Автор: Лени Рафаилова

Вече много рядко чета (разказвам) приказки на децата. Не защото не ща, а защото гледам, че са пораснали и дето се вика, сами пък да си четат! Но понякога Яна, нали по-малката е тя, идва при мен около полунощ, когато аз вече съм твърдо и упорито решена да се отдам на Морфей, мята ми се на леглото и почва с въпросите по всички теми, които врат в малката й главица. На някои отговарям, на други само викам "ъхъ..", щото той и Морфей си иска да ме вземе и аз на това желание сега как така да му откажа?! Янкините въпроси приключват след около 30 минути, но тогава се появява желанието да й разказвам приказка. Викам: "Ааа, не, забрави, тоя път ти ще ми разкажеш!" и като по чудо тя взема, че се съгласява. Естествено, започва поредният кавър на Червената шапчица. "А, не, омръзна ми от тая приказка! Дай някоя друга!“ Следващата е вариация на предната. Почвам да се разсънвам. Казвам й: " Айде нещо за Марс ми разкажи, за цветята там примерно!" Ама нямало цветя на Марс ми вика. Аз пък си държа на моето и се сопвам, че щом не е ходила на Марс, не може да е сигурна, че няма някое и друго цвете там, Та, така се почна, а пък днес се довърши. Довечера да си я чете, ама сама. Аз обичам Морфей!

Когато слезе от кораба си и стъпи на Марс за трети път този месец, Лора усети различен аромат във въздуха. Отдавна на Марс имаше атмосфера, но само децата знаеха това и само на тях беше разрешено да пътуват дотам за забавление или с изследователска цел, както те си решат. Лора набръчка носле и подуши отново. Миришеше на шоколад с вишни. Откъде ли идваше този аромат? Тя тръгна към ръба на покрита със стъкло лилава скала, над която валеше дъжд от ментови бонбони. В една широка вдлъбнатина, където бонбоните се бяха струпали на малка купчина, Лора видя живи цветя. Цветята дочуха стъпките й и обърнаха глави към нея. Лицата им бяха усмихнати, цветовете ярки, преливащи се от синьо в жълто, от червено във виолетово, от оранжево в зелено. Каква красота! Лора се наслаждаваше на гледката с широко отворени очи. Попиваше цветовете. После цветята запяха. Пееха на странен език, марсиански вероятно. Но когато се заслуша внимателно, Лора започна да разбира думите. Цветята пееха за езера и океани, за летящи риби и бели балони с люляков сняг. Колко хубави бяха думите им и колко леко трепкаше мелодията и се разливаше като сладък вишнев сироп по ментовите бонбони. Вкусна мелодия. Лора се наведе и напълни шепа с бонбони, сложи няколко в устата си. И те бяха вкусни. „С какво ли се хранят тези цветя, за да могат да пеят?“- чудеше се наум тя. Едно оранжево-зелено цвете от редичката отгатна мисълта й. Завъртя хубавата си пъстра глава към Лора и премигна с листенца:

- Ние обожаваме малки шоколадови торти, много малки и с два цвята шоколад. От тях се храним и растем.

- А какво пиете? Земните цветя пият вода, но тук вода не виждам. - заинтересува се Лора.

- Сърцето на планетата, нейното ядро - отвърна друго жълто-синьо цвете от редичката - е цялото от портокалов сок, оранжев и сладък. Той прави гласовете ни звънки и трепкащи. Харесва ли ти нашата песен?

- Еха, портокалов сок, който никога не свършва! - възкликна Лора - Това е толкова, толкова чудесно! А вие сте най-невероятните цветя, с които съм разговаряла. Гласчетата ви топлят, гъделичкат и от тях се чувстваш щастлив и не огладняваш.

