Захранването – какво трябва да знаем

 Захранването е вечно актуална тема и вариантите, които срещаме, са много. Затова поканихме д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика, която проследи за вас етапите на този процес.

 

Русинова

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация. Тя ще бъде наш редовен консултант.

Захранване е включването на храни и/или напитки различни от кърмата или млеката за кърмачета, то зависи от индивидуалното състояние и развитие на детето и започва около 6-я месец. Според съвременните препоръки захранването на всички деца, включително и тези с повишен риск от хранителни алергии трябва да става не по-рано 17-та седмица и не по-късно от 26-та седмица след раждането. Кърмените бебета се захранват около две седмици по-късно от тези, които са хранени с адаптирани формули. Целта на захранването е да се покрият потребностите от енергия и хранителни вещества, които кърмата и млеката за кърмачета вече не могат да осигурят в достатъчни количества.

 

За плодовите сокове

У нас традиционно се практикува даването на плодови сокове още през 2-рия месец, като източник на витамин С и това не се приема за захранване. Количеството на витамин С в кърмата не е голямо, но се усвоява напълно и покрива нуждите на бебето до 6-месечна възраст. Смята се, че даването на плодови сокове между отделните кърмения може да доведе до намаляване на лактацията и да увеличи риска от зъбен кариес, поради съдържанието на органични киселини.

Кога детето е готово за захранване

Признаците за готовност са следните: - детето е удвоило теглото си от раждането или е достигнало тегло 4 кг; - изчезнал е рефлексът на езика да изтласква; - детето може да седи добре; - в състояние е да се наклони към лъжичката или назад и умее да контролира обръщането на главата, с което показва, че не иска повече; - поникнали са първите зъбки; - скъсяват се интервалите между отделните кърмения; - може да хваща играчка или друг предмет и да го слага целенасочено в устата си; - проявява интерес към храната на възрастните.

Схеми на захранване

 

Има няколко варианта за захранващи храни:

  1. Първи вариант - зеленчуци или кореноплодни богати на скорбяла- картофи, сладки картофи, гулия (земна ябълка), грах – те имат енергийна стойност близка до тази на кърмата. Постепенно се включват и зеленчуци с по-малка енергийна стойност - моркови, тиквички, зелен фасул, карфиол, броколи. Първоначално се приготвя пюре само от един от посочените зеленчуци, после от два, съответно три вида зеленчук.

  2. Втори вариант - плодове богати на скорбяла - например пюре от банани, което има енергийна плътност близка до тази на кърмата.

  3. Трети вариант - зърнени храни - ориз, царевица, овес, просо под формата на каши, добре е те да са обогатени с желязо.

 

Препоръчва се захранването да стане преди обяд - на второто или третото хранене за деня. Започва се с количество 1-3 супени лъжици в началото на храненето, после детето се дохранва с кърма или млечна формула. Постепенно количеството се увеличава, така че за 7-8 дни да се замести напълно едно млечно хранене до размера на порцията за възрастта. Въвеждането на нова захранваща храна трябва да става след интервал от още 1-2 дни или около 10-14 дни след първата.

 

Как да се съчетава кърменето със захранването в преходния период?

 

Кърменето продължава през целия период на захранване. По този начин намалява вероятността от развитие на непоносимост или алергия към храните, особено при децата с повишен риск. Постепенно се заместват обедното, следобедното, преди обедното кърмене. Накрая остават първото сутрешно и/или последното вечерно кърмене (съответно млечна формула).

 

Как да се въвеждат новите храни и за какви реакции да се следи детето?

 

 

Детето трябва да е напълно здраво и да е направена консултация с неговия педиатър. Първата захранваща храна трябва да е фино смляно пюре от един вид зеленчук, плод или зърнена безглутенова култура, с мека, гладка консистенция. За предпочитане е да се започне с промишлено произведени детски пюрета за съответната възраст и с подходящ състав. Дават се на детето с подходяща лъжичка, съобразена с особеностите на дъвкателния апарат на кърмачето. Наблюдава се за реакции от страна на бебето - алергични прояви, обриви, колики, диария и др.

 

 

хранивъвеждане

 

 

Кои продукти трябва да се избягват поне до навършване на една година на детето и защо?

До едногодишна възраст се дава само преходно адаптирано мляко предназначено за кърмачета, прясното мляко се въвежда след навършване на 1 година. Ето списък на храните, които трябва да се избягват при деца, ненавършили една годинка.

 

 

 

хранизаизбягване

 

 

Крие ли рискове късното захранване?

Късното захранване след 6 ½ навършени месеца води до недостатъчен внос на енергия и хранителни вещества само от кърмата и може да предизвика хранителни дефицити, забавяне на растежа и нарушения във физическото и интелектуалното развитие. Захранването има отношение и към развитието на дъвкателната мускулатура и говорните способности. Най-често се предизвиква желязодефицитна анемия, тъй като кърмата и преходните адаптирани формули са с ниско съдържание на желязо, а бебето има запаси от него докъм шестия месец. Късно захранените деца понякога дълго време отказват да приемат каквито и да било твърди храни. Кърменето е добре да продължи паралелно със захранването до едногодишна възраст, при алергични деца и до 1 ½ година. По-продължителното кърмене е личен избор на всяка майка.

Ето и примерно меню за захранване до 10 месец:

 

 

primernomenu

 

 

След 10-11-и месец

Въвежда се преходната храна

В края на първата година детето има около 8 резци и поради незавършеното развитие на дъвкателния апарат, храната трябва да бъде с подходяща консистенция - не много твърда и суха, а полукашава и мека, така че да не изисква много дъвчене, но и да не е съвсем пасирана. Месото трябва да е смляно, по-твърдите плодове и суровите зеленчуци трябва да са почистени от семки, костилки, обелени и настъргани, нарязани на малки парченца ли намачкани, големината на частичките е с размер около 0,5-1 см. Правилното раздробяване на храната е едно от условията за по-пълноценното й смилане и усвояване, от друга страна приемането й в неподходяща форма може да предизвика храносмилателни разстройства.

Прочетете още и Всичко за захранване, водено от бебето.

Препоръчваме ви и Хранителни алергии

 

prehodno

 

 

 

 

 

Последно променена в Петък, 12 Януари 2018 10:44
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Пролетен базар на книгата НДК
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Все така ли ще я караме

Все така ли ще я караме

11 Май, 2019 Отношения

Спасителят на клети майки

Спасителят на клети майки

09 Май, 2019 Истории

Пеев се предаде

Пеев се предаде

15 Май, 2019 Блог

Аз, той и болката

Аз, той и болката

10 Май, 2019 Отношения

Не сте ли чували за киноа?

Не сте ли чували за киноа?

26 Апр, 2019 Истории

К`ъв секс бе, човеко?

К`ъв секс бе, човеко?

03 Май, 2019 Забавно

Да си родим дъга

Да си родим дъга

25 Май, 2019 Истории

Те са рапиристки

Те са рапиристки

23 Май, 2019 Нашите деца

Какво четат майките

Какво четат майките

22 Май, 2019 Развлечения

Който свалил, свалил

Който свалил, свалил

22 Май, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам