Автор: Янка Петкова

-  Разбъркай мозъка! Добави кръв! Още малко!

-  Къде да сложа костите?

-  При призраците!

Подобни разговори в нашата кухня водим веднъж годишно, разбира се. Макар понякога да има ситуации, в които семейство Адамс могат само да гледат и да се учат :) Но сега подготвяме „страшното“ меню за Хелоуин и са си съвсем в реда на нещата. Избрахме си рецепти, които се правят лесно, но са достатъчно зловещи, за да предизвикат тръпки у консумиращия.

Тикви (нещо безобидно за начало)

Продукти:

200 г брашно
100 г масло
100 г пудра захар
3 яйца (жълтъците)
пакетче ванилия
пакетче карамфил 

Приготвяне:

Омекналото масло се омесва с пудрата захар. Добавят се двата жълтъка, ванилията, брашното и се меси, докато стане гладко, меко тесто, което оставяме в хладилника за около половин час, да се стегне. Вадим тестото и отново го размесваме. Оформяме малки топки (по-скоро високи, отколкото широки, защото при печене се отпускат). Правим 6 вертикални линии с ножче, намазваме тиквите с жълтък и бодваме едно карамфилче за дръжка. Може даже да ги посипете с кафява захар, малко блясък в мрачното меню не е излишен. Нареждаме тиквите в тава, върху хартия за печене. Печем около 20 минути, на 180 градуса.

Целувчени призраци и кости


Продукти:

3 изстудени яйчени белтъка (останали от тиквите)
1,5 ч. ч. захар
пакетче ванилия
щипка сол
3-4 блокчета шоколад

Приготвяне:

Разбиваме студените белтъци с щипка сол „на сняг“ и постепенно добавяме захарта и ванилията. Бием, докато започнат да образуват връхчета. Върху хартия за печене, с плоския накрайник на поша, правим призраците, като движим ръката леко вляво и вдясно (все едно рисуваме елха). С костите е още по-лесно. Печем на 100 градуса, около 2 часа, след това ги оставяме в открехната фурна да изстинат напълно. Не бива да покафеняват, ако усетите подобна тенденция, намалете фурната на 80 градуса.
Разтопяваме шоколада на водна баня. С пипета правим очи и уста на призраците, а върху костите, с клечка за зъби, рисуваме линии (наподобяващи разтекъл се костен мозък). Изчакваме да изсъхне шоколада и нареждаме в съд.

Мозък (18+)

Не е за слаби нерви, но е хит в „кървавото“ меню за празника напоследък. Особено му се радват тийнейджърите, които са горещи любители на всякакви изчанчени истории с вампири, върколаци, истинска кръв и други хорър-извращения. За моя изненада, дори става за ядене. За предпочитане в слабо осветена стая. Рецептата е по идея на Люси.

Продукти:

300 г едри макарони (аз използвах с формата на миди)
100 г кашкавал
1-2 с. л. крема сирене
червена хранителна боя

Приготвяне:

Едрите макарони (които ще имитират мозъчните гънки) се сваряват в леко подсолена вода, както е указано на опаковката. Когато са готови ги отцеждаме и ги задушаваме с малко зехтин в дълбок тиган. Добавяме настъргания кашкавал и крема сиренето и бъркаме, докато се разтопят по макароните равномерно. След това сипваме постепенно червена хранителна боя, докато получим желания кървав оттенък. Както забелязвате аз се поувлякох, а дори не харесвам хоръри.
Предварително подготвяме „мозъчната“ формичка. Облицоваме малка купа с алуминиево фолио. На дъното, в средата, поставяме още едно парче фолио, като преграда, която ще разделя лявото от дясното полукълбо. Намазваме фолиото (и на преградата) със зехтин и сипваме горещите макарони, които разпределяме в двете „полукълба“ поравно. Оставяме мозъка да изстине напълно и да се стегне. След това обръщаме купата върху чиния и отстраняваме фолиото. Ветераните в хелоуинските рецепти твърдят, че това е идеалното предястие.

А това е нашият Джак

Правим го от тиква цигулка. Кората й е по-мека и лесно се дълбае и изрязва лицето на хитрия пияница, който още се мотае между Ада и Рая. В предишни години дори слагахме канапче на фенера, защото беше моден аксесоар на дъщеря ми, при обиколките й за събиране на лакомства. В тригодишния си опит като охрана на вещици се убедих в практичността му, защото в някои неосветени входове, фенерът свърши добра работа. Сега е сложен на терасата, за да плаши злите сили и да ги държи далеч от дома ни. Макар да си мисля, че ако изкарам на негово място мозъка, ефектът ще е по-добър. 

Препоръчваме ви оше:

Защо за децата е полезно да готвят
Топ 5 на есенните салати 
Кулинарната фиеста на Мама Нинджа

Автор: Валентина Вълчева

Предишният ми опит за разсъждения върху суеверията и имат ли те почва у нас (по-специално сред младите майки), се оказа причина за доста противоречиви реакции, което може само да ме радва. Както се казва, в спора се ражда истината. И понеже писателят Кингсли Еймис пък твърди, че „ако не можеш да ядосаш някого, няма смисъл да пишеш”, ще направя още един опит да вбеся някого. Предварително моля за извинение!