Цялата редичка звънко се разсмя. Поклониха се учтиво на Лора и запяха отново, този път още по-звънко и още по-вкусно. Лора изгълта останалите в шепата й бонбони, погали всяко цвете и се качи на своя кораб. Време беше да се прибира. Хубаво е на Марс, но вкъщи е по-хубаво. Нищо че няма вълшебни пеещи цветя, които разговарят с теб и се хранят с шоколадови торти. Вкъщи, напролет, надигат свежите си глави кокичета и минзухари, после се появяват шарените лалета и зюмбюлът, цъфтят люляци и рози. Не говорят, не е и нужно, те просто са толкова хубави, че можеш да стоиш и да ги гледаш, докато красотата им те погълне и в душата ти стане и светло, и шарено, и звънко. Вкъщи не летят досадни мухи с глави на магарета, както тук на Марс, вкъщи има само досадни конски мухи, но главите им не приличат на конски, те просто ужасно много обичат да дразнят конете.

- Довиждане, Марс!

Лора натисна бутона за излитане.

Долу цветята продължаваха да пеят и да ядат торти.

Препоръчваме ви още:

Радко и сребърното цвете

Автор: Мария Истатков/Witty Mermaid

Бракът е институция, а вие – вие сте и градинарят и пазителят на брачните си отношения. Трябва да ги поливате, милвате и обичате, за да цъфтят и опияняват душата ви с аромата си. Несъмнено едно от най-вълнуващите преживявания е онова усещане за пеперуди в корема, мислите за любимия и ръцете, треперещи да сграбчат телефона при всяко позвъняване. Но има един още по-опияняващ момент. Онзи на пълното разкриване, на дълбоката и достолепна обич, на абсолютното доверие и подкрепа. Като всяко хубаво нещо в този живот, за тях се заплаща с най-безценното – нас самите.

Истината, е че не радостите, а изпитанията, пропастите и бурите в живота ни сплотяват най-силно. Те са онзи отпечатък, който прави брачните ни отношения автентични, здрави и хомогенни. Ще има препятствия, падения, трудности. Но като едни добри градинари и пазители винаги има какво да дадем от себе си, за да останем едно цяло с този, на когото сме се врекли. Споделям ви 15 простички правила, които могат да направят брачните ви отношения безкрай от сила, единство и бъдеще. Защо знам, че работят? Защото съм в такива отношения вече над 15 години. Защото бях на ръба, но не скочих. Защото знам от първо лице, че няма нищо по-важно и по-смислено от семейството. Защото искам да споделя, за да помогна на някой, който не е в мир със себе си; някой, който търси и се съмнява; някой, който наистина се нуждае.

Няколко мита за щастливите семейства

1. Общувайте пълноценно. Винаги намирайте време през деня да изпратите една виртуална целувка, да напишете “Обичам те” и “Липсваш ми”, да споделите плановете за вечерта или дори да изпратите списък с покупките. А няма нищо по-хубаво от това вечер, може би на чаша вино, да споделите един с друг как е преминал денят, какво ви е впечатлило, какво ви е замислило или размечтало. Това поддържа пулса на отношенията ви и ви държи в крачка със случките, желанията и стремежите на любимия човек.

2. Намирайте време за вас като двойка. Децата са най-голямата радост. Но времето, което съумявате да прекарате само двамата е безценно. Така организирайте живота си, че да успявате поне няколко пъти месечно да излезете на среща. Направете изненадваща вечеря в любим ресторант, организирайте посещение на мюзикъл/опера/кино/театър, спортувайте заедно, разходете се из планината или дори си откраднете дълъг уикенд на мечтана дестинация. Винаги можете да излезете с поне хиляда довода колко трудно е това за семейство с деца, но оправданията няма да поддържат огъня в отношенията ви. Напротив – желанието да намерите начин този формат на интимност да се случи, ще бъде факторът, който да ги разгори.

3. Мечтайте заедно. Рисувайте картината на идеалния дом, идеалните бизнес ангажименти, идеалните почивки, идеалните отношения заедно. Бъдете истински “дрийм тийм” в тяхното оцветяване, уплътняване и добиване на облик. Реализирайте ги, докоснете ги, насладете им се и започнете отначало.

