го рестартирам 158 пъти за час, защото не знам как да "зипна", "рарна" или отворя файла с правилното приложение, случвало се е да го наричам с обидни думи или откровено да блъскам по клавиатурата, когато изпускам краен срок, защото е решил точно в този момент да се "ъпдейтне". Да не говорим за липсата на всякакви навици да затварям табове, отворени преди 3 месеца, или да почиствам от време на време десктопа от ненужни вече документи.

С всички тези случки зад гърба си и категоричното ми убеждение, че аз и компютърът никога няма да изпитаме взаимна симпатия един към друг, се осмелих да стана част от уъркшопа Rails Girls Sofia - изживяване, което ми подари едни от най-приятните и смислени дни през есента.

Самото събитие се провежда за девети пореден път у нас, като идеята му е да събере на едно място момичета от всякаква възраст, които нямат никакви познания за програмирането, и да им покаже, че тази професия далеч не е само за "богоизбрани не-човеци".

Организират го група страхотни млади хора, добре познати на ай ти общността у нас. Всички те работят на доброволен принцип, за да може участничките да се чувстват достатъчно комфортно и всяка от тях да открие своите скрити заложби.

Признавам си, ден преди старта на "Rails Girls" имах сериозни колебания, защото си представях тягостната обстановка, в която група строги хора с уморени лица проверяват уменията ти, преди да те допуснат в залата, и си разменят многозначителни погледи, което тотално потвърждава подозренията ти за това, колко си зле и нищо не разбираш от тези компютърни работи.

За пореден път, поговорката за големите очи на страха се потвърди, и се оказа, че нищо страшно няма, защото всички участници са на твоето ниво, а хората, организирали това събитие, освен че те посрещат с кафе и банан, ти говорят на най-достъпния и нормален език на света. Заедно правите първите си стъпки в управлението на робот, играете и се упражнявате. Нужни са ти малка доза любопитство и готовност да прескочиш собствената си граница на безопасност, за да влезеш в един нов и различен свят от този, който познаваш. В замяна на това, получаваш супер свеж ментор, който е на твое разположение по всяко време през тези два дни, и е готов да отговори и на най-безсмислените ти въпроси; да изслуша мрачните ти прогнози за това как ще се изложиш и да държи ръката ти на всяко упражнение, докато разбереш, че невъзможните неща съществуват само в ума ти, а светът на програмирането може да е не само интересен, но и много вълнуващ. Небходимите инвестиции са две - време и желание. 

Разбира се, никой не ви обещава, че ще започнете да програмирате след втория ден на уъркшопа, но това, от което със сигурност ще се освободите, са някои предразсъдъци и вярвания като:

Програмирането е предимно мъжка професия, в която силният пол се справя по-добре. Всъщност писането на код, или създаването на уеб приложения, може да е творческа работа, в която доста жени се справят по-добре от мъжете, защото в много от случаите показват нестандартно мислене.

За да практикувате тази професия, трябва да сте завършили технически университет, инженерна специалност или да сте факири по математика. Факт е, че добрите програмисти са хора с по-добре развито логично мослене, но тази професия е като занаят, който се научава с много практика (и постоянно четене). Доказателство за това са всички онези хора с дипломи по туризъм, филология или маркетинг, които успешно реализират себе си в ай ти индустрията.

HTML, CSS или конзола са термини, получени тайно от извънземен разум, които могат да разгадаят само група съветски учени. Оказва се, че това всъщност са лесни за ползване инструменти, с които можеш да опиташ и сам да създадеш свой уеб сайт.

Програмистите са сиви, скучни и асоциални типове, които прекарват почти цялото си време пред компютъра. Имам изненада за вас - повечето от тях са добре изглеждащи, ведри и усмихнати хора, с приятно чувство за хумор, физика, над която често се трудят, и изключително богата обща култура. В повечето случаи завързват лесно контакти и са готови да ви поканят на кафе, дори само за да ви разкажат кое е якото място, което са открили в Родопите. Или, ако трябва да обобщим на чист български, те са "easy going".

В заключение на това, нека само да споделя факта, че всяка втора жена у нас, станала майка, е имала проблеми на работното си място: заради часа, в който трябва да си тръгне, за да вземе детето от детска градина; честите отсъствия по болест; заради купищата ангажименти, които неусетно никнат след като се появи детето й. Ай Ти индустрията е една от малкото у нас, която може да предложи гъвкаво работно време, работа от дома и наистина бързи темпове на развитие, при желание да се учи. Промяната зависи само от нас, момичета.

"Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш." - Алън Милн

Препоръчваме ви още:

Защо да (не) изберете Холандия 
Професията на филмовия преводач 
Мечта за работа vs работа мечта

Автор: Крис Ка

На прага сме. Даже ако се заслушам - аха, аха, почти чувам звънчетата на коледната шейна. При нас вече започнаха с коледните украси и в най-скоро време улиците щастливо ще грейнат, а всички дечица вярващи в приказки, ще чакат добрия старец. Моето дете не прави изключение. Работата е там, че процентът му на вяра в Дядо Коледа все повече намалява като цифра.

- Мамо, ти защо си мислиш, че Дядо Коледа влиза през камината? - този въпрос ми заби Виктор вчера, докато крачехме под новите улични лампи.

А сега де? Що пък така си мисля? Не може ли просто да звънне на звънеца и да влезе. Ми не! Не става. Няма да е толкова магическо, а ако синът ми рече да му дръпне брадата, съвсем няма да е и здравословно.

- Вики, така казват всички. Влиза през комина, докато децата спят, оставя подаръците, пали шейната и газ! - обърнах се на другата страна, че за малко да се задавя от смях, отговаряйки.

- Нееее, не е вярно! Да знаеш, мамо, ние нямаме камина и дупка нямаме. Тая година на дядо ти Коледа ще му отворим широко прозореца, че да влезе. И под елхата ще оставим мляко с бисквити! - испано-българският отговор на сина ми определено ме забавлява. - Мамо, Дядо Коледа нали има фабрика за играчки? Ами аз няма да си харча парите от касичката! О, не! Той да ми купи таблет.

Намигнах му съучастнически и го попитах какво друго ще си поръча. Каза, че никакви дрехи, обувки и никакви други неща, само играчки. Ако може - скъпи. Най-скъпите и да не се чупят. Точно четири на брой, тази цифра нещо взе да ми омръзва.

И аз като родител, решил да даде най-доброто от себе си (не непременно в играчки), подхванах темата за послушните деца. Тук добавям, че оставих назад всички психологии, прочетени през времето и започнах съвсем съзнателно да се възползвам от Дядо Коледа. Значи, Дядо Коледа обича деца, които си подреждат дрехите, слагат си масата, ядат сами, пазят къщата чиста и т.н. Сто неща измислих, а детето върви, подрежда и прибира. Вчера беше подивял. В четвъртък се блъсна челно и около дясното му око всичко беше синьо. В петък от синината на лявата му буза следата вече си отиваше, в събота си разби устата, затова аз в неделя му казах, че Дядо Коледа, ще му донесе за подарък чифт чорапи. Горкото ми дете, погледна ме жално както той си знае и…

- Мамо, този майтап, не ми харесва! - категорично рече и отсече.

Край! Обещах си мислено - никакви заплахи с Дядо Коледа!

А днес, след като вечеря стабилно, камъните се върнаха по моята глава:

- Мамо, Дядо Коледа каза, че е време за десерт!

Вдигам поглед и гледам чевръстият иде с един сладолед от хладилника... Два-три дни след боледуване.

Ама нали Дядо Коледа рече...

Препоръчваме ви още:

Как смених бонбоните с лекарства 
Защо не бива да позволяваме на децата да ни управляват 
Как да създаваме радост и да отглеждаме щастие?

Автор: Невена Делчева

Напоследък станаха много новините от типа: ,,Учителка се държи ужасно с дете“, ,,Жена остави бебето си в парка“ и т.н. Докато чета коментарите, виждам най-вече такива от рода на: ,,Каква е тази жена… , майка…, чудовище…“ или ,,И пращаме децата си на такива хора?!“. Имаше жена, която дори беше написала: ,,Депресията и пубертета са измислени в последните години болести, преди нямаше такива неща.“ Затова преди и към мен да завалят такива коментари, искам да уточня - това, което са направили тези жени не е нормално, но има своето обяснение. Майка съм и не бих искала да се държат с моето дете по този начин. Но има нещо, което в такива ситуации всички ние забравяме, а именно – хора сме, с психика, която не винаги е толкова издръжлива, с нерви, които имат нужда от почивка, с мозък, който има своя праг на търпимост при натоварване. Тези учители, майки, жени не са били винаги такива. И психологията има своето обяснение за тези ситуации – при едните следродилна депресия, а при другите - емоционално прегаряне (burn out), а понякога и двете накуп.

Накратко ще обясня какво значи това, а за всеки, който се поинтересува, интернет е пълен с информация по въпроса. Всяка жена знае, че дори нещо малко може да повлияе на настроението й (особено в „онези“ дни). Това е така заради хормоните, които се намират в тялото ни, и ни правят емоционални. Някои от нас показват повече от тази си страна, а други по-малко, но истината е, че всички жени сме емоционални, особено когато става въпрос за някого, когото обичаме, за децата ни, близките ни, приятелите ни и дори за децата на другите. Защо си мислим, че ако една жена се държи по лош начин с един от изброените обекти на любов, ние трябва да я осъждаме, без дори да сме разбрали каква е причината за тези действия?

Една от причините може да е следродилната депресия, която е обект на изучаване от много учени - лекари и психолози, точно защото се появява доста често и защото не е шега работа. Това е истинско усещане, истинско чувство и състояние. Никоя жена, която плаче постоянно след като е дала живот, не е лоша майка, никоя жена, която се чувства ужасно след това, не е лоша майка, НО със сигурност е майка, която трябва да потърси и получи помощ, защото това състояние, особено заедно с други симптоми, може да доведе до много опасни ситуации като тези, които напълниха медийното пространство в последно време.

Емоционалното прегаряне не е много популярно сред обществото, НО съществува и се среща много често, особено при хора, които работят в социалната сфера. Тези хора започват да работят (в училища, детски градини, болници, дневни центрове и др.) с емпатия, със съчувствие, с голяма грижа към хората, с които минава повечето им време, отколкото със собственото им семейство. Децата стават техни деца, възрастните стават техни близки. Но никой човек, който гледа как някой всеки ден страда, как трябва да се справя с агресия, болка, бедност, а трябва да се справи и със собствените си проблеми, не може да издържи дълго без да се срине. И пак да поясня, не защитавам никого, просто обяснявам защо се случват тези неща, и то на хора, които са работили години в тази сфера. Решението не е да обвиняваме хората за грешките им, а като граждани на обществото, като жени, като майки, като хора да подкрепим тези, които се грижат за нас, децата ни, близките ни, за здравето и образованието. Да разберем от какво имат нужда и да им го дадем, за да могат да продължат да си вършат работата по-добре и да знаем, че децата ни са в сигурни ръце. От какво имат нужда тези хора? Не само от по-големи заплати, а от повече подкрепа и грижа за здравето им – както медицинска, така и психологическа, повече почивка, разбиране и подкрепа.


Препоръчваме ви още:

Кой се грижи за децата ни?
Когато шоколадът загорчи 
Майките, които убиват 
И твойта майка също

Автор: Ина Зарева

„Как се става пеперуда?” - попита тя. „Трябва толкова много да искаш да полетиш, че да си готова да се откажеш от това да си гъсеница.”
Trina Paulus

Тя е от онези прелестни жени, чиято естествена красота се подчертава и от най-лекия грим, а изящното ѝ тяло - и от най-лежерната дреха. Тя има зашеметяващо сладострастно и сексапилно излъчване, но без захаросаност и натрапчивост. Тя има онзи пясък в гласа, който не търпи възражения и откази. Тя може да смени три съвсем различни визии за деня и да изглежда напълно в кожата си, във всяка една от тях. Тя е жена, по която мъжете въздишат, истинските жени се възхищават, а дребнавите - намразват. Тя е и много, много лошото момиче, което вместо да продъни живота си с гръм и трясък, се взело в ръце и се превърнало в изключително интелигентна, независима и успяла жена.

На 15 напуснала дома си в малкото, северозападно селце. Нанесла се при най-добрата си приятелка и започнала своя бурен, наситен с всевъзможни преживявания, бунтарски живот.

Между 13 и 33 години взела ума на поне 30 мъже. Живяла във всякакви компании. Някои от които никак не са били безобидни. Обири, сбивания, побои, мотори, арести, алкохол и наркотици са само част от декора, който обграждал форсирания до край ритъм на живот. Младежката дързост и волност били покосени, когато била изнасилена от местния криминално проявен тип и гадже на най-добрата ѝ приятелка.

После, дали от нажежения до червено ритъм, дали от вродената ѝ изключителна интелигентност и прозорливост, или от преживяната травма, красивата бунтарка от бедното селце осъзнала, че единственият начин да замине колкото се може по-далече от задушаващия селски бит и от лъжливото спасение – лошите компании в околността, е да учи.

Без нито един час уроци, курсове или помощ от някого, с взети назаем пари за кандидатстване, хубавото момиче с лош живот, поело към университета в другия край на страната и дори не погледнало назад. Приели я в цели три специалности. Едната била „Право”, но никой не ѝ бил обяснил нищо за записване, срокове, процедури, а тя си мислела, че всичко става автоматично. Изпуснала юридическата професия и успяла в последния момент да запише друга специалност.

За първи път в живота си се чувствала на мястото си - устремена, осмислена, оценена. Ученето се оказало най-верния партньор и спасител, а животът ѝ най-накрая поел с пълни сили към дъгата, вместо към бурята.

Днес шармантната дама заема ключова позиция в голяма фирма, владее 3 езика, всеки ден учи по нещо ново, има приказна малка дъщеричка, сериозна, дългогодишна връзка със силно обичащ я мъж, продължава да изпълва всяко пространство с чар, сексапил и да посипва пясъчен смях отгоре му. И да – на тази работа е кандидатствала чрез обява в интернет и без никакви протекции. И не, няма любовник във фирмата.

Какво си мислеше на 15, как се реши да напуснеш дома си? Какво каза на родителите си?

Тясно ми е, задушавам се, не мога да живея тук, копнея за нови светове.

Искала ли си прошка от майка си? Поставяла ли си се на нейно място, ако дъщеря ти постъпи така, ти как ще реагираш?

Майка ми е светица и се моля аз никога да не преживявам това, което тя е преживяла с мен. Искала съм ѝ прошка, но никога няма да бъде достатъчно...

Какво ти даде и какво ти взе този начин на живот?

Даде ми много емоции, преживявания, незабравими моменти и в добрия, и в лошия смисъл. Отне ми възможността за лесен и спокоен живот, плащам висока цена, но вярвам, че всичко е трябвало да се случи, за да имам това, което имам сега.

Какво би посъветвала днешните 15-годишни?

Мили 15-годишни, СПОДЕЛЯЙТЕ с родителите си, те ще се разочароват, вбесяват, ще плачат и ще наказват, но винаги ще са до вас, винаги ще ви обичат и подкрепят. Живейте пълноценно и щастливо, като им позволите да ви предпазят от видими и невидими заплахи, защото те никога не биха ви подвели.

Какво би казала на родителите им?

Обичайте и приемайте децата си такива, каквито са, подкрепяйте ги и вярвайте на интуицията си, предпазвайте ги осъзнато.

Красотата и сексапилът помагат или пречат повече?

Помагат J

Как успя да не се поддадеш на лесния път и днес да си известна плеймейтка, а вместо това работиш по 10 часа на ден?

Прекалено горда и самонадеяна съм, за да си позволя да ме приемат за празноглавка (а и не ми достигат едни 10-15 см, и обичам шоколад J).

И цената е?

Нерви, упоритост, понякога самосъжаление, понякога гордост..., все хубави неща.

Какво е успех за теб?

Успехът е да бъдеш в хармония със себе си и околните.

Постигнала ли си го?

В никакъв случай.

А любовта?

С нея се знаем отблизо, тя е многолика, покварена, истинска, противоречива, изискваща и даваща.

За какво мечтаеш?

Ще приложа списък J

Коя е най-голямата заплаха за теб?

Липсата на избор.

Какво би променила в себе си, ако можеше?

По-здрави нерви J

Има ли граници амбицията?

Няма. Има граници човешкото понятие за успех.

Би ли се върнала обратно в малкото, китно селце?

Винаги се връщам там, то ми дава чувство за принадлежност, то е моето спасително кътче и знам, че ще остарея там.

Опиши живота си с 5 думи.

Бурен, емоционален, наситен, понякога изтощителен, но незабравим.

А себе си?

Бурна, емоционална, силно чувствителна, понякога изтощителна за близките, но незабравима.

Докато отговаря на въпросите ми, провежда около 7 телефонни разговора на няколко езика. Допива водата си – единственото ѝ питие от години насам. Алкохолът, цигарите и дори кафето, са останали далече в миналото. Със светнал поглед ми показва пълния с подаръци и парти аксесоари багажник на колата си – за рождения ден на дъщеря ѝ са.

Момиченцето е най-важното нещо в живота ѝ, а с порастването му са свързани единствените ѝ ужасно големи страхове.

Препоръчваме ви още:

Майка - Архангел 
Художникът е оголен нерв 
Обикновената жена

или Как Фонтанът на младостта е по-близо, отколкото си мислим

Автор: д-р Мариела Хитова

Докато чакаме Фонтанът на младостта да бъде опакован в хапче, ние можем да си помогнем с въвеждането на няколко храни в дневния режим.

Л-аргинин

Ако страхотният секс и тонусът на тялото са начело във вашия списък, това е за вас. Тази АК е известна с влиянието си върху хипофизата, която регулира отделянето на растежния хормон. Той подпомага метаболизма и усилва възможността да се изгарят мазнините, докато се усилва мускулният тонус. Подобрява кръвната циркулация, която увеличава либидото. Започва се от два грама на ден и се стига до шест.

Астрагал

Той удължава теломерите - крехките чупливи краища на ДНК, които се скъсяват при стареенето. Удължаването на теломерите се асоциира със здраве - кардиоваскуларно, имунно, ментално. Вземайте 25-50 мг на ден. Търсете астрагалозиди – екстрахирани от астрагала деривати.

Какаови флавоноиди

Естествено намиращите се антиоксиданти в шоколада дават сила на вашия мозък и сърце. Те действат директно на мозъка като намаляват възрастовите дегенеративни промени в него. Редовното консумиране има позитивен ефект върху бръчките по лицето и еластичността, но имате нужда от не повече от едно блокче черен шоколад. Така че дневната добавка трябва да е 1000 мг.

Коензим Q10

Този коензим е потенциален антиоксидант, който помага митохондриите (батериите на организма) да бъдат заредени, давайки ви енергията и горивото за дневните функции. Коензимът подпомага възстановяването на теломерите и оптималната работа на сърцето. Кожата също има ползи - очаквайте видимо изглеждане на бръчките и подобряване на кожната плътност. 200 мг на ден са достатъчни.

Куркума

Куркуминът, активната съставка на куркумата, е един от най-силните антиоксиданти и противовъзпалителни агенти. Особено е ефективен като мозъчен протектор. Влиянието му върху кожата е най-силно при пациенти с псориазис и акне. Като начало, започнете с 1 грам на ден.

За автора:

Д-р Мариела Хитова е член на Българския Лекарски Съюз (БЛС), Българското Дерматологично Дружество (БДД), УС на Дружеството по микология, Дружеството по козметична дерматология, Европейската Академия по Дерматология и Венерология, (EADV), Международната Академия по козметична дерматология (IACD), Meждународната Асоциация на лекарите практикуващи anti-aging медицина(IAPAM), Американската Асоциация по ППБ (ASTDA), Европейското дружество по козметична и естетична дерматология (ESCAD), Свeтовната Асоциация по anti-aging медицина (WOSAAM),  Европейското дружество за нокътни заболявания (ENS).

Препоръчваме ви още:

Акне - съветите на д-р Хитова
Малки женски хитрости за блестящ външен вид
С коса на индийка - шест лесни съвета 

Вечер на добродетелите 2017 ще зарадва гостите си с вълнуваща програма и неповторими изпълнения

Осмото издание на Вечер на добродетелите ще се проведе на 23-и октомври 2017, в Sofia Event Center, от 19:30. То ще зарадва гостите си с разнообразна програма, която ще донесе наслада за всички сетива!

Водещи на събитието ще бъдат популярните и обичани актьори Елена Петрова и Кирил Ефремов.

„За мен е прекрасно, че мога да бъда съпричастна към "Вечер на добродетелите"! Знам, че тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно, както казва Питър Пан! Хората, които работят, и щедростта на гостите на тази вечер са тези, които носят надежда и вяра!“ – казва Елена Петрова.

Каузата на тазгодишната Вечер на добродетелите е играта, защото след любовта и сигурността, тя е най-добрият стимул за развитието на едно дете. Играта е ключовият начин, чрез който децата в ранна възраст /0-7 години/ опознават света и учат. С набраните средства фондация „За Нашите Деца“ ще реализира програмата „Аз играя и мечтая“, с която ще насърчи развитието на 720 деца, живеещи в институции или в рискова семейна среда, и ще укрепи връзката с възрастните, които се грижат за тях.

„За мен играта е начин да виждам и опознавам света. Докосна ме каузата на Фондация „За Нашите Деца“ и се вълнувам, че ще стана част от събитието „Вечер на добродетелите“. Защото вярвам с цялото си сърце, че ние трябва да бъдем промяната, която искаме да видим в света около нас.“ – допълва Кирил Ефремов.

Разнообразната програма, която включва участия от световноизвестни български артисти, ще пренесе гостите на събитието в прекрасния свят на изкуството и ще предизвика размисли за това как всеки от нас може да допринесе за по-доброто общество, в което децата растат в сигурна семейна среда.

Сред участниците във Вечер на добродетелите 2107 са:

Марио Хосен, наричан „българският Паганини“. Той ще се включи ексклузивно в програмата и ще разкаже със своята цигулка история, която ще докосне и най-тънката струна на всяка душа.

Валери Иванов – Жокера ще демонстрира световно ниво на илюзионисткото изкуство и ще накара дори скептиците да повярват в магията.

Миро, със своя харизматичен и дълбок глас, ще събуди мечти за емоционални пътешествия, дори отвъд върха на планината.

Калин Вельов и Funky Miracle ще представят многообразие от стилове - фънк, рок, джаз, соул, фюжън, които се открояват с невероятен ритъм и фънки звучене!

Вечер на добродетелите винаги носи и приятни изненади: гостите ще бъдат въвлечени в главната роля на музикални звезди, които ще пресъздадат добре познат рефрен на детска песен в нов аранжимент и с много нов заряд!

„Вечер на добродетелите“ е неповторимо преживяване, което ще донесе наслада за всички сетива на своите гости. Станете част от магията на Вечер на добродетелите 2017!

Можете да заявите вашето присъствие като дарите сумата от 150 лв. (€77) на интернет страницата на фондацията.

Препоръчваме ви още:

Вечер на добродетелите 2017 
Майчица 
За да няма деца "от дом"

На 26 октомври, четвъртък, от 19 часа, в Софтуерeн университет ще се състои българската премиера на книгата „Вдъхновяващи истории на успели българи“, проект на онлайн списанието „Амбиция“.

Това са разказите на 61 иноватори, спортисти, музиканти, художници, бизнесмени, фотографи, бохеми, пътешественици от цял свят, които споделят как постигат мечтите си. Сред тях са Христо Тенчев от XS Software, съосновател на Софтуерен университет, Татяна Миткова от ClaimCompass, Александър Найденов от Paper Hive, Мартин Ангелов и Михаил Кленов от Halfbike, Станислав Трифонов - Nasimo.

10 автори, в продължение на 2 години, са работили по проекта. Книгата излиза в три варианта: сборник с 50 истории на хартиен носител и безплатна електронна и аудиокнига с други 11 истории.

Премиерата на „Вдъхновяващи истории на успели българи“ в София се организира в партньорство със Софтуерен университет, в. Труд и радио "105.6 Новините сега”. Заповядайте, за да сдобиете първи с копие от книгата, както и да се включите в дискусия за това каква е цената на успеха и какво ни вдъхновява.

Авторите и героите на книгата ще се срещнат с читатели в Лондон (11 ноември), Русе (14 ноември), Мюнхен (16 ноември).

Можете да получите безплатната електронна книга като въведете вашия имейл тук. Направете предварителна поръчка на печатната книга тук с първа доставка след 18 октомври.

За подробности и връзка с медиите пишете на ел. поща на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., irina@ambiciа.com.

Препоръчваме ви още:

Иван Ночев - българинът, който вписа името си в космическата история
Вечер на добродетелите 2017 
Благодаря ти, мамо!