Автор: Галя Дренчева/По пътя

На малко повече от 100 км от София, близо до с. Карлуково се намира пещерата Проходна, в която е скалният феномен Очите на Бога. Много сме слушали за това място и най-накрая се наканихме да го посетим. Идеално е за еднодневна екскурзия близо до София.

Съвършенството се постига с практика е казал някой, а ако не го е казал, сега го казвам аз. Все още сме далече от съвършенството, но ставаме все по-добри в спазването на времето за тръгване, което сме си определили. Ето и сега, рано в неделната утрин, вече сме на път. Пещерата Проходна се намира след с. Карлуково, близо до гр. Луковит и е част от най-големия в България район с карстови пещери и интересни скални образувания - Карлуковският пролом. За да стигнем до нея, от София тръгнахме по автомагистрала Хемус и след Ябланица се отклонихме към Плевен и Луковит; след това в с. Румянци има отклонение за Карлуково, което обаче ние изпуснахме. След консултация с картата видяхме, че няма нужда да се връщаме и можем да стигнем до пещерата и по пътя през следващото село Петровене.

На входа на Карлуково ни посрещна привлекателна табела за пещерата, а покрай пътя в полето има много интересни статуи.

 Туристическият център над пещерата

Преди да се стигне до туристическия център, вдясно от пътя, е отбивката към пещерата, на 200 метра от която има много голям паркинг.

Самата пещера е от тунелен тип и е с обща дължина 365 м. Входовете от двете страни са огромни с височина над 50 м. От скалите над задния вход в момента правеха бънджи скокове. Пещерата е добре осветена и много интересна. Освен впечатляващите божии очи има и други интересни скали, подходящи за катерене.

На тази снимка, въпреки че не се забелязва, сме се покатерили доста нависоко под "Очите на Бога". Гого приседна на тази малка издатинка, понамести се и заяви:

 - Ето, това сигурно е столчето на Бога. Не е много удобно, но то сигурно не е удобно и да си Бог!

А това е снимката направена от Димо надолу към хората, просто за да се добие представа къде се е покатерил като една същинска дива коза.

От изхода на Проходна започва пътеката към скалния манастир "Света Марина".

Пътеката не е дълга, минава се за около 15 минути, първоначално се спуска към Искъра, където може да се слезе и до самата река, а след това се изкачва малко и има няколко мостчета и въжета за хващане покрай скалите. Всички те са поддържани добре и са стабилни и безопасни дори и за малки деца.

Оттук започва изкачването и по-екстремната част от пътеката - мостчетата, покрай скалите, както и възможността да се слезе до реката.

Комитетът по посрещането

А ето и малко снимки от самата скална черква, която е била създадена през XIII в. от монаси исихасти, на мястото на старо тракийско светилище.

По време на комунистическото управление у нас, църквата е била почти напълно разрушена, част от древните иконописи са свалени от стените през 70-те години на XX в. и се съхраняват в НИМ. След 2005 г. и до днес, църквата се възстановява и поддържа изцяло от доброволци, като двигател на цялата тази дейност е ето този родолюбив българин - Флориан Марков.

В момента църквата е осветена и действаща, и всяка събота и на големи църковни празници има служба, водена от местен свещеник. В църквата са направени и две кръщенета и една венчавка.

Ние имахме щастието да срещнем г-н Марков в двора на "Св. Марина" и той ни разказа за интересните места, които можем да посетим в района. От него научихме, че съвсем близо до Проходна се намира и пещерата "Свирчовица", където в началото има изградени дървени стълбища и може да се разгледа. Пак тук наблизо е и пропастната пещера Банковица. Разбрахме, че около карлуковския манастир "Св. Успение Богородично", освен "Св. Марина", на другия бряг на Искъра има още два скални манастира "Св. Безсребреници Дамян и Кузма" и "Св. Никола" (Глигора). Всички тези манастири са основани през XIII-XIV в. от монаси-исихасти. Отворен за посещение е "Св. Никола- Глигора". Други забележителности в района са скалните феномени Провъртеника и Струпанец, еко-пътеката край Луковит - Искър-Панега и водопада, и средновековната крепост край Реселец. Изключително сме благодарни на Флориан Марков за тази увлекателна беседа. Той е един от рядко срещаните в последно време хора, които умеят да поддържат пламъчето на любознателността и родолюбието!

След като се върнахме назад по пътеката към Проходна и си събрахме пътьом недоволния, мрънкащ и уморен тийн, излязохме при паркинга и се отправихме през полето по едни коловози към група дървета, там някъде би трябвало да е "Свирчовица". Вляво от нас остана една чешма, за поене на добитък и 200-300 метра след това действително попаднахме на входа на пещерата. Никога не бих предположила, че тук има пещера, ако не знаехме предварително.

Ето така негостоприемно изглежда входа, но само няколко крачки след това се виждат изградените стълби.

Когато само преди минути си излязъл от "Проходна", която наистина е впечатляваща, но пък пълна с хора, спускането по стъпалата към абсолютно пустата и тиха "Свирчовица" те изпълва с трепет.

