Автор: Антоанета Матзиари

Какво е най-важно за отглеждането на внуци? Е, иска ли питане? Зодията на бабата, разбира се.

Овен

- Те тебе те кръстиха Робърт, ама за баба си Гошко.

Телец

- От малко шоколад нищо няма да ти стане, майка ти прекалено се притеснява. Татко ти колко шоколад изяде, виж какъв голям мъж стана!

Близнаци

- Каква усмивка само! Същият красавец си като тати - умен, чаровен, силен, висок, добър, мил. Като плачеш, тогава приличаш на майка си.

Рак

- Дай, бабо, да ти сложа хубавите терлички, които ти изплетох, махни ги тези найкове-майкове.

Бавачка или баба

Лъв

- Хайде, бабе, по-бързо да изпреварим на площадката Гинчето и Станка, че ще ни вземат люлката.

Дева

- Да сложим чорапките и шапката, моето дете, може да е август, ама подухва. Да не те върна болен на майка ти.

Везни

- Да ти го дам ли сега това адаптирано мляко, или да ти сипя от на баба хубавата боб чорбица?

Скорпион

- Мене, баби, повече да ме обичаш от другата баба! Виж цели две Барнита съм ти взела.

6 типа баби, вредни за здравето

Стрелец

- Мите, виж каква хубава панделка ти е купила баба!

Козирог

- Я да видим какво е написала майка ти - “5 гранули в 8 часа с малко вода, 3 гранули в 8:30 ч. под езика, 10:30 прахчето в млякото, 10:40 сироп 2.5 мл.” Дай баба всичко сега да ти даде, че може да забравя после нещо и майка ти да се сърди.

Водолей

- Ела, бабе, удобно на дивана да си гледаме сериалчето. Аз ще ти разкажа. Той много я обича, ама тя един друг иска, а майка й....

Риби

- Наобратно съм била слагала памперса, да бе да, виж колко хубаво залепва на дупето!

Прочетохте ли

Как остаряват различните зодии

Автор: Янка Петкова

В Съвета за електронни медии са постъпили сигнали по повод участието на рап певеца Ванко 1 в риалити формата VIP Brother, съобщи dir.bg. Пред медията Вирджиния Савова от регулатора е потвърдила наличието им, без да уточни колко на брой са и на какъв етап е проверката. По-рано пред „Дневник“ председателят на СЕМ София Владимирова е заявила, че съветът ще се концентрира върху участието на Ванко 1 в предаването, но не и върху изказванията му в къщата.

В Мама Нинджа първи публикувахме отвореното писмо на Клуб „Не си сам(а)“, в което бе изразено възмущението от показването в прайм тайма на националния ефир на доказан международен престъпник, с противозаконна дейност в България, Франция, Белгия и Испания.

ВИП престъпници в националния ефир

Припомняме, че провъзгласеният за VIP Иван Главчев бе задържан и обвинен в сводничество, организиран трафик на жени и незаконно притежание на оръжие през 2003 година. Присъдата му бе 12 години затвор. След поправка на чл. 155 от Наказателния кодекс (внесена от тогавашния депутат от БСП Татяна Дончева), с която са намалени наказанията за сводничество, Главчев излежава само 4 години и половина. Според въпросната поправка, наречена от председател на Народното събрание по онова време Георги Пирински „парламентарен гаф на 2006“, сводниците получаваха до 3 години затвор, а присъдата от 10 години беше само за случаите, когато склоняването към проституция е осъществявано чрез употреба на наркотици. Година по-късно парламентът отмени поправката.

По-рано тази година, 24 часа написа, че скандалният рапър отново е в затвора, където излежава 3-месечна присъда за шофиране в нетрезво състояние. През ноември 2017 година Главчев бил е спрян за рутинна проверка от полицаи в Студентски град. Химическата експертиза е показала наличие на 1,3 промила алкохол в кръвта му. Задържан е за 24 часа и му е отнета шофьорската книжка. Месец по-късно той и адвокатът му Виктор Михайлов (бивш вътрешен министър) се споразумяват с прокурор Елица Василева да няма дело по същество. Така Ванко 1 едно се оказва в Пловдивския затвор, където трябва да излежи 3 месеца, а книжката му е отнета за една година. Решението буди недоумение, тъй като по закон за шофиране с над 1,2 промила алкохол в кръвта се полагат затвор от 1 до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева.

Прясно излязъл от затвора рапърът влиза в къщата на VIP Brother, където с охота споделя възгледите си за мястото на жената: “Женско царство съществува само по книгите. Искат изкуствено да ни наложат, че половете трябва да се изравнят. Аз не виждам нищо срамно в това жената да стои по-ниско от мъжа. Нека всеки да си знае мястото в крайна сметка. Всеки да си знае ролята в живота.”

Рапърът, според чийто житейски опит мястото на жената явно е на магистралата, се ползва с най-гледаното време в национален ефир, за да популяризира имиджа си. Единственият логичен въпрос е - какво изобщо търси там?

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Участвам активно в отглеждането на децата откакто се родиха, но не защото се прояви някакъв дълбоко скрит бащински инстинкт, а защото чисто физически беше много трудно за майка им да се справи сама. Сменям памперси, мия задници, крещя, пасирам супи, давам антибиотик и пробиотик, крещя, правя инхалации, водя разследвания и дела, а накрая и присъди издавам, крещя, къпя, подсушавам, обяснявам, крещя, чета приказки, крещя, водя на градина, крещя, крещя... всички родителски задачи не са ми чужди и няма проблем да обслужвам сам децата. Останеш ли сам с тях обаче, в един момент се изморяваш чисто психически, понеже ти си единствената жертва, която им е под ръка, и цялото им токсично внимание е съсредоточено в теб. "Ти баща, ти майка" е израз, който усещаш твърде реалистично и болезнено, а към теб се прокрадват зловещи нотки, които предвещават неизбежни житейски неволи. Казано по-простичко - вероятно много кофти неща ще ти се случат.

Аз съм с близнаците и бебето вече няколко часа (8 часа, 19 минути, някакви секунди) и съвестно изпълнявам обещанието си да ги гледам сам цял ден, което поех пред майка им. Изнервен съм, мръсен съм, гладен съм, но съм си така от раждането им, така че не обръщам внимание. Напротив, ако някога се почувствам наспан, нахранен и чист, ме обхваща необяснима и силна параноя. Майка им се обади да пита дали всичко е наред и дали сме ходили скоро в Спешното. Ха, ха, ха (към 5 декара сарказъм и презрение), много се дразня като ме подценяват така! Обясних й, че много ме слушат, спали са като къпани, чисти са, още не съм изгубил никого и на обяд сме яли варени броколи на пара с безглутенови моркови и киноа (тук май малко прекалих!). Попита ме дали ми трябва помощ. Пфффф, на мен ли, бе?! Алоооооу, мойто момиче, когато батко ти Калоян е гледал деца, ти си бляла "Бенджи, Закс и звездния принц" по "Хиляда и едно желание" на телевизор "Велико Търново" с осем канала! Всъщност докато обяснявах всичко това на скептичната ми съпруга, зад гърба ми Микаела клекнала и се изпикала, но забравила да си свали пликчетата. Боримир нахранил бебето с пръст, а то будалата се мръщи, но мляска. Бебетата опознавали света около тях като пъхали всичко в устата си. Е, благодарение на брат си, Габриел опозна състава на почвата в градинката, урината на котки и кучета, малко листа от слива и доколкото успях да видя един или два фаса. Като го заведа в болницата за инжекция против бяс, тетанус и чума, дали да нося проба от градинката или ваксинациите му са достатъчни, за да го предпазят?! Много беше хубаво, че майка им не поиска да включа камерата!

Децата най-лесно се приспиват с крещене

Стоим долу пред входа и отново трябва да мисля къде да ги заведа. Минава ми набързо през главата мисълта за посещение на зоологическата градина в Айтос, но набързо се осъзнавам след като се сещам за последния път. Тогава в безумен изблик на добро настроение, аз и Росито оставихме Мегито и Робърт (съседите) да ни убедят, че това е добра идея и всички заедно отидохме в зоопарка. Съвсем очаквано децата първо се залепиха на клетката със себеподобни, тоест при маймуните, а диалогът протече така:

- Тоз мамун много голям, бе! - дъщеря ми се впечатли.

- И Болито е голям! - Борето се подразни от забележката.

- Ти си неголям, мамуна е голям! - дъщеря ми забива още един пирон в ковчега на самочувствието на брат си.

- Аз съм голяяяяям, щото си ядох куската и имам мускулиииии! - познавам сина си и щом крещи така, боят е съвсем близо.

- Мамунът е голям и има опашка - Микаела му се озъбва доволна.

Край! Липсата на опашка, която Боримир осъзнава, че не може да компенсира колкото и закуски да изяде, го вбесява и нанася първото кроше. Тя отвръща с добре насочен шамар, но той я издърпва за косата и тя губи равновесие, изтървайки пакета със солети. Това я разярява (малка е, но мрази да се прахосва храна) и с мощен фронтален шут го уцелва в коляното. Ревейки, той вдига ръка за техничен ключ през рамото, но тя се усеща и се просва на земята в защитна партерна поза, предоставяйки задните си части незащитени и удобни за атака. Забелязва разсипаните солети и това я разсейва за момент. Боримир е опитен състезател и със светкавичен шут й намества глистите, а маймуните отдавна са спрели да се занимават с друго и са наредени по оградата да гледат. Усетила мощния удар в тила, Микаела бързо се изправя и с великолепна контраатака в областта на стомаха, събаря брат си по гръб. Той се изправя бързо и по погледа му разбирам, че е готов да изпълни заучена комбинация, чийто резултат ще бъде осем счупени ребра, три изкълчени глезена, изкарано око (впоследствие вкарано в ухо), усукан гръклян, дискова херния, обикновена херния, цистит, вода в лакътя и прехапан език. Независимо че пораженията ще са и за двамата, познавам добре сина си и знам, че е готов да рискува. Обичам да ги гледам как си играят заедно, но прекъсвам вълнуващата битка, признавайки майсторството и на двамата бойци. Със строг тон ги наричам говеда, маймуни и прасета без да съобразя, че някои животни ще ме чуят и ще се засегнат.

Обичам лятото по ред причини

Продължаваме нататък, но ситуацията не се подобрява особено. Диалогът е абсурден и съм склонен да виня затова илюстраторите на детски книжки. Съгласен съм, че децата трябва да правят разлика между рисуваните герои и реалния живот, но някои грешки бяха фрапиращи:

- Тате, тате, тате, тате, тате, тате - от първото "тате" го гледам с очакване, но той си има норма от петнадесет "тате"-та и докато не я изпълни не продължава изречението – тате (14), тате (15), виж космата овца!