4. Споделяйте. Няма нищо по-хубаво от това да имате някого, с когото да бъдете винаги искрени, винаги себе си… Това не означава да проявявате грубост в искреността си, а да умеете да изказвате емоциите, мислите и позицията си по уважителен, но отчетлив начин.

5. Бъдете уважителни един към друг. Ще дойде момент, когато ще се убедите, че това е нещото, което може да прокопае пропаст помежду ви. Отглеждайте уважението си като пролетно цвете – давайте му вода, наторявайте го и го пресаждайте регулярно. Пролетните цветя са крехки и счупят ли се веднъж – умират. Не се критикувайте или поправяйте публично. Винаги ще имате удобен интимен момент да споделите визията си за нещата и живота.

Любовта, която не виждаме

6. Правете си изненади. Това са онези капки масло, които разгарят огъня и го поддържат жив, горещ и буден. Това е панделката на красивия подарък в ръцете ви – вашите отношения. Те ще бъдат толкова цветни, динамични и обични, колкото вие ги направите.

7. Оставете егото си пред входната врата. В кралството на вашите отношения няма място за дребни вредители. Ще трябва да се научите да правите компромиси, да проявявате толерантност и да демонстрирате разбиране. Отношенията между двама души са броеница от случки, действия, думи и богат магнитуд от емоции. Ще има сериозни земетресения, цепнатините от които ще залепите успешно, ако оставите егото си на чергата пред дома.

8. Бъдете в крачка. С времето хората се променят. И това е прекрасно. Интересувайте се от промените, които настъпват в любимия човек, бъдете отворени към новото и не се страхувайте да експериментирате заедно. Това са все възможности да се сближите още повече.

9. Обичайте да се обичате. Животът ще ви предостави достатъчно възможности да не се обичате. Бъдете единни и му покажете, че имате много повече поводи да се обичате.

10. Не правете живота си публичен. В здравословните отношения няма нужда от трети човек. Няма нужда от вдигнати палци на семейни вечери и коментари под интимни моменти. По-ценно е вие да умеете да им се наслаждавате и да вдигате палци в душата и съзнанието си, вместо да търсите публични аплаузи и социални звездопади.

Има ли на кого да правиш кафе сутрин?

11. Бъдете лоялни един към друг. Да си бъдете предани е нещо, което трябва да извира от цялото ви същество. Това не се възпитава или налага. Ако чувствате, че човекът до вас е този, който осмисля живота ви, лоялността ще дойде сама.

12. Покажете подкрепа. Не всяко решение или действие се увенчават с успех. Бъдете подкрепа за любимия човек, в леките, но особено много в тежките моменти. Няма по-хубаво от това да усетиш топла прегръдка и разбиране, когато си пропит от разочарование и се чувстваш победен или без перспектива. Сладко като шоколад е да знаеш, че този, който е светът за теб, те цени подобаващо.

13. Захвърлете телефоните. За да прекарвате пълноценно времето си заедно, си подарете среда, в която да може да се всепогълнете, необезпокоявани от никого.

14. Не допускайте натрапници. Нещата, които ви се случват като двойка, касаят единствено вас. Натрапеното чуждо мнение или нетърсените съвети са като рак. Отрежете му пипалата своевременно.

15. Подарявайте си изживявания. Те ще се превърнат в емоция и спомени, които ще ви топлят, когато ви е студено на душата. 

Семейният живот не е красивата ви сватба. Той е всичко, което започва след това и продължава до края.

Препоръчваме ви още:

Така, както всички мъже правят

Истинският

Защо любовта се превръща в претенции към другия

Автор: Нана Гладуиш

За последните шест години, в които се боря с рака на гърдата, аз, Нана Гладуиш, си давам сметка, че хиляди хора ме спряха и попитаха „Как си?“.

Но колко са тези, които спряха и попитаха съпруга ми „Как си?“.