Вляво след изкачването по стълбичката има отвор, а след него 5-6 метрова пропаст, след това пещерата продължава навътре. Вдясно пък, има тераса над другото разклонение на пещерата, което бързо преминава в тъмен тунел към дълбините ѝ."Свирчовица" е дълга около 280 м и навътре е достъпна за посещение от хора с екипировка.

Пропастта вляво, след стълбите

Дясното разклонение

След "Свирчовица" тръгваме към "Св. Никола - Глигора" с отбивка преди това до каменните къщи на местни бизнесмени. След като излязохме на асфалтирания път, поемаме в посока Луковит. На втората отбивка в ляво завиваме. Пътят минава покрай голяма кариера и се движи покрай реката.

Край пътя стоят Фред и Уилма

След кратък преход стигнахме и до каменните къщи. Много са интересни и са построени и поддържани с мерак. Беше ми малко неудобно да се разхождам из дворовете на хората и да правя снимки, но поговорихме с възрастния стопанин на едната от тях. Човекът каза, че посетителите ги радват, че никой никога не им е направил пакост, и че зад дувари и стени се крият тези, които са откраднали парите си, а другите, които са изкарали парите си с честен труд, харесват да споделят.

След тези интересни и атрактивни къщи, за ужас на момчетата, вместо към някой ресторант се отправихме към втория скален манастир.

След табелката се тръгва по тесен черен път, покрай който са нахвърляни хиляди, а може би дори десетки хиляди железопътни траверси.

Където свършва пътя има уширение, на което могат да се паркират автомобилите, чешма с хубава вода, масичка с кът за пикник (ако не ви притеснява миризмата на заблатената част от реката наблизо) и указателна табела.

Оттук до манастира следват 148 стъпала. Трудно се върви по стъпалата, защото хем са високи, хем са неравномерни, но поне не са много, а и има перила покрай тях.

Дървеното стълбище към старата църква и монашеските стаи

Гледката, която се разкрива от горния етаж

На финала уморени и гладни спряхме в Националния пещерен дом, който се намира съвсем близо до "Проходна" - има табели на пътя, няма опасност да го пропуснете. Той е огромна сграда на 5 етажа, която е прилепена, сякаш пропълзяла по скалите. Има хотелска част и ресторантче със спираща дъха гледка към реката. Не се наемам да реша дали готвят вкусно или ние бяхме много гладни, но фактът е, че ометохме чиниите за отрицателно време. Важна забележка: в пещерния дом е студено като в истинска пещера, въпреки топлото време навън. Носете си връхни дрехи, за да не подсмърчате и подкашляте след това като мен цяла седмица.

***

Вижте кой още посети "Очите на Бога" миналия уикенд?

Значи става и за бебета!

Прочетохте ли

С балон над софийското поле

Чували ли сте правилото за първите три минути? Когато родителите започнат да го спазват, забелязват, че то променя много неща в отношенията им с децата към по-добро.

Правилото за първите три минути се състои в следното – винаги да посрещаме детето с такава огромна радост, като че ли е приятел, когото не сме виждали от много години. Няма значение дали се връщаме от магазина, в който сме изтичали за хляб, от работа или от пътуване. Обикновено точно в първите минути на срещата ни детето споделя всичко, което му се е случило. Затова е толкова важно да не пропуснем този момент.

Родителите, които спазват това правило, лесно се забелязват. Когато вземат детето от училище те винаги приклякват на нивото на очите му, прегръщат го и му казват, че им е липсвало. Други просто хващат детето за ръка и го повличат нанякъде, говорейки по телефона.

Да се научим да ги слушаме

Добре би било, когато се прибираме от работа, първо да обърнем внимание на детето. Сваляме връхните дрехи и право при него. Имаме няколко минути, за да приседнем, да го прегърнем, да го попитаме как е минал денят му и да го изслушаме. После можем да хапнем или да гледаме новините. Ако не направим това в началото, то цяла вечер ще ходи след нас, търсейки вниманието, общуването, любовта ни.

Не е важно количеството време. Важна е емоционалната близост.

Понякога краткият, задушевен разговор означава за детето много повече от цял ден прекаран заедно, ако мислите ни са на друго място. Това, че през цялото време бързаме и сме угрижени, няма да направи децата ни щастливи, дори да си мислим, че правим тези компромиси заради тях и тяхното благополучие.

За родителите и децата изразът „време заедно“ има различно значение.

За възрастните е достатъчно децата да са до тях, когато правят нещо вкъщи или пазаруват в магазина. За децата понятието „време заедно“ означава "да си говорим очи в очи" – когато родителите им седнат до тях, изключат телефона си, изключат мислите за десетките си проблеми и не се отвличат с нищо странично. Детето никога няма да ни се довери, ако чувства, че в приоритетите ни в момента на общуване има нещо по-важно от него.

Разбира се, невинаги разполагаме с време за съвместни игри, но в минутите, които посвещаваме на детето си, е добре да правим това, което то иска. Не бива да му предлагаме свои варианти за свободното време.
Животът тече бързо, докато се опомним децата ни порастват. Затова не бива да губим време, а да изграждаме отношения на доверие още сега. Правилото за трите минути ще ни помогне.

Източник: fit4brain

Препоръчваме ви още:

Три фрази, които не работят

Умеем ли да се сдобряваме с децата си

"Странен" или "уникален" зависи от нас

Известни български спортисти застават зад инициативата и се включват с четене на книги в детски градини и училища. През целия април „Четем заедно, растем заедно!“

От 2 до 23 април 2019 г. ще се проведе осмото по ред издание на „Походът на книгите“ – кампанията, която насърчава интереса на децата към четенето и книгите. През тази година в инициативата ще се включат известните български спортисти: Евгения Раданова, Нешка Робева, Йордан Йовчев, Тити Папазов, Александра Жекова, Дойчин Боянов, Симона Пейчева, Кристина Драганова, Ренета Камберова, Ани Пейчева, Светла Иванова, Даниел Петров, Евгени Иванов, Влади Гюров, Тереза Маринова, Мария Киркова и др., които ще четат в детски градини и училища.

На 2-ри април (вторник) в 11:00 ч. ще се състои официалното откриване на Националната кампания „Походът на книгите“ и програмата, посветена на Международния ден на детската книга, с приветствие от госпожа Цвета Караянчева – председател на 44-тото Народно събрание, която ще прочете откъс от любима своя книжка, от заместник-министъра на културата г-жа Амелия Гешева, представител от МОН и РУО и други официални гости. Евгения Раданова ще даде старт на инициативата като прочете откъси от любимите си книги на децата. Водещ на събитието ще бъде известният спортен журналист г-н Камен Алипиев.

• От 12:00 до 16:00 ч. ателие по рисуване с художника Христо Кърджилов;
• От 13:00 до 14:00 ч. четене и забавни игри с герои от детски книжки – Марин Бодаков и други детски писатели;
• От 13:00 ч. до 15:00 ч. арт работилница „Приказните герои на Андерсен“;
• Деца четат на деца. 

Международният ден на детската книга се отбелязва на 2-ри април в целия свят и съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, създал едни най-популярните приказки на всички времена. Преди 60 г. ЮНЕСКО учредява Международен златен медал на името на Андерсен, наричан още Малка Нобелова награда. 

Националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“ е изцяло некомерсиална инициатива и се организира от Асоциация „Българска книга“, в партньорство със Столична община и със съдействието на Регионално управление на образованието – София-град. Стартира ежегодно на празничния 2-ри април и продължава до 23-и април, обявен от ЮНЕСКО за Международен ден на книгата и авторското право. За седемте си издания досега кампанията е достигнала до повече от 15 000 деца в цялата страна, а в много от участвалите училища и детски градини в последствие са открити нови библиотечни звена или съществуващите са допълнени с актуални заглавия от света на детската литература.

„Походът на книгите“ е част от Културния календар на Столична община за 2019 г., с финансовата подкрепа на Столична община.

Организатор: Асоциация „Българска книга“ и Столична библиотека

Партньори: Столична община, Българска библиотечно-информационна асоциация, фондация „Глобални библиотеки“, Регионално управление на образованието – гр. София, фондация „Детски книги“.

Препоръчваме ви още:

Четенето от раждането е най-добрата инвестиция

"Бисерче вълшебно" 2019 - 7-мо издание на националната награда за най-добра детска книга

Седма национална кампания "Походът на книгите"

Мирена Иванова е майка на две момчета – Игнатий, на 12 години, и Дамян – на 10. По професия е библиотекар. Щастлива е, че работи мечтаната от нея професия. Живее със семейството си в Девня. Обича книгите, музиката и природата. Научава повече за хемофилията след като поставят тази диагноза на брат ѝ. След раждането на втория ѝ син болестта става неотменна част от ежедневието ѝ.

Какво означава да живееш с хемофилия?

Хемофилията е част от нашия живот и отдавна сме минали етапа, в който човек изживява шока от новината, че детето е с такава диагноза. Но много преди да стана майка, хемофилията беше нещо познато за мен, тъй като батко ми беше болен и аз знаех, че съм носител. И днес, когато синът ми излиза да играе навън с приятели, е наясно, че трябва да е внимателен и отговорен към себе си. Напълно е възможно и да се нарани в тази ситуация, но тогава действаме и гледаме да се справим по най-добрия начин.

Кога откриха това заболяване при детето Ви?

Дамян бе диагностициран на 9 месеца, след като забелязах много малко синьо-виолетово петънце на ръката му. Цветът ми напомни за кръвоизливите на брат ми и оттогава започнах да подозирам, че вероятно е с хемофилия.

През какви етапи премина диагностицирането и лечението му?

Диагностиката стана бързо, след като посетихме клиниката по детска хематология и онкология към МБАЛ „Св. Марина” Варна. Там ни пое екипът на доц. Калева и д-р Петева, на които сме много благодарни за вниманието и усилията, които полагат и до момента. Като процедура диагностиката включва вземане на кръв от всеки член на семейството за генетични изследвания. За Дамян установиха, че е с Хемофилия тип А, средно тежка форма. Не започнахме веднага с лечението, защото на тази ранна възраст още не беще толкова подвижен и активен, но когато стана на година и 8 месеца започнахме профилактика 2 пъти седмично. За съжаление при Дамян се появиха инхибитори, което означава, че дефицитния фактор VIII, който му се доставя с лекарството, не може да си свърши работата, защото тялото му е развило антитела. Наличието на инхибитори в кръвта затруднява лечението на кръвоизливите и епизодите на кървене може да са по-продължителни. За да спре да произвежда инхибитори, Дамян се нуждае от специално лечение, за което в момента се бори нашият екип от лекари. Това е изключително скъпо лечение, терапията се нарича имунотолерансна. В момента прилагаме лечение с т.нар. байпас препарати (вливаме 7-ми фактор) - по необходимост, когато има установен кръвоизлив или съмнение за такъв, което неминуемо води до увреждане на ставите, колкото и навреме да си го сложил, и тук не говорим вече за профилактика. Профилактиката е по схема и тя е индивидуална за всеки пациент. Лекуващият лекар я определя, като взема под внимание редица фактори.

Какво е ежедневието на детето ви, какви ограничения му налага диагнозата?

Ежедневието е същото, като на останалите деца, ходи на училище, играе навън с приятелчетата, кара колело. Когато има травма и болки, се стараем веднага да влеем препарат (с помощта на медицинска сестра), обездвижване, прилагане на леден компрес. Лечението може да отнеме седмица-две, зависи от травмата, но когато е здрав, не мислим постоянно за хемофилията.

Запозната ли сте с практиката в други страни – как се грижат за хората с това заболяване там?

За втора година участвахме в лагер за хора с инхибиторна хемофилия, който се проведе в Ирландия и се организира от Европейския хемофилен консорциум (ЕХК). Събитието е достъпно за всички пациенти с инхибитори и се покрива от ЕХК, с изключително богата програма, както за малки, така и за възрастни пациенти, партньори на пациенти и родители. Направи ми впечатление, че много от децата преминават имунотолерансна терапия, т. е. в държавите им (с изключение на няколко страни в Европа - Сърбия, Украйна в т.ч.) тя е достъпна не само за децата, но и за възрастните пациенти. Говори се за препарат, който е с революционно действие, при което не се наблюдават кръвоизливи с месеци и който се поставя подкожно. Венозното прилагане на медикаментите е проблем, особено за малките деца, когато "нямат вече вени от боцкане"! Но за момента препаратът е достъпен, доколкото ми е известно, само в Ирландия, Естония, Великобритания и знам, че е много скъп.

Какво би могло да се подобри в грижите за болните от хемофилия у нас?

Грижите за болните от хемофилия могат да се подобрят, най-вече като се осигурят достатъчно единици фактор за провеждане на профилактиката и тя да стане възможна и за пациентите над 18 години. Да има достатъчно препарати и за планово оперативно лечение, защото в момента не са осигурени такива количества. Нужно е да се подобри достъпът до услугите на рехабилитатори и физиотерапевти и за възрастните хемофилици.

Защо трябва да се говори за това заболяване?

Трябва в обществото да се знае за тази група пациенти. Когато познаваме естеството на техните проблеми, се учим на съпричастност и имаме мотив да ги подкрепим в исканията им за по-добри възможности за лечение. Това са хора, които вследствие на кръвоизливите, имат редица усложнения на двигателния апарат, ако не се лекуват. Над 50 % от тях ежедневно изпитват болки. Неслучайно и велопоходът, който организира Българската асоциация по хемофилия, за поредна 4-та година, е с надслов „Заедно” - споделяме информация с надеждата да мотивираме публичния сектор и здравните институции да бъдат ЗАЕДНО в създаването на по-благоприятна среда с достъп до необходимите лекарства и съвременни методи за лечение на пациентите с хемофилия. Състоянието на кръвта на хемофилиците не ги прави по-различни от всички останали, те имат право да учат, да работят желаната професия, да създават семейства и да живеят с мисълта, че държавата осигурява най-доброто за тях.

Препоръчваме ви още:

Децата с хемофилия могат да имат пълноценен живот

Супербебетата не плачат

"Движението е промяна!" - велопоход в подкрепа на хората с хемофилия

Автор: Мария Пеева

В групата ми стана дума за най-засрамващите случки с децата ни. На мен такива ми се случват редовно, последната е само преди няколко дни. Някои от вас може би вече са я прочели на фейсбук стената ми, пресрамих се да я споделя и тук.

Каквото и да правиш, съдбата винаги те застига. Понякога тя изглежда като шестгодишният ми син, който ме придружи в банката. Първо бяхме при служителка да вземем едни документи.

- Вие знаете ли каква е мама? - я попита Алекс.

Младата жена се усмихна и точно се канеше да отговори, когато Алекс обяви с пронизителното си пискливо гласче:

- Мама е крадла.

Аз се облещих и зяпнах, жената също, както и няколко човека наблизо.

- Алекс, какво говориш! - опитах се да вмъкна.

- Да, мама ми обра всички пари от портфейла. - Алекс продължи възмутено.

После обясни същото на касата, както и на началника на клона.

На всички поотделно разказах историята.

Вчера дойде куриер и парите в брой не ми стигнаха да му платя, а нямаше ПОС терминал. Наложи се да взема 60 лв. от спестяванията на Алекс, който разполага с цели 80. Не му казах, защото мислех още днес да изтегля и тайничко да ги върна. Оказа се, че младежът си ги брои всеки ден.