- Абе, тате, не знам как да ти го кажа, но това е щраус - ококорен съм и за всеки случай пак поглеждам да не съм в грешка и някоя овца да се е качила на кокили. Вярно, пилето не е виждало баня откакто се е излюпило, но да го сбъркат с овца! Пикасо на бутилка абсент щеше да го нарисува по-правдоподобно!

- Тате, тате... виж мишка.

- Ама, тате, това е овца - аз ли съм зле, децата ли се натровиха от нещо?!

- Тате, тате, тате... плоститулка!

В този момент усетих натрапчив поглед да опипва гърба ми, а собственичката му беше омъжена за мен и вероятно живо се интересуваше откъде са чували децата тази дума. Аз много старателно взех да чета табелата за муфлоните, имитирайки проблем с възприятията и говора. Обаче децата захапят ли една тема, не пускат докато не покажеш, че си ги разбрал. Само че аз упорито не исках да ги чувам, виждам или разбирам:

- Татеееее, татееее, татеееее, бе - Микаела е на път да изпадне в истерия, че не я чувам - виииииж, плоститулкаааааа!

- Ела тука, тате! Ела да видим муфлончето как си играе с еленчето - опитвам се да възбудя интерес към рогатия добитък.

- Татеееееееееее - Боримир крещи отчаяно към мен - ела да видиш плоститулкатаааааа!

- Значи, Боре! Ти знаеш ли, тате, че муфлонът е вид овца. Дааааа, тате! И аз не знаех. Могат да се срещнат в свободно състояние, а също така се развъждат и в дивечовъдни стопанства - четях отчаяно от табелата и се молех да им стане интересно - мъжките се бият помежду си, за да установят право на харем над женските.

Тук млъкнах за момент, защото не ми хареса накъде отива разговора. Трябваше да продължа, но предвидливо не исках да се задълбавам в темата с харема и чифтосването. Обаче:

- Тате, то тия животни не са хубави. Как така харем?! Да не живеем в Средновековието все пак? Виж пингвините са друга работа! Сериозни животни, отговорни. Мъжките пингвини също мътят и помагат на женските. Моногамни са и не поглеждат други женски, камо ли проститу... такова де, пингвинки. И папагалите са моногамни, тате! Това са интелигенти животни, умни същества, а не като тия рогати чукундури. Нали знаете, че тате има папагали? Бял папагал, червен папагал, син папагал... - май успях да замажа положението и да продължим нататък. Ако пък някой пингвин или папагал имаше наоколо, щях окончателно да ги омая.

- Татееееееееее - Боримир се вкопчва в ръката ми и опъва назад - искам пли плоститулкатаааа!

- Тате, остави я леличката сега! Какво ще правиш при нея? Ела тука да видим другите животни - последните ми думи ги изрекох с подчертан баритонов тембър и работата отиваше към скандал.

- Искам пли плоститулкатаааааа - Микаела ревливо започваше да вие и няколко вълка наостриха уши.

Обичам лятото по ред причини - продължението

Писна ми! Ядосах се и стиснах зъби от яд. Каква е тая жена, дето е дошла да работи в зоологическата градина? Няма ли магистрали, клубове или барове където да си търси клиенти? Та това е зоологическа градина и тук идват семейства, а не разгонени и похотливи мъже. То и такива идват, но са с жените си (прекрасни и сексапилни същества) и... в смисъл, че... не бе, не говоря за себе си... май не се разбира както трябва! Искам да кажа, че е абсурдно и нелепо да се предлагат подобен тип услуги на такова място. Все едно да продаваш бутилирана минерална вода на риби. Не стига това, ами и най-вероятно ще трябва и да обяснявам откъде я знаят тази дума и напълно да отричам разговора с Робърт, който (не)проведохме докато бяхме в колата с децата и минахме покрай няколко магистрални труженички. Обърнах се ядосан и смятах да я навра в кучи гъз тая... Опааа, грешка! Първо, трябва да се замисля за речника, който използвам пред децата и въобще. Все пак писател ще ставам (издателство " СОФТПРЕС " са виновни, книгата е редактирана и очакваме корица всеки момент) и вече не ми подхожда да показвам толкова очевидно пропуските във възпитанието ми. Второ, не трябваше така бързо да се паникьосвам и да се оправдавам като ученичка. Та аз съм мъжът в това семейство! Голяма работа като съм изпуснал някоя дума и децата са я запомнили. Не може да ги гледаме в саксия и да не им показваме нещата от реалния живот, такива каквито са! Трето и много важно! Трябваше да се уверя, че жена ми наистина е чула, а не се беше заплеснала по някакъв паун, който си разпъваше самодоволно опашката пред нея. Беше на около петдесет метра и изобщо не даваше вид да е чула или разбрала за душевните ми терзания. Аз се огледах предпазливо, а щом децата ме видяха, че най-накрая се обърнах, ревнаха в един глас:

- Татеееее, ела пли плоститулкатааааа!

- Добре, тате, но само за малко и после си тръгваме.

Така те ме заведоха пред една клетка и щастливи взеха да подскачат пред нея. Аз погледнах и гузно им се усмихнах:

- Браво, деца! Това е костенурка - отдъхнах си, че не съм развратил невръстните си деца и не съм замърсил невръстните им умове. Нещо, което вероятно ще направи телевизията, когато пораснат.

