Яна: От първия момент, в който разбрах, че съм бременна, тайничко (или не съвсем) се надявах бебето да е момиче. Не защото исках да връзвам опашки, да купувам рокли или да излизам по женски. Не, изпитвах истински ужас от мисълта, че може да ми се наложи да отгледам момче, защото нямах ни най-малка представа как се прави това. Когато се оказа, че действително чакаме един малък Борис, спрях да мога да спя. По цяла нощ будувах и се чудех как ще успеем да отгледаме добър човек. Сега всичко това ми се струва безумно. С интерес прочетох тази статия в The Times и кимах в съгласие през по-голямата част от времето. Истината е, че смятам, че тези съвети важат не само за момчетата. 

Как да отглеждаме момчетата, така че да отраснат здрави и щастливи мъже? Може и да сме по-сензитивни към емоционалните им нужди, отколкото преди 20 години, но те все още страдат. Мъжете имат проблеми с психическото здраве: самоубийството е най-честата причина за смърт при мъжете на възраст 20-49 години. През 2017 от 5821 самоубийства, 75% са на мъже.

Последните данни на NHS (National health service) показва ръст на емоционалните проблеми при момчетата. Това включва тревожни разстройства (anxiety disorders), характеризирани със страх и безпокойство; депресивни разстройства (depressive disorders), характеризирани с тъга; загуба на интерес; и мания и биполярно разстройство.

В Щатите това също е голям проблем. Наскоро Американската психологическа асоциация публикува първите си насоки за терапевти, работещи с мъже и момчета. Едно от заключенията на организацията, след 13 години наблюдения, е че мъжете е много по-малко вероятно да потърсят помощ за проблемите си, отколкото жените, както и че момчетата са отглеждани много по-строго от момичетата. За тази разлика допринасят различните очаквания от двата пола, казват те. Мъжете, които се чувстват по-малко мъжествени, защото не отговарят на представата за това как трябва да се държат, е най-вероятно да страдат.

Не е изненада, че много родители може да се чувстват сякаш няма да се справят достатъчно добре в това да отгледат добре приспособен и уверен млад мъж. Добрата новина е, че родителите могат да направят много. Ето какво:

Оставете момчетата да плачат, без значение на колко години са

Когато синовете ни заплачат, често трябва да се преборим със собствените си предразсъдъци. Може да ни се иска да им кажем да спрат - тогава няма да ни се налага да се справяме със собствените си напиращи емоции. Моят съвет е, когато синът ви плаче, без значение на колко години е, просто да го прегърнете. Разберете какво се опитва да ви каже, но не може. Ако се чувства зле от това, че плаче, му кажете: “Не се притеснявай, смелите мъже плачат.” Да го обезкуражавате от това да изразява емоциите си е равносилно на да му показвате, че за вас емоциите му са маловажни. В такъв случай той ще ги потиска и ще се превърне в един нещастен човек, който не може да се справя нито със собствените си чувства, нито с тези на околните.

Лошотията може да е знак за тревожност

Често лошото поведение на момчетата е всъщност зов за внимание, който не знаят как да изразят по друг начин. Едно осемгодишно момче, на което помагах, постоянно хвърляше сандвича си за обяд на пода в училище, което го вкарваше в беля. Оказа се, че учителят му го е тормозил, а той не е знаел как да го каже с думи.

Вместо да го поучавате, засрамвате или да вярвате на другите, попитайте го какво не е наред. Ако се съмнявате, недейте да вярвате на първия му отговор и попитайте отново. Проклетията е начин, по който се изразява някаква липса - била тя на внимание, на любов или на емоционална подкрепа.

Как да възпитаваме правилно родителите - ръководство за деца

Училището може да е много стресиращо за момчетата

Хормоните им бушуват, сблъскват се със социалното и академично натоварване, с нуждата да бъдат одобрени от връстниците си. Родителите вече не са центъра на вселената им- но продължаваме да бъдем тяхната опора. Бъдете ангажирани постоянно. Ако ви се струват прекалено заети, не се опитвайте да им казвате как да се чувстват или какво да правят, но им обяснете, че е нормално да са напрегнати. Ако си признаят, че наистина са и ви споделят защо, изслушайте ги. Давайте им съвети само когато ги поискат.

