logomamaninjashop

Петя и нейните кукли с душа

"Частичка от моята душичка" - така нарича куклите си Петя Желязкова. И разказва за тях толкова виртуозно, колкото ги прави.

Родена съм в бедно, работническо семейство. Добре де, татко е художник, значи работническо-артистично. По мое време (не, не съм виждала живи динозаври) имаше едни големи, празни магазини. Играчки нямаше, мандарини и банани – само по Нова година. В този ведър, зрял социализъм аз и сестра ми растяхме с две, повтарям за неразбралите – 2 кукли, които ни бяха подарени от някаква наша леля, живееща в Чехия. Добре че сестра ми е с пет години по-голяма, та чак до бой не се стигаше за въпросните две кукли. Аз, наследила отчасти гените на тати, обичах да рисувам, обичах и да шия дрехи на куклите. Когато достигнах тийнейджърска възраст, най-накрая в местния РУМ (районен универсален магазин) докараха кукли-бебета, от онез големите, та мама ме съжали и ми подари такава за рождения ден.

26195386 1713155112038748 3029385518238468265 n

Паралелно с това, около 14-годишна се сдобих и с кукла Барби от приятелка на майка от Холандия. Сега си ги припомням тези години като най-щастливите ми. По това време бях отвратена от мъжкия пол, като всяка уважаваща себе си току-що навлязла в пубертета девойка, така че си представях как остарявам с десетина котки, никога неомъжвана и самотна. Затова малко на инат, малко от липса на мозък, се омъжих на 18 години, за да не си остана стара мома.

18446513 1698425093511750 1897205046094818981 n

В моите мечти имах две деца. Първото момче, естествено, следващото, след година-две момиче, с което ще сме си приятелки, ще ѝ правя прически, ще ѝ шия дрехи на куклите, ще ѝ шия даже кукли и прочие… Сега, вероятно Господ доста се е смял на моите планове, та в крайна сметка се сдобих с три момчета, родени точно през 7 години. И на кого по дяволите тогава да връзвам плитки и да правя кукли? М??? Тук е уместно да отбележа, че вероятно в резултат на това, че баща ми цял живот намилаше, че прескача сутиени и чорапогащници, сестра ми също има две момчета, та съвсем съм лишена от поле за реализация.

26230195 1713155232038736 1813184011835825617 n

Понеже най-големият ми син беше от онези бебета – еднорози, докато спеше му шиех играчки. Сдоби се с мечка, динозавър, таралеж и една огромна котка. Шиех играчки, защото всъщност не мога да шия, обаче много ми се правеше нещо, което да го зарадва, а мен пък да ме изпълва с радост. Открих, че като рисувам, не ми е достатъчно. Да създавам нещо, което може да се ползва ми е по-приятно. Не станах художник, даже нищо не станах.

26696656 1715342235153369 1192620541 n

При последното ми майчинство, една приятелка ми показа рисувани кукли от плат. Влюбих се. Откакто ги видях, две години се чудех как да си купя машина, текстилни бои и да опитам. Наскоро си останах вкъщи и започнах. Изгледах 200 клипа и хиляди снимки в Pinterest. Почти проговорих руски (големи майсторки на кукли са тези жени!). Ами продължавам да не мога да шия, ама хората ми харесват произведенията. И децата ми ги харесват. Даже най-малкият си е отмъкнал една и спи при него. „Това ми е най-любимата кукла, аз много я фаресвам.“, твърди моят Коко. А пък аз най-накрая имам на кого да правя прически. И мисълта, че някоя малка принцеса си има приятелка от моите мили парцаливки, точно тази мисъл е прекрасна! Защото може да не са най-добре ушитите, но в тях има частичка от моята душичка.

Куклите на Петя можете да разгледате тук.


Препоръчваме ви още:

Кратко ръководство за украсяване на елха с няколко деца и котка

Щипалка – много любов и щипка магия

Посткросинг

 

Последно променена в Петък, 12 Януари 2018 13:28
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам