Автор: Мая Цанева

Спомняте ли си онази фраза от песента на Ъпсурт „И твойта майка също“? Щом спрем да си тананикаме и да се подхилкваме на един от любимите си хитове, е време да се изправим срещу истината, че родителството е единственият ни шанс да разберем собствените си майки и бащи и да продължим или да се променим.

Още преди да имам дете, четох „Майките“ на Теодора Димова. Тогава поглъщах думите и много често една мисъл минаваше през съзнанието ми: „Аз няма да съм такава майка“. После, когато самата аз станах родител, се смирих и осъзнах, че има всякакви майки и бащи, и няма точна рецепта за добър родител. Пътят е дълъг и неравен, както пише Шърли Маклейн в „Танцувай до последен дъх“, книгата, в която говори открито за сложните връзки с майка си и с дъщеря си.

Със сигурност има начини да направиш детето си добър човек. А това става ясно, когато ти самият си изправен пред изборите, които една майка и един баща правят. И най-важното – всеки е родител в даден момент от живота си. Собствените ни майка и баща, дядо и баба, леля, имат нужда от същите всеотдайни грижи, каквито са полагали за нас, когато годините им натежат. И тогава, със собствени деца или без тях, се запитваме: „Познавам ли своите родители наистина? Вярвам ли им и какво бих сторил за тях?“.

Защо не разбрах по-рано?

Аз опознах и оцених истински майка си, чак когато аз самата станах родител. Бях кротко, но не и открито дете, което предпочиташе ъгъла на стаята. Не споделях много и имах много демони, които ме изяждаха. За да ме накара да взема живота си в ръце, майка ми ме изпрати в София, за да понеса сама отговорността за решението си да уча нещо напълно ново – корейски език, без ясна идея как и какво ще правя. Беше трудно, много трудно, но благодаря за твърдостта на майка ми да ме остави да се справям както мога. После си намерих работа, животът си тръгна по течението, но аз останах в капана на много съмнения за собствената си стойност и постижения. Не изневерих на навика си да съобщавам важните неща почти или в последния момент. Например съобщих, че на гости ще идва приятелят ми англичанин, с когото не се бях виждала на живо, две седмици преди да кацне в София. Историята заслужава да се разкаже, но друг път. Падах, ставах, но продължих напред, благодарение единствено на телешкия си инат (синът ми е версия 2.0 на този инат и хич не му/ни е лесно).

След 3 години ще мога да те изгоня от къщи

Преломният момент на промяна настъпи, когато разбрах, че ще имам дете.

Помня какво ми каза съпругът на майка ми тогава: „За първи път изглеждаш напълно уверена в себе си“. Когато родих, се почувствах като студент, на когото му се е паднал въпрос от конспекта, който не е чел, но знаех, че вече всичко е само и единствено в моите ръце. И това ме освободи от всички нереализирани лични и чужди желания и амбиции, които ми тежаха.

В същото време нямаше да се справя без майка ми. Тя застана до мен в подробностите, които аз ненавиждах. Развих искрена и неподправена неприязън към детските магазини, още когато бях бременна. Затова тя пое почти изцяло грижата за гардероба на сина ми. Като жена с отличен вкус, се зае с ентусиазъм със задачата да събира и купува дрехи и обувки за внука си. Разбира се, аз участвам финансово в това начинание, но се чувствам по-добре извън мола.

Майка ми, макар и понякога да досажда, следи последните тенденции във възпитанието, храненето и т.н. По нейна поръка по едно време Митко броеше и играеше с бобчета, а под дивана намерих материал за една боб чорба.

Но най-важното е, че вече говорим почти като равни. Тя е сигурна, че аз ще се справя с житейските си задачи, и това, което наистина ме радва, е, че струва ми се, би ми поверила и грижи, свързани с нея и семейството, ако и когато се наложи. Отне ни време, но доверието и авторитетът не се раждат, а се градят бавно.

Ще завърша с нещо забавно. Наскоро имах рожден ден и когато майка ми ме поздрави, аз й казах: „Благодаря ти! Не ти е било лесно с инат като мен“. Тя отговори: „Няма защо! Митко си отмъсти за мен!“. И твойта майка също си го мисли, нали…

Препоръчваме ви още:

Петте урока, които майчинството ми даде

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

Уроците, които научих