Попаднах на историята на тази майка и нейното хлапе, които се оказаха подложени на жесток хейт в интернет заради един доста безобиден пост. Искам да го споделя с вас и да чуя мнението ви. Кристъл Лоуъри е майка на две деца, която изглежда е убедена, че не трябва да се бърза с обучението в самостоятелно четене. Познайте какво се случи, когато публикува своя снимка със сина си във фейсбук и написа:

Аз не уча петгодишния си син да чете. Той е твърде зает с други неща.?

Не само я обстреляха с негативни коментари, но и жълтите медии взеха умело подбрани части от текстовете й, за да я представят като лоша майка, която е занемарила образованието на детето си. А всъщност Кристъл изобщо не е от майките, на които не им дреме какво се случва с детето им. Ето какво отговори на хейтърите.

Не ме разбирайте погрешно, ние много често четем заедно. Представяме си, че сме в Шоколадовата фабрика на Уили Уонка, прочетохме 170 страници от „Хари Потър и Стаята на тайните“. Учим детето си да обича историите и да разсъждава върху героите. Но не го учим да чете. Той е твърде зает с други неща.

Учи се на здравословна конкуренция – да чака реда си на въртележките и да не злорадства, ако се добере до тях преди сестра си.

Учи се да строи – да преценява теглото на различните материали с малките ръце, за изследва физическата цялост на това, което е създал.

Учи се да тренира. Тича с кучето, катери се по хълмовете и стълбите, танцува (добре) и тренира карате (не толкова добре). Трябва да е силен, затова тренира мускулите си, това не може да се случи, ако по цял ден е на стола.

Учи се да пази вещите си. С проби и грешки разбра какво ще се случи, ако остави книжката си на дъжда или ако не затвори кутията с пластилин Play Doh.

Учи се да твори. Да нарисува себе си и да оцвети рисунката си или да построи космически кораб от кутии.

Изучава екосистемата. Изследва бръмбарите, цветята и локвите. Вижда как растенията и животните съществуват заедно.

Учи се да се извинява, за да преодолява обидите и да съпреживява емоциите на другите.

Учи се да прощава, да разбира, че всички правят грешки и че можеш да обичаш някого, въпреки недостатъците му.

Всеки ден научава много важни уроци. Но не се учи да чете.

И макар че няма тръгне на училище с добри навици за четене, той ще има много по-важен багаж от знания:

- умението да опитва нови неща и да не се разочарова;

- способността да се сприятелява, да слуша другите, да спазва правила;

- умението да решава проблеми и да се съсредоточава върху задачите си.

Има деца, които не трябва да бъдат оценявани със стандартни тестове.

Моят син сега има много по-важни занимания от четенето.

Написах това, след разговорите си с други майки, усетили натиска на обществото, което превърна родителството в състезание. За съжаление не бях разбрана правилно. Дори излезе статия със заглавие: „Кристъл Лоуъри: Аз не уча петгодишния си син да чете.“ Продължението го бяха пропуснали. Хиляди тролове се нахвърлиха върху мен, наричайки ме „безотговорна“ майка, а на сина ми беше лепнато определението „глупав“.

Тези хора не знаят, че ние с мъжа ми започнахме да се занимаваме със сина си, когато беше на 18 месеца. Имам дори видеозаписи. След време трябваше да призная пред себе си, че правя това, за да има с какво да се похваля. Тогава промених подхода си.

Знам, че синът ми след време ще стане запален читател, но е важно първо да го науча уча да бъде добър, внимателен и отзивчив – всичко, което троловете не са.

Това написа Кристъл. Исках да го споделя с вас, не само защото се впечатлих как една зряла независима жена и майка се чувства принудена да дава обяснения на напълно непознати хора. А най-вече защото ми е интересно да чуя и вашето мнение за ранните занимания с децата. Нужни ли са, помагат ли, или вредят. И най-вече защо го правим всъщност? Защото детето го иска, или защото ние се притесняваме да не изостане от връстниците си.

Може би това е най-важният въпрос.

Препоръчваме ви още:

Кога ранното развитие забавя развитието 

Родителите, които ни вбесяват

10-те права на малкия читател

Децата са изобретателни и прекрасни в своята способност да се адаптират и да търсят лек за състоянията си, а възрастните са много изобретателни в своите реакции и опити да я „изкоренят“. Това прави преодоляването на вредните навици много трудно. За съжаление, няма универсална рецепта, която би ни помогнала да го направим безболезнено. Все пак имаме опции, от които можем да се възползваме. 

Смученето на палеца (края на дрехата или одеялото), гризането и беленето (чупенето) на ноктите или кожичките, на пръв поглед са сходни симптоми, но причините за появата им са различни. Това не са просто вредни навици, това е невротично действие, често несъзнателно, неконтролирано (особено при най-малките деца, при които волевите центрове още не са сформирани).

Детето не прави това с цел да подразни или ядоса родителя си.

За всяко подобно действие има причина. Понякога родителите се тревожат дори не толкова от самото действие, колкото от факта, че се прави неконтролирано, неосъзнато.

Всеки навик е резултат от вече установени механизми – това е навик на нашите невронни връзки. За да се промени, е нужно време. Необходимо е да предложим и изградим алтернативно действие или реакция. Нищо не можем да вземем, без да предоставим друго в замяна. Това е базово правило на възпитанието. Ако трябва да лишим детето от присъствието си – му оставяме баба или бавачка в замяна. Ако го лишим от компютъра му – предлагаме солидна алтернатива – своето емоционално присъствие, съвместни занимания. Ако няма замяна, в образувалата се празнина ще се появи нов, възможно е дори по-сериозен, и вече телесно-соматичен симптом.

Колкото по-голямо е собственото ни напрежение, колкото повече се стремим да изкореним вредния навик и акцентираме върху него, толкова повече детето се чувства "не като другите", потиснато, "повредено". Нараства и вероятността за укрепване на симптома или трансформирането му в нещо друго.

Много показателен е случай, цитиран от психотерапевт. Момче, което мастурбира, е заплашено от родителите си, че ще му „отрежат“ ръката и пениса. След тази заплаха, то започва да смуче палеца си. Последва закана, че ще му „отрежат“ палеца. Вследствие на това то започва да се напикава.

Смученето на палеца

Повечето родители са чували за оралната фаза на развитие на детето. Това е времето, когато новороденото получава удоволствие при сукане и развива сетивата си, получава опит в близостта, формират се усещането му за безопасност и доверието. Всичко това се случва благодарение на кърменето – колкото и когато му е нужно. Всяко дете има индивидуални потребности и възможности. Този орален период е времето, когато у детето се залага усещането „аз съществувам и моите потребности могат да бъдат удовлетворени от света“. Това е време на формиране на привързаността, възможността да бъдеш в близки отношения, да приемаш и откликваш на близостта. Това е периодът на формиране на базово доверие или недоверие към света.

Всеки човек има свои потребности, свои уроци и свой опит. Ако потребностите на детето, по различни причини, не са била удовлетворена, ако в този период се е случило нещо травмиращо, то може да засити своята потребност със заместител – палец, биберон, играчка…

Най-малките

Децата, които са на смесено хранене, при прорязването на зъбите смучат палеца си, за да компенсират това, което не им достига, или за да обезболят процеса. Това е норма, можем нищо да не правим, но трябва да имаме едно наум, че може да прерасне във вреден навик. В тази възраст дефицитът на контакт с майката при кърмене се компенсира с емоционална близост, телесен контакт.

След тригодишна възраст

С този вреден навик по-големите деца си връщат усещането за присъствието на някой значим в живота им човек (той запълва празнината, в която би трябвало да са мама и татко); усещането за безопасност; снижават емоционалното си напрежение. Така те  регресират, връщат се в миналото, когато настоящето е твърде напрегнато. Създават си усещането за безопасни граници. Компенсират недостига на нежност. Успокояват се преди сън. Запълват пространството от скука. За децата, които са единствени в семейството, това може да е начин да си „починат“ от твърде многото контакти (в училище, в градината, вкъщи).

Каква потребност задоволява този вреден навик:

- липсата на усещане за безопасност;

- отсъствието на мама;

- излишното напрежение;

- връщат си близостта и нежността.

- усещането си за значимост, когато в семейството се появи друго дете.

При по-големите това е начин да снижиш собствената си критичност, да установиш контрол, да се измъкнеш от натиска на околните, да реагираш на перфекционизма – своя и на родителите си.

Какво да предприемем

Да открием причината за тази невротична реакция.

Да занижим изискванията и склонността си да даваме оценки на детето.

Да осигурим по-голям телесен контакт – масажи, игри, които изискват такъв контакт, прегръдки и всичко, което напомня за прегръдка.

Да насърчим детето да оцветява мандала, да рисува къщички, да строи – всякакви занимания, които биха му създали усещане за граници.

Да играем на криеница под одеялото.

Да научим детето да пие от сламка.

Да приготвяме заедно храната.

Понякога работи и парадоксалния метод – да направим смукането на палеца задължително. Например в определен ден, час, за определено време, да си смуче палеца „задължително“. При някои деца парадоксалната психотерапия прави чудеса.

Да предложим игри с вода и във вода.

Да рисуваме с пръсти.

Гризането на ноктите

Това е форма на агресия и автоагресия – детето гризе ноктите си, вместо да ухапе някого или да се нарани. Децата с такъв симптом често са хиперотговорни и чувствителни, страхуват се да не наранят околните, да не кажат нещо неправилно, да не обидят, срамежливи са и са твърде самокритични. Често поемат отговорността за чувствата на родителите си. Боят се да не ги разстроят, да не сгрешат, да не оправдаят очакванията. Понякога говорят тихо и неразбираемо. Имат нужда да кажат НЕ. Потискат естествените си агресивни импулси. Често не знаят какво искат или не искат да кажат. Не си позволяват да грешат. Трудно се отпускат. Възможно е дори да ходят прегърбени, като че ли имат някакъв товар на гърба си. Често изпитват страх и чувство за вина. В гризането на ноктите се проявяват потиснатите, неказани думи, нуждата от контрол и склонността към самонараняване.

Какво да предприемем

Да намалим напрежението.

Да свалим от детето отговорността за собствените ни емоции и нереализирани амбиции.

Да го учим и да му позволяваме да казва НЕ.

Да го стимулираме да прави избори и да ги поощряваме.

Да разказваме за своите грешки с усмивка.

Самите ние да се отпускаме по-често, да се веселим и радваме.

Да играем псевдо-агресивни игри (в които има разрушение). Да дърпаме кърпа със зъби (като кученца); да „ръмжим и лаем“ един към друг; да играем на „борене“; да целим мишени с тръбичка.

Да насърчим детето да пее, да се занимава с някакъв вид творчество.

Да моделира с глина, пластилин, с кинетичен пясък, с тесто, да прелива течности.

Да правим масаж на тялото и ръцете.

Да играем ролеви игри, да посещава театрална студия.

Да му позволяваме да казва „това е мое“ и да засищаме нуждата му от емоционална и телесна близост с нас.

Да му даваме по-често храни, които се гризат - сухари, ябълка, морков и др.

Беленето (чупенето) на ноктите

Този навик често е реакция на телесно наказание; вина за причинена физическа болка; усещане за ощетеност; невъзможност да защитиш физически границите си, територията си; страх от телесно наказание; потребност от нежност и физическа близост; самонаказване за извършване на „забранени“ физически действия.

Особености на характера:

- перфекционизъм;

- мания за контрол;

- тревожност;

- напрежение, натиск;

- потребност от емоционална и телесна близост;

- необходимост от приемане.

Какво да предприемем

Да учим детето да казва НЕ.

Да го учим да отстоява границите си на телесно ниво, да защитава територията си.

Да си даде право на думата „мое“.

Да му позволяваме да се хвали.

Да къса хартия, да играе с пясък, да рисува с тебешир, да играе с джаги, да плете шнурчета и др..

Вредните навици са особено постоянни в проявите си и преодоляването им изисква хладнокръвие, упоритост и съпричастност от страна на родителите. Разбира се, по-лесно е да креснем, да ударим през ръцете или да намажем пръстите с люто. Но си струва да опитаме по-другия начин.

Източник: Creu

Предлагаме ви и тази интересна статия за детските страхове.

Препоръчваме ви още: 

12 признака на токсичните родители

Мамо, не прави така

Детето-трофей

Ина Маринова познаваме от протестите на родителите на деца и лица с увреждания. Изключително непримирима жена, майка на специално дете. От известно време, „напук на хард темперамента си", е насочила част от неизтощимата си енергия в изработването на изящни сувенири. В часовете, които посвещава на създаването им, борецът за справедливост отстъпва пред естета.

Казвам се Ина. Обичам да се представям само с краткото си име, някак по-приятелски звучи. От малка проявявам един куп таланти или само аз така си мисля. Всъщност съм противоречива личност, изглежда затова скачах от занимание на занимание и никога нищо не довеждах докрай. Истината е, че харесвам ужасно много неща, затова ми беше трудно да се спра само на едно. Неясно защо обаче, поучих известно време в Технически университет, в абсолютен разрез с творческите ми таланти. Е, не го завърших, отново заради буйния ми нрав. Животът след това се стече не съвсем по план. Не че някой планира бъдещето си, но моето се сгромоляса доста жестоко, без да съм предполагала, че такива беди могат да стигнат нечия „глава“.

Сега описвам себе си само с няколко думи - Майка съм на детенце с множество увреждания. Не искам различното ми дете да е водещ аргумент в представянето ми, където и да е, пък и аз не го смятам за нещастие, напротив, тя е моето огромно щастие, светлина, в същото време и предизвикателство. Вероятно Онзи горе си знае работата. Мисля си - Е, все нещо трябваше да ми се случи, така че да ме озапти и да ме научи да довеждам нещата докрай. Всяко нещо, което съм правила през годините борба за здравето на детето ми, доведох докрай. Отидох къде ли не по света и гордо мога да заявя – опитах всичко! Да, тя, моята Вики, си остана различна, но пък въпроси от типа – Ако?, при мен не съществуват. Тя ме научи и промени. Останах си вкъщи, отдадох живота си на моята прекрасна дъщеря, но буйният ми темперамент си остана все така буен.

Смятам себе си за забавна личност, шумна, приказлива, или пък не, знае ли човек, възможно е хората да си мислят – Тази пък, досадница!, но животът продължава и смятам, че трябва да се живее на бързи обороти и да грабиш с пълни шепи, въпреки всичко. Обичам да се смея, обичам да се шегувам и съм постоянно в действие. Енергията изглежда ми е леко в повече, но пък явно тя ми помогна да се съхраня и впусна в нещо ново и различно за мен.

Както всичко до момента, ей така изведнъж, реших да се занимавам с декупаж. Един ден просто си купих материали и започнах. Попрочетох няколко статии, изгледах стотина-двеста клипа в Ю-тюб и хоп, взе че се получи първото шишенце. Последваха още много и всички подарих с огромно желание. Сега любимо занимание ми е обработката на всякакви дървени неща, а любим стил ми е Шаби Шик и всичко от типа винтидж. Напук на хард темперамента ми, правя доста женствени неща, въпреки че изобщо не съм такава и всъщност съм от жените, които не обичат дори цветя да им подаряват. В крайна сметка красивото си е красиво, а то има един куп нюанси.

Изделията на Ина можете да видите на страничката й МагазИНА.

Препоръчваме ви още:

Петя и нейните кукли с душа

Щипалка – много любов и щипка магия

Джуфки за щастливи хора

В свят, който се променя с все по-бързи темпове, една човешка институция - традиционното училище - остава почти същата, както при създаването си преди повече от 100 години. Създава се впечатление за промяна с промяна на повърхностни негови елементи. В досегашната си работа, Общност за Демократично образование са установили, че голяма част от хората дори не осъзнават, че образованието може да се случва по друг начин; в общественото пространство. Темата често се изчерпва със скандални негативни новини и постижения на олимпиади. Същевременно именно чрез подходящо образование се създават предпоставки за решаване на всички останали проблеми. Не трябва да забравяме, че решенията и действията се предприемат от грамотни, активни и мислещи хора.

Кинофестивалът за документални филми на тема образование (НЕ)ВЪЗМОЖНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, който ще се проведе през февруари, предвижда провеждане на прожекции на филми за образованието, дискусии с участниците след всяка прожекция и работилници за учители за предаване на практически умения в областта на алтернативното и иновативно образование. Кинофестивалът има за цел да адресира дефицита в медийното и обществено пространство на достатъчна като обем и достъпност информация за разнообразните форми, по които образованието може да се случва. Той има амбицията да предизвика дискусии за образованието, насочени към корените на наблюдаваните проблеми, както и да обедини основните субекти в учебния процес: учители, ученици и родители. Търсената промяна е да се повиши разбирането на обществото за това, че има повече от един начин за образоване, че тези разнообразни възможности се практикуват от много години и имат доказани положителни резултати или най-малкото да бъдат предизвикани участниците да мислят за образование и да припознаят темата като изключително важна за бъдещето на всички ни.

Програмата:

Защо тези деца обичат училище?, 57 мин.

Why do these kids love school?
1990 г., САЩ
откриване, 10 мин.
дискусия след филма, 60 мин.
16.02.2018 г., петък
18:30 – 21:00 ч.
Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. „Любен Каравелов“ 15
Червена зала, ет. 1

Заснет преди цели 27 години и носител на филмови награди, филмът представя осем необикновени училища, които благодарение на алтернативните методи на обучение постигат отлични резултати. Режисьорът Дороти Фадиман ни запознава с техните характерни отличителни черти и ни кани да изследваме какви са причините едно училище да бъде успешно. Накратко, фокусът е върху учениците и техните потребности, а творческото мислене, взаимоотношенията и непосредственият опит имат предимство пред механичното възпроизвеждане на факти и оценките от тестове. Децата в тези училища израстват като уверени и компетентни възрастни, подготвени да си взаимодействат в реалния живот от една грижовна и подкрепяща среда, в изграждането на която участва цялата общност – учители, ученици, директори и родители.
Възможно ли е да използваме този дългогодишен опит и при нас?

Валдорф на 100, 18 мин.

Waldorf 100
2017 г., Германия
дискусия след филма, 40 мин.
работилница за учители с предварителна регистрация ТУК , 90 мин
17.02.2018 г., събота
11:00 – 14:00 ч.
Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. „Любен Каравелов“ 15
зала “Пеша Николова”, ет. 2

Валдорфската педагогика е творение на създателя на антропософията Рудолф Щайнер. По света има над 1100 училища Валдорф. Филмът е посветен на 100-годишнината от основаването на първото Валдорфско училище. Интервюирани са деца, родители, преподаватели и експерти в образованието от цял свят, според които Валдорфската педагогика отговаря на днешната нужда от повече хуманност в образованието, адаптивност към местната култура и внимание към уникалното във всяко дете.

Монтесори педагогика, 30 мин.

The Montessori Method
2012 г., Великобритания
дискусия след филма, 40 мин
работилница за учители с предварителна регистрация ТУК, 90 мин.
17.02.2018 г., събота
15:00 – 18:00 ч.
Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. „Любен Каравелов“ 15
зала “Пеша Николова”, ет. 2

Създаден от Мария Монтесори през първите години на 19-ти век, този вид педагогика е доказал своите резултати по целия свят. Филмът дава информация едновременно за личността на д-р Монтесори, същността на нейния метод и предизвикателствата, пред които се изправя едно английско държавно училище в желанието си да практикува именно този вид педагогика със своите ученици в зададените законови рамки.

Училища на доверието , 62 мин.

Schools of trust
2015 г., Германия
дискусия след филма, 40 мин.
работилница за учители с предварителна регистрация ТУК, 90 мин
18.02.2018 г., неделя
11:00 – 14:30 ч.
Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. „Любен Каравелов“ 15
зала “Пеша Николова”, ет. 2

Баща и учител търси отговор на въпроса има ли училища, в които децата обичат да учат и се чувстват щастливи. Посещава пет страни и три континента и резултатът е задълбочен поглед към училища в Германия, Израел и Пуерто Рико, практикуващи демократично образование. Преживяванията на учениците, родителите и преподавателите се анализират от известни психолози и невролози като Йеспер Юл, Питър Грей и Джерард Хютер. Филмът разкрива една нова гледна точка към образованието.

Игра за световен мир, 30 мин.

World Peace Game
дискусия и демонстрация на части от играта с обучени български фасилитатори след филма,
60 мин.
18.02.2018 г., неделя
15:30 – 17:00 ч.
Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. „Любен Каравелов“ 15
зала “Пеша Николова”, ет. 2

Джон Хънтър е учител, който измисля и осъществява Играта за световен мир със своите четвъртокласници. Тя представлява реалистична политическа симулация, която дава възможност на участниците да изследват свързаността на световната общност през призмата на икономически, социални и екологични кризи, както и надвиснала военна опасност. Целта на играта е всяка страна да излезе от опасните ситуации и да постигне глобален просперитет с най-малко военна намеса. По същество, тъй като смисълът се извлича от привидния хаос и се предлагат нови творчески решения, участниците в Играта за световен мир се научават да живеят, работят и творят комфортно в условия на несигурност. Това мобилизира едновременно критичното и креативното им мислене. Предизвиква ги да работят в екип и да търсят печеливши за всяка от страните решения.

Да образоваш света (Последният товар на белия човек), 66 мин.

Schooling the World (The White Man’s Last Burden)
2010 г., САЩ
дискусия след филма, 60 мин
20.02.2018 г., вторник
18:30 – 21:00 ч.
Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. „Любен Каравелов“ 15
зала “Пеша Николова”, ет. 2

Предизвикателен, понякога забавен, но в крайна сметка притеснителен поглед върху унищожаването на последните устойчиви култури и неспособността на институционалното образование да изпълни обещанието си за изход от бедността. Филмът ни пренася на място сред будистката култура в региона Ладак в северната част на Индия, в района на Хималаите, и разглежда загатнатото културно превъзходство, надничащо зад проектите за осигуряване на помощ в сферата на образованието, които целят да помогнат на децата “да избягат към по-добър живот“. Филмът призовава за по-задълбочен диалог между културите и ни помага да осъзнаем, че тези древни устойчиви общества могат да са носители на знания, които са жизненоважни за нашето оцеляване през идните хилядолетия.

Кеймбридж, 64 мин.

2015 г., България
дискусия след филма с представител на фондация “Здраве и социално развитие” 60 мин.
21.02.2018 г., сряда
18:30 – 21:00 ч.
Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. „Любен Каравелов“ 15
зала “Пеша Николова”, ет. 2

Пленителна среща с хората от едно ромско село край Дунава, за които образованието е ценност. Какво ги мотивира, какво им дава надежда сред един от най-западналите райони в страната ни. Това е филм за живота, за стремежа да станеш добър човек и успешен гражданин, за борбата да избягаш от упадъка и да избираш.

Да бъдеш и да се развиваш, 99 мин.

Being and becoming
2014 г., Франция
дискусия след филма, 60 мин.
22.02.2018 г., четвъртък
18:30 – 21:00 ч.
Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. „Любен Каравелов“ 15
зала “Пеша Николова”, ет. 2

Клара Белар, актриса и режисьор, се замисля за същността на образованието с израстването на първото си дете. Предизвикана от свои приятели, тя обикаля САЩ, Франция, Германия и Великобритания и се среща със семейства и експерти в отглеждането и обучението на деца /като Наоми Алдорт и Джон Тейлър Гатоу/. Впечатляващо е, че най-често семействата избрали алтернативен път в образованието са семейства на учители. Клара осъзнава, че няма нужда от повече доказателства, за да повярва, че най-важното е всеки да намери своя собствен път, за да бъде и да се развива в най-добрата версия на себе си.

Свободни сте, ученици!, 90 мин.

Class dismissed
2015 г., САЩ
дискусия след филма, 60 мин.
23.02.2018 г., петък
18:30 – 21:00 ч.
Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. „Любен Каравелов“ 15
зала “Пеша Николова”, ет. 2

Избрало квартала си, ”заради добрите държавни училища”, американско семейство с две деца е принудено внезапно да преосмисли идеите си за образованието. Те се впускат в експеримент в търсене на по-удовлетворяващ и пълноценен живот заедно. Пътят преминава през държавното училище, структурирано домашно образование, чартърно училище и самонасочено учене, разклонява се в неподозирани посоки, среща ги с други семейства и образователни деятели. Родителите са неспокойни, но научават нови и вълнуващи неща за децата си Ана и Лили. Какви са резултатите от тяхното приключение и какво продължение на образованието си ще избере голямата дъщеря Ана?

Методът, 26 мин.

2015 г., България
дискусия след филма, 40 мин.
работилница за учители с предварителна регистрация  ТУК, 90 мин.
24.02.2018 г., събота
11:00 – 14:00 ч.
Чешки културен център, ул. „Георги С. Раковски“ 100

“Методът” е филм за сугестопедията, посветен на нейния създател проф. д-р Георги Лозанов. Галина Спасова е ученичка на проф. д-р Лозанов и ни повежда в света на сугестопедията, като ни среща и със свои ученици, които споделят радостта от ученето по този начин. Сугестопедията е призната от 15-членна комисия от ЮНЕСКО за най-добър метод в преподаването, но какви са последващите обрати и защо се практикува повече в чужбина, отколкото в България?

Най-голям шанс за успех, 86 мин.

Most likely to succeed
2015 г., САЩ
дискусия след филма, 40 мин.
работилница за учители с предварителна регистрация ТУК , 90 мин.
24.02.2018 г., събота
15:00 – 19:00 ч.
Чешки културен център, ул. „Георги С. Раковски“ 100

Заключително събитие с поглед към бъдещето.
След кратък преглед на историята на образователната система и възможностите за реализация на младите в САЩ чрез серия от интервюта с родители, икономисти и експерти като сър Кен Робинсън и Салман Кан (КАН академия), се запознаваме с разработения от училище Хай Тек Хай в Сан Диего оригинален подход към преподаването и оценяването. Без да претендира, че е намерил “най-правилния начин”, учителският екип предизвиква родители, ученици и общественост в търсене на отговор на въпроса какво означава “да си успешен” в 21-и век.

Вход за всички събития, предназначен за създаване и безплатно разпространение на сборник “(не)Възможното образование”: 3 лв.
Всички чуждоезични филми са с български субтитри.
Организаторите не осигуряват занимания за деца по време на събитията. Не се осигуряват храна и напитки.

Препоръчваме ви още:

Какво искат родителите?

10 причини да не обичаме училището

Часът на Музейко

Автор: Бени Хюбнер

Кучка съм, и овца, и свиня, и пеперуда съм – от онези редките, с огнените криле, които като замахнат и преобръщат живота ти, но преди това съм преобърнала своя… няколко пъти… по няколко начина… всичките неуспешни, абсурдни, катастрофални, но мои си. Женски.

Значи…

съм

нормална!

Ей така се чувствам – нормална, изключителна, съвършена, завършена, жена. Защото „Жената е странно животно“ и защото вчера гледах изумителната Яна, която е безапелационно, шизофренично убедителна. Само едно не можах да разбера – как съм допуснала жестоката грешка толкоз сезона да го пропусна това представление? Може би съдбата е имала план, специален план за женската ми същност и неслучайно стартира културната ми програма’2018 именно с този моноспектакъл. Няма нищо случайно в тоя живот, в тая съдба, в тая Вселена, в:

„Жената е странно животно“

текст и режисура: Здрава Каменова

в главната роля: Яна Огнянова

в поддържащите роли(към 35): Яна Огнянова

в спонтанните роли: Яна Огнянова

в ролята на умиращия от смях, възкръсващия от заблудите, намиращия себе си: публиката, всеки един от нея по своя си начин.

Това не е просто един изкусно написан драматургичен текст, превъплътен перфектно от изящно добра актриса. И това е, да, но далеч не само. Това е едно откровение, което, докато умираш от смях, тропайки с крака, хълцайки неудържимо, влиза дълбоко в теб, разчовърква всичките ти срамни тайни, позорни провали, неспазени обещания, загрозяващи комплекси, излишни килограми, кътани надежди, нереализирани планове, излишни килограми, неслучени очаквания, невзети решения, излишни килограми, счупени огледала… Човърка ги, събужда ги, изважда ги наяве, за да разбереш, че нито са толкова срамни, нито толкова страшни, нито толкова безнадеждни. Да, смешни са. И слава Богу, защото да погледнеш на себе си и на проблемите си с чувство на хумор, е най-здравословното нещо, което можеш да направиш, по-здравословно от салата от киноа и паниран джинджифил, взети заедно. Значи си напълно нормална жена. С цялата си лудост, с всичкото си там… абе с трите банички на екс и тумбата ненормални приятелки барабар.

И какво правиш, когато го осъзнаеш?! Ами много ясно – звъниш на онези ненормалните, шантавите, приятелките за добро и лошо, и им казваш :

скъпи, кучки, овце, кокошки,

стига сте се крили в бърлогите, вили срещу луната по зърнена диета, стригали жална козина, прелитали от трън на глог… и прочее нормалности. Елате да гледаме „Жената е странно животно“ с щурата Яна Огнянова и после ш’съ напием кат свине, пардон – кат японски прасета!

Кога и къде?

5 февруари 2018 г. от 18:30 в Studio 5 на НДК - перфектното място за среща с „кучките“, чаша вино и всичко, както си му е редът. Забравих да спомена, че в спектакъла звучи и една китара, и един глас – Яна е толкова добра в пеенето, колкото и в играенето.

14 февруари, камерна сцена „Сълза и смях“ – там вино няма, но пак има китара, смях и всичко, както си му е редът.

Снимки: artcvartal

Препоръчваме ви още:

Да ходим или да не ходим с тийнейджър на “Хамлет”?

Възвишението на българското кино

Силвия - майката на Сива

Автор: Весела Бахчеванова

Детството ми премина в един от най-топлите градове в България – Сандански. За едно дете зимата там е истински кошмар. Представете си радостта в детските очи при вида на първите снежинки и разочарованието в тях след около час, когато спира да вали, а по улиците няма и следа от сняг. Единственият ни досег със снега беше през ваканциите, когато със семействата си ходехме в планината, и никога не можехме да му се наситим. Може би това е причината и до днес да обожавам снега и радостта ми да нараства пропорционално със всеки натрупан сантиметър.

Спомням си веднъж синът ми беше болен, когато заваля първият сняг за сезона и мисълта, че няма да може да му се нарадва, ме съкруши. Бях готова на всичко. Взех кофата и с нея започнах да качвам сняг на остъклената тераса. Облякох го и с подръчни средства направихме снежния човек. И двамата бяхме щастливи. Но няма да обяснявам как изглеждаше апартаментът след неколкократното влизане и излизане по кишата. Освен това сега е и сезонът на грипните епидемии. Затова ще ви предложа няколко съвета как да запазим дома си през зимните месеци малко по-чист и безопасен:

1. Допълнителни изтривалки

Сложете стари кърпи на входа на жилището. Освен основната изтривалка, която е пред входа, поставете и една-две кърпи в антрето, на които да стъпите с мокрите обувки, когато влизате. След това избършете обувките с тях и ги пуснете на една бърза програма в пералнята. При следващото излизане ги поставете отново.

2. Сушилник за дрехи

Ако имате радиатор в антрето можете да окачите от хромираните сушилки за него и да поставяте мокрите якета, шапки и ръкавици. Ако нямате, поставете няколко празни закачалки или разтегателна сушилка със същата цел.

3. Ски и сноуборд

Поставете кърпа на мястото, където оставяте ските или сноуборда, за да не се цапа.

4. Деца

Преди да излезете с детето, оставете малко столче в антрето, на което детето може да седне след като се приберете, за да го съблечете и преобуете.

5. Обувки

След подсушаването на обувките, задължително премахнете от тях солта, която се слага по улиците, с мокра кърпичка, иначе много бързо ще се съсипят.

6. Кърпа за домашни любимци

Оставете чиста кърпа до входната врата, за да забършете лапите на домашния любимец след разходка.

7. Дръжки на врати

Почистете дръжките на вратите с антибактериални мокри кърпички, както и телефоните и клавиатурите на компютрите.

8. Одеяла

Оставяйте одеялата да се проветряват веднъж седмично поне за 1 час.

9. Помощни килимчета

Поставете декоративни малки килимчета или пътеки върху зоните, откъдето най-често се минава във вашия дом. Те са много по-лесни за чистене и дори да има кал по тях можете да ги изперете или изтупате. По този начин ще предпазите пода или основния килим от износване.

И най-вече - забавлявайте се и не мислете колко ще се изцапа после, защото забавата в снега освен радост, носи и незабравими спомени.

Весела Бахчеванова е нашият експерт по грижите за дома от iHelpi. Повече информация относно промоциите и предлаганите услуги за почистване ще намерите на уебсайта и  фейсбук страницата им.

Препоръчваме ви още: 

Добре дошли в клуба на идеалните майки

Как да почистим дома си за един час

Какво да правим, когато дойде домашна помощница

Как да говорим с учителите му?

Ирина Лукиянова е родител на дете със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Опита си от разговорите с учителите на детето й споделя в книгата „Екстремно майчинство“, която все още не е преведена на български. Изводите и наблюденията в нея могат да бъдат полезни и в случаите, когато дете, което не е със състоянието описано по-горе, не може да се адаптира и с поведението си създава проблеми в училище. В такива ситуации според авторката комуникацията с учителите е от определящо значение.

Взаимодействието с училището трябва да е посветено на това как вие и училището заедно да се справите с проблемите на детето, а не на това каква е родителската ви компетентност и какви са недостатъците на детето (реални или измислени).

Първото, което трябва да се направи при един такъв разговор, е да се отдели проблемът от личността на детето. Да не се асоциира с него, защото иначе това автоматично води към позицията „няма дете-няма проблем“.

Каква трябва да е позицията на родителя: „Моето дете е добро, аз го обичам, но признавам, че може да има проблеми с ученето и поведението си.“ Проблеми може да има всеки, затова трябва да се борим не с човека, а с проблемите.

Това трябва да има предвид и училищното ръководство – да не се опитва да се отърве от неудобното дете, а да му помогне да се справи.

Да изключиш конкретното дете не е решение, защото проблемите ще продължават да му пречат. Правилното място на детето в такава ситуация не е до стената с наведен поглед, а пред масата за преговори, където заедно с родителите и учителите ще се търсят подходящи решения. Детето не може да бъде обект на въздействие, то трябва да е активно действащо лице – иначе просто няма да изпълнява това, което ще му наложат възрастните.

Грешки при разговорите в училище

За да има конструктивно взаимодействие, е препоръчително да се избягват квалификациите, оценките, обобщенията, обвиненията и манипулирането на фактите:

"Той е буен и лошо възпитан."

"Държи се неадекватно."

"Никога не ме слуша."

или

"Часовете ви са хаос."

"В това училище е опасно да учиш."

А това са факти:

"Вчера едно момиче го обиди и той го удари в лицето."

"Миналата седмица на въпроса ми: „Защо не пишеш?“, отговори: „Гледайте си работата!“

"Вчера, по време на урока по математика, съучениците на сина ми са подхвърляли раницата му."

"Когато децата са се сбили, в съблекалнята е нямало учител."

Когато водим подобни разговори, е важно да помним каква е целта им. Целта не е да докажем, че всички в това училище са идиоти; да ги заставим да приемат нашата гледна точка, защото сме по-добри, по-умни, по-прави; да демонстрираме, че никой не може да говори за детето ни нищо лошо безнаказано; да изясним кой е виновен, да го накажем и да му отмъстим.

Целта на общуването между нас, като родители, и учителите и училищното ръководство, е да се намери обективно решение на проблема и заедно да помогнем на детето, което изпитва трудности.

Ако родителите и училището заедно анализират ситуацията, в която някой е бил засегнат, първото което трябва да се направи е да се вземат мерки да няма подобни случаи в бъдеще. Преди равносметката, преди наказанието, преди възмездието.

Как да накажем виновния трябва да бъде решено въз основа на това какви поуки си е извлякъл от случилото се, кой и как ще компенсира пораженията, какво трябва да се направи, за да няма рецидиви. Точно тези съображения, а не болката и гнева са ефективни в случая.

Ако детето е в ролята на обвиняем, значи има нужда от адвокат и това е ролята на неговия родител. Но точно като адвокат, а не като приятел, с когото заедно лъжем, заедно манипулираме фактите – това е неконструктивно поведение.

Как да преговаряме в училище

Главна задача в първия етап е да се обедините и точно да формулирате проблема. Ако вие с детето сте съюзници, ще ви е по-лесно да се справите с чувството за вина, с досадата, с гнева и яростта.

Ако точно опишете проблема (детето не се справя с емоциите си, учителят не може да му отделя специално внимание всеки пък, за да го успокоява, не е намерил все още начин да предотвратява такива прояви ефективно) може да бъде разработен подробен план за действие.

Ако на този етап не всичко върви гладко и има противоречия, родителите и ученикът трябва да обяснят в какво конкретно се изразяват трудностите му, какви ресурси могат да бъдат привлечени за решаването на проблема от страна на училището, родителите и на самото дете.

Ще им е нужно:

Да си изградят стратегия за действие.

Да си поделят отговорностите.

Да набележат основните моменти, по които трябва да се работи.

Да се уточни как ще бъде оценяван прогресът или липсата на такъв у детето.

Да се уточни какъв ще е режимът на срещите за проследяване на развитието му.

Да бъде постигната договореност и, при възможност, това да бъде направено писмено.

За съжаление, това е трудно осъществимо, такъв опит имат малко училища и родители, а и е въпрос на добра воля и желание да се намери решение.

Какви етапи може да включва разговорът с учителите или другите представители на учебното заведение?

Обсъждайте проблемите на детето, а не диагнозата му (ако има такива).