Не, този път няма да воювам със суеверията – всеки си има глава на раменете да преценява, доколко е разумно да вярваш, че един конец, няколко кибритени клечки или крило от неизвестен вид прилеп са в състояние да повлияят съществено върху съдбата и здравето на човек. Разсипаната сол, изхвърлянето на боклука през нощта, черните котки, среднощните крясъци на кукумявка, подаването на нещо през прага, „лошите” очи... Независимо, че вече трайно сме стъпили в ХХІ век, всякакви подобни вярвания продължават да битуват не само у нас, но и по целия иначе доста лесно обясним свят.

Някой беше написал някъде, че науката свършва там, където започва хаосът. Аз предпочитам да вярвам, че науката свършва там, където започват суеверията. Суеверията на сляпо – държа да подчертая. Защото има, грубо казано, два вида суеверия – такива, които почиват на все пак някакво реално познание и могат да намерят научна обосновка, и такива, които са си откровено невежество – простимо, ако си съвременник на Средновековна Европа, но не и ако си такъв на Европейския съюз. Не е особено трудно да се отделят едните от другите, ако се замисли човек.

Този път бих искала да се спра на първите. Онези, които почиват на нещо все пак доказано от една или друга наука. И тук асоциативно ми изплува поверието за родилката, която трябва, според традицията, една седмица да не се къпе и да лежи върху чиста слама. Не искам да прокламирам подобни идеи – не ме разбирайте погрешно! Но ако попитате който и да било акушер-гинеколог, ще ви разкаже за следродилната треска и причината действително къпането да не е препоръчително непосредствено след раждането. Такива ми ти работи.

Друго подобно суеверие, почиващо на реални исторически факти, е вярването в „лошия късмет”, свързан с петък, 13-и. Едва ли има смисъл да преразказвам историята на рицарите тамплиери и трагичния им край, официално сложен на 13 октомври 1307 г., петък. Като един самоуважаващ се скептик, съм задълбала доста в темата, но на вас ще ви го спестя. Да, знам и легендата, че Христос е умрял в петък, на 13-и, но това всъщност не го пише никъде. В картите Таро 13-а карта е Картата на Смъртта, а имената на едни от най-страховитите серийни убийци съдържат по 13 букви. Например това на Джак Изкормвача – Jack the Ripper. Достатъчно причини числото 13 да не се радва на добра слава, но едва ли е сериозно основание за вярването, че носи лош късмет.

И още едно исторически обяснено суеверие, разпространено сред запалените играчи на покер. Това за „Ръката на мъртвеца”. Историята всъщност е свързана със смъртта на легендарна личност – „Дивия” Бил Хикок. В момента на смъртта си той играел покер и държал пет карти – чифт черни аса и чифт черни осмици. Други казват, че имало и пета карта, която не се знае каква е била. Само мога да предположа, че в духа на мрачната история, вероятно също е била черна. Според легендата, останалите комарджии на масата настояли да се доиграе партията, защото залогът бил голям, но накрая се оказало, че никой не успял да бие „ръката на мъртвеца”.

Една значителна част от суеверията са се зародили във времена на бедствия и епидемии, на глад, война и чума. Времена, в които отчаянието правело хората особено податливи на внушения и суеверия, и цяла армия шарлатани се възползвали от това повече от успешно. Иначе казано, отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки, а преди няколко века хората са разполагали с доста ограничен набор от средства за противопоставяне на гадните страни от живота. Лесно е да си представим какво се е случвало във въображението на човека в миналото, когато науката била грях, а единственото „богоугодно” познание била Библията – самата тя населена с ангели и демони от всякакъв ранг и вид. Общо взето всичко, което днес подлежи на обяснение чрез химията, физиката, медицината, биологията и другите точни науки, тогава било непонятно, страшно и съответно пораждало куп суеверия и страхове.

Медицината никаква я нямало, както знаем. И как тогава човек да си осигури здраве? Сещам се за редица „изпитани” средства. Кукери, червени конци, баене, прословутото „пускане на кръв”, светена вода, сурвакане и т.н.. Не е трудно да се досети човек, че това са си откровени бабини деветини, приказки за малки деца, но вероятно на принципа на самовнушението понякога се случват „чудеса”. Всеки от нас е чувал поне една подобна история. Всеки от нас поне веднъж тайничко си е задавал въпроса: „Дали наистина...?”, в това число и аз. Разбира се, аз съм тежък случай на недоверие към всякакви практики, които нямат логично, разумно и най-вече научно обяснение, и обикновено приключвам дилемата с нещо от рода на: „Засрами се! Съвременна жена си, при това работиш в библиотека.”

Да работиш в библиотека си е и негатив дотолкова, доколкото наличието на целия този набор от литература на всякакви теми, убива доста илюзии, които евентуалното ти невежество е подхранвало преди това. Но дори и там не си защитен от суеверията напълно.

Чували ли сте за библиотечния ангел? Не? Аз пък знам, че той съществува. Тоест иска ми се да вярвам в това – има разлика. И понякога дори ме обича. Усещам го в дните, когато всичко ми се получава като с магия. Намираш точната книга в точния момент, отваряш точната страница, измъкваш точния читателски картон, дето се вика даже без да поглеждаш. Случва се. Чист късмет – това е ясно, но все пак малко магия на никого не е излишна, дори и на библиотекарките.

Да, и аз не минавам под разтворени стълби и табели, но от чиста предпазливост. Случвало ми се е да се сдобия с една-две впечатляващи цицини след такива случаи. И под терасите не минавам, по същата причина. Иначе стълбите носят точно толкова „лош късмет”, колкото и черната котка. Тоест никак. А ако все пак искате да знаете откъде идва поверието, кратката историческа справка казва, че в миналото разтворената стълба навявала мрачни асоциации на хората със средновековното бесило. А бесилото си е лош късмет отвсякъде, две мнения няма.

Колкото до котката (да, черната имам предвид), тя, милата, се е сдобила с незавидната си слава по време на чумните епидемии, когато котките и плъховете били обичайните разпространители на заразата. И не, цветът всъщност нямал значение, но друго си е черното все пак. (Всъщност знаете ли, че според някои древни вярвания черното е цветът на безсмъртието?).

По доста основателни причини възникнало и суеверието да не се палят по три цигари от една и съща кибритена клечка. По време на Първата световна война, огънчето от кибрита било чуден ориентир за вражеските стрелци. При първата запалена цигара врагът се приготвял за стрелба, при втората се прицелвал, а при третата натискал спусъка. (Добра причина за отказването на цигарите. За съжаление, неприложима в днешни дни!).

Счупеното огледало? Спомнете си историите за индианците, които се ужасявали от фотографията, защото вярвали, че снимката запечатва душата им на хартията. Вярването, че счупеното огледало носи лош късмет, вероятно е тръгнало именно от подобно суеверие – в миналото хората действително смятали, че в огледалото остава частица от душата ти, когато се огледаш. Че то е капан за душата. Затова и съществува обичай в стаята, в която се намира мъртвец, огледалата да се покриват. За да не бъде пленена душата му и да може да отпътува спокойно на Оня свят.

Ами прословутото „да чукна на дърво”? Историята мълчи за началото му, но учените етнографи и изследователи на фолклора допускат, че това вярване се корени в древността, когато хората все още били убедени, че съществуват дървесни духове, които са приятелски настроени към тях.

Суеверието за подарения часовник, който отмерва живота ти? То идва при нас от Китай, заедно с идването на часовника и вероятно логиката е, че всъщност тиктакането ти напомня за отминаването на времето и неумолимото приближаване към момента на смъртта. Часовникът, подобно на римските роби, следващи триумфиращите пълководци, ни нашепва, тиктакайки „Memento mori” („Помни, че си смъртен!”). Неприятно, но факт. Всяка секунда скъсява с по малко пътя към собствения ни край. Но дотогава всички сме безсмъртни, естествено.

Ако трябва да съм сериозна, има време, в което наивният подход е простен, но идва и такова, в което вече нямаш друго оправдание освен глупостта. И ако на дванадесет е нормално да вярваш във „викането на духове”, то на двадесет вече би трябвало да си осъзнал наивността на подобни истории.

Препоръчваме ви още: 

Хелоуин и прекалените светии

6 фикс идеи

Илинденски страхове 

Ако решите, че Хелоуин не е вашият празник, винаги може да си направите един крем карамел с тиква. Важното е да има празник - на тикви, на вещици, на будители и на ученици във ваканция!

За цялото семейство/ за родители:

29.10.2017 - Неделя на бащата в Музейко

28.10.2017 - Ерготерапията в помощ на недоносените - Семеен център за недоносени деца "Малки чудеса"

28.10.2017 - Хелоуин: Кулинарна работилница за деца и родители - Къщата на Мая

0-3 години:

28.10.2017 - Шарената книжка - концерт за най-малките слушатели - Сити Марк Арт Център

30.10.2017 - Хелоуин Парти - КиндиРу София - Изток

31.10.2017 - Бебеносещо Хелоуин парти - Център естествени идеи

31.10.2017 -  Работа + родителство = мисия възможна? - BG-Mamma Office

31.10.2017 - Профилактика на детското зрение - The Mall

31.10.2017 -  Halloween party - Шарено детство

1.11.2017 - Музикален час "Мама и Аз" - Къщата на Мая

3-7 години:

28.10.2017 - Детска работилничка за Хелоуин - Kornel4Kids

28.10.2017 - Сладкият празник в Мега Мол

28.10.2017 - Spooky Cooking - Mary Eton

29.10.2017 - Тананикаща йога - Студио "Одет"

29.10.2017 - Карлсон, който живее на покрива - Младежки театър "Николай Бинев"

31.10.2017 - безСТРАШНАТА петорка - The Mall

31.10.2017 -  Един страшно весел Хелоуин ви очаква в Музейко!