Същото се отнася и за по-големите тийнейджъри. Трябва да знаят, че ви пука за тях и че искате най-доброто. Ако нямат достатъчно емоциална подкрепа, може да насочат притеснението си навътре - тогава се появяват зависимостите, като например прекаленото играене на игри. Ако усещате, че нещо не е наред и говоренето вече не помога, че вие като родители сте безсилни, не се колебайте да се обърнете към специалист - семееен терапевт.

Родителите трябва да позволят на момчетата да изразяват гнева си

Това не значи да преминават границите. Чупенето на неща не е окей. Тръшкането, когато са на 5 години, обаче е, както и псуването, тръшкането на врати и гневното излизане от вкъщи, когато са на 15г. (Напишете му смс: “Каквото и да се случва, те обичаме, тук сме и сме готови да говорим, когато и ти си.” Естествено, ако по-малко момче го направи, тръгнете след него.) Идеята е да разберете защо синът ви е гневен, вместо да му обяснявате да не бъде.

В зависимост от това колко точно е раздразнен, ядосан или наранен, един 15-годишен тийнейджър може дори да се опита да се нахвърли на баща си. Обикновено в тази ситуация момчето казва: “Искам да ме видиш като мъж, като равен на теб.” От опита си смея да твърдя, че при момчетата гневът обикновено се надига от това, че се чувстват игнорирани от родителите си.

Най-честото оплакване, което чувам от млади мъже, е: “Родителите ми не се интересуват от мен, искат само да ми казват какво да правя. Искат да бъда тяхно точно копие.” Нито един тийнейджър не би искал да бъде точно копие на родителите си.

Да бъдеш добра майка не значи да бъдеш прислужница на сина си

Може и да е малкият ви принц, но трябва да го научите да бъде самостоятелен: винаги бъдете добра с него, но никога не му бъдете сервитьорка. Уверете се, че изпълнява своята част от задълженията вкъщи - храни котката, слага дрехите си за пране, понякога ви намазва препечената филийка. Нашата роля е да отгледаме балансирани, автономни мъже, които знаят разликата между правилно и грешно, между да и не. Научете го да допринася към обществото, вместо единствено да взима наготово. Без значение дали вие ходите на работи, а мъжът ви си стои вкъщи, или обратното, научете го да уважава всяка роля в семейството и домакинството поравно.

Най-важното нещо, на което майките могат да научат синовете си, е, че грижовността не е ексклузивно женска черта.

Синът на моя син

Бащи: прегръщайте го, без значение на колко години е

Говорете със синовете си сякаш са най-необикновените и фантастични хора на света. Децата имат крехко его. Няма как да им помогнете да повярват в себе си, ако винаги им говорите отвисоко. Можете да го направите обаче като подхранвате емоциите им. Казвайте им редовно “Винаги съм те обичал, обичам те сега и ще те обичам завинаги.” Най-важното нещо за едно дете е да чувства и да чува, особено синовете от бащите им, че е обичано безусловно. Големите, едри тийнджъри също имат нужда от прегръдки. Понякога особено те!

От 12, 13, 14 годишна възраст момчетата изпитват границите. Не приемайте всеки бунт лично, но имайте предвид, че може би се опитва да предизвика реакция. Във всички отношения има търкания понакога и родителите трябва да признаят, че те също се случва да сгрешат.

Позволете му да играе с Nerf пистолета си вкъщи

Децата имат нужда да тичат, да карат колело, да се цапат, да се изморяват. В последно време още като станат на 5 години започват да бъдат водени от един урок на друг, програмата им е постоянно запълнена - което ги изморява психически. Наше задължение е да позволим понякога да им е скучно, да бъдат себе си, а не постоянно да ги записваме на различни неща или да ги укротяваме с екрана на телефона. Малките момчета, ако искат, трябва да могат да лудуват с Нърфовете вкъщи. Родителите не трябва да се притесняват прекалено много за къщата. Родителите трябва да се присъединят!

Когато момчетата са шумни или весели, или груби на публични места, не се притеснявайте толкова какво може да си помислят другите хора. Дори най-сладките, мили и добри момчета понякога се държат по най-ужасния начин и казват най-гадните неща. Учете ги на маниери, да, но не приемайте всичко толкова сериозно.

Научете го на разликата между агресивен и отстояващ себе си

Да отстояваш себе си значи да показваш, че не позволяваш някой да се възползва от теб. Агресията, от друга страна, е да тормозиш другите, компенсирайки за емоциална и интелектуална слабост, и страх. Отстояването е естествено следствие на това да бъдеш обичан безусловно, да знаеш, че си достатъчно добър. Това е вярата в правото ни да бъдем чути, да говорим и да слушаме.

Ако искате да отстоява себе си, комуникирайте ясно с него - не го манипулирайте. Ако родителите не комуникират ясно, синовете им също няма да го правят.

Ако ви пука единствено за победата, синът ви никога няма да се чувства достатъчно добър

Най-голямата опасност е да накараме синовете си да се чувстват непълноценни. Това може да доведе до проблеми с психическото здраве, ниско самочувствие, депресия. Ако родителите ценят единствено победите, синовете им ще се срамуват, когато не се справят, когато се затрудняват, когато не успяват. Въпроси като: “Защо направи това? Защо не се справи по-добре?” показват, че той не отговаря на очакванията ви, че не печели одобрението ви. В работата си постоянно срещам възрастни, които така и не успяват да се почувстват достатъчно добри.

Бащите особено трябва да прекарват време със синовете си - вие сте моделът им на подражание, те ще се научат, бидейки близо до вас, а не наблюдавайки ви отдалече. Дори когато не можете да сте заедно физически, си пишете и говорете по телефона - покажете на сина си, че сте до него наистина.

Няма да навреди да им кажете и: “Искам да бъдеш, какъвто ти искаш да бъдеш. За мен важното е да си щастлив.”

Пубертетът не е битка на живот и смърт

Какво да правим когато момчетата са прекалено тихи или пък просто мучат

Има един момент, обикновено в пубертета, когато момчетата започват да мучат, или пък да мълчат. Понякога те се борят с емоциите си, с хормоните, със себе си. Може би обектът на чувствата им не им е отвърнал, и това ги тормози. Няма нужда винаги да ви споделят всичко, нито пък постоянно да получават непотърсени съвети. Попитайте ги, ако има някакъв проблем, който има нужда от решение, но ако не искат да говорят, им дайте пространство.

Понякога дори те не знаят за какво е цялото мучене - просто опит за привличане на внимание. Занесете му чаша чай, за да му покажете, че мислите за него, но не го тормозете. Ако сте го научили как да комуникира, няма за какво да се паникьосвате. Има неща, с които трябва да се справят сами. Оставете ги, все пак порастват.

Часове наред играене на видео игри не е ОК

Това обикновено не се случва изведнъж, а когато вкъщи няма достатъчно интерес, връзка или комуникация. Ако момчетата нямат безусловната обич на родителите си или пък достатъчно контакти с модел на подражание, те започват да търсят тази комуникация на друго място.

Не се лъжете, че момчетата на 14 или 15 години нямат нужда да бъдат около вас. Уважавайте личното им пространство, но очаквайте от тях да бъдат функционална част от семейството. Включвайте ги. Трудно е, защото те търсят емоционална връзка с връстниците си - тази връзка стимулира произвеждането на хормона допамин, който ни кара да се чувстваме добре. Играенето на игри също стимулира синтезирането на допамин. Опасността се крие в това, че спират физическите контакти с други хора. Бъдете там за тях. Не ги оставяйте да правят, каквото си искат, защото сте заети, а после да им се карате, че прекарват прекалено много време пред екрана. Защо не опитате да държите конзолите в зона на дома, която се ползва от цялото семейство?

Нелюбов

За тялото

Загрижеността за тялото може да се изостри в училище, особено сега, когато всички са в Инстаграм. Ако подрастващият ви син е по-пухкав, не го критикувайте, защото ще го съсипете. Той така или иначе ще го разбере, ако му се подиграват. Това, което можете да направите, е да му помогнете да води по-здравословен начин на живот.

Няма проблем да кажете “Мисля, че трябва да ядем по-малко боклуци” и да зареждате хладилника, така че да ядете здравословно. Но “Още си гладен? Леле!” или да му сложите прякор “Пухчо” е надсмиване и е недопустимо. Не се занимавайте постоянно с храненето му, не се заяждайте с него. И правете положителни коментари за външния му вид. Не пропускайте да му кажете: “Това много ти отива, чаровник такъв!”

Да, може да ви е неудобно, но говорете с него за порно и мастурбиране

Ако искате синът ви да е добре приспособен, не можете да си позволите да сте превзети, когато става въпрос за секс. Когато кажа на бащите, че трябва да обяснят на синовете си, че мастурбацията е нещо нормално и приятно, че често се засрамват и протестират: “Ще го открие и сам.” Но тези разговори също имат за цел да създадат самочувствие и самостоятелност у сина ви. Не казвам да държите речи, а просто да му кажете: “Нормално е, няма от какво да те е срам.” Ако смятате, че това ще го накара да се почувства неудобно, подхрърлете го като коментар, а не му го казвайте директно. В същото време това не е разговор, който майките трябва да водят - синовете ви не искат да мислят за вас и мастурбация по едно и също време!

Сексът и връзките трябва да могат да бъдат обсъждани свободно, а родителите трябва да въведат порното в разговорите към 11-годишна възраст. Научете ги, че не е истинско, че истинският секс не изглежда винаги така. Идеята е да разберат, че сексът не е самозадоволяване, а комуникация, връзка, грижа и удоволствие за партньора. Поговорете и за съгласието. Отношението що се отнася до сексуалния живот на сина ви не се различава от отношението в другите аспекти на живота му. Изисква се уважение и съобразителност - качества, който се опитваме да развием в децата си от най-ранна възраст.

Наркотици: дайте му причини да не пуши трева

Около 15г. се появяват изкушенията. Това е бурна възраст и той ще търси неща, които да му помогнат да мине през нея, особено ако му липсва емоционална подкрепа от семейството. Момчетата са по-малко склонни да обсъждат чувствата си и може да търсят лесни начини да се почувстват по-добре - канабисът вдига нивото на допамина. За някои момчета това ще е просто фаза. Други се пристрастяват.

Как можете да предотвратите пристрастяването? Няма гаранция. Само ще ви кажа, че обикновено когато тийнейджърите спрат да комуникират, това е защото не получават достатъчно внимание от родителите си. Важно е да говорите за одобрението на връстниците им. Един от клиентите ми се притесняваше, че 14-годишния му син му ще започне да пуши трева, защото излиза с “напушеняци”. Клиентът ми директно предупреди сина си, че марихуаната действа неблагоприятно на паметта и мотивацията. В този случай това проработи, защото връзката между двамата беше силна и имаше доверие, изградено преди това.

Несъмнено синът все пак е опитал, но също така е запомнил какво е казал баща му. Това са важните битки - когато синът ти е изгубен, държи се неразумно и минава през труден период, трябва да го подкрепите. Но ако виждате, че тревата се превръща в начина му да се справя със ситуацията, може би трябва да поговорите със специалист.

Междувременно родителите могат да помогнат на тийнейджърите си като им дадат възможност да спортуват, което спомагат за вдигането ендрофините, също както и смехът и времето, прекарани със семейство и приятели. Колкото по-приятна е тяхната реалност, толкова по-малка нужда биха имали от външни стимули. Но не бъдете наивни. Има голяма вероятност той да иска да експериментира, да опитва нови неща, да опознава света. Предупреждавайте го.

Просто да забраните нещо не работи, а просто го прави по-желано. Кажете: “Наистина предпочитам да не го правиш. Има рискове. Но не мога да те следя 24/7.” Бъдете честни и откровени. И знайте, че въпреки естественото им желание да поемат рискове, повечето момчета наистина искат да бъдат успешни.

Автор: Жан-Клод Шалме

Препоръчваме ви още:

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш

8 истини, които майките на синове рано или късно ще разберат

Не искам да бъда мъжка майка