Началникът на банковия клон го посъветва да ми иска лихва. Алекс каза, че не знае какво е лихва, но вече ми е казал, че ще трябва да му върна 70 лв. вместо 60 или ще викне полицаите.

Поканиха го на стаж в банката като порасне.

Когато мама беше още маймуна

Ето и някои от забавните истории, които споделиха други майки. Успокоих се, че не само аз се червя редовно.

Вкъщи правихме ремонт и малкият (незнайно как) беше намерил чука на баща си. Докато си лежим най-спокойно на леглото и си гледаме детско, изведнъж с периферното си зрение виждам как нещо пада върху главата ми - чука на баща му. И тук сигурно се чудите кое пък му е толкова засрамващото на това?! Ами на следващия ден ни приеха в болница (предстоеше му операция) и всички в отделението ме гледаха подозрително с този мой бушон на дясното око (сигурно са си мислели, че мъжът ми ме бие). Да си кажа честно, по-засрамена не съм се чувствала сигурно през целия си живот. Тогава беше на 1г и 9м.

***

Брат ми вдигна телефона: "Мамо! Някакъв тъпанар ти се обажда!". Беше вуйчо ни.

***

В метрото.

- Много лошо мирише на крака тук. Мамо, от теб ли е?

Не беше… Но добих розАв цвят на лицето.

***

Писах обяснение в полицията след като прибирах детето от градина (вече е на 13) и поиска да ѝ купя нещо, а аз отказах. Видя полицаите и започна да крещи за помощ и да вика, че не съм и майка. Ами писах... а тя докато обясни... 2 часа близо бяхме в районното.

***

Една приятелка ми разказа, че като влязат с детето ѝ в някой магазин, то редовно крещи: "Крадец, крадец, жената краде!" - и я сочи с пръст. Хлапето гледало някакъв влогър как ги прави тези номера и решило да ги прилага на майка си.

***

Моят син е твърде малък и освен тръшкане и писъци с друго не ме е засрамвал, но сестра ми (7 год. по-малка): Обясняваме ѝ, че цигарите са вредни и хората, които пушат, се разболяват. Вижда наш съсед, който „имаше болест да пуши“ и му казва: „Спри да пушиш тия цигари, виж се какъв си грозен…" Потънахме в земята, човекът се засмя...

Желязната детска логика

Имам по една история и с двамата си сина. С големия: в заведение сме, неделя, бъкано с хора, детето изчезва... Саше тук, Саше там - няма го - всички ни гледат, още повече, че говорим на чужд за тях език. Търсим го цялата маса около 8-10 човека. Аз влизам в дамската тоалетна и го намирам със сапунисана коса (много му е гъста и беше дълга), хора влизат след мен, а обяснението е: "Аз чипи-чипи... “ Цялата кръчма изпопада. С малкия: седим в лятно заведение, петък вечер с две приятелки - безумно препълнено. Той си намери приятел и в един момент го виждам, как застанал в самия център, между всички маси си смъква гащичките и се пъчи! Докато стигна до него, нямаше човек да не го е видял... После, като се почнаха едни черпни - сокчета, вино, торти - побъркаха ни.

***

И с 3-те ми деца съм брала доста конфуз и резил - мога да ги събера в малка енциклопедия. Като бяха малки момчетата, бях решила да се храним здравословно, накупих си разни книжки с рецепти, най-любими ми бяха салатите. 90-те години откъде листа от глухарче - от градинките, естествено. Берях и ползвах на воля. Един следобед вземам момчетата от дома, малкият започва настървено да скубе райграса отпред. Безкрайно учудена и възмутена го питам:

- Какво става, защо късаш тревичката?!?

- Ами, довечера за салатката!

***

Бяхме на почивка и се разхождахме. 3 рошави работнички по чистотата се бяха подпрели на метлите си насред тротоара и се караха шумно. Детето се развика: "Мамо, мамо, виж - три баби Яги!"

Детето проговори! Що ли ми трябваше?

Разговарям с позната на тротоара. Синът ми тогава на 4 г. ме дърпа за ръката и пита на висок глас: „Мамо, тя защо има мустаци?“ Правя се, че не чувам. Той се обръща към нея: „А ти защо имаш мустаци, нали си момиче?“
Втори случай - в градинката сме. Синът ми вижда майка, бутаща бебешка количка, и се втурва да види бебето. Жената се усмихва и спира. Той поглежда бебето (което спи) и с най-тъжната физиономия отсича: „Мисля, че бебето е умряло... “

***

На детската площадка синът ми, седейки си уж кротко в количката (беше на 6-7 месеца тогава), а аз до него ми издърпа рязко панталонките и ми лъсна задникът пред всички. Оттогава ходя предимно с боксерки, а не с прашки, и по принцип с колан... Сега очаквам още двама и, живи-здрави, ще си взема и тиранти...

***

Детегледачката на малката си слушаше чалга канал, възрастна дама и няма как да обясня колко не ми е приятно да учи детето ми подобни песни. Детенце научило някаква песен, в която лиричната героиня чакаше всяка нощ и плачеше - от сорта "всяка нощ за тебе плаках и не знаеш как те чаках", както и да е. Тръгват си гостите ни една вечер, малката дреме със свалени гащи на вратата на тоалетната и крещи: „Аках, чаках, плаках и няма кой да ме избърше!“

***

Сещам се за една такава със сина ми. Преди може би една година или малко по-отдавна, не си спомням точно, да е бил на 6-7 г., в Кауфланд сме двамата с него, пазарим. Аз вървя бавно, оглеждам се и си мърморя на глас дали да не си взема една бира за вкъщи. Синковецът ме чува и на висок глас в магазина: "Пак ли бира? Ееееее, всяка вечер пиеш." . Познайте дали си купих бира след тези му думи...

***

Аз имам ситуация със сина ми , която хем ме засрами, хем толкова сигурно никога не се бях смяла, до ден днешен я разказвам... Бил е юнакът на около 3 г., с една моя приятелка и нейния син сме ( той също е бил на 3 г. тогава) се шляем по магазините или поне възнамерявахме да обикаляме магазини, но уви още във втория децата решиха да играят на гоненица, криеница и т.н.! Понеже приятелката ми влезе да пробва някаква дреха, аз останах с малките зверчета (най-дългите 5 мин. в живота ми) и едва ги удържах да не срутят магазина. Вече бях се изнервила на макс от безсилие, че не мога да ги накарам да спрат да бягат и казвам на сина ми: „Ооо , Калояне само да излезем, ще видиш ти!“ Излязохме най-сетне и решихме, че това беше с пазаруването, само ще се разхождаме. След минута Калоян се сеща как съм го заплашила в магазина, спира по средата на главната, прикляка леко, вдига ръце все едно е боксьор, който се прикрива от ударите на противника си, и се развиква с цяло гърло: „Моля, не ме бийте госпожоооо!“

***

Детето (5-годишно. тогава) кара колело пред блока. Един чичо прави ремонт на първия етаж и на всяка обиколка го закача, а малкият много щастлив. Но излиза жена му да пуши, гледа сърдито и мълчи. Детето поне пет пъти ме пита, защо е сърдита и не му говори и накрая аз обяснявам, че има хора, които са сърдити и не им се говори. След още две минавания обаче, тя го закача. Той се спира и казва: „Пък мама каза, че си крива и сърдита и затова не ми говориш.“  Аз умрях от срам, а той получи барни.

За мамнезията и други отклонения

Аз и Алек (6г.) в автобуса:

- Мамо, моля те, роди ми братче! (що-годе тихо).

- Алек, родила съм ти вече сестричка и не искам да раждам повече!

- Роди ми братче дееее! Няма да спра да викам, докато не кажеш "добре"!!! (крещейки вече).

Не казах "добре", но целият автобус ме гледаше и се подсмихваше.

Пазаруваме в магазина и покрай нас минава китаец/японец и Алек изцепва:

- Мамо, това Джеки Чан ли е?!?!

***

На около 2 г. беше, прибираме се след пазаруване и двете ми ръце бяха заети. Точно пред входа ни забавям крачка и се чудя къде са ми ключовете. Беше февруари месец. И тя нещо искаше да я гушна или да направя, не помня, но за секунда ми свали долнището и аз останах по голо дупе, с огромна къса пухенка и 2 торби в ръцете. Имаше магазин за авточасти и много работници около нас по това време.

А днес в метрото ме пита: „Мамо, ти като станеш на 100 г., ще умреш ли като кучето на Миа или като твоята майка? (сега е на 5г.)

***

Случвало се е и да я нося до детската градина и бързаме, а тя ме оглежда: „Мамо, защо имаш пъпки?“ – аз – „Ами като ме ядосваш и ми се появяват!“ – тя – „Днес не съм те ядосвала, сигурно е тати този път.“

***

Миха е на 3. От една година насам обича, като види млад мъж (между 20 и 40 години), слаб, тъмнокос, да почне да вика с цяло гърло – „Татеееее, тате, татииии...“ Мъжете гледат бързо-бързо да ни подминат...

***

В Амстердам, на оживена улица, излизаме от гости и закъсняваме за вечеря. Дребният, на около 1.6, не иска да си ходи и докато бързаме с баща му към колата, си го подхвърляме от рамо на рамо (борба с октопод в бърза крачка), а той се извива, реве и крещи с пълно гърло „мамааааа, папаааа”... след доста притеснени погледи от минувачи, докато го товарим в колата, пристигнаха двама полицаи да се уверят, че ние сме родителите, а детето като ги видя, протегна ръце да го гушнат. Пълна паспортна проверка на място, добре че мъжът по случайност не беше извадил паспортите от чантата, посмяхме се всички.

***

В Испания в един ресторант, на около година е, с две думи в речника – кака (топка и всичко кръгло, което наподобява топка) и мата (манджа). Хапваме си ние, той си търчи наоколо, в един момент застава до една маса, група възрастни жени обядват, и започва да сочи и да повтаря на висок глас като постепенно усилва децибела: „Кака, кака, кака, кака, мата, мата, мата...“ На испански кака е лайна (в мн. число), а мата е умри, убий. Аз не говоря испански, а баща му смени цвета на лицето, през сълзи да обяснява какво значат тези думи на “друг език”. Тормозът върху тяхната маса продължи, докато си тръгнем.

