Плюсовете и минусите на родителските чатове

Новата учебна година наближава, а това означава, че родителските чатове ще се съживят. За някои от нас ще е запознанство с правилата на родителските онлайн срещи, за други е вече рутина, която е доказала ползите и негативите си.

В чатовете обсъждаме всичко

Да, независимо дали искаме това или не, едно скарване между някои от децата може да стане обект на всеобщо обсъждане от всички родители на класа. Трябва да сме готови за това. Уж разбираме, че децата се учат да изгладят отношенията помежду си, но все пак реакцията на някои от нас може да е твърде емоционална. Не бива да забравяме, че не само децата са в процес на социализиране в новата общност, а и ние също.

Къде да запишем детето?

Парите. Обратната страна на медала

Свикнали сме, че началото на учебната година е време за „първа вноска“ в касата на класа или групата. Знаем и за какво ще бъдат похарчени тези пари, съгласували сме сумата и сме приели, че е необходимо за децата ни. И все пак винаги има родители, които не дават приноса си към бюджета на класа. Темата за парите обикновено предизвиква сериозно обсъждане в групата. Като че ли ситуацията позволява повечето от нас да бъдат откровени (и нападателни). Този вид общуване може да създаде конфликти, но от друга страна ще сложи картите на масата. Това е начин да започнем учебната година без подводни течения.

За всичко и за нищо конкретно

Събуждаш се сутрин, влизаш във фейсбук, а там вече те чакат десетки съобщения от други родители по всякакъв повод. Най-интересното е, че възрастните се държат значително по-спокойно по време на родителските срещи, но в чатовете са смели, открити и готови да изговорят много неща, повече от които излишни. Обсъждаме какво ли не, с най-малки подробности. Всички се вълнуват. Активните майки купуват всичко предварително, постват снимки с нещата за първия учебен ден още в средата на август и подпалват чергата на останалите. Ако си с по-лабилна психика, си готов да се втурнеш към първата книжарница изпречила се пред погледа ти, за да компенсираш „закъснението“. Още по-зле става, ако решиш да поискаш мнение по дадено пособие, учебник, учител, школа или нещо друго, свързано с обучението. Получаваш толкова много и разнопосочни мнения, че в края на дискусията горчиво съжаляваш, че изобщо си подложил темата на обсъждане. Разбира се, все някъде в морето от отговори има и рационално мнение, но да го откроиш сред останалите изисква много време и добро познаване на групата.

А вие за кого?

Какво е домашното?

Прибираш се вкъщи… или не – пътуваш към къщи и решаваш да надникнеш във фейсбук, за да видиш какво ново се случва там. В групата на класа виждаш сериозни дебати по домашната работа за следващия ден – какво е дала госпожата, за кога е, какво е решението, защо не е правилно или защо е правилно, кога ще имат тест, за утре ли трябват сухи листа от парка и т.н. Все пак ще се съгласим, че групата е добър източник на информация, с едно уточнение – че е изморително да четеш всичко, докато стигнеш до онова, което наистина те интересува.

Адската машина

Родителите са различни, но като че ли основните типове в мрежата са активен и пасивен. Всеки сам избира тактиката си на общуване в подобни чатове. Винаги ще има хора, които мълчаливо наблюдават случващото се. Ще преценяват ситуацията според личния си опит и ще вземат решения без да се съобразяват с многобройните мнения. А има и такива, които са вечно недоволни. В крайна сметка не можеш да угодиш на всички.

Дали това общуването има повече плюсове или повече минуси всеки преценява сам. Дори учителите имат различен подход към социалните мрежи – някои активно търсят мнението на родителите по всеки въпрос свързан с класа, други се включват два пъти годишно, колкото да обявят датата на родителската среща. При всички случаи подобно общуване е полезно. Още повече, че чатовете работят и денем и нощем, особено нощем, когато ние, родителите, не спим, защото имаме да правим макет на старинна къща за часа по рисуване и се нуждаем от вдъхновение и компания.

Автор: Янка Петкова

Препоръчваме ви още:

За родителите с любов. За учителите с благодарност

Как разреших на детето да не ходи на училище и то не подивя

Не го искаме!