5.11.2017 - Мисия "Архитект" ще се играе отново, този път в неделя! - Какво ли е да си архитект в един от най-известните градове на света? Предизвикателството пред малките архитекти по време на мисията ще бъде: “Хайде да изберем и създадем чертежи и макети на наши собствени сгради в Ню Йорк!”.

7-12 години:

28.10.2017 - Строене с Лего - workshop - УАСГ - безплатно

29.10.2017 - Том Сойер - Малък градски театър (Зад канала)

31.10.2017 - Halloween в Омагьосания мол - Bulgaria Mall

31.10.2017 - Спечели Дрон - Участвай в Конкурс за Хелоуин Костюм във Фънтопия

01.11.2017 - Опознай операта! - Софийска опера и балет

1-3.11.2017 - Есенна ваканция в Creative housе - арт занимания и апликации на тема "есен", образователни игри, музикален час, четене на любима книга и събеседване, дейности по метода Монтесори

1-3.11.2017 - Funtopia - есенна занималня - ще катерим, ще скачаме в единствения трамплинен парк в България, ще усъвършенстваме нинджа уменията си на Ninja course, ще готвим, ще майсторим в арт ателието, ще решаваме загадките на единствената Ninja Ескейп Стая

1-3.11.2017 - ВАКАНЦИЯ ОТ ПРИКАЗКИТЕ - СИЯЙНИ - образователен център - Заповядайте да изживеем есенната ваканция в Образователен център „Сияйни“, където по повод на Деня на народните будители заедно ще четем, преживяваме, илюстрираме и разиграваме любими български приказки. Ще създадем и своята приказна история!

1-3.11.2017 - Есенната Арт школа на Арт клуб Рояна - Темата на школата е „Български художници – будители“. Основната ни идея е да запознаем децата с творчеството на т.нар. стари майстори в българската живопис – Владимир Димитров – Майстора, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев.

5.11.2017 - Мисия "Архитект" ще се играе отново, този път в неделя! - Какво ли е да си архитект в един от най-известните градове на света? Предизвикателството пред малките архитекти по време на мисията ще бъде: “Хайде да изберем и създадем чертежи и макети на наши собствени сгради в Ню Йорк!”.

Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА - Ансамбъл РОСНА КИТКА започна записвания за начинаещи за учебна 2017-2018 година. Децата трябва да са навършили 5 годишна възраст.

КИНО - Малкият вампир - премиера

Препоръчваме ви още:

Нова строителна зона отваря врати в Музейко 
Как да НЕ отгледаш НЕхранимайко 
Незрящи актьори в кампания срещу глаукомата

Автор: Янка Петкова

Невъзможно е да ги избегнем. Дали ще трябва да се грижим за децата им на площадката, защото те не го правят, дали ще се налага да търпим ежедневно логореята им или да позираме за новия им пост във фейсбук, или пък ще сме мълчаливи слушатели на похвалното слово за собственото им дете, все едно – те много успешно могат да ни вбесят.

Неангажираният

Той е с детето си, но само физически. За него излизането в парка е чудесна възможност да си побъбри с познати, да изпие няколко кафета (или бири), да изкара някое и друго ниво от играта в телефона си, докато колегите му „хеликоптери“ кръжат и над неговото дете, покрай своите собствени. По презумция децата точно на този тип създават проблеми, защото са свикнали да действат неконтролирани. Не, не защото са издънка на либерални създатели (либералите имат отношение към потомството си), а защото е толкова хубаво да прехвърлиш наблюдението на обекта върху някой друг. Но ако опитаме да ги ангажираме, с твърдението, че детето им създава проблем, веднага ще съсредоточим вселенското им негодувание върху себе си. Може би дори ще чуем реплика, че не е наша работа, че детето си има майка (или баща), които имат грижата да го наблюдават и това несъмнено ще е новина за всички на площадката.

Четохте ли 

За майките-орлици и конфликтите на детските площадки

Приказливият

- Дай сега напред! По-силно! Не вдигай краката! Сега назад! Много се засили! По-внимателно! Браво, виждаш ли, че можеш и сам!

Ако се абстрахираш от околната среда и затвориш очи, може да си помислиш, че гледаш филм с „медицинска“ тематика. А всъщност разположеният наблизо родител само активно напътства отрочето си, което за първи път се люлее самостоятелно. И за да се отърсиш от всякакъв еротичен блян, добавя вече обърнат персонално към теб:

- Виж на Виктор майка му! Добре, кажи ми, как се гледа малко дете с такава ноктопластика? А, на Никол са й купили автомобилче. Много са скъпи, бе! Откъде пари, като майка й не работи, а баща й е полицай?
Единственият начин да прекъснеш подобна тирада е да се евакуираш възможно най-бързо. Деликатността не върши работа.

