"Частичка от моята душичка" - така нарича куклите си Петя Желязкова. И разказва за тях толкова виртуозно, колкото ги прави.

Родена съм в бедно, работническо семейство. Добре де, татко е художник, значи работническо-артистично. По мое време (не, не съм виждала живи динозаври) имаше едни големи, празни магазини. Играчки нямаше, мандарини и банани – само по Нова година. В този ведър, зрял социализъм аз и сестра ми растяхме с две, повтарям за неразбралите – 2 кукли, които ни бяха подарени от някаква наша леля, живееща в Чехия. Добре че сестра ми е с пет години по-голяма, та чак до бой не се стигаше за въпросните две кукли. Аз, наследила отчасти гените на тати, обичах да рисувам, обичах и да шия дрехи на куклите. Когато достигнах тийнейджърска възраст, най-накрая в местния РУМ (районен универсален магазин) докараха кукли-бебета, от онез големите, та мама ме съжали и ми подари такава за рождения ден.

Паралелно с това, около 14-годишна се сдобих и с кукла Барби от приятелка на майка от Холандия. Сега си ги припомням тези години като най-щастливите ми. По това време бях отвратена от мъжкия пол, като всяка уважаваща себе си току-що навлязла в пубертета девойка, така че си представях как остарявам с десетина котки, никога неомъжвана и самотна. Затова малко на инат, малко от липса на мозък, се омъжих на 18 години, за да не си остана стара мома.

В моите мечти имах две деца. Първото момче, естествено, следващото, след година-две момиче, с което ще сме си приятелки, ще ѝ правя прически, ще ѝ шия дрехи на куклите, ще ѝ шия даже кукли и прочие… Сега, вероятно Господ доста се е смял на моите планове, та в крайна сметка се сдобих с три момчета, родени точно през 7 години. И на кого по дяволите тогава да връзвам плитки и да правя кукли? М??? Тук е уместно да отбележа, че вероятно в резултат на това, че баща ми цял живот намилаше, че прескача сутиени и чорапогащници, сестра ми също има две момчета, та съвсем съм лишена от поле за реализация.

Понеже най-големият ми син беше от онези бебета – еднорози, докато спеше му шиех играчки. Сдоби се с мечка, динозавър, таралеж и една огромна котка. Шиех играчки, защото всъщност не мога да шия, обаче много ми се правеше нещо, което да го зарадва, а мен пък да ме изпълва с радост. Открих, че като рисувам, не ми е достатъчно. Да създавам нещо, което може да се ползва ми е по-приятно. Не станах художник, даже нищо не станах.

При последното ми майчинство, една приятелка ми показа рисувани кукли от плат. Влюбих се. Откакто ги видях, две години се чудех как да си купя машина, текстилни бои и да опитам. Наскоро си останах вкъщи и започнах. Изгледах 200 клипа и хиляди снимки в Pinterest. Почти проговорих руски (големи майсторки на кукли са тези жени!). Ами продължавам да не мога да шия, ама хората ми харесват произведенията. И децата ми ги харесват. Даже най-малкият си е отмъкнал една и спи при него. „Това ми е най-любимата кукла, аз много я фаресвам.“, твърди моят Коко. А пък аз най-накрая имам на кого да правя прически. И мисълта, че някоя малка принцеса си има приятелка от моите мили парцаливки, точно тази мисъл е прекрасна! Защото може да не са най-добре ушитите, но в тях има частичка от моята душичка.

Куклите на Петя можете да разгледате тук.

Препоръчваме ви още:

Кратко ръководство за украсяване на елха с няколко деца и котка

Щипалка – много любов и щипка магия

Посткросинг