Време е жените с рак на гърдата да се обърнем към цялото общество с молба - „Ако искате да помогнете на нас, подкрепете и нашите мъже.“

Това са хората, които са до нас, когато чуваме думите - „Имате рак.“. Това са хората, които са до нас, когато се събудим от операция. Това са хората, които всеки ден ни казват - „Добро утро.“. Но най-важното, това са хората, които ни казват - „Обичам те!“.

Много от нещата, които мъжете до жени с рак на гърдата правят, остават невидими за околните. Много често обществото ни приема грижата им за нас като тяхно задължение и забравя, че всяко тяхно действие е продиктувано от обичта им към нас.

Обръщаме се към всички мъже на България, които са до жени с рак на гърдата, кажете на вашите жени - „Обичам те!“, напишете им какво чувствате към тях, покажете ни лицата си. Вие сте силни, но и чувствителни. Време е обществото ни да ви види, за да осъзнае, че трябва да мисли и за вас.

Фондация “Една от 8” стартира кампания под надслов „Обичам те!“, в която мъже на жени с рак на гърдата споделят своите чувства и емоции.

Направете си снимка с послание към жена с онкологично заболяване и я публикувайте във Фейсбук с хаштаг #Obicham1ot8.

На 8 юни, петък, от 17 ч. ви очакваме в гр. София, на бул. „Витоша“, между улиците “У. Гладстон” и “П. Парчевич”.

Носете си удобни дрехи, ако искате да се включите в нашето „Възпрепятствано бягане“.

За всичко друго, разчитайте на нас.

Нана Гладуиш
Една от 8

Препоръчваме ви още:

Розовият кемпер тръгва из страната

Един много личен разговор

Автор: Любомир Аламанов

Няма да се възмущавам на казуса в Норвегия. Децата, социалните служби, семействата, кой какви ценности и закони има и т.н. Защото нямам време.

Но даже и да имах време, пак нямаше да се занимавам с Норвегия. Ако имах време:

Щях да се занимавам с палатковия лагер до парламента. Родителите на деца с увреждания са го издигнали. Защото им е омръзнало толкова години българските политици да не им осигуряват елементарни условия на живот. Знаете ли какво е да гледаш така детето си? И да те е страх да умреш, за да не го оставиш само…

Щях да се занимавам със зам. председателя на Парламента. Който не допусна тези родители в сградата. Защото носели тениски с надпис „Системата ни убива“. Смущавали го. Смущавали били и работата на другите депутати. Явно е важна работа. И нежна. Че едни тениски може да я смутят.

Щях да се занимавам с този зам. председател, че даже не се извини. Щях да му искам оставката. Защото е срам за политическия живот.

В Норвегия системата отнема децата. В България системата направо ги убива.

17 май! Проблемът не е техен. Проблемът е наш!

Щях да се занимавам с Фонда за лечение на деца. И защо майки продължават да плачат по медиите. С разкъсани души, незнаещи как да помогнат на децата си. И молят за помощ, направо просят, само и само да съберат няколко хиляди лева. Докато чиновници във Фонда се чудят как да усложнят процедурите.

Щях да се занимавам с управляващите Фонда. И с политиците, които са ги назначили. И дали всички те спят спокойно. След като са си купили служебни автомобили, направили са си хубави офиси. А след това отказват лечение на дете.

Щях да се занимавам с тези политици. Щях да им искам оставките. Защото са срам за политическия живот.

В Норвегия системата отнема децата. В България системата ги зарязва сами да се борят.

Щях да се занимавам със Здравната каса. И здравните министри. И политиците, които приемат здравните закони. Защото кошмарът пред всеки лекарски кабинет продължава. Защото лекарите са докарани до невъзможност да работят нормално. Защото продължава да има липси на лекарства.

Майки, за които няма празници

Щях да се занимавам с Бърза помощ. И защо година след година положението не се променя. И защо няма линейки, защо няма достатъчно оборудване, защо лекарите не искат да работят там, защо не се децентрализира поне гаража. Защо един и същ директор стои при положение, че толкова години няма реформа, а хората са недоволни.

