Автор: Мая Цанева

От няколко дни ме "сърби" да пиша за една реклама. Близо до входа на магазина, в който пазаруваме всекидневно, има залепен плакат от новата кампания на известна марка мастика. Една мъжка ръка а-ха да сграбчи голи женски задни части в миниатюрни къси панталонки.

Реших да не се правя на "ощипана девойка", защото всички реклами на тази спиртна напитка са все в този дух. Както каза мъжът ми: "То питието определя битието." Но вечерта той и 5-годишният ни син минали покрай плаката и малкият веднага попитал какво прави онзи батко с ръката. Мъжът ми отговорил смутено, но кратко: "Това е реклама, но е грозно и лошо да се прави така." - и затворил темата. Жената зад щанда се засмяла горчиво.

После се случи онази целувка. Отново ни се наложи да говорим сериозно и нашироко за това защо и как трябва да пази и уважава своето и чуждото лично тяло и пространство.

Не знам как е при вас, но при 5-6-годишните момчета има период, в който се удрят или щипят по задните части на шега, или в игра. Моят син реши да провери дали това е забавно и вкъщи, но веднага го възпряхме със сериозен разговор. И все така, остава въпросът: "Защо да не пляскам по дупето другарчето, щом баткото може?"

Как да говорим с детето за личните граници

Не съм пуританка - ясно ми е, че сексът продава и то добре. Стегнати задни части, с почти невидими панталонки, могат да накарат и жена, и мъж, да се обърнат. Въпросът е дали ще ги сграбчат.

Ако вкъщи кажем на децата си, че това са лични телесни части и защитим твърдението с поведението си, никой няма да щипе никого или да целува никого без да са близки, или с разрешение.

Ако обаче се подхилваме или подминаваме като приемливи подобни реклами или публични прояви, няма полза от каквито и да е разговори.

Затова, моля ви, говорете с децата си и за личното пространство и за правото да кажат "не", на когото и да е, щом го нарушава. Това не е въпрос на балкански синдром, а на самоуважение, което не зависи от това кой откъде е.

Ако приемаме за допустимо, чрез намеци за сграбчване, на която и да е от част от тялото ни, чрез посегателство върху друг, непознат човек, да се продават стоки или начин на живот, утре нашите деца ще купуват или ще се предлагат по същия начин. И тогава ще е късно за промяна, освен чрез наказание.

Не съм девица, не съм и пуританка. Хубавото си е хубаво, но няма да насърча с мълчание или с поведение детето ми да посегне на личните части на друг, без двамата да са съгласни и наясно какво и защо го правят. Въпрос на лично възпитание. И тяло.

Препоръчваме ви още:

Не, тя не е длъжна да прегръща никого

Как да отгледаме мъже

За правата, правилата и границите