Не мисля, че във всички случаи е правилно да се съобщава диагнозата на детето в училище. Ако сте сигурни, че учителите ще проявят разбиране и ще подходят индивидуално – направете го, без притеснение. Ако мотивът ви е да предизвикате милосърдието им и да разчитате на компромиси от тях страна – не го правете. Колкото по-малко се доверявате на учителите, колкото по-малко вярвате в способността им да разберат какво се случва с детето, толкова по-малка е необходимостта да споделяте с тях медицински факти. Последствията могат да бъдат оскърбителни. В моята практика имаше случаи, когато учителите обявяваха публично, че дадено дете е ненормално, че първо трябва да бъде лекувано, а след това да бъде пускано в училище (при деца със СДВХ тази препоръка е абсолютно безсмислена). Моят собствен опит като родител също е негативен. Единственият път, когато реших да съобщя на учителя на детето си диагнозата (в онзи момент "минимална мозъчна дисфункция") педагожката прие това за „фатална умствена непълноценност“ и каза: „Ако детето ви е идиот, дайте го в училище за идиоти.“ А когато аз заплаках, коментира: „Как да бъде нормално дете, щом майка му е истеричка?“ Сега аз вече съм калена, „работила“ съм като майка на ученик цели 18 години. Сега вече не бих плакала, а бих отишла при директора на училището с писмено оплакване от неетичното поведение на учителката. Но не всяка майка е способна да запази самообладание в такава ситуация.

Как да слушаме учителя

Изразете готовност да обсъдите с него проблема и заедно да търсите решение. В този етап на разговора можете да изкажете съчувствието си към педагога и да го уверите, че разбирате колко му е трудно. Изслушайте го, не го прекъсвайте, оставете го да разкаже всичко, което смята за важно. Записвайте си, ако е нужно и отбелязвайте своите въпроси. Задайте уточняващи въпроси.

Забелязвал ли е кога детето се разсейва? Има ли случаи, когато не се разсейва, а участва в урока? Какви са те? Така ли реагира на всяко дете или само на някое конкретно?

Какво има предвид, когато казва, че непрекъснато „не е в час“? Какви са пропуските му? Казва, че детето често плаче – в какви случаи е плакало в последно време?

Какво значи „реагира неадекватно“? Какво има предвид учителят с това, всеки има различна представа за адекватност?

Ако е имало сбиване, постарайте се да изясните какво го е провокирало, къде се е случило, как са се развили събитията.

Ако учителят се оплаче, че детето нищо не прави по време на час, изяснете във всеки час ли е така, има ли значение видът на урока, кои уроци игнорира, кога започва да се държи невъзпитано, по кое време на часа – така заедно ще стигнете до някои изводи: детето се държи зле във втората половина на часа, в края на учебния ден, когато има скучна писмена работа…

Изяснете при всички учители ли се държи така или при определени, опитайте се да разберете причината (можете да привлечете като посредници в диалога тези преподаватели, които нямат проблеми с детето).

Помнете каква е целта на разговора и не се отклонявайте от нея, не позволявайте и на учителя да го прави.

Следващият момент е да направите изводите и да изясните фактите. Може и да обобщите наученото до момента: „Както разбирам, синът ми лесно избухва и трудно се успокоява, когато е възбуден шуми, и не спира, дори да му направите забележка.“ или „Ако урокът е беседа, детето ми става неспокойно след първите 10-15 минути.“ или „Както разбирам, съученик е обидил сина ми и той го ударил. Разбирам, че тази обида се използва много често по негов адрес и той винаги реагира агресивно.“ Колкото по-правилно е описан проблемът, толкова по-близо е решението.

Можете да доуточните: „Значи вие вече бяхте започнали да преподавате новия урок и той влезе в час и започна да пречи?“

Може да обсъждате и варианти: „А ако му посочите мястото мълчаливо и в междучасието си поговорите не е ли по-добре, така няма да прекъсне урока ви със спор.“
„А възможно ли е, когато започне да шуми да му възложите да прави нещо самостоятелно?“

Когато разберете какво иска учителят, формулирайте го: „Вие искате синът ми да бъде по-тих в час..."; "... за да престанат децата да дразнят сина ми и той да се извини на детето, което е ударил“; "... за да участва дъщеря ми в учебния процес“

Убедете се, че правилно сте разбрали учителя и проблемът е точно този, за който си мислите. Възможно е педагогът вече да е във фаза „не знам какво да правя с него“, това е моментът да отговорите „разбирам колко ви е трудно“.

Меко, но настойчиво, пресичайте опитите да ви задават риторични въпроси или да ви поставят клишета: „Вие изобщо занимавате ли се с детето си?“, „А вие кога последно четохте книга?“ Оценката на личността на детето, на вашите способности като родител, не влиза в учителските задължения и компетенции. Затова можете просто да кажете: „Нека се върнем на конкретния проблем!“

След това можете да изразите своята позиция: „Синът ми трудно контролира емоциите си, нужна му е помощ, за да се успокои, да се опитаме да разберем как може да стане това, без да пречи на урока.“

„Да, синът ми реагира бурно на обидите, ще му е по-леко, ако чувства подкрепа. Ако покажете на класа, че подобно поведение е недопустимо, аз от своя страна ще говоря с него как да се държи така, че да не губи достойнството си.“

„Дъщеря ми има твърде малък диапазон на вниманието, трудно възприема уроци в лекционна форма. По-добре работи, когато се редуват различни видове дейност. Можем ли да измислим нещо, за да е по-съсредоточена?“

Бъдете готови да чуете класическата фраза: „Децата са много, а аз съм една.“ На това можете спокойно да отговорите, че вие нямате предвид индивидуален подход към всеки ученик, само това, че детето ви може да бъде включено в някакво по-конструктивно занимание, за да не пречи на другите.

Задължително питайте не само за това, кое е лошо, но и говорете за това, което е хубаво – кое се удава по-добре на детето ви, какви интереси и способности има, това ще разшири представата на учителя за него и може да му даде добра идея как да го интегрира към останалите по-успешно.

Може да попитате педагога какви други занимания би препоръчал, какви занимания вкъщи биха били по-уместни, над какво да работите у дома и т.н.

И така, в процеса на разговор за поведението на детето или проблемите с ученето, вие се солидаризирате с учителя, изяснявате проблема, заедно търсите решение и набелязвате конкретен план за действие.