***

Със синът ми, на около 12 години, вървим по „Мария Луиза“ в работен ден, около обяд. Ще му купувам електронна игра. Въобще не предполагах какво ми е замислил. Умълча се нещо по едно време. Срещу нас наближава една група от около 5- 6 човека, мъже и жени, очевидно заедно. Щом се приближихме достатъчно и синковецът като се развика: "Омръзна ми от тебееее. Пари за ядене нямаме, ти пиене и наркотици си купуваш". Ама един сърдит, сериозен, вика. Събра погледите на всички. Аз пък, като прихнах да се смея. Няма да ви казвам какви шашардисани физиономии придобиха всички. Аз продължавам да се смея. Със сигурност ме помислиха за надрусана. Едва когато и той се разсмя, се усетиха, че е майтап. След години, вече в гимназията, се беше хванал на бас как ще реагирам, ако някоя девойка ми се обади и ми каже, че е бременна. Ами спечели баса.

***

Моят последен спомен от засрамване е с номер три, на четири годинки е и пазаруваме в Кауфланд. Той малко болен и аз обяснявам на дълго и широко как не трябва да си слага ръцете в устата и да си облизва пръстите, защото така се разболява. Той мисли малко и ме пита:

- Мамо, а ти болна ли си!

- Да, малко. - отговарям аз. А той все по-високо пита:

- Ами ти, мамо, какво си облизвала?

***

Дъщеря ми на 3, някакво дете в градината я закача, тя го поглежда с присвити очи и просъсква:

- Мама може да те прати в затвора, а тате - на гробищата. Избирай!

(Съпругът ми е свещеник, а аз тогава правих първи стъпки в наказателното право)

***

В детската градина питат всички деца какво работят мама и тате. Мойта златна, ненагледна щерка: "Тате пие, мама пуши." (И двете не са верни, заклевам се!)

В магазина сме и малката ме муфти да и купя нещо (вече не помня какво беше, но сладко и вредно, разбира се), аз отказвам, тя настоява: "Хайде де, от две години не съм яла!". Аз: "Тихо, мамо, тихо! Да не чуят социалните, че лошо." Една жена зад нас щеше да си изпусне покупките от смях.

Прочетохте ли

Защо вече никой не ни идва на гости?

Автор: Мая Цанева

От няколко дни ме "сърби" да пиша за една реклама. Близо до входа на магазина, в който пазаруваме всекидневно, има залепен плакат от новата кампания на известна марка мастика. Една мъжка ръка а-ха да сграбчи голи женски задни части в миниатюрни къси панталонки.

Реших да не се правя на "ощипана девойка", защото всички реклами на тази спиртна напитка са все в този дух. Както каза мъжът ми: "То питието определя битието." Но вечерта той и 5-годишният ни син минали покрай плаката и малкият веднага попитал какво прави онзи батко с ръката. Мъжът ми отговорил смутено, но кратко: "Това е реклама, но е грозно и лошо да се прави така." - и затворил темата. Жената зад щанда се засмяла горчиво.

После се случи онази целувка. Отново ни се наложи да говорим сериозно и нашироко за това защо и как трябва да пази и уважава своето и чуждото лично тяло и пространство.

Не знам как е при вас, но при 5-6-годишните момчета има период, в който се удрят или щипят по задните части на шега, или в игра. Моят син реши да провери дали това е забавно и вкъщи, но веднага го възпряхме със сериозен разговор. И все така, остава въпросът: "Защо да не пляскам по дупето другарчето, щом баткото може?"

Как да говорим с детето за личните граници

Не съм пуританка - ясно ми е, че сексът продава и то добре. Стегнати задни части, с почти невидими панталонки, могат да накарат и жена, и мъж, да се обърнат. Въпросът е дали ще ги сграбчат.

Ако вкъщи кажем на децата си, че това са лични телесни части и защитим твърдението с поведението си, никой няма да щипе никого или да целува никого без да са близки, или с разрешение.

Ако обаче се подхилваме или подминаваме като приемливи подобни реклами или публични прояви, няма полза от каквито и да е разговори.

Затова, моля ви, говорете с децата си и за личното пространство и за правото да кажат "не", на когото и да е, щом го нарушава. Това не е въпрос на балкански синдром, а на самоуважение, което не зависи от това кой откъде е.

Ако приемаме за допустимо, чрез намеци за сграбчване, на която и да е от част от тялото ни, чрез посегателство върху друг, непознат човек, да се продават стоки или начин на живот, утре нашите деца ще купуват или ще се предлагат по същия начин. И тогава ще е късно за промяна, освен чрез наказание.

Не съм девица, не съм и пуританка. Хубавото си е хубаво, но няма да насърча с мълчание или с поведение детето ми да посегне на личните части на друг, без двамата да са съгласни и наясно какво и защо го правят. Въпрос на лично възпитание. И тяло.

Препоръчваме ви още:

Не, тя не е длъжна да прегръща никого

Как да отгледаме мъже

За правата, правилата и границите

16 хиляди проверки в цялата страна са извършени от регионалните здравни инспекции. Съставени са 112 акта на родители, които не са ваксинирали децата си, съобщиха от Министерството на здравеопазването.