Щях да се занимавам с всички тези администратори в здравната система. Щях да им искам оставките. Защото са срам за политическия живот.

В Норвегия системата отнема децата. В България на системата не й пука за хората.

Щях да се занимавам с каруците по улиците на градовете, с некачествените ремонти, с фалиращото БДЖ и неговата централа в огромна сграда исторически паметник, с драмите при кандидатстване в детските градини, с отношението на социалните служби към старите хора, с угодническото поведение на политиците пред чужденците, с кражбите, обществените поръчки, раздутата администрация, преименуване на местности… И с още толкова много теми…

Да, с тези казуси щях да се занимавам, ако имах време. Или подобни. Пълно е с тях. Тук. Сега. Около нас. Не с Норвегия, Западни Балкани, Източен Тимур, Северен полюс или Южен вятър. С наши си тежки проблеми.

Чието решаване може конкретно да ни подобри живота.

Но това съм аз. И нямам особено много време.

Спокоен ден!

Препоръчваме ви още:

Какво се случва в Норвегия

"Системата ни УБИВА" - фланелката, която скара властта

Моля те, Боже... или нещо друго...

За „ужасните“ последствия от майчинството някои рисуват комикси, други разказват истории, които звучат като вицове, но са самата истина. Да, отглеждането на деца оставя незаличим отпечатък върху поведението на жената. Изведнъж започвате да гледате с удоволствие „Спондж Боб“, криете бонбоните, за да си ги изядете сами или подскачате при всеки вик: „Мамо!“, дори да сте без децата си. В това няма нищо странно. По-скоро е масово разпространена диагноза сред майките. И признаците са точно такива, каквито ги описва една родителка в онлайн изданието The Babble.

1. Гледаш 45 минути „Спондж Боб“, преди да разбереш, че децата отдавна не са в стаята и след като го установиш – продължаваш да гледаш!

2. Способна си 20 минути да обясняваш защо дървените стърготини не се ядат на човек, който дори не може да си връзва сам обувките.

3. Не можеш да назовеш името на детето си, докато не изброиш имената на братята и сестрите му, на домашните любимци, на свекървата, приятелките, които не си виждала от десет години и дори на случайни кинозвезди, преди това.

4. След час търсене ти най-сетне намираш ключовете за колата в хладилника. И дори не се учудваш.

5. На обществено място автоматично подскачаш, когато чуеш вик: „Мамооооо!“ и не ти прави впечатление, че децата ти не са с теб.

6. Улавяш се, че припяваш песни от филмчета на Дисни, докато чистиш с прахосмукачката.

7. По време на бизнес обяд нарязваш на дребни парченца пържолата на шефа си, преди да осъзнаеш какво всъщност правиш.

30 признака, че имате "мамешки" мозък

8. Когато си във фитнеса и правиш упражненията си, несъзнателно започваш да припяваш: „Петичка, пръсти, тра-ла-ла“ и да повтаряш движенията от детското клипче.

9. Излизаш от къщи с две различни обувки или по пантофи. Не ти е за пръв път.

10. Пропускаш си отбивката по пътя за работа, защото тишината в колата те разсейва.

11. Започваш да се повтаряш.

12. Започваш да се повтаряш.

13. Ако детето нахълта в стаята, докато си разопаковаш бонбон, веднага криеш придобивката в пазвата, за да не се наложи да я делиш.

14. Можеш да се закълнеш, че всеки път, когато влезеш в банята, чуваш детски плач.

Някога си бях съвсем наред

15. Изминаваш няколко километра към работата си, докато усетиш, че не си оставила детето в училище.

16. Често запяваш песничка от детски филм, който децата отдавна не гледат, но на теб ти се е набил в главата.

17. Плащаш покупките си, излизаш от магазина и изминаваш половината път до вкъщи, преди да установиш, че си забравила продуктите на касата.

18. Забравяш най-важните неща: палтото си, телефона си, часа си за преглед, имената на приятелите си. Понякога дори забравяш да си купиш вино.

19. Преравяш цялата къща в търсене на слънчевите си очила, за да откриеш, че са на главата ти.

20. Втурваш се в издирване на телефона си и по някое време установяваш, че е в ръката ти, понеже говориш по него.

21. Май имаше и още някакви признаци. Е, не е важно. Все едно вече не ги помня.

Препоръчваме ви още:

Преди и ние бяхме като вас

Денят се познава от сутринта

Защо е уморена мама

Домашното насилие е пагубно за формирането на здрави личности. Такова е посланието на Астрид Линдгрен, създала образите на Пипи и Карлсон, в реч, която тя държи през 1978 г. във Франкфурт на Майн. Речта е под надслов "Никога повече насилие" и бързо обикаля света. 

„Мисля, че трябва да започнем от самото начало - от децата! Те скоро ще управляват тази планета и ще решават дали да продължат с насилието или да живеят в мир и радост.

Помня какъв шок изживях, когато осъзнах: нас ни управляват обикновени хора, които не разполагат с дара на божествената предвидливост или нереалната мъдрост. Те са точно като нас, с техните слабости и страсти, но имат власт. Защо тези хора вземат толкова лоши решения? Дали защото са зли по природа?

Не мисля така. Децата не се раждат нито лоши, нито добри. Кой решава дали ще бъдат открити и добри или закоравели и ожесточени вълци единаци? Това сме ние, техните родители - хората, които са длъжни да покажат на детето какво е любов.

Достатъчно е просто да обичаш

Веднъж срещнах жената на пастора. Тя ми разказа, че когато е била млада и родила първото си дете, не вярвала във възпитателната роля на побоите, макар тогава биенето на деца да е било доста разпространен педагогически метод. Но веднъж, когато синът ѝ бил на 4 или 5 години, направил някаква пакост и жената решила да пристъпи принципите си и да го напляска. Казала му да иде на двора и сам да намери пръчка, с която да изпълни наказанието.

Момченцето дълго не се връщало, а когато дошло, лицето му било мокро от сълзи и казало: „Мамо, не намерих пръчка, но намерих камък, който можеш да хвърлиш по мен.“

В този момент майката разбрала как изглежда тази ситуация през очите на малкото дете: ако моята майка иска да ми причини болка, няма никакво значение как ще го направи, със същия успех може да го направи и с камък.

Майката гушнала детето и заедно си поплакали. Тя оставила камъка на кухненската етажерка като спомен за това, че насилието не е изход.

Ще попитате: „Е, какво ни казвате, че ако спрем да наказваме децата си, ще създадем нов вид Хомо Сапиенс и всички в един миг ще станат добри, а войните ще изчезнат?“ - Не, разбира се, че не. Само детските писатели могат да вярват в подобна утопия. Този беден, нещастен свят се нуждае от купища реформи и промени.

Но децата ни виждат в колко много агресия тъне светът и е възможно да си мислят, че това е единственият начин за решаване на всички проблеми. И точно в този момент, ние, у дома, можем да им покажем, че има и друг път. Това е, което ние можем да направим за мира.

Камъкът върху кухненската етажерка ще ни помогне да запомним: „Не на насилието!“

Препоръчваме ви още:

На какво учат шамарите

10 разлики между възпитаното дете и "удобното" дете

Кога наказанието е ефективно?

Нейни посланици са Мария Илиева, Славена Вътова и Влади Ампов – Графа

В месеца на детето УНИЦЕФ в България стартира комуникационна кампания за ранно детско развитие под мотото „Грижа, любов, игра за всяко дете“, която помага на настоящи и бъдещи родители с полезни насоки как да дадат най-доброто начало в живота на своето дете. В допълнение кампанията цели да набере средства за програмата на УНИЦЕФ в подкрепа на семействата с малки деца в страната.

