Автор: Мария Истатков

Връщането на работа след майчинство често е процес, който изпълва съзнанието и душата ни със страхове и предизвикателства. Ще съумеем ли да изградим добър баланс между корпоративния и семейния живот? Ще се справим ли с работните задължения след такава дълга пауза? Има ли много неща, с които ще трябва да наваксаме? Ще прояви ли работодателят ни разбиране, че освен професионалисти сме и майки и като такива ще трябва да отсъстваме на моменти в грижа за децата си? В следващите редове ще ви предложа някои добри практики и насоки как да се подготвите за този пореден етап от живота, така че бързо и безболезнено да навлезете обратно в корпоративния живот, без личният ви такъв да страда от това. С Милена Хаджииванова – водещ експерт по психология, професионален коуч, основател и управител на консултантска компания, ще си поговорим как да се подготвим успешно за първото ни интервю за работа след майчинството.

Рядко има перфектен момент, в който да се върнем на работа след майчинството, но този момент със сигурност настъпва. Той носи много нови емоции, тревоги, съмнения, но преди всичко възможности. Искрено вярвам, че най-прекрасният дар, за нас самите като майки и децата ни, е да имаме възможността да се учим, израстваме и забавляваме заедно още от мига, в който ги прегърнем в обятията си за първи път. Но не е необходимо нашият професионален път да приключи с раждането на децата ни. Напротив – вярвам, че имаме какво да дадем на корпоративната култура и живот, споделяйки новопридобитите умения на родител. Затова когато усетите, че моментът да се върнете на бизнес полето е дошъл, не се колебайте, а уверено започнете да се подготвяте за това.

Обмислете добре каква работа бихте искали да имате според опита и компетенциите си. Искате ли да се върнете в компанията (и на позицията) си отпреди майчинството или бихте желали да потърсите нови предизвикателства?

Ако решите да се върнете обратно на предишното си работно място се свържете с отдел „Човешки ресурси“ и проверете какво се изисква от вас и кога е възможно да се върнете в офиса. Чуйте се с мениджъра си и му кажете щастливата новина, че скоро отново ще споделяте работните процеси и терен. Ако нямате налични баби, дядовци и други роднини, които с радост да се грижат за децата, докато покорявате бизнес света, намерете ясла/детска градина. Пуснете децата да я посещават поне две седмици преди връщането ви на работа, за да можете и вие, и поколението ви да си изградите рутина и да привикнете с новостите.

Ако прецените, че за вас е по-добре да си намерите нова работа, разгледайте възможностите онлайн, свържете се с близки и познати, директно известете организациите, в които вярвате, че има какво да допринесете с опита си и уменията си или попитайте бившите си колеги и работодатели какви възможности за работа има в компаниите, в които се намират те сега. Ревизирайте автобиографията си и я изпратете единствено до внимателно подрани работодатели, а не просто безразборно, до който и където видите. Кандидатствайте както за позиции на пълен работен ден, така и на половин. Понякога дори позициите на пълен работен ден позволяват известна гъвкавост, която добре да пасне на ролята на майка. Такава гъвкавост би позволила например работа от вкъщи, по-късно започване и по-ранно приключване на работния ден, работа по проекти, след чието приключване може да се вземе кратка почивка и т.н. Идеята е да постигнете добър баланс между работата и семейството, с който да се чувствате удовлетворени и пълноценни. Ако убедите бъдещия си работодател в компетенциите и опита си ще бъдете в добра позиция да си договорите гъвкави работни условия.

Истината е, че дори само няколко месеца извън бизнес средата могат да ни накарат да се чувстваме с изгубени умения и опит. Диана Норис (кариерен коуч) казва, че подобни страхове са неоснователни и че жените, с които е работила, са открили, че все още са напълно компетентни професионалисти, каквито са били и преди бременността си.

За да наваксате с пропуснатото обаче, е добра идея да излезете на кафе или обяд със старите си колеги, да се видите на по питие и разговори с мениджъра ви. Това е добър момент да проверите какво се случва в индустрията, какви са новостите и тенденциите, как се е променила корпоративната култура в офиса и т.н. Целта е да подновите взаимоотношенията си с хората, които са оценявали работата ви. Ако потърсите нови възможности в други индустрии и компании, прочете онлайн какво актуално се случва със сферата, която ви интересува, какви са перспективите за развитие в бъдеще и т.н.

Истината е, че когато останем у дома, за да отглеждаме децата си, се сдобиваме с напълно нов сет от умения – мултитаскинг (извършването на няколко дейности едновременно), креативен подход към решаване на проблемите, управление на времето и задачите, по-умело приоритизиране на нещата… Това може да не са някакви невероятни качества, които да вкарате в CV-то си, но със сигурност са неща, които ще ви дадат увереност в собствените ви възможности. Това, което е от значение, е да артикулирате новите си умения, влизайки буквално в обувките на бъдещия си работодател – било то напълно нов или отпреди. Обосновете приложението на новопридобитите си умения в бизнес практиката.

След като сте взели решение към коя професионална сфера да се ориентирате, в кои компании да кандидатствате, ревизирали сте CV-то си, намерили сте ясла/градина за децата, е време да се погрижите и за безупречния си външен вид и увереност. Купете си нови дрехи – аз обичам много роклите, защото не се налага дълго да обмислям кое с какво да комбинирам и тази драма, обикновено последните минути преди излизане, е с една идея по-малко катастрофална. Важно е да имате хубави дрехи, особено за интервютата за нова работа, защото това е първото нещо, което ще направи впечатление на бъдещите ви работодатели и колеги. Изберете такива, в които да се чувствате комфортно и уверено и които да са подходящи за позицията/компанията, за която кандидатствате.

Настройте съзнанието си за предстоящите промени. Ако преди сте били работохоличка и с лекота сте оставали по няколко допълнителни часа в офиса вечер, сега вече освен отговорността към работата си, носите отговорност и за децата си, които с нетърпение ще очакват срещата ви вкъщи след работа. Ще трябва да се научите да балансирате успешно тези отговорности. Понякога, за някои от нас, е трудно да оставим детето си за цял работен ден, веднага след майчинството. Сложете негови снимки на бюрото и на телефона си – това ще ви помогне да преминете по-лесно през натоварването в първите дни на работа. Намерете и други млади майки на работното си място – можете да потърсите съвет от тях как те се справят с продуктивността в работата си, докато полагат и грижи за детето си.

Подгответе се за интервюто за работа. Едно от най-важните неща по време на интервюто за работа след майчинство е да излъчвате увереност, защото вече сте положили много усилия, за да постигнете баланс между личните и професионалните си приоритети. Не е нужно да се извинявате никому за решението си да останете у дома и да се грижите за детето си. Обяснете уверено, че това е било най-доброто решение за вашето семейство и че вече сте готова да се върнете в корпоративния живот. Покажете убеденост в уменията и опита да си вършите работата – запознатост с индустрията, технологичните промени и среда и т.н. Не забравяйте, че може да се поддържате осведомена за всички тези неща, посредством регулярни контакти със старите колеги, онлайн проучвания и др.

За да вникнем по-детайлно в процеса на подготовка и провеждане на интервюто за работа, така че да сме успешни и уверени, се срещнахме с един от водещите HR професионалисти – Милена Хаджииванова.

Основно притеснение на жените, излизащи от майчинство, е че са загубили бизнес уменията си. По какъв начин е подходящо да ги поддържат, докато се грижат за детето си у дома?

Майчинството е особен период, в който жената често преминава в съвсем различен режим на съществуване. Фокусът се измества и енергията на майката (особено, ако отглежда детето си сама) закономерно се насочва към други приоритети. В днешно време майчинството (както и всичко друго) изглежда различно. В предишното десетилетие (когато аз съм отглеждала детето си) този период беше по-дълъг и свързан с повече изолация. За година и половина, в която се бях отдала изцяло на дъщеря си, светът се беше променил, или поне професионалният ми свят. Много нови неща се бяха случили и вместо година, имах чувството, че животът ми е спрял за 5. Сега не е така. Социални мрежи, технологии, всичко това дава възможност на майките да не прекъсват връзката с реалността. Доколко това е добре – е друг въпрос, но възможности има.

Силно бих препоръчала на майките да отделят време за себе си – да имат тази мисъл и осъзнатост. Да правят нещо, което ги радва… всеки ден – освен детето. Има чудесни онлайн курсове почти за всичко! Евтини, достъпни, които имат чудесната функционалност да бъдат спрени на пауза и догледани  в следващ момент, когато сънят не е „стока от първа необходимост“.

Как да отговорим честно, но и в същото време адекватно, на въпроса защо се считаме за подходящ кандидат за отворената позиция, предвид факта, че сме отсъствали от корпоративния живот за година-две-три и е възможно да сме излезли от пулса на бизнеса? 

Моят подход и препоръка при интервюта за работа (преди/след/по време на майчинство – няма значение) е съвсем простичък – бъдете искрени. Като човек, който дълги години се среща с различни хора, съм чувала всякакви добре тренирани отговори, изящно структурирани, с подбрани думи и даже паузи. Няма смисъл. Разкажете онова, което мислите, че умеете добре (може да използвате времето с детето, за да откривате нови неща за себе си – например комбинативност). Бъдете уверени в това, което казвате, направете го по човешки начин и ако това е мястото, където вашите качества ще бъдат полезни за организацията, нещата ще ви се получат. В съвременния корпоративен свят опитните рекрутъри (специалисти по подбор на персонала) все повече търсят личностни качества. Уменията се учат лесно. Има дефицит на ценности, а откритото и честно отношение е нещо, което ще ви предпостави и по-голямо спокойствие, ако станете част от тази компания.

Необходимо ли е да запълним “дупката” в автобиографията си, която неминуемо се появява за периода на майчинството ни? В този случай как е препоръчително да структурираме CV-то си?

Не е нужно да запълвате нищо. Кухата фактология е много по-опасна. По-скоро се опитайте да идентифицирате как този период на майчинство ви е развил като човек. С какво се справихте? Какви неподозирани сили открихте в себе си?

Понякога, в страха си да не загубят мечтаната работа след майчинство, младите жени не отговарят прямо на въпроса: “Имате ли деца?”. Личен въпрос ли е това и в каква степен е редно да предоставим информация на бъдещия си работодател (възраст на детето, възможност баба/дядо да го гледат при болест и т.н.)? 

Аз наистина не разбирам този подход – да скриеш информацията, че си родител. Разбира се, зависи и как е зададен въпросът. Наскоро давах интервю, в което ме попитаха с кой проект се гордея най-много и моят отговор беше: „С дъщеря ми.“ Tвърдо вярвам, че няма живот на работа и извън това. Не вярвам в баланса работа-личен живот – това залага противоречие между тези неща. Имам удоволствието да гледам на живота си като едно цяло и да намирам хармонията между родителската и професионалната си роля и в този смисъл не бих скрила статута си на майка. Разбира се, не бих и разказвала в подробности за това, освен, ако няма някаква връзка със спецификата на работата (командировки и т.н.).  Отново се връщам към предишния си отговор – бъдете искрени. Ако създадете друга версия за себе си (макар и на базата на позаметена под килима, прикрита информация), си създавате предпоставки за допълнителен стрес.

Какви са основните сигнали, които могат да ни покажат, че интервюиращият ни харесва или е загубил интерес към нас? 

Почти винаги е ясно. Друг е въпросът, че понякога интервюиращият не е човекът, който взима решения. Четете невербалната комуникация – навеждане напред към вас, изслушване, очен контакт, усмихване, приближаване на стола, покана на друг човек, който да се присъедини към интервюто (за второ мнение), удължаване на предвиденото време – това са позитивни за вас сигнали. Също и по някои от въпросите, които ви задават – можете да се ориентирате дали интервюиращият вече си ви представя на това работно място. Забавно е да разчиташ езика, който е зад думите.

На кой етап от интервюто е подходящо да попитаме какво е финансовото възнаграждение за позицията?

Ако това ужасно много ви вълнува и търсите работа основно, за да покриете финансовите си потребности, не е добър сигнал. Никой работодател не притреперва от радост, ако основната мотивация на кандидата е размерът на заплатата и всичко покрай нея. Разбира се, абсолютно ясно е, че това е фактор, и двете страни трябва да се намерят по този въпрос, това е част от психологическия договор между страните, но много по-приятна е нагласата, която прозира през въпросите:

• С какво мога да съм полезен за тази компания?
• Как нещата, които мога/знам биха дали възможност на организацията да постига целите си?
• Аз точният човек ли съм, за да може тази компания да се развива и благодарение на моя принос?

Да, звучи сигурно странно и в противовес с популярната фраза “всеки работи за пари”. Така е! Но всъщност процесът на подбор е много повече от това да се спазарите за заплатата. Гледайте на него като на двупосочен процес. От една страна, работодателят трябва да избере човек, с правилната нагласа, умения и мотивация, на когото може да плати подходящо възнаграждение, така че да постигне целите на компанията и да може да осигури рентабилност и печалба. От друга страна, кандидатът следва да зададе въпроси, така че да разбере дали това е мястото, където би желал и могъл да даде максимума от потенциала си, за съответните нива на възнаграждение, които отговарят на уменията му, пазара и статута. И в двете посоки фалшивата информация е бомба със закъснител.

Приема ли се за добра практика да се попита за възможности за гъвкаво работно време, за работа от вкъщи, за половин работен ден и т.н.? Това може ли да разколебае бъдещия работодател, да ни предложи позицията?

Това са адекватни въпроси, разбира се, за по-напреднал етап от интервюто.

Какви въпроси е добре да зададем в края на интервюто, за да покажем интерес към позицията/компанията и че сме се подготвили добре?

Въпросите, които задавате, показват какво е вашето отношение. За опитен интервюиращ, те са много ценен източник на информация. Не наизустявайте/подготвяйте предварително някакви въпроси. Общувайте с интервюиращия, бъдете с нагласата, че вие избирате и вас ви избират, и всеки изход от ситуацията е нормален, създайте човешки контакт и ще знаете какво да попитате накрая.

**********

Милена Хаджииванова е основател и управител на консултантска компания Ейч Вижън. 

Тя е клиничен психолог, Certified Professional Coach, с близо 20 години практика със стратегически HR проекти, организационна психология и тренинги – над 2500 консултантски проекта и повече от 13000 участника, преминали през нейни обучения. Преподавател е в СУ “Кл. Охридски”. Създател на Академия за автентично лидерство. 

В живота си тя е търсеща, опитваща, жива – във всяко нещо, което прави – от фотография, през различни спортове (ски, водни спортове, тенис, танци), къмпингуване, пътувания. Пълна с идеи, предизвикваща статуквото. Майка.

Ето и няколко допълнителни насоки как да се държим по време на интервюто:

• Поддържайте активен контакт с очите с интервюиращия/ите.
• Изслушвайте внимателно и задавайте въпроси.
• Бъдете ентусиазирани за срещата си.
• Използвайте силно и уверено ръкостискане.
• Не сядайте преди интервюиращия.
• Не се разплувайте в стола.
• Не дръжте ръцете си в джобовете и не ги кръстосвайте пред себе си.
• Не си гледайте часовника или телефона.
• Леко се приведете напред, за да покажете интерес към разговора.
• Говорете ясно и уверено, не си мънкайте под носа.

Ако съумеете да се подготвите добре и да контролирате ситуацията, както и ако сте съгласни в началото да проявите гъвкавост по отношение на заплата и позиция, то тогава вече сте на прав път да се позиционирате като желания кандидат.

А сега – бъдете себе си и сбъднете мечите си!

Препоръчваме ви още:

Властелинката на корпоративния и семеен живот

За начинаещи блогъри

Защо майките са перфектни в офиса

Кога е подходящият момент да започнеш нещо свое?

За четвърта поредна година фенове на момчето магьосник от цял свят ще могат да споделят увлечението си по невероятните истории на Дж. К. Роулинг, в рамките на Нощта на книгите за Хари Потър, която ще се проведе на 1 февруари по инициатива на британския издател Bloomsbury, организирана в България от издателство "Егмонт". Стотици почитатели на поредицата отпразнуваха Нощта на книгите за Хари Потър миналата година с помощта на множество библиотеки, книжарници, училища и читалища из страната, които подкрепиха инициативата. Сред основните цели на кампанията е възможността да предаде на следващото поколение читатели магията на книгите. Като истински феномен в съвременната детска литература, поредицата за Хари Потър успява да върне интереса на милиони млади хора към четенето. Темата на тазгодишното събитие ще е Фантастични животни.

Магьосници и мъгъли ще могат да организират тематични игри, предизвикателства и състезания, както и да си припомнят любими откъси от книгите, да участват в конкурс за декорация за събитие и да проверят познанията си за вълшебния свят на „момчето, което оживя”.

Издателство „Егмонт“ отправя специална покана към всички училища, книжарници, библиотеки, читалища и фен клубове в страната да се присъединят към инициативата, като организират свои събития, с които да отбележат Нощта на книгите за Хари Потър. Всички те могат да използват специално създадения за целта организационен пакет, който може да бъде свален от сайта на издателството, за идеи и материали за подготовка на един незабравим празник (www.egmontbulgaria.com/621).

Всички организатори на събития ще могат да се включат и в конкурса на „Егмонт” за най-оригинална украса за празника. Избраният победител ще получи специална награда от издателя – книгата „Фантастични животни и къде да ги намерим“ с илюстрации от Оливия Ломенех Джил.

Издателството ще споделя информация за всички тематични събития и призовава организаторите да информират за планираните от тях инициативи на имейл адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Специална интерактивна карта ще обедини всички събития в нощта на 1 февруари 2018 г. в световен мащаб: www.harrypotter.bloomsbury.com/uk/event-map

* * *

„Егмонт” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”. Мисията на компанията е да създава и разказва истории. Сред основните ѝ партньори са авторитетни компании като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros и Microsoft. „Егмонт” е издател на силни и утвърдени автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън, Джон Грийн, Вероника Рот и Сара Дж. Маас.

Препоръчваме ви още:

Две вълшебни детски книжки

Машина за гушкане

Книгите, които децата ни ще обикнат

Автор: Неда Дойчинова

Сигурна съм, че не съм единствената майка в София, която поне по веднъж дневно, поглеждайки към Витоша, да не си помисли: „Ей го, на една крачка ни е планината, а откога не сме водили децата там, срамота... “

Та и аз така. Хич няма да зяпам лилавите кръгчета в различните китайски сайтове, показващи нивата на ФПЧ в София, то и без това през последните дни с невъоръжено око виждам какво дишам. С мъжа ми решаваме – този уикенд вече наистина ще отскочим до Витоша. Ще обявим бойкот на всички домашни, дето има да пише големият ни син; на всичкото чистене, дето ни чака у дома; на всички покани за излизане на по кафе или кино. Ще ходим да съберем малко здраве, дето се казва. Започвам да смятам наум – колко пъти могат да си намокрят чорапите, ръкавиците… Колко пъти ще трябва да влезем някъде да стоплим ръцете, да изпием по един чай. И ми хрумва идея – така и така ще трябва да мъкнем багаж, що пък да не пренощуваме някъде там?

Като всяка майка на дете в градинска възраст, не смея да правя дългосрочно планове. Постоянно съм нащрек. Днес е едва понеделник, ехеее колко вируса могат да се донесат до събота. Я сопол ще потече, я вечерята ще реши да излезе навън. Чукам мислено на дърво, по няколко пъти, само докато си мисля колко ще е хубаво, ако успеем да отидем.

Вече е сряда вечер, децата спят. Здрави са. Остават само два дни до уикенда. Сипваме си по чаша вино с мъжа ми и събираме смелост да отворим картата на Витоша, плюейки по три пъти в пазвите си с думите - „Само да не ни обърка нещо плановете." Разглеждаме сайтове, четем мнения, разучаваме всяко място за отсядане (от времето, когато ходехме по хижи са минали 20-ина години). Едната е твърде ниско (сигурно няма сняг), около другата липсва подходящо място за пързаляне, до третата дали ще можем да се качим без вериги… В четвъртък по обяд няколко хижаря са подложени на кръстосан разпит по телефона – колко струва нощувката, има ли санитарен възел, топло ли е, стаите подходящи ли са за семейство с две деца, лесен ли е достъпът с кола… Вечерта получавам телефонно обаждане от таткото на момиче от класа на големия – канени сме в неделя на рожден ден, на Витоша. Ехаааа, кой като нас, направо там ще ги чакаме. В петък на обяд набързо сменям резервацията, отиваме на хижа точно където ще бъде празникът.

Петък вечер. Започва голямото събиране на багаж. По 10 чифта чорапи дали ще са достатъчни? А бельо – със сигурност ще си намокрят и дупетата. Пижами, резервни пуловери. Задължително пантофи, няма с обувки да ходим в хижата, я. Камарата приготвени дрехи придобива заплашителни размери. Леле, да не забравя лекарства – като на всяка разумна майка, мобилната аптечка е добре заредена – поне четири вида лекарства за сваляне на температура, капки за уши, капки за нос… Нищо че повечето никога не съм ги ползвала, стоят неотворени, откакто баткото беше бебе, т.е. 8-9 години. (За пореден път си напомням, като се приберем, да прегледам срока им на годност!)

В събота сутринта ставам по тъмно. Докато пия кафе, си поглеждам ръцете – ужас, как ще ходя с този олющен лак? Докато се лакирам, отварям всички уеб камери от Витоша, проверявам подробните прогнози за следващите 24 часа в 3-4 сайта, не можем да допуснем времето да ни изненада. Става и мъжът ми, започва да ме препитва дали съм сложила всичко необходимо. Слага на котлона голяма тенджера – може ли да ходим в планината без чай? А къде ни е термосът? Ами шейните на децата? Облича се набързо и слиза до мазето да изрови всичко затрупано там от миналата зима.

В 8.15 ч. децата са подредени на масата пред голяма купа с мекици. Нямат търпение да тръгваме. Големият ни напомня около 18 пъти – „В 11ч. затварят пътя към Витоша, да не закъснеем!“ Започва голямото пакетиране – клин, космонавт, дебели чорапи. Докато закопчавам последния ботуш, вече се чувствам като в сауна. Точно на вратата малкият простенва – „Мамо, сърби ме коляното.“ Разкопчавам, събувам, събличам, баткото пуфти: „Не мога повече да издържам, станах на печен кебап.“ Таткото прави втори курс с багажа (как ли се справят семействата, на които колата им не е комби?).

Напъхваме се в колата, препълнена сякаш заминаваме за около месец, и потегляме. След 5 минути с всичка сила ме връхлита синдрома „изключих ли ютията“. Слава Богу, тази сутрин не гладих, значи няма как да съм я забравила включена. А кафемашината, котлона? Замълчавам, ще запазя мрачните мисли само за себе си, увеличавам музиката и започвам да пригласям на радиото. Малко след като сме излезли от София, пада гъста мъгла. Дали да не се откажем? Ами ако ентусиастите, които карат пред нас отбият някъде? Как ще виждаме пътя нагоре без светлините на колата отпред? Добре, че и това не казах на глас, само няколко километра по-нагоре пеква силно слънце. Ето, знаех си – как можах да забравя слънчевите очила? Малкият пищи: „Не виждам нищо от това слънце, махнете го!“

Паркираме пред хижата. Запознаваме се с хижаря, избираме си стая. Пием топъл чай, обсъждаме къде са набрани билките. Намигам на мъжа ми да разтовари багажа „точно сега“, докато хижарят не гледа. Че най-вероятно ще ни предложи втора стая, където да поберем половината гардероб, който сме помъкнали.

Следват два дни изпълнени с доволни детски писъци и зачервени бузки. Пързалки, търкаляне, бой с топки, снежни човеци. Нощно пързаляне с шейни (и по дупе) и малиново вино за родители. И преобличане, не помня колко пъти. Поне 8 пъти гордо казвам: „Ето, знаех си… Добре, че взех и този анцуг“.

Страхотен детски рожден ден в неделя – „малката разходка“, която беше включена в програмата се оказа 10 км преход. Децата геройски издържаха близо 4 км изкачване по планинска пътека. И най-дългата пързалка на връщане – повече от 6 км, с шейните надолу по пътя. Родителите разпределени като в тактическа схема на футболен треньор, двама отпред, двама най-отзад, останалите - равномерно по средата. От време на време някой изкрещява: „Колааа!“ и децата послушно се забиват в най-близката преспа или се мятат отстрани в канавката.

Прибираме се благополучно в хижата, всички са налице. Чай, скара, торта – компанията е стоплена и нахранена. Някой споменава: „Още малко да се попързаляме?“ Само с татковци, моля – аз багаж трябва да събирам. Естествено, най-доволни са децата – майка им едва ли щеше да им разреши да се пускат с шейните по голямата писта за скиори.

Прибираме вкъщи сак, 6 торби с мокри дрехи и две заспали по пътя деца. Уморени, доволни и щастливи.

Всъщност да отскочиш до Витоша никак не е лошо. Дано само аспиринът, дето глътнах, свърши работа, че не искам да ходя като робокоп заради мускулна треска. Сега ме чакат поне три дни пране, сушене и прибиране на дрехи. И нямам нищо против веднага след това да започна отново да приготвям багаж, ей така, за едно отскачане до Витоша. Само да са здрави децата.

Препоръчваме ви още:

Коледно желание

Как ме обявиха за почетен скиор, без да карам ски

И мама стана скиор

Автор: Траяна Кайракова

18:30

- Мамооооо, върнах се! Къде си? Направих класната, май имам само три грешки, ама карай. Ти какво правиш?

- Нищо, маме, в спалнята съм.

- Знаеш ли днеска какъв час имахме?

- Какъв?

- Рисуване. И госпожата каза, че ако не нарисувам нещо, ще ми пише двойка.

- Е, как може по рисуване нищо да не правиш?

- Ами нали знаеш, че не мога да рисувам! Ама чакай да видиш какво нарисувах.

Връща се и крие лист зад гърба си. Обръща го и очаквателно пита:

- Знаеш ли кой е това?

- Амиииии….

- Позна! Ти си!

- Знам аз, направо съм същата! Ама защо си ме нарисувал?

- Темата беше „Супергерои“.

- Ами защо не е Батман или Супермен?

- Е, нали все казваш да съм оригинален и да не копирам другите.

- Така е, ама пак не разбирам.

Тук ровичкам, за да си погъделичкам егото.

- Ми ти се грижиш за мен.

- И?

- Ми готвиш ми.

- И?

- Ами, като се разкрещиш и ме гониш да си пиша домашните, развиваш по-голяма скорост от Батман и Робин, взети заедно!

Тук рязко се приземявам и се мъча да не се смея с глас.

- Другите какво нарисуваха?

- Един нарисува мусака.

- Ъ?!

- Ми тя много го наяждала и затова му е супер герой в живота.

- Дай да видим сега.

Вглеждам се задълбочено в рисунката.

- На мен такава ли ми е косата?

- Да, права е и стърчи.

- Сериозно?

- Да, аз така те виждам, виж се и ти в огледалото.

- Ами миглите?

- Като се гримираш, стават големи. Вежди съм забравил, ама си усмихната. Като не крещиш, си щастлива и всички сме щастливи.

Ужас. Толкова ли съм зле?!

- Много слаба си ме направил.

- Знаех, че ще се сърдиш, ако те нарисувам дебела.

Заглеждам се по-задълбочено и  виждам как ясно се открояват двете ми ръце.

- Защо ръцете ми са на „Ф“?

- Това какво е?

- Ами, както си ги направил, приличат на буква „Ф“.

- Ти така стоиш вкъщи, като ни видиш с кака.

- Леле, аз съм живо чудовище. Дано е вярна онази фраза, че който има лоша майка, става човек.

- Цветята и облаците защо са?

- За фон, няма да те пльосна на празен лист, пък и имаше много време до края на часа. Харесва ли ти?

- Много, майче, благодаря ти.

- Татееееееееееее, почват Барса и Селта!

23:30

Полузаспала съм. Вратата изскърцва и едно малко телце се сгушва в мен. Топъл дъх в ухото ми.

- Мамо, спиш ли?

- Да.

- Наистина ли ти хареса рисунката?

- Много ми хареса!

- Къде каза, че ще я сложиш?

- На хладилника.

- Заклеваш ли се?

- Да.

- Разпери си пръстите на ръцете, да видя дали не си ги заключила. Добре. А сега къде е?

- Прибрах я, за да я снимам.

- Обичам те, мамо!

- И аз те обичам.

Топуркането на детски крачета заглъхва към детската стая. След малко ставам и открехвам вратата. Спи, свит на кълбенце, и се усмихва. Нещо стяга гърлото ми и усещам напиращите сълзи. Стисвам клепачи и преглъщам, защото супермайките не плачат.

Препоръчваме ви още: 

Супермамите не плачат

До сина ми

Младите лъвове

8 истини, които майките на синове рано или късно ще разберат

Автор: Мая Цанева/ Жената днес

- Тате, какво е мъж?

– Това е силен човек, който обича, пази семейството си и се грижи за него.

– Добре, тогава искам да стана мъж като мама.

Мило мое момче, искаш ли да ти разкажа приказка… Тя е за нашето царство. Ние с баща ти сме крал и кралица, а ти си нашият принц. Носиш силно име на герой, който може да победи змей, но ще станеш крал, щом положиш корона от любов на главата на своята любима и споделиш отговорността за общото ви бъдеще. Ще се справиш ли? Всъщност ти възлагам тази мисия заради себе си – не искам един ден перлите ми да наследи жена, която не знае колко много значат те за мен. Те са символ на моята корона от любов на кралица, която намери крал, който да я направи такава.

Мило мое момче,

аз имам голям късмет с баща ти

Той е особняк, но има едно много важно качество – цени баба ти и мен като кралици. Кралете управляват понякога с разум, понякога с огън в семейните дела. Те имат много важна мисия –да превръщат принцесите в кралици и да учат принцовете да водят битки и печелят войните за своите кралство и семейство.

Животът на кралиците също е интересен. Те носят корона, красиви рокли, грижат се за малките принцове и принцеси. Но също така обличат и брони, когато взимат трудни решения, поддържат мира, планират войната или самите те я водят. Плачат, смеят се, припадат драматично, губят и печелят. Те са кралици, когато имат крал и кралство, които да ги вдъхновяват.

Имаш ли принцеса? Да намериш подходящата не е лесно. Има една приказка, в която се разказва, че принцесата се познава, ако усети граховото зърно изпод десет дюшеци и възглавници. Ние нямаме толкова много завивки, че да проверим всички момичета, затова ти предлагам друго. Нека се огледаме…  Онова момиченце с розовото пони… Хлапачката с одраните колене, която те наби вчера… Момичето с книгата… Всъщност не знам коя е твоята принцеса.

Ще целунеш много жаби, докато я познаеш.

Има много принцеси, някои са воини, други – мечтателки, трети – студени красавици, влюбени в своето отражение, а четвърти дори не са благороднички, а обикновени момичета, които искат по-добър живот. За да намериш своята половинка, помисли какво искаш. Искаш ли кралицата ти да препуска с теб в битките? Или предпочиташ тя да те чака вкъщи, да чете приказки на децата ви и заедно да царувате в мир? Може би мечтаеш за чуждоземна красавица, с която да обиколите света? Каквото и да пожелаеш,

приготви се твоята принцеса да е нещо повече от това

Жените винаги изненадват.

За да познаеш своята принцеса, научи се да я чуваш и слушаш. Затова щом намериш момиче, което чуваш и слушаш, спри се. Говори с нея. Може би тя е твоята принцеса. Да, мило момче, жените обичат да ги чуват и да ги слушат, поне за важните неща и за подаръците. Слушай я още по-внимателно, когато стане твоя кралица, защото тя ще е твоите очи и уши през девет царства в десето.

Накарай я да се почувства красива, независимо дали препуска с колелото си, облечена с избеляла тениска с Мини Маус, или носи сладка розова рокля. Портретите на хубави принцеси често лъжат. Тях ги рисуват художници, които добавят малко червено на устните, жълто в косите… Истинските красавици си проличават сутрин, когато изглеждат най-прекрасните в очите на любимите си.

Следва още по-трудното – да сбъднеш желанията на твоята принцеса. Един от най-трудните въпроси е: „Какво искат жените?“. Момичетата не искат да са равни с момчетата. Те искат корона от любов – сияйна и здрава. Тя прави жените силни като великани, а те от своя страна могат да издигнат своя принц до крал или да го направят просяк, ако той не ги зачита. Не подценявай тази сила. Жените издържат на силна болка и могат да стиснат зъби или задържат дъх под водата повече от 10 секунди, ако се налага. Но не е нужно да го правят.

Ако има едно нещо, за което те моля, това е да не стоварваш на крехките рамене на кралицата си товара на всички грижи. Тя ще го понесе, но короната й ще помръкне. Затова не бъди „мъж“, а крал за своята любима. Подари й споделена любов. Това е най-здравата нишка, която ще ви свърже и заедно ще победите и най-злия змей. Само така приказката ви ще завърши с „ заживели щастливо“.

Прочетохте ли Първа среща?

Пепоръчваме ви още: 

Митко и братовчедките

Специален подарък

Истински мъж

Автор: Ина Зарева

15-годишно момче е брутално убито посред бял ден.  Съучениците разпознават убиеца от разпространените снимки и мълчат цели 20 месеца. Никой не посмява да свидетелства през цялото това време, докато родители, следователи и общество отчаяно се опитват да открият истината за жестокия инцидент.

16-годишно момче е намерено мъртво. „Свръхдоза“; „Всички знаехме, че взима“; „Той непрекъснато качваше снимки във Фейсбук“; „Да им е за урок на хората в компанията му – те прекалиха“. Съучениците му се надпреварват да кажат, каквото знаят. Сега. Сега, когато всичко е безвъзвратно късно.

Шестокласнички се предизвикват в жестока саморазправа. Внушителна публика наблюдава зрелището, а след това бързо се включва в масовия бой. Отново всички знаят, защото са проследили нарастващата вражда и предизвикването на инцидента в  социалните мрежи.

Всички знаят. И всички мълчат.

Страх? Типичното за възрастта им: „Дреме ми“? Лоялност към силните на деня? Цената да си феймъс? Или никой? На кого да могат да се доверят?

Колкото и многобройни да са причините, последиците са едни - ужасяващи, жестоки и непоправими.

А още по-страшното е, че децата са такива, каквито сме ние. Те ни имитират, подражават и повтарят в своя не по-малко напрегнат и стресов живот. На моменти дори много по-тежък от този на възрастните.

Според едно проучване тийнейджърите се чувстват три пъти по-самотни от пенсионерите. А всеки 20-и млад човек казва, че никога не е бил обичан. Ужасяващо е, нали?

„Не казвай на майка ти/на баща ти!“; „Ако ме търсят – няма ме!“; „Никой няма да ме види, че съм го направил“; „От едно малко нищо няма да ми стане, ако шофирам“; „Трябва да си и малко нагъл в този живот!“; „Това ще е нашата тайна!“; „Не се доверявай на никого“

Поне веднъж сме казвали нещо подобно. Поне веднъж сме постъпили не както трябва и сме дали зелена светлина в някой привидно забранен участък за децата си. Едно едничко неправилно действие може да неутрализира милиони правилни думи.

Когато реших да ставам родител, се сблъсках с всички страхове относно здравето, изборите, начина на живот, взаимоотношенията и възпитанието, но едно нещо истински ме ужаси. Това, че независимо как ще живея, възпитавам, какво ще говоря и правя, едно-единствено неправилно действие, една-единствена грешна дума може да остави отпечатък у детето ми за цял живот, да бележи характера, мирогледа и ценностната му система завинаги. И аз съм сигурна, че вече съм го направила. Независимо от цялата ми съсредоточеност.

Светът на възрастните е точно толкова недостъпен, колкото и светът на тийнейджърите. Как тогава да се надяваме на допускане и доверие?

Светът на възрастните е много по-защитен от света на тийнейджърите. Как тогава да знаем как да ги предпазим?

Светът на възрастните е част от проблемите в света на тийнейджърите. Как да ги спасим от себе си?

Типичното правене „на въпреки“ започва заради нас – родителите. И най-добрите, кротки и послушни деца на света един ден тръшват вратата на стаята и тропват с крак. И това е само началото на края на забраните ни. Регистрират се тайно в социална мрежа или ползват профил на приятел. Изхвърлят здравословния обяд и се тъпчат с джънк, взимайки пари назаем. Общуват с непознати в интернет и дори си уговарят срещи. Напиват се. Пропушват. Опитват дрога. Водят полов живот.

А ние не знаем нищичко. Или знаем и мълчим. Точно като тях се чувстваме безпомощни, сами, виновни, уплашени.

