„Не виждаш ли, че той изобщо не ти подхожда? Ще ти съсипе живота? Достатъчно е да го погледне човек. Не знам с как е успял да те заблуди до такава степен. Бягай, докато не е станало късно!“

Вероятно на много от нас се е случвало, ако не да бъдат обект на подобни думи, поне да са свидетели на нечия манипулация. В повечето случаи успехът й е разрушителен – разделя хора, предизвиква омраза или отчаяние. И всичко това в резултат на „добрите“ намерения на емоционалния изнудвач. За тези хора има и друго определение – емоционални тролове. Лошото е, че обикновено са сред най-близкото ни обкръжение, а това ги прави още по-опасни, защото им вярваме и им се доверяваме.
На какво се крепи силата на емоционалните рекетьори – на страха, чувството ни за дълг и вина. Всеки човек има някаква уязвимост. И троловете я използват за целите си. Интелектът няма нищо общо и не може да ни защити. Особено ако сме доверчиви и неособено уверени в себе си.

Тук можете да прочетете за родителите нарциси 

И не става дума за непознати, които лесно можем да игнорираме. Емоционалният рекет от най-близките ни приятели или роднини буквално ни парализира и ни заставя да се съмняваме в себе си. Защото най-малко очакваме точно тези хора да ни манипулират. А това много често е прикрито с фрази на загриженост: „Ние ти мислим доброто.“ Ние сме социални същества и когато личното е в конфликт със семейното трудно можем да се съпротивляваме и да не поддадем.
Преди няколко години Фейсбук и Калифорнийският университет проведоха съвместен експеримент. Учените коригираха потока информация в социалната мрежа така, че една част от потребителите виждаха само негативни новини, а друга само позитивни. Резултатът беше, че първите постваха и споделяха само „тъжна“ информация, а другите само „весела“. Фейсбук беше остро разкритикуван, че използва хората като опитни мишки, но експериментът доказа колко лесно е да се манипулират емоции. Щом с това може да се справи една бездушна машина, какво да кажем за близките, които познават всичките ни слабости.

Чувството за вина е най-яркият сигнал, който издава емоционалния трол. Ако думите на наш близък или приятел ни предизвикват да се самобичуваме, това е ясен сигнал, че имаме пред себе си манипулатор. Това много често се случва в отношенията на двойките – „Ти ме лъжеш. Ти ще ме напуснеш. Заради теб изоставих всичко. Без тебе няма живот за мен. И децата ни ще направиш нещастни.“, чували сме го не само по филмите. И изходът е само един – да бягаме бързо и далеч от подобни хора.

Вижте тази статия за патологичните лъжци 

Емоционалният трол е винаги „в бяло“. Никога не признава вината си, винаги я прехвърля на тези, които са около него. Ако сме разстроени – ние сме си виновни, твърде сме чувствителни. Ако сме бесни и правим скандал, пак ние сме си виновни, защото сме избухливи и неуравновесени. И дори помрачаваме неговото настроение и го „измъчваме“. Мнението на околните в голяма степен е ориентир за нас. И когато близкият ни човек ни кара да се съмняваме в собствените си чувства, нещо се бъгва в „програмата“ ни. Страдаме, боледуваме, губим се, някои напълно се подчиняват на емоционалния си рекетьор, други намират сили да се противопоставят. 

Как да го разпознаем? Той има определена лексика:

Ако ме напуснеш – ще посегна на живота си.
Аз обсъдих проблема с родителите (приятелите ти) и решихме, че постъпваш неразумно.
Твоето семейство ме мрази. Как можеш да продължаващ да общуваш с тях?
Ти разруши живота ми, а сега искаш помощ?
Посветих ти най-добрите си години, а ти…
Ти наред ли си?
Отивам на купона със или без теб!
Ако не направиш това, ще загубя работата си.
Ако ме обичаш, ще направиш това…

Какво не бива да забравяме, когато в обкръжението ни има такъв манипулатор? Ние имаме права, които не бива да подценяваме:

- да разчитаме на уважение от събеседника;
- да изразяваме собствените си чувства и желания;
- да кажем „не“, без да изпитваме чувство за вина;
- да имаме мнение, различно от това на останалите;
- да живеем така, както смятаме за необходимо.

Източник: elle.ru

Препоръчваме ви още:

Родителите нарциси 
За патологичните лъжци 
Аз, жертвата