Национално изследване на УНИЦЕФ в България, от средата на месец май, показа, че понятието „ранно детско развитие“ се асоциира в най-голяма степен с физическото развитие според 14,8% от анкетираните*. Почти сходна е цифрата на тези, които го възприемат като цялостното развитие на детето (14,1%) и само като развитие на речта (9,8%). Интересен е фактът, че хората в малките градове асоциират ранното детско развитие предимно с развитието на речта (22.5%), докато живеещите в столицата го определят като цялостното развитие на детето (17.4%).

Научно доказано е, че човешкият мозък се развива най-интензивно в първите 1000 дни от живота и преживяванията в ранните години определят бъдещето на детето. В този динамичен период то се нуждае от качествена здравна грижа, любов, закрила и внимание, пълноценно хранене, емоционално и интелектуално стимулиране – всичко това полага основата за неговото развитие, умения за учене и успех през целия живот.

„Ако се смеете, играете и прекарвате забавно времето си заедно, значи правите всичко правилно. Не се опитвайте да сте перфектни родители, просто бъдете достатъчно добри“, споделя проф. Франк Оберклайд, консултант на УНИЦЕФ и директор на Центъра за детско здраве към Кралската детска болница в Мелбърн, Австралия.

В помощ на родителите, УНИЦЕФ разработи съвети за пълноценна грижа в първите 1000 дни от развитието на детето, които са достъпни на сайта roditel.unicef.bg.

Как помага УНИЦЕФ

УНИЦЕФ в България работи, за да осигури най-добър старт в живота на всяко дете. От 2013 г. Детският фонд на ООН и партньори реализират пилотен проект за патронажна грижа в областите Шумен и Сливен, където обучени медицински сестри и акушерки предоставят безплатни домашни посещения на бременни жени и семейства с деца до 3 години. Патронажните сестри дават практически насоки за здравето, кърменето и храненето, стимулирането на развитието на децата, както и други въпроси, свързани с позитивното родителство. От началото на програмата сестрите и акушерките са подкрепили над 11 000 деца и семейства в областите Шумен и Сливен, или близо 70% от всички момичета и момчета на възраст 0-3 години в двете области.

През 2019 г. Министерството на здравеопазването ще въведе патронажната грижа в цяла България, като използва опита от пилотните Центрове за майчино и детско здраве. УНИЦЕФ ще подкрепи отблизо процеса чрез техническа и експертна помощ и обучения. Организацията набира средства, за да продължи успешната работа на патронажните сестри в Шумен и Сливен, докато услугата стане достъпна за всички семейства в България.

Посланици и партньори на кампанията

Посланици на кампанията „Грижа, любов, игра за всяко дете“ са Мария Илиева, Влади Ампов – Графа и Славена Вътова. Те се обединиха с призива, че не са нужни супер сили на родителите, а грижа, внимание и любов за всяко дете, за да расте то уверено и пълноценно. Кампанията е част от глобалната инициатива на УНИЦЕФ „Ранните моменти са от значение“, която се подкрепя от посланици на добра воля на УНИЦЕФ като Дейвид Бекъм, Новак Джокович, Шакира и Пике, Том Брейди и Жизел Бюндхен.

Желаещите могат да подкрепят работата на УНИЦЕФ за семействата с малки деца с месечни дарения от 5 лв., като изпратят SMS с цифра 5 на номер 1021 или чрез еднократно дарение на каса в магазините на H&M и КОМСЕД.

Предизвикателства за децата и семействата в България

45% от децата живеят в риск от бедност или социално изключване.

Детската смъртност в страната продължава да бъде сред най-високите в Европейския съюз. 

Всяка година раждат близо 8 000 бременни жени без здравни осигуровки, като по-голямата част от тях имат много ограничен достъп до здравни грижи.

Всяка година между 8.5 и 9.5% от бебетата се раждат с ниско тегло, което е свързано с повишен риск от увреждания и проблеми в развитието.
5.4% от децата на възраст между 1 и 2 години са с изоставане в растежа.