И не казваме нищо на съседа, който малтретира жена си.

И не правим нищо, когато майка бие детето си на улицата.

И не споделяме на друг родител, че сме видели детето му в лоша ситуация.

И не помагаме на някого, когото са нападнали.

И не спираме на закъсал автомобил.

И не можем да си спестим обидите към противников отбор, дразнещ колега или неприятен роднина.

И не можем да излезем от себе си.

Да се огледаме и да се срещнем в детето си.

И не защото сме безотговорни, както експертите обичат да повтарят често.

А точно обратното – защото вече не можем да дишаме от толкова непосилно много отговорности. Защото работим до изнемога, за да осигурим храната, дрехите, ученето, спорта, хобитата, забавленията на тези наши деца. Защото не всички от нас работят от лаптопите си и могат с едно движение да видят оценките и приятелите на децата си и дори да ги проследят онлайн. Защото някои работят така, че грубите им, обезформени от труд ръце, не могат да докоснат компютър, не могат да овладеят всички съвременни технологии или да се откажат от допълнителните смени, за да бъдат всяка вечер до децата си. Защото родителите също имат нужда от някой, който да ги подкрепи, помогне, овласти и увери в родителските им способности. 

Не познавам български родител, който да е безотговорен към децата си. Може отговорността му да е изкривена, разболяна или недостатъчна, но нали затова сме останалите – да му кажем, каквото виждаме и знаем. Да не мълчим.

Уважаеми учители на децата ни, огромни са трудът и отговорността ви. Но моля ви, не мълчете! Не ни спестявайте нищо от ежедневието на децата ни, защото всеки детайл от него е много по-важен от която и да било оценка.

Мълчанието е златото, което се трупа в активите на злото.

Моля ви никога повече да не мълчим.

За да ги има децата ни.

И те да ни говорят.

Препоръчваме ви още:

Палачите, в които превръщаме децата си

Писмо до тийнейджъра

За Истината и дрехите, в които я обличаме

Автор: Десислава Вълкова

Появи се в един февруарски ден, от тези зимни дни, в които няма сняг и слънцето се опитва да пробие. 02.02.2017 г., 2:20 ч. Докторката ми каза, че ако успея да го докарам до 2 часа и 22 минути, ме признава. Е, не успях, но все пак двойките преобладават, защото на баща ти му върви все от втория път. Какъв подарък само, и жест от наша страна към него!

Вече сме на прага на втората година на дъщеря ни, а на мен все ми се плаче от умиление и носталгия. Излизаме от бебешкия период, вървим плавно към финала и на кърмаческия, и аз съм със смесени чувства. Хем се радвам, че си възвръщам по малко свободата, хем пък моето бебе вече става момиченце. В един такъв емоционален пристъп на умиление ми нахлува в главата идеята за още едно бебе, но за радост бързо се освестявам. Нали уж ми предстои да дишам по-леко, а и няма да си броя вече глътките вино и да засичам по таблици след колко време ще се разградят всичките изпити 20 ml.

Преди да я родя, все си казвах, че тя сама ще ме научи как да бъда най-добрата майка за нея, но не осъзнавах как това русо и синеоко човече ще се настани в живота ми по най-естествения начин, а аз ще я кърмя, къпя, преобличам и гушкам, сякаш ми е тринадесетото подред. Родих си най-съобразителното бебе на света. Позволи ми да спя спокойно и непробудно (е, поне до шестия месец), не вдигна температура нито веднъж, а вадеше зъби един след друг. Спести ни и страшният момент с коликите и сякаш се опитваше да преодолява неразположенията си по мъжки - без излишни драми и ревове. Така беше и с раждането - най-еуфоричното преживяване. Кеф голям! Още тогава си помислих, че мога да родя още пет поне!

И сега, покрай вълненията за предстоящия празник, се връщам назад с ясната равносметка, че не би могло да бъде по-съвършено - съвършеният ден, съвършеното раждане, съвършеното бебе и един съвършено спокоен и любящ татко. В деня на изписването, в един кратък миг, в който бяхме останали сами, встрани от радостта и суетата на баби и дядовци, мъжът ми се обърна към мен, държейки купчина от одеяла и космонавти, някъде измежду които спеше спокойно нашата 2.800 кг дъщеря, и ми каза за пореден път:

- Благодаря ти!

- Пак заповядай - отговорих.

- С най-голямо удоволствие - отвърна той. 

Препоръчваме ви още: 

Не било чак толкова страшно

Отговорът на вселената

Помощ, ще раждам!

Женските тайни, които обикновено научаваме твърде късно

Автор: Милена Макавеева, логопед          

Закъсняващото проговаряне при малките е все по-често срещан феномен в днешно време. Наблюденията ми са, че във възрастта две години и половина има много широк диапазон на възможности за изразяване – от изцяло невербални деца (които не говорят) до такива, които използват дълги фрази и говорят като малки възрастни. Когато семейство дойде при мен за консултация с притеснения за говора на детето, един от задължителните ми въпроси към тях е: „Разбира ли езика?“. В 90% от случаите отговорът е положителен. Когато започнем детайлно да разглеждаме уменията за декодиране на езика обаче, става ясно, че това не е точно така. Има случаи, в които родителите не са се замисляли какво биха могли да правят, за да стимулират разбирането на думите и езика. При някои деца обаче, се наблюдава категорична тенденция за затруднена слухова преработка. Какво се крие зад това и какво да предприемем, ако имаме подобни съмнения ще опиша накратко в следващите редове.

Овладяването на езика като знание се случва естествено и постепенно в развитието на детето. Какво обаче да предприемем, когато това не се случва? Първото, което е хубаво да направим, е да обсъдим притесненията си. Добре е всички възрастни, които са обвързани с обгрижването на детето, да наблюдават поведението му в различни комуникативни и социални ситуации. Ето на кое да обърнете внимание:

1. Знае ли детето името си; обръща ли се стабилно, когато го повикате; нуждае ли се от неколкократни повторения, за да реагира; различно ли реагира, когато е у дома и навън? Реакциите му влияят ли се от външни стимули като шум и разсейващи елементи?

2. Запушва ли си ушите при силен необичаен звук, ако е така, при какъв?

3. Познава ли близките си хора, може ли да се обърне към тях, да ги посочи или погледне, когато бъде попитано?

4. Разпознава ли реални предмети и обекти от обкръжаващата го среда, може ли да ги намери, посочи или погледне, например: „Покажи къде е чашата ти!“ или „Намери къде е топката!“?

5. Детето разпознава ли части на тялото си, може ли да покаже при запитване очите, носа, ушите си и т.н.? Може ли да прехвърли опита на друг човек или кукла и да посочи неговите части?

6. Способно ли е детето да изпълнява команди и ако да – какви са те? Дали касаят обекти в непосредственото му обкръжение например: „Дай ми обувките си!“, които са до него; възможно ли е да изпълни по-сложни команди от типа: „Отиди до масата и ми донеси лъжицата!“? Можете ли да го пратите в друга стая и да ви донесе оттам например чифт чорапи? Често за тези въпроси родителите споделят, че детето според тях разбира инструкцията, но не желае да я изпълни. Хубаво е да знаем, че всичко, което малките могат с лекота, демонстрират с удоволствие. Възможно е да се разсейват много от стимулите край себе си. Може да чуват и разбират информацията, но да не съумяват да приоритизират стъпките по изпълнението й.

7. Може ли детето да посочва популярни изображения в книжка при запитване или по-скоро харесва да я разлиства?

Наблюдавайте поведението му, докато извършва тези дейности: разсейва ли се, отклонява ли си вниманието, нуждае ли се от повече повторения, подобрява ли се реализацията му при визуална подкрепа с насочващи жестове. Важно е да знаете, че гореизброените умения са възможни за едно дете с типично развитие в позната среда след 18-месечна възраст. Ако на 2 години все още не може да изпълнява тези задачи и речта закъснява, не се колебайте да потърсите консултация със специалист. Възможно е да се касае за затруднена слухова преработка. Резонно е да бъде извършена проверка на слуха, като първа стъпка по установяването на проблема. Да не забравяме, че първо чуваме, а след това слушаме и разбираме. Децата, които демонстрират маркери и симптоми за затруднена слухова преработка, имат нормални резултати на изследванията на слуха, или заключението „социално адекватен слух“.  При тях обаче проблем се явява не чуването, а това, което мозъкът обработва от чутото. Тази затруднена обработка на слухово постъпилата информация не се визуализира на образна диагностика. В малката възраст се прави качествена оценка, в чужбина прилагат прецизни изследвания, които биха могли да потвърдят или отхвърлят този тип нарушение. Най-общо можете да си го обясните така: детето чува, но вероятно скоростта, с която информацията постъпва, за да бъде обработена в кората на мозъка, е по-бавна. Така, докато бъде съотнесена към някакъв смисъл и да бъде създаден адаптивен отговор на дадения стимул, минава време, в което следват нови и нови вербални послания, на които детето не е в състояние да отговори навреме и с подходяща реакция. В България вече има обучени специалисти, които могат да обследват състоянието на слуховата преработка. Тестът обаче е приложим за деца над 6-годишна възраст със съхранен интелект. За възрастта под 6 години се извършва качествена оценка на сензорните канали, обследват се детайлно рецептивните и експресивни езикови умения, след 4-годишна възраст се провежда и фонологично обследване. Ако логопедът прецени, че има маркери за затруднена слухова преработка, е добре да започне терапевтична намеса, в малката възраст, изцяло през играта.

Когато детето със затруднена слухова преработка порасне и вече говори, можете да забележите, че задава уточняващи въпроси, за да го насочите. Често такива деца питат: „Какво?“, „Извинявай, не разбрах?“ и т.н. Справят се по-добре с поставените задачи, ако има зрителна подкрепа - с жест, картинка или демонстрация. Продължават трудностите по следване на вербални инструкции и дълги въпроси. Трудно запомнят имена. Случва се да се включват с коментари не по темата, която се обсъжда, защото трудно проследяват динамиката в разговора. Разсейват се от шума на средата и това ги затруднява да останат фокусирани върху темата на разговора. Бъркат близки по звучене фонеми и това компрометира смисъла на информацията. Изпитват затруднения да запомнят чута информация, за сметка на много добра визуална памет. Могат да демонстрират езикови дефицити. Затрудняват се при работа с текст, не съумяват да отговорят на въпроси по сюжета на прочетена приказка. Не могат да следват зададен ритъм. До късна възраст се затрудняват при разбиране на скрит, преносен смисъл, метафори, шеги.

Ако не се работи по посока подобряване на слуховата преработка, е възможно да се наблюдават затруднения в процесите на овладяване на четенето, четенето с разбиране, решаването на текстови задачи в училище. Погрешно е да се смята, че децата с нарушена слухова преработка не чуват добре, че са с по-ниска интелигентност или са хиперактивни, мързеливи или нежелаещи да учат. Факт е, че това състояние може да бъде част от клиничната картина на други нарушения като: обучителни трудности или дислексия, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутистичен спектър.  

Ето някои насоки за общуването и стимулирането вкъщи в такива случаи:

Опростете максимално посланията, които отправяте към детето.

Използвайте жестове в комуникацията си с малчугана, това подпомага разбирането и съотнасянето към смисъл.

Давайте време за реакция.

Подпомагайте новата информация със сетивен опит, когато е възможно, например, ако учите детето на противоположностите "голямо и малко", нека това бъде онагледено с предмети, различаващи се само по този признак.

Използвайте музикални инструменти, с които да създавате елементарен ритъм. Хубаво е да учите малчугана да го пресъздава и следва.

Съчетавайте ритъма с движенията на тялото. 

Играйте игри от типа на звуковото лото, при които детето трябва да асоциира шума, който чува с обекта, който го излъчва, като го намери на изображение. Включвайте игри с рими, четете кратки текстчета в мерена реч.

Маркери за затруднена слухова преработка биха могли да се наблюдават още преди втората година на детето. Ранната интервенция би могла да предотврати появата на сериозни езикови и обучителни трудности. Ако се притеснявате, че детето ви чува, но не реагира системно бързо и адекватно на подадените слухови команди, не се колебайте да потърсите консултация със специалист.

За автора:

Милена Макавеева е завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“. Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Препоръчваме ви още:

Късно проговаряне

Трудни деца или трудни диагнози

Аутизмът не е присъда