В сезона на вирусните инфекции малките деца са най-податливи на заразяване и боледуването им може да се превърне в безкрайно ходене по мъките, докато отшуми и последният симптом. Но има хлапета, за които сезонът не е от значение, родителите им се тревожат, че боледуват твърде често и пият постоянно лекарства и добавки. Ето съветите на педиатъра за "болнавите деца".


Кое дете е "често боледуващо"?

Смята се за нормално малките деца да боледуват до 5-6 пъти годишно. Като често боледуващи се определят деца в ранна възраст, които боледуват повече от 5-6 пъти в годината. При това не само в сезона на грипа и вирусните инфекции, макар в есенно-зимния период да имат по-висока честота на заболяванията.

Защо някои деца са поначало със слаб имунитет

Причините могат да бъдат много. На първо място състоянието на детето зависи от начина, по който е хранено. Ако е било кърмено продължително, вероятността от чести респираторни инфекции значително намалява. От голямо значение е и средата, в която живее детето. Ако семейството е многолюдно се увеличава и вероятността от заразяване с вирусна инфекция. Същия ефект има и активният социален живот на родителите и детето. Колкото по-чести са контактите с други хора, толкова по-голяма е вероятността от заразяване – това е общоизвестен факт. Влияят разбира се и генетичните особености, региона, в който живее семейството и замърсеността на околната среда. Но най-важното е как бива отглеждано детето. Ако расте изнежено, в прекалено топли помещения, ако се навлича и разходките навън в студени дни са рядкост, ще бъде много по-често жертва на грипни и вирусни инфекции.

Вижте

 Закаляването през първата година

Виновни ли са родителите

Родителите не бива да изнежват детето и да компенсират с добавки без нужда. В последните години има и сериозно увлечение към имуномодулаторите. Всички говорят за имунитета и всички го стимулират. А имунитетът е сложна система, която при малките деца е в процес на формиране. Когато детето боледува (без усложнения) 5-6 пъти годишно, това е добра тренировка за защитните сили на организма му. Затова грубото вмешателство в работата на имунната система е неприемливо. Няма по-добър естествен стимулатор от храната и зареждането на организма с белтъчини, витамини и микроелементи. Важни за имунната система са желязото, цинкът, селенът, йодът - четирите основни микроелемента и четирите витамина - витамин А (бета каротинът), витамин Е, РР, и витамин С. Понякога, когато специалистите анализират историята на болестта установяват, че в рамките на една година детето е приемало 5-6 имуномодулатора, а родителите му се учудват, че продължава да боледува. Това се случва, когато храненето не е балансирано. Най-вредно е еднообразието.

Прочетете още 

Имуностимулатори - да или не?

В последните години се забелязва тенденция към дефицит на витамин А (бета-каротин) при малките деца. А за да се запълни този дефицит не са нужни особени усилия. Два много популярни в ранна възраст продукта съдържат бета-каротин в изобилие - морковът и тиквата. Но за да се усвоява пълноценно, не бива да се изключват мазнините от диетата на детето.

Безобидни ли са билковите препарати?

Много родители, в този сезон, използват фитопрепарати, като изготвените на основата на ехинация например. Но често забравят, че дори "безвредните" билкови чайове и фитопрепарати могат да имат мощно въздействие върху организма на детето. Ехинацеята например, е разрешена за прием в ЕС след 10-годишна възраст, защото е много силен имуностимулатор. Всеки препарат има показания за приемане, срокове, в които може да се взема, и др. особености, които не бива да се пренебрегват. Затова консултирането с педиатъра трябва да става дори в тези случаи.

Какво не бива да забравяме?

На първо място това, което всички специалисти непрекъснато повтарят – острите респираторни заболявания, с вирусен произход, не се лекуват с антибиотици. Да, преди 30 години те се използваха активно при лечението на вирусни инфекции, но сега търпеливо се опитваме да убедим родителите, че честото използване на антибиотици създава резистентност, която може да изиграе лоша шега при едно заболяване с бактериален произход след време.

Условно родителите се делят на две групи. В първата са тези, които се страхуват от високата температура и понякога купуват антибактериални препарати, без да се консултират със специалисти. Втората група са тези, които категорично отричат антибиотичното лечение, независимо от вида на заболяването. Това също може да доведе до усложнения.

Напоследък станаха много популярни бързите тестове за диагностика на бактериални инфекции. Един такъв тест се използва при ангина или скарлатина например. У нас такъв тест се прилага вече в някои лаборатории. Наличието на стрептококи например се установява чрез лентичка, с която по имунохроматографски метод се доказва наличието на специфични антигени. Изследването продължава не повече от 10-15 минути, в някои случаи до половин час. Анализира се гърленият секрет, взет от детето. Възможността бързо да бъде установено наличието на бактерии, отменя необходимостта от лечение с широкоспектърен антибиотик и значително скъсява периода на лечение, ако се налага смяна на препарата, заради неефективност.

Педиатричните съвети са от интервюто с д-р Ирина Захарова, специалист по Детски болести, завежда катедрата по педиатрия на Руската медицинска академия, национален консултант по педиатрия. В България също някои лекари предписват антибиотици без нужда и не правят антибиограма, нито СРП изследване. Това не е добра медицинска практика и е също толкова опасно, колкото да не се вземе антибиотик, когато действително се налага. Ако трябва да обобщя съветите на тази педиатърка в едно изречение, то ще е - каляване, балансирано хранене и добър педиатър. Мисля, че това е рецептата да не боледуват често децата ни.

Препоръчваме ви още: 

Истинските лекари на децата са родителите

Моят приятел сополът 

Бацили, безотговорност, болести