Препоръчваме ви още:

Червената зона и жълтата зона

Детската психична травма

Да се научим да ги слушаме

Статията на д-р Веселин Христов  е част от кампанията на Верея За повече здрави семейства. Кампанията цели да покаже как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво, както и да покаже семейната терапия като една от успешните стратегии за постигане на семейно щастие и развновесие. Специалисти по семейни отношения от Българска асоциация по фамилна терапия ще провеждат безплатни практически семинари на теми като: „Какви са различните роли на партньорите в съвременното семейство? Кои събития предизвикват промени и как семейството се приспособява към тях? Как общува здравото семейство?"

Всяко семейство преминава през трудни моменти, като здравите семейства съумяват да се адаптират към новите условия и да се справят със стреса успешно. Освен промените, свързани с цикъла на семейният живот, съществуват и други сътресения, които могат да повлияят на равновесието в семейната система. Появата на доведен родител e една такава промяна, която може да се окаже допълнително сътресение за системата. При семейства с доведени деца може да се появят конфликти, продиктувани от съперничество и конкуренция за родителското внимание. Проява на зряло поведение е разбирането за отношения, основани на равнопоставеност в правата и задълженията както между родителите, така и между децата.

В семейство с двама биологични родители, партньорите решават и създават дете. То прилича по нещо на всеки от тях и те спонтанно изпитват топли чувства към него като подкрепят по своему развитието му. В семействата с доведен родител се наблюдават специфични динамики и поведения, поради липсата на биологична връзка между доведения родител и децата. Родните майка и баща са дарявани с вродената любов и привързаност на детето още преди то да проговори. От друга страна, доведените родители трябва да преодолеят дистанцията с детето, за да създадат подобна връзка, така както заварените деца трябва да преодолеят предпазливостта и несигурността си, за да приемат някой външен човек за родител. Биологичният родител по презумпция вярва, че след като изпитва чувства към партньора си, то този човек автоматично би обичал и детето му. Това не винаги е така – обичта може да се създаде, но очакването това да е спонтанно и веднага, може да доведе до конфликт.

Често явление е и възникването на т.нар. конфликт на лоялностите, характерен за семействата с доведен родител. Детето започва да формира положителна връзка с доведения родител, но се появяват угризения - ако обича доведения родител, това би означавало, че не обича другия си биологичен родител. Аналогичен конфликт се появява и в двойката на възрастните - ако детето и партньорът се нуждаят от внимание по едно и също време, на кого да се откликне с приоритет? В биологичните семейства, конфликтите по-рядко стигат подобни нива на объркване и невъзможност. При второ семейство всеки в двойката закономерно очаква да заеме главна роля в живота на партньора си, но наличието на доведени деца модифицира ситуацията. Децата са заемали водеща позиция преди появата на доведения родител и често считат, че той или тя не заслужават тази позиция. Освен това, неразбирателството между бившите партньори създава силна несигурност в децата им. От друга страна, ако бившите съпрузи комуникират безпроблемно, новият партньор може да се почувства игнориран.

При доведен родител, биологичната връзка и едновременната нужда от интимност между партньорите може да поляризират отношенията в новосъздадената семейна система. Детето може да се превърне в „ябълката на раздора“ поради невъзможността да се формират равнопоставени родителски роли от новите партньори. Доведеният родител може да изпитва ревност и негодувание от естествената отдаденост на биологичния родител, а последният да се опитва да „защити“ детето си от партньора. Подобни процеси могат да затруднят и най-мотивираните партньори.

Срещите с липсващия биологичен родител често са разстройващи за всички. Всеки път, когато детето се мести от един дом в друг, болката от травмата, свързана с развода, може да се възвръща. Този проблем се преодолява най-лесно като ясно се планират и съгласуват тези срещи, включително тяхната честота и продължителност. Важно е да се помни, че стабилността не зависи толкова от структурата на семейството – дали родителите са разведени, самотни или има доведен родител. Стабилността зависи предимно от организацията на семейството, която включва грижа, постоянство/предсказуемост, усещане за принадлежност и ясни граници/очаквания.

След раздялата родителите престават да бъдат партньори, но остават майка и баща, които продължават да дискутират идеи и да взимат решения за отглеждането на детето си. Друг човек може да заеме важна роля в живота на детето, но не може да измести майката или бащата в неговия вътрешен свят. Важно за запазване психичното здраве на децата е разделените съпрузи да стигнат до съгласие по въпросите свързани с възпитанието. Необходимо е те да се научат да се отнасят с уважение един към друг и тяхната комуникация да не наранява децата им или да повишава тяхната тревожност.

Чувството на вина и съревнованието между родителите може да доведе до липсата на чувство за граници на децата, което се асоциира с проблеми по-късно в живота. Отсъстващият родител често страда от това, че децата му се отглеждат от някой, когото той не одобрява. Страхува се, че може да загуби връзката си с децата или да бъде злепоставен в техните очи. Този родител – баща или майка, често изпитва нуждата да „наваксва“ като ги „глези“. В случаите, когато родителите делят равни права, децата имат възможността да ги манипулират един спрямо друг, което отново може да доведе до проблемно възпитание. Затова колаборацията и ясните очаквания между партньори и родители са от изключителна важност.

Всяко семейство с доведени членове е уникално по своята проблематика, което се предпоставя от спецификата на новосъздадената система. Наличието на деца и опитност като родител в предишна връзка не предопределя успеха на доведен родител. В семействата с доведени родители партньорите е необходимо да постигнат съгласие не само за модела на дисциплина, но и за това кой какви решения и отговорности може да поема. Осигуряването на структура в отношенията е форма на загриженост към децата. Дисциплината е една от най-често срещаните предизвикателства в семействата с доведени деца или родител. Същността на дисциплината не е в налагането на наказания, а в създаването на структура, сигурност и предвидимост на ситуациите.

Наред с предизвикателствата, добре функциониращото семейство с доведени членове предлага на децата много добри възможности. Предоставя им се по-голямо разнообразие от идеи, концепции и опитности. В същото време доведеният родител печели любовта, възхищението и уважението на още едно дете. Известни са много случаи на доведени родители, които са упражнили силно позитивно влияние върху доведените си деца.

Mamaninja.bg е посланик на кампанията заедно с az-jenata.bg, сп. Grazia, "Дарик радио", сп. Eva, сп. "Жената днес", manager.bg, obekti.bg, в-к „Марица“, в-к "Стандарт", сп. "Програмата", webcafe.bg и Жюстин Томс.

Препоръчваме ви още:

Осиновете си татко

Народ от високи хора

6 начина да запазите ума си след развода