Обичам лятото по ред причини - продължение на продължението

После ми стана криво, че всеки хранеше животните, макар и да имаше навсякъде знаци да не го правят. Солети, чипсове, вафли се подхвърляха към клетките без да се съобразяват и дори една баба се ядоса, че не донесла от домашното кьопоолу за мечката. После осъзнах, че е нормално да не се зачитат правила и забрани по тези географски ширини. Представете си как прабългарите прекосяват Дунав и виждат табелите на траките - " Забранени са палатките, къмпингуванено и паленето на огън" или " Чадър - 10 лв., чадър + шезлонг - 20 лв., чадър + шезлонг + мохито - 30 лв. ". И какво да направят, да се върнат ли? Смело потъпкват правилата и започват да строят комплекси затворен тип, магистрали и спортни зали. Светлооките и светлокоси траки са първоначално шокирани от брадясалите и тъмни прабългари, но после решават да ги интегрират и да им дадат шанс. Днес виждаме резултатите, а гледайки хората, които се появяват във "ВИП БРАДЪР", можем безусловно да заключим , че кръвосмешенията и содомията са били честа практика при формирането на нацията.

Не ми се ходеше отново там сам, а и нямах достатъчно време за шофирам до Айтос.

Реших да отидем отново в Морската градина. Разтоварихме се от колата и след кратко, но интензивно минискандалче, целящо да възпре имотните претенции на сина и дъщеря ми спрямо количката с бебето и концесията за бутане, тръгнахме по алеите. Навлизах в последните часове на самотното ми бащинство и каквото и да се случеше щях да издържа. Сега си представете мен и децата, а над главата ми е нарисувано бяло балонче като в комиксите или карикатурите. Аз изглеждам тъповато-оптимистичен, а в балончето пише: "Останаха няколко часа. Какво толкова може да ми се случи?! ". Представете си и една огромна женска фигура, с неясни контури и очертания, която е надвиснала над мен. На гърдите й виси лента на която пише "СЪДБА" и гледайки ме, тази жена се смее истерично и ме сочи недвусмислено. Явно имаше различни планове от моите, но това не бива да ви изненадва, тъй като съдбата рядко се съобразява с вас, а моята дори открито ми се подиграваше.

Препоръчваме ви още:

Децата се приспиват най-лесно с крещене

Когато жена ти е делфин

Алфа мъжкар

Автор: Мария Истатков/Witty Mermaid

Случвало ли ви се е да направите нещо механично и изведнъж да си дадете сметка, че сте реагирали нетипично? Не нетипично лошо. Просто различно. Магията на майчинството отвори цветна кутия с изненади и честичко ме кара да се чувствам като вълчица не просто сменила прическата си, а претворила нрава си. Нрав, който подобно на феникс се отърсва от прахоляка и блясва под светлините на прожекторите с нови неподозирани качества, несъвършенства и обаяние. Кой каза, че човек не се променя?!

28.11.2015. Денят, в който животът ми се рестартира. Върнах се на детската площадка. Както когато бях дете. Когато несломимо ставах всеки път, щом паднех; усмихвах се на всяка калинка и локва, в която цопвах; когато рисувах мечтите си с флумастер по бялата стена в хола и жадно разучавах света.

Като майка се преоткривам всекидневно. Също както когато отварях дългоочакваното шоколадово яйце и отвътре изскачаше нещо вълнуващо и ново. Сякаш цял живот в мен е живяла и друга жена, очакваща своя миг да се събуди и прояви. Намирам сили в себе си в тайни кътчета на душата. Откривам страхове, които не съм подозирала, че съществуват. Но най-вече живея в любов, за която не съм мечтала.

Днес се виждам различна. Особено, когато съм ядосана. Когато вътрешно крещя и троша, но вместо това притаявам дъх, заключвам поглед в очите на най-голямата си любов и със спокойствие, сякаш изсипано ми от друга вселена, разяснявам с грижа и любов защо да се яде сладолед, когато навън е студено и мокро, не е добра идея или защо да се рови с фиба в монитора на лаптопа ми изобщо не е добра практика.

Виждам се различна и в момента, когато умората надделява, а аз отивам за 4636281364564128932 път да се спусна по спираловидната пързалка в парка, минавайки с неясно откъде облял ме ентусиазъм през няколко тънки процепа в стената, лазейки по въжен мост и прескачайки неколцина препятствия по земята само и само от другата страна да ме посрещне най-прекрасната усмивка.

Със сигурност си млада майка, ако...

Виждам се различна, когато е едва 6.15 сутринта, а любимото човече ме изважда от смарагдовите води на Малдивите, където се припичам под жаркото слънце и пия коктейл в кокосов орех, за да ми каже, че иска да гледа Peppa Pig. Сега. В сънен делириум като по команда напипвам лаптопа под леглото и настойчиво вкарвам парола Peppa Pig, недоумявайки защо по дяволите не работи. Няма проблем. Ще опитам още хиляди пъти – все пак е за любовта на живота ми.

Виждам се различна, когато душата ми плаче и буря стене в гърдите ми, а едни малки ръчички обгръщат врата ми и ангелско гласче ме пита дали съм щастлива – в душата изгрява слънце, защото обичта ми е по-силна и дълбока от всичко друго.

Преди почти три години време гневът и разочарованието напускаха храма на съзнанието ми и се изливаха в хаплив коментар, пренебрежителен поглед, недвусмислено мълчание или едва прикрит фалцет. Днес емоционалността живее в мен, но под чехъла на някакви супер сили, които контролират импулсивните изригвания на характера ми свише.

Умората е трайно настанил се неканен гост, но волята ми винаги намира начин да държи тялото и духа ми будни.

Сянката на тревогата някога вгорчаваше дните ми, изпиваше силите ми и ме изпълваше със страхове. Днес тревогата отстъпва пред разума и вярата.