Вижте още 

Ама къде ви е възпитанието?

Социалният

Този тип родители са навсякъде. Снимат и постват – детето излиза от вкъщи, детето се отправя към детската градина, детето вече е в детската градина, детето играе с други деца, детето хвърля топка, детето яде ябълка… Всеки детайл от ежедневието е запечатан в кадър и постнат в социалната мрежа, за тези, които стръвно следят. Човек може само да завиди на търпението на малцината приятели, които още не са блокирали фена на снимките.

Родителят на звездата

Дори и добре да живеем, рано или късно, срещаме майката на най-умното и талантливо дете. Това е онази жена, която не се уморява да изтъква изключителните качества на отрочето си. Обикновено на него първо му пробиват зъбките, прохожда едва ли не на 7 месеца, едновременно с проговарянето. Ходи на гърне откак се е задържало седнало. Да не говорим пък колко го хвали госпожата в градината, че първо е научило двустишието си за тържеството. Ситуацията се утежнява с тръгването на училище, където се оказва, че детето е обещаващ гений, който направо скучае в клас, защото се е научил да чете още на 4 години, а те му губят времето с азбуката. Но така е, защото майка му е повела по форми за ранно развитие откак му е почнало развитието.

Прочетохте ли

 Малките гении?

Компетентният

Досаден тип. Той пръв забелязва, че детето ни е гологлаво в „тоя студ“ и може да го хване менингит, ако не му наденем шапката тутакси. Той е човекът, който ще ни изреди всички ГМО-та, които съдържа закуската, купена на хлапето ни. Ако пък не сме наясно как детето ни на 2 години да обогати речниковия си запас с едно 40-50 думи, ще ни препоръча най-ефективната система за домашно обучение с карти. Може дори да ни осветли за последствията от яденето с недизенфикцирани ръце върху общото физическо състояние на мъника, имайки предвид замърсената и заразна околна среда, в която битуваме.

Фиксираният в успеха

Най-вероятно първият ни сблъсък с него ще е на родителска среща. Той е човекът, който активно се интересува кога най-сетне децата ще спрат да се мъчат с моливите и ще минат на химикали. Възможно е също така да даде някои напътствия на учителите, относно помагалата, които, според него, са по-добри по съответния предмет. Същият ще запита колко пъти дневно учителката е вдигнала неговото дете, защото те вкъщи много са се подготвяли, пишейки домашните заедно. Не бива да се изненадваме, ако се самопредложи за родителския актив (малка организация, която старателно избягваме) и благородно поеме отговорността за касата на класа. Вероятно като дете любимата му реплика е била: „Нека аз!“

Знаете ли

 Кога ранното развитие забавя развитието?

Комуникацията, с който и да било от цитираните персонажи, е вредна за психичното ни здраве, но тъй като са неизменна част от околната ни среда, може би е най-лесно да ги елиминираме със собствените им оръжия. 

Препоръчваме ви още:

Защо да сравняваш децата си невинаги е лошо 
12 признака на токсичните родители 
За правата, правилата и границите

Автор: Янка Петкова

Истина е, отношенията между снаха и свекърва са специални. На тях са посветени книги и филми. Някои сюжети от действителността обаче могат да надхвърлят въображението на който и да било писател или сценарист. Макар животът да познава и изумителни колаборации между двата „вида“, при които снахата е по-близка със свекървата, отколкото със собствената си майка. Хармонията (или противоречията) имат само един корен – тези две жени обичат един и същ мъж. Възможно е да се научат да си го делят, но е твърде вероятно и това да не се случи. Което ми припомня една история от далечните времена, когато девствеността на булката беше все още важна характеристика за морала й.

Канени сме на сватба, жени се братовчед. Той и "булката" му са неразделни от години. След внушителния годеж вече официално живеят заедно, макар че ние сме свикнали да ги приемаме като семейство отдавна и тържествата са чиста формалност. Но майката на младоженеца е от ония корави жени, които са убеден, че за нейния изключителен син все още не се е родила достойната жена (освен може би единствено тази, която го е създала).

Събитието върви весело и непринудено, колоната празнични автомобили поема към дома на булката, за да я „вземе“. В нашия автомобил, на чийто капак се мъдри в разкрачен седеж най-кичозната кукла, която съм виждала, се возят другия син на въпросната свекърва и жена му. Те са може би с една от най-важните мисии в ритуала по „вземането“, защото носят благата ракия. По-възрастните вероятно помнят, че тази ракия е със специален статут – тя идва да докаже, че булката е влязла в новото си семейство "недокосната". Всички сме наясно, че от подсладен алкохол в случая няма никаква нужда, но приемаме връчването му на новите сватове за част от ритуала (като куклата, чиято пола се вее на предния капак). По-старата снаха обаче, по някакъв древен повик на опита, решава да погледне каква ракия праща свекървата. Шишето е абсолютно непрогледно, защото е „красиво“ декорирано с найлонова мрежичка. Затова жената смело отпива глътка и почти веднага започва да се дави. Когато вече е в състояние да говори казва, че в ракията вместо захар, стринката е наляла сок от лимон. Заплашени от дипломатически скандал спираме колата. Купуваме от първия магазин каква да е ракия и пакет захар. Подслаждаме важния алкохол и продължаваме към дома на младоженката. Слава Богу, останахме единствените, които бяха разкрили пъкления план на свекървата. Впоследствие между снаха и свекърва се установи студена война, която продължи години, докато майката се убеди, че снахата обича сина й почти колкото нея и е в състояние да полага адекватни грижи за него.

Собственият ми опит в тези отношения е твърде блед. Колкото да запомня завинаги първия подарък, който получих от свекърва – готварска книга и чифт ръкохватки. Ще кажете банално. И ще сте прави, но тогава все още не знаех, че ще се нуждая от 56 рецепти за приготвяне на свинско месо. Вярно, мъжете са бозайници, но не от тревопасните. Тази книга и до днес е най-разгръщаното четиво. Честно казано и ръкохватките още ми вършат работа.
Но има подаръци, които дори не са прагматични и трудно могат да бъдат преглътнати. Помислих си го като попаднах на една галерия от снимки с подаръци от свекървите. Снахите са публикували фотосите под заглавие „Най-лошите подаръци от свекървите“. Сигурна съм, че и в нашите ширини има материал за подобна „инсталация“.

Хавлиени кърпи

„Веднъж свекървата ни дойде на гости, влезе в банята и след малко излезе оттам с извода, че ми трябват нови кърпи. За щастие, имам богата колекция от хавлии, подарени от самата нея, та успях веднага да подменя „старите“.“


Старо DVD
„Преди няколко години моята свекърва ми подари DVD с концерт на любимата й група. За късмет ние нямахме плеър.“

Кантар
„Трябваше ми време, за да реагирам някак на този подарък.“


Зловеща маска
„След един от круизите си, моята свекърва ми донесе този сувенир. Имам чувството, че маската ме следи непрекъснато. Изкарвам я само, когато свекървата ни гостува, след това веднага я прибирам в един кашон и я затрупвам с други вещи. На моменти ми се струва, че и оттам ме гледа заплашително. “

Дреха с послание
„Моята свекърва винаги ми подарява дрехи с един номер по-малки. Казва, че така ме мотивира да отслабна.“

Килимче с надпис: „Здравей, аз съм килим.“

„Без коментар“ – пише снахата.

Блуза „втора употреба“
„Свекърва ми много обича да ми подарява дрехи с обяснението: „Вече не ми стават и се сетих за теб.“


Кичозни кухненски прибори
„Имам поставка за домакинска хартия с готвач. Но това, че е кичозна, не е единственият недостатък. Невъзможно е да сложа нормална ролка, защото „кулинарът“ ми пречи. “


Бански като на "бившата"

„Моята свекърва ми подари бански, в цветовете на отбор, на който не съм фен. Това е бил любимият отбор на бившата жена на мъжа ми. Всъщност и размерът е нейният.“


Демодирана дреха
„Вече имам три такива блузи. Най-важното им качество е, че се сгъват до големината на колода карти. Защо са ми три? И защо са ми изобщо, бяха модерни преди 100 години?“

Комплект за новородено
„Миналата година моята свекърва ми подари този комплект за новородено. Нищо лошо, но тогава нито бях бременна, нито мислех за деца.“


Епилатор
„Нищо не казва повече от един стар модел епилатор, който ми беше подарен за „добре дошла“ в семейството.“

„Находчивостта“ на свекървите явно не знае граници. Може да й съперничи само въображението на снахите.

 

Снимки: goodhousekeeping.com

Препоръчваме ви още:

На мама синчето 
26 неща, които свекървата мисли, но не казва 
Свекървище

10 съвета за възпитанието от Робин Берман

Робин Берман - авторка на книгата “Мрази ме сега, ще ми благодариш по-късно” (Как да възпитавате детето с любов и граници), предлага много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:

1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето

“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Може и да наложи твърда забрана, да не върви "по гайдата" на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.

2. Твърдо “не”

Детето се нуждае от отчетливи граници, които ще регулират неговото поведение. Важен момент: “Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение”. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва. Родителското “не” трябва да бъде закон, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.

3. Позволете на детето да придобива опит

Полезно е няколко пъти да паднеш, да разбиеш коляното, да загубиш, да счупиш, за да се научиш самостоятелно да преживяваш негативните емоции и разочарованието. Ако се отнасяш с детето като с ваза от Бохемско стъкло, то такова и ще порасне - крехко, неприспособено към реалния живот.

Прочетете още Нека се опарят. 

4. Хвалете с мярка

Бъдете искрени в похвалата си. Хвалете само за истинските заслуги и старания. Всичко трябва да е с мярка. Деца, които като малки са били хвалени за всякаква дреболия, лесно вдигат ръце пред трудностите, не възприемат критика и са зависими от чуждото мнение.

5. Пораснете сами

Нищо не разрушава детската психика толкова, колкото емоционалната незрялост на родителите. “Станете такъв родител, за какъвто цял живот сте мечтали - първо, за самия себе си, а после и за децата”, съветва Берман.

6. Внимавайте с речника си

През първите години от живота си детето не прави разлика между реалността и измислицата. Затова всичките ви думи се възприемат като истина. Ако наричате детето непослушно, непоносимо, мързеливо и т.н., има голяма вероятност то да ви повярва и… да бъде именно такова. “Тези думи ще бъдат вградени в личността му по-рано от появата на способността му да различи, дали това е истина или лъжа”, пише Робин Берман.

7. Позволете на детето да бъде дете

Не го карайте да бърза да пораства. Не го претоварвайте със занятията и кръжоците. Децата нямат време да скучаят - там се крие проблемът. “Скуката е източник на възможности. Как децата ще се научат на саморефлексия, ако нямат никакво време за поне малко усамотение?” Освен това, нито един кръжок не може да замени топлината на детско-родителското общуване! 

8. Семейните традиции

Семейните вечери, съвместното гледане на филми, приготвянето на храна, пътуванията… Всичко това създава основата за базовата сигурност - онази почва, която ще подкрепя детето през целия му живот. “Детето с ясното усещане за “ние” става способно да развие в себе си отчетливо разбиране за собственото “Аз”.

9. Честност и последователност

За да възпитаваме успешно, за да имаме истински контакт с детето, то трябва да ни има доверие. А това може да се постигне, само ако сме честни с него.

10. По-малко думи

Стеснявайте пространството на избора (например, вместо “коя блуза си избираш?” питайте “коя от двете блузи си избираш?”); говорете по-малко, ползвайте прости формулировки, за да улесните разбирането на детето.

Източник Ирина Янчева-Карагяур

Препоръчваме ви още:
Как да си отгледаме жертва 
Защо децата не слушат 
Детето-трофей

Автор: Сева Николаева

Татко ми е голям шегобиец. Много се смея! И едни номера върти, викахме им "подлярски". В къщата на родителите ми често говорехме наопаки. И така страхотното ястие на майка ми е "Голяма гадост!", готината приятелка е "Просто ужас!", а татко ми е "много секретен" (сам ме моли да не му споделям, че тутакси и с нежелание ще ме натопи). Затова казвам, че и номерата му са "подлярски". Ей такива едни, внезапни и те пращат в оркестъра.

Обаче последният му номер... просто...

Дъщеря ми навършва 13 г. Пристигнали сме отдалече, ще празнуваме в България! От сутринта фейсбукът ѝ е задръстен от поздравления. Съучениците ѝ на училище, тя баровка! Подаръци от нас, от близки. Цял ден обикаляме в нейна чест - картинг, кино, каквото иска. Прибираме се у дома, стягаме тържествена вечеря с гости. Спорим за тортата - да я набучим с 13 труднозагасяеми свещички или спретнато да боднем цифрите 1 и 3 в средата. Какво да ви разправям - голяма драма!

Обажда се снаха ми. Татко умрял. Не починал, не издъхнал, не си отишъл... Умрял! На рождения ден на внучка си, която му носи името. Че на същия този ден преди 13 години той лично такава заря устроил в чест на новороденото, че гъсти пушеци се стелили около къщата му часове след последния салют. А днес умрял. Кажете ми сега, не е ли подлярски номер? И детето ме пита: "Отсега на този ден ще плачеш за дядо, нали? И няма да празнуваме." Казах ѝ, че напротив, тя се е сдобила с персонален ангел хранител. И че дядо я обича. И че няма да плачем на рождените й дни. И ще говорим за татко ми в сегашно време. И ще се смеем.

Ей такива глупости й наговорих. Не зная как ще е на следващия й рожден ден. Не ми се е случвало досега татко ми да умре. Обаче и той, миличкият, се постара. Голям номер, а?

************* 

Препоръчваме ви още:

Горчивината, която ни трови 

Откритията, които правиш, когато станеш баща 

Мъжът и дъщеря му 

15 признака, че мъжът е станал баща

Автор: Лени Рафаилова

Лудото Ленче се качи на покрива и застана до една стара, ръждясала антена. Дъждът, ситен като маргарит, топъл като лястовиче сърце. трепкаше тихо по босите й крака. Тя разпери ръце и полетя над града. Лекият вятър развя косите й и я потопи в светлината на пламналата зора.

- Мамоооо, Ленчетата не летят! Какви ги приказваш! Сипвай ми вече да ям, че закъснявам за тренировка.