Повече за изследването:

Почти единодушно (над 90 % от анкетираните) е мнението, че емоционалните нужди са също толкова важни за едно бебе, колкото и физическите, както и че бебетата изпитват същите емоции като зрелите индивиди – радост и тъга. Като основни условия за оптимално развитие на детето през първите му години се открояват следните:

Пълноценно хранене – 92,8%;

Грижи за здравето – 88,2%;

Любов и емоционална подкрепа – 87,2%.

Всеки втори родител е на мнение, че детето започва да учи нови неща между шестия и дванадесетия месец от своето развитие, а 36,5% са на мнение, че това се случва още преди шестия месец. По отношение на игрите обаче, преобладаващата част от хората (61%) изразяват мнението, че това трябва да се случва в най-ранна бебешка възраст – още преди шестия месец.

*Данни от национално количествено изследване, проведено от маркетинговата агенция „Прагматика“ и обхващащо 1 000 респонденти (родители и роднини на деца на възраст до 5 години).

За УНИЦЕФ: 
УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работи за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създаде по-добър свят за всеки. И никога не се отказва.

Препоръваме ви още:

Патронажна грижа за майки и малки деца

Четенето от раждането е най-добрата инвестиция

Изключителната Мария Монтесори

Автор: Детелина Мирлева

Преди два дни беше празникът на детето. За мен това е специален ден, първо, защото ми е половин имен ден и второ, защото така и не пораснах през всичките си 31 години на този свят. Беше страхотно, отдадох се на всякакви детинщини, забавлявах се и се радвах на децата, които се забавляват наоколо. Но една непозната майка ми удари шумна плесница. Не, не буквално. И все пак...

На една сергия с красоти и сувенири десетгодишно момиченце се взираше в купичка, пълна със сърца от естествени камъни. Майка му го попита дали иска едно и дотук си беше даже трогателно. Все пак тя толкова мило дори не изчака детето да попита дали ще му купи, директно му предложи, искаше да му създаде радост. Погледнах ги с умиление, а в главата ми запрепускаха спомени как и моята майка правеше така, когато прочетеше интерес в очите ми. Секунди по-късно всичко свърши с трясък.

- Това е сто пъти по-хубаво, виж има и розово.-  чух да казва майката.

Детската ръка върна резедавото сърце и посегна към синьо, последва камшик от критика:

- Синьото не е цвят за сърце.

Блясъкът в очите на детето се смени с друг, движенията на пръстчетата в купата се забавиха, станаха по-взискателни и премерени. Така дойде ред на сивото сърце и поредното назидание.

Стана ми тъжно, ядосах се, исках да отида и да ѝ кажа, че е нечестно да предложиш на някого да си избере подаръче и после да не го оставиш сам да направи своя избор, че така се губи смисълът от милия й жест, исках да ѝ кажа толкова неща…

Момичето се отказа и тръгна по улицата, но се спря от думите на майка си:

- Оф, айде идвай и си взимай каквото си искаш, ей така като започнеш да ми се тръшкаш, не мога да те трая направо…

Синьото камъче беше подпряно на ръба на купичката, две пръстчета го прибраха в прегръдката на детското юмруче. Детето в мен се разплака:

- Добре че взе синьото, това е успокояващ цвят.

По-късно си поплаках и аз. Не могат ли майките да погледнат света през очите на децата? Поне от време на време? Трябва ли винаги да налагат своето мнение, своето предпочитание? Нима наистина смятат, че това ги прави по-добри майки, че това е техен дълг?

От името на всички деца по света ви моля, приемете, че децата са отделни личности със собствен вкус и желания. Приемете, че децата правят своите избори и ги уважавайте, защото най-добрият учител е опитът, не майчините препоръки.

Препоръчваме ви още:

Когато стана майка, никога няма да...

И твойта майка също

Каква майка съм - да каже детето