Някога бях белязана от нетърпение. Бързах, исках, случвах на момента. Днес намирам търпение в нетърпението си. Дори когато за 53472986102 път повтарям, че е време за лягане и миене на зъби – безрезултатно.

Някога разполагах с всичкото време на света. За мен. Сега рядко разполагам с време. Изобщо. Затова 10-те минути покой под душа са миг на божественост и отмора.

Прошката никога не е било моето нещо. Днес мога да прощавам. Дори на себе си. Че невинаги съм идеалната майка и съпруга, че правя грешки и се уча непрекъснато.

Ако преди трябваше да правя едва 2-3 неща едновременно, сега правя двеста с лекота – готвене, пране, преобличане, говорене по телефона, рисуване, гушкане, писане на блог и събиране на играчки в един и същ момент са ми като първо ниво на Супер Марио. Всекидневно. Ежеминутно.

Обожавам всяка промяна. Защото поводът за нея е най-великото чувство на света. Това да бъда майка.

Препоръчваме ви още:

7-те мантри на щастливите майки

Клише ли е съвременната майка?

Майчинството е като маратон

Автор: Мария Пеева

Днес в пощата ни пристигна това писмо от Иванка Тодорова:

По принцип съм много миролюбив и кротък човек, който винаги навежда глава и замълчава, когато нещо не ме засяга пряко, но този път не искам да е така. Вчера, докато чаках на червен светофар за пешеходци, две момчета на възраст около 8, 9 години ''прелетяха'' с тротинетки пред много коли, които щяха всеки момент да тръгнат на зелено. Децата не просто минаха на сантиметри пред колите, но и карайки бързо, гледаха към шофьорите, показаха им среден пръст и се плезеха. Винаги съм мислела, че при една автомобилна злополука по-голям процент от вината е на шофьора, но какво се предполага да направи той в една подобна ситуация? Не знам къде трябва да се търси причина за поведението им - дали в родителите, които не са ги научили или децата са ''усвоили'' това поведение далеч от дома, където няма кой да им прави забележки, но е факт, че може да стане голяма беля. Много ми се иска родителите да ''обновяват '' постоянно съветите и препоръките към децата си да са много внимателни навън. Прекалено много деца загинаха, прекалено…

Темата, която Иванка повдига, е много важна и неведнъж сме я обсъждали. Но нека отново да поговорим с децата си, особено сега, когато учебната година започна и много от тях ходят сами на училище. Да им припомним правилата за поведение на пътя. Да им напомним още, че улицата е място със строги закони, чието неспазване може да ни струва скъпо. Може би е добра идея да извървим отново с тях маршрута, по който преминават редовно, като им посочим особено опасните зони. (Например пешеходна пътека, в близост до която паркират неправилно коли и отнемат видимостта на шофьорите на платното). И да не забравяме личния пример. Ако майката пресича на червено, ако бащата не си прави труда да измине двайсетте метра до близката пешеходната пътека, най-вероятно и детето ще постъпва така.

За цицините и сълзите - 10 съвета за малките ни колоездачи

Основни правила на пътя, на които уча моите деца:

1. Пресичай само на зелен светофар.

2. Пресичай на пешеходна пътека.

3. Винаги спирай и се оглеждай и в двете посоки, преди да пресечеш.

4. Не тичай по улицата.

 5. Когато пресичаш пътното платно, се движи бързо, но спокойно.

 6. Не върви по велоалеята.

7. Когато се движите в група, не се закачайте и бутайте един в друг.

8. Не стъпвай по пътното платно, придвижвай се по тротоара.

9. Децата до 12 години не карат колело по пътното платно.

10. Когато ползваш градски транспорт, стой на безопасно разстояние от улицата или релсите, докато трамваят/влакът спре.

11. Ослушвай се за клаксон.

12. Не пресичай на завои, защото колите няма да те видят.

13. Задължително носи колан в кола, автобус.

14. Не си гледай в телефона, докато вървиш.

15. Ако има паркирала кола там, където трябва да пресечеш, имай предвид, че колите по улицата не те виждат зад нея. Изчакай да преминат, огледай се и чак тогава можеш да пресечеш.

Всяка сутрин изпращам три деца - две на училище, едно на градинка. И най-голямото ми притеснение не е за двамата по-малки, които все още не се придвижват сами, а за големия, който ходи с велосипед до училище. Миналата година го карах да ми пуска съобщение, когато пристигне. Обръщам се със специална молба и към шофьорите. Пазете децата! Всички бързаме за някъде, всички имаме важни задачи, но няма по-важна задача от това да стигнем закъдето сме тръгнали живи и здрави. И ние, и децата ни.

Прочетохте ли

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете 

Автор: Дарина Димитрова

Лятото свърши, с него и войната вкъщи. Така се чувствам, като генерал, връщащ се от бойното поле, ранен, но не и победен.

Училището е свещена институция за всяка майка, откъдето ѝ да го погледнеш. Вече са минали първите седем години, които не само са най-важни (за възпитанието на детето), но и най-тежки (за търпението и нервната система на всяка майка), с други думи може да се каже, че малко сме се калили. Днес ми става ясно защо около първия учебен ден социалните мрежи блокират от наплива на снимки, които майките качват от съдбовния ден. Ами радват се жениците, сега ги разбирам какво им е. Да си призная след 29 години живот разбрах колко много обичам училището и осъзнах, че лятото вече не ми е любимият сезон.