Предвидената за такова нарушение глоба е в размер на 50 лв. Сред санкционираните има и лични лекари, които са пропуснали да сложат ваксини на пациентите си. 

Един от малкото глобени специалисти е личен лекар от Шумен. Той е получил наказателно постановление за 100 лева, защото не е представил отчет за проведените имунизации.

Според общопрактикуващи лекари, въпреки активността на т.нар. антиваксъри в социалните мрежи и ожесточените дискусии за или против ваксините, родителите масово водят децата за имунизации.

Главният секретар на Регионалната здравна инспекция в Шумен д-р Илияна Лозанова съобщи, че за периода 2013-2018 година са съставени 6 акта на родители, които не са осигурили провеждането на задължителни имунизации на децата си. И по шестте са издадени наказателни постановления на обща стойност 300 лева. Четири от случаите са от миналата година.

Италия забрани на неваксинираните деца да ходят на училище

Един болен от инфекциозно заболяване може да зарази и разболее 95% от хората наоколо, ако те не са ваксинирани, коментира необходимостта от ваксините главният държавен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Той посочи, че по последни данни на МЗ има 51 случая на морбили. Те са в областите Благоевград – 40 човека, София-град – 7, София-област – 3, и Варна – 1 случай. По думите му най-много, 24 на брой, са децата между една и четири години. Други десет са бебета под една година, които все още не са навършили необходимите 13 месеца, за да бъдат ваксинирани. Шест от заболелите са деца между пет и девет години, две са между десет и четиринадесет, има и трима тийнейджъри. С морбили са се инфектирали двама на възраст между тридесет и пет и тридесет и девет години и един над 40 години.

Ваксини и автоимунни заболявания

Главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев определи като спекулация информациите, че ваксините често дават нежелани странични резултати.

Показателно е, че при 2 млн. и 200 хил. ваксинации през 2018 г. са съобщени едва 108 нежелани реакции. Повечето от тях са преходни – леко повишаване на температурата, зачервяване и подуване около мястото на убождането с иглата, уточни той. По думите му спирането на детските помощи при липса на имунизации не работи добре. Ефектът от него бил само година-две.

Причината е, че бележка за ваксина се изисква веднъж годишно. Ако детето е във възрастта 1-2 години, когато се правят най-много имунизации, то може да не ги изпълни и въпреки това да има бележката. Той уточни, че ще бъде предложено срокът да е 3 или 6 месеца.

Източник: dnes.bg

Препоръчваме ви още:

Нека да отглеждаме деца, не да ги убиваме

Отказът от имунизации сред главните опасности за 2019 според СЗО

Природата ще реши проблема, но скъпо

Най-новите изследвания сочат, че така можем да повишим имунитета на детето срещу алергии

От години ни убеждават, че захранването трябва да започне със зеленчуци, после извара, месо и едва тогава да експериментираме с риба и други хранителни продукти за разнообразие. Затова твърдението на американските експерти в областта на здравословното хранене, че на четири месеца детето може да бъде захранено с фъстъци, риба и яйце, звучи като пълна глупост.

Новите препоръки бяха публикувани тази седмица и са резултат на 20-годишен труд на американски педиатри и алерголози. А през 2000 година лекарите ни съветваха дори кравето мляко да се въвежда след навършване на 12 месеца. Или изобщо да не се въвежда, ако детето има непоносимост към лактоза. Яйцата се препоръчваха към първата година, а ядките към третата. Всичко това – за да се предотврати потенциална смъртоносна алергична реакция.

И ето сега, след 19 години, специалистите стигнаха до напълно противоположния извод: колкото по-рано започнем да даваме на детето тези продукти, толкова по-добре. Все повече изследвания показват, че ранното въздействие на потенциалните алергени снижава вероятността от реакция при децата и възрастните срещу същите тези ядки, яйца и риба. Тези изводи на учените публикува британският Daily Mail.

Захранване, водено от бебето - какво, кога и как 

Нима наистина трябва да преразгледаме всички правила за хранене на децата? И дали това, което е подходящо за американските деца, е приемливо за европейските?

Мнението на алерголога:

Американските учени са по-скоро прави. Когато детето се ражда, получава от майката (чрез плацентата) огромно количество защитни антитела, включително и такива, които го предпазват от алергии към храните. Но те не се съхраняват вечно, затова ако се въвеждат храни към 9-ия месец, детето ще трябва наново да си изработва антитела, вече самостоятелно. Твърдението на американските специалисти е вярно тогава, когато майката няма алергия към споменатите продукти. Важно е да се знае, че хранителната толерантност не ни е вродена, ние трябва да се приспособяваме към всички продукти. Единственото, което сме способни да преработваме, е майчиното мляко. След това към него прибавяме и друга храна, която се въвежда в малки дози, внимателно. Ядките сами по себе си са тежки за усвояване. Какво следва да правим с тях – да ги мелим и да ги смесваме с млякото? Затова трябва да се мисли не само за това какво ядем, а и как го ядем.

Препоръчваме ви още:

Захранване на алергичното дете

Захранването - какво трябва да знаем

Какво може и какво не бива да прави детето преди и след хранене