Автор: Мария Пеева

СОУ “Братя Миладинови” ме посреща с усмивка в смразяващо студения зимен ден. Хлапетата от 4 А клас са толкова лъчезарни и сияещи от радост, че няма как да не прихванеш от тях доброто им настроение. Цял месец са очаквали Музейко, ми казват, а очичките им греят. После се радват на телефона, с който ги снимам и питат какъв е, а аз им казвам, че нямам идея кой модел точно е. “Също като мама”, заключава един симпатичен младеж с червени бузки. И с право. Хлапетата днес знаят толкова много неща, че се налага ние да се учим от тях, а не те от нас.
Учителката им, г-жа Светлана Милетиева е не по-малко усмихната. Всички искат да седне до тях по време на часа на Музейко. “Госпожата сега ще стане супер известна като нас, защото ще ни дават по телевизията”, се радват хлапетата. Като гледам с какъв хъс очакват научното занимание, съм сигурна, че някои от тях ще станат много, много известни учени някой ден. Което е и целта на днешния час. Да се поощри любовта на децата към науката и любознателността им.

Може би най-важно в случая е желанието на училището да покани Музейко. Иновативността на тези експерименти е, че изискват минимални ресурси и всеки учител може да ги въведе в часа си, а в същото време включват всички деца и малките ученици запомнят лесно така интересно поднесените факти.
Нели и Петя поведоха децата на приключение в света на енергията. Опитах се да запиша как протече урокът, макар че не знам дали ще успея да предам удивителното настроение и духа на любознателност, който цареше в класната стая.

Енергията е толкова вълнуваща, че някои хора дори я мислят за магия.

Затворете очи и си представете какво е светът без енергия? Ако нямаше енергия, Земята нямаше да се върти. Нямаше да имаме Слънце, защото то също е енергия и гори. Дори морските вълни щяха да спрат да се движат.

Как си представяте свят без енергия, деца?

Тъмнина, няма звуци.

А нас щеше ли да ни има?

Не…

Щеше да е много тъжно, нали?

Нямаше да има дори уай-фай! - притеснено се обажда едно симпатично хлапе от първите чинове.

Но в едни дебели учебници по физика пише, че енергията е способността да извършваме работа. Ама всякаква, дори да се преместим оттук-дотам. За всяка работа е нужна енергия. Затова и енергията е различни видове.
Каква е например енергията на фенерчето?

Светлинна енергия.

Пробвали ли сте да пипнете лампа, която е светила дълго? Пари, нали? Коя е тази енергия?

Топлинната.

А пример и за двете?

Отново гора от ръце - огън, слънце…

Можем ли без тях?

Не, разбира се.

Нели пали малка спиртна лампа.

Защо гори? Защото има въздух.
Наричаме горенето химическа реакция, защото превръща едно нещо в друго.

Това, което е вътре, се превръща в друго. С тази лампа взехме енергия от този спирт и я превърнахме от светлина в топлина.

Каква е тази енергия в такъв случай?

Химическа енергия.

Какво прави тя? От съчките получаваме топлина. От бензина получаваме гориво за колата.

А храната е нашето гориво. Ние как получаваме енергия? Хапваме си. Преобразуваме храната в енергия. По същия начин батерията има енергия.
С помощта на Кристиян получихме светлинна енергия от въртенето на фенерчето. Тоест, от движението ние получихме светлинна енергия.

За какво използвате вие енергията?

За игра, за тичане, за мислене в училище, казаха децата.

Дори и когато спим, изразходваме енергия.

Да се върнем на тичането. Следващият вид енергия е точно за това. Енергията на движението.

Освен светлинна и топлинна енергия, има ли нещо друго, което получихме от въртенето, тоест от движението?

Звукова енергия.
С помощта на розова тръба, която децата завъртяха във въздуха, се получи звукова енергия от енергията на движението.

Но какво всъщност е звукът? Защо чуваме звук?

Като завъртим тръбата, размърдваме частичките на въздуха и те започват да правят какво? Да трептят. И стигат до тъпанчето ни, което също затрептява и ние чуваме.

Кажете ми силен звук в природата?

Гръмотевицата. Заедно със светкавицата ги наричаме мълния.