През дългата ваканция се наложи малкият Безнадежден случай да посещава частно детско заведение, демек – занималня. В последния ден, когато се явих да прибера звяра в клетката, т.е. да си взема детето у дома, го заварих в неприемлив, дори леко плашещ вид. Цялата му глава беше в брокат, а ноктите на едната ръка намацани стабилно с червен лак. Не било лак, маркер било, ама няма значение, защото няма измиване.

- Защо ти беше да се мацаш така? Приличаш на момиченце – се скарвам аз през зъби и сбръчквам вежди, като продължително се вглеждам в така невинното му изражение.

Какво да ми отговори детето – не знае – само ме гледа с големите си маслени очи, хванало блузката с двете си ръчички и я навива на ролце, ами забавлявало се е, явно за сметка на госпожата, която изглеждаше като последния мохикан. Видът ѝ беше леко изнервен, всъщност май ми беше сърдита, абе направо ѝ се искаше да ми плесне два бързи шамара и да ме напръска с Райд, че да не се множа повече. Досетих се аз, че това не е всичко и днес ПАК е имало изпълнения. Със свито сърце се опитах да разбера какво ново днес, но подсъзнанието ми ме блъскаше навън и настояваше мигом да избягам с двеста, даже с триста км/ч. и да намеря някоя заешка дупка, в която да се приютя за вечни времена, че да не чувам как продължението на моята свята личност през целия ден е бягало непрекъснато, говорило е без разрешение, спречкало се е с друго хлапе, набутало му е цяло кебапче в устата, смяло се е продължително, пипало е разни вещи без да пита, разляло си е боба с кюфтета и пр. И всичко това въпреки забележките на госпожата. Нахално дете ви казвам, но все пак разумът ми промъква плахо надеждата, че някое друго зверче я е ядосало толкова много, а моето е седяло в ъгъла свито на кълбо, та чак са забравили за съществуването му. Всъщност има ли такива деца? Има – прошепва вътрешния ми глас – но не твоето.

- Днес пак щуря. Явно е на моменти, защото предните дни беше толкова спокоен – опитва се да ми се усмихне, но очите ѝ пламтят, тембърът ѝ не е на фалцет, а тялото ѝ все още е в бойна готовност.

Че съжалявам се опитах да обясня, а тя ме прекъсна:

- Спокойно, ще го израсте.

Това ми прозвуча толкова обнадеждаващо, че ми идеше да подскоча от радост и да направя задно салто и веднага след това свещ и мост. Все пак не всеки вижда потенциал на бъдещ гений в моето дете, което ще спаси света от заразното зло или Трета световна война, нещо между Шрек, Супермен, Гъмбол, Хитлер и Пиночет. Пък и трябва да знаете, че госпожата е със солиден трудов стаж и опит като педагог, което ми вдъхва доверие, т.е. надежда, че тя е добрата орисница и веднага да се уверя дали не ме заблуждава, за да ни разкара по-бързо и никога повече да не ни види, питам:

- Наистина ли? – задавам глуповатия си въпрос едновременно недоверчиво, смутено, неуверено, с надежда, и бързам да разбера дали правилно чух.

- Да, да ще го израсте, не се притеснявайте, просто е малко по-буен.

Някак си не ѝ вярвам и тръгвам навъсена от детското бойно поле, продължавайки да хвърлям страшни погледи към малкия Безнадежден случай с невинно изражение.

Как да подготвим детето за първия учебен ден

Освен всичко останало, нашето училище си има и униформи. Нямах търпение да нагиздя бъдещият ученик-отличник и най-послушен в класа (тук дори и аз не си повярвах, но все пак имам право да мечтая). С тенденция за по-дълго износване на униформата и по съвет на шивачката, понеже щели да се свият при прането, предвидливо поръчах по-големия размер и в крайна сметка не се свиха. Сега освен всичко друго ще прилича и на Торбалан, но той е смело момче, вярвам, че ще го преживее. С радост нахлузвам панталон, след това риза, а накрая, сако и вратовръзка, като съвсем (не)очаквано чувам:

- Не ми е удобноооо!

- Трай малко, ще станеш красив, елегантен мъж – измърморвам и продължавам да закопчавам копчетата.

- Неее, не ми е удобнооооо.

- Имай търпение, де – опитвам се да овладея ситуацията, но май безуспешно.

- Неее – прави опит да реве.

... Тъй го хващам с едната си ръка отзад за полузакопчаната риза и го мятам със задоволство и с всичка сила през прозореца, както Джери мята Том, но майчиният ми инстинкт заговори и след кратък спор с него, се смилих и отказах от таз идея – нека хората да знаят, че не съм лош родител, ни па лош човек, и аз душа нося...

Така де, мечтая си аз, докато все още закопчавам копчетата на ризата, а то се прави, че реве, защото не понася бялата риза с тесните маншети. Продължавам да дюздисвам младежа, а той не че не е носил ризи, но тази беше изключително неудобна. Натъпках го в тез големи одежди, като вегетариански дюнер в арабска питка и, поглеждайки го вече в завършен вид, изпадам в истеричен смях. Гледката е покъртителна. Сякаш няма да пращам детето си на училище, а на някоя космическа експедиция. Е, нищо де, ще порасте, голяма работа, като ризата е мой размер, нали мъж ще става? Какво да се прави – съдба, докато детето навърши пълнолетие е в плен на своите родители – к‘вото кажат – това става, пък и още е твърде неориентирано, за да прецени колко зле изглежда всъщност. И именно това придава на изражението му хладнокръвност и самоувереност, каквато никой друг човек не би могъл да изрази в такъв момент.

Кой как изпраща детето си на училище - 6 типа майки

Днес е първият учебен ден, затова подобаващо съм се нагиздила като за карнавал на плодородието, и напомням за плевел, случайно попаднал в градината пред баба ти с мотиката. Изпитвам смесени чувства, но най-вече радост и вътрешно подскачам, защото изпращам своя Пашкул на дълга (учебна) експедиция. Това означава, че аз вече ще оползотворявам малкото свободно време както си поискам, без да е нужно цял ден да вися на припек на някоя полусчупена, ръбеста пейка в някоя пренаселена площадка от диви, ревящи мистични създания и техните изнемощели майки.

На излизане от къщи решавам да спазя традицията с плисването на вода пред вратата… да му върви на детето и на шестици, и на знания, но най-вече на послушание. Плисвам водата, а то, излизайки, я заобикаля. Обяснявам аз какво и защо трябва да се случи, и че трябва да мине през водата на излизане, а той решава да мине на обратно. Както ѝ да е, да не ставам твърде скептична. Излизаме навън – превалява ситен дъжд. Трябваше да се върна да взема чадъри – не искам да съм суеверна, но умни хора са го казали..

Потегляме към новото начало. Чувствам се, сякаш аз съм първолак и си спомням как от малка мразех тълпите от хора. Нищо не се е променило. След като минах като танк през двама-трима нещастници най-накрая намерихме нашия прекрасен клас. Всички деца с раници, за да си приберат букварите, а нашата къде е – вкъщиииии. Няма нищо, нали чадъри имаме. В класната стая всички дадохме клетва пред госпожите да слушаме – и родители, и деца. Трябваше да кажем „обещавам“, ама какво обещах не чух, вероятно така става и с депутатите, давайки клетва да служат на народа. В крайна сметка се оказа, че и чадърът остана самотен и забравен в класната стая до утрешния ден.

А къде са бащите в цялата тази история ще попитате? Бащите, те са също толкова мистични, колкото и техните наследници. Затова друг път ще отделим заслужено внимание на техните особи. А засега се прекръствам и изричам на глас „Отче Наш… Смили се над нас.“, с надежда, че учебната година ще ни даде ново начало, нови знания, успехи, поводи за гордост и старт в живота без излишен стрес за нас – невръстните майки.

На добър час!

Препоръчваме ви още:

Нека полетят

Пред прага на училището

Какво имат нашите за домашно?

Автор: Росица Бонева

Ако някога сте се запитвали: „Колко точно са големи 9-годишните деца?“, то от МОН вече имат отговор за вас. И той е - толкова, че да могат да имат по 6 учебни часа (по 40 минути), 1 голямо междучасие (20 минути) и 4 малки междучасия (по 5 минути). И не просто да ги имат като учебна програма, а да се предполага, че след това ще бъдат способни да учат и следобяд – било в занималня или у дома.

Разбира се, МОН удобно си е измило ръцете, упоменавяйки в Наредба 10, чл. 9 (2) междучасия „с продължителност не по-малко от 10 и не повече от 30 минути“. Като са си оставили вратичка за изключения, когато в същата наредба, в чл. 9(4), се казва: „За училищата, в които няма условия, обучението на всички паралелки да бъде само преди обед, по изключение на ал. 2 две от почивките могат да са с продължителност не по-малка от 5 минути по решение на педагогическия съвет и със съгласието на обществения съвет.”

Въз основа на така цитираната наредба, аз имам следните въпроси:

1. Колко са училищата (СУ, а не ОУ), които могат да осигурят обучение на всички паралелки само до обяд?

В условия, в които масово не достигат места за ученици в начален курс и ежегодно се разкриват нови паралелки, а където това не се прави, тези по план се раздуват до безобразие, няма как да се осигури обучение на всички паралелки само до обяд. Не го позволява материалната база, не го позволява и учителският капацитет – и всичко това е добре известно на МОН. И тук те прехвърлят топката на училищата.

2. Колко са училищата, които доброволно биха намалили броя паралелки, за да успеят да вкарат обучението на всички само в 1-ва смяна, при положение, че годишната държавна субсидия за ученик е в размер на 1 400 лв.?

По груба сметка, дори само от една паралелка от 20 деца, училището би загубило 28 000лв. за година. А в повечето СУ далеч не става дума само за 1-2 паралелки повече. Следователно, няма държавно училище, което доброволно да се лиши от финансови субсидии. Пък било то по решение на педагогическия съвет. Пък било то и в името на децата.

Какво искат родителите?

3. Ако на горните 2 въпроса няма икономически издържани отговори, то да минем на по-екзистенциалните въпроси:

Какво се предполага да се случва с децата в тези 5 минути междучасие – да отидат до тоалетна, да пият вода, да хапнат, да излязат на въздух или да си починат психически преди следващия час? Аз откривам възможни положителни отговори само на първите 2 въпроса и то, само при добра организация и достатъчно на брой близки тоалетни. Тук, в скоба, оставям вие да си припомните ученическите години и броя тоалетни на всеки етаж. И на практика, единственото, което децата могат да си позволят, е да пият вода между часовете. Разбира се, по този начин децата са принудени да излизат по време на час до тоалетна, което прекъсва учебния процес и намалява концентрацията. Но това са вторични ефекти, за които надали някой се замисля, когато пише наредби и гласува субсидии.