Аз, въоръжена с дървената лъжица, смело подхождам към тавата с гореща мусака. "А дали лудото Ленче обича тая манджа?"- разсъждавам си наум и явно гледам твърде мъгляво и унесено, та детето идва само да си сипе. Допивам си студеното кафе и кибича на терасата като клюкарка на средна възраст. Долу е Лидъл-ът. Разни хора бутат колички, други се опитват да наблъскат торбите си в багажниците на колите. Пазарува се. Сериозно. Събота е. Някакъв дава назад и блъсва с джипа си една миниатюрна бабичка. Пакет захар се изплъзва от ръцете й и се разпилява по асфалта. Оня се подава от прозореца и почва да псува на майка. Явно хич не се и сеща, че нейната отдавна се е разбрала със Свети Петър и е преминала портите Господни. А за мъртвите така не се говори. Детето, и то като втора клюкарка, дебне какво се случва. Подава светлата си главица през прозореца. Сеир да гледа. Сгълчавам го яко и то нацупва уста и се връща в кухнята при чинията с мусака. Бабичката изглежда що-годе наред, поизтупва си вехтото палтенце, сто на сто наследство от родителското тяло, обект на нечистите желания на шофьора. Цялото е в ситни захарни трошици. Оня отпрашва с джипа си и както изглежда продължава да реди цветните си мисли за съвокупление.

- Простак! Тоя е страшен простак, мамо!- възмущава се девойката, преполовила обяда си, борейки се да отчупи коричката на филията. - Дали бабата е жива?

Аз гледам изумено и донякъде тъпо:

- Нали видя, че нищо й няма, малка клюкарке. Само захарта отиде "на кино", заради тоя нещастник.

Тинейджърката обаче упорства:

- Нищо ли не разбираш, може да е получила вътрешен кръвоизлив и след един час да умре, ей така, докато се прибира към вкъщи.

Хм, май твърде много филми я оставям да гледа. Ама явно и аз прекалявам с "От местопрестъплението", защото пак излизам на терасата и почвам да се взирам с лошото си зрение в тълпата долу, търсейки нашата „захарна“ бабичка. Няма я, не я виждам.

- Може, Лудото Ленче да я е взело!- съвсем не на шега промърморва Яна и размазва с вилицата останалите в чинията картофчета.

Аз вече гледам отчайващо тъпо и безумно:

- Че за какво му е на Лудото Ленче да отвлича захарната бабичка? - питам на свой ред аз и си мисля, че в шкафа, съвсем без шанс за реализация, се мъдрят два пакета захар.

- Не я е отвлякла, не говори глупости! Просто я е взела със себе си!

- Че защо ще я взима? За какво й е притрябвала "захарната" бабичка - недоумявам аз.

- За да купят захар, толкова ли е трудно да се сетиш, мамо! Нали познаваш Ленчето, тя върши луди работи!

- Но ти каза, че Ленчето не можела да лети!

- И да може, и да не може, това сега няма никакво значение. Може и да се е научила, знам ли!

- Хубаво, ама защо ще купуват захар? Не може ли да вземат нещо за готвене или поне яйца?

- Може, ама те ще вземат само захар, за да направи бабата курабийки за внучетата си, дето трябва утре да й отидат на гости. Яйца бабата е взела вчера от една съседка назаем, до пенсия. Тогава ще й върне двата лева. Ама захар нямало от кого да вземе и си дала последните парички в магазина. А оня простак я псуваше и никой нищо не направи, за да й помогне, даже и ние.

- Затова ли е дошло Ленчето?

- Аха! Започваш да схващаш, най-после! Ленчето ги вижда тия работи и се ядосва много. Опитва се да помага. Аз мисля, че тя даже не е луда, ама хората я мразят и така искат да я обидят. Присмиват й се и я подиграват. Не виждат колко е добра. Слепи са, като онзи с джипа. Ама Ленчето може да лети, а те - не. Закъснявам вече, мамо, ще тръгвам, Ти не се натъжавай за бабата. Вероятно вече е взела захарта и се е прибрала, след като е поприказавала с Ленчето за децата, за внуците и малката си пенсийка.

Аз съм занемяла и гледам съсредоточено как Яна пъргаво се мушва в спортния си клин, навлича някаква полунамачкана тениска и нахлузва старите си любими кецове. Целува ме и затръшва вратата след себе си. Изпращам я на терасата и махам за довиждане. Ние така си правим. След малко тя изчезва зад ъгъла. Поглеждам към паркинга долу. Навалицата е понамаляла. Слънцето троши лъчите си в остатъците от неизчистения лед. Една малка женица бодро прескача заледените петна по асфалта. Личи си, че бърза и сякаш има криле на рамената. Познавам това вехто палто. Това е нашата „захарна“ бабичка. Ленчето е кацнала наблизо. Бабата стиска в ръцете си пакет.

Навън притъмня. Има авария и сме без ток. Все още имам батерия на телефона. Набирам Лудото Ленче. Звъня. Навън заваля. Ситен сняг, на трохи... от захар.



Препоръчваме ви още:

Баба Чума
Код 1-2-2-1 
Децата от квартала 
Веселият готвач