Електрическата мълния има светлинна енергия, топлинна енергия, звукова енергия. А какво е електрическата енергия? Още древните гърци забелязали, че има неща, които се наелектризират - както кехлибарът, като се натърка с вълна. А „електро“ означава „кехлибар“. Така дошло и названието електричество.

Знаете ли какво е да се „наелектризира“?
Мария-Александра наелектризира един балон в красивите си къдрици. И после съвсем като на магия премести с тази енергия гирляндите от бюрото. От електрическа енергия получихме енергия на движението. А за да се убедят децата, че електрическата енергия е много силна, Марти задвижи и кенче с енергията от балона.

След това целият клас направи нещо уникално - електрическа верига.

Децата се хванаха за ръце и затвориха веригата. После Нели взе малка стъкленица, в която има батерия с малко ток и лампичка в другия край и децата видяха как той премина през всички и задейства светлината. Децата бяха проводници. Нели и Петя им показаха как дървото не е проводник и токът не преминава през него, а водата е проводник и енергията минава през нея. Накрая всички се хванаха и енергията отново мина през тях.

После децата направиха още един експеримент с батерия, в която има електрическа енергия. Ако пуснем електричество през кабелче с пиронче, то става магнит. От електрическата енергия получаваме топлинна и магнитна. Магнитите обикновено не изглеждат като пиронче с кабелче, а имат два полюса - северен и южен. И ако се доближат два различни полюса, те ще се привлекат, докато еднаквите ще се отблъснат.

Помислете сега кой е този огромен магнит, върху който сме стъпили и има север и юг. Земята с нейното земно ядро.
Какво е свойството на магнитите? Да привличат метал.
Тази енергия не се вижда, виждаме само крайния й резултат. Металните стърготини се подреждат по силовите линии. Магнитното поле на Земята ни предпазва от вредните лъчи на Слънцето. Ако например някой от нас отиде на Марс, там няма какво да го предпази, защото Марс няма такова силно магнитно поле като Земята. Северното сияние също дължим на магнитното поле.
Дойде и последният експеримент. Децата се разделиха на малки групички. Получиха по един силен магнит. Червеният полюс е южният полюс. Синият е северният. Децата сложиха магнита на дървената поставка. После им дадоха още един магнит, който трябваше да сложат с червената точка надолу. Магнитите се отблъскваха толкова силно, че никое детенце не успя да залепи горния магнит за долния.

Знаете ли, че най-бързите влакове в света в Япония се движат на принципа на ето такива магнити. На релсите има магнити, които карат влака да левитира, няма триене и съпротивление, влакът не се докосва до нищо и направо лети.
Това беше нашият урок за енергията. Какво научихме?

Какви бяха видовете?

Светлинна.

Топлинна.

Химична.

Звукова.

Магнитна.

Елетрическа.

През цялото време ние нито произвеждахме енергия, нито я унищожавахме. Какво правихме всъщност?

Превръщахме един вид енергия в друг.

Една пета част от всичката енергия, която тялото ни харчи отива за мозъка. Затова е важно да се храним добре. За какво още харчим енергия? За движение. Освен това и за електрическа енергия - защото сигналите, които мозъкът ни праща до органите, са електрически.

Ние никога не създаваме, нито унищожаваме енергията.

Затова можем да кажем, че енергията във Вселената е безкрайна и само преминава от една форма в друга.

Накрая на часа и гостите от Музейко получиха за спомен благодарствено писмо. През този учебен час много енергия премина в класната стая, енергия от всякакви видове. :) И едно мога да ви кажа за всичката тази енергия - тя беше позитивна. Не видях нито едно хлапе да се прозява, да се отегчава, да зяпа през прозореца или да се разсейва. Да, те ставаха и сядаха, участваха дейно, бърбореха и взимаха участие и научиха много нови неща. Хора, учила съм физика години наред, все пак съм завършила математическа гимназия. Но никога не съм била на по-интересен и забавен урок.

Музейко, чудесни сте! Убедена съм, че много от тези деца ще поискат един ден да станат инженери, химици или физици, благодарение на този час. Браво и на учителите, които специално бяха дошли на открития урок, за да почерпят добри идеи. Както и на училището, което покани Музейко и е толкова отворено за иновации. А на тези чудесни малки ученици пожелавам много успехи и да са все така любознателни.

Препоръчваме ви още:

Читателят живее хиляди животи
Гордея се с труда на моите родители
Откритото писмо на една майка