За финал искам да попитам експертите, въвели матурите след 4-ти клас:
Как се очаква децата в 3-ти и 4-ти клас да научат материала, върху който ще бъдат изпитвани в края на 4-ти клас, с така определената ежедневна натовареност и междучасия, на ръба на санитарния минимум? С риск да бъда лош пророк смятам, че отговорът на този въпрос все повече клони към драстично спадане на възрастта, при която се случва т. нар. burnout (б.р. емоционално прегаряне).

Препоръчваме ви още:

Детето ми недоучено

Искаме едно и също

Кога ще тръгнем по "западния" коридор в образованието

Първият учебен ден вече е минало. Малките ученици се окопитват, свиквайки с обстановката, а родителите им кроят планове за това как да уплътнят най-ефективно времето на първолаците си. Ето какво мисли за рисковете в първи клас невропсихологът.

Учебният стрес е неизбежен, той е житейски момент, който не може да бъде пропуснат. Но ако подходим разумно, можем да улесним адаптацията на детето към новата среда и променените изисквания към него. Основните правила на адаптацията към училището са елементарни:

Минимум допълнителни занимания (особено нови)!

Това означава, че ако има възможност да отложите във времето постъпването в специализирано музикално/художествено/спортно училище за сметка на обикновеното е добре да го направите. Не се поддавайте на импулса (ваш или на детето) за записване в множество извънкласни форми. Английски, тенис, пиано – всичко това звучи добре, но може да почака. Не се притеснявайте, че детето скучае в занималнята (ако сте го записали) – там то има достатъчно работа – да напише домашните си, да поиграе, да опознае съучениците си и да помързелува, разбира се.

Поне два дни седмично напълно освободени от извънкласни занимания

Това е минимумът. Поне два дни седмично, след училище, детето трябва да се разхожда, да тича, скача, играе, да се търкаля по дивана или в калта, да се забавлява с играчките си, да се занимава с любимите си неща. Въпреки че вече е ученик, то все още е малко.

Дневен режим, пълноценен сън, закаляване

Последното не е случайно и има два ефекта – повишава имунитета и невропластичността.

Никакво застояване до късно над уроците и ранно ставане, за довършване на нещо. Детето, особено в период на учебен стрес, има нужда от пълноценен сън – нощен, а понякога и дневен. Предложете му да полежи половин час след училище, преди да започне подготовката си за следващия ден и ще се изненадате – даже тези, които не са спели следобед в детската градина, няма да откажат подобна възможност. Все пак в градината те са тичали, скачали, играли на пода, търкаляли са се и са спали. А в училище е нужно да стоиш 35 минути на неудобния твърд стол, да пишеш в непривична поза, да следиш всяко движение на учителя и да не изпускаш написаното на дъската. Отношението към закаляването е различно. Никой не предлага студени душове, но продължителната разходка е закаляване на въздух и е много полезна.

Подкрепа от родителите

Нужно е да обръщате внимание не само на учебния процес, но и на преживяванията на детето. Непременно питайте първокласника какво се е случило през деня, на какво се е смял, какво му е било интересно, с кого се е сприятелил.

Създайте си ритуал за споделяне преди сън, който всеки път започва с определена фраза: „Какво те затрудни днес?“, „За какво си мечтаеше днес?“ Това не бива да бъдат разговори за училищните или семейни събития, а за преживяванията, усещанията, чувствата на детето.

Мама-детектив

Мозъчна гимнастика

Можете да правите заедно с детето упражненията на Пол Денисън. Те помагат да се синхронизират двете полукълба на мозъка, повишават концентрацията и вниманието, събуждат системата „интелект-тяло“ и я привеждат в готовност за обучение. Достатъчни са 10-15 минути дневно. Изследвания показват, че за една година успеваемостта на учениците, които редовно практикуват мозъчна гимнастика нараства с 50 %. Ето някои от упражненията, подходящи за първокласници:

Мързеливи осмици

Вземете молив в дясната ръка и начертайте върху лист хоризонтална осмица (знакът за безкрайност). После направете същото с лявата. След това едновременно с дясната и лявата. Повторете движенията във въздуха като спазвате същата последователност – дясна ръка, лява ръка, две ръце едновременно.

Ухо-нос

С пръстите на дясната ръка докоснете носа си, а с лявата хванете дясното ухо. След това плеснете с ръце и повторете същото като размените положението на ръцете – лявата на носа, дясната на лявото ухо. Със сигурност няма да ви се получи от първия път. Струва си да потренирате.

Двойна рисунка

Вземете по един молив във всяка ръка. Задачата е да нарисувате върху лист хартия каквото решите, движейки двете си ръце едновременно една срещу друга; нагоре-надолу (т.е. лявата ръка нагоре, дясната надолу) и обратно, отдалечавайки ръцете в противоположни страни.

Кръстосани стъпки

С лакътя на лявата ръка се наведете към десния крак. Докоснете леко лакътя и коляното. Същото движение повторете с дясната ръка и левия крак. Може да се изпълнява и от седнало положение. След това опитайте да докоснете с дясна ръка левия крак зад гърба (като го сгъвате в коляното) и обратно. Повторете го 4-8 пъти. Упражнението трябва да се изпълнява бавно.

Люлка

Седнете на пода. Свийте краката в коленете. Хванете ги с ръце и се отблъснете назад, като извивате гърба. Залюлейте се напред-назад и после вляво и вдясно. Върнете се в изходно положение и се облегнете назад на длани и лакти.

И още нещо – не забравяйте да напомняте на своя първокласник да пие вода. Това е много важно!

Прочетохте ли

Готови за училище